Решение № 79 от 30.3.2022 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 719/2021 г.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№260963/13.08.2021г. на Община Тервел и въззивна жалба вх. №260987/26.08.2021г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, двете срещу решение №260068/30.07.2020г. по гр.д. №105/2020г. на РС-Тервел, с което е признато за установено неистинността на данните в удостоверение за граждански брак-дубликат, издадено на 11.02.2020г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Тервел, в частта на името на мъжа Р. Г., роден на •••г. на Р.Н.Б. с ЕГН ••••••••••. В жалбата на Община Тервел се изразява оплакване за неправилност и незаконосъобразност на правните изводи на районния съд, като се аргументира с издаването на оспорения дубликат съответно на предвидените за това правила в ЗГР, липсата на оспорване на съставения акт за раждане №33/15.11.1969г., съставен по установения ред и неговата доказателствена сила относно вписаните в него данни. Счита да е спазен и редът за даване на ЕГН на чужд гражданин с разрешено постоянно пребиваване в РБългария, който довод аргументира с позоваване на нормативни правила. В жалбата на Министерство на регионалното развитие и благоустройство се изразява оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението поради несъобразяване с разписаните правилата на ЗГР, ЗЧРБ за условията и реда при административно идентифициране с даване на ЕГН на чужд гражданин, на който е разрешено постоянно пребиваване, какъвто бил ищецът. Жалбите се явяват подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани лица, отговарят на регламентите на чл.260-261 от ГПК. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивните жалби е подаден от насрещната страна. Намира и двете жалби за неоснователни. В регистрите по гражданско състояние бил вписан с имената Р. Г., с тези имена му бил издаден документ за самоличност. Със същите имена следвало да бъде вписан в регистъра на населението като чужденец с разрешено постоянно пребиваване. Промяна в имената му била допусната при издаване на дубликат на удостоверение за граждански брак от Община Тервел. Начинът, по който бил вписан в дубликата, не съответствал на оригинала. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите. По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Гр.№105/2020г.на РС-Тервел е образувано по исковата молба с вх. №676/20.03.2020г., подадена от Р. Г., роден на •••г., гражданин на РТ., чрез адв.Т.Г.-ДАК, в която са изложени твърдения за сключен на •••г. в гр.Ч., РТ. между него и Б.А.М. граждански брак, регистриран в РБългария, за което е съставен акт за граждански брак №0018/22.02.2013г. на Община Тервел. В оригинала и в дубликата от съставения акт за граждански брак бил вписан с имената Р. Г., с които бил вписан и в чуждестранния документ за самоличност. В края на 2019г. подал молба за получаване на статут за постоянно пребиваване, която била удовлетворена и на 14.01.2020г. се снабдил с лична карта за чужденец, в която бил вписан с имената Р. Г. с ЛНЧ ••••••••••. По повод снабдяване със Шенгенска виза от българското консулство в гр.Одрин РТ., през м.февруари 2020г. поискал чрез пълномощник от длъжностното лице при Община Тервел издаване на дубликат от акт за граждански №18/22.03.2013г. Такъв му бил издаден на 11.02.2020г., в който били удостоверени неверни данни- в него бил записан с имената Р.Н.Б. с ЕГН ••••••••••, каквото фамилно име и ЕГН не притежавал, като постоянно пребиваващ имал ЛНЧ. Потърсил съдействие чрез адвокат за установяване как е издаден дубликата, на който служителите заявили, че е получил статут на постоянно пребиваващ и лична карта на чужденец с вписани имена Р.Н.Б., което не било вярно, тъй като в личната карта, издадена от МВР-София за постоянно пребиваване бил вписан с имената Р. Г.. При повторна проверка в Община Тервел, адвокат го уведомил, че служителите по гражданското състояние отказвали да издадат друг дубликат, който да отговаря на оригинала. Поради разминаване на имената в дубликата и в личния му документ за самоличност не получил виза, заявили му, че имената в „гражданския му брак“се разминавали с представените от него лични документи и това било основание за поставяне на „черен печат“, както и за уведомяване на компетентните органи за представяне на документ с невярно съдържание. Притеснен, върнал документа в РБългария да бъде предаден на административните служби. При тези обстоятелства е формулирано искане за обявяване нищожността на издадения на 11.02.2020г. дубликат, издаден въз основа на акт за граждански брак и задължаване на длъжностното лице за издаване на дубликат, който да съответства на оригинала. При констатация на въззивната инстанция за сезиране на съда с нередовна искова молба, по реда чл. 129 ал.4 от ГПК, с определение №30/12.11.2021г. са дадени указания на ищеца да посочи точно и ясно в какво се състои искането му, включително да обоснове правен интерес от водене на делото за отстраняване на грешки в дубликат на удостоверение за граждански брак от 11.02.2020г., в случай, че се поддържа такъв иск, както и да изясни дали твърди вписване на неверни данни/ грешка в акта за граждански брак, ако твърди такива, да се обоснове и да формулира съответно на тези твърдения искане. В изпълнение на указаното ищецът е депозирала допълнителна искова молба вх.4035/15.12.2021г., с която, при твърдения, идентични на фактически твърдения по исковата молба с вх.№676/20.03.2020г.и обоснован правен интерес с обстоятелствата, че вписването в дубликата на различни от вписаните в оригинала имена му създават пречки пред всички държавни, административни, консулски служби, МВР, както в РБългария, така и в чужбина, като създава впечатление за поправка съдържанието на официален документ за доказване наличието на българско гражданство, което не притежавал, което би довело до търсене на наказателна отговорност, е отправено искане за „поправка в издадения дубликат за граждански брак от 11.02.2020г. на Община Тервел“ по отношение на вписаното фамилно име, като вместо Н.Б. да бъде поправено на Г., така както е вписано в оригинала. Няма спор по фактите, установява се и от събраните доказателства, сключването на граждански брак на територията на Република Т. между турския гражданин Р. Г. и лице с двойно гражданство/турско и българско/ - Б.А.М., за което и препис –удостоверение №557/18.06.2019г., издадено от Дирегция гражданство Ч., РТ.. Установява се и, че в изпълнение разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗГР Община Тервел е съставила акт за сключен граждански брак №0018/22.02.2013г., в който в частта "Данни за мъжа", графа „име преди брака“ е вписано Р. Г., „фамилно име след брака“ Г., в частта за мъжа е вписана и дата на раждане -•••г., възраст -26 г., място на раждане- гр.Добрич, гражданство – Т.. В графа „забележки“ е вписано, че на основание удостоверение за ЕГН с изх.№202/16.12.2019г.на ТЗ ГРАО Добрич съпругът придобива ЕГН ••••••••••. Промяната на първоначално вписаните в акта за граждански брак данните в аспект на вписан административния идентификатор на мъжа е обоснована с проведено административно производство за придобиване на статут на постоянно пребиваване на територията на РБългария, за което са представени и доказателства по делото. Други данни за мъжа в съставения акт за граждански брак няма. Въз основа на акт за сключен граждански брак №0018/22.02.2013г. длъжностното лице по граждански състояние при Община Тервел е издало удостоверение за сключен граждански брак/оригинал/ от 22.02.2013г., удостоверение за сключен граждански брак/дубликат/от 22.13.2013г. и удостоверение за сключен граждански брак/дубликат/ от 11.02.2020г. В удостоверението-оригинал и в удостоверението-дубликат от 22.02.2013г. данните за мъжа са идентични на данните за него, вписани в акта за граждански брак №0018/22.02.2013г. В дубликата от 22.13.2013г. в частта „данни за мъжа“, графа „име преди брака“ е вписано Р.Н.Б., „фамилно име след брака“ Б., ЕГН ••••••••••. Касае се до противоречие в съдържанието на удостоверение за сключен граждански брак/дубликат/ от 11.02.2020г. със съдържанието на пресъздадения акт за граждански брак №0018/22.02.2013г. на длъжностното лице по граждански състояние при Община Тервел, при твърдение името на ищеца да е вярно отразено в акта за граждански брак. Отправеното искане е за отстраняване на несъотвествието в съдържанието на удостоверението за сключен граждански брак/дубликат/ от 11.02.2020г., т.е. спорът не касае грешки или неточности в изписване на имената на ищеца в акта за граждански брак, които да подлежат на отстраняване в производството за установяване на неверни данни в акт за гражданско състояние-Глава петдесета на ГПК "Установяване на факти", предназначено за отстраняване на допуснати грешки в актовете за гражданско състояние. По реда на чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК може да бъде установена истинността на акта за гражданско състояние/автентичността или верността му/. Удостоверение за сключен граждански брак /оригинал – първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо/ е документ, които се издава въз основа на акта за брак/чл.63, ал.1 и 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация/, т.е. актовете за гражданско състояние не са удостоверенията, с които всеки разполага /в случая удостоверение за граждански брак/. Тези удостоверения като документи имат производен характер, т.е. удостоверяват, че е налице съответния акт за гражданско състояние, който се пази при длъжностното лице по гражданско състояние. В документите, издавани въз основа на актовете за гражданско състояние, каквито са удостоверенията за сключен граждански брак/оригинал или дубликат/, не може да се вписват данни, които не се съдържат в акта /ч.88, ал.2 от ЗГР, чл.63, ал.3 от НАРЕДБА № РД-02-20- 9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация/. При издаването на тези удостоверения от актове, в които има промени, допълнения, вписвания или отбелязвания, отразени в графа "Бележки", в тях се включва последното състояние на данните/ чл.80, ал.1 от ЗГР, чл.63, ал.4 от НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г./. В случая няма твърдения и данни за допусната грешка в имената на ищеца в пресъставения акт за граждански брак от Община Тервел, вписани неверни обстоятелства в него, които да подлежат на поправяне по съдебен ред. Съдебен ред за отстраняване на грешка в документите, издавани въз основа на актовете за гражданско състояние не е предвиден. Целеният с иска правен резултат би могъл да бъде постигнат по административен ред. Предявеният иск е недопустим и поради това неспособен да сезира надлежно съда с произнасяне за разрешаване на възникналия спор относно грешка в името на ищеца в издаденото удостоверение за граждански брак/дубликат/ от 11.02.2020г. на Община Тервел. Като е разгледал по същество и се е произнесъл по недопустимия иск, районния съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното по недопустимия иск производство следва да бъде прекратено. На основание чл. 78, ал. 1, 3 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 23, т. 5 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на Община Тервел и на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, следва да се присъдят юрисконсултски възнаграждения за двете инстанции в размер по 160лева/ по 80лева на всеки за всяка инстанция/. Воден от гореизложеното, Добричкият окръжен съд