Решение № 485 от 20.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 383/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е въз основа на депозирана жалба от от Г. Я. К. - постоянен синдик на „Аксис“ ООД в несъстоятелност по т.д. №34/2018 на Окръжен съд Търговище, против Решение № 144 от 10.07.2025 година на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата вх. № Ж-25-26/03.07.2025 г. и жалба с вх. № Ж-03-177/03.07.2025 г. по описа на ТД на НАП- Варна. С процесното разпореждане с изх. № С250025- 137-0003788/25.06.2025 г., потвърдено с акта на горестоящия орган, публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е разпоредил на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК по изп. дело № 25090002721/2009 г., „не прекратява“ поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания, подробно описани в табличен вид. С жалбата е изразено несъгласие срещу постановеното решение, с което се потвърждава цитираното разпореждане, като са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението с позоваване на съдебна практика. Основното възражение в жалбата е във връзка с изтичане на погасителната давност, която се претендира от оспорващия, сочи, че произтича от разпоредбата на чл. 685а, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), съгласно която прекъсването на давността с предявяване на вземане в производство по несъстоятелност, е относимо към общата, а не към абсолютната давност и именно, поради тази причина счита, че и приетите в производството по несъстоятелност вземания на НАП са с изтекла абсолютна давност към момента на подаване на молбата до публичен изпълнител, за които е постановено обжалваното решение за вземания със срок на плащане през 2013 г., за които давностният срок започва да тече на 01.01.2014 г., като абсолютната давност на тези вземания е приключила на 31.12.2023 г., както и вземания със срок на плащане през 2014 г., за които давностният срок е започнал да тече от 01.01.2025 година, съответно, давността е приключила на 31.12.2024 година. С оглед изложените съображения е отправено искане за отмяна на Решение № 144/10.07.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него разпореждане с изх. № С250025- 137-0003788/25.06.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. С молба с вх. № 2039/24.07.2025 г. на Административен съд – Търговище по делото е представена административната преписка. В хода на съдебното производство, с Определение № 1589/19.09.2025 г. по делото, като жалбоподател е конституирано дружеството „ Аксис“ ООД, представлявано от постоянния синдик- Г. Я. К.. В последствие е депозирана молба от дружеството с вх. № 2708/14.10.2025 г. По описа на Административен съд – Търговище, представлявано от управителя - Р. Г. М., към която е приложено Решение № 260001/03.09.2025 г. на Окръжен съд- Търговище по т.д.н. № 34 по описа за 2017 г., по силата на което е прекратено производството по несъстоятелност на дружеството – длъжник. Прекратено е действието на общата възбрана и запор на имуществото на дружеството. Постановено е отпадане във фирмата на длъжника „Аксис“ ООД (в несъстоятелност). Възобновена е дейността на дружеството и са прекратени правомощията на синдика - Г. Я. К., на осн. чл. 736, ал. 1 от ТЗ. Сочи се, че решението е влязло в сила на 11.09.2025 г. и е вписано в ТР на АВ по партидата на дружеството. Въз основа на тази молба в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. по делото, ход на делото не е даден, като съдът е указал да се призове жалбоподателя „Аксис“ ООД, с управител – Р. Г. М.. С оглед констатираните промени в представителството на дружеството, по делото е призовано дружеството „Аксис“ ООД, представлявано към момента от управителя - Р. Г. М.. Оспорващото дружество чрез управителя депозира писмено становище с вх. № 685/09.03.2026 г. по описа на Административен съд – Търговище, като не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие, както и изразява становище по същество на спора. Ответникът Директор на ТД на НАП град Варна, редовно призован, за него се явява ст. юрисконсулт В. С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е и основателна. Няма спор между страните, а това се доказва и от представените по делото доказателства, че срещу „Аксис“ ООД е било образувано изпълнително дело № 25090002721/2009г. Изпратено е съобщение за доброволно изпълнение изх. № 2721-000001/09.12.2009г. Към изпълнителното дело са присъединявани публични вземания с Разпореждане за присъединяване изх. № 2721/2009/000028/03.09.201 Зг.. изх. №2721/2009/000034/29.10.2014г„ изх. № 002721/2009/000041 /02.02.2015г., изх. №002721 /2009/000048/12.03.2015г., изх. № 002721/2009/000057/30.06.2015г„ изх. № С160025-105-0090422/05.10.2016г„ изх. № С170025-105-0244172/20.10.2017г„ изх. № С180025-105-0107566/27.04.2018г., изх.№ С220025-105-0106705/29.03.2022г. За обезпечаване на публичното вземане са наложени следните обезпечителни мерки: Възбрана на поземлен имот С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 842/02.02.2009г.; Възбрана на поземлен имот С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 6048/17.07.2009Г.; Запор на банкови сметки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 2721/2009/000002/05.08.2010г..; Запор на банкови сметки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №2721 /2009/000010/01.04.2011 г. На 07.03.2017г. „Аксис“ ООД е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност peг. № 864/07.03.2017г. Във връзка с молбата е образувано търговско дело № 34/2017г. по описа на Окръжен съд - Търговище. С решение № 44/08.09.2017г. по т.д. № 34/2017г. е обявена неплатежоспособността на „Аксис" ООД и е открито производство по несъстоятелност. С Определение № 113/22.03.2018г. т.д. № 34/2017г. е одобрен обявения на 20.11.2017г. в Търговския регистър списък на приетите предявени вземания по реда на чл. 686, ал. 1 от ТЗ, включително публичните вземания, за които се иска погасяване по давност. С Решение № 54/09.07.2019г. по т.д. № 34/2017г. „Аксис“ ООД е обявено в несъстоятелност. Постановено е прекратяване дейността на дружеството и са прекратени правомощията на органите на дружеството. С Решение № 260030/24.04.2025г. т.д. № 34/2017г. е назначен нов синдик - Г. К.. На 13.06.2025г. Г. К. в качеството си на синдик на Аксис" ООД - в несъстоятелност е подала молба вх. № 55-25-1560, по своята същност възражение по давност, с която е поискала да бъдат отписани поради изтекла абсолютна давност всички публични вземания със срок на плащане през 2013г. и 2014г. Подаденото възражение е разгледано от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище, който се е произнесъл с Разпореждане изх. № С250025-137-0003788/25.06.2025г. Публичният изпълнител приел, че давностните срокове по чл.171 от ДОПК започват да текат „считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение ", в конкретния случай давностните срокове е следвало да започнат да текат от 01.01.2014г. и 01.01.2015г. , но са били спряни от откриване на производство по несъстоятелност, с Решение № 44 от 08.09.2017г. на ОС-Търговище до приключване на производство по несъстоятелност. Срокът по чл. 171 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020 г. (датата на влизане в сила на § 29 от ПЗР на ЗМДВИППП), като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020 г. предвид § 13 от ПЗР на ЗР1Д на Закона за здравето. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност (чл. 171, ал. 2, т. 2 от ДОПК). Освен правилата на ДОПК, разпоредби относно спирането и прекъсването на давността по отношение на публични вземания срещу задължени лица, които са в производството по несъстоятелност или в производството по стабилизация се съдържат и в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 628а от ТЗ подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което се основава молбата. Давността спира да тече докато трае производството по несъстоятелност. За присъединилите се кредитори в производството по откриване на производство по несъстоятелност се прилагат същите правила от момента на подаване на молбата за присъединяване. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, давността не се смята за прекъсната, но действието на спирането на давността се запазва. Разпоредбата на чл. 685а от ТЗ урежда спирането и прекъсването на давността при предявяване на вземане в производството по несъстоятелност и при неговото приемане. Съгласно цитираната разпоредба с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече докато трае производството. Ако предявеното вземане не бъде прието и за установяването му бъде предявен установителен иск, давността за него се прекъсва. Разпоредбата на чл. 685а от ТЗ урежда и спирането и прекъсването на давността и в случаите, в които не е предявен установителен иск за вземането, както и течението на давностните срокове за вземанията на кредиторите при прекратяване на производството по несъстоятелност, включително при прекратяване поради сключване на извънсъдебно споразумение с кредиторите по чл. 740 от ТЗ , както и в случаите на възобновяване на производството. С тези доводи е отказал погасяване на горепосочените задължения поради изтекла погасителна давност и не намирам за приложима разпоредба на чл.225. ат. 1 т.7 от ДОПК, във връзка с чл.638,ат.1 от ТЗ. Разпореждането е съобщено по електронна поща и получено от синдика на 26.06.2025г., срещу него е подадена жалба до офис Търговище по електронен път на 03.07.2025г., както и жалбата до ТД на НАП Варна също подадена по електронен път на 03.07.2025г., които са разгледани в едно производство, с оглед идентичността на предмета и доводите в тях. С Решение № 144/10.07.2025г., Директора на ТД на НАП – Варна на осн. чл. 267, ал. 2, т.5 от ДОПК е оставил без уважение жалба с вх. № Ж-25-26/03.07.2025г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Търговище и жалба с вх. № Ж-03-177/03.07.2025г. по регистъра на ТД на НАП Варна, подадени от Г. К., адрес гр. София, [жк] [улица], офис 2, в качеството й на синдик на „Аксис“ ООД - в несъстоятелност, [ЕИК]. адрес: гр. Търговище, ул. „Трайко Китанчев” № 12 срещу Разпореждане изх. № С250025-137-0003788/25.06.2025г. издадено от С. П. - публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище. Решаващият орган е приел, че предявяването и събирането на публични вземания в производството по несъстоятелност е уредено в разпоредбата на чл. 164 от ДОПК. съгл. която публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Именно такъв е и настоящия случай. Публичните вземания, чието погасяване се иска са приети в производството по несъстоятелност срещу „Аксис" ООД по т.д. № 34/2017г. с Определение № 113/22.03.201 Вг. на ОС Търговище. С предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, публичния изпълнител е лишен от възможността да осъществява правомощията си по принудителното им събиране, видно от разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, съгл. която с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Изключение е предвидено в чл. 193, аз. 1 от ДОПК, който дава възможност на публичния изпълнител да реализира имуществото, върху което са били наложени обезпечителни мерки, но до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност. След изтичането на този срок, съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК, ако това имущество на длъжника не бъде реализирано, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелността. С оглед на изложеното, събирането на публичните вземания приети в производството по несъстоятелност се осъществява не по реда на ДОПК, а по реда на ТЗ. който се явява специален, с оглед на което за погасяване по давност на задълженията следва да се прилагат разпоредбите на ТЗ, а не на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 685а, ал. 1, изр. първо от ТЗ, с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва, а в изр. второ е посочено, че давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Тази разпоредба е обща, приложима спрямо всички вземания, включени в масата на несъстоятелността, като при липса на специална такава в ДОПК или ТЗ, касаеща само вземанията за публични задължения в производство по несъстоятелност, тя е приложима на общо основание и спрямо публичните вземания. Ето защо с постановяване на съдебния акт за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания, давността по отношение на вземанията, произтичащи от публични задължения, следва да се счита прекъсната, като тя не тече в рамките на времетраенето на производството по несъстоятелност. Давностният срок, като период от време се определя с начален и краен момент и спира да тече или се прекъсва при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. В конкретния случай тези обстоятелства, са уредени в ТЗ, а не в ДОПК. Разпоредбата на чл. 685а от ТЗ не предвижда изключение и доколкото регламентира конкретна хипотеза тя се явява специална спрямо общите правила за давността на публичните вземания, уредена в ДОПК, тъй като след приемане на вземанията публичният изпълнител не разполага с правомощия да извършва действия по принудително събиране на вземането, прието в производството по несъстоятелност /арг. чл. 638. ал. 1 ТЗ/, които да обосноват спиране или прекъсване на давността. Разпоредбата на чл. 171, ад. 2 от ДОПК, въвеждаща абсолютната 10-годишна давност за публични вземания, представлява санкция за бездействието в този срок на публичните изпълнители, на които е възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания. В този смисъл, с оглед изложеното по-горе, не може да се обоснове извод, че в конкретния случай е налице подобно бездействие. Да се приеме противното, би означавало поради продължителния характер на производство по несъстоятелност или поради бездействието на органите по несъстоятелността, какъвто е и синдика, да бъде санкциониран публичния взискател. В този случай би се нарушил и принципа на равнопоставеност на страните в производството по несъстоятелност. Всички кредитори с приети в производството по несъстоятелността вземания ще се ползват без ограничение във времето от разпоредбата на чл. 685а от ТЗ, за да удовлетворят претенциите си, независимо от изтеклата давност, докато Държавата би загубила тази възможност за удовлетворяване след изтичане на 10-годишен срок. С гореизложените аргументи е потвърдено оспореното разпореждане. Решението е съобщено по електронен път на 15.07.2025 г., срещу което на 22.07.2025 г., в срок е депозирана жалба до Административен съд – Търговище, въз основа на която е образувано настоящото АД383/2025 г. по описа на съда. В хода на съдебното производство от оспорващото дружество е представено Решение № 260001/03.09.2025 г. на Окръжен съд- Търговище по т.д.н. № 34 по описа за 2017 г., по силата на което е прекратено производството по несъстоятелност на дружеството – длъжник. Прекратено е действието на общата възбрана и запор на имуществото на дружеството. Постановено е отпадане във фирмата на длъжника „Аксис“ ООД (в несъстоятелност). Възобновена е дейността на дружеството и са прекратени правомощията на синдика - Г. Я. К., на осн. чл. 736, ал. 1 от ТЗ. Сочи се, че решението е влязло в сила на 11.09.2025 г. и е вписано в ТР на АВ по партидата на дружеството. От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: В настоящото производство спорът се свежда до това коя давност е приложима по смисъла на чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК и съответно от кога започва. Независимо от наведеното основание в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът е задължен да извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона. Съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК. Обжалваното пред административния орган разпореждане е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП Варна, и в рамките на правомощията му. Поради това както разпореждането на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение, представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неустановяване на релевантните по спора факти и липса на мотиви. И разпореждането на публичния изпълнител и Решението на Директора на ТД на НАП град Варна са постановени при неизяснена фактическа обстановка. Липсва и установяване на релевантните по спора факти в атакуваното решение. Съгласно чл.638 ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 от ДОПК. С разпоредбите на чл.193 ал.1 и ал.4 от ДОПК е уредено едно изключение от разпоредбите на ТЗ относно универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, като на публичния изпълнител е предоставена възможност да предприеме действия по реда на специалния закон по отношение на имуществото на длъжника, върху което са наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност. Тази възможност за провеждане на индивидуално изпълнително производство е ограничена със сравнително кратък срок - 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелността, в който срок следва да се реализира имуществото, върху което са наложени обезпечения. В случай, че това не бъде извършено, съгласно чл.193 ал.4 от ДОПК, публичният изпълнител следва да предаде служещото за обезпечение имущество на синдика, за реализирането му в производството по несъстоятелност. В настоящият случай този въпрос не е изследван нито в разпореждането на публичния изпълнител, а така също и в потвърждаващият го акт на решаващият орган не са изложени констатации дали са предприети такива действия, респ. независимо от позоваването на разпоредбата на чл. 685 а от ТЗ липсват мотиви кога и с кое действие се прекъсва давността, с оглед разписаните в чл.193 ал.1 от ДОПК правомощия на публичния изпълнител, съответно спира да тече давностен срок. Установено е, а и не се спори между страните, че за обезпечаване на публичното вземане са наложени следните обезпечителни мерки: Възбрана на поземлен имот С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 842/02.02.2009г.; Възбрана на поземлен имот С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 6048/17.07.2009Г.; Запор на банкови сметки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 2721/2009/000002/05.08.2010г..; Запор на банкови сметки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №2721 /2009/000010/01.04.2011 г. Тези ПОМ са издадени и са наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност, което е станало с подадена молба на 07.03.2017г. от „Аксис“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност peг. № 864/07.03.2017г., по която е образувано търговско дело № 34/2017г. по описа на Окръжен съд – Търговище и с решение № 44/08.09.2017г. по т.д. № 34/2017г. е обявена неплатежоспособността на „Аксис" ООД и е открито производство по несъстоятелност. Тези факти, въобще не са обсъдени от приходната администрация – нито в разпореждането на публичния изпълнител, нито в Решението на Директора на ТД на НАП Варна, а са релевантни с оглед извода за приложимост на чл.193 от ДОПК, в т. ч. и за погасителната давност, която жалбоподателя претендира. При това положение не може съда за първи път, без изрично установена от решаващия орган фактическа обстановка и изведени въз основа на нея правни изводи, да извърши проверка по отношение материалната законосъобразност на оспорения акт, още повече, че в това производство действа като последна инстанция по същество. В оспореното разпореждане липсват каквито и да са изводи, а единствено са възпроизведени разпоредбите на чл.171 и чл.172 от ДОПК. Прието е, че давността като институт по ДОПК е уредена в чл. 171 и 172 от ДОПК. Съгласно чл.171, ал. 1 ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ал. 2 е уредена абсолютната давност. В текста на разпоредбата, действаща към датата на възникване на задълженията, чието погасяване по давност се иска. е посочено, че „е изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено”. Спирането и прекъсването на давността са уредени в чл. 172 ДОПК. За задълженията, които е следвало да се платят през 2013 г. е прието, че давността е започнала да тече на 01.01.2014г. Те са присъединени към ИД № 25090002721/2009г. с Разпореждане за присъединяване изх. № 2721/2009/000034/29.10.2014г. Давността е спряна с налагане на обезпечителни мерки, които имат действие спрямо тези задължения съгл. чл. 217, ал. 4 от ДОПК - извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател, без да е посочена конкретна дата, идентично е прието, че преди да е изтекла както 5 - годишната, така и 10 — годишната давност, тези публични вземания са приети в производството по несъстоятелност срещу „Аксис“' ООД по т.д. № 34/2017г. Аналогично е и при произнасянето досежно задълженията, които следвало да се платят през 2014г. Давността за тях е прието, че започва да тече на 01.01.2015г. Те са присъединени към ИД №25090002721/2009г. с Разпореждане за присъединяване изх. № 2721 /2009/000034/29.10.2014г., изх. № 2721/2009/000041 /02.02.2015г., изх. № 002721/2009/000048/12.03.2015г. и изх. № 002721/2009/000057/30.06.2015г. Давността е спряна с налагане на обезпечителни мерки, които имат действие спрямо тези задължения съгл. чл. 217, ал. 4 от ДОПК - извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Преди да е изтекла както 5 - годишната, така и 10 - годишната давност, тези публични вземания са приети в производството по несъстоятелност срещу „Аксис" ООД по т.д. № 34/2017 г. Нито в разпореждането, нито в решението на горестоящият орган е обсъден основният довод в жалбата, а именно дали разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК има материалноправен характер и дали е приложима в редакцията й от 2021 г. по отношения на задължения, възникнали през 2013 г. и 2014 г. Нормата на чл.638 от ТЗ очертава общо принципно правило, като анализът на разпоредбата води до извода, че по принцип в момента, в който се открие производството по несъстоятелност /с решение на съда по чл. 630 от ТЗ/, всички изпълнителни производства - и по ГПК и по ДОПК се спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено в масата на несъстоятелността. Последното следва и с оглед характера на производството по несъстоятелност, което е универсално. Имуществени права на длъжника /обезпечени преди откриване на производството по несъстоятелност/ първоначално са изключени от масата на несъстоятелността, като едва при сбъдването на условието по чл.193 ал.4 от ДОПК, те попълват тази маса /предават се на синдика/ и реализацията им не може да стане в индивидуалното производството по ДОПК, а само в универсалното производство по несъстоятелност по ТЗ от синдика. Разпоредбата на чл.193 ал.1 от ДОПК е категорична, че "имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс", като съобразно нормата на чл.193 ал. 4 от ДОПК срокът, в който следва да бъдат извършвани действия по събиране на публичното вземане, за което са наложени обезпечителни мерки, следва да бъде извършено в 6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелността. След установяване на посочените факти, органът следва да извърши конкретна преценка и за погасителната давност по чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК, като има предвид, че тези норми са материалноправни, а не процесуални, включително изложи и аргументи за началния момент, от който започва да тече тази давност, и дали същата е прекъсвана или спряна когато вземането е предявено в производството по несъстоятелност, респ. след приключването му. При новото разглеждане и произнасяне следва да се съобрази и новото обстоятелство в хода на съдебното производство, а именно от оспорващото дружество е представено Решение № 260001/03.09.2025 г. на Окръжен съд- Търговище по т.д.н. № 34 по описа за 2017 г., по силата на което е прекратено производството по несъстоятелност на дружеството – длъжник. Прекратено е действието на общата възбрана и запор на имуществото на дружеството. Постановено е отпадане във фирмата на длъжника „Аксис“ ООД (в несъстоятелност). Възобновена е дейността на дружеството и са прекратени правомощията на синдика - Г. Я. К., на осн. чл. 736, ал. 1 от ТЗ. Сочи се, че решението е влязло в сила на 11.09.2025 г. и е вписано в ТР на АВ по партидата на дружеството. Доколкото същото е релевантно за правилното разрешаване на спора, но е представено в съдебната фаза, след постановяване на процесното решение, съдът не разполага с правомощия да извършва за пръв път фактически установявания, тъй като не е инстанция по същество, поради което Решение № 260001/03.09.2025 г. на Окръжен съд- Търговище по т.д.н. № 34 по описа за 2017 г. следва да се съобрази при новото произнасяне по заявеното искане от дружеството. С оглед така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че Решението на Директора на ТД на НАП и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на публичния изпълнител със задължение за спазване на дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК, съдът,