Решение № 7194 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1381/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317/2022 г. на МС на РБ, многократно изменяна и допълвана (Програмата). Образувано е по жалба от „КАСКАДАС РЕЗОРТ И СПА“ ЕООД, [ЕИК] представлявано заедно от управителите Ж. И. Т. и В. Д. Ш., чрез адв. С.Т. - П., против Решение № 400/10.06.2024 г. на Министерски съвет, в частта по т. 1, с която е одобрено предоставянето на помощ на „КАСКАДАС РЕЗОРТ И СПА“ ЕООД, за предоставени нощувки по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България за периода от 01.11.2023 г. до 29.02.2024 г., съгласно списък № 22 – неразделна част от решението, в частта с която в одобрената помощ не са включени 722 нощувки на обща стойност 11804,70 лева. Жалбата се поддържа от преупълномощен адв. Д. П. /пълномощно л.108/. В жалбата, становище по същество на спора и писмени бележки са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Претендира за присъждане на сторени по делото разноски и възнаграждение за адвокат. Ответник - Министерски съвет на Република България, чрез юрисконсулт оспорва жалбата, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Съдът приема за установено следното от фактическа страна: С Решение № 317/20.05.2022 г. на МС на РБ на основание чл. 2 ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Програмата) /л.141-184 от делото/, изменена и допълнена с решения на МС на РБ /л. 184-228 от делото/. За периода 01.11.2023 г. до 29.02.2024 г. лицата, извършващи дейност в обектите, вписани в Национален туристически регистър /НТР/ и в Регистъра на местата за подслон /РМП/, участват в Програмата, като предоставят на разселените лица нощувка/подслон с размер на помощта от 15 лева без ДДС, съответно 16,35 лева с ДДС с включен ДДС 9% за категоризираните места за настаняване и 18 лева с ДДС 20% за некатегоризираните места за подслон. Разходите за ДДС са за сметка на Програмата. Получатели на помощта са хотелиери и лица, упражняващи дейност по настаняване в обекти – държавна, общинска и частна собственост, настанили лица от Украйна с предоставена временна закрили, без оглед на правноорганизационната им форма. Ответникът е уточнил в Становище представено с молба № 10855/31.07.2024 г. /л.247-251/, че проверки за настанените лица се извършвани спрямо получените по служебен път данни от регистрите на Автоматизираната информационна система „Б.“ /БД на АИС „Б.“/, Единната система за туристическа информация /БД ЕСТИ/, Системата за управление на националните инвестиции /БД СУНИ/, Дирекция „Комуникационни системи“ – МВР /БД от КИС/, Национална агенция за приходите /БД от НАП/, Национален оперативен щаб /НОЩ/. Ответникът е посочил 17 критерия, по които е извършена преценка на настанените лица и представя справка от обработените данни за съответните отчетни периоди, в която фигурират регистрациите на идентифицираните лица, имащи право на подпомагане по Програмата със съответния брой верифицирани нощувки /л. 248 от делото/. „КАСКАДАС РЕЗОРТ И СПА“ ЕООД е регистрирано в Програмата с УИК НЗ-ВВ1-5Ц5-Л1 и е подало чрез СУНИ четири броя проектни предложения № BG-176789478-2022-21-0008/01.12.2023 г. за м.11.2023 г., № BG-176789478-2022-22-0032/03.01.2024 г. за м.12.2023 г., № BG-176789478-2022-23-0005/01.02.2024 г. за м.01.2024 г., № BG-176789478-2022-24-0003/01.03.2024 г. за м.02.2024 г. и четири броя „Комуникация с отговорна организация“ /л. 234- 243/, при сумиране на посочените данни в „Комуникация с отговорна организация“ се установява, че за четирите месеца дружеството е изчислило: заявения нощувки 12373 броя, изплатени нощувки 11681 броя, остатък за плащане 692 броя. В жалбата дружеството е коригирало това твърдение и посочва, че неверифицираните нощувки са 722 броя, на стойност 11804,70 лева с ДДС. Протокол № 14 за работата на Оценителната комисия назначена с заповед на Министъра на туризма посочва, че на 15.02.2024 г. е стартирала работата в СУНИ за периода 01.11.2023 - 29.02.2024 г. и към протокола са приложени Списък № 22 на одобрените кандидати за плащане по отчетни периоди и оценителните листове /л.252-254 от делото/. От Списък № 22 за одобряване на помощ за жалбоподателя са посочени следните данни: брой идентифицирани лица с право на подпомагане по програмата, верифицирани нощувки, суми без ДДС, ставка ДДС, суми с ДДС /л. 280-287/. В обобщен вид се установява, че за четирите месеца са верифицирани и изплатени 3326+3053+2869+2525 = 11773 нощувки на стойност 54380,10 + 49916,55 + 46908,15 +41283,75 = 192488,55 лева. Доклад № Т-91-00-6/04.06.2024 г. на министъра на туризма е изпратен до МС на РБългария относно проект на Решение на МС за одобряване на помощ на кандидатите по програмата, ведно със списък № 22 /л. 19 - 58 от адм. преписка/. По указание на съда от ответника с молба № 12592/24.07.2025 г. е представена справка за настанените лица за периода 01.11.2023 – 29.02.2024 г., справка за неверифицирани нощувки за лица по списък № 22 – за периода 01.11.2023 – 29.02.2024 г. /л.390-485 от делото/. В становище от председател на оценителната комисия назначена със Заповед № Т-РД-291/22.07.2022 г. на министъра на туризма е посочено, че в подадените от дружеството декларации, чрез СУНИ се декларират подадените данни за посочените отчетни периоди към ЕСТИ за регистрираните лица с временна закрила, която съдържа данни относно настаненинет лица: ЛНЧ, дата на настаняване и напускате и уникален идентификационен код на обекта. За всеки от отчетните периоди са посочени неверифицираните нощувки, сумиран броят им е 30+114+31+97+31+98+87+29+119+86= 722 броя /л. 498-499 от делото/. В писмо № Т-03-00-221/16.10.2025 г. от гл. секретар на Министерство на туризма е уточнено, че 1. Относно лицата напуснали РБългария данните са извлечени от ГД „Гранична полиция“ – МВР и чрез ЛНЧ на всяко лице е направена справка; 2. Относно лицата с неподновена временна закрила информацията е получена от ДАБ, въз основа на ЛНЧ и за лицата, чиято временна закрила е изтекла и не е подновена не е начислено плащане; 3. Лицата които не са идентифицирани като получили временна закрила са проверени по представените ЛНЧ в ДАБ, при несъществуващ ЛНЧ или липса на регистрация лицето се определя като неизяснено и не е допустимо за финансиране. Дадени са пояснения въз основа на какви факти не са верифицирани 722 броя нощувки /л.561-563 от делото/. По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/ оспорена от ответника в частта, с която е установено, че неверефицираните нощувки са със 181 бр. и стойност 2959,35 по-малко от изчисленията на Министерството на туризма, тъй като експертът е достигнал до различен краен резултат само по отношение на „лица отсъствали от територията на РБългария“ като приема, че за м. 02.2024г. вместо 119 неверифицирани нощувки, следва да са 27. Установяванията на ССЕ съдът ще обсъди в мотивите на решението. С оглед установеното съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение е издадено на 10.06.2024 г., в него не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което 14 – дневния срок по чл. 149, ал.1 АПК се е удължил на два месеца. Жалбата е подадена на 24.06.2024 г. в изискуемия срок, от надлежна страна с правени интерес срещу индивидуален административен акт в оспорената част, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно т.10 от приетата с Решение № 317/20.05.2022 г. на Министерски съвет на Република България Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, помощта се одобрява с акт на Министерски съвет, от което следва че процесното решение в оспорената част е издадено от компетентен орган. Същото е в изискуемата за валидността му писмена форма. С. Р. V, Приложение №1 към Програмата от Комисия назначена от министъра на туризма са разгледани заявленията за процесните периоди и изготвен Протокол № 14/15.02.2024 г. /л. 252-254 от делото/. Доклад от министъра на туризма № Т-91-00-6/04.06.2024 г., финансова обосновка и проект за решение са съобщени на останалите министерства и са приети без възражения съобразно чл. 32, ал.1 от Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Публикувано е съобщение в средствата за масово осведомяване. На заседание на МС проведено на 05.06.2024 г., за което е съставен протокол № 25 е прието решение № 19, с което е приет проект за решение за одобряване помощ на кандидатите съобразно списък № 22 /л.15 от адм. пр./. Относно процедурата за приемане на оспореното решение на МС не са допуснати съществени процесуални нарушения. Липсата на уведомяване на жалбоподателя за установяване нощувки, които няма да се верифицират не е съществено процесуално нарушение, защото жалбоподателят има право в съдебното производство да обори всички установени факти, на които се основава административния акт. Съгласно чл. 22, т. 2 от АПК производството по раздел I, глава пета от АПК (чл.32-чл.64) не се прилага за индивидуалните административни актове на МС, каквото по своя характер е процесното решение в оспорената част. В цитираните разпоредби се намира и нормата на чл. 59, отнасяща се до изискването за форма на индивидуалния административен акт. Досежно решението на МС е допустимо да не се съдържа изрично реквизитът по чл.59, ал.2, т. 4 от АПК - фактически и правни основания за издаване на акта. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК е допустимо мотивите на административния акт, да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспорената заповед, респективно в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт. В случая не е изпълнено това изискване. Административният орган е посочил, че неразделна част от решението по т.1 е списък № 22, поради което само този списък следва да установява релевантните факти за издаване на административния акт. Списък № 22 е със следното съдържание: номер на проектното предложение, наименование на кандидата, брой на идентифицирани лица с право на подпомагане /посочена е цифра/, брой верифицирани нощувки, суми без ДДС, ставка ДДС, суми с ДДС /л. 280-286 от делото/. Жалбоподателят е отчел за м.11.2023 – м.02.2024 г. 12377 нощувки, ответникът е верифицирал 11651 брой нощувки и не е верифицирал 722 броя нощувки. Това е установено и чрез отг. 6 и отг.7 от ССЕ /стр. 31-32 от ССЕ/. След четири указания дадени от съда: с определение №8338/19.08.2024 г., /л.62 от делото/, с определение № 5266/14.05.2025 г. /л.97 от делото/, протоколно определение от 16.09.2025 г. /л.508 от делото/ и протоколно определение от 30.09.2025 г. /л.521 от делото/, ответникът е представил с молба № 15729/01.10.2025 г. справки за неверифицираните нощувки за лица по списък №22 за м.11.2023 – 02.2024 г. /л. 537-548 от делото/. Чрез тези справки се установяват общо 722 неверифицирани нощувки за лицата /посочени с име, дата на раждане, ЛНЧ и код на държавата/, относно които не са верифицирани нощувки и основанието както следва: м.11.2023 г.: 30 бр. нощувки на лица с предоставена временна закрила, които не са пререгистрирани в ДАБ в срока изискуем по програмата. 114 бр. нощувки на лица, поради регистрация по-късна от 24 часа от датата на настаняване в ЕСТИ м.12.2023 г.: 31 бр. нощувки на лица с предоставена временна закрила, които не са пререгистрирани в ДАБ в срока изискуем по програмата. 97 бр. нощувки на лица, поради регистрация по-късна от 24 часа от датата на настаняване в ЕСТИ м.01.2024 г.: 31 бр. нощувки на лица с предоставена временна закрила, които не са пререгистрирани в ДАБ в срока изискуем по програмата. 98 бр. нощувки на лица отсъствали от територията на РБ във времето на отчетния период. ССЕ – стр.27 е установила 9 бр. нощувки, от данни в СD /л.588 от делото/. 87 бр. лица на лица, поради регистрация по-късна от 24 часа от датата на настаняване в ЕСТИ м.02.2024 г.: 29 бр. нощувки на лица с предоставена временна закрила, които не са пререгистрирани в ДАБ в срока изискуем по програмата. 119 бр. нощувки на лица отсъствали от територията на РБ във времето на отчетния период. ССЕ – стр. 28 е установила 27 бр. нощувки, от данни в СD /л.588 от делото/. 86 бр. нощувки на лица, поради регистрация по-късна от 24 часа от датата на настаняване в ЕСТИ. ССЕ в отг. 2 е установила /стр.24 от ССЕ/, че от информация в СD /л.315 от делото/, не са налице данни, чрез които се установява, че са налице 91 бр. неверифицирани нощувки за лице, което не е идентифицирано като получило закрила и 3 бр. неверифицирани нощувки за лице настанено преди прекратяване на трудовия му договор. След това в отг.4 /стр.27 от ССЕ и Приложение № 11 от ССЕ/ е установено от СD /л.588 от делото/, че за м.01.2024 г. неверифицираните нощувки на лица отсъствали от територията на РБ във времето на отчетния период са 9 броя /9х16,35= 147,15 лева/, а не 98 бр. /98х16,35=1692,30 лева/. ССЕ е установила изплатена по-малко от дължимата сума в размер на 1455,15 лева 1692,30 – 147,15=1455,15 лева; м.02.2024 г. неверифицираните нощувки на лица отсъствали от територията на РБ във времето на отчетния период са 27 броя /27х16,35 лева = 441,45 лева/, а не 119 бр. /119х16,35=1945,65 лева/. ССЕ е установила изплатена по-малко от дължимата сума в размер на 1504,20 лева /1945,65 – 441,45 лева =1504,20 лева/. Посочени са конкретните имена на лицата, за които са установяванията на ССЕ. Съдът е направил същия анализ на „Данни ГДГП списък 22, извадка по лица“ в СD /л.588 от делото/, като е установил, че заключението на ССЕ съответства на информацията във файла. От този анализ следва, че съвкупно за м.01-02.2024 г. е следвало да се представят конкретни доказателства, като се посочат лицата, ЛНЧ, дата на раждане, дата на излизане и дата на влизане, на които се базират установяванията на ответника, за да има яснота как ответника е сумирал данните в Списък № 22 приложение към процесното решение от 10.06.2024 г. на МС. Ответникът е посочил 722 неверифицирани нощувки, а от доказателствата се установяват 541 такива, като тези данни са само на база списъци с лица, без да има представена първична информация, въз основа на която са съставени тези списъци. Чрез ССЕ е установено, че броя на заявените нощувки е 12733 бр. на стойност 202298,55 лева с ДДС /таблица 6, стр.12 ССЕ/, изплатени са 11651 броя на стойност 190493,85 лева. Неверифицираните нощувки са 722 броя /722 х 16,35/ на стойност 11 804,70 лева. С оглед направените установявания, чрез ССЕ и допълнително представени от ответника в съдебното производство доказателства се установява, че неверифицираните нощувки следва да са 541 броя /541х16,35 лева/ на стойност 8845,35 лева. Програмата предвижда, т.1 Помощта се предоставя на лице, което е регистрирано и има издадена „регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила – за периода 01.06.2022 до 30.04.2024 г.; т.6 Помощта се предоставя не лица с временна закрила, на които е издадена „регистрационна карта на чужденец с временна закрила“ от ДАБ; т.11 Изчисленията за платимия размер на помощта се базират единствено и само на броя нощувки според регистрациите в ЕСТИ на настанени лица с временна закрила за отчетния период, подадени от лицето, извършващо дейност в съответния обект на настаняване; т.12 Всички обекти и местата за настаняване вписани в Регистъра на местата за подслон или в Национални туристически регистър, въвеждат в ЕСТИ настанените и напусналите лица с временна закрила не по-късно от 24 часа от тяхното настаняване, респективно напускане, т.13. При неспазване на срока по т.12 няма да е възможно въвеждане на данни в ЕСТИ със задна дата, т.14 При забава в регистрите на ЕСТИ на настанените лица с временна закрила, просрочените дни остават за сметка на лицата извършили дейност в обекта на настаняване по смисъла на програмата, т.16 издадената от ДАБ „регистрационна карта на чужденец с временна закрила“ е единствения легитимен документ, удостоверяващ статута на временна закрила на настанените лица. От посочените разпоредби на Програмата следва, че е предвидено да не се верифицират нощувки за лица, които: не са пререгистрирани в ДАБ в срока изискуем по програмата; са отсъствали от територията на РБ във времето на отчетния период; за лицата е направена регистрацията по-късна от 24 часа от датата на настаняване в ЕСТИ. От представените списъци за неверифицирани нощувки се установяват лица с посочен ЛНЧ, дата на раждане и код на държава. Към същите няма приложени данни, въз основа, на които са съставени тези списъци. Няма спор, че тези данни са събрани от ДАБ и МВР, но за целите на издадения административен акт е следвало да се приложи към издадения административен акт представените списъци за неверифицирани нощувки и да се посочи конкретно, въз основа на какви справки и от кой източници са направени, съответно за всяко лице да се представи информацията, която е получена от ДАБ и МВР, за да има възможност жалбоподателя, съответно съда да я провери. В настоящия случай са налице само списъци с лица и брой нощувки, но липсва първичната информация, въз основа, на която са съставени тези списъци. Тази липса на относими доказателства води до извод, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя и създава пречка за извършване необходимата проверка от съда. Установеното съществено процесуално нарушение е довело и да нарушение на материалния закон, поради това, че административния акт е издаден при непълнота на доказателствата, тъй като липсват първичните данни, с конкретните доказателства за всяко лице, въз основа на които са съставени представените списъци. Налице е основание по чл. 146, т.3 и т.4 АПК за отмяна на решението в оспорената част. На основание чл. 174 АПК следва да се върне административната преписка за ново произнасяне. Поради това, че МС е колективен орган следва произнасянето да се извърши при спазване чл.57, ал.6 АПК /Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 – 5/, като началната дата за преценяване на срока е получаване от Министерски съвет изпратената административната преписка от Адм. съд – Варна с влязъл в сила съдебен акт по спора. Жалбоподателят е направил искане за присъждане сторените разноски и възнаграждение за адвокат, представил е списък на разноските и допълнение към него /л.291 и л.686/. Поради заплащане на държавна такса 50 лева, съгласно разпореждане [номер]/09.04.2024 г. е следвало до довнесе 44,44 лева, тъй като дължимата такса е 94,44 лева /48,29 евро/. Довнесъл е 45 лева /л.133/. Надвнесената сума от 0,56 лева може да се възстанови по реда на чл.4б ЗДТ по искане на жалбоподателя, но тя не е държавна такса. Заплатил е депозит за вещо лице в общ размер 579,23 евро и възнаграждение за адвокат 2148,68 лева с ДДС /ДДС № BG 176474308/, видно от фактура 0000000692/09.10.2024 г. и преводно нареждане /л.295-297/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение /л.593/. Материалният интерес по спора е в размер на 11804,70 лева. Съгласно чл. 8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР Наредба №1/09.07.2004 г., минималното възнаграждение за адвокат с ДДС в настоящия случай е 1754,90 лева. Делото е с фактическа и правна сложност. Проведени са множество заседания по вина на ответника, във връзка с посечените по-горе указания от съда за представяне на доказателства релевантни за решаване на спора. Претендираното възнаграждение за адвокат е с 22 % по-високо от минималното, тоест не надвишава прекомерно минималния размер. Предвид изложеното възражението е неоснователно и съдът го оставя без уважение. На жалбоподателя следва да се заплати сумата 2148,68 лева с ДДС /1098,60 евро/ за възнаграждение за адвокат. Не може да бъде присъдена претендираната сума от 12 лева от списъка на разноските за платена банкова такса за превода на държаната такса, тъй като тази сума няма характера на разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.144 АПК. Банковите такси са разход свързан с плащането, поради което не представляват съдебни разноски - чл. 71 ГПК, вр. чл.144 АПК и са разход, който жалбоподателят е извършил по своя преценка, върху който съдът и ответника нямат контрол. Относно дължимата държавна такса и депозитите за вещо лице, същите би могло да се платят в съда без заплащане на допълнителни такси. Поради изложеното искането за заплащане на сумата в размер на 12 лева за банкови комисионни за заплащане на държавна такса е неоснователно и съдът го оставя без уважение. На основание чл. 40, ал.6 от Закон за администрацията, Администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 4, ал.4 от Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация /УПМСНА/, Администрацията на Министерския съвет като юридическо лице се представлява от министър-председателя или от овластени от него длъжностни лица. На основание чл. 2, ал.1 от УПМСНА, Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. На основание чл.143, ал.1 АПК и §1, т.6 ДР АПК следва Администрацията на Министерския съвет, към която структура е Министерски съвет да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 1726,12 евро, която включва 48,29 евро – държавна такса, 579,23 евро - депозит за вещо лице, 1098,60 евро – възнаграждение за адвокат. Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.3 АПК искането на Министерски съвет за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 и чл.174 АПК, съдът