Мотиви към Решение № 798 от 30.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4307/2022 г.

Производството е по чл. 44 и следващите от ЗЕЕЗА. Софийската градска прокуратура (СГП) е внесла искане с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕЗА, за образуване на съдебно производство по разглеждане и допускане изпълнението на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 07.09.2022 г. от съдия в Районен съд – Дипполд, с орган на издаването – Районен съд Бамберг, провинция Бавария, ФР Германия, по отношение на израелският гражданин И. Й. (I.Y.) – роден на •••• г. в Хонг Конг, израелски гражданин, израелец, неженен, неосъждан, със средно образование, месторабота – ИТ консултант в софтуерна компания, жител и живущ в гр. София, ж.к. „•••••••“, ул. ••••, с адрес по местоживеене в Р Израел – гр. Тел Авив, ул. ••••, ЛНЧ – •••• – за провеждане на наказателно преследване, по повод образувано спрямо него наказателно производство по дело № 1 Gs 1997/22, във връзка с извършено престъпление през периода м. декември 2016 г. – м. февруари 2019 г., в различни населени места на ФР Германия и извън нея, а именно – гр. София, Р България и гр. Белград, Р Сърбия, по посочената в ЕЗА правна квалификация на същото – && 263, алинея 1, алинея 3, изр. 2, точка 1, алинея 5, 25, алинея 2, 53 от НК на ФР Германия – описано и съдържимо в така издадената ЕЗА. В хода на съдебните прения, представителят на СГП предлага Съдът да постанови решение, с което да предаде исканото лице на съдебните власти на ФР Германия във връзка с издадената ЕЗА. Намира, че ЕЗА е издадена от компетентен орган, притежава необходимите реквизити – данни за издаващия орган; данни за заповед за задържане на лицето; описание на обстоятелства, при които е извършено престъплението; информация за максималното наказание, което може да се наложи за съответното престъпление и описание на правната квалификация на престъплението, и е придружена от превод на български език, с което следва да се приеме, че са изпълнени изискванията по чл. 36, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Намира за безспорно установена самоличността на исканото лице. Развива доводи, че не са налице основания за отказ да се изпълни ЕЗА или за отлагане на изпълнението й – визираните в чл. 39, чл. 40 и чл. 59 от ЗЕЕЗА. Защитникът на исканото лице И. Й. (I.Y.) – адв. Л. Т. – от САК, пледира Съдът да постанови съдебен акт, с който да откаже предаването на исканото лице на искащата държава, по съображения, че не са налице материално-правните и процесуалните предпоставки за предаването му. Развива съображения, че законодателят е предвидил строги изисквания към формалната редовност и съдържанието на ЕЗА – в чл. 36 и в чл. 37 от ЗЕЕЗА, които в конкретния по делото случай не са изпълнени в цялост. Сочи, че не е изпълнено изискването по чл. 37 от Закона, тъй като искащата страна не е уточнила за колко престъпления се иска предаването на Й.; не е посочила конкретно мястото, времето и обстоятелствата относно извършените престъпления и конкретното участие на исканото лице в организираната престъпна група и във вторичните престъпления, които се твърди да са извършени от същата. Излага, че в ЕЗА издаващата страна е посочила, че желае исканото лице да бъде предадено на ФР Германия за едно престъпление, докато при изписване на цифровата квалификация е посочила три отделни престъпления; в първоначално постъпилата информация е посочено, че исканото лице е съпричастно към 125 случая на измама, докато в допълнително постъпилата информация са изброени само 110 случая; липсва яснота, дали посочените суми за свързани с дейността на исканото лице, дали се явяват причинена щета или пропусната полза за пострадалите лица; липсва и информация, дали визираните от искащата страна 125 случая се обединяват в едно единно престъпление, за което се налага едно наказание, по аналогия на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, или се налагат отделни наказания, които се кумулират; не са представени приложимите, според искащата страна, разпоредби от Наказателния закон на ФР Германия, което не дава възможност да се извърши преценка по отношение давностните срокове за престъпленията; не е указано къде ще се изтърпява евентуално наложеното наказание; не са представени данни за исканото лице – снимка, биометрични данни, особености. Прави извод, че искащата страна не е изпълнила изискванията по ЗЕЕЗА и в този смисъл не са налице предпоставки за предаване на исканото лице. Исканото лице – И. Й. (I.Y.), при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума моли да не бъде предаван на искащата държава и Съдът да го освободи. СГС, като съобрази становищата на страните и доказателствените материали, намери за установено следното от фактическа и правна страна: Исканото лице И. Й. (I.Y.) е роден на •••• г. в Хонг Конг, израелски гражданин, израелец, неженен, неосъждан, със средно образование, месторабота – ИТ консултант в софтуерна компания, жител и живущ в гр. София, ж.к. „•••••••“, ул. „Флора“, комплекс „Окси“, ет. 1, ап. 2, с адрес по местоживеене в Р Израел – гр. Тел Авив, ул. ••••, ЛНЧ – ••••. На 07.09.2022 г. съдия – следовател при Районен съд – Дипполд, провинция Бавария, ФР Германия, е издал ЕЗА по отношение на израелският гражданин И. Й. (I.Y.), ЛНЧ – •••• – за провеждане на наказателно преследване, по повод образувано спрямо него наказателно производство по дело № 1 Gs 1997/22, във връзка с извършено престъпление през периода м. декември 2016 г. – м. февруари 2019 г., в различни населени места на ФР Германия и извън нея, а именно – гр. София, Р България и гр. Белград, Р Сърбия, по посочената в ЕЗА правна квалификация на същото – && 263, алинея 1, алинея 3, изр. 2, точка 1, алинея 5, 25, алинея 2, 53 от НК на ФР Германия – описано и съдържимо в така издадената ЕЗА. Във връзка с образуваното наказателно преследване спрямо исканото лице, е издадена и заповед за задържане под стража от същия съд, от 05.09.2022 г., от Районен съд – Бамберг, провинция Бавария, ФР Германия. Въз основа на издадената ЕЗА, Й. (Y.) е обявен за международно издирване и на 13.10.2022 г. е задържан за срок от 24 часа, по реда на ЗМВР, със заповед на полицейски орган към 01 РУ – СДВР. С постановление на прокурор при СГП от 13.10.2022 г., И. Й. (I.Y.) е задържан за срок от 72 часа по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЕЕЗА и приведен в Ареста на ОС „ИН“ – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 42. С постановление на прокурор при СГП от 13.10.2022 г., по отношение на И. Й. (I.Y.) е взета мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р България“. На 16.10.2022 г. прокурор при СГП е внесъл искане, с правно основание чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка за неотклонение по отношение на исканото лице, с цел провеждане на наказателно преследване и с оглед обезпечаване на личното му присъствие в същинското съдебно производство по изпълнение на ЕЗА. Въз основа на внесеното в СГС – НО искане е образувано НЧД № 4238/2022 г. по описа на СГС, НО, 37-ми състав. С протоколно определение № 3702 от 16.10.2022 г., постановено по НЧД № 4238/2022 г. по описа на СГС, НО, 37-ми състав, по отношение на исканото лице е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С протоколно определение № 1097 от 27.10.2022 г., постановено по ВНЧД № 1137/2022 г. по описа на САС, НО, 7-ми въззивен състав, определението на СГС, НО, 37-ми състав от 16.10.2022 г. е отменено и вместо него е постановено друго, с което по отношение на И. Й. (I.Y.) е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, на основание чл. 43, ал. 1 ЗЕЕЗА и чл. 64 НПК. Междувременно, на 18.10.2022 г. СГП е внесла в СГС искане, с правно основание чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА, за образуване на съдебно производство по разглеждане и допускане на изпълнение на издадената ЕЗА. Въз основа на искането е образувано настоящото производство. Производството, инициирано от СГП, се провежда по реда на глава V – „Предаване въз основа на европейска заповед за арест“ на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ЗЕЕЗА, задържане и предаване на лице с цел провеждане на наказателно преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, между Република България и държавите – членки на Европейския съюз, се извършва въз основа на Европейска заповед за арест при условията и по реда, предвидени в тази глава. Предпоставките за допустимостта му са обусловени от избора на исканото лице да даде или да не даде съгласие за предаване на искащата държава, както и да откаже или да се ползва от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА. В конкретния случай, исканото лице И. Й. (I.Y.) не дава съгласие за предаване, както и не се отказва от принципа на особеността, поради което производството по делото се провежда по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА. Параметрите на съдебния контрол в това производство са изрично посочени в разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА – Съдът следва да прецени налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41 от закона, и има ли основания за отказ по чл. 39 и 40 от ЗЕЕЗА, както и за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от Закона. При отговорите на горните въпроси, Съдът упражнява и косвен контрол относно задължителните форма за валидност и минимално съдържание на ЕЗА. Условията за прилагане на ЕЗА са предвидени в чл. 36 от ЗЕЕЗА. Съгласно визираната законова разпоредба, ЕЗА се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца. Съдът може да откаже да допусне предаването на лицето, ако деянието, за което е издадена ЕЗА, не е включено в списъка по чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА и не съставлява престъпление по законодателството на Република България. Двойна наказуемост не се изисква за престъпленията, посочени в ал. 3 на същия законов текст, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три години. В конкретния по делото случай, с издадената на 07.09.2022 г. от съдия в Районен съд – Дипполд, с орган на издаването – Районен съд Бамберг, провинция Бавария, ФР Германия, ЕЗА по отношение на израелският гражданин И. Й. (I.Y.), се иска предаване на лицето на съдебните власти на ФР Германия, с цел провеждане на наказателно преследване спрямо същото. В ЕЗА се сочи, че наказанието, предвидено за престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на искането лице – по && 263, алинея 1, алинея 3, изр. 2, точка 1, алинея 5, 25, алинея 2, 53 от НК на ФР Германия, се наказва с „Лишаване от свобода“със специален максимум от 10 (десет) години. Престъплението, за което се иска предаване на лицето е сред посочените в чл. 36, ал. 3, т. 1, т. 11 и т. 20 от ЗЕЕЗА, за което не се изисква проверка за двойна наказуемост. Налице са, следователно, условията за допустимост на така издадената ЕЗА. Формата и съдържанието на ЕЗА са регламентирани в чл. 37 от Закона. Съгласно посочения законов текст, ЕЗА се издава в писмена форма съгласно приложението към този закон и съдържа данни относно: 1. самоличност и гражданство на исканото лице; 2. наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган; 3. влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици; 4. характер и правна квалификация на престъплението; 5. обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице; 6. наложено наказание, ако има влязла в сила присъда, или вид и размер на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното престъпление; 7. други последици от престъплението (ал. 1) Европейска заповед за арест, изпратена до български орган, се придружава с превод на български език (ал. 3). В конкретния по делото случай, издадената на 07.09.2022 г. от съдия – следовател в Районен съд – Дипполд, с орган на издаването – Районен съд Бамберг, провинция Бавария, ФР Германия, ЕЗА по отношение на израелският гражданин И. Й. (I.Y.), е издадена в изискуемата писмена форма и се придружава от превод на български език. В същата са посочени надлежно наименованието, адреса, телефона, факса и електронния адрес на издаващия орган съдия – следовател в Районен съд – Дипполд. Заповедта съответства и на изискванията по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА, като съдържа необходимата информация за самоличността и гражданството на исканото лице. Защитата неоснователно възразява, че същото не е посочено с нужните индивидуализиращи го белези. Настоящият състав на СГС намира, че исканото за предаване, в изпълнение на ЕЗА, лице – израелският гражданин И. Й. (I.Y.), е индивидуализирано в необходимата степен. В ЕЗА са посочени ясно и недвусмислено данни относно самоличността и гражданството на исканото лице. Посочените в същата данни – дата на раждане, място на раждане, собствено и бащино име, напълно съвпадат с данните за участващия в производството пред настоящия Съд израелският гражданин И. Й. (I.Y.), индивидуализиран по този начин в искането на СГП, включително в приложеното свидетелство за съдимост. Поради това и за Съда е несъмнена идентичността между исканото за предаване въз основа на ЕЗА лице и лицето, взело участие в настоящото съдебно производство. В раздел „b.“ на заповедта е посочен актът, въз основа на който е издадена ЕЗА – заповед за задържане от 05.09.2022 г., издадена от Районен съд Бамберг, провинция Бавария, ФР Германия, по отношение на израелският гражданин И. Й. (I.Y.) по повод образувано спрямо него наказателно производство по дело № 1 Gs 1997/22. Въз основа на изложеното в издадената ЕЗА и в допълнителното уточнение към нея (л. 329 – 351 от съдебното производство пред настоящата инстанция), изискано по реда на чл. 44, ал. 4 от ЗЕЕЗА, ясно и недвусмислено са посочени обстоятелствата на престъплението, в което се обвинява лицето, времето и мястото на извършването му и неговата правна квалификация. Исканото лице е обвинено в това, че в периода от време от м. декември 2016 г. до м. февруари 2019 г. в различни населени места на ФР Германия и извън нея, а именно – гр. София, Р България и гр. Белград, Р Сърбия, действащ в т.нар. международна кибертърговска индустрия, в съучастие, при предварително сговаряне с различни лица, е извършвал измами в ущърб на немскоговорящи граждани във ФР Германия и в други държави, чрез платформи за кибертърговия в интернет. Подробно е посочен механизмът на престъплението, в което се обвинява лицето; лицата, пострадали от престъплението, както и степента на участие на искането лице в извършването му (вж. р-л ІV от уточнението към ЕЗА – л. 334 – 335 от съдебното производство). Действително, защитата вярно сочи, че в издадената ЕЗА се посочва, че се касае за едно престъпление, изразяващо се в повтаряща се престъпна измама от 125 случая, с която са причинени вреди в размер на 3 940 022.29 евро, докато в писмото – допълнение се визират 110 случая на измама, но това обстоятелство не обуславя извод за това, че ЕЗА не отговаря на формалните изисквания към съдържанието й, доколкото ЕЗА и писмото – уточнение към същата, са изготвени съответно на 07.09.2022 г. и на 19.10.2023 г., като през този времеви интервал е възможно фактите и обстоятелствата, свързани с престъплението, да са прецизирани от германските разследващи органи. При това следва да се приеме, че в ЕЗА са описани подробно обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, както и конкретното участие на исканото лице при извършването им. Престъпната дейност на исканото лице в нейната конкретика, степента и формата на участие в престъпната група, са очертани с необходимата пълнота. Уточнен е и времевия интервал на осъществяване на тази престъпна деятелност. За Съда е вън от съмнение и, че исканото за предаване лице въз основа на издадената ЕЗА, е привлечено към наказателна отговорност за едно единно престъпление – търговска и бандитска измама в 125 случая, с правна квалификация, по && 263, алинея 1, алинея 3, изр. 2, точка 1, алинея 5, 25, алинея 2, 53 от НК на ФР Германия, посочена в ЕЗА. Вярно е, че по делото не е изяснена продължителността на давностите срокове за преследване на подобно деяние, съобразно НК на ФР Германия, но с оглед изпълнението на изискванията по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА, Съдът дължи преценка по въпроса, изтекла ли е давността за извършеното престъпление, съобразно българското законодателство. За настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос е несъмнено отрицателен, предвид, от една страна, периода на инкриминираната на Й. престъпна дейност – от м. декември 2016 г. до м. февруари 2019 г., а от друга – специалният максимум на наказанието, предвидено за престъплението по && 263, алинея 1, алинея 3, изр. 2, точка 1, алинея 5, 25, алинея 2, 53 от НК на ФР Германия – 10 години „Лишаване от свобода“, с оглед на което приложима се явява разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, съобразно която обикновената давност за наказателно преследване е с продължителност от десет години от преустановяване на престъпната дейност. В обобщение, настоящият състав намира, че издадената ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА, в които е визирано, че ЕЗА в съответните си части следва да съдържа „данни” относно съответните обстоятелства, което изискване се осъществява чрез декларативното им вписване във всеки от разделите на Заповедта и писмото – уточнение към същата, приобщено по реда на чл. 44, ал. 4 от ЗЕЕЗА. Възраженията на защитата в противния смисъл, настоящата инстанция намира за неоснователни. Съобразявайки горното, настоящият състав прецени, че издадената ЕЗА на 07.09.2022 г. от Съдия в Районен Съд – Дипполд, с орган на издаването – Районен Съд Бамберг, провинция Бавария, ФР Германия, по отношение на израелският гражданин И. Й. (I.Y.), ЛНЧ – •••• – за провеждане на наказателно преследване, по повод образувано спрямо него наказателно производство по дело № 1 Gs 1997/22, във връзка с извършено престъпление през периода м.декември 2016 г. – месец февруари 2019 г., в различни населени места на ФР Германия и извън нея, а именно – гр. София, Р България и гр. Белград, Р Сърбия, по посочената в ЕЗА правна квалификация на същото – && 263, алинея 1, алинея 3, изр. 2, точка 1, алинея 5, 25, алинея 2, 53 от НК на ФР Германия – описано и съдържимо в така издадената ЕЗА, е правно валидна, доколкото съответства от формална гледна точка на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА, съдържайки необходимата информация по т. 1 до 7, както и на утвърдената форма – Приложение към чл. 37, ал. 1 от Закона. Заповедта е издадена в писмена форма и е изпратена с надлежно извършен превод на български език. Не са налице предвидените в чл. 39 от ЗЕЕЗА основания за отказ да се изпълни ЕЗА. Съгласно посочения законов текст, Съдът отказва изпълнение на Европейска заповед за арест, когато: 1. престъплението, за което е издадена заповедта, е амнистирано в Република България и попада под нейната наказателна юрисдикция; 2. е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена Заповедта, с влязла в сила присъда на българския Съд или на Съда на трета държава – членка, и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено; 3. исканото лице е малолетно съгласно българското законодателство. В конкретния по делото случай, престъплението, за което е издадена Заповедта не е амнистирано в Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция; липсват данни, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена Заповедта с влязла в сила присъда на българския Съд или на Съд на трета държава членка, и изтърпява или е изтърпяло наказанието (видно от приобщената, в качеството й на писмено доказателствено средство, справка за съдимост на исканото за предаване лице – л. 200 от съдебното производство пред СГС), или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено; исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство. Не са налице и следните, визирани в чл. 40 от ЗЕЕЗА условия, при които Съдът може да откаже изпълнението на ЕЗА, а именно когато: 1. преди получаването на Заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България; 1а. наказателното производство за престъплението, за което е издадена Заповедта, е прекратено в Република България преди получаването й; 2. давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на българския Съд; 3. Съдът е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено; 4. исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин, и е осъдено за деяние, което съставлява престъпление по българския закон, и българският Съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от Съда на издаващата държава членка, като в тези случаи се прилага чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода; 5. престъплението е извършено изцяло на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава – членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за Т.а престъпление, извършено извън територията на Република България; 6. не е налице двойна наказуемост, освен в случаите, предвидени в чл. 36, ал. 2 и 3 от Закона. В конкретния по делото случай, преди получаването на Заповедта за престъплението, за което е издадена ЕЗА, исканото за предаване лице не е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България (видно от приложените по делото справки от НСлС, „ГД „БОП“ – МВР, СДВР, ГД „ИН“ - МП (л. 204 – 205, л. 207, л. 210, л. 213 и л. 215); не са налице доказателства за водено и прекратено наказателното производство за престъплението, за което е издадена Заповедта, в Република България преди получаването на ЕЗА; не са налице доказателства давностният срок за наказателно преследване да е изтекъл съгласно българското законодателство, нито престъплението да е подсъдно само на българския Съд; исканото лице няма данни да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, респективно, че присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено; исканото лице не е български гражданин и не е осъдено за деяние, което съставлява престъпление по българския закон; престъплението не е извършено изцяло на територията на Република България, нито е извършено извън територията на издаващата държава – членка и българското законодателство допуска наказателно преследване за Т.а престъпление, извършено извън територията на Република България; налице е двойна наказуемост, по смисъла на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА. За част от тези основания (чл. 40, т. 2 и 5 от закона), Съдът прави изводи при нализа на реквизитите на конкретната ЕЗА, а за останалите не са представени доказателства относно наличието им. Закона използва израза „уведомление”. Граматическото тълкуване на всяка от хипотезите предпоставя извода, че в случая служебното начало в процеса е заменено с оглед бързината на производството, със правото на страните да представят доказателства относно основания за отказ в конкретните фактически състави на чл. 39, т. 2 и чл. 40, т. 1, 1а, 3, 4 ЗЕЕЗА. Подобна логика относно тежестта на доказване на съответните законови основания, Съда намира и в разпоредбата на чл. 52 ЗЕЕЗА, наличието на чиито хипотези е длъжен да обсъди съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА. По делото не са постъпили доказателства за висящо наказателно производство спрямо Й., различно от посоченото в ЕЗА, поради което не следва да се постановява отлагане на предаването или временно предаване по изпълнението на ЕЗА. Според настоящия съдебен състав, обаче, в случая е налице едно от факултативните основания по смисъла на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА, за отказ на изпълнението на така издадената Европейска заповед за арест. От съдържанието на процесната ЕЗА и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, е видно, че исканото лице И. Й. (I.Y.) е разследвано за търговска и бандитска измама – 125 случая, съгласно параграф 263, ал.1, ал.3, изр.2, №1, ал.5, 25, ал.2, 52 от НК на Р Германия, осъществявана чрез многообразни платформи за търговска, измамническа дейност от престъпното сдружение, в което се твърди И. Й. да е участвал в конкретизирания в ЕЗА времеви период – м. декември 2016 г. до м. февруари 2019 г, в различни населени места на ФР Германия и извън нея, а именно – гр. София, Р България и гр. Белград, Р Сърбия, действащ в т.нар. международна кибертърговска индустрия, в съучастие, като не еднозначно се посочва, че същият е влизал в пряк контакт с придобитите си клиенти, които умело насърчавал да инвестират в предлаганите финансови инструменти посредством многобройните онлайн платформи, но пък паричния резултат от тези действия, е бил кумулиран по сметки на съответните офиси, за които няма данни да са били в ФР Германия, а напротив – в Р България и в Р Сърбия, за които е работил поисканото за предаване лице И. Й.. Въз основа на тези данни настоящият съдебен състав обосновава извод, че фактическия състав на престъплението (или отделни негови части) по издадената ЕЗА, е осъществен частично на територията на Република България. Няма никакво съмнение, че по силата на териториалния принцип на чл.3, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, престъпленията, за които е издадена Европейската заповед за арест, са подсъдни на български Съд. Дадената правна възможност за преценка на настоящия съдебен състав относно това, дали да допусне предаването на исканият израелски гражданин или да откаже, следва да се материализира и с конкретни доводи. Разследването на това престъпление в частта относно осъществяването му на територията на Р България, би разполагало с далеч по-голяма активност, действеност и оперативност, като в никакъв случай не следва да се подценява компетентността и на българските разследващи органи. Също така е очевидно, че от престъплението са нарушени обществени отношения, които са значими за българската държава, която е в състояние сама да реализира наказателната си политика и да постигне репариране на нарушеното статукво. Предаването на исканото лице на немските съдебни власти, не би допринесло за разкрИ.е на обективната истина по един решаващ начин, като в случая по-важно е участието на исканото лице И. Й. (I.Y.) в един наказателен процес в Република България и евентуалното му наказване за постигане целите на наказанието, установени в чл.36 от Наказателния Кодекс на Република България. За немските съдебни власти пък е от значение разкрИ.ето и наказването на предикатното престъпление във връзка с последващото твърдяно в Заповедта изпиране на пари, което в някои части очевидно е извършено и на тяхна територия. Непредаването на исканото лице в никакъв случай не би ги затруднило в тази тяхна основна задача. При това положение, настоящият съдебен състав намери, че за цялостно и ефективно разследване на конкретното престъпление, за което се иска предаването израелския гражданин И. Й., с оглед трансграничната му специфика, следва да се отдаде приоритет на наказателната юрисдикция на изпълняващата държава. По изложените съображения, Съдът прие, че в случая приложение намира нормата на чл.40, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА, предвид предвиденото факултативно основание за отказ изпълнение на издадената на 07.09.2022 г. от съдия в Районен съд – Дипполд, с орган на издаването – Районен съд Бамберг, провинция Бавария, ФР Германия, ЕЗА по отношение на израелският гражданин И. Й. (I.Y.) – за провеждане на наказателно преследване, по повод образувано спрямо него наказателно производство по дело № 1 Gs 1997/22, във връзка с извършено престъпление през периода м.декември 2016 г. – месец февруари 2019 г., в различни населени места на ФР Германия и извън нея, а именно – и в гр. София, Р България, и гр. Белград, Р Сърбия, по посочената в ЕЗА правна квалификация на същото – && 263, алинея 1, алинея 3, изр. 2, точка 1, алинея 5, 25, алинея 2, 53 от НК на ФР Германия, доколкото са налице данни за частично извършване на същото на територията на Р България. Тук следва да се отбележи и установеното по делото обстоятелство, че основно твърдяната в ЕЗА престъпна дейност е била организирана, предвид представената от германските съдебни власти информация, от Кол центрове в гр. София, в които исканият израелски гражданин е работил като агент по задържане на клиенти, а впоследствие е бил ръководител на всички ретенционни агенти, и офис мениджър, заемайки ръководна роля в рамките на престъпната групировка, действайки имено от офисите в гр.София, Р България и в гр.Белград, Р Сърбия. Наред с изложеното, Съгласно чл. 52 от ЗЕЕЗА, ако срещу исканото лице в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА, с решението за предаване Съдът може да отложи предаването на лицето до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание. В този срок вместо отлагане на предаването, Съдът може да предаде временно исканото лице на издаващата държава членка при условия, определени в писмено споразумение между съда и издаващия орган. По делото не се установява спрямо исканото лице в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА. Ето защо и не са налице предпоставките за отлагане предаването или временно предаване на исканото лице на предаващата държава. Същевременно, настоящият съдебен състав констатира, че искащата държава, въпреки предоставената й възможност за това, не е представила предвидените в разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА гаранции. Съгласно посочения законов текст, когато ЕЗА е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в Република България, предаването на това лице се извършва при предварително изискана от издаващата държава гаранция, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. В тези случаи се прилагат разпоредбите на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода. В конкретния случай исканото за предаване лице пребивава постоянно на територията на Р България, което налага издаване на гаранции от издаващата държава, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Р България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Такива обаче, въпреки изпълнението на процедурата по чл. 44, ал. 4 от ЗЕЕЗА и изричното отправяне на искане до издаващата държава за издаване на гаранции в указания в закона смисъл, не са издадени. В полученото по делото писмо – уточнение от Маркус Кюстнер – държавен обвинител при Главната прокуратура, Централен офис. гр. Бамберг, Провинция Бавария, ФР Германия, съдържащ част от изисканата допълнителна информация, такива гаранции не са издадени, поради което и следва да се приеме, че изискването на закона – чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, така и не е изпълнено. Доколкото представянето на гаранциите по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА е предвидено като кумулативна предпоставка за изпълнението на ЕЗА, за наличието на която Съдът следи служебно, то непредоставянето на предвидените в закона гаранции представлява абсолютна процесуална предпоставка за отказ от изпълнение на издадената ЕЗА. Като съобрази горните обстоятелства, СГС в настоящият си състав намери, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА и чл. 44, ал. 6, вр. чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, следва да откаже изпълнение на Европейска Заповед за арест, издадена на 07.09.2022 г. от Съдия в Районен Съд – Дипполд, с орган на издаването – Районен Съд Бамберг, провинция Бавария, ФР Германия, по отношение на израелският гражданин И. Й. (I.Y.) – роден на •••• г. в Хонг Конг, израелски гражданин, израелец, неженен, неосъждан, със средно образование, месторабота – ИТ консултант в софтуерна компания, жител и живущ в гр.София, ж.к. „•••••••“, ул. ••••, с адрес по местоживеене в Р Израел – гр.Тел Авив, ул. ••••; ЛНЧ – •••• – за провеждане на наказателно преследване, по повод образувано спрямо него наказателно производство по дело № 1 Gs 1997/22, във връзка с извършено престъпление през периода м. декември 2016 г. – м. февруари 2019 г., в различни населени места на ФР Германия и извън нея, а именно – гр. София, Р България и гр. Белград, Р Сърбия, по посочената в ЕЗА правна квалификация на същото – && 263, алинея 1, алинея 3, изр. 2, точка 1, алинея 5, 25, алинея 2, 53 от НК на ФР Германия – описано и съдържимо в така издадената ЕЗА. При този изход на делото Съдът счете, че са налице предпоставки да измени изпълняващата се до момента по отношение на поисканото за предаване лице И. Й. (I.Y.) мярка за неотклонение „Домашен арест“ – в мярка за неотклонение „Подписка“. Съдът прецени, че следва да потвърди изпълнението на наложената по отношение на поисканото за предаване лице И. Й. (I.Y.), по настоящото екстрадиционно производство – процесуална ограничителна мярка „Забрана за напускане пределите на Р България“, с оглед обезпечаване на съдопроизводствените действия по същото, до окончателното приключване на делото, с влязъл в сила съдебен акт. На основание чл.53, ал.1 от ЗЕЕЗА, за така постановеното решение, следва да се уведоми издаващата ЕЗА държава – ФР Германия, посредством посочените в тази ЕЗА – електронен адрес и факс за издаващия орган, като бъде изпратен и препис от същото – за сведение. На основание чл.53, ал.2 от ЗЕЕЗА, след влизане в сила на постановеното решение, препис от същото следва да се изпрати на ВКП и на МП на Р България – за сведение. Така мотивиран, Съдът постанови своето решение.