Решение № 3471 от 4.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 988/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „А. Д. “ ЕООД, със седалище и а... на управление [населено място], общ. Благоевград, представлявано от управителя А. С., подадена чрез адв. И. М. против Ревизионен акт (РА) № Р-22002222003057-091-001/30.05.2023 г., издаден съвместно от екип ревизори – М. С. Х. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Х. Н. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК, с който РА:

1. За 2019 г. е определената данъчна основа за облагане с корпоративен данък на основание чл. 122 ДОПК - печалба в размер на 12 120 065, 94 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер на 1 200 608, 45 лв. и лихви в размер на 361 970, 48 лв.;

1. На основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС за периода е начислен допълнително ДДС в размер на 125 773, 65 лв. за получени доставки на услуги по фактури № 737/31.03.2020 г. /ДДС 94 468, 11 лв./ и № 947/30.04.2020 г. /ДДС 31 305, 54 лв./, издадени от "НТТРООL, О.О.О." с VATSI81931247.;

1. На основание чл. 86, ал. 2, във връзка с чл. 14 и чл. 17 ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з. е начислен ДДС за извършени продажби през периода 01.05.2020 г. - 21.05.2020 г. в полза на клиенти от Румъния в размер на 44 315, 54 лв.

1. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70 ЗДДС на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 469, 39 лв. по фактура № 5/10.05.2020 г., издадена от „..." ЕООД с ЕИК...;

1. В резултат на извършените корекции по т. 2, т. 3 и т. 4 са променени резултатите по справките декларации и са определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер 202 558, 58 лв. и лихви за просрочие в размер на 61 969, 56 лв.

В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на РА, поради немотивираност, необоснованост и неправилно приложение на закона. Релевират се доводи за нищожност поради неспазване на изискванията за форма – липса на валидни подписи в ревизионния акт, което възражение не се поддържа от процесуалния представител на оспорващия в съдебно заседание. В останалата част поддържа жалбата, а именно, че при постановяване на обжалвания ревизионен акт в оспорената част неправилно, в нарушение на административнопроизводствените правила и при допуснато нарушение на материалния закон, фактическите и правни изводи и основания за облагане, изложени от ревизиращите органи в същия са несъстоятелни, в подкрепа на което се сочат конкретни фактически и правни твърдения. Позовавайки се на посочените фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Ревизионен акт №Р-22002222003057-091-001/30.05.2023 г., потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК. С жалбата не се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В хода на съдебното производството, оспорващият се представлява от адв. М. - САК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на сторените в производството разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК /л. 224/ в размер на 11 784.80 лв. и 1 500.00 лв. разноски за вещо лице, претендирани в с.з.

Ответникът по делото – директорът на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че обжалваният ревизионен акт и потвърдителното мълчаливо решение са законосъобразни. Моли, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 52 057.00 лв., съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.

Жалбата е подадена на 22.08.2023 г. /л. 25/, т. е. в законоустановения 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК, от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд. Жалбата срещу РА е подадена на 13.06.2023 г. /л. 59/ и препратена на директора на Д „ОДОП“ София, който я е получил на 20.06.2023 г. /л. 67/, срокът му за произнасяне е 60 дни, съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК и е изтекъл на 20.08.2023 г., а жалбата срещу ревизионния акт до съда е подадена на 22.08.2023 г. Същата изхожда от легитимирано лице. Налице е и правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА, потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От приложените към ревизионната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява, следното:

„А. Д. “ ЕООД, ЕИК..., с предишно наименование „...“ ЕООД, ЕИК..., от 27.01.2022 г. е със седалище и а... на управление в [населено място], п.к. 2745, община Благоевград, с имейл [електронна поща] /л.201-202/.

С решение № 113/20.01.2021 г. на директора на ДОДОП София /приложение папка 4 от делото/, по жалба на „...“ ЕООД, ЕИК..., е отменен РА № Р-22000119008573-091-001/16.11.2020 г., издаден от Р. Р. Б. – орган, възложил ревизията и Е. М. И. – Г. – ръководител на ревизията, в оспорената част на установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г., ведно с установените лихви за забава и преписката в тази част върната на административния орган. С това решение е отменен същият ревизионен акт в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 7.2018 г. до м. 12.2019 г., като в тази част е отменен относно и процесните доставчици, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД и „...“ ЕООД. Прието е още с решението, че доставчиците са представили доказателства за предходни доставки, в т.ч. фактури и приемо-предавателни протоколи, като са налице и оборотни ведомости за периодите, от които се установяват наличности от стоки при доставчиците, в т.ч. облекла, спортни екипи и др. в началото на всеки един период, когато са издавани фактурите към ревизираното лице, както и тяхното изписване. Представени са и хронология по сметка 501 каса, по която са отчитани плащания в брой от „...“ ЕООД.

С решение № 2010/20.12.2022 г. на директора на ДОДОП София /приложение папка 20 от делото/, по жалба на „... ЕООД, ЕИК 204431135, е отменен РА № Р-22000122000332-091-001/03.10.2022 г., издаден от Й. Р. А. – орган, възложил ревизията и В. Г. Б. – ръководител на ревизията, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м.11.2020 г., м. 12.2020 г., м. 01.2021 г. до м. 09.2021 г., изменен и потвърден в други части. По отношение на „...-МК“ ЕООД, касаеща отменената част на РА /л. 8-9 от РА/, е прието, че основанията и мотивите на органите по приходите за постановения отказ на право на ползване на данъчен кредит по издадените от „...-МК“ ЕООД са изцяло ирелевантни на действителната фактическа обстановка, като директорът на ДОДОП е счел, че по преписката са налице документи, които не кореспондират със заключението на органите по приходите за липса на реално извършени доставки. В РД е прието, че този доставчик е представил процесните фактури, договори за продажба на стока, сключени между „...“ ЕООД/„....-МК“ ЕООД и „... ЕООД, приемо-предавателни протоколи за предаването на стоките между двете дружества, протоколи за прихващане на вземания и задължения между двете дружества, банкови извлечения, месечни оборотни ведомости за периода12.2018-10.2021 г., годишни оборотни ведомости и главни книги за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., хронологичен регистър на взетите счетоводни операции за контрагент „... ЕООД за периода 01.12.2018 г. – 31.10.2021 г., хронологичен регистър на счетоводна сметка 6024 – Разходи за наеми за 2018, 2019 и 2020 г., данъчен амортизационен план и счетоводен амортизационен план за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., договор за наем на автомобил и анекс към него, договор за наем на недвижим имот. Жалбоподателят е пояснил, че транспортът на стоките, предмет на процесните продажби, е извършено за сметка на „... ЕООД, като сделките са договаряни между управителите на двете дружества. Посочено е, че доказателства за произхода на стоките са представени по повод на насрещни проверки и други ревизии. Застъпено е също в решението, че органът по приходите е изнесъл данни за предходни ревизии на „...“ ЕООД, като е изтъкнато че два от издадените ревизионни акта са влезли в сила – РА№ Р-22000119008573-091-001/16.11.2020 г. и РА № Р-22000120004214-091-001/17.03.2022 г., като за РА № Р-220001121003555-091-001/11.01.2022 г. е посочено, че е обжалван пред директора на ОДОП. Директорът на ДОДОП е приел, че така изнесената информация не е коректна, тъй като РА№ Р-22000119008573-091-001/16.11.2020 г. е отменен с Решение №113/20.012021 г. на директора на ДОДОП София, а РА № Р-22000120004214-091-001/17.03.2022 г. е отменен с указания за извършване на повторна ревизия с решение № 1107/13.07.2022 г. на директора на ДОДОП.

Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство е ревизионното производство, което е извършено по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК, във връзка с указаното в решение № 807/30.05.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София. /л. 262-284/, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22000120004214-091-001/17.03.2022 г., издаден от М. С. Х. – орган, възложил ревизията и В. И. С. – ръководител на ревизията, в оспорената част на установения резултат по ЗКПО за данъчен период 2019 г., ведно с установените лихви за забава и установените задължения по ЗДДС за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 05.2020 г., ведно с установените лихви за забава и административната преписка върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, като е указано в 30-дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия за горепосочените видове задължения и периоди от друг ревизиращ екип в срока по чл. 114, ал. 1-4 ДОПК и провеждане не ревизионно производство, съобразно указанията, изложени в мотивите на решението, а именно по ЗКПО в хода на нова ревизия да се установи размерът на изпратените на дружеството пратки и върнатите такива от клиенти, да се изследва какви разходи, формиращи себестойността на извършените доставки е осчетоводило ревизираното дружество и на база на това да се установят приходите от реализираните продажби за 2019 г., като след това би могло да се прави съпоставка с отчетените по сметка 702 суми и да се формира извод за наличие или не на укрити приходи. Указано е, че следва да бъдат анализирани счетоводни сметки на дружеството, в това число и сметка 503 и 411, като се установи какви суми са преведени по сметките на ревизираното дружество във връзка с отчетените приходи по сметка 702. В този смисъл е посочено, че разпоредбата на чл. 115 ДОПК урежда с императивни правила мястото на провеждане на ревизията, респективно задълженията на участниците в производството. В тази връзка ревизираното лице е длъжно да осигури място и условия на ревизията, а ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращите се при ревизираното лице документи и други доказателства. По ЗДДС е указано, че следва да се инициира процедура за осъществяване на административно сътрудничество с приходната администрация на Словения, като следва да се отговори на въпроса дали процесното дружество е извършвало реална икономическа дейност през ревизираните периоди, дали в действителност е извършил декларираните услуги към „... – МК“ ЕООД и налице ли е плащане на доставките. Отново е посочено, че новата ревизия следва да бъде извършена на място, в счетоводството на ревизираното лице, като е необходимо да бъде извършена детайлна проверка на оригиналните първични счетоводни документи, както и търговската документация на дружеството. По отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит е констатирано, че през ревизираните периоди „... – МК“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от различни доставчици, с предмет на доставките – различни видове дрехи /блузи, рокли, жилетки и т.н./, в това число общо в размер на 171 888, 39 лв. по 10 фактури, издадени от „...“ ЕООД през данъчни периоди от м. 02.2020 г. и м. 06.2020 г. Посочено е, че от страна на „...“ ЕООД са представени копия на спорните фактури, придружени от приемо-предавателни протоколи, договори за доставка на стоки, сключени с ревизираното лице и ценови оферти за продажба на облекло, като е констатирано, че във фактурите е посочено плащане по банков път, а съгласно отразеното в РД, като наредител по сделките е вписано друго дружество – „...“ ЕООД, ЕИК 205921537 и във връзка с последното е заключено, че е налице индикация за невърно деклариране на извършени доставки към „... – МК“ ЕООД. Посочено е, че в ревизионното производство са присъединени събрани документи, писмени обяснения и констатации във връзка с извършена ревизия по ЗДДС на „...“ ЕООД за периодите 25.11.2019 г. до 29.02.2020 г., приключила с издаването на РА, като в това производство са представени и допълнителни документи. Директорът на ДОДОП е приел, че за данъчен период м. 5.2020 г. РА е законосъобразен в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 5/10.05.2020 г., издадена от „...“ ЕООД и тъй като се връща за нова ревизия в частта на допълнително начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, то следва, че целия период трябва да се върне за нова ревизия при съблюдаване на констатациите от решението. Заключено е накрая в решението, че във връзка с указанията за предприемане на действия при нова ревизия, дадени в решението /за установяване на задълженията за корпоративен данък за 2019 г. и по ЗДДС за данъчен период м. 5.2020 г./ следвало да се има предвид, че очертаните в мотивите на решението действия, които следва да бъдат предприети в хода на новото ревизионно производство, не са изчерпателни и не ограничават ревизиращия орган по приходите, който съобразно предоставените му от ДОПК правомощия, може да извърши и други действия, които водят до изясняване на относимите към случая обстоятелства, а изводите следва да бъдат формирани след обстоен анализ на събраните в производство по ДОПК релевантни доказателства при съобразяване с действащата за периода нормативна уредба.

Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002222003057-020-001 от 21.06.2022 г. /л. 26/, изменена по реда на чл. 114, ал. 2 ДОПК със ЗИЗВР № Р-220022222003057-020-002 от 07.11.2022 г. /л. 29/, връчени по реда на чл. 32 ДОПК /л. 74/. С цитираната заповед е възложена ревизия на „.... - МК“ ЕООД за установяване на задължения на дружеството по ЗКПО за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и по ЗДДС за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г., която да се извърши от Х. Н. А. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Я. Г. К. – главен инспектор по приходите. Със заповедта за изменение на ЗВР е продължен срокът за завършване на ревизията до 09.12.2022 г. Със Заповед № Р-22002222003057-023-001/22.11.2022 г. /л. 31/ производството по извършване на ревизия е спряно, във връзка с образувана, считано от 18.11.2022 г. административна процедура за обмен на информация на Словения до получаване на отговор от Словения. Със Заповед № Р-22002222003057-143-001/16.02.2023 г. производството е възобновено, като е даден срок за приключването й на 06.03.2023 г. /л. 33/. Със Заповед за изменение на ЗВР, е продължен срокът за завършване на ревизията до 03.04.2023 г. /л. 35/.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-22002222003057-092-001/28.04.2023 год., (л. 38–55 от делото) връчен, ведно със събраните в хода на ревизията документи (вж. Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ – л. 56 от делото) на декларирания електронен а... на фирмата на 02.05.2023 г. Дружеството не е упражнило правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и срещу издадения РД не е постъпило писмено възражение.

Възложената от компетентен орган по приходите ревизия е приключила с издаването на РА № Р-22002222003057-091-001 от 30.05.2023 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от М. С. Х. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията Х. Н. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество по електронен път в ИС „Контрол“ на 31.05.2023 год. по реда на чл. 29, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 6 от ДОПК. /л. 20 от делото/.

Ревизионният акт е обжалван по реда на чл. 155 от ДОПК, с жалба вх. № 53-06-6093/ 13.06.2023 год. /л. 59-64 от делото/. Решаващият орган е бил сезиран с искане за отмяна на РА, като незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение на ЗДДС, ППЗДДС, ЗКПО, ЗСч и ДОПК. Жалбата срещу РА е подадена на 13.06.2023 г. /л. 59/ и препратена на директора на Д „ОДОП“ София, който я е получил на 20.06.2023 г. /л. 67/, срокът му за произнасяне е 60 дни, съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК и е изтекъл на 20.08.2023 г., а жалбата срещу ревизионния акт до съда е подадена на 22.08.2023 г., т.е. РА е потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК.

На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 и чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, със съобщение № Р-22002222003057-С32-001/25.07.2022 г. /л. 74/, искане за представяне на документи и писмени обяснения ИПДПОЗЛ, като със същото е изискано представяне на всички търговски, банкови и счетоводни документи, относими към дейността на „. - МК" ЕООД за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. и за м.05.2020 г. Със същото съобщение е връчена и Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002222003057-020-001/21.06.2022 г. В отговор на връчените искания от страна на ревизираното лице не са представени изисканите документи, справки и писмени обяснения.

Съставено е искане № Р-22002222003057-141-001/22.11.2022 г. за извършване на насрещна проверка на дружеството „..." ЕООД с ЕИК... /л. 114/, приключила със съставен протокол за извършена насрещна проверка № П-22221922214366-141-001/13.12.2022 г. /л. 115/.

Съставени са ИПДПОТЛ № Р-22002222003057-041-001/03.11.2022 г. до дружеството „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД с ЕИК 117047646 и с № Р-2 Р-22002222003057-041-002/03.11.2022 г. до „СПИДИ" ЕАД с ЕИК 131371780, като със същите е изискано предоставяне на информация за ползвани от ревизираното дружество куриерски услуги и получени суми по наложени платежи. Получени са отговори, към които са приложени изисканите документи и справки /л. 104-113/.

С протоколи № Р-22002222003057-ППД-001/07.11.2022 г. и № Р-22002222003057-ППД-002/28.04.2023 г. по реда, предвиден в ДОПК към настоящото производство са присъединени документи, събрани при предходни контролни производства на „А.... - МК" ЕООД.

Във връзка с декларирани от дружеството получени доставки на услуги от HTTPOOL. [интернет а...] е съставена молба до данъчната администрация на Словения за предоставяне на информация относно търговските взаимоотношения между ревизираното лице и HTTPOOL. D.O.O..SI81931247. На 15.02.2023 г. е получен отговор, към който са приложени документи /л. 97-103/.

В хода на ревизията е установено, че е налице несъответствие между декларираните по счетоводни данни приходи от продажби и данните, събрани по реда, предвиден в ДОПК за получените от дружеството банкови преводи и наложени платежи.

С оглед на така констатираното обстоятелство е прието, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ДОПК и с връченото уведомление № Р-22002222003057-113-001/07.11.2022 г. по реда на чл. 124 ДОПК, дружеството е уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за 2019 г. и с данък върху добавената стойност за м. 05.2020 г. ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ДОПК ред. Уведомлението е връчено по реда на чл. 32 ДОПК на 04.01.2023 г. /л. 92/. С уведомлението е даден 14 дневен срок за представяне на допълнителни документи. До приключване на ревизията изисканите документи и обяснения не са били представени.

От прегледа на доказателствата, ревизиращият екип установил, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. дружеството е декларирало извършване на търговска дейност - продажба на дамско облекло и аксесоари за жени чрез електронен магазин с а...: https: //creative-bg.net/. Търговията се извършвала и чрез поръчки по пощата или телефон. Ревизираното лице е извършвало дейността в обекти под наем, посочени в РА и РД. За 2019 г. в „А.... - МК" АД, ЕИК... е имало наети 24 лица по трудови правоотношения Дружеството в качеството си на осигурител е подавало ежемесечно Декларация обр. № 1 и Декларация обр. № 6 в нормативно-определените срокове, определени с Наредба № Н-13/2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица.

„А.... - МК" ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 0100И0397503/26.06.2020 г., с която е декларирал данъчен финансов резултат - печалба в размер на 113 981, 39 лв.

На основание чл. 122, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, ревизиращия екип е определил следната данъчна основа: по отношение на приходите установили, че за 2019 г. „А.... -МК" ЕООД е декларирало получени приходи от търговска дейност - онлайн продажби на стоки /дрехи и аксесоари/ основно чрез електронен магазин https: //creative-bg.net/ и чрез социалната мрежа FACEBOOK, през страниците: [интернет а...] за Хърватска, [интернет а...]за Румъния, [интернет а...] за Гърция, [интернет а...] за Чехия и [интернет а...] Hungary - за Унгария, които се доставяли до крайните получатели физически лица чрез куриерските дружества „Еконт експрес" ООД и „Спиди” АД. Плащанията по доставките се извършвали с наложен платеж, като сумите, получени от клиентите се превеждали от куриерските дружества на „А. Д. " ЕООД. Установили също от информацията, предоставена от куриерските дружества, че реализираните чрез тях приходи са в размер на 15 580 372, 03 лв. в т.ч. до 12 983 643, 00 лв. и ДДС 2 596 729, 03 лв. Освен посочените приходи, през периода са реализирани и приходи от физическите магазини и от извършени продажби на територията на страната в полза на юридически лица, документирани чрез издадени фактури. В резултат на анализа на данните е формирано заключение, че реализираните приходи през 2019 г. са в размер на 23 811 860, 47 лв., т.е. еквивалентни на декларираните от дружеството данни с подадената за целта ГДД. А по отношение на разходите са приели, че от страна на дружеството не са представени документи, удостоверяващи извършените през 2019 г. разходи, като при предходното ревизионно производство са представени главна книга, счетоводни регистри и оборотна ведомост за 2019 г., съдържащи данни за осчетоводените през периода разходи. С цел установяване на документално доказаните и свързаните с дейността на дружеството разходи за 2019 г. от страна на ревизиращия екип е извършен анализ на декларираните от дружеството данни с подаваните СД по ЗДДС и дневници за покупки за 2019 г., данните за отчетените разходи в публикуваните в Търговския регистър ГФО за 2019 г. и установените факти и обстоятелства при анализа на събраните в хода на ревизията документи. От представената оборотна ведомост и главна книга за 2019 година установили, че от страна на „А. Д. " ЕООД са отразени по дебита и кредита на сметка 601 разходи в размер на 38 192, 93 лв., кореспондиращи със счетоводна сметка 401 доставчици в размер на 12 722, 13 лв., сметка 501 каса в размер на 7 437, 80 лв. и сметка 302 материали - 18 033, 00 лв. Установено е, че сумата от 18 033, 00 лв. е формирана от разход на гориво, като във връзка с основанието за изписване но процесния разход доказателства не са ангажирани. Липсват и не представени документи, свързани с изминат пробег на конкретно МПС и разходна норма за същото, както и доказателства за относимост на процесния разход към извършваната през периода дейност. С оглед на така констатираното е прието, че въпросните разходи са осчетоводени при липса на документална обоснованост, каквото изискване е въведено с нормата на чл. 10 от ЗКПО. Въз основа на цитираното е определен разход за материали, участващ при формиране на данъчната основа, подлежаща на облагане с корпоративен данък в размер на 20 159, 93 лв. /декларираните разходи 38192, 93 лв., намалени с разхода за гориво - 18 033, 00 лв./. Освен посоченото, установено е също така, че при формиране на резултата за 2019 г. са включени и разходи за външни услуги в размер на 10 501 948, 80 лв. Като разходи за външни услуги са осчетоводени разходи в размер на 2 740 623, 44 лв., формирани от куриерски услуги по фактури, издадени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД в размер на 3098, 75 лв., от „..." ЕООД в размер на 23485, 95 лева и от „СПИДИ" АД в размер 2670144, 80 лв., разходи по фактури на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД в размер на 4057, 33 лв., по фактури от „..." ЕООД в размер на 27416, 60 лв., по фактури от „..." ЕООД в размер [рег. номер]., по фактури от „..." ООД в размер на 1600, 01 лв. и по фактури за счетоводни услуги от „..." ООД в размер 1450 лв. По сметката се отчитали и разходи за реклама в интернет мрежи в общ размер на 6 639 354, 62 лв., в т.ч. по фактури, издадени от FACEBOOK IRELAND LIMITED с VIN IE9692928F на стойност 4232160, 06 лв., GOOGLE IRELAND LIMITED IE6388047V на стойност 246 861, 17 лв., PRODUCTIMPULSE BV NL853900401B01 на стойност 1 928, 45 лв., HTTPOOL D.0.0 SI81931247 на стойност 2157749, 19 лв., MANYCHAT PRO на стойност 655, 75 лв. Разходът по фактурите от посочените дружества бил свързан с търсене на клиенти и популяризиране на електронния магазин на „..." ЕООД в социалната мрежа за достигане на по-голям брой посетители и съответно клиенти. Предвид естеството на цитираните разходи и вида на извършваната от дружеството дейност е прието, че същите са реално извършени и размерът им участва правилно и законосъобразно във формирания за 2019 г. финансов резултат. С осчетоводените по сметка 602 суми в размер на 613 856, 10 лв., кореспондиращи със сметка 651 Разходи за бъдещи периоди, не били представени документи. От записванията по представената оборотна ведомост било установено, че процесиите разходи са формирани през предходни отчетни периоди, като доказателства във връзка със същите и с относимостта им към извършваната през 2019 г. дейност липсвали и не били ангажирани. Цитираното е послужило като основание за ревизиращия екип да приеме, че не е удостоверено обстоятелството, свързано с признаване на разхода през 2019 г. и включването на същия при определяне на финансовия резултат при спазване на изискванията на Закона за счетоводство и счетоводните стандарти. С оглед на така констатираното е прието, че процесната сума в размер на 613 856, 10 лв. не следва да участва при формиране на данъчния финансов резултат за 2019 г. в резултат на което е определен размер на разходите за услуги - 9 379 978, 06 лв. Констатирано било, че през 2019 г. дружеството е отчело и разходи за амортизации в размер на 524, 62 лв. във връзка с осчетоводените ДМА по с-ка 206 офис обзавеждане /2336, 79 лв./. Прието било в резултат на анализа, че размерът на цитираните разходи е правилно определен и същите следва да участват при формиране на финансовия резултат. При формиране на счетоводния резултат за 2019 г. са включени и разходи за заплати на наети лица в размер на 60 959, 65 лв. и разходи за ЗОВ - 11405, 87 лв. Установено е, че през периода в дружеството „А. Д. " АД, ЕИК... е имало назначени по трудови правоотношения лица, за които са подавани декларации обр.1 и обр.6 по Наредба Н-8 от 2005 г., в които са декларирани дължимите ЗОВ. С оглед на така констатираното е прието, че във финансовия резултат правилно са отразени разходи за възнаграждения на наетите лица в размер на 60959, 65 лв. и разходи за ЗОВ - 11405, 87 лв. При формиране на резултата по ГДД по чл.92 от ЗКПО били включени други финансови разходи в размер на - 64 169, 17 лв. От ревизираното лице не са представени документи, доказващи основанието за отчитане на тези разход. Не са представени банкови документи, от които да се установи дали разходите са формирани от такси по разплащателните сметки, поради което е формирано заключение, че разходът не е документално доказано и не следва да се включва при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Установили, че съществено перо от разходите за 2019 г. са разходите, свързани с изписани стоки /отчетната стойност на продадените стоки/, като същите са в размер на 13 050 870, 26 лв. В хода на ревизията не са представени фактурите за покупки на стоки и съпътстващи ги документи, поради което от страна на ревизиращия екип е извършен анализ на декларираните от дружеството покупки на стоки в дневниците за покупки за 2019 г. и декларираните данни от неговите доставчици. Анализирани са и документите, събрани в хода на други контролни производства на ревизираното лице. От представена оборотна ведомост за 2019 г. е установено, че по сметка 304 Стоки към 01.01.2019 г. са отразени налични стоки в размер на 2 170 308, 62 лв., закупените стоки през годината са на стойност 11 096 301, 08 лв., а наличните към 31.12.2019 г. стоки са за 215 739, 44 лв. От ревизираното лице не са представени документи, удостоверяващи доставката на стоките, тяхното транспортиране до обект на дружеството, плащане по доставките. Не е представена информация относно лицата, извършили доставките. От представени счетоводни данни при предходни производства е формирано заключение, че воденото счетоводство не позволява да бъде проследено изписването на стоките по кои документи се извършва.

Установили, че в дневниците за покупки за 2019 г. за декларирани покупки с предмет на доставката стоки в страната на стойност 10 761 150 лв., в т.ч. по фактури, издадени от „..." ЕООД с ЕИК 201092530, „..." ЕООД с ЕИК 204477039, „.." ЕООД с ЕИК 175062771, „...' ЕООД с ЕИК 204445359, „..." ЕООД с ЕИК 204106132, „..." ЕООД с ЕИК 205621760, „.." ЕООД с ЕИК 205621365, „..." ЕООД с ЕИК 205562600, „." ЕООД с ЕИК 205465126, „..." ЕООД с ЕИК 204763778, „..." ЕООД с ЕИК 203984713, , ..." ЕООД с ЕИК 205777663, "..." ЕООД с ЕИК 205793386, „..." ЕООД с ЕИК 205784693, „.." ЕООД с ЕИК 205755841, „..." ЕООД с ЕИК 204431135, „..." ЕООД с ЕИК 204496282 и „..." ЕООД с ЕИК 205784558. На „А. Д. " ЕООД е извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за 2019 г., приключила с издаден PA № Р-22000119008573-091-001/16.11.2020 г. и РД с № Р-22000119008573-092-001/30.09.2020 г. За целите на производството с протокол № Р- 22002222003057-ППД-002/28.04.2023 г. са присъединени документи, представени от ревизираното лице и документи, събрани при извършени насрещни проверки на посочените доставчици, които са анализирани за целите на текущата ревизия. Предмет на доставки по фактурите, издадени от посочените доставчици са стоки - дрехи и аксесоари. От ревизираното лице не са представени документи, доказващи транспортирането на стоките и плащане по доставките. Липсват данни от къде са взети стоките и къде са доставени както и данни за лицата, извършили доставките. Не са представени също така годни доказателства доказващи прехвърлянето на собствеността на стоките от доставчика. В хода на проверките от страна на доставчиците като доказателство за реалност на процесиите доставки са представени единствено фактури, издадени на "А. Д. " ЕООД /"..." ЕООД/ и приемо - предавателни протоколи към тях. Не са представени документи, удостоверяващи произход на стоките, плащане по фактурите, отразяване в счетоводството на стопанските операции и данни за място на доставка, транспорт на стоките и лицата извършили доставките. От анализа на декларираните от посочените доставчици данни е установено, че същите не са разполагали с кадрова и ресурсна обезпеченост за извършване на доставките. Липсват и не са установени данни за регистрирани от тях трудови договори, действащи в периодите на фактурираните доставки на „А.... - МК" ЕООД както и данни за експлоатирани търговски обекти. Независимо, че в хода на проверките са изискани документи за собственост или за ползвани под наем складови и/или други помещения в които се складират стоките, фактурирани на ревизираното дружество, такива не са представени. Установено е също така, че посочените дружествата декларират покупки от дружества с рисково поведение или от доставчици, които не са регистрирани по ЗДДС. Декларираните покупки са на ниски стойности, като стойността на декларираните продажби в полза на ревизираното лице многократно надвишава стойността на декларираните покупки на стоки. С оглед на така констатираното несъответствие в стойностен размер е поставено под съмнение реалността на процесиите доставки на стоки. В хода на проверките не са представени и доказателства за извършено плащане от получателя по доставките. Независимо, че във фактурите е посочено плащане в брой, установено е, че част от дружествата не са отчели оборот чрез ЕКАФП в периодите на фактурираните доставки /"..." ЕООД, "..." ЕООД/, което обстоятелство противоречало на съдържанието на представения първичен документ. Установили също така, че при контролни производства на посочените за доставчици дружества са извършвани многократни посещения на а...ите им за кореспонденция, като представители на дружествата не са открити и съответно не е извършен преглед на счетоводните и търговски документи, свързани с издадените фактури. Констатирали, че по-голямата част от доставчиците са ползвали един и същ IP а... за подаване на отчетните регистри по ЗДДС и на декларациите по ЗКПО, като декларациите по ЗКПО са подавани от едно и също лице Х. Л. К.. От извършения анализ на представените приемо-предавателни протоколи установили, че всички протоколи са с идентичен текст: „Доставчика предава на купувача стоката упомената във фактура № Купувачът приема стоката от доставчика.". Както в протоколите, така и във фактурите липсвало подробно описание на стоките, предмет на продажба по начин, който да ги определи и индивидуализира, като е посочено само твърде общото: „рокли", „тениски" и др. и съответните количествени и стойностни показатели. Липсвали данни за цвят, модел, размер и т.н., които безспорно са необходими за индивидуализацията на продукта и обвръзката на същия със съответните продукти, отразени по счетоводни данни от страна на ревизираното лице като реализирани, вкл. и с продуктите, предлагани в електронния магазин, които са с конкретна индивидуализация. Освен посоченото, в протоколите липсвали данни за обекта, в който са извършени действията по предаване и приемане на стоките. В същите са посочени общите данни, съдържащи се във фактурите и същите количествени и стойностни показатели. Част от протоколите са придружени от договори за всяка една доставка, в които също не се съдържали подробно описание на стоките, които следва да бъдат доставени, данни за производител на същите, качество, цена и т.н. Във всеки договор е вписано, че е съставен за доставката към съответната фактура. И трите документа (договор за доставка, приемо-предавателен протокол и фактура) носели едни и същи дати, въпреки че съгласно клаузите, съдържащи се в тях доставките може да бъдат извършвани на партиди, в различни срокове. Със съставените приемо - предавателни протоколи се твърди, че се извършва предаване на стоката, отразена в договор №.../дата, като видно е от договорите, че в същите е посочено общо бр. „блузи", „рокли" и т.н., т.е. в същите липсва подобен род описание и идентификация на продуктите. Предвид липсата на индивидуализация, съответно и счетоводното отразяване на въпросните стоки било общо, не можело да се твърди, че реализираните чрез онлайн магазина приходи са обвързани със стоките, отразени в издадените от доставчиците фактури, тъй като, търгуваните стоки са ясно и конкретно посочени от страна на търговеца както с индивидуализиращи данни, така и с конкретен код. Не били представени както издадените фактури, така и цялата останала счетоводна, търговска, банкова, транспортна и друга документация, от която да е видно, че преките доставчици са получили и разполагали с описаните видове облекла, на съответните стойности, които да доставят на лицата, посочени в издадените от дружеството фактури.

Освен посоченото, предвид спецификата и обемите в които се търгуват съответните стоки, в подкрепа на извода за липса на доставка било и обстоятелството, че нито един от сочените за доставчици не се е идентифицирал като производител и/или вносител на подобен род стоки. Такива данни не са установени и за лицата, сочени за предходни доставчици. В хода на ревизията било установено, че нито един от горецитираните доставчици не е декларирал използвано складово и/или търговско помещение. Нямал данни за наети или собствени обекти. При преглед на данните, съдържащи се в дневниците за покупки на посочените лица е установено, че същите не са отразили покупки на стоки и/или услуги, каквито съпътстват обичайната търговска дейност /наем, ел. енергия, телефон, ВиК и др./, поради което не било доказано и функционирането им като търговци, извършващи реална икономическа дейност. С оглед на изложеното е прието, че представянето на фактура, за която се твърди, че е издадена от соченото за доставчик дружество не е доказателство за реалното изпълнение на фактурираната доставка на стоки, нито е доказателство за осъществяването на насрещна престация, както от страна на доставчиците, така и от страна на ревизираното лице. Процесната фактура не е доказателство за настъпване на прехвърлително действие на фактурираните стоки.

От ревизираното лице и от неговите доставчици не са били ангажирани доказателства, удостоверяващи, че собствеността на фактурираните стоки е прехвърлена в полза на ревизираното лице, както и доказателства, удостоверяващи, че дружествата, сочени за доставчици са разполагали с видовете и количествата стоки, посочени в издадените от тяхна страна фактури и че са могли да извършват разпоредителни сделки с тях. Приели са също, че съобразно трайно установената практика на ВАС при доставка, имаща за предмет родово определени вещи, индивидуализацията на родовите стоки, тяхното отделяне и отграничаване от другите вещи от същия род, се постига чрез съставяне на приемо - предавателни протоколи /ППП/, но с представените в случая ППП това не е постигнато. От представената от ревизираното лице счетоводна отчетност, свързана с отразяването на входящите и изходящите стокови потоци по никакъв начин не би могъл да се формира извод, че реализираните приходи от търговеца са именно в резултат на реализацията на стоки, закупени от посочените лица. Артикулите, предлагани в онлайн магазина са записани конкретно с техните индивидуализиращи данни, като липсата на такава конкретика в документите, съставени от доставчиците не позволявало третирането им като идентични.

В подкрепа на изложеното, са приели и обстоятелството, установено при извършената ревизия за установяване на задължения за ДДС за периода от 12.06.2018 г. до 31.12.2021 г., приключила с издаден PA № Р-22000122000332-092-001/14.07.2022 г. на дружеството "..." ЕООД с ЕИК 204431135. Съгласно констатираното при ревизията, в резултат на извършените насрещни проверки на доставчиците е установено, че същите не удостоверяват притежание на отразените във фактурите стоки и възможност да извършват разпоредителни сделки с тях в полза на ревизираното лице. Ревизираното лице не е ангажирало доказателства, чрез които по безспорен начин да се установи реалността на процесиите доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в издадените от посочените доставчици фактури. Липсата на реално предаване на стоките, обект на покупко-продажба, давали основание да се счита, че сключените сделки между „А.... - МК" ЕООД и неговите доставчици са симулативни и страните не целят настъпването на предвидените в тях последици създаване на една привидност спрямо третите лица по отношение на действително съществуващите правни отношения. За целите на ревизията не можело да се приеме, че приложените банкови документи доказват извършено плащане от страна на „А.... - МК" ЕООД, т.е. липсват безспорни доказателства за извършени плащания между страните по доставките посочени като доставчик и получател в разглежданите фактури. За доказване на плащането по фактурите не са представени документи. Следователно липсвали безспорни доказателства за извършени плащания между страните по доставките посочени като доставчик и получател в разглежданите фактури.

В резултат на така формираните изводи е прието, че участието на „..." ЕООД с ЕИК 201092530, „..." ЕООД с ЕИК 204477039, „..." ЕООД с ЕИК 175062771, „..." ЕООД с ЕИК 204445359, „..." ЕООД с ЕИК 204106132, „..." ЕООД с ЕИК 205621760, „Т..." ЕООД с ЕИК 205621365, „..." ЕООД с ЕИК 205562600, „..." ЕООД с ЕИК 205465126, „..." ЕООД с ЕИК 204763778, „..." ЕООД с ЕИК 203984713, „..." ЕООД с ЕИК 205777663, "..." ЕООД с ЕИК 205793386, „..." ЕООД с ЕИК 205784693, „..." ЕООД с ЕИК 205755841, „..." ЕООД с ЕИК 204431135, „..." ЕООД с ЕИК 204496282 и „..." ЕООД с ЕИК 205784558 в стопанските операции по издадените от тях фактури с получател „А.... - МК" ЕООД е единствено документално, поради което е налице е заобикаляне на закона доколкото единствената цел на сделките е да се постигне резултат - невнасяне на данък и ощетяване на бюджета. Налице е симулативно участие на преките доставчици в поредица от сделки, като това дружество е включено във веригата умишлено с цел заобикаляне на закона, да се създаде право на приспадане на данъчен кредит, който без тяхното участие не би се следвал за "А.... - МК" ЕООД. И са заключили, че в случая са съставени първични счетоводни документи за извършени разходи от „А.... - МК" ЕООД, без да има реално основание за това, с което са документирани несъществуващи стопански операция в нарушение на изискването на Закона за счетоводството. Счетоводни документи и регистри, които не отразяват реално възникнали сделки и събития, са документи с невярно съдържание. Предвид изложеното, е прието, че продадените през 2019 г. стоки не са с произход посочените доставчици и с отразяването на същите като разход чрез отчитането им по кредита на сметка 304 е нарушен принципа за документална обоснованост, визиран в чл.10 от ЗКПО. Приели са в резултат на анализа, че като отчетна стойност на продадените през 2019 г. стоки следва да фигурира сумата в размер на 48 457, 78 лв., съответстваща на стойността на покупките по фактури, издадени от DU JINSHOU YONG Dl EL120692842, ZHANG ZHONGWU tou CHUAN HONG c EL128112244, RUAN MIANJIN YONGMEI EL140475076 и GE XIAOXIN WANGXIAN EL144168530.

За целите на ревизията при определяне на документално доказаните разходи формиращи отчетната стойност на продадени стоки са взети предвид установените факти и обстоятелства в хода на ревизията и декларираната наличност към 01.01.2019 г. по с-ка 304 Стоки, декларираните покупки за 2019 г. и декларираната наличност по с-ка 304 Стоки към 31.12.2019 г. Прието е, че наличността към 31.12.2019 г. е формирана по фактури от описаните подробно доставчици, които не доказват извършени от тях доставки с получател ревизираното дружество. В тази връзка като документално разходи за отчетна стойност на продадените стоки при формиране на данъчната основа за облагане се включват разходи в размер на 2 218 766, 40 лв., което е формирано от стойността на декларираната наличност към 01.01.2019 г. - 2 170 308, 62 лв. и закупените стоки, предмет на ВОП от гръцките доставчици - 48 457, 78 лв.

С оглед на изложеното, са приели, че определените разходи по реда на чл.122 от ДОПК за 2019 г. са в размер на 11 691 794, 53 лева, формирани от разходи за материали - 20 159, 93 лв., разходи за услуги - 9 379 978, 06 лв., разходи за амортизации - 524, 62 лв., разходи за работни заплати - 60 959, 65 лв., разходи за ЗОВ - 11 405, 87 лв. и разходи за отчетна стойност на продадени стоки - 2 218 766, 40 лв.

Определената данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2019 г. по реда, предвиден в чл.122 от ДОПК е печалба в размер на 12 120 065, 94 лв. Дължимият корпоративен данък е в размер на 10% от облагаемата печалба за годината, т.е. 1 212 006, 59 лв. /10% от 12 120 065, 94 лв./. Внесен данък - 11398, 14 лв. Данък в размер на 1 200 608, 45 лв. не е внесен.

Констатирано е също в хода на ревизионното производство, че през м.05.2020 г. „А. Д. - МК" ЕООД е декларирало приходи от търговска дейност, свързана с продажба на дамско облекло и аксесоари за жени чрез електронен магазин с а...: https: //creative-bg.net/. Дейността се извършва на територията на страната и някои държави членки на Е.. Облагаемите доставки са със ставка 20 %. От страна на дружеството „А. Д. - МК" ЕООД са декларирани облагаеми доставки на стоки /облекла и аксесоари за жени/ по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.12 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната /чл.17, ал.2 от ЗДДС/ с данъчна основа в размер на 787 447, 24 лв. Върху посочената данъчна основа на основание чл.86 от ЗДДС е начислен ДДС със ставка 20 % в размер на 157 489, 50 лв. При ревизията не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на посочените доставки на стоки и на начисления данък във връзка с тях.

Констатирали са, че през посочения период от страна на дружеството са декларирани и доставки на стоки, попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗДДС с данъчна основа в размер на 353 554, 53 лв. Посочените доставки са формирани от дистанционна продажба на облекла и аксесоари по ел. път на клиенти от Румъния. Съгласно представени за целите на ревизията обяснения, стоките във връзка с процесиите дистанционни продажби се транспортират посредством куриерските услуги на „СПИДИ" ЕАД на територията на България, като след това се поемали от международен спедитор за територията на Румъния, който е в договорни отношения със „СПИДИ" ЕАД. За всяка пратка се изготвяла товарителница. Ежедневно „СПИДИ" ЕАД известявала за постъпилите по сметката на дружеството по банков път в Банка ДСК BG04STSA93000024268060 суми от продажбите на територията на Румъния.

Във връзка с посочените доставки от ревизираното лице при предходното производство е представен протокол за касови продажби за м.05.2020 г., в който като стойност на доставките по чл.69 ал.2 от ЗДДС е посочена сумата в размер на 353 554, 53 лв. Към протокола е приложена справка за получените суми по дати. Предвид механизма на извършване на процесиите доставки при ревизията е прието, че същите са с характер на дистанционни продажби, попадащи в обхвата на разпоредбата на 14, ал.1 от ЗДДС. През периода от 01.05.2020 г. до 21.05.2020 г. „А. Д. " ЕООД е лице, което е регистрирано за целите на ДДС в България, като считано от 22.05.2020 г. дружеството има регистрация по ЗДДС и в Румъния с VIN № RO 42527384. Получатели по доставките са физически лица, които не са регистрирани за целите на ДДС. Предмет на доставка са облекла и аксесоари, т.е. налице е изпълнение и на посочената предпоставка. За целите на ревизията са приели, че прагът за регистрация в Румъния за тези доставки е достигнат, когато дружеството е регистрирано по ЗДДС в тази страна, т.е. 22.05.2020 г., поради което на основание чл.17 ал.2 от ЗДДС /в сила за 2020 г./ за дистанционните продажби до клиентите в Румъния за период 01.05.2020 г. - 21.05.2020 г. мястото на изпълнение на доставките е местонахождението на стоката, в момента в който се изпраща пратката или започва превозът към получателя, т.е. територията на България. С оглед на така констатираното „... МК" ЕООД дължи ДДС в размер на 20% за всички извършени от него доставки за периода от 01.05.2020 г. до 21.05.2020 г. до клиентите от Румъния, тъй като тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната. От представената от дружеството справка за получени суми от дистанционни продажби през м.05.2020 г. от клиенти от Румъния и от представените документи от "Спиди" АД е установено, че реализирания оборот от дистанционни продажби за период 01.05.2020 г. - 21.05.2020 г. е в размер на 265 893, 27 лв., а за период 22.05.2020 г. - 31.05.2020 г. - 87 661, 26 лв. С оглед на изложеното е прието, че данъчната основа на реализираните през периода 01.05.2020 г. - 21.05.2020 г. дистанционни продажби до клиенти от Румъния е в размер на 221 577, 73 лв., за която на основание чл.86 от ЗДДС във връзка с чл.14 и чл.17 от ЗДДС дължимият ДДС е в размер на 44 315, 54 лв.

За ревизирания период дружеството е декларирало получени доставки на услуги за реклама на обща стойност 9704, 34 лв. от [интернет а...], GOOGLE IRELAND LIMITED с номер IE6388047V и RETARGETING BIZ [интернет а...] с номер RO34270947. Извършена е проверка в ПП на НАП, при която е установено, че цитираните търговци са регистрирани за целите на ДДС към датите на сделките и VIN номерата са валидни. Във връзка с процесиите доставки от страна на дружеството са представени издадените фактури и протоколи по чл.117 от ЗДДС. За тези доставки задълженото лице е приело, че са налице доставки на услуги по чл.21 от ЗДДС с място на изпълнение извън територията на страната. Във връзка с издадените от доставчиците фактури ревизираното дружество е издавало протоколи по чл.117 от ЗДДС, с които е начислен ДДС, като същите са включени в дневниците за покупки и продажби за м.05.2020 г. Дружеството „... -МК" ЕООД е отразило в отчетните си регистри по ДДС за периода 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. получени доставки на услуги от „HTTPOOL, D.O.O." SI 81931247 с данъчна основа в размер на 745 140 евро общо, като словенският търговец е декларирал за този период доставки на услуги с получател българското дружество на стойност 1 066 674 евро. В хода на ревизията не са събрани доказателства за вида на фактурираните услуги от словенският търговец и тяхното реално извършване, като от страна на дружеството са представени единствено издадените фактури на стойност 745 140 евро.

С цел установяване вида на фактурираните доставки от словенския търговец и техните действителни стойности в хода на ревизията е изготвена молба за информация до данъчната администрация на Словения относно доставчика на ревизираното лице - HTTPOOL, D.O.O. SI81931247, като административната процедура по обмен на информация съгласно чл.7 от Регламент на /Е./ 904/2010 е открита, считано от 18.11.2022 г. На 15.03.2023 г. е получен отговор във връзка с молбата за информация, към който са приложени издадените от "HTTPOOL, D.O.O." фактури, писмени обяснения, банкови документи и справка за направени плащания от българския търговец. Съгласно получения отговор, за периода от м.12.2019 г. до м.05.2020 г. словенският данъкоплатец е издал фактури за извършени услуги и е отчел доставката на услуги в полза на българското дружество на обща стойност 1 066 674, 00 евро. Установили, че отчетените от доставчика данни съвпадат с издадените фактури и осчетоводените приходи, получени от "... -МК" ЕООД /"..." ЕООД/. Услугите са предоставени от Httpool [интернет а...] Словения/ в качеството му на оторизиран официален партньор на кампанията Facebook в Словения, като дружеството е включило рекламните фактури, издадени на "..." ЕООД в своя акаунт за управление /Бизнес мениджър/ и по този начин е позволило да използват одобрена кредитна линия за рекламни цели на платформата Facebook. Httpool d.o.o. предоставя услуги чрез екип от експерти за помощ и подкрепа на рекламодатели, наети от Httpool d.o.o. с място на работа на а...а на работодателя - Tacenska cesta 26.1210 Ljubljana- Sentvid, Словения/официалният а... на Httpool d.o.o. към момента/. За избягване на съмнение, Httpool d.o.o. не присъства и никога не е присъствала физически в други територии. Няма плащания в брой. В представената с отговора справка са описани издадените фактури за периода от юли 2019 г. до април 2020 г. с получател „...." ЕООД в общ размер 2 169 728, 00 евро и фактурите, издадени от м. декември 2019 г. до м. април 2020 г. в общ размер 1 066 674, 00 евро. В периода 01.12.2019 г. - 31.05.2020 г. общо платените суми от българският търговец са 878 678, 88 евро. От представените банкови извлечения е видно, че плащанията са извършвани от сметки, открити в "Банка ДСК" ЕАД № BG25STSA93000026531953 с титуляр "..." ЕООД и с-ка № BG04STSA93000024268060 с титуляр "..." ЕООД. От анализа на събраните документи и на данните, съдържащи се в ПП на НАП е установено, че словенското дружество "HTTPOOL, D.O.O." с VAT SI81931247 е декларирало доставки на услуги с получател българският търговец, които не са декларирани от „А.... - МК" ЕООД за м.03.2020 г. в размер на 241 503, 88 евро по фактура № 737/31.03.2020 г. и за м.04.2020 г. в размер на 80 031, 35 евро по фактура № 947/30.04.2020 г. Предвид изложеното и на основание чл.86 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з. органите по приходите са приели, че дружеството е следвало да състави протоколи по чл.117 от ЗДДС и начисли дължимият данък за получените доставки от "HTTPOOL, D.O.O." с VAT SI81931247 в 15 дневен срок от данъчното събитие. Данъчната ставка на дължимият данък е в размер на 20%. До издаване на ревизионния доклад, ревизираното лице не било представило доказателства за начисляването на ДДС по процесиите доставки на услуги, независимо, че са изискани по реда, предвиден в ДОПК. Приели са също, че от присъединените в хода на ревизионното производство счетоводни документи не е установено дали процесиите доставки на услуги са намерили отражение в счетоводството на дружеството. Липсват и не са представени съставени протоколи по чл. 117 от ЗДДС във връзка със същите. Последното обосновава извода на ревизиращия екип, че доставките, за които не е начислен ДДС са укрити и данни за тях не са налични в счетоводството на дружеството. Доказателства, опровергаващи така формирания извод в хода на производството не са ангажирани. За неотразените в счетоводството на дружеството фактури за получени доставки на услуги от "HTTPOOL, D.O.O." с VAT SI81931247 на стойност 628 868, 25 лв. /321 535, 23 евро/, посочени по - горе ревизираното лице дължи ДДС в размер на 125 773, 65 лв. /20% от 628 868, 25 лв./. Данъкът е следвало да бъде начислен в м.05.2020 г. Установили още, че в дневника за покупки за м.05.2020 г. „А.... - МК" ЕООД е декларирало, че е получател основно на доставки с право на данъчен кредит в размер на 1940, 86 лв. по протоколи за самоначисляване на ДДС по реда на чл.117 от ЗДДС. Във връзка с доставките от дружеството били представени издадените фактури и протоколи по чл.117 от ЗДДС. За тези доставки задълженото лице е приело, че са налице обстоятелства по чл.21 от ЗДДС и изискуемост на ДДС от страна на лицето в качеството му на получател. Във връзка с издадените от доставчиците фактури ревизираното дружество е издавало протоколи по чл.117 от ЗДДС, с които е начислен ДДС, като същите са включени в дневниците за покупки и продажби за м.05.2020 г. В резултат на анализ на представените за целите на производството документи е констатирано, че за „А.... - МК" ЕООД са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 и чл.69, ал. 1, т.1 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по така издадените фактури с изключение на доставките по фактура № 5/10.05.2020 г., издадена от „...” ЕООД с ЕИК.... С издадения при предходното ревизионно производство РА № Р-22000120004214-091-001/ 17.03.2022 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по доставките, фактурирани от дружеството „..." ЕООД, като с постановеното от директора на ДОДОП София решение № № 807/30.05.2022 г. е потвърдена констатацията на ревизиращия екип, вкл. и за доставките по издадената през м.05.2020 г. фактура № 5. Аргументите на ревизиращия екип относно така формираните заключения се свеждат до това, че предмет на доставка по фактура №5/10.05.2020 г., издадена от „..." ЕООД са стоки - различни дамски облекла. Като доказателство за реалност на процесиите доставки от страна на ревизираното лице е представена единствено издадената фактура и частични счетоводни регистри. Не са представени доказателства за транспортиране на стоките и плащане по доставките. За целите на извършваната проверка от страна на „..." ЕООД също не са представени изисканите документи, писмени обяснения, счетоводни и търговски документи, приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници и др. съпътстващи доставките документи, доказателства за разплащане, справка за стоковия поток по аналитични партиди на съответните облекла, аналитичен регистър на счетоводна сметка 304 „Стоки" и документи, доказващи произхода на продадените стоки. Не са представени доказателства, удостоверяващи, че дружеството е разполагало с фактурираните стоки към датите на тяхната продажба на ревизираното лице. Установено е, че на дружеството, сочено за доставчик е извършена ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за периода 01.03.2020 г. - 31.05.2020 г., приключила с издаден за целта РА №Р-22221920004211-091-001/22.04.2021 г. Съгласно констатираното при ревизията, доказателства за извършване на реална дейност и облагаеми доставки по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност от страна на посоченото дружество не са установени. С оглед на така констатираното при ревизията е определена нулева данъчна основа по всички издадени фактури през ревизираните периоди, в т.ч. и по фактурите, издадени на "А.... - МК" ЕООД, като е прието, че данък върху добавената стойност във всички фактури е начислен неправомерно, без основание и при липса на доставка. От извършеният анализ на декларираните покупки на стоки от страна на "..." ЕООД е установено, че към датите на издаване на фактурите на ревизираното лице дружеството, сочено за доставчик не е разполагало със стоки, чиято собственост да може да прехвърли в полза на "А.... - МК" ЕООД. Прието е, че както от страна на ревизираното лице, така и от страна на доставчика не са представени годни доказателства за начина на транспортиране на стоките в т.ч. и регистрационни талони на притежавани МПС и пътни листа, от които да бъде установен маршрута на движение на стоките. Не са представени също така писмени обяснения относно лицата, участвало при приемането/предаването на стоките, съответно изготвянето и подписването на фактурата, мястото, където са съхранявани и съответно предоставени стоките. При насрещната проверка на „..." ЕООД не са представени доказателства за наличието на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, каквато безспорно е необходима за изпълнение на фактурираните доставки както и доказателства, свързани с произхода и притежанието на процесиите стоки. От извършения анализ на събраните в хода на ревизията документи е формиран извод, че липсват безспорни доказателства за прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху посочените в издадената фактури стоки. С оглед на така констатираното е прието, че „..." ЕООД не може да се идентифицира като доставчик на стоките, отразени в издадената фактура. В случая дори и да се приеме, че е налице предмета на фактурираните доставки, то действителният доставчик не е посоченият във фактурите.

Установено е също така, че за дружеството не е налице и право на ползване на данъчен кредит на начисленият при настоящата ревизия ДДС във връзка с доставките на услуги, получени от дружеството HTTPOOL, D.O.O." с VAT SI81931247 и документирани с издадени за целта фактури № 737/31.03.2020 г. и ф-ра № 947/30.04.2020 г. Установено било, че „А.... - МК" ЕООД не е отразило нито в отчетните си регистри по ЗДДС, нито в счетоводството си фактури по ф-ра №737/31.03.2020 г. и ф-ра №947/ 30.04.2020 г., издадени от "HTTPOOL, D.O.O." с VAT SI81931247, поради което за същите се приема, че са укрити и съответно не са изпълнени условията на чл.73а, ал.1 от ЗДДС.

В заключение, ревизиращият екип е приел, че за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. дължимият корпоративен данък е в размер на 10% от облагаемата печалба за годината, т.е. 1 212 006, 59 лв. /10% от 12 120 065, 94 лв./. Внесен данък - 11 398, 14 лв. Данък в размер на 1 200 608, 45 лв. не е внесен. С подадената от дружеството ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 0100ИО397503/26.06.2020 г. е деклариран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 113 981, 39 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 11 398, 14 лв. Авансово внесеният данък през 2019 г. корпоративен данък [рег. номер]. ведно с лихви 3, 56 лв. Данък в размер на 6 698, 14 лв. е внесен на 02.07.2020 г. С подадената ГДД са декларирани дължими лихви по чл.89 от ЗКПО в размер на 415, 90 лв., които са внесени на 02.07.2020 г. /285, 39 лв./ и на 23.07.2020 г. /130, 51 лв./ При ревизията е определена по реда, предвиден в чл. 122, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ данъчна основа за облагане с корпоративен данък - печалба в размер на 12 120 065, 94 лв.

По отношение на данъчен период от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. за задълженията по ЗДДС, е прието, че с подадената СД по ЗДДС №01002739075/14.05.2020 г. е деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 15 441, 83 лв., внесен на 09.06.2020 г. /3, 39 лв./ и на16.06.2020 г. /15 438, 44 лв./. А съгласно констатациите в ревизионния доклад и нРА, на основание чл.86 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з. за периода е начислен допълнително ДДС в размер на 125 773, 65 лв. за получени доставки на услуги по фактури №737/31.03.2020 г. /ДДС 94468, 11 лв./ и № 947/30.04.2020 г. /ДДС 31305, 54 лв./, издадени от "HTTPOOL, D.O.O." с VAT SI81931247. На основание чл.86 ал.2 във връзка с чл.14 и чл.17 от ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з. е начислен ДДС за извършени продажби през периода 01.05.2020 г. - 21.05.2020 г. в полза на клиенти от Румъния в размер на 44 315, 54 лв. и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл.70 от ЗДДС на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 469, 39 лв. по фактура №5/10.05.2020 г., издадена от „..." ЕООД с ЕИК..., като след ревизията резултата за периода става ДДС за внасяне 218 000, 41 лв. Внесен данък - 15 441, 83 лв. Данък в размер на 202 558, 58 лв. не е внесен. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, лихвите на определените задължения са актуализирани към датата на издаване на ревизионния акт.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 – налице са укрити приходи или доходи, т. 4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, т. 5 – документи необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват и т. 6 – данните и сведенията необходими за установяване на основата за облагане с данъци не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на а...а за кореспонденция по чл. 28 ДОПК, като са връчени съответните уведомления по ДОПК. Ревизионния доклад е изпратен и получен от жалбоподателя на 02.05.2023 г. /л. 53/, когато отново са връчени и: 1. Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-22002222003057-040-001/11.07.2022 г.; 2. Проверка в производствен, търговски или друг обект на ЗЛ № АА1768386/4.07.2022 г; 3. Проверка в производствен, търговски или друг обект на ЗЛ № [рег. номер]/14.07.2022 г.; 4. Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК № Р-22002222003057-113-001/07.11.2022 г.; 5. Проверка в производствен, търговски или друг обект на ЗЛ № АА1768558/07.11.2022 г.; 6. Протокол КД-73 за присъединяване на документи от друго производство № Р22002222003057-ППД-001/07.11.2022 г. с приложения към документа; 7. Уведомление по чл.17, ал. 1, т. 2 ДОПК № Р-22002222003057-139-001/08.11.2022 г.; 8. Протокол КД-73, вх. № 1/13.12.2022 г./13.12.2022 и 9. Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221922214366-141-001/13.12.2022 г. Същото е изпратено по електронен път в ИС „Контрол“ на 02.05.2023 год., като е активиран на същата дата 02.05.2023 год. от декларирания IP а..., като документът е изтеглен от имейл [електронна поща].

По делото като доказателства са приети писмени такива, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения административен акт. От страна на жалбоподателя се ангажираха допълнителни такива извън представените пред ревизиращия екип в рамките на процесното административно производство по отношение на доставчика „...“ ЕООД, по фактура № 5/10.05.2020 г. – фактура, приемо-предавателни протоколи и договор за доставка, пътни листове /л.216-223/. Приеха се и писмени доказателства, представени от ДОДОП.

В допълнение по отношение на писмените доказателства, съдът констатира, че жалбоподателят не е оспорил истинността на документите изготвени и приложени от административния орган, съставляващи част от административната преписка.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от съда, като компетентно и безпристрастно дадена. При оценката на заключението на вещото лице, по отношение установеността на спорните по делото факти, съдът взе предвид обстоятелството, че същото е изготвено въз основа на документите по делото, като е анализирано и установеното от ревизията и в допълнение са проверени документи в счетоводството на „А...-МК“ ЕООД и по-конкретно в счетоводни сметки, имащи отношение към установените задължения по подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. – главна книга за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. Според заключението на експертизата в обжалвания ревизионен акт по настоящото дело не се цитират конкретни фактури, но на л. 52 от обжалвания РА № Р-22002222003057-091-001/30.05.2023 г. на ТД на НАП е посочено, че декларираните покупки на стоки в дневници за покупки за 2019 г. от проверяваното лице „А.... - МК“ ЕООД от доставчици в страната, за които ревизиращият екип е приел, че не са налице реални сделки са от 17 броя доставчици – на обща стойност за 10 761 149, 92 лева, по отделни доставчици, подробно посочени от вещото лице в справка 06. Посочено е също, че процесните фактури са описани в РД № Р-22000119008573-092-001/30.09.2020 г., в който са описани констатациите от извършена на дружеството ревизия по ЗДДС, обхващаща периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г., описани подробно от ВЛ в справка 07 в експертизата, като всички процесни по делото 1 257 броя фактури са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 304 Стоки и са отразени в дневници покупки при жалбоподателя и в дневниците продажби на доставчиците и са осчетоводени, като доставчиците са начислявали ДДС. Вещото лице е установило, че по оборотна ведомост за 2019 година е осчетоводено гориво по дебита на сметка 601 Разходи за материали в размер на 18 033 лева, като разходът е осчетоводен въз основа на фактури за закупено гориво. Сумата от 18 033 лева е една от непризнатите за данъчни цели, с които е увеличена счетоводната печалба за 2019 г., тъй като не са налице първични счетоводни документи, които да доказват действително извършен разход за гориво. По отношение на плащанията по фактурите, на л. 96 от РД е посочено: „От проверяваното дружество са изискани документи за разплащането на стоките/материалите и услугите фактурирани на „...“ ЕООД, с ЕИК... /извлечения от банкови сметки; фискални бонове и др./. не са представени. От представената оборотна ведомост от ревизираното дружество е видно, че кредитното салдо на сметка 401 Доставчици е 10 650 097, 48 лева“. Вещото лице е установило, че жалбоподателят не би могъл да извърши последващи доставки в обема, в който са извършени за финансовата 2019 г., в случай че бъдат изключени въпросните доставки от процесните доставчици, тъй като търговската надценка на продажбите би била в размер на 522, 174 %, която е нереалистично висока.

Служебно известно е на съдията-докладчик по делото, че с решение № 757/26.04.2023 г. по адм. дело № 645/2022 г. по описа на административен съд – Благоевград, образувано по жалба на „А. Д. “ ЕООД, със седалище и а... на управление: [населено място] дол, общ. Благоевград, представлявано от управителя А. С., подадена чрез адв. М. против Ревизионен акт (РА) № Р-22000120004214-091-001/17.03.2022 год., в частта му потвърдена с Решение № 807/30.05.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д“ОДОП“) [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер [рег. номер].05 лева е ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22000120004214-091-001/17.03.2022 год., в частта му потвърдена с Решение № 807/30.05.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на „А. Д. “ ЕООД, със седалище и а... на управление: [населено място] дол, общ. Благоевград, представлявано от управителя А. С. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 608 945.05 (шестстотин и осем хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и пет стотинки) лева, потвърдено от ВАС с решение № 2397/29.02.2024 г. по адм. дело № 6894/2023 г. При така установеното се налагат следните изводи:

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. Спазен е законоустановеният срок за съставяне и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ДДС и корпоративен данък. Видно от приложеното копие на процесния ревизионен акт, същият е подписан с електронен подпис. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл. 25, т. 1 от Регламент (Е.) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, в сила съгл. чл. 52 от 01.07.2016 г., както и на чл. 5, т. 2, предл. 2 и 3 от Директива 1999/93/ЕО на ЕП и на Съвета от 13 декември 1999 година относно правната рамка на Общността за електронните подписи, съгласно които правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение.

При издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията (чл. 112, ал. 1 от ДОПК), като чл. 114, ал. 1 от същия кодекс установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. При извършване на ревизията е спазен предвиденият в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002222003057-020-001 от 21.06.2022 г., изменена по реда на чл. 114, ал. 2 ДОПК със ЗИЗВР № Р-220022222003057-020-002 от 07.11.2022 г., връчени по реда на чл. 32 ДОПК на 09.08.2022 г. С цитираната заповед е възложена ревизия на „..... - МК“ ЕООД за установяване на задължения на дружеството по ЗКПО за периода 01.01.201 г. – 31.12.2019 г. и по ЗДДС за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г., която да се извърши от Х. Н. А. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Я. Г. К. – главен инспектор по приходите. Със заповедта за изменение на ЗВР е продължен срокът за завършване на ревизията до 09.12.2022 г. Със Заповед № Р-22002222003057-023-001/22.11.2022 г. производството по извършване на ревизия е спряно, във връзка с образувана, считано от 18.11.2022 г. административна процедура за обмен на информация на Словения до получаване на отговор от Словения. Със Заповед № Р-22002222003057-143-001/16.02.2023 г. производството е възобновено, като е даден срок за приключването й на 06.03.2023 г. Със Заповед за изменение на ЗВР, е продължен срокът за завършване на ревизията до 03.04.2023 г. Ревизионният доклад е издаден на 28.04.2023 год. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила с няколко дни забава, което обаче не е съществено нарушение на правилата. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с [жк], което се удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.

Ревизионният акт е обжалван в срок пред Директора на Д“ОДОП“ - София, който е потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Жалбата е подадена на 22.08.2023 г., т. е. в законоустановения 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК, от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд. Жалбата срещу РА е подадена на 13.06.2023 г. и препратена на директора на Д „ОДОП“ София, който я е получил на 20.06.2023 г., срокът му за произнасяне е 60 дни, съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК и е изтекъл на 20.08.2023 г., а жалбата срещу ревизионния акт до съда е подадена на 22.08.2023 г. Следователно, изпълнено е изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидените в ДОПК срокове.

С Ревизионен акт (РА) № Р-22002222003057-091-001/30.05.2023 г., потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК, на основание чл. 118, ал. ДОПК са установени задължения по периоди, както следва:

1. Корпоративен данък за период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. С подадената от дружеството ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 0100ИО397503/26.06.2020 г. е деклариран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 113 981, 39 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 11 398, 14 лв. Авансово внесеният данък през 2019 г. корпоративен данък [рег. номер]. ведно с лихви 3, 56 лв. Данък в размер на 6 698, 14 лв. е внесен на 02.07.2020 г. С подадената ГДД са декларирани дължими лихви по чл.89 от ЗКПО в размер на 415, 90 лв., които са внесени на 02.07.2020 г. /285, 39 лв./ и на 23.07.2020 г. /130, 51 лв./ При ревизията е определена по реда, предвиден в чл. 122, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ данъчна основа за облагане с корпоративен данък - печалба в размер на 12 120 065, 94 лв. Дължимият корпоративен данък е в размер на 10% от облагаемата печалба за годината, т.е. 1 212 006, 59 лв. /10% от 12 120 065, 94 лв./. Внесен данък - 11 398, 14 лв. Данък в размер на 1 200 608, 45 лв. не е внесен.

1. Задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. С подадената СД по ЗДДС №01002739075/14.05.2020 г. е деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 15 441, 83 лв., внесен на 09.06.2020 г. /3, 39 лв./ и на16.06.2020 г. /15 438, 44 лв./. Съгласно констатациите в ревизионния доклад и РА, на основание чл.86 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з. за периода е начислен допълнително ДДС в размер на 125 773, 65 лв. за получени доставки на услуги по фактури № 737/31.03.2020 г. /ДДС 94468, 11 лв./ и № 947/30.04.2020 г. /ДДС 31305, 54 лв./, издадени от "HTTPOOL, D.O.O." с VAT SI81931247. На основание чл.86 ал.2 във връзка с чл.14 и чл.17 от ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з. е начислен ДДС за извършени продажби през периода 01.05.2020 г. - 21.05.2020 г. в полза на клиенти от Румъния в размер на 44 315, 54 лв. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл.70 от ЗДДС на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 469, 39 лв. по фактура №5/10.05.2020 г., издадена от „..." ЕООД с ЕИК.... След ревизията резултата за периода става ДДС за внасяне 218 000, 41 лв. Внесен данък - 15 441, 83 лв. Данък в размер на 202 558, 58 лв. не е внесен. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, лихвите на определените задължения са актуализирани към датата на издаване на ревизионния акт.

Спорът се свежда до това, приложими ли са в случая разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, т.е. налице ли е основание за облагане по реда на чл. 122-124 ДОПК, правилно ли е определена данъчната основа за облагане с корпоративен данък, като са признати отразените счетоводни приходи и е признат 0 лв. разход като счетоводни разходи. И по-конкретно налице ли са реално извършени доставки от доставчиците „..." ЕООД, с ЕИК201092530, , , ..." ЕООД, с ЕИК 204477039, , , ..." ЕООД, с ЕИК 175062771, „...“ ЕООД, с ЕИК 204445359, , , ...“ ЕООД, с ЕИК 204106132, , , ..." ЕООД, с ЕИК 205621760, , , Трейдинг 2019" ЕООД, с ЕИК 205621365, , , ..." ЕООД, с ЕИК 205562600, , , ..." ЕООД, с ЕИК 205465126, , , Е. Т. енд..г" ЕООД, с ЕИК 204763778, , , Е. Т. 2018" ЕООД, с ЕИК 203984713, , , ..." ЕООД с ЕИК 205777663, ".." ЕООД, с ЕИК 205793386, , , ..." ЕООД с ЕИК 205784693, , , ..." ЕООД, с ЕИК 205755841, „..." ЕООД, с ЕИК 204431135, , , ..." ЕООД с ЕИК 204496282 и „Х." ЕООД с ЕИК205784558, както и от доставчика „..." ЕООД, с ЕИК... или такива доставки не са извършени, както твърди органът на НАП и следва ли на това основание да не се признава разходът за покупки на стоки от изброените доставчици и да се откаже право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 469, 39 лв. по фактура №5/10.05.2020 г., издадена от „..." ЕООД, с ЕИК..., както и налице ли са получени доставки на услуги от "НТТРООL, D.О.О." с VATSI81931247 или такива услуги не са налице и следва ли на това основание да се начисли ДДС за тях в размер на 125 773, 65 лв., както и извършвани ли са дистанционни продажби през периода 01.05.2020 г. - 21.05.2020 г. от дружеството в полза на клиенти от Румъния, за което има допълнително начислен ДДС в размер на 44 315, 54 лв. и заплатен ли е същият от дружеството.

С оглед императивния характер на данъчните норми, органите по приходите не могат да определят по своя преценка конкретния размер на дължимия данък, освен ако случаят не попада в изрично регламентираните от закона хипотези. Ревизия по чл. 122 от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал. 1, като същите не се намират в отношение на кумулативност, а на алтернативност, което означава, че наличието само на едно от тях с достатъчно основание за прилагането им. Посочените в хипотезиса на нормата предпоставки представляват конкретни действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, законодателят е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи, ще се извършва от органа по приходите. Механизмът и редът, който следва да се спазва от страна на ревизиращия орган при ревизии от този род е регламентиран в ал. 2 на чл. 122 и ал. 1 на чл. 124 от ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.

В контекста на гореизложеното, без съмнение според съда в случая следва да се съобрази правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, 5 и 6 от ДОПК.

Предвид събраните доказателства, съдът намира, че в хода на проведеното съдебно производство се опровергаха констатациите на приходните органи за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК, а именно по т. 2, че са налице укрити приходи или доходи, по т. 4, че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и по т. 5, че документи необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. Съдът намира, че незаконосъобразно в РА е посочено наличие и на основание по чл. 122, ал. 1, т. 6 ДОПК, че данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на а...а за кореспонденция по чл. 28. Действително, в случая наличието само на едно от тези обстоятелства е достатъчно, органът по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа, но съдът намира, че неправилно е приложен този ред, както и че в случая процесният ревизионен акт, потвърден мълчаливо по реда на чл. 156, ал.4 ДОПК, е постановен в нарушение на установените в процесуалния закон принципи за обективност и служебно начало /чл. 3 и чл. 5 ДОПК/, според които органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по кодекса се основават на действителните факти от значение за случая. Съдът намира, че направените изводи и тълкуване на правни норми в обжалвания РА, мълчаливо потвърден, е твърде формално и неправилно, издадено е в противоречие с материалния закон, като същото противоречи и на целта на закона.

На първо място, още с връчването на ЗРА и изискване на съответните документи и впоследствие при връчването на уведомленията по ДОПК, касаещи особения ред, органите по приходите е можело да ползват електронната система за връчване на съобщения, както е процедирано и в предходни производства, видно от представените такива доказателства в съдебното производство, с оглед и посоченият от жалбоподателя имейл а..., какъвто е наличен в Търговския регистър, и на който са изпращани последващите уведомления в процесното ревизионно производство, съгласно изискванията на чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 4 ДОПК, за да могат стриктно да изпълнят указанията, дадени в решение № 807/30.05.2022 г. на директора на ДОДОП София. /л. 262-284/, а именно новата ревизия да бъде извършена на място, в счетоводството на ревизираното лице, като е следвало да бъде извършена детайлна проверка на оригиналните първични счетоводни докумнети, както и търговската документация на дружеството. В този смисъл те не са изпълнили указанията на директора на ДОДОП София, което дава на съда основание да приеме, че подходът им е бил формален с връчване на съобщенията по реда на чл. 32 ДОПК, в нарушение на установените в процесуалния закон принципи за обективност и служебно начало, тъй като в тяхна преценка е било правото как да процедират.

На следващо място, видно от самия РА, мълчаливо потвърден, на „А.... - МК" ЕООД е извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за 2019 г., приключила с издаден PA № Р-22000119008573-091-001/16.11.2020 г. и РД с № Р- 22000119008573-092-001/30.09.2020 г. и за целите на производството с протокол № Р-22002222003057-ППД-002/28.04.2023 г. са присъединени документи, представени от ревизираното лице и документи, събрани при извършени насрещни проверки на посочените доставчици, които са анализирани за целите на текущата ревизия. Но въпреки, че в решенията на директора на ДОДОП, които следва да са им служебно известни и които решения бяха изискани и приети в настоящото съдебно производство по молба на жалбоподателя, а именно Решение № 113/20.01.2021 г. и Решение № 2010/20.12.2022 г./ е прието, че с решение № 113/20.01.2021 г. на директора на ДОДОП София /приложение папка 4 от делото/, по жалба на „...“ ЕООД, ЕИК..., е отменен същия ревизионен акт в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 7.2018 г. до м. 12.2019 г., като в тази част е отменен относно и процесните доставчици, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД, „...“ ЕООД и „...“ ЕООД. Прието е още с решението, че доставчиците са представили доказателства за предходни доставки, в т.ч. фактури и приемо-предавателни протоколи, като са налице и оборотни ведомости за периодите, от които се установяват наличности от стоки при доставчиците, в т.ч. облекла, спортни екипи и др. в началото на всеки един период, когато са издавани фактурите към ревизираното лице, както и тяхното изписване. Представени са и хронология по сметка 501 каса, по която са отчитани плащания в брой от „...“ ЕООД. А с решение № 2010/20.12.2022 г. на директора на ДОДОП София /приложение папка 20 от делото/, по жалба на „... ЕООД, ЕИК 204431135, е отменен РА № Р-22000122000332-091-001/03.10.2022 г., издаден от Й. Р. А. – орган, възложил ревизията и В. Г. Б. – ръководител на ревизията, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м.11.2020 г., м. 12.2020 г., м. 01.2021 г. до м. 09.2021 г., изменен и потвърден в други части. По отношение на „...-МК“ ЕООД, касаеща отменената част на РА /л. 8-9 от РА/, е прието, че основанията и мотивите на органите по приходите за постановения отказ на право на ползване на данъчен кредит по издадените от „...-МК“ ЕООД са изцяло ирелевантни на действителната фактическа обстановка, като директора на ДОДОП е счел, че по преписката са налице документи, които не кореспондират със заключението на органите по приходите за липса на реално извършени доставки. В РД е прието, че този доставчик е представил процесните фактури, договори за продажба на стока, сключени между „...“ ЕООД /„...-МК“ ЕООД и „... ЕООД, приемо-предавателни протоколи за предаването на стоките между двете дружества, протоколи за прихващане на вземания и задължения между двете дружества, банкови извлечения, месечни оборотни ведомости за периода12.2018-10.2021 г., годишни оборотни ведомости и главни книги за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., хронологичен регистър на взетите счетоводни операции за контрагент „... ЕООД за периода 01.12.2018 г. – 31.10.2021 г., хронологичен регистър на счетоводна сметка 6024 – Разходи за наеми за 2018, 2019 и 2020 г., данъчен амортизационен план и счетоводен амортизационен план за 2018, 2019 и 2020 г., договор за наем на автомобил и анекс към него, договор за наем на недвижим имот. Жалбоподателят е пояснил, че транспортът на стоките, предмет на процесните продажби, е извършено за сметка на „... ЕООД, като сделките са договаряни между управителите на двете дружества. Посочено е, че доказателства за произхода на стоките са представени по повод на насрещни проверки и други ревизии. Застъпено е също в решението, че органът по приходите е изнесъл данни за предходни ревизии на „...“ ЕООД, като е изтъкнато че два от издадените ревизионни акта са влезли в сила – РА№ Р-22000119008573-091-001/16.11.2020 г. и РА № Р-22000120004214-091-001/17.03.2022 г., като за РА № Р-220001121003555-091-001/11.01.2022 г. е посочено, че е обжалван пред директора на ОДОП. Директорът на ДОДОП е приел, че така изнесената информация не е коректна, тъй като РА№ Р-22000119008573-091-001/16.11.2020 г. е отменен с Решение №113/20.012021 г. на директора на ДОДОП София, а РА № Р-22000120004214-091-001/17.03.2022 г. е отменен с указания за извършване на повторна ревизия с решение № 1107/13.07.2022 г. на директора на ДОДОП. Въпреки приетото в тези решения органите по приходите в настоящото ревизионно производство са посочили, че от ревизираното лице не са представени документи, доказващи транспортирането на стоките и плащане по доставките, че липсват данни от къде са взети стоките и къде са доставени както и данни за лицата, извършили доставките и не са представени също така годни доказателства доказващи прехвърлянето на собствеността на стоките от доставчика, като в хода на проверките от страна на доставчиците като доказателство за реалност на процесиите доставки са представени единствено фактури, издадени на „А.... - МК" ЕООД /"..." ЕООД/ и приемо - предавателни протоколи към тях, както и не са представени документи, удостоверяващи произход на стоките, плащане по фактурите, отразяване в счетоводството на стопанските операции и данни за място на доставка, транспорт на стоките и лицата извършили доставките, което не кореспондира с установените факти.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че въпросната хипотеза на чл. 122, ал.1, т.2, т.3 и т. 4 не е приложима в конкретната хипотеза, а както беше спомената по-горе и хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 6 ДОПК е неприложима. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не представлява самостоятелна материално правна уредба за възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материално правните норми на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. За да може да действа тази презумпция обаче, следва наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК да е подкрепено със събраните доказателства. В конкретния казус, дори съдът да приеме, че особеният ред по чл. 122, ал. 1 ДОПК, в която и да е от хипотезите й, именно изброените доказателства в РД и обжалвания РА събрани при ревизията включително с приобщаване на доказателства от други ревизионни производства сочат именно на обратното. Всички разходи цитирани в процесния РА са документално обосновани и правилно осчетоводени. От една страна ревизиращият екип правилно са констатирали, че съществено перо от разходите за 2019 г. са разходите, свързани с изписани стоки / отчетната стойност на продадените стоки/, като същите са в размер на 13 050 870, 26 лв. Твърди се, че в хода на ревизията не са представени фактурите за покупки на стоки и съпътстващи ги документи. Същите документи обаче са били представени на ревизиращите по друго контролно производство по ЗДДС. Въпреки, че от страна на ревизиращия екип е извършен анализ на декларираните от дружеството покупки на стоки в дневниците за покупки за 2019 г. и декларираните данни от неговите доставчици. Анализирани са и документите, събрани в хода на други контролни производства на ревизираното лице се приема, че въпросните стоки не били придобити.

След като не е налице твърдяната от ответника липса на реални доставки и на счетоводна отчетност, то и извършеното с процесния РА, мълчаливо потвърден, на това основание определяне на неправилна данъчна основа за облагане по ЗКПО е незаконосъобразно, поради което обжалвания РА следва да бъде отменен.

Видно от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, както и от приетото и не оспорено заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, съгласно което жалбоподателят не би могъл да извърши последващите доставки в обема, в който са извършени за финансовата 2019 година, в случай че бъдат изключени въпросните доставки от процесиите доставчици, тъй като търговската надценка на продажбите би била в размер на 522, 174 %, която е нереалистично висока и съгласно което всички фактури са осчетоводени, безспорно се установи, че не е налице липса на счетоводна отчетност и на второ място, задължението по ЗКПО не е правилно определено предвид установените от вещото лице разходи осчетоводени в дружеството. Следователно условията на чл. 122-124 ДОПК не са изпълнени безпристрастно, поради което определените с РА, мълчаливо потвърден, допълнителен корпоративен данък и съответните лихви, са незаконосъобразни и необосновани.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че неправилно е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък на основание чл.122 от ДОПК - печалба в размер на 12 120 065, 94 лв. В резултат на това незаконосъобразно е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 1 200 608, 45 лв. и лихви в размер [рег. номер], 48 лв., поради което актът следва да бъде отменен.

Също така от представените документи и установеното от ССчЕ безспорно се установи, че от доставчика „..." ЕООД с ЕИК... реално са извършени процесните доставки.

По отношение на ЗДДС, касаещо отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 05.2020 г. в размер на 32 469, 39 лв. по фактура № 5/10.05.2020 г., издадена от „..." ЕООД с ЕИК..., съдът намира, че така направените изводи и тълкуване на правни норми в обжалвания РА е отново формално и неправилно, като противоречи и на целта на закона. Аргументите на органите по приходите за отказ на данъчен кредит са свързани с това, че доставчикът не бил представил достатъчни за ревизиращите доказателства за произход, транспорт на стоките и др., предмет на доставката; наети лица в дружеството доставчик. А доводите, с които органите по приходите защитават тезата си за липса на реални доставки по процесната фактура издадена от доставчика са свързани с това, че той не е представил доказателства за закупуване на стоките, предмет на доставки към дружеството, т.е. не било установено, че към датата на доставките дружеството е разполагало с тези стоки. Всичко това са твърдения, които не са във възможност на жалбоподателя да бъдат контролирани и изследвани, как доставчика е придобил стоката, къде я е съхранявал, имало ли е кой да я съхранява., , ...-МК" ЕООД е получило въпросните стоки, платило сумите по тях, което е установено в ревизията, за всяка една доставка са налице съставени приемо-предавателни протоколи, доказващи предаването на стоката. Доставчикът е начислил ДДС и е отразил начисления ДДС в регистрите си по ЗДДС и по този въпрос спор не се формира. Аргументи за отказа органите по приходите са неоснователни и по отношение на това, че не са представени доказателства къде са извършвали търговска дейност доставчиците и дали имали назначени лица. Всички тези аргументи нямат отношение към правото на приспадане на данъчен кредит при, , А. Д.- МК" ЕООД. Липсата на осъществен контакт с ревизиращият екип не означава, че даден доставчик е преустановил активна дейност, а дори и да я е преустаовил към настоящия момент, това не може да бъде аргумент, че през процесиите периоди не е осъществил реални стопански операции към ревизирания субект. Следва да се има предвид, че неизпълнението на задължение на друг участник в производството, доставчик - пряк или предходен, да представи данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК, не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /чл. 273 от ДОПК/.

Според постоянната съдебна практика правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните стоки не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). С оглед на това следва да се припомни, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и Съдът многократно се е произнасял, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 54 и 55 и от 16 октомври 2019 г.). Ако това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, то случаят ще е същият и когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 56, от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 46 и от 6 октомври 2019 г.). Когато самото данъчнозадължено лице не е извършител на измама с ДДС, може да му се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги (в този смисъл решение от 16 октомври 2019 г., G.). В този смисъл по отношение на степента на дължима грижа, изисквана от данъчнозадължено лице, което желае да упражни правото си на приспадане, Съдът вече многократно е постановявал, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го води до участие в данъчна измама. Мерките, които в конкретния случай е разумно за тази цел да се изискат от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от стопански субект нагоре по веригата, се определят главно с оглед на обстоятелствата по конкретния случай (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 54 и 59 и от С-101/2016). Без съмнение, когато са налице данни за евентуални нарушения или измама, добрият търговец би могъл, според обстоятелствата по конкретния случай, да проучи друг доставчик, от когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги, за да се увери в неговата надеждност (решение от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11). Данъчната администрация обаче не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (решение от 19 октомври 2017 г., P. C., C-101/16, т. 51). По-специално Съдът вече е постановил, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение (решение от 21 юни 2012 г.). Освен това според постоянната съдебна практика, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл решения от 12 април 2018 г., C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г., G. A. H., C-189/18, т. 36). В процесния случай органите по приходите несъмнено не са установили наличието на такива обективни данни. В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи — въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза (в този смисъл решения от 17 декември 2015 г., W., C-419/14, т. 65 и от 16 октомври 2019 г., G. A.). В процесния случай органите не са установили — въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15).

Липсата на кадрова обезпеченост не може да бъде основание за отказ за ползване на данъчен кредит. Съгласно т.39 от Решение на Съда на Е. от 6.09.2012г. по дело С-324/11 „Директива 2006/112 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже право на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност, поради това че издателят на фактурата за тези доставки не е декларирал наетите от него работници, без да е необходимо този орган да доказва въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено Аице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама; извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки".

В практиката на СЕС в своите решения е дефинирала материално правните и формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Към първата категория се отнася своенето на качествата данъчнозадължено лице от доставчика и от получателя и използването на получените стоки и услуги, за които се претендира правото на приспадане, за нуждите на сключени от получателя облагаеми сделки /така т. 28 от решението на Съда по дело С-277 /14/. Формална предпоставка данъчнозадълженото лице да притежава фактура, в която трябва ясно да са посочени идентификационният номер за целите на, ЛДС, под който данъчнозадълженото лице е извършило доставката на стоките или услугите, пълното наименование и а...ът на това лице, както и количеството и естеството на доставените стоки /вж. т. 29 от цитираното решение/.

Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване - чл. 153 ГПК.

Съдът намира, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на който се е позовал приходният орган, доколкото безспорно предметът на получените доставки - стоки /дрехи и аксесоари /, е наличен у патримониума на ревизирания субект. Доказателство за това са представената фактура, договор, приемо-предавателни протоколи, товарителници. С този предмет са изпълнени и последващите доставки към клиентите - онлайн продажби на дрехи и аксесоари. Предмет на спор са доставки на стоки /дрехи и аксесоари/, за които самите ревизиращи са констатирали, че дружеството е продавало в онлайн магазина си. Доколкото се касае за доставки на родово определени вещи /дрехи, аксесоари и др./, то собствеността върху тях по правилото на чл. 24 от ЗЗД се прехвърля с отделянето им от рода и предаването от продавача на съответния купувач. При наличие на двустранно подписани и неоспорени протоколи, стокови разписки, в които са описани стоките по артикул, мярка, количество, единична цена и стойност, следва да се приеме, че фактът на предаване от доставчиците и приемане на стоките от ревизираното лице е удостоверен. Ревизиращите органи не са съобразили, че се касае за доставки на материали в готов вид, а не тяхната изработка за сметка на изпълнителя. Затова неоснователно е въведено изискването за трудова обезпеченост като основен аргумент за отказ на право на данъчен кредит. Такава не се изисква в процес на доказване на доставка на стока, а още по-малко е допустимо да се въвежда допълнително изискване за специална [жк], както е направено в доклада. Товаро-разтоварните дейности на стоки от типа на процесиите /които не са тежки и обемни/ могат да се осъществят от самите управители на дружествата и персонала, с който същите разполагат, както и от персонала на ревизираното лице. В тази връзка може да се приеме, че са налице всички предпоставки за признаване извършването на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Правото на приспадане на данъчен кредит по цитираната фактура е възникнало, защото са спазени всички изисквания на ЗДДС, налице са реално извършени доставки по процесната фактура. А правото на данъчен кредит е налице и защото, както самите ревизиращи са установили: данъкът е правомерно начислен съгласно изискванията на чл. 86 ЗДДС, включен е в дневника за продажбите и справката декларация за съответния данъчен период на доставчика, доставчикът е бил регистриран за целите на ЗДДС през периода, през които е издал процесиите фактури, , , А. Д.- МК" ЕООД е използвало получените стоки, за извършване на облагаеми доставки - продажба на дрехи, аксесоари и др. Тази спорна фактура е свързана с доставки на активи (дрехи и аксесоари за жени), поради което същата представлява първичен счетоводен документ и самата тя е основание за съставяне на счетоводни записвания, свързани с осчетоводяване на доставки. Спорната по делото фактура е издадена на основание сключени между страните Договор, както и Приемо-предавателни протоколи, към процесната фактура, като стоките са заприходени и с част от тях са извършени последващи доставки, извършено е плащане. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото фактура, договор, приемо-предавателен протокол и пътни листове и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.

В случая, жалбоподателят е представил достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Установи се по делото, в това число и от заключението на вещото лице, че всички доставки на дрехи и аксесоари за жени са били коректно осчетоводени и заприходени на склад и с тях са извършени последващи продажби. Както беше споменато по-горе, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока (в случая дрехи и аксесоари за жени) е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока. В съответствие с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена. Тъй като процесната фактура касае родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се осъществява с предаването на стоките. Ангажираните документи от жалбоподателя в с.з. не са оспорени от ответника и тъй като същите са редовни от външна страна и кореспондират помежду си няма основание да не бъдат ценени. Чрез представените приемо-предавателни протоколи е извършено индивидуализирането на стоките по вид и количество, респективно е прехвърлена собствеността.

Следва да се отбележи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е съдебната практика на СЕС - решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се съдържат в ревизионния акт. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице предвидените в чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит. С оглед гореизложеното и след като са спазени всички изисквания на ЗДДС, съдът намира, че за „...- МК" ЕООД е налице възникнало право на данъчен кредит в размер на 32 469, 39 лв. по фактура № 5/10.05.2020 г., издадена от „..." ЕООД, с ЕИК....

На следващо място, с оспорения РА незаконосъобразно е начислен ДДС на основание чл. 86 ал. 2 ЗДДС във връзка с чл.21 ал.2 от ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС в размер на 125 773, 65 лв. за получени доставки на услуги по фактури № 737 /31.03.2020 г. / ДДС 94468, 11 лв./ и № 947 /30.04.2020 г. / ДДС 31305, 54 лв./, издадени от "НТТРООL, D.0.0." с VATSI81931247. За да направи въпросната констатация, ревизиращият екип без никакви доказателства твърди, че въпросните фактури не са намерили отражение в счетоводството. Твърди се, че в хода на ревизията било установено, че дружеството не е съставило протоколи по чл. 117 от ЗДДС, във връзка с получените услуги и съответно не е начислило ДДС по тях.

Съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато документ не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Следователно ревизираното лице има задължение по ЗДДС да издаде протоколи по чл.117 от ЗДДС, в качеството му на получател на доставки на услуги по чл. 21 от ЗДДС, в 15 дневен срок от получаване на доставките и да отрази протоколите в периода на издаването им.

Съгласно разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, които отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получатеыrт не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В чл.73а ал.2 от ЗДДС в случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС.

Не се доказаха твърденията, че „А.... - МК" ЕООД не е отразило в счетоводството си фактури № 737/31.03.2020г. и фактура №947 /30.04.2020 г. издадени от "НТТРООL, D.O.O." с VAT SI81931247 и съответно тези доставки били укрити. От документите и от самите констатации в РА се установява, че от представените документи е видно, че "А. Д. " ЕООД е получател на доставки на услуги от "НТТРООL, D.0.0." с VAT S181931247, които съгласно ССчЕ са осчетоводени. Като в самия РА е посочено: „Съгласно получения отговор, за периода от м.12.2019 г. до м.05.2020 г. словенският данъкоплатец е издал фактури за извършени услуги и е отчел доставката на услуги в полза на българското дружество на обща стойност 1 066 674, 00 евро. Установили, че отчетените от доставчика данни съвпадат с издадените фактури и осчетоводените приходи, получени от "А. Д. " ЕООД /"..." ЕООД/“. А по отношение на реализирания оборот от дистанционни продажби за периода 01.05.2020 г. – 21.05.2020 г. са посочили, че е в размер на 265 893, 27 лв., като данъчната основа за продажбите в периода 01.01.2020 г. - 21.05.2020 г. на клиенти от Румъния е в размер на 221 577, 73 лв. и на основание чл. 86 ЗДДС във връзка с чл. 14 и чл. 17 ЗДДС дължимият ДДС е в размер на 44 315, 54 лв., което обстоятелство по делото отново не е изследвано в счетоводството на ревизираното дружество, поради което съдът намира, че не е надлежно доказано от ревизиращия екип.

С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че спорният ревизионен акт, мълчаливо потвърден е незаконосъобразен, поради което оспорването срещу него следва да бъде уважено.

При този изход на делото и според правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК на Националната агенция по приходите следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски в размер на 13 284, 80 лева, от които 50.00 лева – държавна такса /л. 8/, 1 500.00 лева – възнаграждение за вещо лице, от които депозит 800.00 лева /л. 374/ и 700.00 лева доплатени /л. 456/ и 11 734.80 лева – заплатено адвокатско възнаграждение /л. 225/.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Благоевград,