Решение № 227 от 2.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 900/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 22 от 11.02.2026 г. по НОХД № 253/2025 г. РС – Пловдив, 7 н.с., е признал подсъдимия Т. Л. Я. за виновен в извършване на престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 от НК и го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда Районен съд Пловдив е признал подсъдимия Т. Л. Я. за невинен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и го е оправдал по това обвинение.

Районен съд Пловдив е постановил вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск да остане по делото и е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 195,93 лева.

Присъдата е обжалвана от подс. Т. Л. Я. чрез защитника му – адв. Б. К. от АК – Хасково с твърдения, че присъдата в осъдителната й част е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Изразява се становище, че в оправдателната част присъдата е правилна. Депозирано и допълнение към жалбата, в което се акцентира върху игнориране от страна на районния съд на показанията на някои от свидетели и най-вече на обстоятелството, че изобщо е настъпила смърт на животно, тъй като труп на котка не е намерен и не е извършвана аутопсия. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон – чл.7, ал.2 от ЗЗЖ.

Срещу присъдата в оправдателната й част е депозиран протест и допълнително изложение към същия от РП – Пловдив. Иска се отмяна на оправдателния диспозитив по чл. 325, ал. 1 от НК и постановяване на нова присъда, с която подс. Я. да бъде осъден и по това обвинение. Развиват се доводи за съставомерност на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК. Иска се налагане на наказание 6 месеца пробация за това престъпление, както и определяне на общо най-тежко наказание за двете престъпления в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

С жалбата и протеста не са направени искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа протеста, с изложените в него аргументи. Намира жалбата на подсъдимия, с изложените в нея доводи за неоснователна.

Адв. Б. К. поддържа жалбата с изложените в нея съображения. В допълнение заявява, че не е налице причинно-следствена връзка, понеже липсва аутопсия на котката, което не позволява да се установят нараняванията.

Подсъдимият Т. Я. поддържа казаното от защитника му.

В последната си дума подсъдимият Я. заявява, че желае да бъде оправдан, тъй като всичките му действия са били насочени да разтърве двете животни.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата на подсъдимия и протеста на РП - Пловдив оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата и протеста за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинения спрямо

подсъдимия Т. Л. Я. и същият е предаден на съд за извършени две престъпления от общ характер, а именно:

• престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, и ал.3, вр. с ал.1 от НК, за това че на 12.11.2023 г. в гр.Пловдив, като е проявил жестокост към гръбначно животно - безстопанствена котка порода „европейска късокосместа“, сива на цвят, настъпвайки тялото й с крак, възпрепятствайки възможността да се движи, докато същевременно стопанисваното от него куче от порода „американски питбул“ я хапело, причинявайки контузно-разкъсни рани по гръдната и коремна области на котката, й е причинил противозаконно смърт, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, на публично място - в района на кръстовището, образувано от ул.“•••“ и ул.“•••“ в гр.Пловдив.

• престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за това че на 12.11.2023 г. в гр.Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място, в района на кръстовището, образувано от ул.“•••“ и ул.“••••“, настъпвайки тялото на гръбначно животно - безстопанствена котка порода „европейска късокосместа“, сива па цвят с крак, възпрепятствайки възможността да се движи, докато същевременно стопанисваното от него куче от порода „американски питбул“ я хапело, причинявайки контузно - разкъсни рани по гръдната и коремна области на котката, й е причинил противозаконно смърт.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Л. Я. - роден на ••• г. в гр. •••, живущ в гр. •••, б., български гражданин, •••, неосъждан, трудово ангажиран, ЕГН: •••••••••• Свидетелят Л. Я. притежавал куче от мъжки пол от породата американски питбул с паспорт №••••, което отговаряло на името А. и което било регистрирано в Община Пловдив с номер на картон 10554. Грижи за кучето полагал предимно свидетелят Л. Я.. Понякога се налагало бащата на св. Л. Я. - подсъдимият Т. Я., който живеел в съседство на сина си да извежда кучето на разходка. На 12.11.2023 г., около 16.30 ч., подсъдимият Г.Я. извел кучето А. на разходка в централната градска част на гp.Пловдив, където същият живеел. Кучето било с повод, но без намордник. Разхождайки стопанисваното към онзи момент от него куче по тротоар, в близост до района на кръстовището, между ул.“••••“ и ул. “••••“, кучето видяло вървяща в близост до него безстопанствена котка порода „европейска късокосместа“, сива на цвят, при което, кучето А.моментално нападнало котката. Въпреки, че кучето било разхождано от подсъдимия Я. с повод, последният не се възпротивил на действията на стопанисваното от него животно и не възпрял чрез държания повод действията на кучето. Напротив, след като последното достигнало до котката и я захапало, подсъдимият Я. се приближил до устата на кучето си, в което по същото това време се намирало тялото на котката и вместо всячески да опита да спре случващото се, подсъдимият умишлено настъпил тялото на котката с крак в областта на шията й, възпрепятствайки по този начин възможността същата да се движи, докато същевременно стопанисваното от него куче, улеснено от действията на стопанина си, я хапело, причинявайки контузноразкъсни рани по гръдната и коремна области на котката. В нито един момент, въпреки че виждал, че зъбите на кучето му разкъсвали плътта на котката, която агонизирала, подсъдимият не се опитат да спре действията на кучето, а напротив, проявявал жестокост към котката, помагайки на кучето му, по начина по който я хапело, да я убие. Продължаващите яростни и ожесточени ухапвания на кучето, улеснени от садистичните действия на Я., който бил настъпил котката, така че да не може същата да се съпротивлява или избяга, които ухапвания попадали в областта на меката коремна стена и по гърдите на котката, засягали вътрешните органи на животното и важни за организма й кръвоносни съдове и нерви, което причинявало изключителни страдания на животното.

Действия на обвиняемия и воденото от него куче се развивали на публично място - в района на кръстовището, образувано от ул.“•••“ и ул. „••• в гр.••••, където имало значителна концентрация на хора и то в светлата част на денонощието. Действията на подсъдимия били възприети от свидетелката Г. Д., която била в района заедно с двете си деца и мъжа, с който живеела на семейни начала - свидетелят И. Х.. Свидетелката Д. възприела как подсъдимият Я. е стъпил върху котката, докато воденото от него куче я разкъсва. Уплашена от видяното, свидетелката Д. започнала да крещи по адрес на подсъдимия: „Пусни котето, пусни котето“, но подсъдимият продължил да притиска с крак тялото на котката. В същото време до нея бил свидетелят И. Х., който след като видял емоционалната реакция на Д., погледнал в посоката, където се намирали подсъдимият и кучето му и също възприел действията на подсъдимия Я.. Реакцията на свидетелката Д. била чута и от свидетелката Т. Ж., която видяла, че Д. плаче и крещи. Приближила се до нея и въпреки, че не я познавала я попитала какво се случва. Д. й показала подсъдимия Я.. Действията на последния били забелязани и от свидетелката Ж., която възприела как подсъдимият тъпчел тялото на котката ожесточено с крака си, в момент, в който кучето вече я било пуснало от захапа си. Явно изненадан от това, че бил забелязан, подсъдимият издърпал силно повода на кучето и тръгнал в посока на дома си. Свидетелката Ж. не спирала да крещи след него, като същевременно се опитвала да го снима. След като не успяла да го настигне, свидетелката Ж. се върнала на мястото, където било тялото на котката. Въпреки че все още се опитвала да диша, котката агонизирала, а вследствие на ухапванията на кучето, извършените от Я. действия по настъпването й и получените контузии- разкъсни /ухапни/ рани, които довели до тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, настъпила смъртта й, която била възприела от свидетелката Ж..

В хода на разследването е била изготвена ветеринарномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че причина за смъртта на котката са причинените й разкъсно-контузни апни) рани, които със сигурност представляват тежки травматични увреждания, които не са били съвместими с живота. Спрямо котката е била проявена особена жестокост, а нараняванията са били получени по особено мъчителен начин. Като всяко гръбначно животно, притежаващо тръбеста (централна и периферна) нервна система, може да се предположи, че тя е изпитвала в някаква степен болки и страдания от момента на причиняване на травматичните увреждания до момента на настъпване на смъртта.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства – от показанията на свидетелите И. А. Х. (приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК), Г. М. Д., Т. Е. Ж. (приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 от НПК), К. В. Ш., В. Н. С., Х. С. Г., частично от показанията на Л. Т.Я., на С. Г. С., В. Т. Т., А. М. М. и на Д. К. Й., както и от приложените по делото писмени доказателства: справка съдимост (л.38 от ДП); характеристична справка; удостоверение за регистрация на домашно куче (л.37 от ДП), паспорт на домашен любимец (л.33-36 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.19 от ДП), както и от заключениета на изготвената и приета ветеринарномедицинска експертиза (л.25-28 от ДП) и приложеното по делото веществено доказателство.

С оглед така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Т. Л. Я. за виновен в извършване на престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, и ал.3(явно техническа грешка – коректното изписване на обвинението е по т.3 а не по ал.3), вр. с ал.1 от НК, като е приел, че с деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, като на 12.11.2023г. в гр.Пловдив е проявил жестокост към гръбначно животно - безстопанствена котка порода „европейска късокосместа“, сива на цвят, настъпвайки тялото й с крак, възпрепятствайки възможността да се движи, докато същевременно стопанисваното от него куче от порода „американски питбул“ я хапело, причинявайки контузно-разкъсни рани по гръдната и коремна области на котката, й е причинил противозаконно смърт, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, на публично място, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК е наложил на подсъдимия наказание от на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното на подсъдимия Я. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода е отложено с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Районният съд е признал подсъдимия Я. за невинен в това, на същата дата и място да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл.325, ал.1 от НК.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, напълно споделя констатациите и правните съображения на Районния съд, а изложените в жалбата и протеста възражения намира за неоснователни.

В протеста на РП Пловдив не се оспорва установената фактическа обстановка, а само правните изводи на Районния съд относно повдигнатото на подс. Я. обвинение по чл.325, ал.1 от НК, за което последният е бил оправдан.

Обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и общественото спокойствие В съдебната теория и практика е прието, че обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и общественото спокойствие. По своята същност всяко противоправно поведение засяга

установения в страната ред и ако не се изследват и анализират фактите, обстоятелствата, мотивите и целите, преследвани от дееца при извършване на конкретно деяние, то всяко такова поведение може да се квалифицира като хулиганство, което би било в разрез със смисъла на закона. В конкретния случай първостепенният съд правилно е приел, че действията на подсъдимия Я. не са били насочени към скандализиране на обществото или демонстриране на дързост пред други хора, а са били частна проява на жестокост и агресивност. Настоящият съдебен състав също е на мнение, че действията на подсъдимия покриват изцяло и само съставомерните белези на престъплението, за което е признат за виновен, това по чл.325б, ал.2, т.2, и т.3, вр. с ал.1 от НК и не излизат извън обхвата на нормата на това престъпление. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в момента, в който воденото от него куче е захапало пострадалата котка, подсъдимият с действията си - настъпвайки тялото й с крак и възпрепятствайки възможността й да се движи, е целял умъртвяването на котката, а не проява на непристойни действия и демонстрация на незачитане на обществения ред. Демонстрация на хулигански действия не се наблюдава и в поведението на подсъдимия предхождащо и последващо инцидента, за да се направи обосновано заключение за наличието на престъплението хулиганство от обективна и субективна страна. Никой от свидетелите очевидци не твърди за извършени от подсъдимият непристойни действия преди кучето да нападне котката, а и след като разбрал, че действията му са забелязани от присъстващите, подсъдимият издърпал кучето и тръгнал в посока на дома си, което явно показва, че не е искал действията му да станат публично достояние. Обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и общественото спокойствие.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни и възраженията на защитата, касаещи признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.325б, ал.2, т.2, и т.3, вр. с ал.1 от НК.

От показанията на всички свидетели - очевидци по безспорен начин се установява, че на посочените в обвинителен акт дата и място, разхожданото от подсъдими Я. куче е било захапало котка. Разминаванията във версиите на тези свидетели са относно това дали подсъдимият с действията си е пречил на котката да се освободи и да избяга, което неминуемо да доведе до нейната смърт или се е опитвал да я освободи от захапката на кучето и да й помогне.

От една страна са показанията на свидетелите И. Х., Г. Д. и Т. Ж., които са еднопосочни, непротиворечиви и допълващи се по между си. Изложеното от тези свидетели кореспондира напълно с описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Никой от свидетелите не е познавал подсъдимия преди инцидента и няма данни, от които да се направи дори предположение, че те се опитват да го злепоставят.

От друга страна са показанията на свидетелите, които твърдят, че подсъдимият се е опитвал да помогне на котката. Районният съд не е дал вяра на показанията на втората група свидетели, като е приел, че същите са противоречиви и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Настоящият съдебен състав напълно споделя заключенията на първостепенния съд, изложени при доказателствения му анализ.

Показанията на св. Л. Я. - син на подсъдимия, не допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Същият не е присъствал на случката и извън изложеното за емоционалното състояние на баща му, информацията за инцидента е това, което е научил от разказа на подсъдимия.

Св. С. С. е наблюдавал ситуацията от отсрещния тротоар, като според него е имало кола, която е закривала видимостта му към случващото се и той е виждал само лицето на подсъдимия.

Св. Д. Й. е наблюдавал инцидента от колата си и междувременно паркирал, което също поставя под съмнение способността му да възприеме в детайли случващото се.

Св. В. С. също заявява, че е бил на 20-тина метра и заради спрелите коли не е видял какво е захапало кучето, но предполага, че подсъдимият се е опитвал да издърпа кучето.

Св. А. М. твърди, че е бил на не повече от 3-4 метра и е видял, че подсъдимият Я. дори посегнал да бие кучето, като го удрял много жестоко с пръчка. Никой от другите свидетели, включително и подсъдимия, не споменава за пръчка, още по-малко някой да е удрял кучето с такава, което също е основание да се приеме, че свидетелят или не е видял случващото се, или преиначава фактите.

При така установените неясноти, несъответствия и разминавания в показанията на втората група свидетели, правилно районният съд е приел да не кредитира техните показания.

Обясненията на подсъдимия Я., преценени като доказателствено средство, но и като средство за защита са недостоверни и в противоречие с останалите кредитирани по делото доказателства. В частта им, в която подсъдимият твърди, че се е опитвал да издърпа кучето и то да пусне котката, обясненията му се опровергават от показанията на свидетелите И. Х., Г. Д. и Т. Ж.. В частта им, в която се твърди, че въпросната котка все още е жива, обясненията му не могат да бъдат възприети, не само защото според коментираната по-горе

ветеринарномедицинската експертиза наблюдаваното на снимките и видеозаписа животно не би могло да оживее, а и поради това, че котки от едно и също котило, което може да се приеме, че живее в същия район, може да са много сходни по окраска и външни белези не само помежду си, но и с родителите си.

Не може да бъде споделен изложения от защитата довод, че тъй като липсвал трупът на животното – на нападнатата котка, не може да се установи дали то изобщо е починало и дори ако е така, вследствие на какво е настъпила смъртта. От показанията на свидетелите И. Х., Г. Д. и Т. Ж. може да се установи с достатъчна степен на достоверност, в какво състояние е била нахапаната котка след инцидента. Това се потвърждава и от заключението на ветеринарномедицинската експертиза, която макар и изготвена по свидетелски показания, снимков и видеоматериал, дава ясна представа за характера на нараняванията – контузно-разкъсни ухапни рани, за състоянието на животното непосредствено след инцидента и за неизбежното настъпване на смъртта му, причинена от нараняванията.

Възраженията на защитата касаещи квалификацията на деянието - т.2 на чл.325б, ал.2 от НК „особено мъчителен начин“ също не може да бъде споделено. Заключението на ветеринарномедицинската експертиза, че животното е изпитвало болки и страдания не е абстрактно предположение, както твърди защитата, а се базира на характера, степента и мястото на уврежданията, които се наблюдават по животното, съпоставени с професионално и житейски придобитите познания на вещото лице за функционирането на тялото на едно гръбначно животно и последиците, най-вече възможността за оцеляване при такива наранявания.

Неоснователно е и възражението на защитата, че инцидентът е бил еднократен и кратък по продължителност и първостепенният съд не е обсъдил елемента на продължителност и повтаряемост. Поведението на подсъдимия по категоричен начин нарушава установената в чл.7, ал.1 от ЗЗЖ забрана за проявя на жестокост към животните, както и забраната по чл.151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Извършеното от подсъдимия настъпване на тялото на котката, за да й попречи да избяга докато воденото от него куче я хапе изцяло покрива критериите за жестокост изброени в ал.2 на чл.7 от ЗЗЖ „всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес“ Повторяемост или продължителност на деянието са само част от хипотезите и не са задължителен елемент за определяне на деянието като престъпно, когато е налице друг съставомерен признак -„увреждане на здравето“.

По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита, че присъдата на Районен съд Пловдив като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подс. Т. Л. Я., подадена чрез защитника му – адв. Б. К., както и протестът на РП – Пловдив следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд