Решение № 678 от 22.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 515/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 146/26.01.2024г., постановено по търг. дело № 2685/2021 г., Софийски градски съд, ТО, 13с-в, е обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД (с предишно наименование „Би Ти Ком“ ЕООД) – в несъстоятелност, на основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ сделката, инкорпорирана в договор, сключен на 30.01.2018 г. във форма на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том 1 рег. № 332 дело № 37 от 2018 г., вписан вх.рег. № 2716/31.01.2018 г. с акт № 145 том 6 по н.д. 1110/2018 г. по иск на „Ауто Нова“ЕООД и при участието на синдика на „Джи Ти Ком“ ЕООД/в несъстоятелност/- В. П. М. срещу „Джи Ти Ком“ ЕООД/в несъстоятелност/ и „Ел Ей Лоджистик“ООД.

Със същото решение на основание чл.649, ал.2 ТЗ „Ел Ей Лоджистик“ООД е осъден да върне в масата на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД следните недвижими имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.523.10 с площ от 473 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район „Централен“ ул. „•••“№14, заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.523.9620 с площ от 341 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••“№11-13, ведно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.523.212 с площ от 884 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, р-н „Централен“, ул. „•••“№53 заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.523.213 с площ от 253 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район „Централен“, ул. •••“№51 заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж, както и построената в имота сграда с идентификатор 56784.523.213.1 със застроена площ 26 кв.м. С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ съдът е оставил без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Ел Ей Лоджистик“ООД, чрез процесуалния представител адв. А. А., с която се обжалва първоинстанционното решение като счита същото за недопустимо, а в случай че не е недопустимо поддържа довод да е неправилно и необосновано, като постановено при неправилно приложение както на материалния, така и на процесуалния закон и съответно при неправилна преценка на доказателствения материал по делото.

Излагат се съображения, че в производството пред първата инстанция е било направено искане за спиране на делото основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК от страна на жалбоподателя, което неправилно е било оставено без уважение от СГС. Искането за спиране е било мотивирано с наличието на образувано висящо дело пред Окръжен съд Пловдив, решението по което според жалбоподателя щяло да има преюдициално значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Предметът на посоченото гражданско дело са искове за прогласяване за нищожни като сключени при условията на абсолютна симулация и противоречащи на добрите нрави на четири броя прехвърлителни сделки, чрез които дружеството „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предишно наименование „Би Ти Ком“ ЕООД/ е придобило правото на собственост на процесните четири недвижими имота, които искове са предявени от праводателите му „Голдън Шеър“ЕООД, „Монтесито Пропърти“ЕООД и от Д. Т. С., както и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на „Джи Ти Ком“ ЕООД, че тези лица, а не длъжникът са носители на правото на собственост на същите имоти. Твърденията на жалбоподателя са, че ако тези искови претенции бъдели уважени, то няма как имотите предмет на настоящите искове- обуславящи по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ и по чл.135, ал.1 от ТЗ и обусловения по чл.649, ал.2 ТЗ във вр. с чл.108 ЗС да бъдат уважени като имотите да бъдат върнати в масата на несъстоятелността, тъй като ще се окаже, че дружеството „Джи Ти Ком“ ЕООД никога не е било техен собственик. В този ред на мисли се излага довод, че преценката на първоинстанционния съд да откаже исканото спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, мотивирайки се с това, че въпросът за собствеността върху имотите не е елемент от разрешаването на настоящия материалноправен спор, е неправилна и необоснована като съображения за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Обосновава извод, че решението е недопустимо и позовавайки се на разясненията в ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС счита, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция, с указания за спиране на производството до завършване на процеса пред Окръжен съд Пловдив с окончателен съдебен акт.

При условията на евентуалност се излагат съображения и за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Излага се довод, че по отношение на уважения главен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ не са налице две от предвидените в закона материално-правни предпоставки за уважаването му- че оспорените имуществени разпореждания да са извършени в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Джи Ти Ком“ ЕООД, както и че не е налице значителна нееквивалентност между предоставеното по сделката имущество и насрещно полученото имуществено благо. Твърди се, че поради неправилна преценка на доказателствения материал по делото, респ. и необоснованост на изводите, както и поради допуснати процесуални нарушения, съдът е достигнал до извода, че описаният фактически състав е осъществен, който извод жалбоподателят категоричен отрича.

Сочи че още в отговора на исковата молба е оспорил датното клеймо, неговата автентичност и посочената в него дата, с което ищецът твърди да е доказал, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 24.01.2020г. или в двугодишния срок по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, който предпоставя предпоставка за недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на оспореното имуществено разпореждане. Смята че оспорването е проведено успешно, тъй като от печатите върху плика на писмото се виждат единствено цифрите „24.012.010“, както и че не се чете кой е пощенският оператор и от кой конкретен клон на пощенския оператор е положено клеймото, което обстоятелство според жалбоподателя разколебавало официалната удостоверителна сила на клеймото. В резултат на това клеймото имало характера само на неподписан частен документ и като такова то нямало никаква доказателствена стойност. Наред с горното поддържа се, че въпреки нарочните указания на съда до ищеца по чл.190 ГПК с предупреждение за прилагане на санкционните последици по чл.161 ГПК ищецът не е представил разписка или друг документ, с който да докаже подаването на молбата по чл.625 от ТЗ с оглед спазване на срока съгл. чл.62, ал.2 ГПК, като противно на собствените си указания първоинстанционният съд не е приложил санкционната последица на чл.161 ГПК да приема за доказани обстоятелствата за установяване на които е бил задължен да представи визираните документи.

Твърди се на следващо място, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице значителност при превишаване на даденото от длъжника и полученото от него по възмездната сделка. Сочи че още с отговора на исковата молба е изложил подробни доводи за наличието на тежести върху процесните четири недвижими имота, съществували към датата на сключване на сделката, по отношение на която ищецът е предявил претенции за обявяване на относителна недействителност. Освен описаните ипотеки, върху имотите е било налично и учредено право на ползване в полза на „Голдън Шеър“ЕООД и „Монтесито Пропърти“ЕООД, като жалбоподателят не споделя мотивите на СГС относно стойността на правото на ползване, както и възприятието, че същото било лишено от пазарен аналог, тъй като било неотчуждимо като подробни съображения за това за развити в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се обезсили постановеното Решение № 146/26.01.2024г. на Софийски градски съд, ТО, 13с-в като недопустимо, като противоречащо на цитираното тълкувателно решение, респ. делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с даване на задължителни указания за спиране на производството по делото, а в случай, че въззивният съд не приемел решението за недопустимо, искането е да се постанови друго, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и да се реши спора по същество като предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Ауто Нова“ЕООД и синдикът на „Джи Ти Ком“ ЕООД- В. М., са изразили становище за неоснователността на въззивната жалба. Искането им към съда е да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди обжалваният първоинстанционен съдебен акт като правилен.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Ауто Нова“ЕООД, с която са предявени за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 от Търговския закон и по чл.649, ал.2 от ТЗ и евентуален иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „Ауто Нова“ЕООД е изложил твърдения, че е кредитор с прието вземане в производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Джи Ти Ком“ ЕООД, открито с решение от 10.05.2021 г. Сочи че производството по несъстоятелност е инициирано от него като молбата до съда по несъстоятелността е изпратена по пощата на 24.01.2020 г. Твърди се също така, че на 30.01.2018 г. след началната дата на неплатежоспособност, която се поддържа да е 31.12.2017 г., несъстоятелният длъжник е сключил договор за продажба с ответника „Ел Ей Лоджистик“ООД с предмет – четири поземлени недвижими имота, находящи се в гр. Пловдив при цена от 1 223 268 лв. без ДДС, като поддържа тезата, че даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля стойността на полученото от него по този договор. Иска сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Ответникът „Ел Ей Лоджистик“ООД е оспорил иска с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ при твърдение, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 28.02.2020 г., поради което смята, че тя не попада в подозрителния двугодишен период преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Твърдял е също така, че придобитите недвижими имоти към момента на сделката са били празни дворни места, без изработен подробен устройствен план, който да ги обединява и са били обременени с вещноправни тежести и права на трети лица, противопоставими на купувача, а върху цената повлияла и липсата на разрешения за строеж и одобрени инвестиционни проекти, а и цената значително превишавала договорената два месеца по-рано, когато тези имоти били закупени от праводателя.

При условията на евентуалност ищецът „Ауто Нова“ЕООД е твърдял при сключване на сделката ответниците да са знаели, че увреждат кредиторите на несъстоятелния длъжник.

Иска се сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите, както и с оглед уважаването на някой от предявените отменителни искове отчуждените имоти да бъдат върнати в масата на несъстоятелността.

Ответникът „Ел Ей Лоджистик“ООД е оспорил исковете при твърдение, че вземането на праводателя на ищеца не съществува, съответно да е възникнало след сключване на сделката, както и други приети вземания да следват по време процесната сделка. Твърди и получената при продажбата сума да е довела до увеличаване имуществото на длъжника, а не до намаляването му като оспорва да е налице знание у ищеца за увреждането на кредиторите при твърдение, че сделката е част от търговската дейност на длъжника, а данните за финансовата 2017 г. били подадени в търговския регистър на едва на 06.06.2018 г. и то без да са отразени предявени в производството по несъстоятелност вземания срещу продавача.

За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:

По делото не се спори, а и от представените в производството пред първостепенния съд писмени доказателства се установява, че с Решение № 260723 от 10.05.2021г. на СГС, ТО, 21 състав, постановено по т. д. № 463/2020 г. по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на „Джи Ти Ком“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на основание чл.630, ал.1 ТЗ. Първоначално е определена за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018г., но впоследствие с Решение № 730/21.11.2022г. по търг.дело № 849/2021г. на САС решението на СГС е отменено в тази му част като е окончателно определена от въззивния съд 31.12.2017г. да е началната дата на неплатежоспособността.

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство нотариален акт № 41 том по нот. дело № 39 от 2017 г. се установява, че „Голдън Шеър“АД е учредило ипотека върху поземлен имот с идентификатор 56784.523.10 в обезпечение на задължение по инвестиционен кредит в размер на 400 000 лева.

Не се спори, а и видно от представения по делото и приет като доказателство нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 4 том I рег. № 177 дело № 4 от 2017 г. вх.рег. № 1121 от 20.01.2017 г. акт № 75 том 1 д. № 42/17 г. се установява, че „Голдън Шеър“АД е учредило върху посочените недвижими имоти, вкл. и поземлен имот с идентификатор 56784.523.213 ипотека в обезпечение на задължение по револвиращ кредит в размер на 400 000 лева.

Не се спори по делото, че ищецът „Ауто Нова“ЕООД е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Джи Ти Ком“ ЕООД.Вземането е придобито от ищеца по договор за цесия с „НОВАТЕЛ – клон България“, произтичащо от договор от 28.12.2017 г. и доставени стоки през периода 27.04.2018 г. – 28.11.2018 г. Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том 1 рег. № 332 дело № 37 от 2018 г., вписан вх.рег. № 2716/31.01.2018 г. с акт № 145, том 6 н.д. 1110/2018 г., че на 30.01.2018г., че ответникът „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ е продал на „Ел Ей Лоджистик“ООД процесните недвижими имоти, както следва:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.523.10 с площ от 473 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район „Централен“ ул. „•••“№14, заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.523.9620 с площ от 341 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „•••“№11-13, ведно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.523.212 с площ от 884 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, р-н „Централен“, ул. „•••“№53 заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.523.213 с площ от 253 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район „Централен“, ул. •••“№51 заедно с всички подобрения и приращения в имота и право на строеж, както и построената в имота сграда с идентификатор 56784.523.213.1 със застроена площ 26 кв.м. Установява се от съдържанието на нотариалния акт, че е договорена обща цена на имотите в размер на 1 223 268 лв. като е посочено, че върху имотите е учредено право на ползване в полза на третото лице „Голдън Шеър“АД.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства нотариален акт № 87 по нот.дело № 463/2017г., нотариален акт № 90 по нот.дело № 466/2017г. и нот.акт № 92 по нот.дело № 92 по нот.дело № 468/2017г. на нотариус Н. Д. с район на действие РС Пловдив, че на 15.11.2017г. процесните недвижими имоти са били придобити от „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ като продавачът „Голдън Шеър“АД си е запазил безсрочно право на ползване върху имоти с идентификатор 56784.523.212 и 56784.523.213, а върху имот с идентификатор 56784.523.10 безсрочно право на ползване е запазено и за „Монтесито Пропърти“ЕООД.

От приетата в производството пред първата инстанция съдебно- техническа/оценителна/ експертиза, изготвена от вещото лице С. Н. се установява, че вещото лице е определило пазарна цена на процесните поземлени имоти към 30.01.2018 г./датата на извършване на оспореното имуществено разпореждане/ от 1 694 609 лв. при възприета от вещото лице цена на кв. метър от 426 евро с наличие на тежести и 480 евро без наличие на тежести и 650 евро за квадратен метър застроена площ.

Тъй като заключението на вещото лице е оспорено първоинстанционният съд е допуснал на основание чл.201 ГПК изслушване на повторна съдебно-техническа експертиза със същата задача. Вещото лице от повторната експертиза П. А. е определило пазарна стойност на процесните поземлени имоти на 1 701 069, 45 лв. при възприета цена на кв. метър от 427 евро с наличие на тежести и 481 евро без наличие на тежести и 702 евро за застроена площ.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

По доводите и оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на обжалвания съдебен акт въззивният съд намира следното: недопустимостта представлява порок, при наличието на който съдебното решение е валидно, но е постановено при липсата на условия съществуващият между страните материалноправен спор да бъде разгледан по същество. Касае се до наличието на порок в процесуалноправната основа на исковото производство – за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск. Съответно отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на иск. Това ще има за последица липсата на право и на задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество. Именно заради това по същността си наличието на основание за спирането на производството по делото винаги ще представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия исков процес, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество.

От друга страна обаче постановяването на окончателен съдебен акт по спора, допуснато от първоинстанционният съд въпреки наличието на данни за висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело, няма да бъде основание за обезсилване поради недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, въпреки че ще е постановен въпреки наличието на временна процесуална пречка за разглеждането и решаването на спора по същество.

С оглед характера на дейността на въззивния съд като решаваща, а не проверяваща, ако действително както се твърди в жалбата е било допуснато от съда нарушение на правилата по чл.229, ал.1, т.4 ГПК от първата инстанция, то въззивната инстанция съобразно правомощията си на съд по съществото на спора и в изпълнение на служебното си задължение да следи за спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на процеса (чл.269, ал.1 ГПК), ще бъде длъжна със своите процесуални действия да отстрани порока, като сама спре производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението или присъдата по преюдициалния спор и след това да разреши висящия пред нея обусловен спор между страните/ в т. см. са и задължителните разяснения на цитираното и във възивната жалба ТР № 1/2017г. от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС. Следователно решението на първоинстанционния съд, постановено при наличието на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК не е Н.опустимо, тъй като допуснатият от съда порок може да бъде отстранен и от въззивният съд в хода на въззивното обжалване. То може да бъде правилно или неправилно в зависимост от това дали признатите или отречени права или факти по обуславящото дело действително ще имат релевантно значение за спорното субективно материално право по обусловеното дело, но с оглед характера на решаващата дейност на въззивния съд първоинстанционното решение не може да бъде обезсилено като недопустимои производството върнато обратно на първоинстанционния съд с даване на задължителни указания за спиране на производството, каквото искане е изразено в петитума на въззивната жалба. Това е така, защото тази преценка ще може да бъде извършена самостоятелно и от страна въззивния съд в хода на въззивното обжалване.

В настоящия случай със свое определение от първи октомври 2014г. въззивният съд, във връзка с повторно отправеното и към него от жалбоподателя „Ел Ей Лоджистик“ООД искане за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила окончателен съдебен акт на производството по исковете за прогласяване нищожността на имуществените разпореждания от 15.11.2017г., по силата на които несъстоятелният длъжник „Джи Ти Ком“ ЕООД е придобил от „Голдън Шеър“АД процесните имоти, както и по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на посочените в исковата молба ответници, че праводателят на длъжника притежава правото на собственост върху същите недвижими имоти, е оставил без уважение същото искане, приемайки че не е налице сочената връзка на преюдициалност между предмета на двете искови производства. Съдът се е позовал преди всичко на това, че двете производства са с различни страни и предмет и поради това по всеки от предявените искове ще са различни пределите на силата на пресъдено нещо. Не е налице на първо място идентитет в страните- ищецът „Ауто Нова“ЕООД не е страна в това производство, за да е противопоставима по общо правило по отношение не него силата на пресъдено нещо по обуславящото дело, като в същото производство не участва и синдикът на „Джи Ти Ком“ ЕООД/в несъстоятелност/- В. П. М., но не като представител на длъжника, а в лично качество- в качеството му на процесуален субституент на кредиторите на длъжника, за да се приеме, че по отношение на тях ще има проявление на установителното действие на силата на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК относно въпроса кой е действителният собственик на имотите, които са предмет на оспорените по настоящото дело разпоредителни сделки извършени от неплатежоспособния длъжник. Апропо, длъжникът „Джи Ти Ком“ ЕООД/в несъстоятелност/ също не е страна по това производство, доколкото видно от представеното съдебно удостоверение, издадено на 20.09.2024г. по гр.дело № 2968/2022г. на Окръжен съд Пловдив, производството по делото по отношение на този ответник е прекратено като недопустимо.

В допълнение на вече казаното следва да се посочи и това, че законодателят предполага да е налице точно определена зависимост между двете висящи искови производства, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязлото в сила решение по обусловеното дело. Както се посочи по-горе, обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Конкретно в производството по иска за попълване масата на несъстоятелността/ в какъвто предметен обхват попадат и двете предявени искови претенции- главен иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и евентуален по чл.135 ЗЗД/ е ирелевантно дали спорното материално право, обект на оспореното от кредиторите или от синдика имуществено разпореждане действително принадлежи на длъжника, като установяването на това обстоятелство е извън предмета и целите на това производство, в което се преследва една строго специфична цел- да се прогласи при установяване на основанието за това за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник извършеното от последния имуществено разпореждане с негово субективно материално право и то да се върне обратно в масата на несъстоятелността с оглед осигуряване и обезпечаване възможността на кредиторите принудително да се удовлетворят от него в етапа на осребряване и разпределение имуществото на несъстоятелния длъжник. Ако по отношение на правото или вземането, което е предмет на оспореното имуществено разпореждане на длъжника бъдат заявени противопоставими претенции от трето лице, вкл. и такива основаващи се твърдения за нищожност на имущественото разпореждане по силата на което ищецът е придобил правото на собственост на същия имот, то това трето лице ще може да се брани срещу провеждане на универсалното принудително изпълнение, предявявайки срещу синдика в качеството му на орган на несъстоятелността, иск за собственост, с който да установи, че вещите по отношение на които се осъществява изпълнение никога не са ставали собственост на длъжника поради нищожност на имущественото разпореждане, по силата на което той е придобил правата си и съответно, че тези имоти не са част от масата на несъстоятелността като евентуалния положителен изход от производството по този иск ще препятства извършването на действия по осребряване по отношение на тях в производството по несъстоятелността. Ето защо, макар и прогласяването на нищожността по начало да има действие по отношение на всички, по същество са верни и следва да бъдат споделени изложените от първоинстанционния съд правни доводи да откаже исканото спиране, че висящността на спор, вкл. досежно правото на собственост на длъжника в производството по несъстоятелност, не препятства възможността кредитор да постави под въпрос извършени от длъжника действия и сделки, само до което е и ограничен предмета на доказване по настоящото производство, имащо правно основание в исковите претенции по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и по чл.135 ЗЗД, във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ.

По съществото на предявения отменителен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ въззивният съд намира следното:

Ищецът „Ауто Нова“ЕООД е кредитор на дружество, което е в открито производство по несъстоятелност и има правен интерес от установяване на недействителността на разпоредително действие с имот от масата на несъстоятелността, извършено от длъжника в посочения в тази разпоредба срок. Целта на предявения иск е да доведе до връщане в масата на несъстоятелността на имуществото, което е предмет на разпоредителните действия на длъжника и с които действия длъжникът безспорно е засегнал интересите на кредиторите си.

Фактът на извършеното разпоредително действие безспорно се установява от представения по делото и приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том 1 рег. № 332 дело № 37 от 2018 г., вписан вх.рег. № 2716/31.01.2018 г. с акт № 145, том 6 н.д. 1110/2018 г., което действие не се и оспорва от ответника въззивен жалбоподател. Не е спорно, а и се установява, че спорното имуществено разпореждане е извършено след датата на неплатежоспособността, която по силата на Решение № 730/21.11.2022г. по търг.дело № 849/2021г. на САС е окончателно определена да е датата 31.12.2017г.

Спорно е по делото дали е налице другата основна предвидена от закона предпоставка за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесната разпоредителна сделка, която разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ изисква, а именно сделката да е извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Спорен въпрос между страните е кога точно е подадена молбата за откриване на производството по несъстоятелност- дали това е датата 28.02.2020г., която е отразена с печатен щемпел на Софийски градски съд върху титулната част на исковата молба, с изричното отбелязване, че пощенското клеймо към приложения пощенски плик не се чете, като в този случай следва да се счита, че атакуваното имуществено разпореждане с имотите на неплатежоспособния длъжник няма да е извършено в двугодишния срок преди от преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност или че молбата по чл.625 ТЗ действително е подадена на 24.01.2020г., както се твърди от ищеца, която дата е отразена на посоченото като нечетливо клеймо на пощенския клип, като в последния случай ще следва да се счита, че при спазване разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК е налице и втората предпоставка за успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.

Според легалното определение на чл.3, т.1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, пощенската услуга включва „приемане, пренасяне и доставяне на пощенска пратка“. Съгласно чл.69, ал.1 ЗПУ цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите, като заплащането се извършва в брой, безкасово, чрез пощенски марки или по друг начин в зависимост от определения от пощенския оператор ред за заплащане на съответната услуга. Съгласно чл.70, ал.1 ЗПУ - пощенската марка се използва като знак и като доказателство за платена цена за пощенски услуги, извършвани от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, а според чл.77, ал.3 и ал.4 ЗПУ - пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга използва датни клейма за подпечатване на пощенските марки и пощенските пратки.

В настоящия случай върху пощенския плик, с който е изпратена по пощата молбата за откриване на производство по несъстоятелност е залепена пощенска марка, която удостоверява предплащане на цената на пощенската услуга, подпечатана с датно клеймо – „24.01.20-10“, което според настоящият състав на съда има за цел да удостовери обстоятелството, че на посочената дата – 24.01.2020г., пощенската пратка е приета от пощенския оператор, съответно на тази дата същата е изпратена по пощата, по смисъла на чл.62, ал.2 ГПК, при спазване изискванията на ЗПУ.

Същевременно обаче прави впечатление на настоящия състав на съда, че въпреки ясното и четливо отбелязване на датата на подаване на пратката, пощенското клеймо е напълно нечетливо в останалата му удостоверителна част, в която следва да е отразено и да се съдържа индивидуализираща информация относно пощенския оператор и номера на конкретната пощенската станция, чрез която е подадена пратката. Също така следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че по делото не е представена от ищеца и обратната страна на пощенския плик, за да се съпостави дали съвпадат или поне кореспондират датата на подаване на пощенската пратка на 24.01.2020г. с датата на получаването й от адресата на писмото Софийски градски съд, още повече като се вземе предвид значителния период от време/близо месец/ през който пратката е „пропътувала“ през територията на град София, съобразявайки това, тя е постъпила в регистратурата на съда едва на 28.02.2020г.

Следва да бъде отбелязано и това, че съгласно чл. 77, ал.2 от Закона за пощенските услуги пощенските оператори извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и/или неуниверсални пощенски услуги използват като знак и като доказателство за заплащане на цената на пощенските услуги отпечатъци от автомати, таксувачни машини, печатни преси и други съоръжения за отпечатване или щемпеловане, които задължително следва да съдържат информация, идентифицираща съответния пощенски оператор.

В настоящия случай на фона на иначе четливото и ясно изписване на датата на пощенското клеймо, то е напълно нечетливо в останалата му съдържателна част, където би следвало да се съдържа останалата изисквана съгласно чл.77, ал.2 от ЗПУ задължителна информация и идентификация за пощенския оператор и евентуално за пощенската станция, от която е изпратена пратката, които да позволяват при възникнал спор да бъдат идентифицирани като такова нарочно отразяване не е налице и в останалата част на пощенския плик, което да е сторено по някои от начините и способите за отпечатване или щемпеловане, упоменати по- горе в същата разпоредба. Предвид разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ЗПУ, която изключва предоставянето на пощенски услуги от само един оператор/какъвто е „Български пощи“ЕАД/ пощенски оператори, предоставящи универсални пощенски услуги, могат да бъдат различни юридически лица или еднолични търговци, които по силата на предоставен лиценз да могат да извършват една или повече пощенски услуги, като предвид спорния характер на това обстоятелството съдът не може да презумира, че пратката е подадена чрез „Български пощи“ЕАД предвид това че по силата на цитираната разпоредба универсални пощенски услуги могат да бъдат извършвани и от други пощенски оператори, регистрирани като такива на територията на Р България.

Също така съгласно чл.5 от ЗПУ пощенските услуги се извършват чрез пощенски мрежи, които могат да включват стационарни и/или мобилни пощенски станции, пощенски агентства и изнесени пощенски гишета, разменни и сортировъчни центрове и възли, транспортни и технически средства, като в настоящия случай липсва и такова отразяване върху пощенския плик, за да може при повдигнатия между страните спор да се извърши проследяване от кое конкретно звено на пощенската мрежа на съответния пощенски оператор е подадена пратката, за да може да се установи вярната дата на подаването й чрез него, предвид спазването на срока по чл.62, ал.2 ГПК.

От друга страна, доколкото поставеният от пощенския оператор щемпел, съдържащ информация за датното клеймо за приемане на съответната пощенска услуга, е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, като официален документ следва да се ползва с официална доказателствена сила относно изявленията, съдържащи се в него - чл. 179, ал. 1 ГПК. Съдържанието на официалния документ може да бъде оборено с всички допустими доказателствени средства, като въпрос на преценка е дали с ангажираните по делото доказателствени средства е оборена официалната доказателствена сила на пощенското клеймо.

В настоящия случай, както се изложи по-горе, в печатния щемпел, положен върху лицевата част на представения от ищеца пощенски плик, не се съдържат четливи данни относно това кой е пощенският оператор, чрез който е подадена пратката, както и от кое конкретно звено от пощенската мрежа на същия е станало това. След като датното клеймо не съдържа тази информация от него не може да се установи кой е авторът на изявлението и това го прави нередовен от външна страна удостоверителен документ, което обстоятелство и разколебава материалната му доказателствена сила относно обстоятелствата по ал.2 и ал.3 на чл.73 от ЗПУ предвид липсата в него на каквито и да е обективни и сигурни данни за авторството на този документ. Последицата от това е че клеймото, няма белезите на официален удостоверителен документ, то се явява неподписан частен документ и като такъв то няма или се разколебава изобщо доказателствената му стойност и при съмнение (или при възникнал спор, както е в случая) на отразяването в пощенското клеймо в частта относно датата на подаване на пощенската (куриерската) пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като доказателствената тежест за това няма да е върху оспорващия/чл.193, ал.3, изр. първо ГПК/, а по общо правило върху ищеца тъй като той е страната която го е представила и която се позовава на него с твърденията си, че атакуваното имуществено разпореждане е извършено в двугодишния срок по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, считано от датата на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

За пълнота на изложението следва да се добави, че съгласно чл. 34 от Закона за пощенските услуги един от видовете на универсалната пощенска услуга включва приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни пощенски пратки, като е възможна и допълнителна услуга "препоръка", която по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на закона е пощенска услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие за доставянето й на получателя.

Следователно доставянето на една пощенска пратка може да се извърши по два начина - чрез обикновено доставяне или чрез препоръчана пратка, като предвид създадените допълнителни гаранции за подателя втората алтернатива изключва първата, като обективно не е възможно една пратка да бъде подадена по двата начина.

При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца и като съобрази противоречивите му твърдения, веднъж да твърди, че е подал исковата молба чрез пускането й в пощенската кутия, а впоследствие да твърди, че е подал чрез препоръчана пратка, той не е ангажирал доказателства за това, като представи например квитанция за заплатена сума при подаване на препоръчаната пощенска пратка, обратна разписка, върната на страната след връчване на пратката на адресата, или друг документ, които той притежава/, удостоверяващи, че исковата молба за откриване на производство по несъстоятелност действително е била изпратена на 24.01.2020 г. или в друг момент преди 24.01.2020 г. /каквито са неговите твърдения/, още повече че същият вече е бил задължен по реда на чл.190, ал.1 от ГПК от първоинстанционният съд да представи такива документи, което той не е сторил, поради което и съобразявайки последиците от това неизпълнение предвид нормата на чл.190, ал.2, вр. с чл.161 ГПК, настоящият състав на съда е длъжен да приеме това обстоятелство за недоказано.

На следващо място, както се констатира по-горе в мотивите, по делото не е представена и обратната страна на пощенския плик, съдържаща клеймото относно датата на получаване на пратката от получателя й Софийски градски съд, поради което и не може се установи дали тази дата съответства или кореспондира по време с датата посочена на плика като за дата на изпращане, както е отразена в пощенското клеймо на лицевата част на пощенския плик.

Съдът в настоящия си състав не намира за основателни и за сериозни и причините посочени в писмото с изх.№ 11-01-379-1/23.05.2023г. на „Български пощи“ЕАД, с които са заявени пречки да се предостави на съда и страните изисканата информация относно това на коя дата е заведено в регистрите на пощата/протоколна книга с поставени датни клейма/, писмото подадено от „Ауто Нова“, с пощенско клеймо от 24.01.2020г., както и в кой клон на „Български пощи“ЕАД е заведено то. Като причина да не изпълни указанията „Български пощи“ЕАД като трето неучастващо по делото лице е заявило, че му е необходима допълнителна информация относно датата на подаване на пратката, каквато данни всъщност са били посочени в удостоверението, както и номера на пощенската станция от която е била подадена. Последното обстоятелство обаче не е могло как да бъде посочено от жалбоподателя предвид това, че самият щемпел не съответства на изискванията на чл.77, ал.2 от ЗПУ да съдържа данни за конкретния пощенски оператор и за съответното звена от пощенската му мрежа, чрез която е била подадена пратката. Установяването на изисканата информация е могло лесно и при добро желание да стане чрез справката в информационната система на „Български пощи“ЕАД, от която да е видно дали на посочената дата 24.01.2020г. действително е била подадена пратка с подател „Ауто Нова“ и от кой пощенски клон на съответния пощенски оператор е станало това. Първоинстанционният съд е следвало, по искане на страната, която носи доказателствената тежест за това, а и сам по собствена инициатива, е могъл да прояви необходимата процесуална активност като изиска от третото неучастващо по делото лице да изпълни коректно задължението си като представи документите, които е било задължено да представи съгласно издаденото в полза на страната съдебно удостоверение. Това е така защото съгласно константната и безпротиворечива съдебна практика на касационната инстанция когато възникне спор, че пощенското клеймо не установява датата на "приемане на пощенската пратка" по смисъла на параграф 1, т. 1 ДР към ЗПУ, разбирана като част от пощенската услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУ, или когато клеймото е нечетливо, денят на действителното постъпване на пощенската пратка, подадена от подателя в съответната точка за достъп, може да бъде установена от друг, издаден от пощенската служба, документ - фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение.

За изясняване на горните обстоятелства е могло да се изиска и от съда по несъстоятелността информация относно датата на която е постъпила исковата молба по която е образувано производството по чл.625 ТЗ, вкл. и за сверка на верността на приложените към това дело оригинали на пощенски плик и приложените към него документи/вкл. и обратна разписка, ако такава съществува/, но в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е оставил без уважение това релевантно за предмета на спора доказателствено искане и с това е лишил ответника от възможността да ангажира доказателства за опровергаване верността на датата на пощенското клеймо.

Тъй като обаче съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в редица актове, като например определение № 312 от 14.07.2016 г. по ч.т.д. № 705/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 440/31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на ВКС, III ГО, определение № 838/13.11.2014 г. по ч.гр. д. № 6433/2014 г. на ВКС, IV ГО и др., при спор относно датата на подаване на пощенската /куриерската/ пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда, а и предвид обстоятелството, че оспореното пощенско клеймо не представлява редовен от външна страна официален удостоверителен документ, създадените на страната пречки за провеждане на насрещно главно доказване относно датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ не може да бъде поставено в нейна тежест и вследствие на пречките да проведе необходимото доказване да се счита, че за нея са настъпили определени неблагоприятни последици.

Предвид горното, след като по делото липсват данни писмото, съдържащо исковата молба, да е било подадено чрез препоръчана пратка със съответен баркод, така че да може да се провери чрез същия, вкл. с копие от известието за доставяне и системния бон за заплатената пощенска услуга, датата на подаването й, следва да се приеме, че тя е подадена с обикновена пратка и обвързващ за нея е клеймованият върху лицевата му част датен печат по чл. 77, ал. 3 от ЗПУ, който обаче е опроверган съобразно това, че представлява нередовен от външна страна документ, като ищецът чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства от които да е видно, че исковата молба по чл.625 ТЗ е била депозирана на датата, , отразена с пощенското клеймо върху лицевата част на плика – 24.01.2020 г., а за такава достоверна дата следва да се счита 28.02.2020г., тоест датата която е поставена от длъжностното лице при завеждането на исковата молба в регистратурата на Софийски градски съд.

Тъй като основателността на исковата претенция по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, на първо място, зависи и се преодопределя от времевия момент, в който е извършена атакуваната сделка или същата следва да е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, която се прие да е 28.02.2020г., а акта на спорното имуществено разпореждане е извършен на 30.01.2018г., тоест в повече от двугодишния срок предвиден по тази разпоредба, то и искът с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ се явява неоснователен само на това основание без да е необходимо да се изследват дали са налице налице и останалите предпоставки за обявяване на относителната недействителност на процесната разпоредителна сделка, които разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 от Търговския закон изисква, в т.ч. и дали даденото по възмездната сделка значително да надхвърля по стойност полученото, т.е дали е налице еквивалентност на престациите, което обстоятелство е другият спорен момент по делото.

С оглед неоснователността на главния иск, с който се иска обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ на оспорваното имуществено разпореждане извършено на 30.01.2018г., като неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявеният обусловен иск с правно основание чл.649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.108 от ЗС приобретателят „Ел Ей Лоджистик“ООД да бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността на длъжника „Джи Ти Ком“ ЕООД имотите които са обект на атакуваното имуществено разпореждане.

Поради несъвпадането в крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ и обусловеният от него иск с правно основание чл.649 от ТЗ да бъдат отхвърлени като неоснователни, така както са предявени.

С оглед изхода на спора по главния иск съдът следва да пристъпи към разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното на 30.01.2018г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том 1 рег. № 332 дело № 37 от 2018 г., вписан вх.рег. № 2716/31.01.2018 г. с акт № 145, том 6 н.д. 1110/2018 г., имуществено разпореждане при твърдения, че при сключване на сделката ответниците, в т.ч. и приобретателя „Ел Ей Лоджистик“ООД да са знаели, че увреждат кредиторите на несъстоятелния длъжник.

Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредитора, като за него те се считат за неизвършени. Последицата от уважаването на иска е възможността кредиторът да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката. Обявената по този ред относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, като в хипотезата на предявен иск по чл. 135 ЗЗД във връзка с несъстоятелност решението на основание чл. 649, ал. 5 ЗЗД ще има действие и по отношение на синдика и всички кредитори на масата на несъстоятелността. В този смисъл и в отношенията между длъжника и лицето, с което той е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя.

По вече изложените вече доводи на съда ищецът „Ауто Нова“ЕООД като кредитор на длъжника „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ е надлежно легитимиран предвид разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ да предяви при бездействие на синдика свързан с несъстоятелността иск по чл. 135 ЗЗД, като исковата молба е подадена и в очертания с чл. 649, ал 1 ТЗ преклузивен срок.

При зачитане на константната съдебна практика, вкл. по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение 149/12.11.2013 г. по т.д. 422/2012 г., ТК, І ТО на ВКС, решение 97 от 30.05.2013 г. по гр. д. 442/2012 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение 639 от 06.10.2010 г. по т.д. 754/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО и др, увреждане е налице за кредитора при всяко действие на длъжника - всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, вкл. когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. с извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на свой или чужд дълг към друг кредитор, и прочие. В този смисъл неоснователни и са и не могат да бъдат споделени възраженията на ответника и въззивен жалбоподател за липса на увреждане на ищеца поради това, че извършените от длъжника разпоредителни действия с имотите не водели до обективно намаляване на имуществото му, служещо за удовлетворяване поради това, че въпреки неговото намаляване или обременяване имуществото на длъжника като цялост било достатъчно за удовлетворяване на кредиторите.

Това е така, защото предвид нормата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечаване на неговите кредитори, предвид на което и изложените доводи за наличие на друго имущество от което кредиторът да може да се удовлетвори по никакъв начин не изключва извода, че с процесната разпоредителна сделка с част от имуществото на длъжника в полза на друго лице се уврежда ищеца и останалите кредитори на масата на несъстоятелността, доколкото последните могат да изберат да изпълняват и върху това имущество, като с това ще се постигне по пълно и справедливо удовлетворяване на повече кредитори в производството по несъстоятелност.

Предвид обстоятелството, че атакуваната от ищеца разпоредителна сделка е породила своето вещноправно действие и е довела до изваждане на процесния недвижим имот от патримониума на продавача, поради което следва да се заключи, че към датата на откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „Джи Ти Ком“ ЕООД имотът не е част от имуществото на длъжника, с оглед на което не би могъл да послужи за удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността.

При възмездност на атакуваната сделка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД законодателят е поставил допълнителна предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр, 2-ро ЗЗД - "знание за увреждането" у ответника, в полза на който е извършено имущественото разпореждане. Последната материална предпоставка има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца.Предвид субективния характер на последните обстоятелства ищецът рядко разполага с преки доказателства за установяване на същите, но независимо от това се изисква пълно доказване, което може да бъде проведено и с косвени доказателства, които в тяхната съвкупност биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обосноват извод, че и двамата ответници са съзнавали увреждането на ищеца кредитор при сключване на процесния договор. В последния смисъл е практика по решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д.4578/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Същевременно под знание за увреждането по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не следва да се разбира умишлено действие за злепоставяне на кредитора, а единствено знание, че със сключването на сделката могат да бъдат засегнати негови имуществени интереси. В този смисъл е практиката по решение № 13 от 19.02.2015 г. по гр. д. 4606/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е прието, че за да е налице знание за увреждането не е необходимо третото лице по сделката, да познава кредитора и длъжника, както и по делото да са доказани обстоятелствата кога и как е узнал за техните отношения, а е достатъчно да са му известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.

В настоящия случай в исковата молба са изложени твърдения, че при сключване на разпоредителната сделка, длъжникът е знаел за увреждането на интересите на неговите кредитори, както и че лицето, с което той е договарял, а именно приобретателят и втори ответник „Ел Ей Лоджистик“ООД също е знаел за увреждането, като тези негови твърдения са основани на тезата, че доколкото лицето, с което длъжникът е договарял също е търговец, е знаело за наличието на неудовлетворени кредитори на „Джи Ти Ком“ ЕООД, предвид обявените финансови отчети на дружеството, както и че е знаел, че договорената помежду им цена е съществено занижена, спрямо реалните пазарни цени с това обосновава наличието на фактическия състав на чл.135 от ЗЗД.

Впоследствие с допълнителната искова молба е разяснил и допълнил фактическите си твърдения досежно знанието за увреждане от страна на третото лице, с което длъжникът е договарял и с това, че съдружникът, притежаващ 50 % от капитала на ответника „Ел Ей Лоджистик“ООД и управител на дружеството М. Д. С. е била/ и продължава да бъде към настоящия момент/ акционер с преобладаващо акционерно участие в „Голдън Шеър“АД, от което дружество с предходна разпоредителна сделка от 15.11.2017г. длъжникът „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ е придобил правото на собственост върху същите недвижими имоти. По натам допълва, че другият акционер е „Интертел ЛТД“ЕООД, което дружество се представлява от С. И. И., която живее на семейни начала със сина на М. Д. С.- Д. Т. С., като твърденията му са че това лице към момента на извършване на имуществените разпореждания, а и към настоящия момент контролира дейността и на двете дружества- на първия отчуждител на имотите и в чиято полза едновременно с първото имуществено разпореждане е учредено от длъжника като първи приобретател правото на ползване върху имотите, предмет на разпоредителната сделка- дружеството „Голдън Шеър“АД и дружеството „Ел Ей Лоджистик“ООД, който е последващ приобретател на същите имоти, което е станало по силата на втората разпоредителна сделка и който е ответник по иска.

При тези фактически твърдения за свързаност между „Ел Ей Лоджистик“ООД и лицето със запазено право на ползване и бивш собственик на имотите се твърди в исковата молба, че приобретателят би следвало да е бил наясно с действителната пазарна и инвестиционна стойност на имотите, както и предвид това, че разпореждайки се с процесните имоти на занижени цени длъжникът е знаел, че ще увреди кредиторите си.

Ответникът и въззивен жалбоподател „Ел Ей Лоджистик“ООД без да оспорва верността на тези фактически твърдения за свързаност между дружеството „Голдън Шеър“АД и дружеството приобретател на имотите по втората разпоредителна сделка „Ел Ей Лоджистик“ООД, излага довод, че тези обстоятелства са ирелевантни за предмета на спора и като такава тази свързаност не попада в хипотезата на нормата на чл.135 от ЗЗД, тъй като по процесната сделка е от значение единствено да има свързаност между продавача и купувача, а такава в случая не било налице.

Съдът намира за неоснователен първият довод на ищеца, че приобретатетелят е знаел за наличието на непогасени изискуеми вземания, в т.ч. и вземането на ищеца, произтичащо от договора за покупко-продажба на стоки от 28.12.2017г., сключен от неговия праводател и което вземане той е придобил по силата на сключения договор за цесия от 29.11.2018г. и което вземане е в размер на сумата от 103 544, 80 лева. Няма как да се предположи знание у приобретателя предвид обстоятелството, че финансовия отчет за финансовата 2017г., през която е сключен договора с праводателя на „Ауто Нова“ЕООД е подаден в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2018г., което е доста след сключването на процесната сделка и е обявен едва на 28.06.2019г. Също така видно от отчета вземанията на този кредитор, отразени в списъците с приети вземания по производството по несъстоятелност на „Джи Ти Ком“ ЕООД изобщо не са били осчетоводени като такива в годишните финансови отчети на длъжника, поради което и не може да се предположи, че лицето с което длъжникът е договарял обективно да е знаело за тяхното съществуване.

Наред с горното настоящият съдебен състав намира и че въпросът за наличието на знание за съществуването на вземането на конкретния кредитор, който е инициирал исковото производство, от страна на приобретателя е ирелевантен при предявен иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД тъй като с оглед специфичната цел на тези искове, при които е необходимо сделката да е увреждаща не отделен кредитор, а масата на несъстоятелността като цяло и които искове са предназначени за попълването й с оглед постигане удовлетворяването на всички кредитори на несъстоятелността, за възникване на вземането по см. на чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД следва да се счита определената начална дата на неплатежоспособността, а не възникването на вземането на отделен кредитор/ в този см. е и решение № 60164/31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на II т.о. на ВКС/.

Както е прието в цитираната практика на касационната инстанция, която изцяло се споделя и от настоящия състав на съда, преценката за знание на ответниците за увреждането не следва да се извърши спрямо ищеца, който е само процесуален субституент по отношение на всички кредитори на несъстоялността, а е по отношение на кредиторите на несъстоятелността, чийто потестативни права се упражняват. Фактическият състав на иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 ЗЗД не зависи от това кой от активно легитимираните лица е упражнил правото на иск - синдикът или при бездействието му - кредитор, в който случай синдикът се конституира като съищец. В двете очертани хипотези предпоставките за уважаване на иска по чл. 649, ал. 1, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с изключение на активната легитимация, са едни и същи, като преценката на съда обхваща наличието на увреждане на масата на несъстоятелността, а от там и на кредиторите на несъстоятелността, с извършена след началната дата на неплатежоспособността / свръхзадължеността възмездна сделка и знание на ответниците за него.

Тоест в настоящия случай, в отклонение от общото правило на чл.135, ал.1 ЗЗД при иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД преценката за наличие на увреждане се осъществява спрямо всички кредитори на несъстоятелността, а не само спрямо завелия делото кредитор, който е само техен процесуален субституент.

В настоящия случай, както се посочи по-горе е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, тъй като посредством разпоредителната сделка от 30.01.2018 г., сключена след началната дата на неплатежоспособност - 31.12.2017 г., се намалява имуществото на длъжника, чрез отчуждаването на един реален и неукриваем актив (недвижим имот) с друг актив, който длъжникът лесно би могъл да укрие (вземане или пари).

Безспорно длъжникът-търговец следва да знае за своето състояние на неплатежоспособност, като именно поради това законодателят му вменява в чл. 626 ТЗ задължение в 30-дневен срок от настъпването на състоянието да подаде молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Длъжникът е сключил разпоредителната сделка с процесния недвижим имот на 30.01.2018г., след настъпване на състоянието на неплатежоспособност на 31.12.2017 г., поради което към момента на сделката е налице знание на същия за увреждане на кредиторите на несъстоятелността посредством извършването й.

Налице е такова знание като елемент от фактическия състав на увреждането по отношение и на приобретателя на отчужденото имущество- въззивния жалбоподател „Ел Ей Лоджистик“ООД.Както е прието в цитираната по-горе практика на ВКС, която се споделя напълно и от настоящия състав на съда и която предпоставя това, че ищецът много рядко може да разполага с преки доказателства за обстоятелството дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за увреждането вследствие на извършеното имуществено разпореждане. Но при така установените обстоятелства- при наличие на свързаност между праводателя на ищеца- дружеството „Голдън Шеър“АД, в чиято полза съгласно първата прехвърлителна сделка е учредено вещното право на ползване и приобретателя на имота по второто имуществено разпореждане „Ел Ей Лоджистик“ООД, повторната продажба на същия имот, която е осъществена през един непродължителен период от време- от само два месеца, и то при договорена цена, която съгласно и двете съдебно-оценителни експертизи не съответства на пазарните, представляват именно такава последователност от поредица косвени доказателства, които, преценени в тяхната съвкупност създават сигурно убеждение от страна на съда и обусловят извод, че и двамата ответници- длъжник и приобретател са осъзнавали увреждането на масата на несъстоятелността при сключването на оспорената отчуждителна сделка. Както е посочено в цитираната съдебна практика преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая – знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК.

Свързаността между праводателя на длъжника „Голдън Шеър“АД и приобретателя по второто- атакувано имуществено разпореждане „Ел Ей Лоджистик“ООД се изразява в това, че както се установява от справка от търговския регистър по партидата и на двете дружества, както и от представения по делото устав на „Голдън Шеър“АД, че съдружникът, притежаващ 50 % от капитала на ответника „Ел Ей Лоджистик“ООД и управител на дружеството М. Д. С. е била към датата на извършване на оспореното имуществено разпореждане- 30.01.2018г., но и продължава да бъде такава към настоящия момент, акционер с преобладаващо акционерно участие в „Голдън Шеър“АД, притежаващ две от общо пет акции в капитала на това дружество. Именно от това дружество с предходната разпоредителна сделка от 15.11.2017г. длъжникът „Джи Ти Ком“ ЕООД/ с предходно наименование „Би Ти Ком“ЕООД/ е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти.

Следователно между двете дружества- „Голдън Шеър“АД и „Ел Ей Лоджистик“ООД е налице свързаност по см. на §1, т.3 и ал.2 от ДР на ТЗ, която свързаност предпоставя извод, че дейността и на двете дружества се контролира от едно и също лице. Факта на тази свързаност между двете дружества, както и обстоятелството, че и двете последователни разпоредителни сделки са били извършени през един непродължителен период от време навежда на извода, че приобретателят „Ел Ей Лоджистик“ООД следва много добре да е знаел каква е предполагаемата действителна пазарна стойност на придобитото имущество, както и че е придобил имущество, което далеч не съответства на нея, и като косвен резултат от тези му действия, макар и да не представлява непосредствена и пряка цел на действията му, ще се стигне до увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността на праводателя му „Джи Ти Ком“ ЕООД предвид обстоятелството, че второто имуществено разпореждане е извършено през т.нар. „подозрителен период“, т.е след началната дата на неплатежоспособността, която е окончателно определена с въззивното решение на САС на 31.12.2017г.

Макар и неравността на престациите да не е самостоятелна предпоставка за уважаването на отменителния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.649, ал.1 ЗЗД, наличието на такава и знанието от страна на приобретателя, че е придобил имуществото от длъжника при цена значително несъответстваща на средната пазарна стойност на същото имущество и с това да е лишил или поне затруднил възможността на кредиторите да се удовлетворят от осребреното имущество в хода на производството по несъстоятелност на длъжника представлява част от веригата косвени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са в състояние да обусловят извод за предположение за знание за увреждане на кредиторите на несъстоятелността от страна на преобретателя на отчужденото от длъжника имущество.

Действително съгласно приетото в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 107/14.11.2011г. на ВКС по т.д.№ 742/2010г., критерият „равностойност“ на престациите не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката, като те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки/имущество/ през релевантния период, като съобразно цитираната практика извода за значителна неравностойност на престациите предпоставя решаването на фактически въпрос, зависим от особеностите на конкретния случай.

В настоящия случай между страните не се спори, а и видно от представения по делото и приет като доказателство нотариален акт от 30.01.2018г. приобретателят „Ел Ей Лоджистик“ООД е придобил и четирите недвижими имота на обща цена от 1 223 268 лева, като в същото време от заключенията и на двете изслушани в производството пред първата инстанция съдебно-оценителни експертизи- основна и повторна се установява, че така договорената цена не съответства на средната пазарна стойност на имотите към датата на извършване на сделката- която е 1 694 609 лева според заключението на вещото лице С. Н. и 1 701 069, 45 лева според заключението на другото вещо лице. И двете вещи лица при определяне на средната пазарна стойност на процесните имоти са следвали един и същи подход за оценяване, който изцяло се споделя от настоящия състав на съда. Вещите лица са използвали метода на пазарните аналози, като единствено подходящ от гледна точка на характеристиките на поземлените имоти/празни дворни места, които не са били обединени и по отношение на които параметрите на застрояване не са били тези по издадените в последствие разрешението за строеж/ и които имоти са се намирали приблизително в същото местоположение като процесните в идеалния център на град Пловдив. Вещите лица са съобразили и обстоятелството за учреденото в полза на третото лице „Голдън Шеър“АД вещно право на ползване като съобразили и приетото в практиката на оценка на недвижими имоти емпирично правило, че при наличието на вещни тежести пазарната цена на имотите следва да е с до 10 % по-ниска в зависимост от тежестите, като в конкретния случай и двете вещи лица са определили тя да е с 10% с оглед обема на описаните налични вещни тежести, като този подход на вещите лица се споделя изцяло и от съда. Това е така, защото цената на стойността на имот с тежести следва да е съответна на цената на имота без тежести намалена със стойността на тежестите към датата на оценката.

В този смисъл неоснователни са изложените от въззивния жалбоподател твърдения за неправилна методология използвана от двете вещи лица, като посочените от жалбоподателя алтернативни начини за изчисляване на пазарната стойност на имотите са неприложими и правилно в този смисъл първоинстанционният съд е преценил, че единственото годно доказателствено средство в процеса за установяване на пазарната оценка е съдебно- оценителската експертизата при използваните от вещите лица сравнителни критерии съобразени с установените от практиката опитни правила за определяне цената на правото на ползване, което да се приспадне от цената на недвижимия имот. Соченото от жалбоподателя Решение № 16 от 28.02.1985г. по гр.дело № 131/1984г. на ВС, с чийто изводи той обосновава доводите и твърденията си за алтернативни начини за остойностяване на правото на ползване, е постановено при съвсем различна от настоящата обществено- политическа и икономическа обстановка и на второ място се отнася до право на ползване, учредено в полза на физическо лице. В процесния случай обаче правото на ползване е учредено в полза на юридическо лице, при които както е добре известно понятието „средна продължителност на живота“ е неприложимо и обективно няма как тази величина да бъде приета за безкрайност, както предлага жалбоподателят тъй като законодателят е предвидил различни възможности за прекратяване на едно юридическо лице, поради което е и несъстоятелен предложеният от жалбоподателя подход да се приеме съществуването му за безсрочно и което по този начин да рефлектира върху стойността на недвижимия имот с учредено право на ползване като нулева стойност.

Предвид горното установи се, че продажната цена по оспорените разпоредителни сделки е занижена с около 40-50% от действителната пазарна стойност на имотите, който факт съобразно цитираната по-горе практика е основание да се счита, че е налице нееквивалетност на престациите и макар същата да няма самостоятелно значение и да не е елемент от фактическия състав на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, установяването на такова значително несъответствие представлява част от веригата косвени доказателства, при наличието на които, преценени в своята съвкупност, вкл. и вземайки предвид свързаността между първия отчуждител и последващия приобретател по веригата разпоредителни сделки, които са извършени през кратък период от време, допринасят и способстват за установяването на главния доказателствен факт, в случая – знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, по отношение на кредиторите на несъстоятелността, който главен доказателствен факт в конкретния случай съдът счита да е установен.

Следователно налице са обстоятелства от които да може да се изведе извод за наличието на знание и на двете страни по сделката- длъжник и приобретател за увреждане на кредиторите към момента на сключване на сделката, като част от фактическия състав на иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, който извод съдът формира на базата на преценката на множеството събрани косвени доказателства, които са преценени от съда в тяхната съвкупност и съобразно неговото вътрешно убеждение/чл.12 ГПК и чл.235 ГПК/.

С оглед основателността на евентуалния иск с правно основание чл.135 ЗЗД, във вр. чл.649, ал.1 ЗЗД, с който се обявяват за недействителни по отношение на кредиторите на „Джи Ти Ком“ ЕООД (с предишно наименование „Би Ти Ком“ ЕООД) – в несъстоятелност извършените от последния имуществени разпореждания, основателен се явява и предявеният обусловен спрямо него иск с правно основание чл.649, ал.2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на „Джи Ти Ком“ ЕООД на процесните недвижими имоти.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав