Решение № 1583 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 244/2025 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и 3 и чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от Н. В. К. от [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - чрез адвокат М. Ч. от АК – [област], с адрес за призоваване и уведомления - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-93 от 11.03.2025 год., издадено от директора на ТП НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му с Вх.№1012-08-97/11.02.2025 год. срещу Разпореждане №083-00-322-7 от 28.01.2025 год., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ – Кърджали.

Жалбоподателят Н. В. К. заявява в жалбата си, че не е доволен от така постановеното решение, с което е отхвърлена жалбата му, насочена против Разпореждане №083-00-322-7/28.01.2025 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ – Кърджали и че счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че неправилно административният орган е достигнал до извода, че не е осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като не е упражнявал дейността, за която е имал сключен трудов договор, както и че осигурителят му не бил регистриран земеделски стопанин, както и че неправилно е стигнал до извода, че жалбоподателят „не е възможно да е упражнявал труд като [длъжност] при А. К.“. Сочи се в жалбата, че за да достигне до този извод, административният орган неправилно се е позовал на обстоятелството, че Н. К. бил освидетелстван с решение на ТЕЛК и това го поставяло в невъзможност да полага труд и че неправилно и без доказателства в тази насока е приел, че сключеният трудов договор бил фиктивен, а К. не е полагал реален труд.

В жалбата се твърди, че Н. К. е полагал труд по трудово правоотношение и като такъв има качеството на осигурено лице по см. на чл.10 КСО и пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и че за целите на това обстоятелство, при сключването на трудовото му правоотношение били спазени всички изисквания на КТ, вкл. били внесени дължимите осигурителни вноски, както и че длъжността на която е бил назначен - „[длъжност]“, се характеризира и напълно съвпада с тази която, реално е упражнявал. Излага се довод, че само въз основа на това, че е бил освидетелстван с решение на ТЕЛК не може, а и не трябва да се обосновава извод за липса на престиран труд. Сочи се, че заболяването, за което е постановено решението на ТЕЛК, е „•••“ и е постановено през [година], както в съдържанието на ЕР е посочено, че Н. К. не е лишен от право да полага труд и може да работи според квалификацията и възможностите си и че незнайно как, административният орган е стигнал до извода, че Н. е бил в „невъзможност да полага труд“, без да изследва физическото му състояние, чрез надлежните способи в тази насока и по този начин да определи пригодността му за полагане на труд. Излага се и довод, че преценката на административния орган в тази насока в случая почива на предположения, а не въз основа на експертно становище в конкретната област и че видно от приложеното становище на специалисти в областта на трудовата медицина става ясно, че Н. К. може да работи като [длъжност].

На следващо място се твърди, че изводът, че осигурителят не бил регистриран като земеделски стопанин бил абсолютно неправилен и също почивал на предположения. Твърди се, че за периода на регистрацията си осигурителят е извършвал дейността, за която е бил регистриран, подавал е годишни данъчни декларации, реализирал е доходи от продажба на продукция, поради което липсват данни осигурителят да е наел „фиктивно“ Н. К. на работа. Сочи се, че в счетоводството на извършваната от А. К. стопанска дейност, както и в изискуемата документация по КТ относно сключваните трудови договори, Н. К. е преминал инструктажи за безопасност на труд и че животновъдните обекти на осигурителя са били обект на редица проверки от служители на БАБХ, за което са били съставяни констативни протоколи, издавани са били фактури за продажба на продукция, поради което, освен изводът, че Н. К. не е полагал реален труд, и изводът, че и осигурителят нямал качеството на земеделски стопанин, бил неправилен. Твърди се, че органът по изплащане на обезщетенията, а оттам и директора на ТП на НОИ не са преценили конкретната обстановка при постановяване на обжалвания акт, не е била извършена подробна проверка относно това, дали Н. К. реално е полагал труд, дали осигурителят му е извършвал дейността, за която е регистриран, дали последният е или не е реализирал печалба от продажба на продукция и др. обстоятелства, в резултат на което е достигнал до неправилен извод, обективиран в обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата, насочена срещу Разпореждане №083-00-322-7/28.01.2025 год., с което е отказано отпускане на парично обезщетение при безработица. Сочи се, че правилно административният орган е цитирал разпоредбите на чл.10 от КСО, във вр. с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, по силата на които, качество на осигурено лице има всяко лице, което извършва трудова дейност, подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени осигурителни вноски, но неправилно е достигнал до извода за „липса на качеството на осигурено лице“, както и за липса на „реално осъществяване на дейност“, касаещо осигурителя/работодател на Н. К., в резултат на което и неправилно е достигнал до крайния извод, обективиран в обжалваното решение. Отново се твърди, че мотивите на административния орган за липса на реално осъществявана трудова дейност са несъстоятелни и неподкрепени с доказателства и че тези твърдения почиват на предположения и целят увреда на осигуреното лице.

В жалбата се твърди, че след като не е приел доводите, обективирани в подадената срещу Разпореждане №083-00-322-7/28.01.2025 год. жалба и след като неправилно е приел, че Н. К. не е полагал труд при осигурителя си/работодател, както и че последният не е осъществявал дейността, за която е регистриран - •••, административният орган постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна според жалбоподателя.

На основание изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-93 от 11.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Н. К. против Разпореждане №083-00-322-7/28.01.2025 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали и цялата преписка по повод издаденото решение от директора на ТП на НОИ - Кърджали да бъде върната на административния орган, със задължителни указания по прилагането на закона. Иска се също, на Н. К. да бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело.

В съдебните заседания, жалбоподателят Н. В. К. от [населено място], [улица], [община], [област], редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М. Ч. от АК - [област], която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и направените в нея доказателствени искания. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи жалбата на доверителя й срещу решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Счита, че решението е неправилно и необосновано, а обективираните в него изводи намира за неправилни. Счита, че това става ясно от събраните гласни доказателства и от представеното заключение на вещото лице, от съдържанието на които безспорно се установява, че доверителят й реално е полагал труд. Претендира присъждане на сторените разноски, за които представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк.З. Б., която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а обжалваното решение намира за законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която развива подробни доводи и аргументи в подкрепа на оспореното решение, издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали. В писмената защита отново моли съда да отхвърли, като неоснователна и недоказана, жалбата на Н. В. К. срещу Решение №2153-08-93 от 11.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №083-00-322-7 от 28.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/- дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/- дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя Н. В. К. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-97#2/11.03.2025 год. на ТП на НОИ - [област] /л.45/, като видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод [номер] на „Български пощи” ЕАД ПС – [община] /л.49/, същото е получено на адреса на жалбоподателя, лично от него, срещу подпис, на датата 14.03.2025 год. Жалбата е не е подадена по предвидения в АПК ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо в Административен съд – Кърджали, на 26.03.2023 год., като е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№1485/26.03.2025 год. От това следва, че жалбата, макар и не по установения ред, е подадена на 12-ия /дванадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ - [населено място], с Вх.№900-284/23.10.2024 год., постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Рeг.№083-00-322 от 23.10.2024 год. /л.99/, жалбоподателят Н. В. К. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че правоотношението му с А. В. К. - работодател, регистриран като земеделски производител, е прекратено, считано от 17.10.2024 год., на основание чл.325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда/КТ/. Към заявлението е приложил Заповед №001 от 17.10.2024 год. за прекратяване на трудов договор №008 от 13.10.2023 год., в съответствие с чл.325, ал.1, т.3 от КТ /л.103/.

С Разпореждане №083-00-322-1 от 04.11.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали /л.95/, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал. 1 от КСО, на Н. В. К. е отказано отпускане на парично обезщетение, с мотив, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и че липсват данни в Регистъра на осигурените лица за месец октомври 2024 год. Това разпореждане, видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС - [община] /л.96/, е получено от Н. К., лично, на датата 15.11.2024 година.

С Разпореждане №083-00-322-2 от 20.11.2024 год. /л.90/, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменил Разпореждане №083-00-322-1 от 04.11.2024 год., с мотив, че поради представени нови документи, на 20.11.2024 год. е направена нова справка в Регистъра на осигурените лица от информационната система на НОИ и е установено, че за месец октомври 2024 год., за лицето има подадени основни данни, които са от значение за преценка на правото на парично обезщетение за безработица. Това разпореждане, видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС - [община] /л.91/, е получено от Н. К., лично, на датата 17.01.2025 година.

С Разпореждане №083-00-322-3 от 29.11.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали /л.89/, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.2, чл. 54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на Н. В. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.10.2024 год. до 16.06.2025 год., в размер на ••• лева дневно. Това разпореждане, видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС - [община] /л.91/, е получено от Н. К., лично, на датата 17.01.2025 година.

По административната преписка е приложена Сигнална записка Вътр.№1043-08-2 от 03.12.2024 год. на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали /л.87/, с която, във връзка с определяне правото на парично обезщетение за безработица по представеното заявление от Н. В. К., [длъжност] при ТП на НОИ - Кърджали е поискал от [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, последният да извърши проверка на осигурителя „А. В. К. - •••“, ЕИК •••, за да установи дали лицето Н. В. К. е упражнявал трудова дейност, което да е основание за възникване на осигуряването, съгласно чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, за да има право на парично обезщетение. В сигналната записка е посочено, че по данните от Регистър „Трудови договори“ е видно, че длъжността, която лицето е заемало, е „[длъжност]“, а основанието за прекратяване на договора е чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда /основанието всъщност е чл.325, ал.1, т.3 от КТ/ и че от издадено ЕР №[номер]/[дата] на ••• състав на ТЕЛК към ••• [населено място] е видно, че лицето е със ••• % трайно намалена работоспособност с чужда помощ и не е възможно да изпълнява заеманата длъжност.

С Разпореждане №083-00-322-4 от 10.12.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали /л.86/, на основание чл.54г, ал.4, т.1 от КСО, е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Н. В. К.. Като основен мотив е посочено, че със сигнална записка с Вътр.№1043-08-2/09.12.2024 год. е изискано от контролните органи на ТП на НОИ - Кърджали да извършат проверка на осигурителя „А. В. К. - •••“, която да установи дали лицето е упражнявало трудова дейност, като до приключване на проверката се спира образуваното производство по отпускането или изплащането на паричното обезщетение за безработица. И това разпореждане, видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС - [община] /л.91/, е получено от Н. К., лично, на датата 17.01.2025 година.

Със Заповед №ЗР-5-08-01771752 от 16.12.2024 год. на „За“ ръководител на ТП на НОИ – Кърджали /л.85/, на основание чл.107 от Кодекса за социално осигуряване и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е възложено извършването на проверка на осигурителя А. В. К., ЕИК •••, от контролен орган на ТП на НОИ - Кърджали – А. Д. Ч. – [длъжност]. Заповедта е връчена на проверяваното лице – А. К., срещу подпис, на датата 30.12.2024 год., видно от оформената разписка към същата.

Проверката е била извършена въз основа на изискани и представени от осигурителя А. В. К. разплащателни ведомости, фишове с начисления и yдръжки, трудовото досие на Н. К., попълнени въпросници/анкети от осигурителя А. В. К. и от Н. В. К., в качеството му на наето по трудов договор лице в проверявания осигурител, както и проверка в програмните продукти на НОИ.

При проверката е установено, че съгласно трудов договор №008 от 13.10.2023 год. /л.139/, А. К. е назначен, на основание чл.68, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, при осигурителя „А. В. К. - •••“, на длъжност „[длъжност]“ и че определеното в трудовия договор работно време е 8 часа, с основно трудово възнаграждение в размер на ••• лева и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.06% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Трудовият договор е сключен за определен срок до 16.10.2023 год. (вероятно техническа грешка, има се предвид 16.10.2024 год.) и е вписано в същия, че работникът се задължава да постъпи на работа на 16.10.2023 год. Установено, че със Заповед №001 от 17.10.2024 год. /л.103/ е прекратен трудовия договор на Н. К., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 17.10.2024 год., с посочена причина: поради изтичане на уговорения срок.

Установено е, че в длъжностната характеристика за длъжността „[длъжност]“ в ••• „А. В. К.“, съдържаща се в административната преписка /л.140/, са описани основните задължения и отговорности, а именно: „Извършва товаро-разтоварни работи и други дейности; Събира и изнася на определени места отпадъци; Изпълнява други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, които са му възложени от прекия ръководител; носи отговорност при неспазване на инструкциите за безопасност на труда и противопожарна охрана“, како е посочено, че длъжността е пряко подчинена на управляващия фирмата, както и че компетентностите, които следва да притежава наетото лице са: „Заемащият длъжността трябва да познава: правилата за извършване на товаро-разтоварни работи; нормативните изисквания за безопасност на труда и противопожарна безопасност в складови помещения“. С длъжностната характеристика наетото лице Н. В. К. е запознато срещу подпис, на датата 16.10.2023 год. При проверката е установено, че Н. К. фигурира в разчетно-платежните ведомости на осигурителя „А. В. К.“ за периода от месец 10.2023 год. до месец 10.2024 год. /л.121-л.133/. При проверката е установено, че подадените на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО данни отговарят на разчетно-платежните ведомости.

В хода на проверката, пред контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали от Н. К., на 30.12.2024 год. е било изискано да попълни въпросник/анкета, във връзка с изясняване на факти и обстоятелства, които са от значение за случая /л.79-л.80/. А. К., който освен негов осигурител, е и ••• лицето, е заявил, че назначеното лице пише трудно и няма да се справи при попълване на въпросника и поради тази причина, Н. К. отговарял на въпросите, а А. К. попълвал въпросника. Лицето е посочило, че последният му трудов договор е бил сключен при земеделски стопанин А. К., а на въпроса - в какво се състои работата, която сте извършвали лицето, е отговорило „изхвърляне на тор“. Посочил е, че получава трудовото си възнаграждение по банков път. Посочил е също, че не е срещал физически затруднения при изпълнение на служебните си задачи, като на въпроса: „Нуждаете ли се от чужда помощ за обслужване в бита и на работното място?“, Н. К. е отговорил „не“.

За изясняване на всички факти и обстоятелства, контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е изискал на 30.12.2024 год. обяснения и от А. В. К. /л.77-л.78/. В тези обяснения последният е заявил, че е земеделски стопанин, обектът се намира в [населено място], а осъществяваната дейност е била отглеждане на пъдпъдъци и на калифорнийски червеи. Посочил е, че познава Н. К. и че същият е бил „[длъжност]“, като основната му работа се е състояла в хранене на пъдпъдъците, почистване, зареждане на лехите с червеи с тяхното оросяване, като трудовото възнаграждение му е било изплащано по банков път, по Н. К. не се е подписвал в разплащателни ведомости и/или разходни касови ордери. На въпрос: „Физически пригоден ли е Н. К. да упражнява възложените му трудови задължения?“, осигурителят е посочил - „С бавни темпове, без натоварвания.“ На искане да се посочи, как е преминавал един работен ден на Н. К. от началото до неговия край и да се посочи в детайли работата, която е извършвал назначеният по трудов договор, от страна на А. К. е било заявено следното: „Хранене на пъдпъдъците, зареждане на хранилките, зареждане на поилките, почистване на тавите с тор, почистване на обекта, зареждане на лехите на червеите с тор, оросяване на лехите и почистване на плевелите по тях.“.

Във връзка с необходимостта от уточняване на осигурителния статус на А. К., в качеството му на самоосигуряващо се лице, земеделски стопанин и на управител на „•••“ ЕООД, с ЕИК •••, който се явява работодател на Н. К. /!?- „•••“ ЕООД, с ЕИК •••, не се явява работодател на Н. К./ е било изпратено запитване с Изх.№1030-08-1840/31.12.2024 год. до Областна дирекция „Земеделие“ - град Кърджали, относно регистрацията на земеделския стопанин, като са били изискани и копия на анкетни карти, които се съхраняват в ОД „Земеделие – град Кърджали, с които лицето/дружеството е регистрирано по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, включително и справките по чл.5, ал.2 от нея, за периода от 01.01.2022 год. до момента. В отговор, с писмо Изх.№РД-12-02-1-1/06.01.2025 год. на ОД „Земеделие“ – град Кърджали, с Вх.№1030-08-1840#1 от 06.01.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.73/, от Областна дирекция „Земеделие“ - град Кърджали е предоставена информация, че А. В. К., с [ЕГН], има регистрация като земеделски стопанин - физическо лице, по реда на Наредба №3/1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, както следва: има регистрация на 25.06.2015 год., има пререгистрация за 2016 год., 2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год., 2021 год. и 2022 год./регистрацията важи до 21.07.2023 год./. В писмото е посочено, че лицето няма регистрация за 2023 год., 2024 год. и до 06.01.2025 год. В същото е отразено още, че фирма „•••“ ЕООД, с ЕИК ••• и управител А. В. К., с [ЕГН], не фигурира в електронния регистър на земеделските стопани до 06.01.2025 год. Към същото е била приложена и справка от 06.01.2025 год. за дейността на А. К. към 12.11.2021 год. /л.74/, съгласно която, лицето е регистрирано с отглеждане на птици - общо 650 броя, в т.ч. 650 броя пъдпъдъци и с отглеждане на калифорнийски червеи - 150 кв.метра.

По повод направено запитване с писмо Изх.№1030-08-1814/ 23.12.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали, до ОДБХ – Кърджали, с писмо Изх.№К-98/08.01.2025 год. на директора на ОДБХ - Кърджали, с Вх.№1030-08-1814#1 от 09.01.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.68/, от ОДБХ – Кърджали е предоставена информация, че лицето А. В. К., [ЕГН], има регистрирани животновъдни обекти с №[номер] и №[номер] и че обектите са вид ферма, регистрирани по реда на чл.137, ал.6 от ЗВД. Към това писмо е приложено извлечение от Регистър на обектите с епизоотично значение /л.69-л.72/. От тези извлечения е видно, че животновъден обект с Peг. номер: [номер], стар peг. номер: [номер], със собственик А. В. К., е със статус: активен, като в същия се отглеждат калифорнийски червеи, на площ от 150 кв.м., съгласно последно подадена декларация от 11.11.2021год. Видно е също, че животновъден обект с Peг. номер: [номер], стар peг. номер: [номер], със собственик А. В. К., е със статус: активен, като в същия се отглеждат пъдпъдъци – 650 броя, съгласно подадена декларация от 11.11.2021год. и последно подадена декларация от 25.03.2024 год.

В хода на проверката е установено, че жалбоподателят Н. В. К. е преосвидетелстван с Експертно решение №[номер] от заседание №[номер] от [дата] на Териториална експертна лекарска комисия – ••• състав, при ••• [населено място] /л.75-л.76/, като посочената в решението оценка на работоспособността е ••• % ТНР с чужда помощ. В експертното решение е вписано: Състояние до експертизата: ••• % трайно намалена работоспособност. Срокът на намалената работоспособност е 3 години (до 01.04.2026 год.). Вписаната диагноза е „•••“, с дата на инвалидизация 14.04.2020 год. Противопоказани условия на труд – според възможностите и квалификацията. Неврологичния статус, описан в експертното решение е: •••• •••• ••••. Посочено е още, че заболяването е включено в списъка на болестите по Наредба №5 от 20.02.1987 год. на M3.

По административната преписка е представена Карта №[номер] от [дата] за предварителен медицински преглед на Н. В. К., издадена от д-р С. П. - [населено място] /л.143/, в която са посочени данни от анамнеза: ••••• ••••• •••••, а като заключение е посочено: Клинично здрав.

Така в крайна сметка, от контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали – [длъжност] А. Ч., нa основание чл.108, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и Заповед №ЗР-5-08-01771752 от 16.12.2024 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали, е съставен Констативен протокол №КП-5-08-01835921 от 24.01.2025 год. /л.61-л.63/, за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на А. В. К., като в протокола е вписано, че проверката започнала на 30.12.2024 год. и приключила на 24.01.2025 год., за което контролният орган употребил 1.00 работен ден (!?!).

В този констативен протокол са описани изложените по-горе установявания и констатации. Посочено е, че съгласно чл.2 от Наредба №5 от 20.02.1987 год. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда - „Работниците, които страдат от болестите, посочени в чл.1, ал.1, са длъжни при поискване да представят на предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактични заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен отчет.“ и че съгласно чл.3 от Наредбата, „Предприятието представя получените медицински документи по чл.2 пред съответната трудово-експертна лекарска комисия за мнение.“. Посочено е също, че видно от чл.4, ал.1 от посочената Наредба, „В експертното решение по чл.1 се посочват болестта, от която страда работникът и преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптация на организма при евентуална промяна в условията на труд.“, а съгласно чл.5 от Наредбата „Предприятието отправя до съответната окръжна инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник, които страда от болестите, посочени в чл.1, ал.1, като прилага към него и експертното решение на ТЕЛК.“.

В констативния протокол е направен извод, че назначаването на Н. К. на длъжност „[длъжност]“, с посочени основни задължения, а именно: извършване на товаро-разтоварни работи и други дейности, събиране и изнасяне на определени места на отпадъци и др., са в изключително противоречие по своята същност с фактическото физическо състояние на г-н К., за което му е била определена ••• % инвалидност /нарича се трайно намалена работосопсобност/ТНР/ с чужда помощ и което било описано в експертното решение на ТЕЛК. Според контролния орган, извършил проверката, не е възможно лице със ••• % инвалидност (!?!) и чужда помощ, ••••• да извършва подобни трудови дейности.

Контролният орган е приел също, че следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че А. В. К., в качеството си на самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, е назначил по трудово правоотношение Н. К. и че видно от получената информация от Областна дирекция „Земеделие“ - град Кърджали, А. К. имал качеството на регистриран земеделски стопанин до 21.07.2023 год., поради това, че не е осъществил пререгистрации след 2022 год. до 06.01.2025 год. Направен е извод, че на практика, той назначава лице по трудово правоотношение по програма чрез Дирекция „Бюро по труда“ - [община] (като получава финансиране под формата на схема за държавна помощ) с договор от 13.10.2023 год., когато вече не е имал законоустановен статут на регистриран земеделски стопанин/осигурител и е нарушил едно от изискванията за притежаване на това качество, а именно: регистрация/пререгистрация на лицето, съгласно разпоредбата на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.

Така, в този констативен протокол е прието, че предвид на гореизложените факти и доказателства, се установило, че Н. В. К., с [ЕГН], не е възможно да е упражнявал трудова дейност като „[длъжност]“ при „А. В. К. - •••“, с ЕИК ••• и че за него не е приложима разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО.

В констативния протокол е цитирана разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, даваща дефиниция за осигурено лице, както са цитирана и разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО. Посочено е, че предвид на изложеното, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО, е необходимо да е изпълнен състава едновременно и на двете цитирани по-горе разпоредби, като правопораждащият факт за възникване на осигуряването е упражняване на трудова дейност и че сключването на трудов договор само по себе си не е достатъчно основание за възникване на осигуряване. На основание гореизложеното и при така представените документи и писмени обяснения от работодател и работник, според контролния орган се констатирало, че Н. В. К., с [ЕГН], не е упражнявал трудова дейност в осигурителя „А. В. К.“ - •••, с ЕИК •••, което да е основание за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Отбелязано е, че в тази връзка, на осигурителя ще бъде издадено задължително предписание, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на данните за Н. К., подадени на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода месец 10.2023 год. и месец 10.2024 год. и че освен това, осигурителят следва да предприеме мерки по заличаване на регистрираният в ТД на НАП - Пловдив, офис [област], трудов договор.

Следва да се отбележи, че въз основа на извършената проверка от контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали - [длъжност], от същия са издадени и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01835931 от 24.01.2025 год. /л.60/, за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за Н. В. К. за периода от 16.10.2023 год. до 16.10.2024 год., с вид осигурен 01, с декларация - образец №1. Констативният протокол №КП-5-08-01835921 от 24.01.2025 год., заедно със задължителните предписания, видно от приложеното по преписката известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС – [община] /л.61/, са получени лично от А. В. К., на датата 29.01.2025 год., като няма данни или твърдения тези задължителни предписания да са обжалвани по законоустановения ред и са влезли в законна сила.

След приключване на проверката, извършена от контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали, с Разпореждане №083-00-322-5 от 28.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали /л.58/, на основание чл.55 от АПК, е възобновено производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Н. В. К., спряно с Разпореждане № 083-00-322-4 от 10.12.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Кърджали, считано от 17.10.2024 год. В мотивите на това разпореждане е посочено, че на основание чл.108, ал.1 от КСО и Заповед №ЗР-5-08-01771752 от 16.12.2024 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали, е извършена проверка на осигурителя „А. В. К. - •••“ от контролен орган на ТП на НОИ - Кърджали и е съставен Констативен протокол №КП-5-08-01835921 от 24.01.2025 год., като по отношение на Н. В. К. било установено, че лицето не отговаря на условието на чл.10, ал.1 от КСО.

На същата дата – 28.01.2025 год., от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали е издадено и Разпореждане №083-00-322-6 от 28.01.2025 год. /л.57/, с което е отменено Разпореждане №083-00-322-3 от 29.11.2024 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, на Н. В. К., [ЕГН], с адрес: ••• [населено място], [улица], от 17.10.2024 год. до 16.06.2025 год., в размер на ••• лева дневно, с мотив: Поради представени нови документи.

Пак на същата дата – 28.01.2025 год., е издадено и Разпореждане №083-00-322-7 от 28.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали /л.56/, с което, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Н. В. К., [ЕГН], с прекратено правоотношение /вероятно се има предвид трудово/ от 17.10.2024 год., по чл.325, ал.1, т.3 от КТ. Като мотиви към същото е посочено, че на основание чл.108, ал.1 от КСО и Заповед №ЗР-5-08-01771752 от 16.12.2024 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали, е извършена проверка на осигурителя „А. В. К. - •••“, от контролен орган на ТП на НОИ -Кърджали и е съставен Констативен протокол №КП-5-08-01835921 от 24.01.2025 год., като по отношение на Н. В. К. било установено, че лицето не отговаря на условието на чл.10, ал.1 от КСО, както и че съгласно данните в информационната система на НОИ и установените при проверка в осигурителя факти и обстоятелства, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител, т.е. то не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като на основание Експертно решение №[номер] от [дата] на ••• състав на ТЕЛК към ••• [населено място], лицето не е в състояние да извършва трудова дейност, свързана с физически условия на труд и осигурителят „А. В. К.“ не е имал регистрация като земеделски стопанин и като такъв не е имал право на назначава лице по трудово правоотношение.

Видно от приложеното по преписката известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС – [община] /л.59/, и трите посочени по-горе разпореждания, издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, са получени лично от жалбоподателя Н. В. К., на датата 07.02.2025 година.

Срещу Разпореждане №083-00-322-7 от 28.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали е била подадени в срок жалба от Н. В. К., до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-97 от 11.02.2025 год. /л.54-л.55/, в която жалба Н. К. е заявил, че не е доволен от така постановеното разпореждане и го счита за неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят К. е изразил несъгласие с изводите на административния орган, за това, че не отговаря на условието за осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО. Според жалбоподателя, административният орган не е извършил подробна проверка по случая и не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като с жалбата е поискал оспореното разпореждане да бъде отменено.

Така, по повод тази жалба е постановено и оспореното в настоящото производство Решение №2153-08-93 от 11.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали /л.46-л.48/, с което, жалбата на Н. В. К. против Разпореждане №083-00-322-7 от 28.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователни. По административната преписка няма данни горестоящият административен орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е изискал допълнителни доказателства от жалбоподателя или от осигурителя, във връзка с твърденията и доводите в жалбата.

В мотивите към това решение са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описани по-горе, съответно, описани са фактите и обстоятелствата, констатирани при извършената проверка на осигурителя „А. В. К. - •••“, така, както същите са отразени в съставяния след проверката Констативен протокол №КП-5-08-01835921 от 24.01.2025 год. на контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали. В мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел и възприел абсолютно всички констатации и всички изводи на контролния орган. Посочил е също, че установените при проверката факти и обстоятелства дават достатъчно основание да се предположи, че е налице опит неоснователно да бъдат получени парични средства от фондовете на ДОО. Директорът на ТП на НОИ – Кърджали също посочил, че не е достатъчно само сключването на трудов договор, по силата на който да възникнат и осигурителните права и че необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по преписката липсват всякакви данни, а доказателствата сочели на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. В мотивите е изведен извод, че обясненията на А. К. в качеството му на земеделски стопанин по никакъв начин не установяват реалното изпълнение на трудова дейност на посочената длъжност „[длъжност]“ и че при това положение следва да се приеме, че сключеното трудово правоотношение между Н. В. К. и А. В. К. е фиктивно, привидно трудово правоотношение, целящо имитиране на качеството „осигурено лице“ по отношение на работника, въз основа на което да бъдат получени произтичащите от него осигурителни права и средства от Държавния бюджет предназначени за държавни помощи.

С оглед на тези мотиви, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е извел окончателния си извод, че Разпореждане №083-00-322-7 от 28.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и на представените и налични писмени доказателства, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено.

Към жалбата, подадена от Н. К. е представено и е прието като доказателство Становище от 11.02.2025 год. на Службата по трудова медицина „•••“ ЕООД, относно Експертното решение на ТЕЛК, издадено на Н. В. К. /л.7/. В становището се сочи, че в Експертното решение на ТЕЛК е записано, че Н. В. К. може да работи според квалификацията и възможностите си, както и че може да работи като [длъжност] без физическо натоварване, вдигане и пренасяне на тежести, дейности, свързани с правостояща работна поза и продължително ходене.

По доказателствено искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с материалите по делото, извърши проверка в ТП на НОИ - град [област], в ТД на НАП - град Пловдив, офис [област] и в счетоводството на земеделския стопанин А. В. К. от [населено място], [община], [област], да отговори на поставените с протоколното определение от 22.05.2025 год. за допускане на експертизата, три въпроса.

Вещото лице-икономист – А. Ш. Ш., след запознаване с материалите по делото и след извършени проверка в ТП на НОИ - град [област], в ТД на НАП - град Пловдив, офис [област] и в счетоводството на земеделския стопанин А. В. К. от [населено място], [община], [област], е представило заключение с Вх.№2540/17.06.2025 год. по назначената съдебно-счетоводна експертиза с приложения към него /л.1 70 -л.1 83 /, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 24.06.2025 година.

По първия поставен му въпрос - Внасяни ли са редовно дължимите осигуровки за Н. В. К. от [населено място], [община], [област], по сключен трудов договор с работодателя А. В. К.?, в заключението вещото лице е отговорило, че от документите, приложени към делото и от писмо на ТД на НАП - Пловдив, офис [област], с Изх.№40-09-374#1 от 13.06.2025год. /л.180/ безусловно се доказва, че ••• А. В. К., като работодател, е внасял редовно и в срок дължимите осигурителни вноски по сключения с Н. В. К. трудов договор, съгласно РПВ за съответните месеци от процесния период - м. октомври 2023 год. до м. октомври 2024 год. включително. В заключението е отразено, че трудовият договор е сключен съгласно законодателството на Р. България, подадени са уведомления по чл.62, ал.5 от КТ към НАП, за сключването и прекратяването на трудовия договор, съответно с Вх.№№[номер] от [дата] и [номер] от [дата].

По втория поставен му въпрос – Регистриран ли е работодателят А. К. от [населено място], [община], [област], като земеделски стопанин? Реализирал ли е доходи от дейността, за която е регистриран и декларирал ли е доходи от тази дейност?, в заключението вещото лице е отговорило, че от справка, направена в ОД „Земеделие“ - Кърджали, писмо с Изх.№РД-12-02-1-1/06.01.2025 год. на ОД „Земеделие“ - Кърджали, както и от потвърдена информация, подадена от счетоводството на ••• А. В. К., за 2023год. и 2024 год., същият няма пререгистрация по Наредба №3 от 1999 год.

В заключението по тази точка е посочено, че според писмо с Изх.№40-09-374# 1/13.06.2025 год. на ТД на НАП - Пловдив, офис [област], ••• А. В. К., с ЕИК по Булстат •••, за финансовата 2023 година е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с Вх.№[номер], в която е декларирал получени доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство. За финансовата 2024 година е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с Вх.№[номер], в която е декларирал получени доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство. В заключението е посочено, че няма подадени декларации към НАП от самоосигуряващото се лице А. В. К., с ЕГН ••• за прекъсване, прекратяване или възобновяване на дейност и осигуряване, от осигурител с ЕИК ••• през 2023 год. и 2024 година.

По третия поставен му въпрос - Изплащани ли са реално трудовите възнаграждения на жалбоподателя Н. В. К. по сключения с А. В. К. трудов договор за процесния период от една година, а именно - от 13.10.2023 год. до 13.10.2024 година? В какъв размер и по какъв начин е изплащано трудовото му възнаграждение?, в заключението си вещото лице е отговорило, че от предоставената от счетоводството на земеделския производител справка „Хронологичен регистър на А. К. - •••“ и от разчетно-платежните ведомости/РПВ/, приложени към делото за процесната една година - от 13.10.2023 год. до 16.10.2024 год., е констатирало следното:

• Месец 10.2023 год. - 12 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 11.2023 год. - 22 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 12.2023 год. - 18 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 01.2024 год. - 22 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 02.2024 год. - 21 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 03.2024 год. - 20 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 04.2024 год. - 22 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 05.2024 год. - 19 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 06.2024 год. - 20 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 07.2024 год. - 23 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 08.2024 год. - 22 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път;

• Месец 09.2024 год. - 3 отработени дни с основна заплата ••• лева, платен годишен отпуск 16 дни с доход ••• лева, общ осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път.;

• Месец 10.2024 год. - 12 отработени дни с основна заплата ••• лева, осигурителен доход ••• лева, нетно възнаграждение ••• лева, изплатено по банков път.

В съдебно заседание вещото лице допълва единствено, че трудовите възнаграждения на жалбоподателя Н. В. К. реално са изплащани, през банка „ДСК“ АД, по месеци и по суми, така, както ги е посочило в заключението.

В съдебно заседание, проведено на 24.06.2025 год., по направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, са били допуснати до разпит и двама свидетели. В показанията си първият от тях – А. В. К. – ••• жалбоподателя Н. К., заявил изрично, че желае да свидетелства, сочи, че е бил работодател на Н. В. К. от м. октомври 2023 год. и че Н. В. К. постъпил на работа при него по програма от Бюро по труда, като бил нает за срок от една година. Сочи в показанията си, че в стопанството си отглеждал калифорнийски червеи и пъдпъдъци и че задачите на Н. били да почиства клетките на пъдпъдъците, да ги зарежда с храна и вода и да прибира яйцата, а калифорнийските червеи ги зареждал с тор и ги поливал, като е категоричен, че Н. е правел всичко това. Свидетелят заявява, че е запознат, че ••• е претърпял •••, но сочи, че не го е натоварвал с тежка работа и че тежката работа си я вършел, а ••• физически можел да се справя с леката работа. Свидетелят А. К. заявява също, че е запознат, че ••• има решение от ТЕЛК с определена с ••• % трудова неработоспособност, но че неработоспособността на Н., определена с решение на ТЕЛК била за това, че •••. Свидетелят сочи, че трудовият договор с Н. бил за една година, като е категоричен, че през тази една година, той редовно извършвал дейността, за която бил назначен. Свидетелят заявява, че той е изплащал по банков път трудовото възнаграждение на Н.. Свидетелят А. К. сочи, че е регистриран като земеделски производител и че има два обекта - един за калифорнийски червеи и втори за отглеждане на пъдпъдъци и че двата обекта са в един имот, като Н. работел и в двата обекта. На поставени му въпроси от пълномощника на ответника по жалбата свидетелят отговаря, че до края на 2024 год. си е плащал осигуровките като земеделски производител, но не може с точност да каже, докога му е пререгистрацията. Заявява, че имал назначен само един служител – Н., но не мога да кажа с точност, колко време след като Н. е претърпял •••, го е назначил на работа, но сочи, че това е станало минимум 2 години след като Н. претърпял •••. На въпроси на съда свидетелят отговаря, че стопанството му се намира в землището на [населено място] и че той и ••• живеят заедно в [населено място]. Заявява, че през 2023 - 2024 год. не е имал пререгистрация като земеделски производител и че не може да отговори на въпроса, как са разрешили от Бюро по труда да сключите договор по тази програма, при положение, че през 2023 год. не е имал пререгистрация като земеделски производител? На поставен му въпрос от пълномощника на жалбоподателя свидетелят отговаря, че мисли, че регистрациите на обектите и на стопаните се правят едновременно, но че не е сигурен в това и не си спомня, дали са пререгистрирани обектите му. Заявява, че той е превеждал възнагражденията на Н. по банков път.

В показанията си другият свидетел – А. А. Г., ••• на жалбоподателя, заявила изрично, че желае да свидетелства, сочи, че ••• Н. претърпял ••• на [дата] и че •••• ••••. Сочи също, че физическата активност на Н. била възстановена за период от два месеца и че след тези два месеца, Н. вече бил в състояние да се обслужва сам. В показанията си свидетелката сочи, че една година след •••, т.е. през м. октомври 2023 год., Н. започнал работа при •••, тъй като той е земеделски производител и че това го направили с цел да възстановят чувството му на значимост, а и му била нужна физическа активност. Сочи също, че Н. бил назначен на работа по програма от Бюрото по труда. Относно извършваната дейност от Н. в стопанството на •••, свидетелката заявява, че А. К. имал два обекта - единият за отглеждане на пъдпъдъци, а вторият за калифорнийски червеи, като Н. зареждал хранилките на пъдпъдъците с фураж и вода и изхвърлял тавите с тор. Свидетелката твърди в показанията си, че Н. ежедневно извършвал тази дейност и тази дейност го възстановила значително, станал постоянен, почасово точен, в 08: 00 часа знаел, че трябва да е на обекта и нищо не можело да го спре. Свидетелката заявява, че Н. редовно получавал трудовото си възнаграждение, както и заявява, че знае, че ••• е бил регистриран като земеделски стопанин, но че не е запозната, дали А. е пропуснал някаква пререгистрация. Свидетелката Г. заявява, че е сигурна, че обектите на А. са били пререгистрирани и че е запозната с това, защото работела в [населено място] и ежегодно носела документите за пререгистрация до ветеринарната служба в [населено място], а след това ги представяла и в поземлената комисия. В показанията си свидетелката сочи, че в обектите на А. са идвали на проверка служители от ДФ „Земеделие” и не са установили никакви нарушения, дори били похвалени за хигиената. Във връзка с определената с решението на ТЕЛК ••• % трайно намалена работоспособност на •••, с чужда помощ и относно участието му в програмата на Бюрото по труда, свидетелката Г. пояснява, че тя е основното лице, което придружава и представлява Н. и когато се сключвал договора, тя подчертала, че той е с чужда помощ и разяснила, че чуждата помощ е определена за това, че •••, като от Бюрото по труда казали, че няма проблем, след като физически лицето е активно. Относно нуждата на Н. от чужда помощ за обслужване в бита, свидетелката заявява, че в началото, през първия месец след •••, той се нуждаел от помощ, но след това бил много самостоятелен, както и заявява, че сам е извършвал дейността в стопанството •••, сам се справял с възложените му задачи, но ако се наложело да извършва тежка дейност, само тогава му помагал •••.

В съдебно заседание на 24.06.2025 год., от пълномощника на жалбоподателя е представено и прието като доказателство Заключение от 11.04.2023 год. от ••• изследване на Н. В. К., изготвено •••[населено място] /л.185/. В Данни от ••• изследване в това заключение е отразено, че •••• ••••. Дадено е заключение, че •••• ••••.

Съдът намира за нужно да посочи, че ••• •••••, какъвто изглежда случаят на жалбоподателя Н. В. К.. От страните не са представени други доказателства и не са направени други доказателствени искания.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждане №083-00-322-7 от 28.02.2025 год. е издадено от В. М. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да издава и подписва разпорежданията по чл.54ж, ал.1 и 2 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от компетентен орган, съобразно хипотезата на чл.54ж, ал.1, предл.ІІ от КСО.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок - жалбата против разпореждането е подадена на 11.02.2025 год., а решението е постановено на 11.03.2025 год., при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО. От изложеното по-горе следва, че по отношение на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

По отношение материалната законосъобразност, т.е. съответствието на оспорения административен акт с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

По силата на чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда. Правилно е посочено в мотивите към решението, че легалната дефиниция на понятието „осигурено лице” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според която, „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1, 3 и 5 от КСО. Съдът споделя и извода, че изискването на тази разпоредба, съдържаща дефиницията за „осигурено лице” по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. че не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Наличието на сключен на датата 13.10.2023 год. срочен трудов договор от жалбоподателя Н. В. К., с работодател ••• А. В. К. от [населено място], [община] и възникнало трудово правоотношение в случая не е спорно, доколкото и административният орган, издал оспореното решение, не отрича тези обстоятелства, както и не отрича редовното внасяне, за срока на действие на този трудов договор, на дължимите осигурителни вноски.

Така, в настоящия случай е спорен въпросът, дали жалбоподателят Н. К. е започнал да осъществява, респ. дали е осъществявал реално трудова дейност, по сключения от него на 13.10.2023 год. срочен трудов договор, с работодател ••• А. В. К. от [населено място], [община], с ЕИК •••. От страна на органа, издал обжалваното разпореждане, а и от горестоящия му административен орган - директорът на ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че не е възможно Н. В. К. да е упражнявал трудова дейност като „[длъжност]“ при А. В. К. – •••, като този извод е направен най-вече въз основа на Експертното решение №[номер] от [дата] на ТЕЛК – ••• състав към ••• [населено място], с което, на жалбоподателя е определена ••• % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ. В същото това експертно решение обаче, в раздел 15. „Противопоказни условия на труд“ е вписано, че освидетелстваното лице може да работи според възможностите и квалификацията. Това се потвърждава и от приетото по делото Становище по Служба по трудова медицина „•••“ ЕООД, в което е посочено, че Н. К. може да работи като [длъжност] без физическо натоварване, вдигане и пренасяне на тежести. При извършената от контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали проверка са дадени писмени обяснения/попълнен въпросник - анкета/, в която работодателят А. К. е обяснил в какво се е състояла работата, извършвана от Н. К. – хранене на пъдпъдъците/зареждане на хранилките, зареждане на поилките/, почистване на тавите с тор, зареждане на лехите с червеи с тор и оросяване на лехите, като изрично е посочил, че Н. е изпълнявал трудовите си задължения „с бавни темпове и без натоварвания“, а в съдебно заседание, в показанията си е добавил, че е събирал и яйцата от пъдпъдъците. Тези дейности според настоящия състав, не могат да се характеризират като такива с физическо натоварване, респ. свързани с вдигане и пренасяне на тежести, които жалбоподателят Н. К. да не е бил в състояние да извършва. В тази връзка следва да се посочи, че същият е претърпял ••• през [месец] [година], според отразеното в експертното решение на ТЕЛК и конкретно – на [дата], според показанията на свидетелката А. Г., а е сключил трудовия договор на 13.10.2023 год., като според вписаното в него е постъпил на работа на 16.10.2023 год., т.е. 2 години и девет месеца след претърпения ••• – един значителен период от време, през който жалбоподателят К. физически се е възстановил в някаква степен, като следва да се отчете, че към м.октомври 2023 год., същият е била на възраст – навършени [години], т.е. същият не е в някаква напреднала възраст. Следва да се отбележи, че в същото това Експертно решение №[номер] от [дата] на ТЕЛК – ••• състав към ••• [населено място], в графата „Обективно локален статус“ е вписано: ••••• •••••. Наличието на този комплекс от неврологични разстройства е обусловило определянето от ТЕЛК на ••• % ТНР с чужда помощ, ••••• •••••. Същевременно обаче, явно наличието на тези неврологични разстройства не са обективна пречка лицето да осъществява трудова дейност без големи физически натоварвания, респ. да извършва описаните по-горе дейности в селскостопанските обекти на земеделския стопанин – негов работодател. ••••• •••••.

На следващо място, обстоятелството, че работодателят А. К. не е имал пререгистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, за 2023 год. и 2024 год., по никакъв начин не означава, че през тези две години и в двата му, регистрирани в БАБХ по реда на чл.137, ал.6 от ЗВД, животновъдни обекта в [населено място], не са се отглеждали пъдпъдъци и калифорнийски червеи и съответно, че в тях не е била осъществявана селскостопанска дейност и не е добивана продукция. Безспорен факт е, че за тези две години А. К. е подал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, съответно за финансовата 2023 год. - с Вх.№[номер], а за финансовата 2024 год. – с Вх.№[номер], като и в двете е декларирал получени доходи от дейност като земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, т.е. това е ясно доказателство, че същият, независимо от липсата на пререгистрация по посочената по-горе наредба, си е осъществявал дейност като земеделски стопанин и през тези две години, реализирал е селскостопанска продукция и е получавал доходи от нея. В допълнение и в подкрепа на горното следва да се посочи, че от А. В. К., като самоосигуряващо се лице, няма подадени декларации към НАП за прекъсване, прекратяване или възобновяване на дейност през 2023 год. и 2024 год., което води до извод, че и в двата му регистрирани животновъдни обекта, през тези две години, е била осъществявана селскостопанска дейност, като в тези животновъдни обекти е полагал труд и е извършвал описаните по-горе трудови дейности и жалбоподателят Н. К., по силата на сключения с него срочен трудов договор.

Във връзка с регистрацията и пререгистрацията на земеделските стопани по реда на посочената Наредба №3 от 29.01.1999 год. следва да се посочи, че съгласно чл.2 от същата, Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. (нова – ДВ, бр.31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г., доп., бр.62 от 2023 г., в сила от 21.07.2023 г.) прилагане на схемите и интервенциите за директните плащания. Съгласно чл.11, ал.1 от същата Наредба, всеки регистриран земеделски стопанин или упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно подава информация за обстоятелствата по чл.7, ал.1 в съответната общинска служба по земеделие или областната дирекция „Земеделие“ ежегодно, в срока и по реда на чл.5, ал.3 от Наредбата, а съгласно чл.13, ал.2 от същата, земеделски стопанин, който не е изпълнил задълженията си по чл.11, не ползва правата по чл.6. В този чл.6, ал.1 е предвидено, че регистрираните земеделски стопани за съответната стопанска година могат да кандидатстват и да получават: 1. (изм. – ДВ, бр.62 от 2023 г., в сила от 21.07.2023 г.) финансово подпомагане по съответните схеми, мерки и интервенции от Европейските земеделски фондове чрез ДФ „Земеделие“; 2. средства от централния бюджет за държавни помощи, а съгласно ал.2 на същия текст, в относимата й редакция, регистрираните земеделски стопани имат право: 1. да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието; 2. да получават безплатна информация, анализи и прогнози от ОДЗ; 3. да получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието; 4. да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл.55 от ЗСБТ и на чл.10а от ЗПЗП. Наредбата не предвижда никакви други ограничения или ограничаване на някакви права на земеделски стопанин, който не е задълженията си по чл.11, т.е. не се е пререгистрирал за съответната година.

Така, видно е от цитираните разпоредби на Наредба №3 от 29.01.1999 год., че липсата на пререгистрация на земеделския стопанин за съответната година, по никакъв начин не ограничава възможността му да наема на работа лица по трудово правоотношение, респ., да сключва трудови договори с наети лица, т.е. да има качеството „работодател“, с всички произтичащи от това права и задължения за страните по трудовия договор. Предвид това, съдът не споделя извода, направен в Разпореждане №083-00-322-7 от 28.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, възприет безкритично и в решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че след като осигурителят А. В. К. не е имал регистрация/всъщност пререгистрация/ като земеделски стопанин и че като такъв не е имал право на назначава лице по трудово правоотношение, като този извод всъщност не е правно аргументиран и обоснован. В допълнение следва да се отбележи, че срочният трудов договор, сключен от А. К. с жалбоподателя Н. К., е в изпълнение на сключения преди това от него, на основание чл.30б, ал.1, т.2 и чл.51, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта/ЗНЗ/, Договор №[номер] от [дата] с Агенция по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – [община], приложен към изпратената в съда, от ответника по жалбата, административна преписка /л.144-л.147/. По изложените по-горе съображения съдът намира за необоснован и и базиран на предположения изводът, направен в оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, че не било възможно Н. В. К. да е упражнявал трудова дейност като „[длъжност]“ при „А. В. К. - •••“, с ЕИК •••.

Така, предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че изводите на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, а именно - че Н. В. К. не е работил реално по трудово правоотношение и че не е упражнявал трудова дейност като „[длъжност]“ при „А. В. К. - •••“, с ЕИК •••, т.е. че не е престирал работна сила в полза на този осигурител, се опровергават и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което заключение съдът кредитира в пълна степен. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, дадени в съдебно заседание на 24.06.2025 год., като намира, че тези показания са последователни, взаимно допълващи се и напълно логични, а освен това, същите напълно кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Така, след анализ и преценка на събраните и обсъдени по-горе доказателства съдът счита, че от страна на жалбоподателя Н. В. К. изпълняван реално на сключения от него срочен трудов договор №008 от 13.10.2023 год. с работодателя ••• А. В. К. от [населено място], [община], т.е. същият реално е упражнявал трудова дейност като „[длъжност]” в животновъдните обекти на работодателя, за каквато длъжност е бил сключен трудовия му договор и като такъв общ работник в тези животновъдни обекти е работил за целия срок на договора от една година. От това следва, по аргумент от чл.10, ал.1 от КСО, противно на възприетото от административните органи от ТП на НОИ – Кърджали, че за жалбоподателя Н. В. К. е възникнало и е било налице осигуряване и съответно, същият е имал качеството „осигурено лице” по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че обжалваното решение е постановено най-напред при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - без горестоящият административен орган, в случая - директорът на ТП на НОИ – Кърджали, да е обсъдил в цялост оплакванията в подадените срещу разпореждането жалба и без изясни всички относими към случая факти и обстоятелства, а и без да събере допълнителни доказателства относно изложените в тази жалба фактически твърдения и следователно е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, а това съставлява нарушение на същественото процесуално правило на чл.35 от АПК, т.е. по отношение на оспореното решение е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК. Съдът намира също така, предвид събраните и ценени доказателства по настоящото дело, че както оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, така и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, са издадени в противоречие и с материалноправните разпоредби на закона - основание за отмяната им и по чл.146, т.4 от АПК, т.к. както бе обосновано и по-горе, за жалбоподателя Н. В. К. е възникнало и е било налице осигуряване, т.к. същият реално е осъществявал трудовите си задължения и е изпълнявал трудовите си функции по сключения от него срочен трудов договор и съответно, същият е имал качеството „осигурено лице” по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. От това следва, че не са били налице материалноправните предпоставки по чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.10 от КСО, за издаване на обжалваното пред директора на ТП на НОИ – Кърджали разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ – Кърджали.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на Н. В. К. от [населено място], [община], [област], се явява основателна и доказана, като Решение №2153-08-93 от 11.03.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и Разпореждане №083-00-322-7 от 28.01.2025 год., издаден от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени, като незаконосъобразни. Тъй като естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, на основание чл.173, ал.2, предл.3/трето/ от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателяа, със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона, касаещи правото на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя Н. В. К.. С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Н. В. К., изразена в подадената жалба против административния акт, както и в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски. В случая разноските произхождат от изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 1200.00/хиляда и двеста/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.•••, •••, от [дата] /л.6, стр.1/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата /л.6, стр.2/, и внесеното възнаграждение за назначеното по делото вещо лице – икономист, в размер на 500.00/петстотин/ лева, съгласно представеното и приложено по делото платежно нареждане за плащане към бюджета от 22.05.2025 год., референция [номер] на Банка „ОББ” АД клон – [община] /л.165-л.166/. Съдът намира за основателно направеното в хода по същество от процесуалния представител на ответника, възражение, на основание чл.75 от ГПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде взета предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025 г.), съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по КСО без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, адвокатското възнаграждение е определено в размер на 500.00/петстотин/ лева. В случая, заплатеното в брой адвокатското възнаграждение, в размер на 1200.00 лева, според представения по делото договор за правна защита и съдействие, надвишава този определен в Наредбата размер почти два пъти и половина, като съдът намира, че същият действително е прекомерен и несъответен на осъществените по настоящото дело правна защита и съдействие. По делото са проведени само две открити съдебни заседания, в които ангажираният адвокат - пълномощник на жалбоподателя, се е явил и в които е направил и относими доказателствени искания, които са били уважени от съда, като преди това е изготвил и подал жалбата до съда. В хода по същество обаче е изразил съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт в едно изречение, като същевременно е поискал да му бъде предоставен срок за представяне на писмена защита, но не е изготвил и представил такава в предоставения му от съда, а и след този срок. Предвид горното съдът намира, че този размер на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в случая действително се явява прекомерен и несъразмерен на осъществените по делото правна защита и съдействие, поради което същият следва да бъде редуциран от 1200.00/хиляда и двеста/ лева, на 800.00/осемстотин/ лева. Този размер от 800.00 лева съдът в настоящия състав намира, за справедлив, съразмерен и адекватен на конкретно осъществените по делото правна защита и съдействие от ангажирания от жалбоподателя процесуален представител – адвокат от АК – [област].

Поради изложеното, съдът намира своевременно направеното възражение за прекомерност за основателно, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя Н. К. следва да бъде присъдено заплатеното от него, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 800.00 лева или така, заедно със заплатеното възнаграждение на назначеното по делото вещо лице, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 1300.00/хиляда и триста/ лева.

За дължимите на жалбоподателя Н. В. К. от [населено място], [улица], [община], [област], деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІI/второ/, във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд