Решение № 3548 от 12.10.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 879/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 27а от ЗЗД. Административното дело е образувано по жалба на Д. В. Д., гр.София, [жк], вх. Б, ет. 4, ап. 29 чрез адв. П.Н. ВАК, съдебен адрес: гр. Варна, [улица], ет. 4, офис 6 срещу заповед № ЗД/Д-ЕН-134/16.09.2026 година на директор на ДСП –Плевен, с която е разпоредено спешно настаняване на Х. Д. Д. в професионално приемно семейство. В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налице фактически основания за издаването й, тъй като детето не е в риск, което да налага настаняване в приемно семейство . Посочва се, че при съмнения относно организиране на ежедневен режими, то не следва извеждане на детето, а предприемане на действия по подкрепа, наблюдение, насочвани, консултиране и съдействие.. Счита, че настаняването на детето следва да е след изчерпване на всички възможности за закрила и подкрепа. Счита, че не са проучени възможностите за отглеждане на детето от близки и роднини, като устния отказа от ползване на социална услуга не следва да се интерпретира като доказан, а и впоследствие е налице заявяване на такава. Посочва, че мярката е непропорционална, тъй като се прекъсва връзката между майка идете, възможност за кърмене. Моли за отмяна на заповедта и да бъдат присъдени разноски. В съдебно заседание оспорващата – Д. В. Д. се явява лично и адв. Н., като поддържат жалбата и намират, че са налице основания за отмяната й, тъй като не са изяснени всички факти от значение за случая, не са налице доказателства относно поставяне на детето в риска, осигурени са необходимите условия за отглеждането му. В случая са налице предприети действия и детето е записано при личен лекар и има час за такъв на 10.09.2026 година, което обстоятелство е известно на длъжностните лица при проверката. Налице е припознаване на детето и адекватни грижи за краткия период на отглеждане. Посочва се, че и с оглед представени доказателства за проучване на близък кръг от роднини, то същите не са такива, не са проучени роднини , които живеят в гр.Плевен и извършваните действия са формални. Считат, че следва да се отмени заповедта и претендират разноски. В съдебно заседание ответникът – директор на ДСП –Плевен се представлява от юрк. С., който оспорва жалбата и счита заповедта за законосъобразна, като издадена от компетентен орган при налични констатации, че детето не може да бъде отглеждано в семейна среда, тъй като не е наддало на тегло и при изписване е посочено, че е дехидратирано. Посочва, че мярката се прилага при условия на спешност и майката е подала заявление за ползване на социална услуга.Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение и такива не се следват. В съдебно заседание адв. К. - особен представител на Х. Д. Д., посочва, че в интерес на детето е да остане в приемно семейство. В съдебно заседание прокурор при ОП Плевен А.Б., който встъпи в производството по реда на чл. 16 , ал. 1, т. 3, предл. второ от АПК, счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налице доказателства, че детето е такова в риск, налице са доказателства, че грижата на майката е адекватна, има помощ от бабата на детето, налице са условия за отглеждането му в семейна среда и от кратък период на престой в дома му, не могат да се направят изводи за недостатъчни грижи. Счита, че не са изяснени относимите факти за издаване на акта, не са проучени лицата, които могат да отглеждат детето, въобще не е проучен бащата, който след издаване на заповедта е припознал детото. ДСП –Червен бряг не изпраща представител, а е налице социален доклад, в който се посочват предприетите действия от страна на дирекцията и ,че детето се отглежда при добри условия в приемното семейство. Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Подаден е устен сигнал вх. № СИГ/Д-ЕН/515 от 31.08.2024 година от С. Я. л. 45 по делото– старша акушерка в Клиника по неонатология на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ Плевен, че е родено дете на 30.08.2026г. от майка Д. В. Д. в Родилно отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски" гр. Плевен, като майката е неадекватна, затворена и нестабилна. На 31.08.2026 година е извършен преглед на майката, отразен във формуляр на л. 47 по делото и е отбелязано, че в ясно съзнание, привидно спокойна, мисловно – удължено реактивно време, забавен по темп. Процес, без налудности, граматически и структурно правилно структуриран, но наличие на свръхценни идеи относно бъдещето на партньорството, съхранени памет и интелект. Направено е заключение , че остава под наблюдение на персонала и при необходимост повторен преглед от психиатър. На 09.09.2026 година е изготвен формуляр за приемане на устен сигнал на л. 42 по делото, в който е отразено, че на 09.09.2026г. е посетен адреса на който се отглежда детето Х. Д. Д. за проверка, дали са изпълнени дадените Препоръки от ОЗД-Плевен. При посещението е установено, че детето все още не е-записано при личен лекар, след изписване от болничното заведение, не е извършен преглед на здравословното му състояние от педиатър и няма удостоверение за раждане и е в 13.43ч. началник ОЗД-Плевен е; подал- сигнал на [тел. номер] за съдействие от медицински екип и посещение на адреса, където се отглежда новороденото с цел установяване на здравословното му състояние от педиатър. На 09.09.2026 година е изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал от 31.08.2026 година л. 27 по делото. В него се посочва, че ОЗД-Плевен е получен устен сигнал от С. Я.-старша акушерка Клиниката по Неонатология на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен, касаещ дете, родено на 30.08.2026г. с антропометрични данни: тегло-3665гр: и.ръст-51 см. По данни на медицинския персонал майката на детето изглежда, неадекватна, затворена и нестабилна. Проведен е разговор с Х. И. В. при проведена среща в ОЗД- Плевен на 01.09.2026г. , майка на Д. Д., която е посочила, че дъщеря й Д. Д. е живяла в гр. София в собствено жилище, но през зимния сезон на 2025/2026г. е станал пожар във входа и дома не е подходящ за обитаване и се е преместила да живее в гр. Плевен в дома на майка си, където е преминала бременността. Посочва се, че на 01.09.2026г. в Родилно отделение на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен е проведена среща с Д. Д. и е получена информация, че на 30.08.2026г. в 5.00ч. е родила дете от женски пол, нормален механизъм, новороденото дете ще носи имената Х. Д. Д. и ще се отглежда в гр.Плевен в семейната среда на бабата по майчина линия. По данни на майката, в дома за новороденото е подготвено детско легло, дрехи, козметика и хигиенни материали, като помощ при отглеждането на детето ще получава от своята майка. Посочва се, че след изписването на детето на 02.09.2026г. са направени три домашни посещения от социални работници от ОЗД-Плевен, като са установени крайно лоши битови и хигиенни условия, майката и бабата не познават и не могат да задоволят потребностите на новороденото: от храна, лична и битова хигиена, режим на хранене и сън, не е записано на личен лекар и не е прегледано от педиатър с цел проследяване развитието му. Направени са препоръки да се запише детето на личен лекар, който да проследява здравословното му състояние; да се подобрят хигиенните условия, при които се отглежда детето, както и да се премахнат опасни мебели в близост до детската кошара. Към издаване на доклада детето не е припознато от биологичния баща и няма данни за социален кръг на майката. В доклада се описва установената обстановка в жилището - апартамент, състоящ се от хол с едно единично легло, легло приста с ракла; бебешка кошара, масичка, две табуретки и много шкафове, като на един от шкафовете пантите са повредени и може да падне всеки момент; гардероби, библиотеки и др. вещи, като помещението е претрупано от вещи, тъмно и задушно. Отразено е, че майката кърми детето седнала на седалка от автомобил, като детската кошара е точно под шкафа с повредени панти и трапезарията на дома е обзаведена с диван; хладилник, фризер, маса, шкафове и много книги и всякакви вещи. Хигиената в дома е на много лошо ниво, непочистен прах, паяжини, непроветрено навсякъде. Б. Х. В. пуши в трапезарията й кухненския бокс, пада прах навсякъде и има опасност от възникване на пожар. Банята и тоалетната са в общо помещение, което е с много лоша хигиена, неподдържано и непочистено. Водата, която се използва за приготвяне на адаптирано мляко за детето; е с неясен произход, съхранява се в 10 литрови туби и е с тъмен цвят. Посочва се , че майката е консултирана за ползване на социални услуги, като е записана при личен лекар д-р Г. Й. през 2023 година, но не е посещавала. Проведен преглед на при д-р Я. - акушер-гинеколог при вече напреднала бременност. В доклада е отразено, че след изписването на детето се полагат грижи от майката и бабата , като не е осигурена личен лекар и има записан час за 10.09.2026 година, тъй като е в отпуск. Прието е, че жилището не е подходящо за отглеждане на новородено дете, майката и бабата не познават потребности на детето, като не могат да определят точния грамаж на храната, като от 04.09.2026 година детето се кърми и за детето няма изграден режим на сън, хранене и хигиена. Майката заявява категорично желание да се грижи за детето, но наблюденията на ОЗД –Плвен, е че майката не познава потребностите на детето по отношение на хранене, сън, дневен режим, лична хигиена и се касае за дете в риск по см. на чл. 4, ал. 1, т. 10 от ЗЗД и следва да бъде прдеприета мярка „ осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита“ на детето. Представени са протоколи от посещения и срещи с майката от 09.09.2026 година , 08.09.2026 г . , 01.09.2026 година. . На 16.09.2026 година е изготвен доклад за оценка на постъпил сигнала от 09.09.2026 година, в който е отразено , че този сигнал е от самосезирал се социален работник в ОЗД –Плевен и то след извършено посещение на адрес, където се отглежда детето. Описва се вече соченото в доклада от 31.08.2026 година и освен мярката, предложена на 09.09.2026 година е посочено, че следва да бъде предприета мярка „настаняване в приемно семейство“ , тъй като не могат да се осигурят адекватни грижи в семейна среда от майката и бабата. Приложено е писмо от 09.09.2026 година от директор на ДСП Червен бряг относно проведена среща с приемен родител - Д. Д., която отговаря на изискванията и има готовност за отглеждане на детето. Изготвена е на 16.09.2026 година индивидуална оценка на потребностите – л. 39 по делото . В същата се посочва, че майката не познава потребностите на детето и е в състояние да се грижи за детето, не желае да ползва социални услуги и жилището не разполага с необходимите хигиенно –битови условия и за детето няма изграден режим на хранене, сън , хигиена и детето не е припознато от биологичния си баща. Описва се установено с предходни доклади и се прави извод, че детето е „дете в риск“ и следва да бъде настанено в приемно семейство. По делото е представено удостоверение за раждане на детето от 11.09.2026 година, епикризи, сигнали от оспорващата до РП, искане за предоставяне данни относно местонахождение на детето от 17.09.2026 година и от 12.09.2026 година , представена е заповед за компетентност. Представен е план за действие на л. 16 по делото от 21.09.2026 година,след издаване на оспорения акт, в който са отразени дейностите – настаняване на детето в приемна семейство , изготвяне на искова молба и внасяне в РС, отпускане на еднократна финансова помощ по реда на чл. 48 от ППЗЗДет., наблюдение на детето в приемно семейство и осъществяване на контакт между майка и детето. Изготвен е и плана за работа с родителите. Изготвен е социален доклад за затваряне на случай от 23.09.2026 година , в който се посочва, че предприетата мярка на закрила – настаняване в приемно семейство е адекватна и в интерес на детето По делото е представено заявление за припознаване на детето от 18.09.2026 година от А. Б. Б., заявление възражение от оспорващата и Б. от 25.09.2026 година срещу прибързано настаняване на детето, заявление от Д. за ползване на социална услуга, заявление от 25.09.2026 година от оспорващата и Б., че осъзнават отговорностите си по отглеждане на детето и, че са налице условия за грижи за новородената им дъщеря, да се осигури възможност за срещи с детето и изразяват готовност за домашно посещение, с цел установяване на битови условия. Представени в съдебно заседание от оспорващата са доказателства за проследяване на бременността й – Амбулаторни листи и снимки от прегледа, доказателства относно наличие на обезпеченост по отношение на жилище за отглеждане на детето – 3 броя нот. актове. В съдебно заседание от ответника са представени писма за проучване на близък кръг от роднини с цел настаняване на детето. Като свидетел е разпитана – Х. И. В. -баба на детето. Същата заяви, че са подготвени за отглеждането му, чакано и желано дете е . Посочва, че жилището не е голямо, но има създадени услови за отглеждане на новороденото – има легло, детска козметика, пералня машина, топла вода, храна, вода и всичко необходимо. Посочва, че при посещението на социалните работници са дадени препоръки за премахване на мебел със счупена вратичка и веднага е изпълнено това, показани са мляко, вода и уреди за подготовка на храна за него . Свидетелката споделя, че едва на 4.09.2026 година е започнало кърменето на детето, което е спокойно, в добро състояние, като грижата за него е на майката изцяло, тъй като тя работи като счетоводител и оказва помощ с пазаруване, готвене, къпане, приготвяне на храна. Намира, че дъщеря й разполага с необходимите качества и способност за отглеждане на детето , което е припознато от биологичен баща, но той не живее с тях. Посочва, че имат финансова обезпеченост, дъщеря й работи като преводач от френски и португалски, лицензиран преводач е , има две висши образования и разполага с възможност за работа и осигуряване на детето. Посочва, че за краткия период на отглеждане на детето са полагали необходимите грижи и счита, че отнемането с полиция и присъствие на много социални работници е ненужно и не е необходимо, тъй като не съществува никакъв риск за новороденото. Споделя, че дъщеря й не е изразявала опасания по отношение на грижите за детето, а напротив спокойна е била, щастливи и са правили всичко необходимо, за да се чувства детето добра. Като свидетел бе разпитана С. Ж. Т.- братовчедка на свидетелката. Същата заяви, че познава оспорващата и майка й, домът им е малък , но чист и пригоден за отглеждане на детето, което е желано. Посочва, че майката има потенциал да се грижи за дъщеря си, финансово са обезпечени и полагат необходимите грижи за бебето. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД – заместващ директор на дирекция „Социално подпомагане“ Плевен съгласно заповед № 1506-РД01-0172/21.02.2024 година на директор на ДСП Плевен и представени доказателства за ползване на годишен платен отпуск. Съдът намира, че заповедта е постановена в установената писмена форма, но при липса на фактически основания и в нарушение на административно-производствените правила, в несъответствие с материалния закон и целта на закона. Съгласно чл. 27 от ЗЗД предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД – временно настаняване в приемно семейство. Тя е временна и се налага незабавно по административен ред при наличие на сигнал. В случая от събраните по делото доказателства не установява, че е налице дете в риск. Соченото в сигнала, че майката е неадекватна, затворена, нестабилна не се доказват. Раждането е на 30.08.2026 година и е нормално предвид умора, емоционални преживявания родилката да се чувства уморена, притеснена относно бъдещото отглеждането на детето, но Д. не е споделяла с медицинския екип, че има опасения , че не може да отглежда детето си, а напротив иска да се грижи за чаканото дете, възприема съветите, които получава при обучение, как да подготвя храната, да извършава ежедневен тоалет на бебето. Изводите на административния орган, че не могат да бъдат полагани адекватни грижи за детето не са подкрепени с доказателства и те не са изяснили всички относими факти и обстоятелства преди да постановят заповедта, с която е разпоредено настаняване на новородено едва на 10 ден от раждането му в приемно семейство. Представените протоколи по делото не доказват лоши хигиенни условия, липса на възможност за отглеждане на детето, незнание как да се приготви храна и как да се къпе. Напротив от свидетелски показания на В. – баба на детето се установява, че има неточности в отразеното в протоколите и пресъздадени в доклада от 09.09.2026 година, че водата за храна на детето е от пет литрови бутилки с мътна течност. В с.з бе заявено, че това са бутилки с домашен оцет и те не се използват за приготвяне на храна на детето, като на проверяващите е показана водата, която се ползва, кана за загряване на водата, използваното адаптирано мляко, което след указание на проверяващите не се съхранява в хладилник, но тези обстоятелства не са отразени в протоколи за посещение. Съдът намира, че описаното в протоколите относно условия в жилището от посещенията е непълно и тенденциозно. Соченото, че има много книги, предмети и различни вещи не води до извод за дете в риск, а напротив има своето обяснения, тъй като е налице пожар в жилищен блок в гр. София, в който е живяла оспорващата и напускане на това съсобствено жилище с майка й, тъй като е негодно за обитаване от бременна жена и новородено и настаняване в гр.Плевен и това обяснява наличието на вещи. Съдът намира, че фактите, сочени от органа , се представят необективно и не са предприети действия за изясняване на действителните обстоятелства за отглеждане на дете, а се приема, че няма такива. Не са проучени всички обстоятелства преди издаване на акта и макар да е налице припознаване на детето едва след издаване на заповедта, то не са предприети действия по изясняване на биологичен баща на детето, а в оспорената заповед се посочва , че според акта за раждане е неизвестен, но нито в докладите, нито в протоколи от проведени срещи се засяга изясняване на това обстоятелство, което безспорно има значение при преценка на фактите за поставяне на дете в риск. С оглед представени доказателства от ответника за проучване на близък кръг роднини и близки, то липсват данни да се търси съдействие на бащата, независимо, че е налице заявление за припознаване от 18.09.2026 година. Това обстоятелство е също в насока за нарушаване на принципа на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства при постановяване на акта и именно поради спешност на предприета мярка, то следва обективно и задълбочено да се изследва възможността за настаняване при близки или отглеждане от бащата, а не да бъде отделено новородено от рождената му майка едва 10 дни след раждането, което безспорно емоционална травма за майката и за детето. Съдът с оглед приложените писмени доказателства намира, че незаконосъобразно административният орган е приел, че в конкретния случай се налага прилагане на мярка за закрила - "предоставяне на социална услуга - резидентен тип –настаняване в приемно семейство. " и е налице несъответствие с материалния закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 33, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето вр. чл. 25, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 4, ал. 1 , т. 4 от ЗЗД - тази разпоредба предвижда спешно настаняване на детето извън семейството, когато има опасност за здравето и живота му, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" и при спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. В случая по сигнал на гл. акушерка, че майката е неадекватна започва проверката, но не е отчетено емоционалното състояния на оспорващата веднага след раждането, а и започналите проверки допълнително травмират същата, която не разполага с време дори да осъзнае случващото се. По делото е представено доказателство за преглед от лекар на 31.08.2026 година– л. 47 по делото, и е отразено, че не е установено да е налице психически проблем, и неясното посочване в сигнала – нестабилна не е подкрепено с конкретни данни, какво се наблюдава в поведението на майката, което води до извод, че не може да се грижи за детето си. Посочено е психичен статус – всестранно ориентирана, в ясно съзнание, психомоторно привидно спокойна, , емоционално - дистантна, мисловно – без налудности, памет и интелект – съхранение и съответни на нивото на образованието и социален статус. Съдът намира, че соченото, че няма избран личен лекар на детето и насрочен час не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като и пред социалните работници е посочено , че това е д-р Д., която е в отпуск и е назначила преглед на 10.09.2026 година. Това е заявено нееднократно от бабата на детето при проверките, но тенденциозно в протоколи и доклади се отбелязва, че няма такъв, което не е вярно. Съдът намира, че в производството по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД се цели защита на висшия интерес на детето от опазване на неговия живот и здраве при установена заплаха за тях, като административният орган дължи незабавно произнасяне, като съдът намира, че няма данни за липса на родителски капацитет на оспорващата за отглеждане на детето и този извод , направен само по сигнала на гл. акушерка и факт, че е отказано ползване на социална услуга от майката на третия ден след раждането не води до заключение, че същата не може да се справи, а и както заяви в с.з пълномощник на ответника тепърва се работи с майката на детето, за да се прецени налице ли е родителски капацитет. Предвид липсата на доказателства за поставяне на детето в риск, че е налице опасност за живота и здравето му, изведен само от факта, че в жилището има много вещи, книги и прах, то прилагането на тази мярка е в несъответствие с материалния закон, както бе посочено по-горе. Съдът намира, че настаняването на дете извън семейството е мярка за закрила, която в случая е предприета незаконосъобразно, тъй като не са налице данни за нестабилна среда, в която се отглежда детето , а напротив –майката е преводач, осигурено лице, проследявана е бременността й и това опровергава твърденията в социален доклад, че не е проследена бременност й се прави извод, че е небрежна по отношение на раждането и отглеждането на детето. Соченото, че има предходно раждане през 2023 година и починало дете три дни след раждането в соц. оценки и доклад също не е факт в насока, че майката не може да се грижи за детето си, тъй като не са изяснени от органа причините, поради смърт на детето и по този начин само с посочването на този факт без подробни данни относно конкретните обстоятелства не може да се приема , че оспорващата не може да се грижи за детето си. Съдът намира, че мярката е несъответна и на целта на закона. Член 10, ал. 1 ЗЗДет прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, като един от базовите принципи на закрилата, изведен от чл. 3, т. 3 ЗЗДет е "осигуряване най-добрия интерес на детето", а съгласно дефиницията от § 1, т. 5 ДР ЗЗДет, в него се включва преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на детето и способности на родителите да се грижат за него, като следва да бъдат отчетени физическите, психическите и емоционалните потребности на детето ,възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗД не се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве, да се осигури нормалното развитие на детето, тъй като е налице отделяне на детето на 10 ден от раждането от майката, която започва да го кърми и се нарушава създаването на емоционална връзка между майката и детето, което се отглежда от приемно семейство, а не от рождената майка, която в случая е очаквала това дете, същото е желано, създадени са условия за отглеждането му и соченото за липса на организация на ежедневните му грижи , отразено в доклада, не може да бъде възприето, тъй като само в рамките на седем дни не е възможно да се извърши тази преценка от социалните работници, които са извършили три посещения на дома на оспорващата и нямат наблюдение върху ежедневието на детето. Предвид горното съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изход на делото искането на пълномощник на оспорващата за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва Дирекция „Социално подпомагане“ Плевен да заплати на Д. В. Д., гр.София, [жк], вх. Б, ет. 4, ап. 29 разноски в размер 617,89 евро, както следва – 612,78 евро възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие и предоставено банково нареждане за извършено плащане и 5.11 евро държавна такса. Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ответника е основателно и независимо, че производството се развива в рамките на съкратени срокове и правната защита и съдействието изискват незабавно запознаване с материалите по делото, изразяване на становище и осъществяване на процесуално представителство, то съдът намира, че следва, предвид минимален размер на възнаграждението за защита по ЗЗД в чл. 20 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 306, 39 евро, че следва да се присъди такова в двоен размер на минималното- 612,78 евро, а за остатъка до 1200 евро, искането на оспорващата следва да бъде оставено без уважение. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав