Решение № 783 от 17.4.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 1596/2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, ……………..г. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 26.01.2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1596 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен e глав e н иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуал e н иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Ищците А.Н.Д.и К.Х.М.- синдици на „К.Т.Б.“АД - в несъстоятелност („КТБ“АД (н.), ЕИК •••••, твърдят, че на 20.06.2014 г. било прието Решение № 73 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2014 г., като с решението „КТБ“ АД (н.) била поставена под специален надзор. Сочат, че било спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД (н.), като дейността на банката била ограничена и било забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Поддържат, че били отстранени от длъжност членовете на УС, отстранени били от длъжност членовете на Надзорния съвет, лишени били от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. Твърдят, че решението било обявено по партидата на Б.та в ТР на 23.06.2014 г., а на 16.09.2014 г. било прието Решение № 114 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., като с решението срокът, за който „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор, бил удължен до 20.11.2014 г. Сочат, че решението било обявено по партидата на Б.та в ТР на 18.09.2014 г., а на 06.11.2014 г. било прието Решение № 138 на УС на БНБ съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г. Поддържат, че с решението на „КТБ“ АД (н.) бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност поради отрицателния собствен капитал на Б.та и било взето решение да бъде подадено искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност, като решението било вписано по партидата на банката в ТР на 07.11.2014 г. Твърдят, че БНБ подала молба за откриване производство по несъстоятелност срещу „КТБ“ АД, въз основа на която било образувано т. д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 с-в на СГС. Сочат, че с Решение № 664/22.04.2015 г. по делото, считано от 22.04.2015 г. било открито производство по несъстоятелност, като банката била обявена в несъстоятелност и било постановено осребряване на имуществото. Твърдят, че решението било вписано по партидата на банката в ТР на 22.04.2015 г. Поддържат, че с Решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г. по описа на III с-в на САС, постановено в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД (н.), било отмено първоинстанционното решение в частта по отношение на определената начална дата на неплатежоспособност и била определена за начална дата на неплатежоспособност на банката датата 20.06.2014 г., като решението било вписано по партидата на банката в ТР на 08.07.2015 г. Твърдят, че с Решение № 196/13.11.2015 г. УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките било взето решение, считано от 13.11.2015 г., да бъде освободен Р.А.от осъществяване на правомощията на синдик на „КТБ” АД (н.), като считано от същата дата били назначени К.М.и А.Д., за синдик на „КТБ” АД (н.), а решението било вписано по партидата на банката в ТР на 13.11.2015 г. Поддържат, че с Решение № 48/02.03.2016 г. УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките взел решение Л.И.да бъде освободен като лице, изпълняващо правомощията на синдик, като към момента, правомощията на синдик на Банката се осъществявали едновременно от А.Д.и К.М., а решението било вписано по партидата на банката в ТР на 02.03.2016 г. Твърдят, че на 15.02.2010 г. между „КТБ“ АД (н.), в качеството на кредитор, и ответника „И.К.“ ЕООД, ЕИК •••••••, в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит по картова сметка от 15.02.2010 г. Сочат, че съгласно чл. 1 от договора банката разрешила ползване на кредит в евро по картова разплащателна сметка, при максимално допустим размер на разрешения кредит до 10 000 евро, а съгласно чл. 8 от договора крайният срок, в който кредитополучателят следвало да погаси задълженията си бил 15.02.2011 г. Твърдят, че с Анекс № 1 от 14.02.2011 г. страните постигнали съгласие за продължаване действието на договора за кредит, като крайният срок за погасяване на кредита бил 15.02.2012 г. Поддържат, че с Анекс № 2 от 14.02.2012 г. страните постигнали съгласие за продължаване действието на договора за кредит като крайният срок за погасяване на кредита бил 15.02.2013 г. Твърдят, че кредитополучателят следвало да заплати допълнителна такса за управление на кредита за удължения срок в размер на 1.5% от договорения размер на кредита. Сочат, че с Анекс № 3 от 14.02.2013 г. страните постигнали съгласие за продължаване действието на договора за кредит, като крайният срок за погасяване на кредита бил 15.02.2014 г., както и че кредитополучателят следвало да заплати допълнителна такса за управление на кредита за удължения срок в размер на 1.5% от договорения размер на кредита. Поддържат, че с Анекс № 4 от 31.01.2014 г. страните постигнали съгласие за продължаване действието на договора за кредит, като крайният срок за погасяване на кредита бил 15.02.2015 г., както и че кредитополучателят следвало да заплати допълнителна такса за управление на кредита за удължения срок в размер на 1.5% от договорения размер на кредита. Твърдят, че към 23.10.2014 г. (денят предхождащ този, в който било отправено процесното изявление за прихващане) задълженията на ответника по договора за редовна главница възлизали в размер на 9 981, 22 евро. Сочат, че на 24.10.2014 г. в деловодство на банката постъпило Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 9751/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), отправено от Е.В.Р., ЕГН ••••••••••. Поддържат, че съгласно подаденото уведомление Е.Р.съобщавала, че по силата на Договор за цесия от 21.10.2014 г., прехвърлила на „И.К.“ ЕООД, свое парично вземане в размер на 12 000 щатски долара. Твърдят, че било посочено, че горното вземане на Е.Р.произтичало от сключен между нея и „КТБ“ АД (н.) Анекс № 113768 от 08. 08.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ••• ен депозит, за който в Банката била открита депозитна сметка. Сочат, че към уведомлението бил приложен екземпляр от Договор за цесия от 21.10.2014 г., сключен между Е.Р.и ответника. Поддържат, че с Изявление за прихващане с вх. № 9752/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), ответникът отправял изявление за прихващане на придобитото и описано по-горе вземане от Е.Р.в размер на 12 000 щатски долара, срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за кредит по картова сметка от 15.02.2010 г., ведно с Анекс № 1 от 14.02.2011 г., Анекс № 2 от 14.02.2012 г., Анекс № 3 от 14.02.2013 г. и Анекс № 4 от 14.02.2014 г. към него. Намират, че изявленията за прихващане, отправени до банката в периода до датата на назначаване на синдик, не можели да породят валидно правно действие, тъй като същите не били отправени до компетентния за приемането им орган. Считат, че процесното изявление за прихващане, като отправено не по установените в нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН форма и ред, се явявало нищожно. Поддържат, че процесното изявление за прихващане, отправено от ответника било извършено след определената начална дата на неплатежоспособност на банката и след поставянето й под специален надзор. Поради това считат, че извършеното прихващане било с темпорален момент, който попадал в приложното поле на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, с оглед на което прихващането било недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ. Намират, че процесното изявление за прихващане, направено от ответника, респ. придобиването от ответника на вземанията, били извършени след 20.06.2014 г. - датата на поставяне под специален надзор на банката, с оглед на което по отношение на ответника било налице знание за неплатежоспособност при придобиване на вземанията, прихванати със задължения към банката. Поради това считат, че било изпълнено изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН и че прихващането било недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ. Поради това молят съда за постановяване на решение, с което на основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, да бъде обявено за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 9752/24.10.2014 г., отправено от „И.К.“ ЕООД до „КТБ“ АД (н.). Евентуално молят за постановяване на решение, с което на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 9752/24.10.2014 г., отправено от „И.К.“ ЕООД до „КТБ“ АД (н.). Евентуално молят за постановяване на решение, с което на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 9752/24.10.2014 г., отправено от „И.К.“ ЕООД до „КТБ“ АД (н.). Претендират разноски по делото. Ответникът „И.К.“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Моли за тяхното отхвърляне. Сочи, че дружеството било клиент на банката повече от седем години, като целият търговски оборот минавал през сметките в банката. Сочи, че след поставяне под особен надзор срещнал трудности с обслужването и открил сметки в друга банка. Твърди, че при сключване на договора за цесия се съобразил с разпоредбите на действащото тогава законодателство в България. Поддържа, че според Договора за цесия от 21.10.2014 г. цената на придобитото вземане била по номинал, без какъвто и да било дискаунт. Сочи, че към 24.10.2014 г. - датата на отправеното изявление за прихващане, не предполагал, че банка в държава от ЕС няма да бъде отворена, имайки предвид практиката в редица европейски държави с банки в ликвидно затруднение. Твърди, че към 24.10.2014 г. няма как и от къде да е знаел, че на 06.11.2014 г., БНБ ще отнеме лиценза за извършване на банкова дейност на банката. Твърди, че към 24.10.2014 г. не е имало как да знае, че считано от 22.04.2015 г., ще бъде открито производство по несъстоятелност при СГС и ще бъде определена начална дата на неплатежоспособност - 06.11.2014 г. Поддържа, че към 24.10.2014 г. не е имало как да знае, че САС със свое решение от 03.07.2015 г. ще промени началната дата на неплатежоспособност на 20.06.2014 г., както и че не е знаел, че на 28.11.2014 г. в бр. 98 на ДВ ще бъдат обнародвани изменения и ограничения в ЗБН. Сочи, че ако всички тези бъдещи факти, са били известни на синдиците на банката, на него като клиент на банката, не били. Поддържа, че Договорът за цесия от 21.10.2014 г. и изявлението за прихващане от 24.10.2014 г. били надлежно осчетоводени от представляващите КТБ, съгласно действащото законодателство в Република България. Ищците са депозирали допълнителна искова молба. Поддържат изложеното в исковата молба. Поддържат изложените доводи, че фактическите състави на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, респ. на тези на чл. 59, ал. 5 от ЗБН и на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, са се осъществили, като в тази връзка излагат подробни съображения в допълнителната искова молба. Оспорва датата, на която е бил сключен договорът за цесия, като моли за момент на придобиване на вземането по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН да се приеме датата на уведомяване на банката – 24.10.2014 г. Ответникът „И.К.“ ЕООД е депозирал допълнителен отговор. Поддържа, че за ищеца липсвал правен интерес от провеждане на иска по чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Излага подробни доводи за недопустимост на иска по чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Евентуално намира този иск за неоснователен, като излага подробни съображения в тази връзка. Поддържа, че хипотезите на нормите на чл. 59, ал. 1, ал.2, ал. 3 и ал. 4 от ЗБН визирали и обхващали прихващания, които били извършени от кредитор на неплатежоспособната банка в хода на започнало производство по несъстоятелност на същата банка. Счита в условията на евентуалност, че към процесното прихващане била приложима редакцията на чл. 59 от ЗБН, действала след изменението на ЗБН, направено с ДВ, бр. 59 от 2006 г., като изменението на този член с ДВ, бр. 98 от 2014, в сила от 28.11.2014 г., нямало обратно действие, а нормата била материалноправна. Развива в допълнителния отговор подробни съображения за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Поддържа, че целият фактически състав на процесното прихващане бил осъществен по време на действие на редакцията на закона до 28.11.2014 г. Излага подробни доводи за неоснователност и на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Поддържа, че вземането, с което извършил прихващането, било придобито по силата на договора за цесия от 21.10.2014 г., а не с уведомяването на банката. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски по делото. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „КТБ“АД /н./, като била определена за начална дата на неплатежоспособността на банката - 06.11.2014 г., открито е било производство по несъстоятелност, като е банката е била обявена в несъстоятелност. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, 3-ти състав – влязло в сила, е било отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г. постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI- 4 състав в частта, в която е била определена начална дата на неплатежоспособността на банката, като била определена друга начална дата - 20.06.2014 г. Страните не спорят, че на 15.02.2010 г. между „КТБ“ АД (н.), в качеството му на кредитор, и ответника „И.К.“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит по картова сметка от 15.02.2010 г. Не се спори, че към договора са били сключени посочените в исковата молба анекси - Анекс № 1 от 14.02.2011 г., Анекс № 2 от 14.02.2012 г., Анекс № 3 от 14.02.2013 г. и Анекс № 4 от 14.02.2014 г. Не е спорно и обстоятелството, че между Е.Р.– в качеството й на цедент и ответника „И.К.“ ЕООД – в качеството му на цесионер, е бил сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свое парично вземане в размер на 12 000 щатски долара, като спорна по настоящото дело е единствено датата на която е сключен този договор, респ. дали същият е бил сключен на 21.10.2014 г. Не се спори и досежно това че ответникът е отправил до „КТБ“ АД Изявление за прихващане вх. № 9752/24.10.2014 г. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Искът е предявен в срока по чл.62, ал.1 ЗБН и следователно е допустим. Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, п рихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. То има погасително действие по отношение на задължени ята до размера на по-малкото и форма на извън съдебно принудително удовлетворяване на кредитора. ЗБН въвежда и специални правила в чл.59, ал.1 ЗБН, в която част общите норми на ЗЗД ще бъдат изключени. Към момента на достигане на изявлението за прихващане - 24.10.2014 г. ответникът е носител на активното вземане придобито въз основа на договора за цесия, а банката на пасивното вземане изходящо от договора за заем, като липсва спор относно ликвидността и изискуемостта. По иска по чл.59, ал.2 ЗБН вр. чл.26, ал.1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл.59, ал.2 ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Редакцията на текста недвусмислено сочи, че правилото се отнася за хипотезата на открито производство по несъстоятелност и назначен длъжник. В случая изявлението за прихващане предхожда решението за откриване на производството по несъстоятелност(24.10.2014 г.) Следователно изискването за форма е неприложимо. Тъй като са налице предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД следва да се направи извода, че вземанията са погасени до размера на по малкото, а искът за установяване на нищожност на сделката е неоснователен. Сбъдването на вътрешно процесуалното условие - отхвърляне на главния иск, налага да се разгледа евентуалния иск по чл.59, ал.5 от ЗБН. По иска по чл.59, ал.5 от ЗБН Съгласно нормата на ч л. 59, ал. 5 ЗБН, приложима въз основа на предаденото й обратно действие с § 8 ПЗРЗИДЗБН - ДВ, бр. 22 от 2018 г., н едействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. Съгласно актуалната редакция на визираната норма моментът на придобиването на вземането, в случая посредством договора за цесия, е без правно значение. Прихващането е извършено с и зявлението от 24.10.2014 г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността (20.06.2017 г.) и следоватено е недействително по отношение на кредиторите. Това налага извода да основателността на иска. В тежест на отвеника следва да се възложи дължимата държавна такса, съгласно правилото на ал.7 на чл. 59 ЗБН – 838, 49 лв. Воден от горното, Софийският градски съд