Решение № 1174 от 20.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 38298/2024 г.

Р. Б. А. е предявила срещу С. К. П., Б. И. С., М. И. Д. /конституирани на място на починали в хода на делото ответник Т. Б. С./ и З. А. А. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17,01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, с площ от 538 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 437, кв. 41, парцел III, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ••••••••••••••, ••••••••••••••, ••••••••••••••, •••••••••••••••, който поземлен имот съгласно документи за собственост представлява дворно място от 785, съставляващо имот планоснимачен номер V-437 в квартал № 24 по плана на ••••••••••••••••, при съседи: от две страни -наследници на М.М., наследници на С. П. и шосе, заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 квадратни метра, с площ на мансардата от квадратни метра, построена през 1953 г., която сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК е заснета като сграда с идентификатор ••••••••••.1 с адрес на сградата: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ••••••••••, застроена площ от 95.00 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни, обекти в сградата: няма данни, номер по предходен план: няма, предназначение: жилищна сграда[1]еднофамилна, стар идентификатор: няма, заедно с всички подобрения и приращения върху имота, включително и сграда - гараж заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК като сграда с идентификатор ••••••••••.3 с адрес на сградата: г•••••••••••••••••, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••••••, застроена площ от 19 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която ½ ид. ч. е предмет на сделки обективирани в нотариален акт № 183 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5071, дело № 366/2024 г., на нотариус В.М. с рег. №053 по НК и нотариален акт № 184 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5072, дело № 367/2024 г., на нотариус В.М. с рег. №053. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД от Р. Б. А. срещу С. К. П., Б. И. С., М. И. Д. /конституирани на място на починали в хода на делото ответник Т. Б. С./ и З. А. А. за прогласяване за нищожен на договор за дарение сключен между Т. Б. С. и З. А. А. обективиран в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 183 от 22.05.2024 г., том II, рег. №5071, дело №366/2024 г., на нотариус В.М. с рег. №053 по РНК, с район на действие - района на СРС, вписан в СВ-София под акт №93, том 87, дело № 29368 с вх.рег.№38504/22.05.2024 г. на 1% от 1/2 идеална част от недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17,01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, с площ от 538 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 437, кв. 41, парцел III, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ••••••••••••••, ••••••••••••••, ••••••••••••••, •••••••••••••••, който поземлен имот съгласно документи за собственост представлява дворно място от 785, съставляващо имот планоснимачен номер V-437 в квартал № 24 по плана на ••••••••••••••••, при съседи: от две страни -наследници на М.М., наследници на С. П. и шосе, заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 квадратни метра, с площ на мансардата от квадратни метра, построена през 1953 г., която сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК е заснета като сграда с идентификатор ••••••••••.1 с адрес на сградата: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ••••••••••, застроена площ от 95.00 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни, обекти в сградата: няма данни, номер по предходен план: няма, предназначение: жилищна сграда[1]еднофамилна, стар идентификатор: няма, заедно с всички подобрения и приращения върху имота, включително и сграда - гараж заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК като сграда с идентификатор ••••••••••.3 с адрес на сградата: г•••••••••••••••••, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••••••, застроена площ от 19 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, като привиден, прикриващ договор за продажба, както и иск с правно на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, с които се иска да се допусне изкупуване в полза на Р. Б. А. на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, при същите условия при които е продаден от ответника Т. Б. С. на ответника З. А. А. срещу цена в размер на 15000 евро. Ищцата твърди, че собственик на основание давностно владение и наследствено правоприемство на недвижим имот, поземлен имот с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18-13/17,01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, с площ от 538 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 437, кв. 41, парцел III, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ••••••••••••••, ••••••••••••••, ••••••••••••••, •••••••••••••••, който поземлен имот съгласно документи за собственост представлява дворно място от 785 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер V-437 в квартал № 24 по плана на ••••••••••••••••, при съседи: от две страни -наследници на М.М., наследници на С. П. и шосе, заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 квадратни метра, с площ на мансардата от 93.64 квадратни метра, построена през 1953 г., която сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК е заснета като сграда с идентификатор ••••••••••.1 с адрес на сградата: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ••••••••••, застроена площ от 95.00 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни, обекти в сградата: няма данни, номер по предходен план: няма, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, заедно с всички подобрения и приращения върху имота, включително и сграда - гараж заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК като сграда с идентификатор ••••••••••.3 с адрес на сградата: г•••••••••••••••••, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••••••, застроена площ от 19 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Посочва, че бащата на ищцата Б.С.А. бил придобил процесния имот по силата на протокол за делба от 28.03.1990 г., по гр. д. № 531/1990 г., СРС. Б.С.А. бил починал на 17.02.2013 г., като оставил за наследници по закон двете му дъщери Р. Б. А. и Т. Б. С.. След смъртта на баща си единствено ищцата живеела и ползвала имота, което продължавала и към настоящия момент, като ответницата Т. Б. С. никога не била имала претенции към него. Посочва, че имало уговорка този имот да останел за ищцата, а Б.С.А. щял да закупи на Т. Б. С. в •••••••••, за което същият бил предоставил на дъщеря си парична сума и такъв апартамент бил закупен през 1997 г. Б.С.А. се бил разболял внезапно и не бил прехвърлил собствеността на ищцата, но Т. Б. С. никога не била оспорвала владението на сестра си и същата владеела имота от 17.02.2013 г., поради което била придобила собствеността върху него. Посочва, че на 22.05.2024 г. Т. Б. С. се била разпоредила с ½ ид. ч. от процесния имот, като първо дарила 1% от ½ ид. ч. на З. А. А., като на същата дата му продала 99 % от ½ ид. ч от процсния имот за сумата от 15000 евро. В условията на евентуалност се твърди, че извършеното дарение е нищожно, доколкото с дарението се прикривала покупко-продажба с цел да се избегне правилото на чл. 33 ЗС. Тъй като тази сделка била нищожна, за ищцата възниквало правото да закупи идеалните части от имота при същите условия. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, прави уточнение на исковите претенции с писмена молба и в открито съдебно заседание и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника Т. Б. С.. Оспорва придобиването на процесния имот на основание давностно владение. Дарението било валидно и изразявала действителната воля на страните. Пред съда процесуалният представител на С. К. П., конституиран на място на починали в хода на делото ответник Т. Б. С., поддържа отговора на исковата молба. Пред съда особения представител на М. И. Д., конституирана на място на починали в хода на делото ответник Т. Б. С., оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, като в условията на евентуалност се прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Пред съда процесуалният представител на Б. И. С., конституиран на място на починали в хода на делото ответник Т. Б. С., поддържа отговора на исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника З. А. А.. Оспорва придобиването на процесния имот на основание давностно владение. Дарението било валидно и изразявала действителната воля на страните. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа подадения отговор на исковата молба и претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представен протокол от 28.03.1990 г. по гр. д. № 531/1990 г. по описа на СРС, съгласно който е постигната спогодба, че дворно място от 785 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер V-437 в квартал № 24 по плана на ••••••••••••••••, при съседи: от две страни -наследници на М.М., наследници на С. П. и шосе, заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 кв. м., с площ на мансардата от 93.64 кв. м., построена през 1953 г., се предоставяла в изключителна собственост на Б.С.А. и той ставал изключителен собственик. От представеното удостоверение за наследници с № ••••••••• от 06.10.2020 г. издадено от Столична община се установява, че Б.С.А. е починал като разведен на 17.02.2013 г., като е оставил за наследници по закон: Р. Б. А. – дъщеря и Т. Б. С. – дъщеря. По делото е представен нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 183 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5071, дело № 366/2024 г., съгласно който Т. Б. С. дарява на З. А. А. 1 % от собствената й ½ ид. ч. придобита по наследство от следните недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, с площ от 538 кв.м., заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 квадратни метра, с площ на мансардата от квадратни метра, построена през 1953 г., която сграда е заснета като сграда с идентификатор ••••••••••.1 с адрес на сградата: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, заедно с всички подобрения и приращения върху имота, включително и сграда - гараж с идентификатор ••••••••••.3 с адрес на сградата: г•••••••••••••••••. По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 184 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5072, дело № 367/2024 г., съгласно който Т. Б. С. продава на З. А. А. 99 % от собствената й ½ ид. ч. придобита по наследство от следните недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед №РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, с площ от 538 кв.м., заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 квадратни метра, с площ на мансардата от квадратни метра, построена през 1953 г., която сграда е заснета като сграда с идентификатор ••••••••••.1 с адрес на сградата: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, заедно с всички подобрения и приращения върху имота, включително и сграда - гараж с идентификатор ••••••••••.3 с адрес на сградата: г•••••••••••••••••. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена е 15000 евро. Представена е справка от Служба по списвания – София за периода 01.01.2000 г. до 13.06.2024 г. по лице на Т. Б. С.. Представени са скица на поземлен имот № 15-596415 от 11.06.2024 г., на поземлен имот с идентификатор ••••••••••, •••••••••, •••••••••••, скица на сграда № 15-596405 от 11.06.2024 г., на сграда с идентификатор ••••••••••.1, •••••••••, •••••••••••, както и скица на сграда № 15-596410 от 11.06.2024 г., на сграда с идентификатор ••••••••••.3, •••••••••, •••••••••••. Съгласно представеното решение от 17.12.1983 г., постановено по гр. д. № 4202/1983 г. е прекратен сключения на 21.04.1963 г. брак между П.Л. А. и Б.С.А.. По делото е представен нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 181 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5069, дело № 364/2024 г., съгласно който Т. Б. С. дарява на З. А. А. 1 % от собствените й 4/6 ид. ч. придобити по време на брака й и по наследство, от следния недвижим имот, а самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: •••••••••••••••. По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 182 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5070, дело № 365/2024 г., съгласно който Т. Б. С. продава на З. А. А. 99 % от собствените й 4/6 ид. ч. придобити по време на брака й и по наследство, от следния недвижим имот, а самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••••••••• (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: •••••••••••••••. По делото е представена и медицинска документация, а именно шест броя епикризи на Т. Б. С. от 13.06.2024 г., 01.12.2019 г., 07.03.2023 г., 15.11.2023 г., 23.08.2024 г., 27.02.2023 г., както и един брой експертно решение от 01.12.2023 г., съгласно което на Т. Б. С. е определено 58 % нетрудоспособност. Съгласно представения препис-извлечение от акт за смърт от 10.04.2025 г., Т. Б. С. е починала на 05.04.2025 г. По делото е разпитан свидетелят Й. С.ов, която посочва, че бил съсед на бащата на ищцата, който бил почина през 2013 г. Една сграда ги деляла с процесния имот. Посочва, че след неговата смърт ищцата била направила ремонт на цялата къща отвътре и отвън, като бил сменен канала, направили изолация на цялата къща и поддържали двора. От бащата на ищцата знаел, че няколко години преди да почине искал да завещае къщата на ищцата, като бил започнал да урежда документите, за да прехвърли къщата и винаги носел документите със себе си. Свидетелят посочва, че познавал Т. С., но никога не бил я виждал да идва в къщата, последните години неговия съсед живеел с Р. А., която живеела в къщата над 20 години, не бил виждал друг да живее в къщата. Само сина и зетя на ищцата и помагали за къщата и ремонтите, като никой друг не бил идвал и не бил чувал за спор за къщата. В двора бил виждал паркиран автомобил, който го карала ищцата, за да ходи на работа, като друг автомобил не бил виждал. По делото е разпитван свидетеля Д. Н., която посочва, че познавала Р. А. от много време, тъй като живеели едни срещу други. Имотът на ищцата представлявал малко дворче, къща на един етаж и таван, като тя живеела в имота от около 20-30 години. Бащата на ищцата бил починал през 2013 г., като след неговата смърт само Р. А. живеела в имота и тя се грижела за него. Свидетелката посочва, че познавала Т. С., която от както баща й починал не била идвала в имота. Посочва, че Т. С. била живяла в имота като дете и след като се омъжила не била живяла повече там. Посочва, че бащата на ищцата казвал, че искал да й остави къщата. Не била чувала някой да има претенции за имота. В имота имало изградена механа, докато бащата на ищцата бил жив имало заведение. В двора се паркира колата на ищцата. Разпитван е свидетелят С. К., който познавал ищцата и Т. С., като последните няколко години бил общувал с нея. Посочва, че от Т. С. знаел, че искала да продава апартамента, като имали някакви проблеми и излезли на квартира, като после пак се върнали в апартамента. Разпитван е свидетелят Д. И., който познавал както ищцата така и Т. С.. Посочва, че Т. С. живеела в апартамент в •••••••••, след което отишла да живее под наем. Последните три години общувал с Т. С., тъй като й продал кола, която не му платили, бил давал и пари назаем, като приятелят на Т. С. му бил обещал да работи без да му плаща и да така да му върнат парите. Посочва, че Т. С. имала много финансови проблеми. Ищцата живеела в •••••••• в нейната къща, която й била наследство от баща й. Когато счупили колата, Т. С. му казала „Аз в •••••••• нямам нищо“, което се случило преди около една година. Свидетелят знаел, че бащата на Т. С. и бил купил апартамент. Разпитван е свидетелят С. П., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като се явява съпруг на Т. С.. Свидетелят посочва, че от 2020 г. живеели на семейни начела с Т., а от 2024 г. били сключили брак. Бил виждал ищцата веднъж. Посочва, че процесния имот представлявал къща на два етажа във ••••••••, до къщата имало голям хранителен магазин, като свидетелят бил ходил веднъж там за кратко, тъй като трябвало да си вземат лек автомобил, който бил в двора на къщата. Не били взели колата, тъй като когато отишли колата била без гуми, качена на трупчета, като това било през март месец 2021 г. Автомобилът бил марка „Ланчия“, комби светъл металик, като свидетелят не стоял в двора, а се дръпнал на петдесетина метра, за да нямало скандали с ищцата. Посочва, че знаел от Т., че преди да се запознаят със свидетеля тя ходела до къщата, а след като се запознали нямала комуникация със сестра си. Свидетелят знаел, че къщата била на двете сестри. Много често бил присъствал на разговорите, тъй като Т. С. не чувала и когато водели разговор със сестра си по телефона той бил на високоговорител. Разпитван е свидетелят С.Г., който посочва, че познавал Т. С., тъй като били съседи, но не познавал ищцата. Преди време продавала една кола, която се намирала в двора в ••••••••, която свидетелят искал да купи. Твърди, че къщата не била много голяма на два етажа, имало и заведение. Това се случило преди около 5-6 години, като колата била марка „Ланчия“, комби и била собственост на Т. С.. Когато отишли нямало никой друг в къщата и Т. отворила врата и влезли в двора с мъжа на Т.. В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 124, ал.1 ГПК е да установи правото си на собственост върху ½ идеална част от процесния имот на посочените от него основания придобивна давност, т.е че е упражнявано в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесните имоти с намерение да ги свои, което е манифестирала спрямо ответника и с едностранни действия е превърнала държането на чуждата идеална част във владение. По делото не е спорно обстоятелството, че Б.С.А. по силата на протокол от 28.03.1990 г. по гр. д. № 531/1990 г. по описа на СРС е придобил собствеността на дворно място от 785 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер V-437 в квартал № 24 по плана на ••••••••••••••••, при съседи: от две страни -наследници на М.М., наследници на С. П. и шосе, заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 кв. м., с площ на мансардата от 93.64 кв. м., построена през 1953 г. Съгласно представеното удостоверение за наследници с № ••••••••• от 06.10.2020 г. издадено от Столична община Б.С.А. е починал като разведен на 17.02.2013 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН Р. Б. А. и Т. Б. С. са придобили по 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Спорно се явява обстоятелството дали след смъртта на Б.С.А. на 17.02.2013 г. ищцата е придобила на основание давностно владение притежаваната от Т. Б. С. ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. постановено по тълк. д. № 1/2012 г. презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. С оглед на което презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение - с приемане на наследството владението, като част от имуществото на наследодателя, продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. От разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение, се извежда изводът, че ползването на наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й. След като посочената разпоредба оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ и задължава същия да обезщети останалите съсобствениците, ако само той си служи лично с вещта, то не би могло да се приеме, че действията на сънаследник, изразяващи се в личното ползване на наследствения имот само от него установяват промяна на държането на чуждите идеални части във владение. Настоящият състав намира, че в случая твърдението на ищцата за придобиване по давност на идеалните части от съсобствеността на другия наследник Т. Б. С. се явява неоснователно, тъй като съсобствеността произтича от наследяване, презумпцията на чл. 69 ЗС се явява неприложима и ищцата следваше да докаже, че с едностранни действия, доведени до знанието на другия наследник, по явен и недвусмислен начин, е превърнал във владение държането на неговите идеални части, което в случая не е сторено. По делото не се явява спорно обстоятелството, че след смъртта на Б.С.А. на 17.02.2013 г. упражняването на фактическа власт върху наследствения имот и ползването му се осъществява само от ищцата, което обстоятелство се установява и от свидетелските показания, което обаче само по себе си не доказва намерение за своене на идеалните части притежавани от Т. Б. С., в която връзка по делото не са ангажирани доказателства установяващи това обстоятелство. По делото ищцата е ангажирала гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите С.ов, Н., И. и К., чийто показания не установяват, че ищцата е извършила действия, с които е обективирала спрямо другия съсобственик намерението да владее неговите идеални части идеални части за себе си. Действително свидетелят С.ов посочва, че след като починал Благой Стоименов Андреев през 2013 г. ищцата била направила ремонт на къщата отвътре и отвън, като бил сменен канала, направена била изолация. В същото време обаче от събраните по делото доказателства не се установява Т. Б. С. да е била уведомена за ремонтните действия, като не се установява и кой реално е участвал в заплащане на разходите за същия, поради което не може да се приеме, че е налице открито и публично своене на целия имот от ищцата, с което тя явно демонстрирала, че го счита за свой. Останалите ангажирани по делото показанията, а именно показанията на свидетелите С.ов, Н., И. и К. от тях по никакъв начин не може да се установи извършването на действия от страна на ищцата, които установяват промяна на държането на чуждите идеални части във владение. Заявено знание на конкретните свидетели по делото за това на кого е бил наследственият имот, не води до извод за демонстриране на промяна на намерението на осъществяващия фактическата власт, която промяна следва да бъде демонстрирана спрямо другия съсобственик, а не спрямо трети лица. Още повече, че по делото съгласно показанията на свидетелите Г. и П., се установява, че Т. С. е държала автомобил в процесния имот, които искала да продаде на свидетеля Г., в която връзка имотът бил посетен преди няколко години от двамата свидетели и Т. С.. Свидетелят Г. изрично посочва, че когато отишли до процесния имот нямало никой друг в къщата и Т. С. отворила врата и влезли в двора, като с тях бил и мъжа на Т. С., а именно свидетелят П.. С оглед на така събраните показания не се установява Т. С. да е нямала достъп до процесния имот, респективно ключ от същия. Следва да се посочи, че към датата на разпита на свидетеля П., а именно 10.03.2025 г., същият е нямал качество на страна, тъй като е конституиран с определение 14.04.2025 г., на основание чл. 227 ГПК в правата на починалия ответник Т. С.. Настоящият състав намира, че за пълното следва да се посочи, че неоснователно /недоказано/ е твърдението, че е имало извършено разпределение на имотите от наследството на Б.С.А., съгласно уговорки между страните, доколкото по делото няма категорично установяване, че страните са постигнали уговорка за разпределение на имотите, което да е било съпроводено с предаване на владението приживе. В тази връзка показанията на свидетелите Н., К. и И. не са годни по никакъв начин да установят наличието на такива договорки, още повече, че и свидетелите не твърдят да са присъствали на такива, а и твърденията им за предоставяне на апартамент на Т. С. не почиват на конкретни факти възприети лично от свидетелите, а представляват, пресъздават твърдения. В случая наследодателят Б.С.А. не е извършил разпореждане с имуществото си за след своята смърт по предвидения в закона ред. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля С.ов, в частта, в която посочва, че знаел от Б.С.А., че няколко години преди да почине искал да завещае къщата на ищцата, като дори бил започнал да урежда документите, доколкото в тази си част показанията на свидетеля са нелогични и вътрешно противоречиви, доколкото с оглед на вида на твърдяната едностранна сделка не се установява какви документи са били събирани от събирани с години от наследодателя, както и защо не било изготвено завещание, което закона изрично допуска да бъде и саморъчно – арг. чл. 23 ЗН. С оглед на гореизложеното доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видно, че ищцата е извършила действия, с които да е демонстрирала пред Т. С. по категоричен начин намерението си да свои притежаваната от ответницата ½ ид. ч. от наследствения имот, с които да е превърнала във владение държането на същите, то искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен. В случая, доколкото предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява неоснователен, то следва да се разгледа и предявения в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Следва да бъде посочено, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС – за изкупуване на продадените от починалия ответника Т. С. на ответника З. А. идеални части – е евентуален спрямо иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД , предявен под положително процесуално условие. С оглед на гореизложеното по делото се установи, че след смъртта на Б.С.А. на 17.02.2013 г. Р. Б. А. и Т. Б. С. са придобили по 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 183 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5071, дело № 366/2024 г. Т. Б. С. е дарила на З. А. А. 1 % от собствената й ½ ид. ч. придобита по наследство, от следните недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор ••••••••••, адрес на поземления имот: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, с площ от 538 кв.м., заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 кв. м., която сграда е заснета като сграда с идентификатор ••••••••••.1, заедно с всички подобрения и приращения върху имота, включително и сграда - гараж с идентификатор ••••••••••.3 с адрес на сградата: г•••••••••••••••••. Също така с нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 184 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5072, дело № 367/2024 г. Т. Б. С. е продавала на З. А. А. 99 % от собствената й ½ ид. ч. придобита по наследство, от следните недвижими имоти, а именно поземлен имот с идентификатор ••••••••••, адрес на поземления имот: ••••••••••••••••••••••••••••••••••, с площ от 538 кв.м., заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 квадратни метра, която сграда е заснета като сграда с идентификатор ••••••••••.1, заедно с всички подобрения и приращения върху имота, включително и сграда - гараж с идентификатор ••••••••••.3 с адрес на сградата: г•••••••••••••••••. Настоящият състав намира, че двата договора от 22.05.2024 г. инкорпорират общо съглашение между Т. Б. С. и З. А. А., което е нищожно като привидно на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД , доколкото прикрива действителното им съгласие Т. С. да продаде на цената от 15000 евро всичките си идеални части, придобити по наследствено правоприемство. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прикритият договор за покупко-продажба е породил действие, доколкото са налице условията за неговата действителност. За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. „обратно писмо“, което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога във времето е съставен обратния документ - преди, по време или след сключването на привидния договор, важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този договор. Следва да се посочи, че по предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД от ищеца не следва да се очаква да представи т. нар. „обратно писмо“. Такъв документ обичайно съставят страните по привидния договор, а в него засвидетелстват признанията си за привидно изразената своя воля, а и за прикритото съглашение. В случая ищецът е трето лице за договора лице, поради което той очаквано не е представя т. нар. „обратно писмо“, като ако такъв документ е съставен, той се намира в страните по привидния договор, т. е. ищецът се явява е трето за сделката лице по арг. от чл. 165, ал. 2, изр. второ, пр. 1 ГПК. Такова лице може да разкрива привидността на сделката без да представя писмени доказателства, включително и със свидетелски показания, тъй като то не може да разполага с необходимите му писмени доказателства, които разкриват истинските отношения между страните. Установените по делото данни въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателствени средства несъмнено разкриват, че волята на Т. С. и З. А. като страни по оспорваната придобивна сделка е била да бъдат обвързани по начин, различен от договора за дарение, за който е съставен първият нотариален акт и с който прикриват постигнатото помежду им продажбено съглашение. Изводът за привидност на договора за дарение от 22.05.2024 г. и прикриването с него на сключения между ответниците договор за покупко-продажба следва да се направи с оглед на обстоятелството, че двата договора са сключени на една и съща дата 22.05.2024 г., нотариалните актове са с поредни номера № 183 и № 184, съставил ги е един нотариус В.М., вписан в регистъра на НК под № 053. Изводът за привидност на договора за дарение от 22.05.202 4г. и прикриването с него на сключения между ответниците договор за покупко-продажба следва и от обстоятелството, че дарената част е незначителна, а именно 1 % от ½ ид. ч. Настоящият състав съобрази и другите установени по делото обстоятелства, а именно: усложнените семейни отношения между двете сестри Т. Б. и Р. Б. А., които се установяват от събраните по делото свидетелски показания, в .т. ч. и от показанията на свидетеля П., който посочва, че при посещението си в процесния имот във връзка с продажбата на автомобила побързал да го напусне, за да не се срещне с ищцата и да нямало скандали. Друга индиция, че волята на страните по последващата сделка /покупко-продажба/ е била да се сключи именно тази сделка, е обстоятелството, че на същата дата 22.05.2024 г. Т. Б. С. и З. А. А. при същия нотариус са сключили още две сделки обективирани в нотариалните актове са поредни номера № 181 и № 182, съгласно които Т. С. първо е дарила З. А. А. с 1 % от собствените й 4/6 ид. ч. от друг недвижим имот, а след което му е продала останалите 99 % от собствените й 4/6 ид. ч. от същия. Съгласно показанията на свидетелите И. и К. Т. Б. е била в лошо финансово състояние, ето защо може да се направи извод, че същата е продавала притежаваното от нея имущество на ответника З. А., като сделките са осъществени именно по този начин, за да се преодолее разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Още повече, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, които реално да установят мотивите за дарение както на процесната сделка, така и по отношение на второто дарение, касаещо друг имот извършено непосредствено в същия ден преди процесното. Всички тези доказателства, макар и косвени, съобразени в тяхната съвкупност, обосновават категоричния извод за нищожност на съглашението по договор обективиран в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 183 от 22.05.2024 г., том II, рег. №5071, дело №366/2024 г., поради неговата привидност. Съгласно тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. ОСГК на ВКС се приема, че няма заобикаляне на закона, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице /така договора по нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 183 от 22.05.2024 г., том II, рег. №5071, дело №366/2024 г./ и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за покупко-продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС /така договора нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 184 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5072, дело № 367/2024 г./. Няма пречка обаче съглашението да е нищожно на друго основание – в случая на основанието по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, поради което искът е основателен, поради което следва да бъде уважен. Поради сбъдване на положителното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС той също следва да бъде разгледан. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При неизпълнение на тези задължения разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС предвижда възможност за заинтересования съсобственик да изкупи тази част при действително уговорените условия. Касае се за преобразуващо субективно материално право, признато от закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи при същите условия отчуждената идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице. Разпоредбата се отнася и за случаите, при които третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. Искът за изкупуване е конститутивен и следва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. По делото е установено, че Б.С.А. по силата на протокол от 28.03.1990 г. по гр. д. № 531/1990 г. по описа на СРС, е придобил собствеността на дворно място от 785 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер V-437 в квартал № 24 по плана на ••••••••••••••••, при съседи: от две страни -наследници на М.М., наследници на С. П. и шосе, заедно с изградените в същия имот: жилищна сграда - масивна, от етаж и мансарда /двойно скосен покрив/ с площ от на етажа от 90.85 кв. м., с площ на мансардата от 93.64 кв. м., построена през 1953 г., като след като същият е починал на 17.02.2013 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН Р. Б. А. и Т. Б. С. са придобили по 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. Посредством двата договора по нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 183 от 22.05.2024 г., том II, рег. № 5071, дело № 366/2024 г. и по нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 184 от 22.05.2024 г., т о м II, рег. № 5072, дело № 367/2024 г. Т. Б. С. и З. А. А. са прикрили действителната си воля за покупко-продажба на идеалните части, които Т. С. е била придобила по силата на наследствено правоприемство. Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД привидните договори не пораждат действие, а съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД се прилагат се правилата относно прикрития, ако са налице изискванията за неговата действителност. В процесния случай са налице изискванията за неговата действителност, а именно спазена е формата за извършеното разпореждане с имота – нотариален акт /чл. 18 ЗЗД/ и има съгласие за съществените условия на покупко-продажбата по чл. 183 ЗЗД – всичките си притежавани идеални части от имота ответникът Т. С. е продала на З. А. на цена от 15000 евро. Купувачът З. А. е трето за съсобствеността лице. Разпоредителната сделка е покупко-продажба, а преди извършването й Т. С. не ги е предложила на ищеца – първоначалният съсобственик с равен дял, доколкото по делото липсват доказателства въобще за отправено предложение. Процесният договор е от 22.05.2024 г., а исковата молба е от 26.06.2024 г., т. е. спазен е и двумесечният срок съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС. С оглед на гореизложеното правото на изкупуване на ищеца Р. Б. А. е налице и исковата й претенция следва да бъде уважена, като се допусне изкупуване на отчуждените по 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот за сумата от 15000 евро. Последната следва да бъде заплатена на ответника З. А., за който се установи, че като купувач по прикритото съглашение за покупкопродажба е заплатил цената на продавача. Също така следва да бъде и постановено, в съответствие с чл. 33, ал. 3 ЗС, че ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в едномесечен срок от влизането на решението в сила, то последното се счита за обезсилено по право в тази му част. По отговорността на страните за разноски: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски, като на ищецът претендира сумата от 188.60 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител, както и сумата от 3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседание, интересът, видът и количеството на извършената работа намира за неоснователно възражението на ответниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди сумата от 1744.30 лв. /892.05 евро/. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците биха имали права на разноски, като в случая единствено ответникът Здравка А. претендира такива, като този ответни претендира сумата от 2200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед частичната неоснователност на предявените искове на страната следва да се присъди сумата от 1100 лв. /562.50 евро/. Воден от горното, Софийски районен съд,