Решение № 2330 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 85/2026 г.

Производството е по реда на чл.26, ал.12 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по жалба от Н. Т. от Р.Турция, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу Отказ с УРИ 272000-508/09.01.2026г. за продължаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България, издаден от Директора на ОДМВР – Хасково. Към настоящото дело е присъединено адм.д.№132/2026г. по описа на Административен съд -Хасково, образувано по жалба от Н. Т. срещу Заповед УРИ 272з-176/22.01.2026г. на Директора на ОДМВР – Хасково, с която на основание чл.62, ал.1 от АПК вр. чл.18, ал.1,т.11 от ППЗМВР, е допълнен Отказ с УРИ 272000-508/09.01.2026г. Жалбоподателят счита оспорения отказ за незаконосъобразен, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че наличието на осъдителна присъда спрямо него не е пречка да бъде продължен срокът на пребиваването му. Сочи, че от 2022г. многократно е удължавал разрешението за престоя си без това да е било повлияно от осъждането му. Моли отказът да бъде отменен. Счита за незаконосъобразна и заповедта, с която е допълнен оспореният отказ. Твърди, че не са налице фактическите и правни основания за издаването й като със същата изцяло се подменяла волята на административния орган, както и съдържанието на административния акт. Счита, че със заповедта се прави опит да се санира явно незаконосъобразния отказ да бъде продължен срока на пребиваването му в РБългария като се отстранят допуснатите при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че се цели забавяне на съдебното производство по оспорването му. Моли за отмяна на заповедта. В допълнителна молба, депозирана чрез пълномощник, се претендират разноски в полза на жалбоподателя за заплатена държавна такса, а в полза на осъществяващия безплатна правна помощ адвокат – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание жалбите се поддържат от процесуален представител. Ответникът – Директор на ОДМВР – Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание. Не ангажира становище по жалбите. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното: Н. Т., гражданин на РТурция, е подал до Директора на ОДМВР-Хасково Заявление вх.№272000-23019/28.11.2025г. (по образец), с което на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ – получено право на пенсия съгласно законодателството на РБългария, държавата по произход или друга държава, е поискал продължаване на срока за пребиваване в РБългария. Към заявлението е приложил копия от турски национален паспорт; договор за наем на жилищен имот; декларация от собственика на имота за предоставяне на жилище и адрес на пребиваване; полица за задължителна медицинска застраховка, документ 17.11.2025г. от Социално - осигурителен институт на Областна дирекция „Социално осигуряване“ – Одрин, РТурция; банков документ – отчет по сметка за периода от 01.11.2024г. до 21.11.2025г. с посочени преводи на пенсията. За Н. Т. са били извършени справки в АИС МВР – справка за пътувания за периода 01.01.2025г. – 01.12.2025г., в която са отразени влизания и излизания в/от РБългария през ГКПП Капитан Андреево, шосе, както и справка за чужденец АИС „ЕРЧ“, видно от която на последния е било разрешено пребиваване до 27.12.2025г. на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. С писмо УРИ 272000-23205/02.12.2025г. , заявлението, ведно с приложените към същото документи, са били изпратени за становище до Директора на ТД „Национална сигурност“ – Хасково. В отговор е получено писмо рег.№ХС-31-3541/11.12.2025г., видно от което, на основание чл.4, ал.1, т.14 вр. чл.41, ал.1, т.2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) и чл.22, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, е дадено отрицателно становище за продължаване на пребиваването на Н. Т., гражданин на РТурция. В писмото са изложени данни за осъждания на турския гражданин през 2014г. и 2022г. в РБългария за престъпления против митническия/валутния режим, за образувано през 2022г. досъдебно производство за престъпление по чл.253, ал.1 от НК, за съставен АУАН за извършено през 2023г. митническо нарушение, както и за извършени в Германия през 2020г. и 2021г. нарушения по „Закона за чужденците“ в Германия. Посочено е, че действията му представляват заплаха за националната сигурност, свързани с функционирането на митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система на РБългария, съгласно чл.4, ал.1, т.15 от ЗДАНС и чл.10, ал.1, т.1 и т.6 от ЗЧРБ. С писмо УРИ 23756/10.12.2026г. Н. Т. е уведомен, че срокът за разглеждане на подаденото от него Заявление вх.№272000-23019/28.11.2025г. по описа на ОДМВР-Хасково ще бъде удължен с един месец – до 12.01.2026г., на основание чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ, във връзка с необходимост от извършване на проверка на заявения адрес на пребиваване в РБългария. Видно от Протокол за връчено съобщение по реда на чл. 18а от АПК, поради неоткриване на жалбоподателя на заявения от него адрес на пребиваване, както и на лице, на което да се връчи уведомлението, същото на 10.12.2025г. е залепено на входната врата на сградата, находяща се на посочения адрес. Залепването е удостоверено с подписи на двама служители на група „Миграция“ към ОДМВР-Хасково. За Н. Т. е извършена проверка за криминални прояви, резултатите от която са обективирани в Докладна записка рег.№272р-32249/23.12.2025г. от служител в одел КП при ОДМВР-Хасково. Изготвена е и електронна Справка за съдимост рег.№251229005000555895 от 29.12.2025г., видно от която лицето е осъждано за престъпления, квалифицирани по чл.242,ал.1, б.“д“ от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК и по чл.251, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК. В справката, при отразяване на осъждането по чл.251, ал.1 от НК, е посочено, че лицето е реабилитрано по право на основание чл.86, ал.1, т.1 и т.3 от НК, считано от 08.11.2018г. От За Н. Г. „Миграция“ е изготвено Становище УРИ 272р-750/09.01.2026г. относно установените факти и обстоятелства във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЧРБ по Заявление вх.№272000-23019/28.11.2025г. В становището са описани извършените при проверка на заявлението действия, събраните в тази връзка доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства. Въз основа на установеното, че Н. Т. е осъждан за престъпление по чл.242,ал.1, б.“д“ от НК и не е реабилитиран, както и с оглед изложеното в писмо УРИ 272000-23205/02.12.2025г. и изразеното в тази връзка отрицателно становище от ДАНС, е прието, че са налице обстоятелства по чл.10, ал.1, т.1 и т.6 от ЗЧРБ, и е предложено да се откаже продължаване на срока за пребиваване на Н. Т. в РБългария. Издаден е оспореният Отказ УРИ 272000-508/09.01.2026г., с който на основание чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ и предвид чл.22, ал.4 от ЗЧРБ, е отказано продължаване на срока за пребиваване в РБългария на Н. Т. по подаденото от последния Заявление вх.№272000-23019/28.11.2025г. В отказа са описани извършените в хода на административното производство действия, събраните в тази връзка доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, вкл. са визирани писмо УРИ 272000-23205/02.12.2025г. на ТДНС – Хасково и Докладна записка рег.№272р-32249/23.12.2025г. Посочено е също, чрез препращане към електронна Справка за съдимост рег.№251229005000555895, че Н. Т. е осъждан за престъпление по чл.251, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК. Във връзка с установеното, че турският гражданин е осъден на територията на РБългария за умишлено престъпление от общ характер, за което съгласно българското законодателство е предвидено наказание лишаване от свобода минумум една година и не е реабилитиран, и въз основа на Становище УРИ 272р-750/09.01.2026г. , е прието, че е налице основанието по чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Отказът е връчен лично на Н. Т. на 13.01.2026г. в присъствието на преводач. Жалбата срещу отказа е подадена на 15.01.2026г. чрез административния орган. На 22.01.2026г. от Директора на ОДМВР – Хасково, е издадена Заповед УРИ 272з-176, с която на основание чл.62, ал.1 от АПК вр. чл.18, ал.1,т.11 от ППЗМВР, последният е допълнил Отказ с УРИ 272000-508/09.01.2026г. Заповедта е издадена във връзка с установеното от административния орган, че в акта са допуснати формални непълноти, които не засягат същността на властническото волеизявление. Според заповедта, непълнотите се изразяват в: непосочването на стр.2, абзац 4 в акта, че Н. Т. е осъждан за престъпление по чл.242,ал.1, б.“д“ от НК; непосочването на стр. 3, абзац 1 в акта на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и нецитиране на разпоредбата му; непосочването на стр.3, абзац 2 в акта, че за чужденеца има данни, че действа против националната сигурност (получени от становище на ТДНС –Хасково) и в тази връзка – непосочване на всички правни основания за издаване на отказа. Заповедта е съобщена на Н. Т. на 23.01.2026г. чрез технически сътрудник от кантората на упълномощения да го представлява адвокат. Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.01.2026г. чрез административния орган. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. Р. Г.. Свидетелката сочи данни за поведението на жалбоподателя през годините - 2022г. и следващите, станали й известни по повод качеството й на адвокат на последния, а й във връзка с обслужването му от адвокатската кантора, в която работи, за противоправните му прояви , за характера му и социалните му контакти, и състоянието му след постановяване на оспорения отказ. Сочи също, че по негови сведения, от осъждането му през 2022г. до сега, жалбоподателят не е имал проблеми с подновяване на разрешителното му за пребиваване в страната. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата срещу Отказ с УРИ 272000-508/09.01.2026г. на Директора на ОДМВР – Хасково е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес и е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореният отказ изхожда от компетентен орган по чл. 23, ал.7 от ЗЧРБ. Обективиран е в писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. са посочени правните и фактическите основания, обосновали разпоредения от административния орган краен резултат. Изпълнено е условието на чл.26, ал. 12 от ЗЧРБ за мотивираност на отказа. Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният отказ е издаден при спазване на изискването по чл.35 от АПК актът да се издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Спазена е и специалната разпоредба на чл.22, ал.4 от ЗЧРБ като в хода на административното производство е изискано становище от ДАНС чрез териториалната й структура в [населено място]. При преценка за съответствие на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЧРБ, отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 18 - 23 и 26 от ЗЧРБ като в оспорения отказ е прието да е налице хипотезата по чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато: т.6 е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България или на друга държава – членка на Европейския съюз, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода, освен ако не е реабилитиран. В случая фактът на осъждане на жалбоподателя за умишлено престъпление на територията на Република България, наказуемо с не по-малко от една година лишаване от свобода, се доказва от представената справка за съдимост рег.№251229005000555895, а и не е спорен между страните. Видно от същата, Н. Т. е осъден за престъпление по чл.251, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 8 месеца като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 4 години като за това престъпление няма данни и не се твърди последният към момента да е реабилитиран. Именно с това осъждане административният орган е мотивирал отказа си, видно от посоченото в обстоятелствената част на оспорения акт (л.2). Предвид горното, съдът приема за установено наличието на предпоставките по чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, поради което оспореният отказ е издаден в съответствие с материалния закон. По отношение на жалбата срещу Заповед УРИ 272з-176/22.01.2026г. на Директора на ОДМВР – Хасково, с която на основание чл.62, ал.1 от АПК вр. чл.18, ал.1,т.11 от ППЗМВР, е допълнен Отказ с УРИ 272000-508/09.01.2026г., съдът намира следното: Нормата на чл.62, ал.1 от АПК урежда отстраняване на непълноти в акта от административния орган, което може да бъде сторено преди изтичане на срока за обжалването му. Съгласно чл.62, ал.1, изр. последно от АПК, решението за допълване на акта подлежи на обжалване по реда на АПК. При съобразяване на така разписаното, съдът намира, че жалбата срещу допълващата оспорения отказ заповед е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес и в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл. 26, ал.12 от ЗЧРБ, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Заповед УРИ 272з-176/22.01.2026г. е издадена от компетентен орган - Директора на ОДМВР – Хасково, явяващ се и издател на оспорения отказ. Предвид датата на съобщаване на Отказ с УРИ 272000-508/09.01.2026г. – 13.01.2026г. и датата на издаване на допълващата го заповед – 22.01.2026г. , следва да се приеме, че е спазено условието непълнотата в акта да е отстранена преди изтичане на срока за обжалването му. Заповедта е съответна и на материалния закон. Не се споделят доводите, че с допълващата заповед се подменя волята на административния орган, изразена в първоначалния акт. Волята на административния орган е обективирана в разпоредителната част на Отказ с УРИ 272000-508/09.01.2026г. и в случая тя не се променя с допълващата заповед. Производството по чл. 62, ал.1 от АПК, посочено като правно основание за издаване на тази заповед, има за цел да предостави на административния орган възможност да се произнесе по целия предмет на производството в случай, че е пропуснал. В настоящия случай се установява именно такъв пропуск. Видно от обстоятелствената част на оспорения отказ, Директорът на ОДМВР – Хасково е разглеждал както справка за съдимост рег.№251229005000555895, така и писмо УРИ 272000-23205/02.12.2025г. на ТДНС - Хасково, но не е описал в цялост осъжданията на жалбоподателя, както и е пропуснал да направи изводи по отрицателното становище на ДАНС, като тези непълноти са преодолени по реда на чл.61, ал.1 от АПК чрез допълващата заповед. Предвид изложеното, съдът счита, че Заповед УРИ 272з-176/22.01.2026г. на Директора на ОДМВР – Хасково е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това като не се споделя оплакването, че същата има за цел да санира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на Отказ с УРИ 272000-508/09.01.2026г. и да забави съдебното производство по обжалването му. Отделен е въпросът дали е налице посоченото в допълващата заповед друго основание да се откаже продължаване на срока на пребиваването на жалбоподателя, а именно това по чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Съдът дължи произнасяне и по това основание, доколкото отказът за продължаване срока на пребиваване на жалбоподателя в РБ и допълващата го заповед представляват единно цяло, като отново следва да се подчертае, че в случая допълнителното позоваване на чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ не се отразява на разпоредения от органа краен резултат. Според разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато: т.1. с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност като в случая е възприета за налична последната от визираните в нормата хипотези. Съдът счита, че изложеното в становището на ДАНС, обективирано в писмо УРИ 272000-23205/02.12.2025г. на ТДНС – Хасково, не обосновава извод за наличие на данни, че жалбоподателя действа против националната сигурност. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците, което съгласно чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", имащо задължителен характер за дирекция "Миграция" и за отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на МВР. В случая по делото не е спорно, че е изразено отрицателно становище от ДАНС. Отрицателното становище на ДАНС е обвързващо за водещия производството орган. Същото, в хипотезата на чл.26, ал.1 във връзка с чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ представлява и мотиви на акта, с който се отказва предоставяне на съответното право. Това становище не подлежи на самостоятелен контрол и е част от съгласувателната процедура по чл.22, ал.4 от ЗЧРБ и чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ като законосъобразността му се преценява при оспорването на крайния акт, тъй като се засяга правната сфера на лицето. В този смисъл е и т.2 от Решение от 22 септември 2022г. на СЕС по дело С-159/21, според която не се допуска национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, то решаващият орган да е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. Според съда, това решение е приложимо и в настоящия случай. Съдът счита, че макар и задължително за ответника, даденото становище от ДАНС, обективирано в писмо УРИ 272000-23205/02.12.2025г. на ТДНС – Хасково, е немотивирано. В същото е прието, че действията на жалбоподателя, свързани с функционирането на митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система на РБългрия, съгласно чл.4, ал.1, т.15 от ЗДАНС, представляват заплаха за националната сигурност. Следва да се отбележи, че т.15 от визираната разпоредба не съществува към момента, вкл. към датата на становището на ДАНС, а цитираната в същото редакция на ал.1, чл.4 от ЗДАНС, включваща и т.15 , е действаща от м.06.2013г. приблизително до края на м. февруари 2015г. (ЗИДЗМВР, Обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015г.). От друга страна, не става ясно кои от всички изброени данни в становището на ДАНС обосновават действия на жалбоподателя против националната сигурност. Визираните в становището осъждания са некоректно интерпретирани, по-конкретно осъждането през 2014г. за контрабанда, за което става ясно от справката за съдимост, че лицето е реабилитирано. Осъждането за престъплението по чл.251, ал.1 от НК е относимо към основанието по чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, а за посоченото ДП №92/2022г. по описа на ОССл при ОП-Хасково, образувано за престъпление по чл.253, ал.1 от НК, е видно, че е спряно като обвинителната теза все още не е доказана. Също така, не става ясно от становището как съставянето от митнически служител на АУАН от 31.07.2023г. и нарушенията по „Закона за чужденците“, действащ в Германия, се обвързват с действия на жалбоподателя против националната сигурност. С оглед немотивираността на становището на ДАНС, съдът счита, че преценката на административния орган, основана на това становище, не съответства на задължителното тълкуване, направено в т. 2 от Решението на СЕС по дело С-159/21. Според мотивите на същото, единствено решаващият орган, под съдебен контрол, е този, който трябва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, след извършването на която да приеме решение. В случая такава преценка не е направена, поради което следва да се приеме, че само по себе си, цитираното от административния орган становище на ДАНС, не представлява достатъчно доказателство, от което да се изведе заключението, че жалбоподателят е лице, действащо против националната сигурност. Не на последно място следва да се отбележи, че от представената справка за пътувания на жалбоподателя за периода 01.01.2025г. – 01.12.2025г., се установява безпроблемното му ежедневно влизане и излизане през границата на страната. В случай, че действително жалбоподателят е опасен за националната сигурност, респ. действа срещу нея, следваше компетентните органи по контрол на чужденците или ДАНС въобще да не го допуснат до страната или да му наложат забрана за влизане на територията на страната, а такива мерки не се твърди да са предприети. Предвид гореизложеното, не се доказва да е налице основанието по чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Независимо от последното, доколкото съдът счита за установено основанието по чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, оспореният отказ е законосъобразен. По изложените съображения жалбите срещу Отказ УРИ 272000-508/09.01.2026г. и Заповед УРИ 272з-176/22.01.2026г. , издадени от Директора на ОДМВР – Хасково следва да се отхвърлят. При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски, съотв. на представляващия го адвокат не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът