Решение № 23 от 20.11.2024 г. на Районен съд - Чепеларе по дело № 69/2024 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е във връзка с подадена жалба от Д. И. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.П., бул. „•••••••••••••“ №••, ет.••, ап.••, против Наказателно постановление №НП – ПБЗН – СМ0 – 1 от 11.07.2024 год., издадено от Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита от населението“ – гр.С., с което за нарушение по чл.20, т.6 от Наредба № 8121з - 647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Х. Д., който поддържа жалбата и по изложените в нея доводи моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна - Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита от населението“ – гр.С., се явява лично в съдебно заседание. Оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Д. Х. притежава къща с дворно място в с.Х., на ул. „••••••••“ №••. В съседство от него се намира •••••••, която е собственост на св.Г. Ю.. На 19.04.2024 год. свид. Г. П. пристигнала на почивка в с.Х. и се настанила в ••••••• заедно с малолетното си дете, където останала до 22.04.2024 год. Вечерта на 20.04.2024 год. докато била навън в дворът на ••••••, св.П. забелязала, че съседът от другата къща - жалбоподателят Х. снимал с телефон нея и детето й. Св. П. му направила забележка, но въпреки това той продължил да снима. На следващия ден около 10, 00 часа св. П. била на двора на •••••• и забелязала, че Х. отново снимал с телефона, след което подала сигнал на тел.112. Малко след това жалбоподателя Х. запалил отпадъци от кашони, вестници и сухи растения в двора си в близост до оградата с •••••, откъдето започнал да се издига гъст и миризлив пушек и отивал към ••••••. Междувременно св.Г. Ю. също дошъл в ••••••, тъй като св.П. му се обадила и го информирала, че е подала сигнал срещу Д. Х.. Във връзка с подадения от св.П. сигнал, на място бил изпратен дежурен полицейски наряд от РУ – Ч. в състав св.В. Х., св.С. И. и Б. А.. Св. И. отишъл в дома на Д. Х., от когото снел писмени сведения, а св. Х. и колегата му А. снели сведения от св.П. във връзка с твърдяното от нея неправомерно заснемане от страна на Х.. Докато полицаите извършвали проверката, запалените в двора на Х. отпадъци догаряли и все още се издигал дим, който отивал към ••••••. След проверката, полицейските служители съставили протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР срещу Г. П. и Д. Х. и им ги връчили. Във връзка със запалените от Д. Х. отпадъци в двора на къщата му в с.Х., свид. П. подала сигнал срещу него до кмета на с.Х.. В тази връзка на 23.04.2024 год. кмета на св.Х. Е. С. и еколог от Община Ч. – Г. И. извършили проверка по случая, като последният съставил на Д. Х. предписание №34/23.04.2024 год., с което му било предписано „да не пали открит огън в двора си без съгласяване с общ. Ч.“ със срок - постоянен. За резултата от проверката св. П. била уведомена с писмо с вх.№162/25.04.2024 год., което препратила до Областния управител на област С. с искане за проверка по случая с оглед съществуващият риск от пожар в жилищната зона на с.Х.. Областният управител изпратил същото по компетентност на Директора на РД „ПБЗН“ – С. с писмо с изх.№АК-01-03-05-1043/17.05.2024 год., който с резолюция възложил на св.Н. З. – началник на РС „ПБЗН“ да извърши проверка. На 12.06.2024 год. св.Н. З. и мл. инсп. И. М. извършили проверка на място в имота на жалбоподателя Д. Х. в с.Х., на ул. „••••••••“ №••. Към момента на проверката в имота нямало никакви видими следи от запалване на огън, като с оглед изложените твърдения в сигнала разговаряли със св. Г. П. и св.Г. Ю., които потвърдили, че на 21.04.2024 год. били очевидци на запалените от Д. Х. горими отпадъци и суха растителност в неговия двор. Предвид направените констатации от проверката, свид. Н. З. приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 20, т.6 от Наредба № 8121з - 647/01.10.2014 г. на МВР, поради което в същия ден съставил срещу жалбоподателя АУАН № ПБЗН – СМ5 – 1 – 1/12.06.2024 год. в присъствието на свидетелите Г. П. и Г. Ю., за това, че на 21.04.2024 год. около 12, 30 часа в свободна дворна площ в имот в с.Х., ул. „••••••••“ №••, извършва нарушение като изгаря горими отпадъци, суха растителност и други растителни отпадъци. При предявяване на акта Д. Х. го подписал и изложил становище, че посочената дата е вярна, но не е изгарял суха растителност, а кашони и вестници, напоени с разтвор от амониева селитра за получаване на дим, а не огън. Срещу съставения АУАН било подадено писмено възражение от Д. Х. в срока по чл.44 ЗАНН, в което се сочи, че не е извършил вмененото му нарушение; че посочената нарушена разпоредба е неприложима; че за същото нарушение е проверяван от кмета на с.Х. и не са установени нарушения, като изразява недоволство от работата на органите на ПБЗН и моли административнонаказателното производство да бъде прекратено. Така депозираното възражение е разгледано от административно наказващия орган, който е приел, че същото е неоснователно и за извършеното нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа обстановка била възприета по идентичен начин, а на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл.265, ал.1 от ЗМВР. Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Н. З., Г. П., Г. Ю., В. Х. и С. И., както и от приобщените писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. В показанията си св.Г. П. твърди, че е очевидец на запалването от страна на жалбоподателя на горими материали и сухи растения в неговия двор, като подробно сочи времето, мястото и механизма на неговото извършване. Св. П. сочи, че не е видяла огнени пламъци, а видяла как Х. размахвал нещо за да разпали купчината, от която се издигал гъст и миризлив пушек. В същия смисъл са и показанията на св.Г. Ю., който също станал очевидец на деянието. Техните показания не противоречат и на показанията на св.Х., който потвърждава, че по време на проверката от двора на жалбоподателя се издигал дим и ясно се виждало, че на земята в близост до оградата имало нещо запалено. Св. И. твърди, че в левия край на двора имало наченки на нещо запалено и каквото и да е горяло преди това, когато бил в двора видял, че то само догаряло. От показанията на св.З. се установява времето и мястото на извършената проверка и констатациите от нея. От неговите показания се установява, че повод за извършване на проверката бил подадения от Г. П. сигнал, по време на която не установил видими следи от запалване на огън, но въз основа на сведенията от св.П. и тези на св. Ю. установил нарушението и съставил АУАН срещу жалбоподателя. Св. З. сочи, че по време на проверката жалбоподателят му обяснил, че не се опитвал да запали огън, а искал да създаде само дим, изгаряйки вестници, напоени с амониева селитра. Св. З. обяснява, че това вещество не е опасно за човешкото здраве, но при пожар или експлозия се образуват кафяви азотни окиси, които са отровни. При 180 градуса аминиевият нитрат се разлага и предизвиква отделяне на голямо количество дим, а при 400 градуса – се превръща във взривно вещество, подобно на динамит. Свидетелските показния са източник на доказателствена информация за обстоятелствата по извършеното деяние и съставянето на АУАН, като показанията на свидетеля З., П. и Ю. се ползват с доверие от съда. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. Въпреки, че на съда е служебно известно, че отношенията между жалбоподателя и св.Ю. са силно влошени, в случая не намира основания да не бъдат кредитирани неговите показания, доколкото същите напълно се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира и показанията на св.Х. и И., тъй като напълно съответстват на отразеното в съставената от тях докладна записка с рег.№343р- 4622/22.04.2024 год., а и съдът счита същите са незаинтересовани от изхода на настоящото дело. Въз основа на изложеното съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на наказателното постановление като неизгодно за нея и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, съставен от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 5 от Наредба №8121з-882/25.11.2014 год. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. Съставеният АУАН е надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. Наказателното постановление също е съставено от компетентен орган, действащ в кръга на своите правомощия, съгласно чл.24, ал.3 от Наредба №8121з-882/25.11.2014 год. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементите от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация, даващо възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което право жалбоподателят е реализирал в пълен обем. Съдът констатира, че наказателното постановление е от 11.07.2024 год., а в обстоятелствената част е посочена дата 27.06.2024 год., като очевидно това несъответствие се дължи на допусната техническа грешка, което е процесуално нарушение, но не е от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не е ограничило правата на жалбоподателя. Съгласно чл.140, т.1 от ЗМВР за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението. С Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. издадена от Министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране /обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105 от 19.12.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г./, се определят правилата и нормите за пожарна безопасност (ПБ) при експлоатацията на обектите в урбанизираните, земеделските, горските и защитените територии и в нарушените територии за възстановяване, наричани за краткост "обекти". Тези правила и норми се прилагат за всички обекти независимо от вида на собственост. Съобразно § 1, т.4. "Обекти" са всички недвижими имоти, в т.ч. поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в тях, съоръжения, инсталации и преместваеми обекти с гъвкаво покритие. В глава трета на Наредба № 8121з-647/2014 г. се съдържат правила и норми за пожарна безопасност, а в раздел втори на същата са посочени изискванията към свободната дворна площ на обектите. В контекста на изложеното следва да се приеме, че недвижимият имот на жалбоподателя попада в обхвата на Наредба № 8121з-647/2014 г. Съгласно разпоредбата на чл.20, т.6 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014 г., по време на експлоатация не се разрешава изгарянето на горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 21.04.2024 год. в свободната дворна площ на имота в с.Х., ул. „••••••••“ №•• жалбоподателят Д. Х. е изгарял горими отпадъци и суха растителност, с което от обективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 20, т. 6 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014 г. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез действие - изгаряне на горими отпадъци /кашони, вестници, напоени с амониева селитра/ и суха растителност, което самият жалбоподател е посочил при предявяване на съставения му АУАН. От субективна страна, нарушението е извършено виновно. Нарушителят е съзнавал, че предизвиквайки запалване на горимите отпадъци и суха растителност нарушава установените в закона норми за противопожарна безопасност, предвиждал е и е бил длъжен да предвиди възможните последици от нарушаването им. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за същото деяние вече е санкциониран от органите на Община Ч. с издаденото му предписание. Видно от съдържанието на съставеното предписание, от проверяваното лице и жалбоподател в настоящото производство се иска да не пали открит огън в двора си без съгласяване с Община Ч.. От съдържанието на предписанието става ясно, че с него не се засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, а има за цел да го информира и укаже дължимото от него конкретно поведение, като определеният срок е постоянен. Със самото предписание не му се вменява задължение, което да доведе до някакви неблагоприятни последици. Такива биха възникнали за него евентуално ако не се изпълнят дадените указания за покриване изискванията на специалните законови или подзаконови нормативни актове. Последното от своя страна би било обективирано в отделен последващ акт, който за разлика от съставеното предписание вече ще притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК или би довело до евентуална административнонаказателна отговорност за лицето. Предписанието за отпочнала административна процедура представлява една правна възможност за започването на предвидената в съответния нормативен акт административно наказателна процедура, но не представлява годен административен акт, налагащ административно наказателна санкция, който съответно да подлежи и на самостоятелно обжалване. По тези съображения настоящия съдебен състав, счита, че с издаденото предписание от органите на Община Ч. жалбоподателят не е санкциониран за същото нарушение, за което са съставени процесните АУАН и НП. Наложената с наказателното постановление санкция се явява първа и единствена, като последица от развилото се административно наказателно производство. Ето защо напълно основателно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 20, т. 6 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014 г. В чл.265, ал.1 от ЗМВР е предвиден състав на административно наказателна отговорност чрез налагането на глоба от 200 до 2000 лв. за ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като в ал. 3 е предвиден привилегирован състав за маловажни нарушения по ал. 1, чрез налагането на глоба в размер от 50 до 100 лева. В случая административно-наказващия орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 235, ал. 1 от ЗМВР, като е наложил глоба в размер на 300 лева, който е над минималния предвиден. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажно. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон подзаконовите нормативни актове, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. При безспорно установеното изгаряне на малко количество горими отпадъци и суха растителност, продължило в сравнително кратко време, което не е предизвикало пожар, не са ангажирани органите по пожарна безопасност и не са причинени никакви вреди, и което нарушение е първо за жалбоподателя, а впоследствие не са констатирани други такива, настоящия съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл.265, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМВР, като деянието следва да се преквалифицира като маловажно нарушение. Чрез преквалификация на деянието в настоящото производство няма да се влоши положението на нарушителя, тъй като на последния ще бъде наложено по-лекото наказание от това, което му е наложено чрез атакуваното наказателно постановление. По изложените по-горе съображения и предвид наличието на изрично уредено в чл. 63 от ЗАНН правомощие, за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпросите по същество, настоящия състав на съда може и следва да измени наказателното постановление при установена „маловажност“ по см. на чл.265, ал.3 от ЗМВР, като съобрази размера на наложената парична санкция с определените в този текст граници на същата. Съдът намира, че визираните в чл.12 от ЗАНН цели ще бъдат постигнати чрез налагане на предвиденото в разпоредбата на чл.265, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМВР наказание „глоба“ в минимален размер. Ето защо съдът намира, че следва да се измени наказателното постановление в частта за наложения размер на санкцията, като се намали същата от 300 лева на 50 лева. Мотивиран от изложеното на основание чл. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Чепеларския районен съд