Решение № 5 от 14.1.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 831/2025 г.

гражданско дело № 20254400500831 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК. С решение на Плевенски Районен съд №1164 от 30.07.2025г., постановено по гр.д.№2555/2024г.по описа на същия съд на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД от ЗЗД Прокуратурата на Република България,представлявана от Главния прокурор, с адрес: бул. „Витоша“ № 2 гр. София, п.к. 1061 и ОД на МВР гр. Русе, представлявано от директора - Старши комисар П. П. П., с адрес: бул.“Скобелев“ № 49, гр.Русе, п.к. 7000 са осъдени да заплатят солидарно на А. Г. М., ЕГН •••••••••• от гр.П., бул.„ Р.“ №*, ет.*, ап.*, с пълномощник и съдебен адресат адв. В. М., АК Плевен, сл. адрес: ул. „Б.“ № *, ет.*, кантора № *, гр. Плевен сумата 8438,88лв. , обезщетение за нанесени имуществени вреди от причинени повреди на възли , части и детайли на собствения на ищцата лек автомобил БМВ 53Д, Рег.№Р 6111 ВС, дизел, цвят “сив“, с рама №WBANX71030CS60543, в резултат от престой на същия на паркинг на ОД МВР Русе през периода 2018год. - м.март 2024год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 10.05.2024год., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение на Плевенски РС на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД от ЗЗД Прокуратура на Република България,представлявана от главния прокурор, с адрес:бул. „Витоша“ № 2 гр. София, п.к. 1061 и ОД на МВР гр. Русе, представлявано от директора - Старши комисар П. П. П., с адрес: бул.“Скобелев“ № 49, гр.Русе, п.к. 7000 са осъдени да заплатят солидарно на А. Г. М., ЕГН ••••••••••, адрес: гр.П., бул.„ Р.“ №*, ет.*, ап.*, с пълномощник и съдебен адресат адв. В. М., АК Плевен сумата 701,45лв.,обезщетение за имуществени вреди, в резултат от разходи за почистване и диагностика на лекия автомобил на ищцата –марка БМВ 53Д, Рег.№Р 6111 ВС, дизел, цвят “сив“, с рама №WBANX71030CS60543, в оторизиран сервиз на БМВ, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 10.05.2024год., до окончателното изплащане на сумата. С решението на ПРС на основание чл.78 ал.1 от ГПК Прокуратурата на Република България,представлявана от главния прокурор,с гор.адрес и ОД на МВР гр. Русе, представлявано от директора - Старши комисар П. П. П.,с гор.адрес са осъдени да заплатят солидарно на А. Г. М.,ЕГН •••••••••• от гр.Плевен,гор.а. разноски по повод на делото в общ размер на 1133лв. На основание чл.38 ал.2 от ЗА Прокуратурата на РБ, представлявана от главния прокурор,с гор.адрес и ОД на МВР гр.Русе, представлявано от директора - Старши комисар П. П. П.,с гор.адрес са осъдени да заплатят солидарно на адвокат В. М. от ПлАК,сл. адрес: ул. „Б.“ № *, ет.*, кантора № *, гр. Плевен адвокатско възнаграждение за осъщественото в полза на ищцата процесуално представителство в размер 1214лв. Срещу така постановеното решение на ПРС са постъпили две въззивни жалби. Първата въззивна жалба,с вх.№26403/20.08.2025г.е депозирана от ОД на МВР гр.Русе,чрез главен юрисконсулт Г. Д.,с която решението на ПРС се обжалва в частта,в която ОД на МВР е осъдена да заплати горепосочените суми като неправилно и незаконосъобразно,като се твърди,че съдът неправилно е приложил материалния закон,изложената фактическа обстановка неправилно е възприета и оценена от съда,което е довело до необосновани фактически констатации и правни изводи.Съдът е приел,че на ищцата се дължи обезщетение за причинените й имуществени вреди по вина на разследващите и правозащитни органи, съответно Прокуратурата на Р.България и ОДМВР Русе-солидарно, във връзка с изземването и наложения принудителен престой повече от шест години на лекия автомобил БМВ, без това да е нужно за разследването, и без да са положени необходимите грижи за запазването му в състоянието, в което е иззет, като предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД.Изложени са подробни съображения какви предпоставки следва да са налице,за да е осъществен фактическият състав на чл.49 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД.По делото категорично е установено, че лек автомобил „БМВ 53Д“ с Рег.№ •••, собственост на ищцата А. М. е бил иззет през месец октомври 2017 г. от разследващите органи по досъдебно производство № ЗМ 302 и 331/ 2017 г. по описа на РУ - Левски при ОДМВР-Плевен, преобразувано в Досъдебно производство № 245/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.Л.а. е бил приобщен като веществено доказателство по образуваното ДП,като след изземването му МПС-то е било на съхранение на паркинг, стопанисван от ОДМВР-Русе от 28.03.2018 г. до връщането му на М. на 14.03.2024г. Основното възражение във въззивната жалба е,че ОДМВР- Русе не е носител на материална и процесуална легитимация по предявените искове,тъй като изземването на автомобила и приобщаването му като веществено доказателство е било във връзка с образувано ДП и прокурорска преписка, отговорност за понесените от ищцата вреди следва да носи ответникът Прокуратура на Република България,независимо , че лекият автомобил се е съхранявал на паркинг, който се стопанисва от ОДМВР-Русе. Прокуратурата е господар на досъдебното производство и осъществява в него функциите по ръководство и решаване, включително и по отношение на веществените доказателства,като въззивникът се позовава на нормата на чл. 111,ал. 1 и ал. 2 от НПК.Изложени са доводи,че искът е следвало да бъде предявен срещу този, който е възложител на работата на лицата,при или по повод изпълнението на която са причинени вреди.Изземването като веществено доказателство на процесния лек автомобил е извършено от разследващи полицаи при ОДМВР-Плевен,а правомощия по връщане на доказателства е имал наблюдаващият делото прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен. ОДМВР-Русе няма качество на разследващ орган,тъй като ДП е водено от служители от друг град и на различна Областна дирекция на МВР и под надзора на Прокуратура извън съдебния район на ОДМВР-Русе. Възивникът счита,че предявените от ищцата искове са неоснователни и поради липса на съществени елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД.Липсват доказателства за противоправно поведение или незаконосъобразни актове, действия и бездействия на служители на ОДМВР- Русе,не е установено причинените имуществени вреди на М. да се намират в пряка и непосредствена връзка с извършени действия/бездействия от служители на ОДМВР-Русе и по отношение на ответника ОДМВР Русе не е налице нито една от императивно посочените в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД хипотези.В заключение моли съда да отмени обжалавното решение на ПРС и вместо него да посатнови друго,с което предявените срещу ОДМВР Русе – главен и акцесорен бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанцииюрисконсултско възнагрждение за двете инстанции общо в размер на 1080лв.и заплатени разноски за ВЛ в размер на 607,35лв. Въззиваемата страна по тази въззивна жалба –Прокуратурата на РБ, чрез своя пълномощник-юрисконсулт Д. Д. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК,в който е взето становище ,че постановеното от ПРС решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови съдебен акт, с който предявените срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.Твърди се, че от доказателствата по делото не може да се обоснове причинна връзка между твърдяното в исковата молба противоправно поведение от страна на Прокуратурата и имуществените вреди,за които ищцата претендира обезщетение.В случай,че въззивният съд приеме, че твърдените от ищцата щети по собствения й лек автомобил са реално настъпили за процесния период и са доказани по основание и размер,счита за неоснователни доводите във въззивната жалба на ОДМВР- Русе,касаещи липсата на материална и процесуална легитимация на ОДМВР- Русе по предявените искове.В случай,че съдът приеме,че е налице причинна връзка между претендираните вреди с изземването на лекия автомобил като веществено доказателство и престоя на автомобила на паркинг на едно място (при отчитане на влиянието на атмосферните условия и неполагане на дължимата грижа към чуждата собственост),че същите са довели до щети и повреди по автомобила, становището на Прокуратата е,че отговорността на двамата ответници в настоящото производство следва да се ангажира при условията на чл. 53 от ЗЗД - солидарно.В тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 110,ал.4 и чл.111, ал.1 от НПК,съгласно които за ответника - ОДМВР-Русе, е възникнало задължението да полага дължимата грижа за процесния лек автомобил. Изложени са доводи,че разследването по досъдебното производство е приключило с внасяне на обвинителен акт в ОС- Плевен на 04.07.2019 г.,че след тази дата Прокуратурата на РБ няма законово основание да взема отношение по искания за връщане на веществените доказателства по делото, които искания са от компетентността на съда. Срещу решението на Плевенси РС е депозирана и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ,чрез пълномощника-юрисконсулт Д. Д.,с вх. №26744/25.08.2025г.,с която същото се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.Неправилно първоинстанционният съд е приел,че е изпълнен фактическият състав на чл.49 ЗЗД,като от доказателствата по делото не може да се обоснове причинна връзка между твърдяното противоправно поведение от страна на Прокуратурата и претендираните имуществени вреди. Основното възражение в жалбата на Прокуратурата е,че е извън компетенциите на гражданския съд да преценява актовете и действията на прокурора по разследването,че единствено наблюдаващият прокурор в досъдебното производство преценява какви процесуално - следствени действия следва да бъдат извършени,като в тази насока са изложени подробни съображения. Противоправността на действията на прокурор следва да бъде установена посредством предвидените в НПК процедури.Въззивникът счита за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че прокуратурата е следвало да разреши връщането на процесния лек автомобил „още преди изтичането на първоначалния шестмесечен срок за приключване на досъдебното производство“.Процесният лек автомобил е иззет като веществено доказателство за целите на наказателно производство, образувано и водено срещу сина на ищцата,извършените процесуално-следствени действия са законосъобразни и посредством тях не е нарушен процесуалния закон.Съгласно чл.111,ал.2 НПК веществените доказателства подлежат на връщане на правоимащото лице след като завърши наказателното производство,като преди завършване на наказателното производство връщането на веществените доказателства е допустимо в случаите,когато по преценка на наблюдаващия прокурор връщането им няма да затрудни разкриването на обективната истина.По повод искане на ищцата да й бъде върнат иззетия лек автомобил, същата с писмо от 11.07.2019 г. на ОП-Плевен е уведомена, че на 04.07.2019 г. досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в ОС-Плевен и с оглед на това, от компетентността на съда е да се разпорежда с веществените доказателства.На 19.07.2019 г. ищцата е подала молба по НОХД № 528/2029 г. за връщане на собствения й лек автомобил. ОС-Плевен се е произнесъл относно връщането на веществените доказателства, включително и на процесния лек автомобил с постановената по делото присъда, с която подсъдимите са признати за виновни. Преценката на прокуратурата, че лекия автомобил не следва да бъде връщан на собственика му преди завършване на наказателното производство съвпада с преценката на Окръжен съд-Плевен по НОХД № 528/2019г.описа на същия съд. Въззивникът счита,че не е доказано , че процесният лек автомобил е бил иззет на незаконосъобразно основание,като съгласно чл. 111, ал. 2 от НПК, задържането на автомобила до приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт не е незаконосъобразно. Твърди се,че не е доказана причинно-следствена връзка между претендираните от ищцата вреди и действия/бездействия от страна на Прокуратурата ,че не може категорично да се установи в какво състояние е бил лекия автомобил към датата на изземване. Направено е възражение , че пазенето на процесния лек автомобил на мястото, определено за съхранение като веществено доказателство, не е задължение на прокуратурата и не се извършва от нейни представители.Твърди се,че гаранционно-обезпечителна отговорност на ответниците по чл. 49 от ЗЗД като възложили на съответната работа, следва да бъде ограничена за периода на изземване на лекия автомобил като веществено доказателство - 13.10.2017 г. до внасяне на обвинителния акт в съда - 04.07.2019 г.,а за този период не е установено по безспорен и категоричен начин кои от твърдените в исковата претенция щети и повреди по процесния автомобил реално са възникнали. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което предявения иск за главницата,както и акцесорния иск за лихва бъдат отхвърлени като неоснователни.Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Въззиваемата А. Г. М. чрез своя пълномощник адвокат В. М. от ПАК не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК и по двете въззивни жалби. В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор по втората въззивна жалба от страна на ОД на МВР гр.Русе. В съдебното заседание на 17.12.2025г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество,не са се явили представители на двамата въззивници ОД на МВР гр.Русе и Прокуратурата на РБ,като от техните пълномощници са депозирани молби за разглеждане на делото в отсъствие на техни представители.В молбите се поддържат подадените въззивни жалби ,изложени са доводи по съществото на спора. В съд.заседание на 17.12.2025г.въззиваемата А. М.,чрез своя пълномощник адвокат В. М. от ПАК взема становище,че и двете въззивни жалби са неоснователни,а постановеното от ПРС решение като правилно и закносъобразно следва да бъде потвърдено.Претендира се присъждане на адв.възнагрждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемата пред настоящата инстанция на основание чл.38,ал.2 ЗА. Окръжният съд като прецени оплакванията изложени и в двете въззивни жалби,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежн страни ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими. Разгледани по същество и двете жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При извършената проверка по чл.269 ГПК,въззивният съд констатира,че обжалваното решение на РС Плевен е валидно и допустимо,а по същество правилно и законосъобразно. Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с правно основание чл.49 във вр.чл.45 ЗЗД от А. Г. М. от гр.Плевен срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР гр.Русе за сумата 10 750лв.,претендирана солидарно от двамата ответници като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди за причинени повреди на възли,части и детайли по собствения на ищцата лек автомобил марка БМВ 530Д, рег.№••••,както и сумата 701,45лв.претендирана солидарно от двамата ответници като обезщетение за имуществени вреди-разходи за почистване и дигностика на същия лек автомобил в оторизиран сервиз на БМВ.Върху сумите се претендира и законна лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното им изплащане. В производството пред ПРС ищцата е направила изменение на иска по реда на чл.214 ГПК,допуснато от съда ,като искът се счита предявен общо за сумата 9 139,88лв.,сътветно намалена е претенцията за причинените повреди на автомобила по първото перо,която се счита в размер на 8 438,88лв. Изложените от РС Плевен съображения за уважаване изцяло на така предявените искове по чл.49 ЗЗД са правилни,законосъобразни , кореспондират със събраните по делото доказателства и се възприемат от въззивната инстанция. Безспорно е с оглед представените към ИМ писмени доказателства ,че ищцата А. М. е собственик на процесния лек автомобил БМВ 53Д, рег. №Р 6111 ВС,дизел, цвят “сив“, с рама №WBANX71030CS60543, съгласно свидетелството за регистрация,като към 11.10.2017г.лекият автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“. Не се спори,че във връзка с образуваното ДП по описа на РУ Левски, преобразувано в ДП №245/2017г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, процесният автомобил е иззет с протокол от 13.10.2017г.за претърсване и изземване на разследващите органи при ОД на МВР Плевен,като действията на полицейските служители са одобрени от съда/л.63-74 от въззивното дело/. Няма спор,че по разпореждане на ОП-Плевен процесното МПС е предадено през 2018год. за съхранение на ведомствен паркинг на ОД МВР Русе.Лекият автомобил е престоял на паркинга на ОД на МВР Русе до 14.03. 2024г.,когато с протокол от същата дата е върнат на собственика А. М.. Безспорно е,че процесният лек автомобил ,иззет като веществено доказателство по ДП №245/2017г по описа на ОП Плевен е престоял на открит паркинг в рамките на цялото наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза за период от 6 години и няколко месеца. Страните не спорят,че ищцата, като собственик на лекия автомобил, е подавала молби за връщането му както до ОП Плевен-на 11.07.2019г., така и до състава на Окръжен съд Плевен ,разглеждащ НОХД №528/2019г.-на 19.07.2019г.В хода на разглеждане на наказателното производство лекият автомобил не е върнат на собственика му,а това е станало на 14.03.2024г. От приложеното ч.гр.д.№227/2024г.по описа на Русенски Районен съд безспорно се установява,че преди завеждане на ИМ,ищцата А. М. е депозирала молба по чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства-изготвяне на експертиза за установяване състоянието на автомобила и за оценка на щетите.От приетото и неоспорено от страните заключение по автотехническата експертиза,изготвено от ВЛ инж.Н. Н. се установява,че на 15.02.2024г.при извършения оглед от вещото лице,в присъствието на служител при ОД на МВР Русе и двама представители на ищцата,е установено следното фактическо състояние на автомобила:негодна /сулфатизирала/ акумулаторна батерия;липса на емблема от предния капак на автомобила;двигателят,предният капак ,калници и джантите на автомобила са обрасли с лиани;в багажника са проникнали полски гризачи /мишки и плъхове/,има следи от фекалии и гризане на хартия и др.материали в багажника; гумите -4 броя с посочена марка и модел,летни са напукани от слънцето и дългия престой и негодни,не са установени липси на части и агрегати от двигателя;не са установени следи от гризачи в салона и липси по арматурното табло и уредите за управление на автомобила,вътрешната кожена тапицерия в салона и тапицерията в багажника са в добър вид,не са установени следи от деформация по едрогабаритните детайли на купето и увреждане на лаковото покритие на автомобила.Становището на ВЛ е,че с оглед състоянието на автомобила,същият не може веднага да се приведе в движение и да се ползва по предназначение ,тъй като не е ползван от 6 години и 4 месеца, неотложно е извършването на техническо обслужване и евентуален ремонт за привеждане в изправност и техническа готовност за ползване на автомобила по предназначение.Съгласно заключението установените и описани повреди в автомобила са възникнали вследствие продължителен престой в процесния склад под въздействие на метеорологичните условия,като автомобилът изисква техническо обслужване ,а при необходимост и ремонт, но подлежи на възстановяване.Към датата на огледа 15.02.2024г.ВЛ е определило,че стойността на имуществените вреди върху процесния лек автомобил и разходите за въвеждане в експлоатация в лицензиран сервиз на БМВ са в размер на 1364,80лв. Заключението съдържа и снимков материал /л.50 от гр.д.№227/2024г.на РРС/за състоянието на автомобила към онзи момент. По делото като свидетели са разпитани А. А. М./съпруг на ищцата / и Г. К. М..От показанията им се установява,че и двамата са присъствали на огледа в гр.Русе,извършен от ВЛ по описаната по-горе експертиза,назначена по реда на чл.207 ГПК.Свидетелят А. М. посочва,че автомобилът е бил в „отчаяно положение“, обрасъл с храсти,под капака е имало черупки от орехи,гумите са били паднали,тапицерията е била ожулена,липсвала е емлемата,а плъхове са яли инсталацията,като растенията са били отстрани и под капака,боята е била надраскана. ВЛ не е правил опити за привеждане на двигателя в движение,поради притеснения да не стане запалване,а в багажника са видели следи от изпражнения на плъхове. Свидетелят установява,че впоследствие когато съпругата му е отишла да си прибере автомобила,същият не е бил в движение,колата е натоварена на платформа,тъй като не се е движела на собствен ход и е закарана в сервиз, където е направена диагностика,извършен е ремонт,за което е издадена фактура. От показанията на свидетеля Г. М. се установява,че при извършения оглед от ВЛ,колата е била извън бариерата,на открито,била е обрасла с храсти,имало е черупки,изпражнения от мишки,имало е някакъв техник, според когото автомобилт не може да се запали,поради вероятност кабелите да са нагризани,гумите са били паднали,обрасли с лиани. Показанията на свидетелите съдът кредитира с доверие,тъй като същите са непротиворечиви,кореспондират с представената по делото експертиза, изготвена от ВЛ Н.Найденов,а от друга страна същите са очевидци, присъствали са на огледа,заедно с ВЛ Найденов и имат непосредствени впечатления за състоянието на автомобила преди негового връщане на ищцата като собственик.В този смисъл са и изводите на ПРС. От представената с ИМ фактура и касов бон от 27.03.2024г.,изд.от „РУСЕ КАР“ЕАД се установява,че във връзка с почистването и диагностиката на автомобила след връщането му на ищцата и освобождаването му от паркинга на ОД на МВР Русе,А. М. е заплатила на автосервиза сумата 701,45лв. В производството пред ПРС са назначени няколко автотехнически експертизи,изготвени от ВЛ А. С..От първоначалното заключение /л.148-151/и от допълнителното такова/л.159-160/ се установява,че понастоящем автомобилът е възстановен и е в движение, с редовни пътни документи.Към 13.10.2017г. пазарната му стойност е била 17 885,20 лв., към 28.03.2018г.- 16 499,52 лв.;към 14.03.2024 г.- 13 859,28 лв.Четирите броя гуми,които са били на автомобила към 2024г.,когато същият е предаден на ищцата са негодни за ползване,поради напукани странични бордове по дължина.Видно от заключенията към 02.10.2017г. процесният автомобил е бил в движение и технически изправен,като към 13.10.2017г. няма данни за техническото му състояние,но е бил в движение.Установено е от ВЛ,че след връщането на автомобила на собственика през 2024г., е извършен ремонт ,с оглед последвалото му възстановяване и пускането му в движение. Относно представената от ищцата фактура № 0000011705/03.04.2025г. изд. от «Симеонов Мотор Спорт» ООД гр. Две Могили, обл. Русе/л.153/,ВЛ дава становище,че описаните артикули по фактурата -24 на брой отговарят на такива за лек автомобил БМВ,като същите са съотносими към престоя и са нови,като не са установени подменени части с използвани такива.Стойността на признатите като съотносими части ,подменени в машината е 3771,27 лв. по горната фактура.Според заключенията извършените ремонтни работи по процесния автомобил са пряко необходими за привеждането му в експлоатационна техническа годност,тъй като са свързани най-вече с безопасността на движение, работа на системите и механизмите, интериора и екстериора на автомобила. В последното заключение на ВЛ С./л.193-201/в табличен вид са описани щетите и повредите по процесния автомобил в колона 1 и колона 2 . ВЛ е определило,че общата стойност на очаквания ремонт е 8 438,88лв.с алтернативни части и то само за тези ,които са признати по описаните показатели.Според експертизата причината за тези увреждания са продължителен престой на открито място,без полагане на грижи по предпазването на купето на автомобила,а атмосферните условия, свързани с температурни амплитуди,вятър, влажност, настилка, върху която е бил автомобила,са оказали влияние върху детайлите с гъвкава материя - каучукови компоненти.Амортизациите по описаните детайли са настъпили по време на престоя на автомобила в продължение на близо 7 години, без движение и мерки по запазването му - платнище, навес, гаражна клетка. При съвкупна преценка на така събраните по делото гласни и писмени доказателства, Окръжният изцяло споделя съображенията на ПРС,че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД и искът се явява доказан по основание.Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция.За възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът или служителят да има вина за причинените вреди. В конкретната хипотеза Прокуратурата е органът разпоредил изземването като веществено доказателство на процесния лек автомобил ,а ОД на МВР Русе е органът ,на когото е възложено съхранението на автомобила на паркинг.Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС,че претърпените вреди и пропуснати ползи от предварително производство, което е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещ като веществено доказателство, подлежат на обезщетяване по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.В този смисъл е решение № 465 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2010 г., IV г. о., ГК. Безспорно и категорично от събраните по делото доказателства е установено,че върху собствения на ищцата лек автомобил са причинени увреждания,в резултат на продължителния му престой на паркинг за период от 6 години и няколко месеца,през който МПС е бил иззет като веществено доказателство.През този продължителен период от време автомобилът е бил на открит паркинг,под влияние на атмосферните условия,проникнали са гризачи, нарушена е ел.инсталацията,като за този дълъг период не са полагани необходимите грижи за запазването му.Безспорно е установено от показанията на двамата свидетели и от приетата експертиза по обезпечаване на доказателствата по гр.д.№227/2024г. по описа на Русенски РС,че автомобилът е предаден на ищцата в ужасно състояние,негоден за ползването му по предназначение,в невъзможност да се придвижва на собствен ход.За почистването му и привеждането му в движение ищцата безспорно е заплатила сумата 701,45 лв.в сервиз,а съгласно приетата и неоспорена от ВЛ С. последна експертиза стойността на ремонта за отстраняване на причинените щети по автомобила е в размер на 8 438,88лв.Така причинените щети по автомобила са в причинна връзка с поведението на органите на досъдебното производство Прокуратурата на РБ и ОД на МВР Русе ,които са допуснали необосновано дълго задържане на автомобила за нуждите на разследването, като веществено доказателство /повече от 6 години/.Двамата ответници носят солидарна отговорност за причинените на ищцата имуществени вреди, при условията на чл. 53 ЗЗД.В същия смисъл е решение на ВКС № 23 от 8.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2019 г., III г. о., ГК,в което е разгледан идентичен казус . Неоснователни са изложените в жалбата на ОД на МВР Русе доводи,че този ответник няма пасивна легитимация и не следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД за причинените щети по автомобила.Окръжният съд изцяло споделя изложените от ПРС съображения,че ОД на МВР Русе е имал задължението да пази вещта,независимо,че съхранението на автомобила е възложено по нареждане на ОП Плевен.В решение на ВКС № 76 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г., IV г. о., ГК,посочено и от ищцата,сега въззиваема е прието,че органите на предварителното производство са длъжни да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство - чл. 111 НПК, а когато досъдебното производство е прекратено поради това,че деянието не е извършено, не съставлява престъпление или изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което са иззети, освен, ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона. В тези случаи, всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и задържане на вещта като веществено доказателство в предварителното производство,подлежат на обезщетяване по чл. 49 ЗЗД. Нормите за непозволено увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму и в този смисъл, отговорността за поправянето им следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и ако вредите са резултат от неправилно съхраняване на вещта или други човешки действия.В конкретната хипотеза разглеждания от ВКС в цитираното решение казус е идентичен с този,предмет на настоящото дело,като ищцата претендира обезщетение за вреди по вина на разследващите и правозащитни органи, съответно от ОД на МВР Русе и от Прокуратурата, във връзка с наложения принудителен престой на лекия й автомобил за нуждите на разследването, с твърдения,че същият е върнат със значителни повреди по множество части и детайли,в състояние да не може да се използва по предназначение. Необосновани на събраните по делото доказателства са изложените във въззивната жалба на Прокуратурата възражения,че не са ангажирани доказателства за техническото състояние на автомобила в периода преди изземването му през м.10.2017г.В производството пред ПРС ищцата А. М. е представила застрахователни полици от ЛЕВ ИНС АД за сключени застраховка“Гражданска отговорнст“ и застраховка“Каско „ на автомобила, двете от 02.10.2017г.;талон за оглед на автомобила от същата дата;фотоалбум на автомобила при огледа от застрахователя,талон за технически преглед от 02.11.2016г./л.78-91 от делото на ПРС/.Тези доказателства не са оспорени от ответниците и установяват,че към момента на изземване на лекия автомобил за нуждите на разследването през м.октомври 2017г.,същият е бил технически изправен,в идеално състояние, в движение и със сключени всички необходими застраховки. Неоснователни са изложените в жалбата на Прокуратурата доводи,че ако съдът приеме,че следва да бъде ангажирана отговорността на този ответник по реда на чл.49 ЗЗД,то Прокуратурата следва да отговаря за причинените на автомобила повреди само за периода от 13.10.2017г./датата на изземване на автомобила/ до 04.07.2019г.,когато е внесен обвинителния акт в съда.Съдът намира,че преценката дали дадено веществено доказателство-в случая лек автомобил подлежи на връщане преди приключване на наказателното производство е на съответния наблюдаващ прокурор,независимо дали наказателното производство е в досъдебна или в съдебна фаза. В този смисъл е разпоредбата на чл.111,ал.2 НПК,съгласно която предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите,от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.Съгласно чл.111,ал.3 НПК по искане за връщане прокурорът се произнася в тридневен срок. Изрично в нормата е предвидено,че отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд,като съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно. Горепосочените разпоредби от НПК не могат да се тълкуват разширително и не предвиждат компетентност на съда,разглеждащ наказателното дело , докато същото е висящо,да се произнася по искания за връщане на иззети веществени доказателства,което е изцяло в правомощията на прокурора.Това е и становището на наказателния съд ,разглеждащ НОХД №528/2019г.Видно депозираната от ищцата А. М. молба по НОХД №528/2019г. по описа на ПОС за връщане на автомобила /л.75 от въззивното дело/,съдията-докладчик е поставил резоюция,че разпоредбата на чл.111 НПК визира компетентност на прокуррора в рамките на ДП,поради което молбата е препратена за становище на ОП Плевен.Налице е противоправно бездействие от страна ОП Плевен,която не се е произнесла с мотивиран акт за връщане на иззетия като веществено доказателство лек автомобил на ищцата или с постановяване на отказ за връщането му,който последната да може да обжалва пред наказателния съд,разглеждащ делото.Необосновани в тази насока са твърденията във въззивната жалба на Прокуратурата ,че преценката на наблюдаващия прокурор,че автомобилът не следва да се връща преди приключване на нак.производство,съвпада с тази на съда. По изложените съображения,Окръжният съд намира,че са налице предпоставките на чл.49 във вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране солидарната отговорност на ответниците Прокуратурата на РБ и ОД на МВР гр.Русе . Исковете на посоченото основание като основателни и доказани следва да се уважат изцяло,като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцата солидарно обезщетение за имуществените вреди върху собствения й автомобил,съответно в размер на 8 438,88лв.,а към настоящия момент 4 524,36€ ,представляваща стойността на ремонта на увредените части и детайли ,както и сумата 701,45лв.или 358,65€ ,разходи за почистване и диагностика на лекия автомобил.Върху двете суми се дължи и законна лихва от датата на завеждане на ИМ-10.05.2024г.до окончателното им изплащане. След като е стигнал до същите правни изводи и е уважил така предявените искове,РС Плевен е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено . При този изход на процеса и на основание чл.38,ал.2 ЗА във вр.чл.78,ал.3 ГПК въззивниците следва да заплатят на адвокат В. М. от ПлАК адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемата А. М. пред въззивната инстанция. При определяне размера на адв.възнаграждение съдът съобрази постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024г.по дело С-438/22,задължително за съдилищата, съгласно чл.633 ГПК,според което съдът не е обвързан от размерите на адв. възнаграждения,определени в Наредба №1/09.07.2004г.,а следва да се преценява фактическата и правна сложност на делото.Във въззивната инстанция делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност,проведени са две съдебни заседания,като в първото не е даден ход на делото,но и в двете адв.М. се е явявала, не са събирани нови доказателства,поради което съдът счита,че адвокатско възнаграждение в размер на 250€ съотвества на положения от адвоката труд и предоставената правна защита. Водим от горното, Окръжният съд