Решение № 599 от 4.7.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 493/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е висящо пред БОС за втори път. Първоначално производството е било образувано по повод въззивна жалба вх. №3602/22.08.2023г. по описа на ЦРС, подадена от, , Хоум Кеър Травел“ЕООД, ЕИК 204467583, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, р-н, , Красно село“, бул. Христо Ботев“№31, ет.1, представлявано от управителя Десислава Георгиева Фераджиева, чрез адв. Галина Гарова- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул., , Александровска“ №45, срещу Решение №63 от 20.07.2023г., постановено по гр.д. №439/2022г. по описа на РС-Царево. Бургаският окръжен съд е констатирал, че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението-погрешно идентифициране на ЕС, чиито взети решения се отменят-вместо разгледаните такива на ЕС сграда „Е“, „Ж“ и „И“ гр.Приморско, ул.“Иглика“ №38-42, съдът се е произнесъл за друга ЕС, което представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде изправена в настоящата инстанция. С Определение №8 от 02.01.2024г. по в.гр.д.№1822/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас, е отменено протоколно определение от с.з. от 05. 07.2021г., прекратено е производството по в.гр.д.№1822/2023г. по описа на БОС и делото е изпратено на Районен съд- Царево, с указания за производство по поправка на очевидна фактическа грешка в Решение№63/20.07.2023г. по описа на ЦРС, след което делото да се изпрати отново на БОС за произнасяне по въззивната жалба. С Решение №11 от 24.01.2024г., постановено по гр.д. №439/2022г. Царевският районен съд е допуснал, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 63/ 20.07.2023 год., след което делото е върнато на БОС. В изпълнение на дадените от Бургаския окръжен съд указания, делото е върнато, ведно с постъпила въззивна жалба вх.№911/26.02.2024г. подадена от, , Хоум Кеър Травел“ЕООД, чрез адв. Галина Гарова- БАК, срещу Решение №11 от 24.01.2024г., постановено по гр.д. №439/2022г. по описа на РС-Царево. Излагат се съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт, като същевременно се поддържа депозираната въззивна жалба вх. №3602/22.08.2023г. срещу Решение №63 от 20.07.2023г. по гр.д.№439/2022г. по описа на РС- Царево, по повод на която е образувано в.гр.д.№1822/2023г. по описа на БОС. Посочва се, че с оглед извършената поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, не се поддържат възраженията за недопустимост поради несъответствие на диспозитива с изложените в него мотиви. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции. В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. По делото има отговор на първоначалната въззивна жалба, който е докладван с Определение №2886/16.11.2023г. по в.гр.д.№1822/2023г. Излага се становище за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт, като се иска неговото потвърждаване и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените в производството пред въззивната инстанция разноски. Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция. Въззивнита жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, подадена е от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството е по чл.40 ЗУЕС по искова молба от Д. В. Я., с която ищецът в качеството си собственик на СО в сграда с идентификатор 58356.501.87.1, разположена в ПИ с идентификатор 58356.501.87 по КККР на гр.Приморско, представляващ жилище апартамент с идентификатор 58356.501.87.7.10 оспорва решенията по т. 3, т.6, т.8 и т.10 взети от Общото събрание на ЕС, проведено на 31.03.2022г. като незаконосъобразни. Общите възражения, които се излагат, че не е спазена предвидената в чл.13 ЗУЕС, а по оспорените решение излага подробни съображения. В срока за отговор ЕС в сграда, състояща се от секции „Е“, „Ж“ и „И“ с идентификатори 58356.501.87.6 и 58356.501.87.7, находяща се в апартаментен и хотелски комплекс „Приморско Дел Сол“ е подала писмен отговор, с който оспорва исковата молба и измлага доводи, че ОС на ЕС е свикано по законустановения ред, регламентиран в ЗУЕС. Твърди, че че не са допуснати нарушение при формирането на кворума, както и че ЮЛ може да бъде избирано за управител на ЕС, тъй като няма изрична норма в ЗУЕС, която да поставя изискване това да бъде само ФЛ. Страните ангажират доказателства съобразно разпределената им доказателствена тежест. Няма спор между страните, че комплекс „Приморско Дел Сол“ съгласно разрешение за строеж и разрешения за ползване, представлява комплекс от апартаментни хотели А, Б и В, въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 10.04.2009 г. и хотелски комплекс и апартаментен /студиен /хотел, състоящ се от секции Г, Д, Е, Ж, И, въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 27.02.2009 г. Съгласно представените доказателства, апартаментните хотели са заснети в КККР на града като отделни сгради: съответно сграда А, Б и В /с отделни идентификатори, а апартаментният хотел, състоящ се от секции Г, Д, Е, Ж и И е заснет в КККР като 4 броя отделни сгради, като всяка секция също е с отделен идентификатор. Също така няма спор, а и видно от доказателствата, ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда №7, разположена в ПИ с идентификатор 58356.501.87 по КККР, представляващ жилище, апартамент с идентификатор разположена в поземлен имот /ПИ/ идентификатор 58356.501.87.7.10, находящ се в гр.Приморско, ул.“Иглика“ №38, ет.1, ап.И20- 15 със застроена площ от 37, 40 кв.м., подробно описан н Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.01.2017г. на ЧСИ Наско Георгиев. По отношение твърдяното нарушение на процедурата по свикване на ОС първоинстанционният съд е приел, не са налице нарушения. По делото са представени категорични доказателства, че ОС е свикано правилно и законосъобразно, изцяло при спазване на установената в ЗУЕС процедура. ОС е свикано по реда на чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС от дружеството „Хоум Кеър Травел” ЕООД, което дружество е собственик, притежаващ повече от 20% от идеалите части от общите части на сграда. По делото е представена като доказателство, покана за свикване на ОСЕС и протокол за поставянето й, видно от които, същата е поставена на 23.03.2022г. в 16, 30 часа, на входа на сградата. Документите са оформени по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС и съдържат всички реквизити, изискуеми по ЗУЕС. При тези доказателства съдът е направил извод, че ОС на ЕС е свикано правилно и законосъобразно, изцяло по реда предвиден в ЗУЕС. За неоснователно е прието и и възражението за неяснота, по отношение начина на определяне на кворума на проведеното общо събрание и мнозинството за вземане на решения и твърдяната липса на кворум. От представените по делото доказателства се установява, че общите части на отделните самостоятелни обекти в сградата, са посочени в документите за собственост на всеки един собственик, съобразно възложеното от инвеститора на сградите площоразпределение след одобряване на проекта. Съгласно заключението на в. лице С. Раканова, в КККР са посочени общите части от сградата в кв. метри, които съответстват на процента от общите части на сградата, посочени в площоразпределението /Таблица 1/. Същите са коректно посочени и представеното по делото Приложение № 1 към протокола от ОС ЕС от 31.03.2022 г. В случая процесната сграда, съответства на сграда, посочена като корпуси „Е, Ж, И“. Видно е от представената Таблица № 1 за площоразпределение на всички в сгради в комплекса, че идеалните части от общите части са посочени в проценти и в кв. метри. Общите части на всяка сграда поотделно са разпределени между СОС, като общите части са разпределени за обектите за всяка сграда поотделно на база 100%. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че посочените в Приложение № 1 списък на собствениците и упълномощени представители- участвали в ОСЕС за секции „Е, Ж, И“, посочените в процент идеални части от общите части за всеки един обект са идентични с тези в Таблица № 1, където е посочено площообразуването на корпус А и в която таблица са посочени идеалните части за всеки един обект, както в процент, така и в кв. метри. Видно е от представения като доказателство протокол от проведеното Учредително събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 58356.501.87.1, че в същия подробно и ясно са посочени присъствалите собственици и пълномощници на собственици, като са посочени номерата на притежаваните от тях самостоятелни обекти. От представения като доказателство списък на присъстващите- приложен към протокола от ОС е видно, че лично или чрез пълномощник, всеки от собствениците участвали в събранието е с положен подпис. Представения протокол съдържа всички необходими реквизити по чл. 15, ал. 5 от ЗУЕС- дата и мястото на провеждане на ОС, дневния ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номерата на самостоятелният обект, начина по който са гласували лицата, както и подписи на присъствалите лица в приложения списък Приложение № 1, неразделна част от протокола, направените предложения и взетите решения на ОС. Всичко това е дало основание на първостепенния съд да приеме, че няма допуснати нарушения на нормите на ЗУЕС при свикването на общото събрание. За да отмени всички взети решения на проведеното процесно ОС районният съд е приел обаче, че е налице твърдяното от ищеца нарушение, а именно незаконосъобразно избран управител на ЕС и допуснати нарушения при провеждането и гласуването на ОС. Обсъждайки взетото решение по т.3.2 на ОС, районният съд е приел, че същото е незаконосъобразно, доколкото е гласувано търговското дружество „Хом Кеър Травел“ ЕООД да бъде управител на етажната собственост и поради незаконосъобразността на това решение е счетено, че следва да бъдат отменени всички взети решения като незаконосъобразни. Първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗУЕС принципно не допуска юридическо лице от кръга на собствениците в ЕС, да бъде избирано за управител на ЕС. След като законодателят е определил и конкретната рамка, в която се извършва делегация на функции и правомощия на управителя /в чл. 19 ал. 8 от ЗУЕС/, то следва и изводът, че ЗУЕС не дава възможност, да бъдат предоставени пълните правомощия на съвет/управителя на ЮЛ. За тази цел, ЮЛ действа като делегат на УС. Цитираното изключва всяка възможност, едно дружество да бъде избрано самостоятелно за управител на ЕС, без същата да е конституирала вече друго лице като такъв. Това е и спорният въпрос в настоящото производство. Настоящият въззивен състав не споделя горните изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението взето по т.3.2. Разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗУЕС гласи: членове на управителния съвет могат да бъдат собственици и ползватели. За член на управителния съвет (управител) може да бъде избрано и посочено от собственика лице, което живее в сградата и е вписано в книгата на етажната собственост, както и лице, посочено от представляващия юридическото лице или едноличния търговец, когато самостоятелни обекти са собственост на юридически лица или еднолични търговци. Първото изречение на посочената разпоредба ясно указва, че членове на УС могат да бъдат както собственици, така и ползватели т.е единственото условие е да притежава недвижим имот или да притежава вещното право на ползване. А собственик може да бъде както ФЛ, така и ЮЛ и законът не допуска такова разграничаване. В случая като собственик на самостоятелни обекти в ЕС дружеството „Хоум Кеър Травел“ ЕООД може да бъде избрано за управител, съответно - по решение на ОС да му се заплаща възнаграждение-ал. 7 на чл. 19. В правомощията на ОС е да избере управителен съвет /управител / съгл. чл. 11, ал. 1 т. 2 ЗУЕС от кръга на лицата, посочени в чл.19, ал. 5 ЗУЕС. Тук трябва да се подчертае, за да се направи разграничение с хипотезата на чл.19, ал. 8 ЗУЕС /редакция ДВ бр.26/ 2016/, актуална към датата на оспорваното ОС, съгласно която по решение на ОС, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. С оглед на гореизложеното е очевидно, че оспореното решение по т.3 попада в хипотезата на чл.19, ал.5 ЗУЕС и не противоречи на разпоредбата. ЗУЕС не поставя изискване управител или член на УС да бъде задължително само физическо лице, както е приел първостепенният съд. Тъкмо напротив от разпоредбата на чл. 19 ал. 5 ЗУЕС недвусмислено следва, че всеки собственик /независимо дали е ФЛ или ЮЛ/ може да бъде избран за управител. В случаите, когато избраният собственик е ЮЛ, то се представлява от неговия управител /както е посочено в решението по т. 3 от процесното ОС/. Не са допуснати и останалите нарушения при провеждането на процесното ОСЕС, сочени от районния съд —обстоятелството, че на ОС е гласуван и избран касиер не може да бъде нарушение, водещо до отмяна на всички взети решения /липсват и мотиви на съда защо според него невземането на решение за избор на касиер води до незаконосъобразност на останалите взети решения/. Същото се отнася и до съображението, че не бил определен срока на мандата на управителя на ЕС. Това обстоятелство също не влияе на законосъобразността на останалите решения, а и след като не е определен мандат, то той ще се определи от предвидения в закона — а именно 2 години съобразно чл. 19, ал. 2 ЗУЕС. Също така съдът намира за необходимо да посочи, че дори решението за избор на управител да е незаконосъобразно, то само по себе си не води до незаконосъобразност на всички останали решения, взети на ОС. С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него —постановено ново, с което се отхвърлят изцяло исковите претенции. При този резултат в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции, които възлизат в размер на 1546.40 лв.-съгласно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК. На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно. Мотивиран от изложеното, съдът