Решение № 5374 от 21.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 13402/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. П. И., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.С., Столична община, ул. ••••••••• № 7, ет.6, ап.21, против наказателно постановление №Р-10- 199/21.09.2022 г., издадено от заместник- председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с което на основание чл.351, ал.1, т.3 от КСО е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.177, ал.2, т.6 от КСО, във вр. с §1, ал.2, т.3, б.“а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО. Жалбоподателят-редовно призован, не се явява, изпраща представител- адв.Н. Й. от САК, която поддържа жалбата. В жалбата са наведени доводи за отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се неправилно определяне на административното деяние от АНО и актосъставителя доколкото в АУАН и НП изпълнителното деяние е дефинирано като действие, а от друга страна бездействие в качеството му на представляващ. Наведени са съждения за неяснота на административното обвинение и неяснота при излагане на фактическата обстановка. Навежда доводи, че се касае само за едно нарушение, като наличието на множество и различни активи, съответно сделки, придобити на една и съща дата, би могло да обуслови по-висок размер на глобата, като отегчаващо обстоятелство, но не и възникване на отделна отговорност за всеки отделен актив. Изложен е аргумент за проведено административно производство и издадени две НП за същото адм. нарушение. Позовава се на граматическото тълкуване на нарушената разпоредба, което сочи, че активите трябва да бъдат повече от един, съобразно въведения термин „активи“ в мн. число. Позовава се на съдебната практика на съдилищата, съобразно която на основание чл.350, ал.3 от КСО, във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.24, ал.1, т.6 от НПК, издаденото НП следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство - прекратено, без съдът да се произнася по същество. Счита, че не е извършено вмененото нарушение. В тази връзка твърди, че никъде в АУАН изпълнителното деяние не е посочено като допустителство, а точно обратното - вменено е извършителство, като едва в НП за първи път се развива тезата за допустителство, без да са посочени основанията за промяната на словесното описание на нарушението, с оглед гарантиране правото му на защитата. Освен това, в НП се твърди, че жалбоподателя и още едно физическо лице са действали в условията на съизвършителство, а не като допустители, като установява и други противоречия в направените констатации, като веднъж се твърди за извършено действие от жалбоподателя, наред с другия представляващ дружеството, а от друга страна - самостоятелно бездействие в качеството на си на представляващ. Навежда доводи за недопустимо разширително тълкуване на закона от страна на АНО, доколкото няма въведено законово задължение, какви действия е следвало да предриеме или от какво да се въздържи да извършва. В този смисъл счита, че законодателния пропуск, свързан с провеждане на процедура с цел установяване на насрещна страна по сделка на ОТС-пазар /извънборсов/, не следва да води до ангажиране на административнонаказателна отговорност. Оспорва посочената дата и място на извършване на нарушението в НП, тъй като доколкото АНО е приел, че нарушението е извършено чрез подписване на съответни документи, то документите, на които се позовава, са подписани от него на 23.12.2021 г. в гр.В., а не на 30.12.2021 г. в гр.С., както се твърди в процесното НП. Счита, че не са събрани доказателства за извършване на вмененото нарушение, а последното съставлява допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Навежда доводи, че не е субект на вмененото нарушение, доколкото съставът на чл.177, ал.2, т.6 от КСО изисква субекта да бъде лице, свързано с пенсионноосигурителното дружество, каквото качество жалбоподателя няма. Счита, че няма вина за извършеното деяние, доколкото описаната сделка в АУАН е сключена от ДФ „••••••••“, управляван от УД „•••••••••••••••“ ЕАД в условията на анонимност по отношение на насрещната страна, а представляваното от него дружество е подало нареждане за покупка на процесните дялове на колективна инвестиционна схема /КИС/ до инвестиционен посредник „••••••••“ АД, като едва с връчване на АУАН е разбрал, че продавач по сделката е универсален пенсионен фонд „••••••••“, като клиент на инвестиционен посредник „••••••••“ ЕООД. Сочи, че търговията с процесните дялове на КИС не може да бъде реализирана на регулирания пазар, организиран от „•••••“ АД, поради което посредникът е извършил действия по установяване на дялове на КИС, предлагани за продажба от друг инвестиционен посредник /“••••••••“ ЕООД/ и директно се е свързал с него. А невъзможността дяловете на КИС да се търгуват на „•••••“ АД, води до заканосъобразната възможност сделки с тях да се извършват на нецентрализирания извънборсов пазар /ОТС/, на който транзакциите се изпълняват чрез двустранни споразумения на участващите в тях инвестиционни посредници, а крайните страни по сделката остават неизвестни един за друг, именно с оглед характеристиките на ОТС пазара - бързина, гъвкавост и липса на формалности. Твърди се, че не е бил уведомен кой е купувач по сделката, жалбоподателя се позовава на потвърждението за сключване на сделката, изпратено му от инвестиционния посредник „••••••••“ АД, което съдържа реквизит „насрещна страна по сделката“, но в тази графа не е попълнено нищо. С оглед на горното, навежда доводи, че сделката е сключена в условията на анонимност за крайните клиенти и не е възможно да бъде съзнателно преодоляно изискването на чл.177, ал.2, т.6 от КСО, а именно: двете страни да не сключат тази сделка, защото биха предположили, че същата нарушава нормативните изисквания. Сочи, че в УД „•••••••••••••••“ ЕАД не е налична и не би било възможно да е налична информация за това кое лице продава финансовите инструменти, като същото важи и за инвестиционния посредник „••••••••“ АД, през който е подадена поръчката за покупка, че същото е констатирано и в АУАН с посочването на изискана информация за процесната сделка от инвестиционния посредник „••••••••“ ЕООД, от която информация единствено е видно, че насрещната страна по нея е „••••••••“ АД, от който също е изискана информация за установяване на техния клиент - купувач по сделката, който също няма как да разполага с информация кой клиент на „••••••••“ ЕООД е продавач на финансовите инструменти. Освен това сочи, че КФН неколкократно изпраща писма до „Централен депозитар“ АД, както и до инвестиционните посредници, с цел установяване на страните по сделката, което отчита като косвено доказателство, че дори надзорния орган не е бил в състояние без тяхно съдействие да установи тези факти. В тази връзка, жалбоподателя навежда доводи, че не е от кръга на изброените лица по чл.133 от ЗППЦК, които могат да изискват и получат информация от „Централен депозитар“ ЕАД, поради което нито той, нито представляваното от него дружество, има как да проверят информацията кой е продавача по сделката. С оглед на изложеното счита, че е допуснато нарушение от АНО на разпоредбата на чл.52, ал.4 и чл.54, ал.1, т.1-3 от ЗАНН. Оспорва преценката на АНО за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че в настоящия случай не са констатирани вредни последици, доколкото се касае за формално нарушение, поради което налагане на наказание, дори в предвидения от закона минимум, се явява явно несправедливо, а процесното НП - издадено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателя, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв.Й.. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда на посочените в жалбата основания и представени писмени бележки, да отмени процесното НП. Прави изрично изявление, че не претендира присъждане на разноски, с оглед изхода на делото. Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: заместник-председател на КФН, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрк. Кирил Слабов., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди изцяло процесното НП, на посочените в писмени бележки аргументи. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство. Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 28.09.2022 г. /видно от посочената датата върху разписката за връчване/, а жалбата е подадена чрез административнонаказващият орган /на ръка в деловодство/ на 12.10.2022 г. /видно от отразената дата на поставения входящ номер върху жалбата/, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: При осъществен от КФН ежедневен дистанционен надзор за спазване на нормативните изисквания при инвестиране средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, било установено, че през месец декември 2021 г., на извънборсов пазар /ОТС/ са сключени множество сделки за продажба на дялове на колективни инвестиционни схеми по чл.176, ал.1, т.11 от КСО от името и за сметка на управлявания от ПОАД „••••••••“ АД, универсален пенсионен фонд, които сделки били сключени чрез посредничеството на инвестиционните посредници „••••••••“ ЕООД и „••••••••“ АД. Във връзка с така направените констатации, касаещи финансови инструменти по чл.176, ал.1, т.11 от КСО, и с цел извършване на дистанционна проверка за спазване на изискванията на чл.177, ал.2, т.2 от КСО, компетентно длъжностно лице: В. Д. С., заемаща длъжността: „главен експерт“ в Дирекция „Осигурителен надзор“, управление „Осигурителен надзор“ при КФН, изпратила писма до „••••••••“ АД и „••••••••“ ЕООД за сделките, сключени на извънборсов пазар през месец декември 2021 г., с цел установяване на насрещните страни по тях. В тази връзка, инвестиционният посредник „••••••••“ ЕООД предоставил нареждане №36170042248 от 23.12.2021 г. за продажба от името и за сметка на управлявания от ПОАД „••••••••“ АД УПФ „••••••••“ на извънборсов пазар, за продажба на дялове на договорен фонд „•••••••••“, управляван от УД „••••••••“ ЕАД, с ISIN код на емисията: BG9000017061, за 800 броя дялове при единична цена 76.6483 лева и обща стойност на сделката 58918.64 лева. От така представеното потвърждение за сключената сделка, свидетелят С. установила, че същата е сключена на 23.12.2021 г., в 17: 43: 45 часа, с дата на сетълмент - 30.12.2021 г., както и че като насрещна страна по сделката е посочен инвестиционният посредник „••••••••“ АД. С оглед на горните констатации, с писмо е изискана от „••••••••“ АД допълнително информация и документи за гореописаната сделка. В тази връзка, „••••••••“ АД предоставило Нареждане за покупка №40708023251 от 23.12.2021 г., с което ДФ „••••••••“, управляван от УД „•••••••••••••••“ ЕАД е подало на извънборсов пазар нареждане за покупка на дялове на договорен фонд „•••••••••“, управляван от УД „••••••••“ ЕАД, с ISIN код на емисията: BG9000017061, за 800 броя дялове при единична цена 73.6483 лева и обща стойност на сделката 58918.64 лева. Свидетелят С. констатирала, че същата е сключена на 23.12.2021 г., в 17: 43: 45 часа, с дата на сетълмент - 30.12.2021 г., както и че от нареждането за покупка, от потвърждението за сключената сделка, както и от съпътстващата ги декларация по чл.66, ал.2 от ЗМСИП, че документите са подписани от изпълнителния директор на УД „•••••••••••••••“ ЕАД, от името и за сметка на ДФ „••••••••“ от жалбоподателят М. П. И.., заедно с другия представляващ дружеството – В. Б. Б.. Съгласно предоставената от двата инвестиционни посредника информация, свидетелят С. извела извод, че купувач на дяловете на посочения пенсионен фонд е „••••••••“, управляван от УД „•••••••••••••••“ ЕАД. Контролният орган извършил проверка за свързаност, между ПОАД „••••••••“ АД, управляващо пенсионния фонд, и купувача УД „•••••••••••••••“ ЕАД, управляващо договорния фонд. От събраната информация и документи в хода на проверката, свидетелят С. установила, че към 30.12.2021 г. „••••••••••“АД осъществява контрол върху УД „•••••••••••••••“ ЕАД и ПОАД „ЦКБ- Сила“ АД по смисъл на §1, ал.2, т.4, буква „а“ от ДР на КСО, тъй като упражнява пряко и непряко повече от половината от гласовете в общите събрания на двете дружества („••••••••••“АД упражнява пряко и непряко 69, 35/% от гласовете в общото събрание на ПОАД „ЦКБ- Сила“ АД и „••••••••••“АД упражнява пряко 100% от гласовете в общото събрание на УД „•••••••••••••••“ЕАД). От горното извела извод, че УД „•••••••••••••••“ЕАД и ПОАД „ЦКБ- Сила“АД са дъщерни дружества на „••••••••••“ АД по смисъла на на §1, ал.2, т.4б от ДР на КСО, поради което посочените дружества са „свързани лица“ по смисъла на §1, ал.2, т.3, б.„а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО. Въз основа на така направените констатации, свидетелят С. съставила АУАН №Р- 06-98/30.03.2022 г., в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, против М. П. И. в качеството му на изпълнителен директор на УД „•••••••••••••••“ ЕАД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление в гр.С., заедно с другия представляващ дружеството В. Б. Б., е подписал съответните документи за сключване на сделка за покупка от страна на ДФ „•••••••••• – високодоходен“, управляван от УД „•••••••••••••••“ ЕАД на извънборсов пазар, на дялове на ДФ „•••••••••“, управляван от УД „••••••••“ ЕАД, с насрещна страна по сделката УПФ „••••••••“, управлявано от ПОАД „••••••••“ АД, в нарушение на чл.177, ал.2, т.6 от КСО във връзка с §1, ал.2, т.3, б.„а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО. Актосъставителят отразил като дата на извършване на нарушението - датата на сетълмента - 30.12.2021 г., а като дата на установяване на нарушението - 11.03.2022 г., когато в КФН е постъпило писмото от инвестиционния посредник „••••••••“ АД, от което е установен купувача по описаната сделка. АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, на датата на неговото съставяне - 30.03.2022 г., без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателя се възползвал от правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, и в законоустановения срок представил пред АНО писмени възражения против АУАН, в които навел аргументи за неговата незаконосъобразност, аналогични на изложените в жалбата. След като обсъдил и приел писмените възражения от жалбоподателя за неоснователни, като възпроизвел изцяло описаната в съставения АУА Н фактическа обстановка, компетентно длъжностно лице: заместник- председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, издал НП №Р-10-199/21.09.2022 г., против М. П. И., за това, че в качеството на представляващ УД „•••••••••••••••“ ЕАД, не е извършил съответните действия и е допуснал ДФ „••••••••“ ЕАД, управляван от УД „•••••••••••••••“ ЕАД да закупи на ОТС дялове на ДФ „•••••••••“, управляван от УД „••••••••“ ЕАД, с насрещна страна по сделката УПФ „••••••••“, управлявано от ПОАД „••••••••“ АД, за което на основание чл.351, ал.1, т.3 от КСО му наложил административно наказание глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.177, ал.2, т.6 от КСО, във вр. с §1, ал.2, т.3, б.“а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля С., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; показанията на свидетеля Д. К. Г.; от назначената и изготвена съдебно- икономическа експертиза и показанията на експерта дадени в съдебно заседание; от приобщените по делото писмени доказателства - процесните АУАН и НП; пълномощно; писма за изискване на документи, отговори с представени документи, данните от изисканите справки от ТРРЮЛНЦ и „Централен депозитар“ АД; Заповед №3- 48/03.02.2022 г., издадена от заместник- председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с която поименно е определил длъжностните лица от дирекция „Осигурителен надзор“ в управление „Осигурителен надзор“ към КФН, които имат право да съставят АУАН на нормативните актове по допълнително социално осигуряване и съответните Регламенти, сред които под №14 фигурира и актосъставителя - главен експерт В. Д. С.. Съдът намира, че с показанията си актосъставителя - свидетелят С., тези на свидетеля Г. и дадените от експерта изготвил експертизата потвърждават изцяло направените в АУАН констатации, а освен това същите кореспондират на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които съдът кредира, доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената заповед, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да научи за какво точно нарушение е санкциониран. Фактическите обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира противоречия, както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, така и между действително установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства. Не представляват процесуални нарушения липсата на съставен констативен протокол по реда на чл.19, ал.6 от ЗКФН, както и не представяне на жалбоподателя на заповед за възлагане на проверка на основание чл.19, ал.1, във вр. с ал.4 от ЗКФН, доколкото липсата на съставени такива не опорочават процедурата по съставяне на АУАН. Липсва и нормативно задължение за предявяване на доказателствата по преписката на нарушителя, и в частност на заповедта, с което се възлага извършване на проверка от страна на актосъставителя, доколкото задължение за предявяване процесуалния закон предвижда единствено за АУАН. Неоснователни са направените възражения за недоказаност на датата и мястото на извършване на нарушението. В тази връзка в АУАН и НП изрично е посочена като дата на нарушението - датата 30.12.2021 г., явяваща се датата на сетълмента, т.е. датата, на която реално са прехвърлени активи и пари по сключената сделка. Доколкото и двете страни по сделката осъществяват дейността си в гр.С., а управляващото дружества е правно задължено да предостави информация във връзка с дяловете на управляваните от него колективни инвестиционни схеми в „Централен депозитар“ АД, който също се намира в гр.С., правилно е прието, че нарушението е довършено в гр.С.. С оглед на горното, без правно значение относно мястото на довършване на нарушението е обстоятелството, че инвестиционните посредници са със седалище и адрес на управление в гр.В., и още по малко обстоятелството дали жалбоподателя е подписал съответните документи в това населено място, за да е в тежест на доказване от ответната страна. От обективна страна е безспорно установено, че към датата на твърдяното нарушение 30.12.2021г. жалбоподателят М. И. има качеството на изпълнителен директор и представляващ УД „•••••••••••••••“ ЕАД. Към посочената дата „••••••••••“ АД осъществява контрол върху УД „•••••••••••••••“ ЕАД и ПОАД „ЦКБ- Сила“ АД по смисъла на § 1, ал. 2, т. 4, буква „а“ от ДР на КСО, тъй като упражнява пряко и непряко повече от половината от гласовете в общите събрания на двете дружества- „••••••••••“ АД упражнява пряко и непряко 69, 35% от гласовете в общото събрание на ПОАД „••••••••“ АД и упражнява пряко 100% от гласовете в общото събрание на УД „•••••••••••••••“ ЕАД. Несъмнено е и няма спор, че УД „•••••••••••••••“ ЕАД и ПОАД „••••••••“ АД са дъщерни дружества на „••••••••••“ АД по смисъла на § 1, ал. 2, т. 4б от ДР на КСО, съответно- посочените дружества се явяват свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО. Доколкото в проведеното производство е установена свързаност между дружествата при покупката на дяловете на договорния фонд, е налице нарушение на нормата на чл. 177, ал.2, т. 6 от КСО. Наред с това при ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, актосъставителят в обстоятелствената част на АУАН е приел, че М. И., в качеството си на изпълнителен директор на УД „•••••••••••••••“ ЕАД, управляващо договорен фонд „••••••••••- Високодоходен“, заедно с другия представляващ дружеството, е извършил действията за покупката на извънборсов пазар на дялове на ДФ „•••••••••“ в нарушение на изискването по чл. 177, ал. 2, т. 6 от КСО. От своя страна АНО в НП възприел идентична фактическа обстановка като при анализа си на нарушението е ангажирал действията на ж-ля М. И. заедно с другия представляващ дружеството „•••••••••••••••“ ЕАД, а именно-че е подписал съответните документи за сключване на сделка за покупка от страна на посочения договорен фонд (който е управляван от дружеството, на което е изп.директор и представлява) на извънборсов пазар на дялове на ДФ с насрещна страна, която е свързано лице по смисъла на законовото правило. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, а и не се спори между страните, че купувач на дяловете на посочения пенсионен фонд - ДФ „•••••••••“, управляван от „••••••••“, е представляваното от жалбоподателя дружество – УД „•••••••••••••••“ ЕАД. От представените документи от инвестиционните посредници „••••••••“ ЕООД и „••••••••“ АД е видно, че УД „•••••••••••••••“ ЕАД е подало на извънборсов пазар нареждане за покупка на дялове на ДФ „•••••••••“, управляван от УД „••••••••“ ЕАД, като сделката е сключена на 23.12.2021 г., в 17: 43: 45 часа, с датата на сетълмент - 30.12.2021 г. Безспорно се установява, че нареждането за покупка, потвърждението за сключена сделка, ведно със съпровождащата декларация по чл.66, ал.2 от ЗМСИП е, че документите са подписани от изпълнителния директор на УД „•••••••••••••••“ ЕАД - жалбоподателя И., заедно с другия представляващ дружеството. Без никакво правно значение за съставомерността на деянието е направената констатация в АУАН, че е извършил нарушението в условията на съизвършителство с другия представляващ дружеството, доколкото неговата отговорност е ангажирана на основание чл. 18 от ЗАНН. От събраните по делото писмени доказателства /справки от ТРРЮЛНЦ и „Централен депозитар“ АД/ се установява по безспорен начин, че към 30.12.2023 г. /датата на спесимента/, „••••••••••“ АД осъществява контрол върху УД „•••••••••••••••“ ЕАД и ПОАД „ЦКБ Сила“ АД, по смисъла на §1, ал.2, т.4, б.“а“ от ДР на КСО, тъй като упражнява пряко повече от половината от гласовете в общите събрания на двете дружества, от което следва, че УД „•••••••••••••••“ ЕАД и ПОАД „ЦКБ Сила“ АД са дъщерни дружества на „••••••••••“ АД по смисъла на §1, ал.2, т.4б от ДР на КСО, поради което тези две дружества се явяват „свързани лица“ по смисъла на §1, ал.2, т.3, б.“а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО. Задължението за спазване на забраната за придобиване активите на посочените фондове по чл.177, ал.2, т.2 от КСО, е вменено на свързаното лице, което изрично е отразено в АУАН и НП. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството на законен представител - изпълнителен директор на УД „•••••••••••••••“ ЕАД, за това, че е допуснал представляваното от него дружество да сключи сделка за покупка от свързано лице „ПОАД ЦКБ Сила“ ЕАД, на дялове на ДФ „•••••••••“, управляван от „••••••••“, в нарушение на забраната по чл.177, ал.2, т.2 от КСО, във вр. с §1, ал.2, т.3, б.“а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО, именно като колективна инвестиционна схема, управлявани от свързано с пенсионноосигурителното дружество лице. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че сделката е сключена на извънрегулирания пазар /ОТС/, при който вид търговия не съществуват никакви пречки за установяване на насрещната страна по сделката, за разлика от регулирания пазар, при която по правило страните са анонимни. Видно от Нареждане за покупка №40708023251 от 23.12.2021г., същото е подадено по инициатива на клиента, но в графа „други специфични изисквания на клиента“ не е посочена информация относно законови ограничения за сделки със свързани лица. Както правилно е посочил АНО, сключването на сделки на извънрегулирания пазар /ОТС/ е обичаен способ, когато страните в резултат на търговски преговори постигат договаряне на определени параметри, например цена, различаваща се от пазарната и др., като при този вид търговия инвестиционните посредници изпълняват чисто технически функции по регистриране на сделките в съответната депозитарна институция. В тази връзка, обстоятелството, че инвестиционните посредници са оформили документите по сделката, без да посочват реалните насрещни страни, не може да се приеме като аргумент в подкрепа на възражението в жалбата, че представляващите УД „•••••••••••••••“ ЕАД са били в невъзможност да установят кой е продавачът по сделката. Неоснователно е и направеното възражение, че разкриването на информация за продавача било възпрепятствано от регулацията по посочения Регламент, тъй като същият урежда защитата на лични данни на физическите лица, а в конкретния случай и двете страни са юридически лица. Освен това, УД „•••••••••••••••“ ЕАД и управляващото пенсионния фонд ПОАД „••••••••“ АД са свързани лица, тъй като са част от една икономическа група, поради което направените възражения в жалбата, че двете страни са сключили сделка на извънрегулирания пазар /ОТС/, без да знаят коя е насрещната страна, т.е. при условията на анонимност, не могат да бъдат споделени от съда. Неоснователно се явява и направеното възражение в жалбата, че на инвестиционните посредници не им е известно името на крайния клиент. Съгласно данните от справка за сделките, сключени в периода 23.12.- 31.12.2021 г., приложена към изпратения отговор на инвестиционният посредник „••••••••“ АД, същия е предоставил изисканата информация и относно насрещната страна и краен купувач/продавач по част от сделките и следователно разполага в цялост с необходимата информация за сделките. Изводът за насрещните страни по сделката е изведен, въз основа на информацията, предоставена и от двата инвестиционни посредника, включително и от „••••••••“ ЕООД, доколкото от последния е изискана такава информация, във връзка с посочената от него като насрещна страна - ИП „••••••••“ АД, за сделка на извънрегулиран пазар. Нарушението на разпоредбата на чл.177 от КСО е сред изрично посочените в санкционната разпоредба на чл.351, ал.1, т.3 от КСО, за нарушаването на която е предвидено единствено наказание глоба, което може да се налага само на физически лица. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба, физическите лица носят отговорност за допускане на нарушение на цитираната правна норма. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството на законен представител - изпълнителен директор на УД „•••••••••••••••“ ЕАД, за това, че е допуснал представляваното от него дружество да сключи сделка за покупка от свързано лице „ПОАД ЦКБ Сила“ ЕАД, на дялове на ДФ „•••••••••“, управляван от „••••••••“, в нарушение на забраната по чл.177, ал.2, т.6 от КСО, във вр. с §1, ал.2, т.3, б.“а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО, като свързано с пенсионноосигурителното дружество лице, т.е. за допустителство на основание чл.10, във вр. с чл.24, ал.2 от ЗАНН, във вр. с на чл.351, ал.1, т.3 от КСО, което може да бъде осъществено само от физическо лице. С оглед на горното, направеното възражение в жалбата, че не е ангажирана имуществената отговорност на представляваното от него дружество за допустителство, се явява напълно неоснователно, тъй като юридическо лице не може да бъде субект на нарушението. Събраните по делото доказателства навеждат на извод, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. В качеството си на представляващ УД „•••••••••••••••“ ЕАД е бил длъжен и е имал обективна възможност преди подписването и подаване на документите, свързани със закупуването и придобиването на извънборсов пазар на дялове на ДФ „•••••••••“, управляван от УД „••••••••“ ЕАД, да съобрази действията си с разпоредбата на чл.177, ал.2, т.2 от КСО, във вр. с §1, ал.2, т.3, б.“а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО, като постави условие пред инвестиционния посредник да не се сключват сделки със свързани лица, което жалбоподателя не е сторил. С бездействието си, при задължение за извършване на определени действия, жалбоподателя е допуснал извършването на вмененото нарушение. Касае се за поредица от сложен фактически състав за допускане на нарушение на чл.177, ал.2, т.2 от КСО - подаване на нареждане за закупуване на съответните дялове и бездействие, изразяващо се в неустановяване на насрещната страна по сделката, респективно липсата на дадени указания на инвестиционния посредник за не закупуване на дялове от свързани с купувача лица по смисъла на КСО, които са описани ясно в АУАН и НП, в хронологична последователност, поради което направеното възражение, че не става ясно с действие или бездействие е допуснал извършването на вмененото нарушение, се явяват неоснователни. Неоснователно е направеното възражение в жалбата за допуснато нарушение на принципа „деецът да не се наказва два пъти за едно и също нарушение“. Видно от приложените към жалбата АУАН и НП е, че те касаят различни сделки, с различни отговорни фондове, т.е. в случая не се касае за едно и също нарушение. Предвид горното, правилно жалбоподателя е бил санкциониран на основание чл.18 от ЗАНН за всяко административно нарушение отделно. За така извършеното нарушение в санкционната разпоредба на чл.351, ал.1, т.3 от КСО е предвидено налагане на глоба в размер от 3000 до 40000 лева. В настоящия случай на жалбоподателя е наложено административно наказание, в минималния предвиден в закона размер, поради което е безпредметно да се обсъжда въпроса за неговото намаляване. Съдът не намира основание за квалифициране на случая като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо други административни нарушения от същия вид. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е взето предвид при определяне на наказанието към минималния предвиден в закона размер. Нарушението е формално, на просто извършване, и за осъществяване на състава не е необходимо наличието на вредни последици, в какъвто смисъл са релевираните възражения в жалбата, че не са настъпили вредни последици за страните, също се явяват неоснователни. Други смекчаващи обстоятелства, които да обуславят извод за маловажност на случая, не са налице. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. По разноските: С оглед изхода на делото, съобразно фактическата и правна сложност на същото, съдът счете, че полза на КФН следва да се присъди сума в размер на 120 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горните мотиви, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът