Решение № 2377 от 15.7.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 325/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 35, ал. 13 от ППЗХУ. С Решение № 4817/17.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 5530/2023 г. е обезсилено Решение № 83/04.04.2023 г., постановено по адм. дело № 807/2022г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта, в която е отменена Заповед № 0023-3254/20.06.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изпълнение на дадените с решението указания. Производството е образувано по жалба, подадена от „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД, със седалище и адрес на управление •••, [улица], ••, ЕИК 104626547, срещу Заповед № 0023-3254/20.06.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания в частта, с която проектът на дружеството-жалбоподател е определен като неподлежащ на финансиране. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, като от комисията е приложена неправилно методиката за оценка на предложенията. Според него фактът, че на работното място вече е назначено лице с увреждания със срочен договор не препятства кандидатстването по компонент 3, чл. 2, ал. 1 от Методиката и не се отразява на изискването за 3 г. устойчивост, тъй като задължението на работодателя възниква от момента на осигуряване на финансирането, а не от подаването на проекта. Счита за невярно становището на комисията, че очакваните резултати и дейности са схематично описани, доколкото в т. 5.6 от формуляра подробно са описани причините за избор на конкретно лице от целева група, длъжностна характеристика на работното място, служебните задължения, които да се изпълняват на това работно място, както и осем часовата продължителност на работния ден, без нощни смени, които са противопоказни за лицето съгласно решението на ТЕЛК. Оспорва доводите на комисията за липсата на обвързаност между работното място и активите, които ще се придобият по тази програма, като излага конкретни аргументи за това. Сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като комисията не е дала възможност на жалбоподателя да отстрани допуснатите грешки в попълването на формуляра, щом твърди такива. Моли за отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания чрез процесуалния си представител юриск. Б. Б., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира направените разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Изп. директор на АХУ със Заповед № 0023-0654/10.02.2022 г. e открил процедура за финансиране на проекти на работодатели/органи по назначаване по Национална програма за заетост на хората с увреждания, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗХУ, като със същата е определен и състава на комисията по оценка на предложенията. Съгласно обявата по тази програма се отпускат средства за следните компоненти: 1. Осигуряване на достъп до действащи или разкриване нови работни места за лица с увреждания в трудоспособна възраст. 2. Приспособяване на съществуващи работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст 3. Оборудване на нови работни места за лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст, съответстващо на характера на тяхното заболяване. 4. Квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие. Със Заповед № 0023-1402/23.03.2022г. на същия орган са променени както сроковете за подаване на проекти, така и сроковете и процедурата за работа на комисията за оценка. Жалбоподателят е подал Формуляр за кандидатстване с вх. № 0023-2331/13.05.2022 г. по Компонент 3 „Финансиране на оборудване на нови работни места“. Дружеството е кандидатствало за финансиране от АХУ в размер на 8504, 98 лв., като е посочило, че е назначило едно лице с трайни увреждания /множествена склероза – 75 %/ на длъжността „Пазач-портиер“ на паркинг по трудов договор от 09.05.2002 г. със срок до 09.02.2023 г. Според кандидата за нуждите на обекта и на наетото лице с увреждания са необходими компютърна маса-бюро, ергономичен стол, лаптоп, мултифункционално устройство, софтуер за паркинг система, мобилен телефон и климатик. С т. 21 от Протокол-НПЗХУ № 1/23.5.2022 г. на назначената комисия е прието, че жалбоподателят отговаря на критериите за допустимост до оценка. Комисията е извършила оценка и класиране на проектите, като всеки член от комисията е попълнил съответните оценителни листи. В обобщение от комисията е съставен Протокол-НПЗХУ № 2/09.06.2022 г., в който проекта на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е поставен сред тези, за които се предлага да не бъдат финансирани поради получен под изискуемия минимален брой точки /минималният брой точки според Методиката за финансиране на проектни предложения на работодатели/органи по назначаване по Национална програма за заетост на хората с увреждания, за краткост Методиката, са 44/. За проекта на жалбоподателя е определена средна оценка от 36 т. /средноаритметична от отделните оценки на членовете на комисията, съответно 32 т., 35 г. и 41 т./ и е добавен следния коментар: Много кратко попълнен формуляр, като на места подадената информация не отговаря на изискванията за точките. Объркан е компонентът, по който се кандидатства. Има слаба връзка между дейността на новонаетото лице и активите. Посочените очаквани резултати и дейностите са схематично описани. Устойчивостта на проекта е под въпрос. Договорът на лицето с увреждане е за 9 месеца с 6 месеца изпитателен срок, при изискване за 3 години устойчивост. Няма посочени рискове. В резултат на горното е издадена процесната Заповед № 0023-3254/20.06.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, с която на основание чл. 35, ал. 11 и 12 от ППЗХУ вр. чл. 44, ал. 1 от ЗХУ, ведно с протоколите на комисията, е утвърдено окончателното класиране на подадените проекти. С т. I от заповедта са определени недопуснатите до оценка проекти, които не отговарят на условията за административно съответствие и допустимост, с т. II са посочени проектите, получили оценка и повече от 44 точки и подлежащи на финансиране, а в т. III са посочени проектите, получили оценка под изискуемия от Методиката минимален брой точки – 44 и неподлежащи на финансиране, сред които и този на оспорващото дружество. Оспорената заповед е съобщена на дружеството посредством писмо изх. № 0023-3324/21.06.2022 г. на и.д. изп. директор на АХУ, връчено с обр. разписка на 27.06.2022 г. Жалбата е подадена на 11.07.2022 г. посредством пощенски оператор до Административен съд София град, където е било образувано адм.дело № 6719/2022 г. Същото впоследствие е било прекратено и жалбата е била изпратена по подсъдност на Административен съд – Велико Търново, където е било образувано горепосоченото адм. дело № 807/2022 г. При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Съдът приема, че същата е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд. Първоначално подадената жалба е била нередовна поради неясноти както по отношение на нейния подател /“Турист инвест 2000“ ЕООД или „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД/, така и относно акта, който се обжалва – като обжалван акт е посочено писмо изх. № 0023-3324/21.06.2022 г. на и.д. изп. директор на АХУ, същевременно на стр. 1 от жалбата е цитирана и Заповед № 0023-3254/20.06.2022 г., а по същество се оспорва отказа от финансиране. Въпросните нередовности неправилно са били игнорирани както от АССГ, така и от АСВТ при първоначалното разглеждане на делото, като същите са отстранени едва при настоящото разглеждане на делото с молба вх. № 2044/08.05.2024 г. и молба вх. № 2245/21.05.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 13, ал.11 от ППЗХУ и приложената Заповед № РД-01-89/04.04.2022 г. на министъра на труда и социалната политика, в предвидената за валидността от формална страна писмена форма и съдържаща реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. и мотиви чрез препращане към предхождащи издаването ѝ документи. Спазени са стриктно разписаните в закона условия и ред за провеждане на процедурата по чл. 35, ал. 7-13 от ППЗХУ, и чл. чл. 11, 12, 14-17 от Методиката за финансиране на проектни предложения на работодатели/органи по назначаване по Национална програма за заетост на хората с увреждания. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че комисията не е дала възможност на жалбоподателя да отстрани допуснатите грешки в попълването на формуляра, тъй като за нея не съществува подобно задължение нито в ППЗХУ, нито в Методиката. Освен това всяко съобразяване с допълнително представена информация относно дейностите и начина им на изпълнение, с оглед на съдържанието на тази информация, би довело до подобряване на качеството на заявлението за финансиране и би поставило кандидата в привилегировано положение по отношение на останалите кандидати. В случая мотивите в Протокол-НПЗХУ № 2/09.06.2022 г. на комисията, представляващи и мотиви на административния акт по отношение на жалбоподателя, представляват израз на оценителната дейност на членовете на комисията, изразена в представените оценителни листи на отделните членове. Безспорно съдът не може да замества експертно-оценителната дейност на комисията и да определя вместо нея броя на точките по отделните критерии. За да се прецени законосъобразността на оспорения акт съдът следва да извърши контрол за законосъобразност досежно изискванията за формиране на оценителната комисия, за спазване на правилата за нейната работа, в т.ч. и за документиране и отчет на дейността ѝ, както и за спазване на правилата за извършване на оценителната дейност. Експертната оценка на помощния орган подлежи единствено на контрол за законосъобразност, в рамките на който следва да се прецени дали за оценката са изложени мотиви, които са адекватни и относими към конкретните обстоятелства и изискванията, предвидени в чл. 13 от Методиката. По делото се установява, че правилата за формиране на оценителната комисия са спазени. Спазени са и правилата за организиране на работата на оценителната комисия, в т.ч. и за документиране и отчет на дейността ѝ. Спорът е свързан с оценяването и начина, по който са формирани оценките на проектното предложение. Възраженията на жалбоподателя са насочени срещу получените точки по няколко критерия /специфични показателя според терминологията на Методиката/. От представените по делото оценителни листове на тримата оценители Т. Н., В. И. и Й. Д., /според поредността на приложените по делото оценителни листи - л. 25-30 по адм. дело № 6719/2022 г. на АССГ/, се установява следното: Съгласно чл. 13, т. 1 от Методиката по критерий 1 „Точност и пълнота на формуляра“ – формулярът трябва да бъде с попълнени точки и подточки, информацията в него трябва да бъде ясна и аргументирана, между отделните точки и подточки трябва да е налице обвързаност, последователност и логика, не се допускат вътрешни противоречия, необосновани повторения и изкривяващи съдържанието на предложението технически грешки; използваните оценъчни показатели в различните части на формуляра трябва да са еднозначно определени, а тяхното изчисляване трябва да е аргументирано и проследимо. По този критерий максималната оценка от всеки оценител може да е максимум 16 т. В случая единият оценител е поставил 8 точки, а другите двама – по 4 точки. Първият оценител е посочил, че формулярът е попълнен доста кратко, кандидатства се по К3, а лицето вече е назначено, в същото време т. 5.5.1 и 5.5.2 са непопълнени. Вторият оценител е посочил, че информацията от формуляра е поднесена твърде схематично, бенефициентът по проекта е новоназначено лице със срочен трудов договор до 09.02.2023 г., а според третия оценител е налице много схематично попълнен формуляр, като на много места подадената информация не отговаря на изискванията за точките, объркан е компонента. В случая от мотивите и на тримата оценители не става ясно на кои от изискванията по критерий 1 не отговаря процесния формуляр – от прегледа на същия се установява, че е попълнен с точки и подточки, информацията в него е ясна и аргументирана, между отделните точки и подточки е налице обвързаност, последователност и логика, не се установяват вътрешни противоречия, необосновани повторения и изкривяващи съдържанието на предложението технически грешки и прочие. След като отговаря на изискванията по този критерий и съдържа изискуемите данни, то краткостта на формуляра не може да бъде основание за намаляване на точките от оценителите. Не може да бъде споделен и аргументът, че бил объркан компонента, по който се кандидатства. Ясно е посочено от дружеството на заглавната страница и в т. 5. 1 от Формуляра, че се касае за придобиване на оборудване за работно място за новонаето лице с трайни увреждания. Според настоящия състав обстоятелството, че на посоченото място е вече назначено лице с увреждания със срочен договор, не препятства кандидатстването по компонент 3 „Финансиране на оборудване на нови работни места“. Безспорно е, че трудовия договор с наетото лице е от 09.05.2022 г., а формулярът е подаден на 13.05.2022 г., т.е. към последната дата работното място очевидно е ново за работодателя /няма данни да е съществувало преди/. Не отговаря на истината и изложеното от единия оценител, че т. 5.5.1 и 5.5.2 от формуляра са непопълнени, като това се опровергава от прегледа на формуляра, в които жалбоподателят изрично е отбелязал „Неприложимо“. Съгласно чл. 13, т. 4 от Методиката по критерий 4 „Пълнота и изчерпателност на дейностите“ – предложението трябва да включва подробно описание на всички взаимносвързани дейности, които предстои да се извършат във връзка с реализацията на проекта; за всяка дейност трябва да са определени конкретни разходи, чийто размер трябва да се гарантира от оферта, специално избрана измежду най-малкото три актуални конкурентни оферти на доставчици на активи и услуги, от специализирани справочници и/или други източници на релевантна информация, изборът на офертата трябва да е обоснован. По този критерий максималната оценка от всеки оценител може да е максимум 20 т. В случая единият оценител е поставил 15 точки, а другите двама – по 5 точки. Първият оценител е посочил, че разходите за закупуване на оборудване на работното място са описани последователно, като е посочена избраната оферта, посочени са и цените на останалите оферти, в план-графика липсва пълното наименование на дейностите, както и наименованието на изпълнителите. Вторият оценител е посочил, че не е разписано за какво ще се използват лаптопът и мултифункционалното устройство, по никакъв начин не е обвързано компенсирането на дефицити, породени от заболяването и закупуваното оборудване, а според третия оценител е налице схематично описани дейности. От изложеното е видно, че по този критерий между членовете на комисията са налице съществени различия. Както се каза по-горе, дейността на комисията е експертно-оценъчна и съдът не може да я заменя, но подобни драстични разминавания са трудно обясними и могат да се определят като проява на субективизъм. Следва да се добави, че противно на приетото от оценителя Т. Н. в т. 5.8.1 от формуляра е посочено за какво ще се използват лаптопът и мултифункционалното устройство, а оценителят Й. Д. не е изложил мотиви, обосноваващи направената от него констатация. Относно критерий 5 „Прозрачност на бюджета“, според който изготвеният бюджет в максимална степен точно, ясно и систематизирано трябва да отразява планираните разходи, свързани с извършване на предвидените дейности, които трябва да съответстват на лимитите по компоненти, следва да се отбележи, че и тук се наблюдава съществено разминаване между поставените оценки от тримата оценители. При максимална възможна оценка от 8 т. в случая Т. Н. е дала 4 т., В. И. – 2 т., а Й. Д. – 8 т. Първият оценител е посочил, че не са попълнени всички колони в бюджета, без каквато и да е конкретизация, т.е. становището му е немотивирано. В. И. е посочила, че лицето е новоназначено, а в бюджета разходите са по компонент 3, като тези мотиви всъщност нямат никакво отношение към въпросния критерий 5 /освен изложеното по-горе, че според съда не съществува пречка жалбоподателят да кандидатства по компонент 3 от програмата/. Относно критерий 6 „Устойчивост на дейностите“ и тримата оценители са посочили, че няма доказателства за устойчивост, тъй като лицето е назначено за 9 месеца със 6 месеца изпитателен срок. Така изложеното противоречи на материалния закон, тъй като в чл. 44, ал. 2 от ЗХУ е предвидено, че работодателят, съответно органът по назначаване, наема на работа хора с трайни увреждания за срок, не по-кратък от три години след осигуряването на финансирането по ал. 1. Това е повторено и в чл. 13, т. 6 от Методиката, съобразно който работодателят е длъжен да поддържа заетост за срок не по-кратък от 36 месеца след сключване на договор за предоставяне на финансиране. Следователно задължението на работодателя за сключване на трудов договор с наетото лице с увреждания за 3 год. срок възниква от момента на осигуряване на финансирането чрез сключване на договор с АХУ, а не е задължително да е изпълнено към момента на подаване на проекта. Не съществува пречка такъв 3 год. трудов договор да бъде сключен след одобряване на финансирането, а при неизпълнение на това задължение намира приложение реда по чл. 24 от Методиката. От гореизложеното е видно, че оценките на тримата оценители по отделните критерии са или немотивирани, или неотносими към конкретния критерий, или пък в нарушение на материалния закон, което прави обжалваната заповед също немотивирана и издадена в противоречие с материалния закон. Предвид това настоящата инстанция намира, че оспорваната заповед следва да бъде отменена в частта, с която е отказано финансиране на предложението на жалбоподателя, а преписката да се върне на адм. орган за извършване на нова оценка и издаване на нов адм. акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2650 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът