Решение № 5209 от 30.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3393/2025 г.

Ищцата П. В. Н.-П. е предявила срещу ответника „МБАЛ ВИТА” ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от противоправни действия и бездействия на служители на ответника, които изпълнили лошо/небрежно задълженията си като лица, практикуващи медицинска професия, довели до претъпени от ищцата болки и страдания в резултат на проведени оперативни интервенции на 15.06.2022 г. и на 16.06.2022 г., и сумата от 6 740.54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (съобразно допуснатото изменение на предявения иск в проведеното на 11.12.2025 г. открито съдебно заседание), изразяващи се в направени разходи за болнично лечение, антиадхезивен гел за циментопластика, проведени изследвания и закупени медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 15.06.2022 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ищцата твърди, че през месец май 2022 г. посетила частния кабинет на др В.П. в гр. Плевен, по повод болки в кръста в ляво, разпространяващи се към левия крак, датиращи от няколко месеца и установена чрез магнитнорезонансна томография от 10.12.2021 г. диагноза – левостранна дискова херния. След извършен преглед и въз основа на МРТ – изследване от декември 2021 г., както и параклинични изследвания, направени в болнично заведение в гр. Плевен, лекарят установил необходимост от извършване на оперативна интервенция, която по негови думи трябвало да продължи не повече от 30 - 40 минути. На 14.06.2022 г. ищцата била хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология към „МБАЛ ВИТА“ ЕООД - База 2, гр. София. В последствие установила, че предварителната диагноза, с която е приета в клиниката, е „счупване на гръбначния стълб в поясната област“. В анамнезата било отбелязано, че е претърпяла травма, което според ищцата не е вярно и тя никога не е заявявала такова обстоятелство. В отделението не били направени нови изследвания, единствено била прегледана от кардиолог преди операцията. На 15.06.2022 г. около 14:30 ч. била извършена операция под обща анестезия от оперативния екип на д-р П., която продължила до 17:40 ч. Операцията се състояла в извършване на вертебропластика – инсталация на костен цимент на ниво Тх11 и Тх12 прешлени. След операцията ищцата чувствала непоносими болки в долните крайници и била напълно обездвижена. Около 18:30 ч. на същия ден била направена ревизия на оперативната рана от д-р П. при клинична диагноза – съмнение за спинална компресия от епидурален хематом. Извършена била втора оперативна интервенция, която продължила до 23:00 ч., като след нея ищцата отново имала силни болки и чувствала долните си крайници напълно обездвижени. На 16.06.2022 г. в ранните часове на деня била извършена трета операция под обща анестезия, при клинична диагноза – съмнение за спинална компресия от епидурален хематом. След третата операция болките на ищцата били непоносими и по никакъв начин не се повлиявали от приеманите болкоуспокояващи. Ищцата продължила да бъде напълно безчувствена от кръста надолу. Въпреки прогресивно влошаващото се състояние на пациентката д-р П. заявил, че трябва да се изчака още един ден до изтичането на клиничната пътека, преди ищцата да бъде транспортирана до болница „Токуда“, където имало по - подходяща апаратура. На 17.06.2022 г. ищцата била изписана от МБАЛ „ВИТА“ ЕООД според епикризата в добро общо състояние, след което била транспортирана с линейка, изпратена от АСК УМБАЛ „ТОКУДА“ гр. София, където била приета в неврохирургичната клиника на здравното заведение за спешна операция с цел евакуация на остър субдурален хематом и премахване на костен цимент. Преди оперативната интервенция били извършени всички необходими параклинични изследвания, консултации с анестезиолог и кардиолог, ЯМР и ренгенография на гръден кош, при което било установено, че в белите й дробове е проникнал костен цимент след циментопластиката. Оперативната интервенция отново била извършена от д-р П., като бил премахват интердурален костен цимент и се извършила евакуация на остър субдурален хематом на ниво Тх11-Тх12 вляво. На 24.06.2022 г. ищцата била изписана от неврохирургичната клиника, след което веднага била приета в отделение по рехабилитация на същото лечебно заведение с диагноза „вяла параплегия“. Ищцата твърди, че нямало подобрение на състоянието й, продължавала да няма никаква чувствителност на долните крайници и нямала възможност да се обслужва сама, дори за елементарни битови нужди. След изтичане на клиничната пътека, била изписана от здравното заведение на 01.07.2022 г. в инвалидна количка. На 11.07.2022 г. ищцата била приета в отделение за физиотерапия и рехабилитация на МБАЛ „АВИС – МЕДИКА“ ООД – гр. Плевен за провеждане на рехабилитационни процедури. Продължавала да няма никаква промяна в състоянието си, без възможност за самообслужване. На 18.07.2022 г. ищцата била дехоспитализирана от отделението без подобрение. На 26.09.2022 г. ищцата постъпила за лечение в отделение по рехабилитационна медицина към МБАЛ „Св. Панталеймон - Плевен“ ООД, поради скованост в долните крайници и затруднени движения в лумбалния дял на гръбначния стълб и невъзможност да се обслужва сама. Придвижвала се с проходилка, подпомагана от придружител. На 03.10.2022 г. била изписана от отделението, като продължавала да чувства скованост в долните крайници и не можела да се придвижва без помощта на проходилка. На 14.11.2022 г. ищцата постъпила в отделение по физиотерапия и рехабилитация на МБАЛ „АВИС – МЕДИКА“ ООД – гр. Плевен, поради ограничени движения в лумбалния дял на гръбначния стълб, изтръпване по хода на целия десен долен крайник, скованост в лява колянна и глезенна става, слабост в мускулатурата на долните крайници. Имала силни затруднения в походката и не може да извършва дейности от ежедневния живот. Изписана била на 23.11.2022 г. Поради изтичане на отпуска по болест, ищцата ползвала два месеца платен и неплатен отпуск за провеждане на физиотерапия, като и до настоящия момент продължавала да провежда рехабилитационни процедури. На 06.12.2022 г. ищцата отново постъпила в отделение по физиотерапия и рехабилитация на МБАЛ „АВИС – МЕДИКА“ ООД – гр. Плевен, поради болезнени и ограничени движения в лумбосакрален дял на гръбначния стълб, скованост и трудна походка с долните крайници. Поради наличието на постоянни болки, затруднена подвижност и липса на подобрение, ищцата търсила медицинска помощ от други неврохирурзи в гр. Плевен още през месец октомври 2022 г. След извършване на множество прегледи и изследвания, било установено, че въпреки проведената вертебропластика, дисковата херния, по повод на която ищцата постъпила в ортопедичното отделение на ответното дружество, не е отстранена, което означавало, че трябва да се извърши нова оперативна интервенция. Всички тези фактори, а именно – неуспешната операция, продължителната обездвиженост на долните крайници и невъзможността за самообслужване, включително и намалената работоспособност оказали силно негативно влияние върху психическото състояние на ищцата. Ищцата твърди, че е извършено противоправно деяние от страна на лекарите на ответното дружество, поради нарушение на принципа за качествена медицинска помощ, в нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал.2, т.1 от Закона за здравето – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Твърди, че били неглижирани оплакванията й, когато състоянието й значително се влошило след извършването на оперативните интервенции и е задържана в лечебното заведение с един ден повече в отделение без подходящата за лечението й апаратура, защото според д-р П. е трябвало да се спази продължителността на клиничната пътека, която обаче отговаряла на диагноза, различна от първоначално поставената такава. Ищцата сочи, че в рамките на три дни е претърпяла четири оперативни интервенции, като всичките са извършени с обща интубационна анестезия, като твърди, че има причинени и дълготрайни увреждания в резултат на наличието на чужди тела в белите дробове, които не могат да бъдат резорбирани от организма й, в резултат на което има затруднено дишане и необходимост от постоянно лекарско наблюдение. Ответникът „МБАЛ ВИТА” ЕООД, в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва вида и размера на вредите, както и причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Навежда доводи, че твърденията в исковата молба за неправилно определяне на приемната диагноза на ищцата, са неоснователни. Сочи, че тя сама е представила в лечебното заведение множество медицински документи с данни за травми и увреждания от такава травма на ниво на прешлени Тх11-Тх12, освен дисковата херния на ниво l.5-S1. Излага твърдения, че на 15.06.2022 г. в 15:45 ч. на ищцата е извършена операция Вертебропластика Тх11-Тх12 прешлени и Микродисцектомия l.5 – S1. под ръководството на екипа на д-р П., която е извършена успешно с много добре инсталиран костен цимент и не е наблюдавано никакво изтичане на костен цимент. Твърди се, че е постигната добра декомпресия на дуралния сак и нервното коренче и операцията е приключила в 17:30 ч. При оплакванията от страна на пациентката от силни болки на същата вечер след извършването на операцията, екипът на МБАЛ „ВИТА“ ЕООД е реагирал веднага, именно поради което е взето и решение за извършването на втора операция в рамките на същия ден, която е започнала в 20:30 ч. и е била извършена от същия екип. Уточнява се, че не е открит костен цимент в епидуралното пространство, в следствие на което са отхвърлени и съмненията за наличието на епидурален хематом. На 16.06.2022 г. било взето решение за извършване на трета операция, поради установяването на тенденция към прогресия на слабостта в долните крайници. Според ответника лекарският екип на д-р П. отново е реагирал бързо, като операцията е започнала в 07:30 ч., като не е открит костен цимент и към 12:00 ч. е отчетено леко намаляване на болката. Около 15:30 ч. е регистрирано леко повишаване на обема и силата на движенията в долните крайници. На следващия ден пациентката е транспортирана в АСК – МБАЛ „ТОКУДА“ ЕАД за доуточняване на състоянието и продължаване на лечението, поради наличието на подходящата апаратура, с което отново се подчертава, че са търсили подобро качество на лечението на ищцата. Ответното дружество подчертава, че в АСК – МБАЛ „ТОКУДА“ ЕАД д-р П. отново е участвал в операцията, което показва неговата висока загриженост и професионално отношение към пациентката, с което напълно отрича, че оплакванията й са били пренебрегнати. Посочва, че в епикризата от АСК – МБАЛ „ТОКУДА“ ЕАД не фигурира описание на остатъчна или новопоявила се дискова херния в областта на прешлени l5-S1. Състоянието на ищцата се е подобрило до придвижване с проходилка към 01.07.2022 г., поради което неверни били твърденията й, че е продължавала да бъде обездвижена и не е могла се обслужва сама. Навежда доводи, че за пръв път при пациентката се появяват съмнения за циментен ембол едва при проведено изследване КТ на раменни стави от 14.02.2024 г., като следва да се има предвид, че ищцата е страдала от хипертония още преди да бъде приета в МБАЛ „ВИТА“ ЕООД и кардиологичните й проблеми предшестват операцията и не могат да бъдат поставени в причинно-следствена връзка с действията на медицинския екип на лечебното заведение. Уточнява, че в продължение на 2 години ищцата не е имала никакви оплаквания, които да бъдат индикация за евентуални белодробни проблеми, поради което появилият се задух не може да бъде поставен в причинна връзка с действията на ответното лечебно заведение. Оспорва и твърденията на ищцата, че не е отстранена дисковата херния, като сочи, че отбелязаната в представените амбулаторни листове от д-р С. М. „Хипестезия l4-l5-S1“ се изразява в намалена чувствителност и е често срещано остатъчно явление при лечението на дегенеративни гръбначни заболявания с дългогодишен ход и развитие на оплакванията, което не може да означава, че операцията не е извършена качествено. В условия на евентуалност заявява, че претендираният размер на обезщетение е прекомерен. Претендира разноски. „МБАЛ ВИТА“ ЕООД е предявил при условията на евентуалност обратен иск срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК вр. чл. 435 от КЗ, вр. чл. 469 от КЗ, вр. чл. 189 от Закона за здравето за сумата от 86 140.00 лв., представляваща дължимо обезщетение по застраховка «Професионална отговорност на лекари и медицински персонал», ведно със законната лихва върху претендираната сума от 15.06.2022 г. до пълното изплащане на сумата. ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.М.Димитров” № 1, конституиран в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Навежда доводи, че усложненията при ищцата настъпили след проведените при ответника оперативни интервенции, представляват обичаен медицински риск и не са свързани с пропуски в работата на лекарския екип. За възможните медицински рискове пациентката е подписала информирано съгласие и ги е приела. Оспорва предявените искове и по размер. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: По делото се установява от представените медицински документи и приетите по делото две съдебномедицински експертизи, че на 14.06.2022 г. ищцата П. В. Н.-П.а е приета в „МБАЛ ВИТА” ЕООД, Отделение по ортопедия и травматология, с диагноза: счупване на гръбначния стълб в поясната област – закрито. МКБ:S32.00. На 15.06.2022 г. в 15.45 ч., видно от представения оперативен протокол, е извършена операция вертебропластика Тх11 и Тх12 прешлени и микродисцектомия Л5- Ес1 от екип: оператор д-р В.Л. П., асистент д-р Ц.К., инструментатор А.О.М., анестезиолог д-р В.Б.Д.. Инсталиран е костен цимент, който е изпълнил прешлена на Тх11 в добър обем и приемлив обем за Тх12. Операцията е приключила в 17:30 ч. След като пациентката е съобщила за силна болка в долните крайници и изтръпване, придружени от лека слабост, е взето решение за извършване на ревизия с цел проверка за изтичане на костен цимент. Извършена е втора операцията, започнала в 20:30 ч., от екип в състав: оператор д-р В.Л. П., инструментатор А.О.М., анестезиолог д-р В.Б.Д.. Не е открит костен цимент в епидуралното пространство и са отхвърлени съмненията за епидурален хематом. След като на 16.06.2022 г. в 05:00 ч. при пациентката е констатирана тенденция към прогресия на слабостта в долните крайници, отново е взето решение за ревизия. В 7.30 ч. е извършена трета операция от екип в състав: оператор д-р В.Л. П., инструментатор А.О.М., анестезиолог д-р В.Б.Д.. Отново е открито оскъдно количество кръв епидурално, която е евакуирана, като не е открит костен цимент. Ищцата е изписана от „МБАЛ ВИТА” ЕООД на 17.06.2022 г., видно от представената по делото епикриза (на лист 100 – 102 от делото ), в която е отбелязано, че пациентката е изписана с подобрение и няма настъпили усложнения. На 17.06.2022 г. ищцата П. В. Н.-П.а е приета в болница „Токуда“, Клиника по неврохирургия. В представената по делото епикриза от 24.06.2022 г. (на лист 12 - 13 от делото) е отбелязано, че постъпва в болницата по спешност, след като от няколко часа се влошили значително движенията в долните крайници след проведена циментопластика преди 2 дни в друга болница и съмнения за проникване на цимент в гръбначно-мозъчния канал. Извършена е операция от екип в състав: хирургичен екип - д-р В.Л. П., д-р С.Д. С., анестезиолог – д-р П.Т.. Извършена е ревизия, ламинектомия Тх11 - Тх12, премахване на интрадурален костен цимент, евакуация на остър субдурален хематом на ниво Тх11 - Тх12, предимно вляво. Ищцата е изписана на 24.06.2022 г. от Клиника по неврохирургия и на същата дата е приета в отделение по физикална и рехабилитационна медицина на болница „Токуда“. В представената по делото епикриза от 01.07.2022 г. (на лист 14 от делото) е отбелязано, че ищцата постъпва в отделението по повод ограничени движения в долни крайници, невъзможна походка и затруднения в ДЕЖ, което страдание датира от 17.06.2022 г. С определение от 11.12.2025 г. съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че д-р В.П., в периода когато са извършени процесните операции на ищцата, е работил при условията на трудово правоотношение при ответника „МБАЛ ВИТА” ЕООД. Не е спорно по делото и обстоятелството, че за процесния период е налице валидно сключен между ответника „МБАЛ ВИТА” ЕООД и ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД договор за застраховка „Професионална отговорност“, обективиран в застрахователна полица №BG ••••••••/11.06.2022 г. Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел П.В.П., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че от 2019 г. ищцата и свидетелят били колеги. В периода м.май – м. юни 2022 г. били командировани в Авиобаза Граф Игнатиево, където носили бойни дежурства с пълно бойно снаряжение, като ищцата нямала здравословни оплаквания и изпълнявала служебните си задължения без проблем. Свидетелства, че след проведените неуспешни операции, в края на м. ноември 2022 г. ищцата прекратила болничния си, но не била напълно възстановена. Имала нужда от финансови средства за рехабилитация и колегите й събрали сумата от 1 000 лв., за да я подпомогнат. Когато й я занесли преди коледните празници на 2022 г. тя била в тежко състояние, изпитвала болки и се придвижвала с проходилка. Ищцата се върнала на работа в края на м. февруари 2023 г., но продължавала да се нуждае от рехабилитация. Видимо се движела със затруднения, особено при изкачване на стълби. Поради влошеното й здравословно състояние била преназначена на друга длъжност, която не изисквала физическо натоварване и носене на пълно бойно снаряжение. Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Х.Д.П. (съпруг на ищцата), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че тъй като през м. декември 2021 г. ищцата изпитвала болки в кръста и левия крак, била на преглед при невролог. След като бил направен ЯМР ищцата посетила д-р П., за да получи и второ мнение за възможностите за лечение. При прегледа при него през м. януари 2022 г. той бил категоричен, че се налага операция на установената дискова херния, която операция била съвсем рутинна и ги насочил към „МБАЛ ВИТА” ЕООД. Втори преглед бил проведен през м. април 2022 г., при който д-р П. дал на свидетеля лист, който да предаде на личния лекар, за да знае какво направление да издаде. Преди хоспитализацията трябвало да бъде взето и направление за образна диагностика. По съвет на д-р П. свидетелят отишъл в болница „Георги Странски” в гр. Плевен, показал направлението, казал, че го изпраща д-р П. и му бил даден друг документ. След хоспитализацията на ищцата в „МБАЛ ВИТА” ЕООД вместо планираната една, били извършени три операции. Свидетелства, че след първата операция, ищцата пищяла от адски болки. След втората и третата операция не настъпила промяна в състоянието й. Въпреки влошеното й състояние д-р П. им казал, че не може да бъде изписана преди да е изтекла клиничната пътека. На 17.06.2022 г. ищцата била изписана от МБАЛ ВИТА” ЕООД и веднага била приета в болница „Токуда”. По време на престоя й там свидетелят се грижил постоянно за нея, тъй като не можела да се обслужва сама. След изписването от болница „Токуда” ищцата била в инвалидна количка и продължавала да изпитва болки. Постоянно се налагало да провежда рехабилитация, и три пъти постъпвала в болници в гр. Плевен по този повод. Около два – три месеца след изписването ищцата започнала да използва проходилка. Спряла да използва проходилка в началото на 2023 г. Свидетелят сочи, че и към настоящия момент състоянието на ищцата не е напълно възстановено, изпитвала постоянни болки, краката й постоянно се сковавали, невъзможно било да изкачва стълби, имала ограничения в обема на движение и липса на сетивност. Продължавала да пие болкоуспокояващи, които не й помагали. След като ищцата се върнала на работа през м. март 2023 г. се наложило да бъде назначена на друга длъжност, тъй като не могла да изпълнява предишните си служебни задължения. Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел д-р В.Л. П., че през 2022 г. свидетелят прегледал ищцата в гр. Плевен. Тя била с оплаквания от болки в кръста и в лумбалния отдел. Въз основа на прегледа й препоръчал оперативно лечение, като основната причина за това била установената дискова херния, освен нея били установени и два хемангиома на торакални прешлени. При един от тях според свидетеля била отчетена лекостепенна фрактура. Сочи, че пациентката и съпругът й участвали при взимане на решение за извършване на операцията. Свидетелят извършил първата операция на ищцата в „МБАЛ ВИТА” ЕООД, при която като първи етап била премахната дисковата херния, след което била извършена вертебропластика на 11-ти прешлен без никакви проблеми. При започване на същата процедура на 12-ти прешлен свидетелят забелязал патологична дистрибуция на костния цимент. Тъй като след първата операция ищцата изпитвала силни болки, била извършена и втора операция, след която оплакванията на ищцата започнали да се засилват. Проведена била и трета операция около 6.00 – 7.00 ч. на следващия ден и свидетелят взел решение за преместване на пациентката в болница „Токуда”. Там ищцата била оперирана отново от свидетеля в екип с други лекари, при което била установена основаната причина за състоянието й – рядка комбинация от доброкачествен съдов тумор и дурална фистула. Свидетелства, че при изписването на ищцата от болница „Токуда” тя била вертикализирана, все още изпитвала известна слабост, но била в процес на възстановяване. От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно медицинска експертиза (КСМЕ), изготвена от вещите лица – д-р П. С. П. и д-р Е. И. К., което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че ищцата е постьпила в отделение п о ортопедия и травматология на „МБАЛ ВИТА” ЕООД на 14.06.2022 г. с окончателна диагноза - счупване на гръбначния стьлб в поясната област-закрито МКБ:532.00. Диагнозата не съвпада с данните от образните изследвания представени по делото, на които не се уста новява счупване на поясен прешлен. В епикризата не е посочено в диагнозата - дисковата херния на ниво Л5-еС1, което е заболяването за което тя е постъпила при ответника, след консултацията с неврохирург. От магнитно-резонансната томография от 10.12.2021 г. са налице хемангиоми в телата на Тх11 и Тх12 гръдни прешлени. Вертебралните хемангиоми са доброкачествени съдови лезии, които са доста разпространени и са нерядко инцидентна находка на компюгьрна или магнитно-резонансна томография. Статистически около 5% от тях са симптоматични, т.е. показват агресивни белези включващи увреда на заобикалящата кост и меки тъкани или показват бърз растеж, който се простира под въвлеченото вертебрално тяло и навлизат в епидуралното пространство. Извършената при ищцата вертебропластика с костен цимент на телата на Тх11 и Тх12 гръдни прешлени е по стандартна оперативна техника, т.е. под рентгенов контрол е въведеи костния цимент през педикулите по данни от оперативния протокол. За диагностицираната чрез магнитен резонанс дискова херния на ниво Л5-еС1 оперативного лечение е по стандартна оперативна техника - микродисцектомия вляво, отстранен е дисков фрагмент компримиращ нервното коренче, като е постигната добра декомпресия (по данни от оперативния протокол). След операциите при ищцата е установена слабост и изтръпване в долните крайници, придружени от силна болка - долиа параплегия. Появилата се неврологична симптоматика след вертебропластиката е спешно състояние изискващо незабавпо провеждане на ново образно изследване за изясняване на причината. Предприети са две последователни оперативни ревизии с предполагаеми диагнози без терапевтичен ефект. При персистиране на неврологичната симптоматика е взето решение за нова ревизия след превеждане в друго лечено заведение, където на 17.06.2022 г. след магнитнорезонансна томография на гръдно-поясен отдел е открита причината за долната параплегия - остьр субдурален хематом на ниво Тх11-еС1 и наличие на цимент в спиналния канал. На приложените по делото образни изеледвания не се откриват данни за счупване на тела на прешлени , както в гръдния така и в пояс ния отдели на гръбначния стълб. От магнитно-резонансната томография на 10.12.2021 г. са установени хемангиоми в телата на единадесети и дванадесети гръдни прешлени и в поясния отдел на ниво Л5-еС1 медианна към левостранна парамедианна дискова херния. Ищцата, видно от медицинската документация, е съобщила за болки в кръста в ляво, разпространяващи се към левия крак. При ищцата няма документирани оплаквания от други отдели на гръбначния стълб преди проведеното оперативно лечение в болница „МБАЛ ВИТА” ЕООД. КСМЕ е посочила, че асимптомните вертебрални хемангиоми не изиекват леченне, а следва да се проследяват при поява на оплаквания. При симптоматичните вертебрални хемангиоми вертебропластиката е един от методи на лечение при определени образни данни и неврологична симптоматика. В процесиия случай няма индикации за вертебропластика на наличните хемангиоми. Поставената диагноза счупване на Тх11 и Тх12 не се доказва от образните изеледвания. На представеното образно изследване от 10.12.2021 г. (предоперативно) не се установяват фрактури на телата или дорзалните елементи на прешлените от долния торакален и от лумбалния отдел на гръбнака. Липсват белези на костномозъчен едем в телата на същите прешлени. КСМЕ е посочила, че е налице пряка причинно-следствена връзка между извършената оперативна намеса в „МБАЛ ВИТА” ЕООД и оплакванията на ищцата. Ищцата е направила разходи за болнично лечение, антиадхезивен гел за дисцектомията, за циментопластиката, за изследвания, които са правомерно извършени, тьй като не се заплащат от НЗОК. Оперативните консумативи също се заплащат от пациентите, както и разходите извършени по време на амбулаторното лечение. Доказаните при ищцата хемангиоми в телата на гръдните прешлени протичащи безсимптомно не са изисквали оперативно лечение. В процесния случай няма индикации за провеждане на вертебропластика. Спиначните дурални фистули са редки съдови малформации на гръбначния стьлб, които се лекуват оперативно. Обикновено те се намират близо до корена на гръбначно-мозъчния нерв вътре в твърдата мозъчна обвивка. В конкретния случай при ищцата дуралната фистула е странична находка и няма отношение към извършената вертебропластика. Лечението на такива фистули при поява на оплаквания и установяване с образно изследване е ендоваскуларно. От приложените по делото неврологични консултации е видно, че ищцата след проведените оперативни интервенции е с тръпнене в десния крак, затруднена походка, екстензорна пареза на дясно стъпало /перонеална пареза/. От проведения преглед от експертизата са констатирани оплаквания от постоянни болки в кръста, изтръпване от коляното дистално в десния крак, чувство на постоянно стягане в ляво бедро, както и изтръпване дистално от коляното до пръстите. Установява се пареза на дясно стъпало перонеален тип и степажна походка . Съобщените от ищцата оплаквания в двата крака и описаната неврологична симптоматика са последица от компресията на гръбначния мозък на ниво Тх11 от втвърден костен цимент и субдуралния кръвоизлив от нива Тх11 до Л5, както и на компресията на конската опашка /cauda equina/. В проведеното на 11.12.2025 г. открито съдебно заседание по делото вещите лица д-р П. и д-р К. са конкретизирали, че дуралната фистула, установена при ищцата не е получена в резултат на травма и няма отношение към направената операция. На представеното образно изследване от 10.12.2021 г. дуралната фистула не установена. При ищцата не са били налице т.н. абсолютни показания, които да налагат извършването на операция на дискова херния. При образните изследвания на ищцата, извършени след направените в „МБАЛ ВИТА” ЕООД и болница „Токуда“ операции, се установява, че дисковата херния при ищцата все още съществува. Според вещото лице д-р П. е възможно да е налице рецидивна херния, поради недостатъчно премахване на диска или не достатъчно изчистена херния. В резултат на извършените в „МБАЛ ВИТА” ЕООД и болница „Токуда“ операции при ищцата е отстранен само констатирания хемангиом на ниво Тн11, а констатираният хемангиом на ниво Тх12 не е премахнат и става непокътнат. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице доц. д-р М. Т., което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че при извършено през м.февруари 2024 г. КТ изследване, потвърдено от контролна пулмоангиография от м. октомври 2025 г., при ищцата е открит костен цимент – циментови емболи в сегментно разклонение на горнодяловата артерия в дясно и единични в сегментен бранш на среднодяловата артерия в дясно след вертебропластика. Вещото лице е посочило, че липсват тромботични маси в главните белодробни артерии, в лобалните артерии и сегментните разклонения двустранно, както и че няма данни за плеврални изливи. Белодробният паренхим е без огнищни и инфилтранивни лезии. Според заключението на вещото лице при нормална физикална белодробна находка не се налага отстраняване на проникналия в белите дробове костен цимент. Необходимо е задължителното диспансеризиране на ищцата, за да се осигури активно наблюдение и непрекъснат компетентен контрол, като при промяна, задълбочаване на белодробния дефицит или влошаване на функционалните белодробни показатели е уместна консултация с гръден хирург. От постъпилото по делото писмо от 27.02.2026 г. от изпълнителния директор на „УМБАЛ – д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен се установява, че в болничната информационна система на лечебното заведение няма данни за извършена графия на гръдни и лумбални прешлени на 26.05.2022 г. на П. В. Н.-П.а. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на което е възложено да извършва опредЕ. работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил работата. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Предвид тези съображения и при установена лекарска грешка отговорността се носи от лечебното заведение, което представлява обособена структура, в която лекари самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от дейностите по диагностика, лечение, рехабилитация на болни, описани подробно и изчерпателно в чл. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Лечебното заведение има правното положение на работодател, респ. възложител на работа на посочените по-горе лица и ако последните причиняват виновно и противоправно вреди на пациенти при или по повод упражняване на своята дейност, то носи гражданска отговорност за техните действия или бездействия. Отговорността на лечебното заведение е за виновно чуждо поведение. Следователно, за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Отговорността на възложителя, респ. на лечебното заведение като такъв, не би възникнала, ако причината за вредата е случайно събитие или непреодолима сила или ако ищецът не може да докаже непозволеното увреждане, фактическият състав на което включва посочените материалноправни предпоставки. Съгласно чл. 81 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, осъществявана въз основа на прогласените в закона принципи, сред които и принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента. Последните са регламентирани в чл. 86 от ЗЗД и сред найсъществените от тях са правото на пациента на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, правото да бъде информиран ясно и достъпно за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение, правото на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му, правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка. Във всички предвидени в чл. 89, ал. 1 от ЗЗ хипотези, сред които е и хипотезата на хирургични интервенции, пациентът и другите лица по чл. 88 от ЗЗ следва да бъдат уведомени за: диагнозата и характера на заболяването; целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение, и да предоставят информирано съгласие. В съдебната практика на Върховен касационен съд (решение № 255/2020 г. от 18.03.2021 г. по гр. дело № 985/2020 г. на ВКС, IV ГО) са дадени принципни разяснения кое действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно. Най-често то се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл. 79, ал. 1 от ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 от ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал.1 от ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал.1 от ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. Предвид безпротиворечивите заключения на двете приети по делото КСМЕ и СМЕ, които настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и обективно изготвени, доколкото събраните по делото данни са интерпретирани съобразно специалните знания на вещите лице, следва да се приеме за доказано, че служителите на ответното дружество не са предприели адекватно предоперативно, оперативно и постоперативно лечение при пациентката П. В. Н.-П., като се установява да са нарушени и конкретни медицински практики и стандарти в оперативния и терапевтичен процес на лечение, както следва: При приемане на ищцата П. В. Н.-П.а в „МБАЛ ВИТА” ЕООД на 14.06.2022 г. е поставена неправилна диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната област – закрито. МКБ:S32.00“. Установява се от заключението на КСМЕ, че тази диагноза не съответства на данните от образните изследвания, на които не се установяват данни за счупване на тела на прешлени, нито в гръдния, нито в поясния отдел на гръбначния стълб. По делото не се представени и никакви писмени доказателства, от които да се установяват документирани от ищцата оплаквания в други отдели на гръбначния стълб, освен болки в кръста в ляво, разпростиращи се към левия крак, преди проведеното оперативно лечение в „МБАЛ ВИТА” ЕООД. Проведеното лечение на ищцата П. В. Н.-П.а в болница „МБАЛ ВИТА” ЕООД следва да се приеме за неправилно, доколкото по принцип асимптомните вертебрални хемангиоми не изискват лечение, а следва да се проследяват при появата на оплаквания, а в процесния случай няма индикации за извършване на вертебропластика на наличните хемангиоми, съгласно заключението на приетата КСМЕ. От същото се установява и, че в резултат на извършените в „МБАЛ ВИТА” ЕООД операции при ищцата е отстранен единствено констатирания хемангиом на ниво Тх11, а констатираният хемангиом на ниво Тх12 не е премахнат и става непокътнат. По отношение на диагностицираната при ищцата дискова херния на ниво Л5-еС1 е извършена микродисцектомия вляво, и е отстранен дисков фрагмент компримиращ нервното коренче, но въпреки извършената операция дисковата херния при ищцата след извършените четири операции все още съществува. От приложените по делото неврологични консултации се установява, че след проведените оперативни интервенции ищцата изпитва тръпнене в десния крак, затруднена походка, екстензорна пареза на дясно стъпало (перонеална пареза). При проведения преглед от КСМЕ са констатирани оплаквания от постоянни болки в кръста, изтръпване от коляното дистално в десния крак, чувство на постоянно стягане в ляво бедро, изтръпване дистално от коляното до пръстите, както и пареза на дясно стъпало перонеален тип и степажна походка. Съгласно заключението на КСМЕ съобщените от ищцата оплаквания в двата крака и описаната неврологична симптоматика са последица от компресията на гръбначния мозък на ниво Тх11 от втвърден костен цимент и субдуралния кръвоизлив от нива Тх11 до Л5, както и на компресията на конската опашка. С оглед на гореизложеното следва да се приеме за установено, че е налице пряка причинно-следствена връзка между извършените оперативни намеси в „МБАЛ ВИТА” ЕООД в периода 15.06.2022 г. – 16.06.2022 г. и оплакванията на ищцата. За пълнота следва да се посочи и, че наличната при ищцата дурална фистула, която според доводите на ответника е причина за неуспешното извършване на оперативните интервенции при нея, е странична находка, която няма отношение към извършената вертебропластика и е констатирана едва при извършване на четвъртата оперативна интервенция при ищцата в болница „Токуда“ на 17.06.2022 г. Това обстоятелство води до извод, че лекарският екип на „МБАЛ ВИТА” ЕООД не е разполагал с необходимия технически ресурс за своевременното и правилно диагностициране на пациентката. С отговора на исковата молба ответникът „МБАЛ ВИТА” ЕООД изрично е посочил, че лечебното заведение не е разполагало с ЯМР, който позволява попрецизна и точна диагностика, както и че най-доброто решение за пациентката е било преместването и в „АСК МБАЛ Токуда“, където клиниката по неврохирургия е с по-високо ниво на компетентност. В отговора на исковата молба ответникът е посочил и, че превеждането на ищцата на 17.06.2022 г. в болница „Токуда“ е извършено, тъй като в „МБАЛ ВИТА” ЕООД са изчерпани възможностите за диагностично уточняване. Отговорността на ответника следва да бъде ангажирана и поради неспазване изискванията на императивната разпоредба на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, според която при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 от закона и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. В практиката си ВКС приема, че от разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗ се извличат основните задължения на лекаря (които кореспондират с реципрочни на пациента права) - да приложи диагностични и лечебни методи, които са общоприети, отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение, безопасни и безболезнени са, доколкото това е възможно; да уведоми пациента за лечението и произтичащите от него рискове, с цел да го подготви за неговото информирано съгласие, което включва уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и естеството на лечението, за разумните диагностични и терапевтични алтернативи, очакваните резултати, евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента диагностично – лечебни методи, за вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето при прилагане на други методи, имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. Изпълнението на тези задължения гарантират правата на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му и правото му да получи ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите за евентуалното му лечение (в този смисъл - решение № 255/2020 г. от 18.03.2021 г., по гр. дело № 985/2020 г. на ВКС, IV ГО). Акцентирано е върху обстоятелството, че вече формираната съдебна практика в материята на т. нар. „медицински деликт“ отдава значение на действителното, а не на формалното информиране на пациента и приема, че на установяване подлежи обстоятелството, дали пациентът би дал съгласието си, ако би бил действително, а не формално информиран. Когато пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен метод, манипулация или операция, след като е получил информацията, посочена в чл. 88, ал. 1 от ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този смисъл съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове, вътрешно присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава акцептиране на лекарската грешка и нейните вредоносни последици, т.е. наличието на дадено в писмена форма съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. Обратното, когато пациентът не е бил уведомен за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 от ЗЗ или информираното съгласие не е предоставено според изискванията на чл. 87 - чл. 89 от ЗЗ, присъщият за конкретната медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и отговорност за настъпването му ще се носи от лекаря/лечебното заведение, макар вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение, т.е. в резултат на нарушаване на конкретни медицински стандарти или на правилата за добрата медицинска практика. Изключение от правилото, че при липса на информирано съгласие, рискът от конкретната медицинска интервенция се носи от лекаря/лечебното заведение, има само в случаите на предвидена от закона медицинска принуда – чл. 89, ал. 2 от ЗЗ, чл. 90, ал. 4 от ЗЗ и чл. 155 – чл. 165 от ЗЗ, в които законодателят е преценил, че медицинската интервенция следва да бъде предприета, независимо или въпреки волята на пациента. В тези случаи ползата от интервенцията е такава (напр. спасяване на живота на пациента, предотвратяване на действия на самоувреждане или застрашаване на живота на други лица), че законът позволява извършването й, независимо от получаването на информирано съгласие от страна на пациента, като именно последният поема възможния риск от нея. По делото липсват ангажирани от ответника доказателства за писмено представена информация на пациента за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 от ЗЗ, като тя не би могла да бъде предоставена устно предвид изричното изискване на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ. На л. 107 - 108 от делото е представена декларация за информирано съгласие на пациента за диагностични и лечебни процедури от 15.06.2022 г., която не съдържа информация относно това каква оперативна интервенция пациентът се е съгласил да му бъде извършена, нито в какви конкретни манипулации се състои тя, не е посочен видът на анестезията, не са изброени специфичните рискове на индивидуалното състояние, придружаващите заболявания и възможните усложнени при пациента. В конкретния случай в правата на ищцата на пациент се включват и тези да бъде информирана писмено за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 от ЗЗ, но няма данни тя да е била запозната с естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, както и вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. Установява се, че в конкретния случай са възможни различни методи на лечение, като заключението на КСМЕ еднозначно сочат, че общото състояние на пациентката е давало възможност и на други алтернативи за лечението й, с неизпълнение на задължението си писмено да информира ищцата за различните методи на лечение, ответникът е допуснал нарушение на съществено право на пациента - да бъде запознат с разумна алтернатива на лечение и да изрази информирано съгласие преди извършването на съответната медицинска дейност (чл. 87, ал. 1 от ЗЗ). Гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля д-р П., служител на ответника, също не обосновават извод за изпълнение на задължението на ответниковите служители да предоставят ясна и разбираема информация на пациентката относно естеството на оперативните интервенции алтернативните възможности и рисковете. Бездействието на ответника, по вече изложените съображения, лишава пациента от ефективна възможност да изрази информирано съгласие. От своя страна, нарушаването на това негово основно право ангажира отговорността на ответника за обезщетяването на произтеклите вреди при неблагоприятен изход от лечението, включително и в хипотезата на изтъкнатата в отговора на исковата молба т. нар. „медицинска случайност“, при която неблагоприятният изход от лечението е настъпил поради стекли се обстоятелства и фактори, които лекарите не могат да предвидят и предотвратят и при найдобросъвестно изпълнение на професионалните си задължения. Не е налице и някое от изключенията, визирани в чл. 89, ал. 2 от ЗЗ, чл. 90, ал. 4 от ЗЗ и чл. 155 – чл. 165 от ЗЗ, в които законодателят е преценил, че медицинската интервенция следва да бъде предприета, независимо или въпреки волята на пациента. Предвид тези съображения, съдът намира за установен фактическия състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника „МБАЛ ВИТА” ЕООД за противоправното му поведение по реда на чл. 49 от ЗЗД. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите. Съдът отчита, че ищцата е изпитвала най-интензивни болки през първите дни след деликта. През продължителен период от време (почти шест месеца) изпълнението на дейности от ежедневието е зависело от оказваната на ищцата помощ от трети лица. Преживеният страх и изпитваните болки са променили ежедневието на ищцата и тя е ограничила активността си в периода на възстановяването си, включително и към настоящия момент не е в състояние да изпълнява задълженията по заеманата преди деликта длъжност. Следва да се отчете и, че съобразно изслушаната КСМЕ при ищцата са констатирани оплаквания от постоянни болки в кръста, изтръпване от коляното дистално в десния крак, чувство на постоянно стягане в ляво бедро, както и изтръпване дистално от коляното до пръстите, както и пареза на дясно стъпало перонеален тип и степажна походка. А от заключението на СМЕ се установява, че е необходимо задължителното диспансеризиране на ищцата, за да се осигури активно наблюдение и непрекъснат компетентен контрол, като при промяна или задълбочаване на белодробния дефицит, и влошаване на функционалните белодробни показатели е уместна консултация с гръден хирург. Съдът отчита и изпитаните от ищцата интензивни болки, силен страх и притеснения от внезапността на инцидента. По отношение на претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди съдът съобразява изводите на вещите лица по изслушаната КСМЕ, съобразно които разходите за болнично лечение, антиадхезивен гел за циментопластика, проведени изследвания и закупени медикаменти и консумативи в общ размер от 6 740.54 лв. са относими към проведеното на ищцата лечение. Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от процесния инцидент неимуществени вреди е в размер на 70 000.00 лв., а за причинените имуществени вреди – в размер на 6 740.54 лв. По изложените съображения предявеният иск от П. В. Н.-П. е основателен и доказан до размера на сумата от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и до размера на сумата от 6 740.54 л в . , представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 15.06.2022 г. до пълното изплащане на сумата. По предявения обратен иск с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК вр. чл. 435 от КЗ, вр. чл. 469 от КЗ, вр. чл. 189 от Закона за здравето При тези твърдения на ищеца по обратния иск възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; и 3. към момента на настъпване на застрахователното събитие между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка «Професионална отговорност на лекари и медицински персонал». Всички тези предпоставки съдът приема за безспорни между страните, с изключение размера на вредите от конкретното събитие, който следва да се установи в процеса на доказване от ищеца. Доколкото условието се е сбъднало частично – за сумата в общ размер от 76 740.54 лв., то само за тази сума искът следва да се разгледа. Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Между ответника и третото лице–помагач по делото „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД – страни по предявения обратен иск, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на процесния деликт, по задължителна застраховка «Професионална отговорност на лекари и медицински персонал». В случая отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента. По аргумент от чл. 429, ал. 1 КЗ, дружеството застраховател е било задължено да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на ищцата неимуществени и имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434. В настоящото производство по главният иск са установени всички предпоставки на деликта, от което е последвала отговорността на застрахования за вреди, като последният следва да удовлетвори увреденото лице до сумата в общ размер от 76 740.54 лв. Застрахователното събитие се е осъществило в периода на действие на застрахователния договор и ищецът има право да получи платеното от него на увреденото лице. Застрахователят не е установил главно и пълно наличие на предпоставките за отказ да плати застрахователно обезщетение и не е навел доводи за конкретно извършване или неизвършване на действия от страна на застрахования, които предпоставят отказ. При това положение следва да се приеме, че такива не са налице. Ето защо, съдът приема, че отговорността на третото лице-помагач по предявения против него обратен иск следва да бъде ангажирана в същия размер, за който е осъден ответникът по главния иск или за сумата в общ размер от 76 740.54 лв. за причинените на П. В. Н.-П. неимуществени и имуществени вреди. Отговорността на ответника по обратния иск може да бъде реализирана, само ако и доколкото ищецът по обратния иск (подпомаганата страна) изпълни задължението си към ищеца по първоначалния (главния) иск. Т. е. осъждането на ответника по обратния иск в разглеждания случай създава условно изпълнително основание – изпълнителен лист може да се издаде срещу ответника по уважения обратен иск, само ако ответникът по първоначалния иск изпълни задължението, за което е осъден, да заплати на ищцата определеното по предявения срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди. По делото липсват данни ищецът по обратния иск да е уведомил застрахователя в изпълнение на задължението си по чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ . Поради това застрахователят принципно следва да отговаря за лихвите за забава от момента, в който му е връчен препис от исковата молба по предявения обратен иск – 13.10.2025 г., което връчване има значението на уведомяване по смисъла на горепосочената разпоредба. С оглед на гореизложеното главницата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея считано от 13.10.2025 г. до окончателното й изплащане. Относно разноските по производството С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. С. М. М., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., определя възнаграждението на пълномощника в размер на 6 714.98 лв., което възлага в тежест на ответника. При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част – в размер на 1 208.19 л в . (заплатено адвокатско възнаграждение и внесени депозити за вещи лица). Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 3 069.62 лв. и разноски в размер на сумата от 353.89 лв. На „МБАЛ ВИТА” ЕООД следва да се присъди сумата от 3 445.60 лв., представляваща държавна такса за предявяване на обратния иск. Така мотивиран, съдът