Решение № 144 от 17.11.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 223/2025 г.

Производство по Глава ХХІ от НПК. С Присъда №15/05.05.2025г. ОС-Плевен по НОХД№183/2023г. е постановил: Признава подсъдимия К. Р. Т., за невинен в това, че: През периода от неустановен ден и месец на 2017 година до месец май 2021 година в с. Комарево, обл. Плевен, без съответното разрешение - лиценз, издаден от БНБ, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение /лиценз/ съгласно чл. 13, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, като предоставял кредити в български лева общо в размер на 28 200, 00 /двадесет и осем хиляди и двеста лева/ срещу лихва - отпускане на заеми срещу лихва на различни физически лица, както следва: На неустановен ден и месец, през лятото 2017 година, в с. Комарево, обл. Плевен, предоставил на В. В. И. от с. Подем паричен заем в български лева в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, с лихва от 32% срещу задължението да върне получената в заем сума с лихвата върху нея в размер на 13200 лева до издължаване на цялата сума; На неустановен ден и месец през 2017 година, в с. Комарево, обл. Плевен, предоставил на В. В. И. от с. Подем паричен заем в български лева в размер на 15000 /петнадесет хиляди/ лева, с лихва от 67% срещу задължението да върне получената в заем сума с лихвата върху нея в размер на 25000 лева до издължаване на цялата сума; На неустановен ден през месец октомври 2020 година, в с. Комарево, обл. Плевен, предоставил на А. А. Ф. от с. Комарево паричен заем в български лева в размер на 200 /двеста/ лева, с лихва от 50% срещу задължението да върне получената в заем сума с лихвата върху нея в размер на 300 лева до издължаване на цялата сума; На неустановен ден през месец април 2021 година, в с. Комарево, обл. Плевен, предоставил на А. А. Ф. от с. Комарево паричен заем в български лева в размер на 500 /петстотин/ лева, с лихва от 40% срещу задължението да върне получената в заем сума с лихвата върху нея в размер на 700 лева до издължаване на цялата сума; На неустановен ден през месец април 2021 година, в с. Комарево, обл. Плевен, предоставил на Г. Р. В. от с. Бъркач паричен заем в български лева в размер на 200 /двеста/ лева, с лихва от 100%, срещу задължението да върне получената в заем сума с лихвата върху нея в размер на 400 лева до издължаване на цялата сума; На неустановен ден през месец май 2021 година, в с. Комарево, обл. Плевен, предоставил на Б. Б. М. от гр. Плевен паричен заем в български лева в размер на 2300 /две хиляди и триста/ лева, с лихва от 40% срещу задължението да върне получената в заем сума с лихвата върху нея в размер на 3200 /три хиляди и двеста/ лева до издължаване на цялата сума, и го оправдава по обвинението по чл. 252, ал. 1 от НК. Признава подсъдимия К. Р. Т. за виновен в това, че на 12.11.2021 год. в с. Комарево, обл. Плевен, ул. „Вит“ 31, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I, както следва: 14, 868 грама наркотичен коноп/марихуана, със процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14, 46% тегловни, на стойност 89, 20 лева / осемдесет и девет лева и 20 ст./, определена съгласно Постановление № 23 на Министерски Съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството; 34, 029 грама наркотичен коноп/марихуана, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10, 74% тегловни, на стойност 204, 17 лева / двеста и четири лева и 17 ст./, определена съгласно Постановление № 23 на Министерски Съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, предл. 4 и чл.54 от НК го осъжда на две /2/ години „лишаване от свобода“ и на глоба в размер на 5000лв., като го признава за невинен да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия П. К. Т. и го оправдава по този пункт от обвинението. На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия К. Р. Т. наказание в размер на две години „лишаване от свобода“, за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.354а, ал.6 от НК отнема в полза на държавата предмета на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК - 48, 697 грама наркотичен коноп /марихуана/, намиращ се на съхранение в Централно митническо управление - гр. София, отдел „МРР - НОП“, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. Признава подсъдимия П. К. Т. за невинен в това, че на 12.11.2021 год. в с. Комарево, обл. Плевен, ул. „Вит“ 31, в съучастие като съизвършител с К. Р. Т. без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък I, както следва: 14, 868 грама наркотичен коноп/марихуана, със процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14, 46% тегловни, на стойност 89, 20 лева / осемдесет и девет лева и 20 ст./, определена съгласно Постановление № 23 на Министерски Съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството; 34, 029 грама наркотичен коноп/марихуана, със процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10, 74% тегловни, на стойност 204, 17 лева / двеста и четири лева и 17 ст./, определена съгласно Постановление № 23 на Министерски Съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и го оправдава по обвинението по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. След влизане на присъдата в сила, приложеният по делото като веществено доказателство един брой револвер „UMAREX“ с фабричен № 427396, калибър 9мм. да бъде върнат на подсъдимия П. К. Т., от когото е иззет. Съдът се е произнесъл и по другите веществени доказателства и разноските по делото. Със същата присъда се отменя обезпечителна заповед № 14/20.04.2022г., издадена от Окръжен съд - гр. Плевен в полза на Окръжна прокуратура - гр. Плевен, с която на основание чл.72, ал.2 във вр. ал.1 от НПК, вр чл. 389 - чл. 403 от ГПК е допуснато обезпечение на наказанието „глоба“, предвидено за престъплението по чл.354а, ал.1, предл. 4, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което подсъдимият П. К. Т. е предаден на съд с обвинителния акт, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот - поземлен имот ПЛ. №449001, с площ по документ 2, 143 декара, местност Край село, обл. Плевен, общ. Долна Митрополия, с. Комарево, заедно с построените в имота: сграда 01 - къща с площ 70 кв/м, сграда 02 - сграда с друго предназначение с площ 60кв/м, сграда 03 - сграда с друго предназначение с площ 16 кв/м. и сграда 04 - сграда с друго предназначение с площ 10 кв/м., собственост на П. К. Т.. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на подсъдимия К. Р. Т., чрез защитника адвокат Д. М., като се обжалва Присъда №15/05.05.2025г., постановена по НОХД №183/2023г. по описа на ОС-Плевен, с твърдения че същата е постановена при съществени процесуални нарушения, необоснована и при неправилно приложение на материалния закон, а наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна обжалваната присъда на ОС-Плевен, като се постанови нова, с която на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК или чл. 9, ал. 2 от НК да бъде оправдан подсъдимия К. Р. Т. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, да се преквалифицира деянието в такова по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК или се върне делото на първоинстнационния съд за ново разглеждане с указания за правилното прилагане на закона. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказание до минималния размер от 3 месеца, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на множеството и изключително смекчаващи вината обстоятелства, като се отложи изпълнението на същото с минимален изпитателен срок от 3 години на основание 66, ал. 1 от НК, както и да бъде отменено кумулативно наложеното наказание. Производството пред въззивния съд е образувано и по протест на ОП- Плевен, като се протестира Присъда №15/05.05.2025г., постановена по НОХД №183/2023г. по описа на ОС-Плевен, в частта с която подсъдимия П. Т. е обявен за невинен, с твърдения че е явно несправедлива. Иска се отмяна обжалваната присъда на ОС-Плевен, като се постанови нова, с която да бъдат признати подсъдимите К. Р. Т. и П. К. Т. за виновни в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1, предл. 4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Алтернативно, в случай, че се приеме за недоказан общ умисъл на К. Р. Т. и П. К. Т. за държане на наркотичното вещество със специалната цел - разпространение, да се постанови присъда, с която да бъде признат П. К. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. Тъй като не е подаден протест срещу оправдателната присъда за деяние по чл.252 от НК спрямо К. Р. Т., съответно съдебният акт в тази част е влязъл в сила и не подлежи на въззивна проверка. В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия К. Р. Т., адв. Е. Б. изразява становище, че следва да бъде отменена присъдата и се постанови оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият К. Р. Т. заявява, че поддържа казаното от защитника му. В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия П. К. Т., адв. Е. Б. относно престъплението по чл. 354а НК посочва, че следва да бъде преквалифицирано като такова по ал.3 за липса на разпространителска цел и твърди, че деянието е маловажно по смисъла на ал. 5 на същия член. В съдебно заседание подсъдимият П. К. Т. поддържа казаното от защитника му. Представителят на ВТАП излага съображения, че поддържа протеста внесен от прокурор от Окръжна прокуратура и прави искане за отмяна на оправдателната присъда по отношение на П. Т. и осъждането му по повдигнато обвинение. Счита, че са налице както преки, така и косвени доказателства за наличие на умисъл и вина, като се изключи обстоятелството, че по наказателното производство са допуснати СРС. Има ВДС, които свидетелстват очевидно за знание от страна на П. Т. за това какво е изхвърлил, намерил, взел и изнесъл въпреки наличието на полицейско присъствие в къщата си. Има и достатъчно доказателства косвени, че той самият признава вината си, за да спаси и облекчи положението на своя племенник, т.е. жертва себе си, за да облекчи положението и да бъде оправдан неговият племенник К. Т.. Самопризнанията му сами по себе си са твърде противоречиви, но свидетелстват за наличието на вина и признаване на вината му за държането на наркотични вещества макар и за един кратък период от време. Вината на К. Т. е доказана предвид обсъдените по делото СРС и ВДС от тях. Спорно е по отношение на П. Т. дали е имал умисъл и дали е знаел за наличието на съхранявани в дома му наркотични вещества, но дори да се приеме, че е узнал за тях след няколко СМС получени от К. Т. и впоследствие и обаждането пряко по телефона от племенника му, в този интервал от време е съзнавал какво следва да направи, какво ще направи и е съзнавал, че в къщата му се съхраняват наркотични вещества. По буркана са намерени ДНК следи от П. Т.. Очевидно се е опитал и го е направил да изнесе от стаята на племенника си бурканите с марихуана и да ги укрие на двора в жилището, където са били намерени. В този интервал от време той категорично и доказано е държал наркотичните вещества, упражнявал е фактическата власт върху тях, което е достатъчно да бъде виновен за държане на наркотични вещества. Спорен е въпроса дали може да му се вмени във вина и дали е в достатъчна степен доказано обвинението за разпространение на наркотични вещества и за съучастие с К. Т. за разпространението на наркотични вещества, по-скоро държането е в достатъчна степен доказано. Моли се след преценка на доказателствата да се приеме, че по отношение на П. Т. има достатъчно доказателства да бъде признат за виновен за държане на високорискови наркотични вещества като също така да не се уважава жалбата срещу постановената присъда по отношение на К. Т. и да се потвърди съдебния акт по отношение на него. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: По допустимостта на жалбата и протеста. Жалбата на подсъдимия К. Р. Т., подадена чрез защитника адвокат Д. М. е в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 05.05.2025г., а жалбата е подадена на 13.05.2025г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че са процесуално допустима. Протестът е подаден в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 05.05.2025г., а протеста е подаден на 12.05.2025г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че са процесуално допустим. По основателността на жалбата и протеста. За да постанови присъдата си ОС-Плевен е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция, с корекциите изрично посочени/Обсъжда се само фактическата обстановка относно обвинението по чл.354а от НК/: Подсъдимият К. Р. Т. е роден на 12.05.1995 г. в гр. Плевен. Завършил е средно-специално образование, не е женен и не е осъждан. Едноличен собственик на капитала и управител на „Крис Инвест Холдинг“ ЕООД. Подсъдимият П. К. Т. е роден на 05.10.1968 г. в село Комарево, Плевенска област. Притежава средно-специално образование, не е женен и не е осъждан. Земеделски производител. На 14.11.2021 г. в Република България следвало да се произведат избори за народни представители за Четиридесет и седмото Народно събрание и избори за президент и вицепрезидент. Преди произвеждането на изборите в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ на ОД на МВР- Плевен постъпила оперативна информация, че в с. Комарево, Плевенска област, се извършват престъпления против политическите /избирателните/ права на гражданите, както и че тези деяния се осъществяват от тогавашния кмет на с. Комарево, Плевенска област, Р. К. Т., посредством негови роднини и приближени лица. По този повод на 10.11.2021 г. в Районна прокуратура- Плевен било образувано досъдебно производство №СП-6559/2021 г. за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК. С постановление от 25.01.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен, ДП № СП- 6559/2021 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен/Първоначално образувано за деяние по чл.167 ал.2 от НК, в последствие прекратено по този текст и разследването е продължило по чл.354а ал.3 от НК/ било обединено с ДП №3326/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен. На 11.11.2021 г. в Плевенския районен съд постъпило искане от младши прокурор при Районна прокуратура-Плевен за издаване на разрешение за извършване на претърсване и изземване в жилище, намиращо се в с. Комарево, Плевенска област, ••••••••, обитавано от Р. К. Т.. С разпореждане №2074/11.11.2021 г., постановено по ЧНД №2073/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен, на разследващия полицай по ДП № СП-6559/2021 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен било разрешено да извърши претърсване и изземване в жилището, обитавано от Р. К. Т.. Р. К. Т. е баща на подсъдимия К. Р. Т. и брат на подсъдимия П. К. Т.. Къщата, намираща се в с. Комарево, Плевенска област, ••••••••, била собственост на подсъдимия П. К. Т. и майка му Снежина М.а Т.а, но собствена стая в нея притежавал и подсъдимият К. Р. Т.. К. Т. се занимавал с разпространение на наркотични вещества, които държал в къщата, разположена в с. Комарево, Плевенска област, ••••••••. Прието от ОС-Плевен е, че по неустановен по делото начин подсъдимият К. Т., който по това време се намирал в гр.Плевен, научил за предстоящото претърсване в недвижимия имот на чичо си. /Не е неустановен начин защото от приложения ВДС се установява, че подсъдимия П. Т. му се обажда на 12.11.2021г. в 13, 15, 37 часа и го уведомява, че: „Бе тука сигурно ще тарашат къщата“- бел.ВТАС/. Затова на 12.11.2021 г. в 13: 16: 31 часа изпратил SMS на телефона на подсъдимия П. К. Т.: „горе в стаята има два буркана, иди ги вземи“. В 13: 16: 38 часа на същата дата изпратил нов SMS: „и ги изхвърли“. Посочено е от ОС-Плевен, че на 12.11.2021 г. в 13: 18: 08 часа и в 13: 18: 11 часа К. Т. изпратил нови два SMS на чичо си: „иди в мойта стая в шкафа и махни бурканите“ и „бързо“. На 12.11.2021 г. в 13: 19: 02 часа и в 13: 19: 13 часа К. Т. изпратил на подсъдимия П. Т. два SMS: „бързо“ и „ако трябва през оградата влез“ /л. 41-л. 42 от протокола/. На 12.11.2021 г. в 13: 26: 50 часа, в 13: 28: 25 часа и в 13: 42: 57 часа К. Т. провел три телефонни разговора с чичо си, по време на които се интересувал дали П. Т. е изхвърлил бурканите /л. 42 от протокола/. По време на разговорите П. Т. заявил, че все още не е изхвърлил бурканите, защото това е невъзможно поради присъствието на много полицаи. Следва да се отбележи от настоящия състав на ВТАС, че комуникацията след 13: 18: 08 часа до 13: 42: 47 часа е с телефон завършващ на 012, а не на 638, който/завършва на 638/ е на другия подсъдим – П. Т.. Освен това не само от различния телефонен номер, но и от характера на разговора става ясно, че подсъдимия К. Т. не комуникира с чичо си П. Т., а с друго лице след 13: 18: 08 часа до 13: 42: 47 часа. На 12.11.2021 г., за времето от 13: 10 часа до 15: 30 часа, в къщата на подсъдимия П. Т., както и в дворното място, прилежащите стопански постройки и обор, било извършено претърсване и изземване. По време на претърсването в спалня, разположена на втория етаж на къщата и обитавана от подсъдимия К. Т., била намерена и иззета сумата от 2000 лева, както и газов револвер „UMAREX“ с поставени в барабана 6 бр. патрони, които също били иззети. По време на претърсването на дворното място около къщата били намерени и иззети стъклен буркан с червена капачка с надпис „Олинеза“, с вместимост 520 грама, и етикет с надпис „Олинеза лютеница“, съдържащ суха зелена тревиста маса и стъклен буркан със златиста капачка и хартиен етикет с надпис „Фасул зелен“, с вместимост 680 грама, съдържащ суха зелена тревиста маса. От назначената по време на досъдебното производство физико- химическа експертиза става ясно, че при извършените качествени и количествени анализи на предоставените за изследване обекти № 1 и № 2 - суха растителна маса от съцветия, зелена на цвят, е констатирано, че те представляват коноп /марихуана/, със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол. Общото тегло на сухата растителна маса със зелен цвят от обект № 1 е 14, 868 грама, а съдържанието на активно действащия компонент тетрахидроканабинол е 14, 46%. Общото тегло на сухата растителна маса със зелен цвят от обект № 2 е 34, 029 грама, а съдържанието на наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол е 10, 74 %. Конопът /канабис, марихуана/ има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол /забрана/, съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г., ратифицирана от Република България, и от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Общото тегло на намерените и иззети наркотични вещества е 48, 897 грама, а стойността им - съобразно Приложение № 2 от ПМС № 23 от 29.01.1998 г., възлиза на 293, 38 лева. Подсъдимият К. Т. не е притежавал надлежно разрешително, издадено по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и в съответствие с чл. 1 и следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, да придобива и съхранява наркотични вещества. Фактическата обстановка ОС-Плевен е приел при следния анализ на доказателствата: Правилно ОС-Плевен, приема, че от назначената по време на досъдебното производство ДНК експертиза на веществени доказателства става ясно, че ДНК профилът на биологичния материал по обект „обтривка на капачката на стъклен буркан с етикет на зелен фасул „Арте“, напълно съвпада с ДНК профила на подсъдимия П. К. Т.. От същата експертиза се установява, че за обекти „обтривка на капачката на стъклен буркан с етикет на лютеница „Олинеза“, обтривка на ръбчетата на етикета на стъклен буркан с етикет на лютеница „Олинеза“ и „обтривка на ръбчетата на етикета на стъклен буркан с етикет на зелен фасул „Арте“ не се определя ДНК профил. Обосновано ОС-Плевен посочва, че К. Т. е държал високорисковите наркотични вещества с цел разпространение, което обстоятелство се установява както от количеството на намерените и иззети наркотични вещества, така и от свидетелските показания на В. В. И., А. А. Ф. и Г. Р. В., които изясняват, че той е разпространявал наркотични вещества. Обсъдена е позицията на подсъдимия К. Р. Т., че не се признава за виновен. Т о й обяснява, че няма нищо общо с намерените и иззети наркотични вещества. Твърди, че е узнал от чичо си П. Т., че последният е закупил марихуана, за да си приготвя чай, който да пие с лечебна цел. Когато научил за полицейската проверка на 12.11.2021 г. уведомил П. Т. да изхвърли марихуаната, тъй като знаел, че държането й е противозаконно. В обясненията си, депозирани на съдебното следствие, подсъдимият К. Т. твърди, че свидетелските показания на В. В. И. и А. А. Ф., както и тези на Г. Р. В., дадени на досъдебното производство, са неверни, както и че тези свидетели са били подбудени и принудени да дадат показания, които го уличават в престъпления, от свидетеля Д. А. П.. Обяснява, че Петров е полицейски служител, който непрестанно го преследвал и подлагал на тормоз, тъй като Т. е във фактическо съжителство с бившата съпруга на Петров. Твърди, че Петров се е срещал многократно с В. В. И., А. А. Ф., Г. Р. В. и заличената като свидетел Р. Р. Т. и по време на тези срещи им предлагал пари, а понякога използвал и принуда, с цел да уличат Т. в престъпления, които той не е извършил. Правилно ОС-Плевен не дава вяра на обясненията на подсъдимия К. Р. Т., тъй като се опровергават от следния доказателствен материал: свидетелските показания на В. В. И., А. А. Ф., Д. А. П., както и от показанията на свид. Г. Р. В. и свид. Б. Б. М., депозирани на досъдебното производство и включени в доказателствената съвкупност чрез прочитането им по време на съдебното следствие; от констатациите в протокола за извършеното на 12.11.2021 г. претърсване и изземване в с. Комарево, Плевенска област, ••••••••; от протокола за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС. С основание ОС-Плевен посочва, че тези доказателства по несъмнен и безспорен начин установяват извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и неговото авторство. Правилно ОС-Плевен е обсъдил и самопризнанието на подсъдимият П. К. Т., който обяснява, че е закупил марихуаната, поставена в два буркана, от непознати хора в с. Комарево, Плевенска област, тъй като имал здравословни проблеми с лявото коляно и узнал, че може да може да я ползва, приготвяйки си чай от нея, като обезболяващо средство. Пояснява, че не е използвал марихуаната след закупуването й, както и че е държал бурканите на мивката в двора през цялото време след закупуването им, но ги изхвърлил в дворното място край къщата, когато пристигнали полицейските служители. Отрича другият подсъдим да е съпричастен към закупуването, съхраняването и държането на наркотичните вещества. ОС-Плевен дава вяра на обясненията на подсъдимия П. К. Т. единствено в частта им, в която той признава, че е изхвърлил двата стъклени буркана, в които се е намирал наркотичният коноп, в дворното място на къщата си, където те са намерени и иззети по време на извършеното претърсване и изземване./Макар, че в тази част също самопризнанието търпи критика и не е подкрепено с несъмнени доказателства, защото само пръстовия отпечатък не е пряко доказателство. Този въпрос ще бъде коментиран при отговора на протеста-бел.ВТАС/. Останалата част от обясненията на този подсъдим правилно съдът счита за недостоверни и противоречащи на доказателствения материал. В тази насока обосновано ОС- Плевен се позовава на протокола за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС, от който е видно, че двата буркана с марихуана са се намирали в ползваната от подсъдимия К. Т. стая в къщата, че до този момент П. Т. не е знаел за тяхното съществуване и местонахождение, както и че е изхвърлил наркотичните вещества по нареждане на К. Т.. Обясненията на този подсъдим представляват опит да облекчи наказателно-правното положение на подсъдимия К. Т., който е негов племенник и за когото по делото съществуват безспорни доказателства, че се е занимавал с държане с цел разпространение на наркотични вещества. Обосновано ОС-Плевен се е позовал на показанията на свидетеля В. В. И., сочещ, че знае, че подсъдимият К. Т. разпространява наркотици, както и че многократно е виждал К. Т. да продава марихуана на свид. А. А. Ф.. И. установява, че от момента, в който е бил разпитан в качеството на свидетел на досъдебното производство, е бил подложен на психически тормоз от страна на подсъдимия К. Т., който искал той да промени показанията си. По този повод И. депозирал множество сигнали в Районна прокуратура-Плевен и РУ-Долна Митрополия. В. В. И. твърди, че не познава лично свидетеля Д. А. П. и не е обсъждал никога с него образуваното срещу двамата подсъдими дело и в частност - собствените си свидетелски показания. Показанията на този свидетел са логични, последователни и непротиворечиви поради това правилно са приети с доверие от състава на съда. Към този анализ на показанията, направен от ОС-Плевен на св.И. следва да се добави и това, че същият конкретно посочва, че К. Т. постоянно, редовно разпространява наркотици. С Алберт работят заедно. К. спира колата в непосредствена близост до тях, дава му ги, тръгва и заминава. Пращал е и други хора да му разнасят. Напълно необезпокояван прави това. После добавя, че това се е случвало преди дадените показания, като очевидно се има предвид преди дадените пред орган на досъдебното производство/разпитан е на 03.09.2021г/., което е около два месеца преди процесното деяние. ОС-Плевен с основание се позовава и на показанията на свидетеля А. А. Ф. който изяснява, че многократно е закупувал от подсъдимия К. Т. марихуана, екстази и амфетамин, че К. Т. е продавал наркотични вещества на негови приятели, че многократно е бил подлаган на физически и психически тормоз от Т., което го принудило да напусне с. Комарево, Плевенска област и да се премести в с. Бъркач, Плевенска област, че многократно е писал жалби срещу Т. до Районна прокуратура-Плевен и РУ-Долна Митрополия за това, че е изнудван от К. Т., че не е коментирал образуваното срещу подсъдимите наказателно дело със свидетелите Г. Р. В. и В. В. И.. Правилно е констатирано от ОС-Плевен, че показанията на А. А. Ф. са обективни, логични, последователни, детайлни и непротиворечиви и спомагат за разкриване на обективната истина и поради това са възприети с доверие от състава на съда. Към горния анализ на показанията на този свидетел, направен от ОС- Плевен, следва да се отбележат следните му изявления: „Купувал съм си наркотични вещества от К. в село Комарево – трева, екстази, амфетамини. Много хора могат да потвърдят това. Той ми даваше наркотици, за да не спя и да работя повече. Това се случи през 2020- 2021 година, така мисля. Лично от него си купувах. Знам, че е продавал и на други хора от селото.“ Въпреки обобщаващия характер на показанията те имат достатъчна конкретика, за да се приемат като доказващи разпространителската дейност на подсъдимия К. Т. на наркотични вещества. Освен това свидетелят продължава с по-съществена конкретика: „Ние сме почти по цял ден с К.. Аз съм в склада му, работя и го питам дали има трева или нещо друго. Той ми казва какво има и ми предлага. Един грам трева тогава беше 10 лева, а 1 грам амфетамин беше 15 лева.“ Правилно ОС-Плевен се позовава на свидетеля Г. Р. В., разпитан на досъдебното производство, изясняващ, че е виждал К. Т. да държи наркотични вещества - марихуана, пико, кристали и амфетамин, в склада на търговското си дружество в с. Комарево, Плевенска област, че същият подсъдим крие наркотични вещества в къщата на подсъдимия П. Т., че е бил молен от К. Т. да не подава жалба срещу него, както и да повлияе на свид. А. А. Ф. да оттегли своята жалба, че два пъти е пренасял в раница наркотични вещества, предоставени му от подсъдимия К. Т. до адрес в гр. Ловеч, където ги оставял, че се страхува от К. Т.. Обсъдени са показанията по време на съдебното следствие на Г. Р. В., с които не поддържа показанията си от досъдебното производство, заявявайки, че те не са достоверни, както и че е бил заставен да депозира тези показания от свид. А. А. Ф., който го заплашил, че в противен случай няма да види съпругата си и детето си. Пояснява, че всички факти и обстоятелства, които е изнесъл пред разследващия полицай, му били съобщени предварително от Ф.. На съдебното следствие Василев твърди, че е получавал безлихвени заеми от К. Т., че Т. винаги му помагал, че е работил в неговия склад за дърва в с. Комарево, Плевенска област, че К. Т. не употребява и не разпространява наркотици, че свид. Д. А. П. е принудил А. А. Ф. и Р. Р. Т. да дадат неверни показания срещу К. Т., тъй като го мразел и „искал да го вкара в затвора“, че свид. В. В. И. е мотивирал А. А. Ф. да свидетелства срещу К. Т., тъй като му завиждал, че никога не е заплашван от подсъдимия К. Т., както и че разпитът му на досъдебното производство е проведен в гр. Долна Митрополия, а не в гр. София. Правилно ОС-Плевен поради наличието на множество съществени противоречия между показанията на Г. Р. В., депозирани на досъдебното производство, и тези, дадени по време на съдебното следствие прочита показанията от досъдебното производство. В тази връзка обосновано ОС- Плевен дава вяра на свидетелските показания на Г. В., депозирани на досъдебното производство и изключва - като недостоверни, показанията му, дадени на съдебното следствие. В тази връзка правилно ОС-Плевен посочва, че показанията, депозирани от Василев на 05.01.2022 г. в гр. София - пред разследващия полицай, са много обстойни и детайлни, като конкретно са описани множество събития, станали по различно време и в различни населени места. Такива показания могат да бъдат дадени единствено, ако свидетелят е бил очевидец на описваните събития, а не и когато той пресъздава разказаното му от друг свидетел, още повече като се има предвид, че при снемането на самоличността му преди разпита на досъдебното производство, Василев е обявил, че е неграмотен. На следващо място показанията на Василев на съдебното следствие се опровергават от А. А. Ф., който категорично отрича да е коментирал показанията си с Г. В., както и от свидетелските показания на Д. П. Ангелов, който твърди, че не познава нито един от свидетелите по делото. На следващо място правилно ОС-Плевен посочва, че свидетелите И. А. А. и В. И. И. установяват, че са участвали - в качеството на поемни лица, при извършеното на 12.11.2021 г. претърсване и изземване в с. Комарево, Плевенска област, ••••••••, действията на полицейските служители и на разследващия полицай, намерените и иззети при претърсването вещи, включително и стъклените буркани с наркотичен коноп, обстоятелството, че са се подписали в протокола за претърсване и изземване. Показанията им са с основание са приети с доверие от състава на съда. Още ОС-Плевен обсъжда показанията на свидетеля Д. А. П. изяснява, че работи като младши инспектор в група „ППД“ при Второ РУ- Плевен, че не познава свидетелите по настоящото наказателно производство и не е контактувал с тях, поради което няма как да им е оказвал натиск, че подсъдимият К. Т. живее с бившата му съпруга, че Т. и бившата му съпруга многократно са писали жалби и сигнали срещу него, по повод на които са извършвани проверки, че никога не е живял в с. Комарево, Плевенска област, че не е извършвал служебни действия по конкретното наказателно производство. Показанията му правилно са приети с доверие от съда. Свидетелските показания на Д. П. опровергават защитната теза на подсъдимия К. Т., че той е бил набеден в извършване на престъпление, вследствие на „заговор“, организиран от Петров посредством свидетелите В. В. И. и А. А. Ф. и заличената като свидетел Р. Р. Т.. ОС-Плевен е обсъдил и показанията на свидетелят Ц. Е. Й. посочва, че дълго време е работил в склада за дърва на подсъдимия К. Т., че не е чувал свидетелите А. А. Ф. и Б. Б. М. да му казват, че са заплашвани от свидетелите В. В. И. и Д. А. П., че А. Ф. е искал пари от К. Т., за да не пуска жалба срещу него, че не е виждал К. Т. да употребява наркотици и не е чувал да разпространява такива вещества. На следващо място ОС-Плевен е обсъдил показанията на свидетеля Александър Евгениев Цеков, който твърди, че е съученик и приятел с подсъдимия К. Т., че К. Т. е давал пари на В. В. И., който не му ги е върнал, че отношенията между И. и Т. не са добри, че е виждал видеозаписи, на които се вижда и чува как Д. П. заплашва и обижда К. Т.. Обсъдени са и показанията на свидетелят Г. С. В., който твърди, че познава подсъдимия К. Т. от 4-5 години, че му е доставял дърва в с. Комарево, Плевенска област, че В. И. и К. Т. са в недобри отношения, тъй като И. не е върнал получените в заем от Т. парични суми, че свид. А. Ф. лично му е съобщил, че е писал жалби срещу К. Т. по настояване на Д. П., че не е виждал К. Т. да употребява наркотици и да разпространява наркотични вещества. Още са обсъдени показанията на свидетеля Д. К. С. сочещ, че В. В. И. е получавал пари в заем от К. Т. във връзка с общия им бизнес с дърва, че е бил свидетел на неуспешния опит за продажба на джип „БМВ Х5“, собственост на В. И., в гр. Варна, че е чул, че К. Т. обещал на И. да му даде сумата от 20 000 лева, като в замяна И. прехвърли МПС на името на Т., че е бил свидетел как свид. Д. П. заплашва по телефона К. Т.. Обосновано ОС-Плевен не дава вяра на свидетелските показания на Ц. Е. Й., А. Е. Ц., Г. С. В. и Д. К. С. защото те са в приятелски отношения с подсъдимия К. Т. и като такива са заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните показания се опровергават по несъмнен начин от свидетелските показания на В. В. И., А. А. Ф. и Д. А. П., които са обективни, детайлни, последователни и непротиворечиви. Правилно въз основа на анализа на гласните доказателства ОС-Плевен приема с доверие показанията на свидетелите В. В. И., А. А. Ф. и Б. Б. М., както и показанията на свидетеля Г. Р. В., дадени на досъдебното производство, тъй като е налице кореспонденция на изложеното от тях за престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК с констатациите в протокола за претърсване и изземване в с. Комарево, Плевенска област, •••••••• и със съдържанието на протокола за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС. Не може да се оспори виждането на ОС-Плевен, че на тази основа е възможно да се направи извод за логичност и последователност на показанията на изброените свидетели, а също и за необвързаност с користни или други подбуди, които да са оказали влияние при уличаването на подсъдимия К. Т. като извършител на престъпление. След анализа на доказателствата ОС-Плевен е изложил следните мотиви от правна страна, които се приемат и от настоящия съд: Правилно е посочено, че държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно в него. Достатъчно е деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тези вещества, съзнавайки, че те са във фактическата му власт. К. Т. е държал наркотичните вещества с цел разпространение, въпреки че към 12.11.2021 г. той не е пребивавал постоянно на посочения адрес, а е живеел в гр. Плевен. Това е така, тъй като наркотичните вещества са намерени и иззети от ползваната от него стая в къщата, разположена в с. Комарево, Плевенска област, ••••••••, той е осъществявал фактическа власт върху тях, упражнявал е контрол върху наркотичните вещества и е могъл да извършва фактически действия с тях. Обосновано ОС-Плевен е посочил, че обстоятелството, че наркотичните вещества са били във фактическата власт на К. Т., тъй като са намерени и иззети от неговата стая, се установява по несъмнен начин от приложената писмена справка от Търговския регистър, от която е видно, че той е с постоянен адрес в с. Комарево, Плевенска област, •••••••, от приложената справка за съдимост, от която става ясно, че К. Т. е с настоящ адрес в с. Комарево, Плевенска област, ••••••••, от приложената на л. 266 от наказателното дело характеристична справка за К. Т., от която става ясно, че той е с постоянен адрес в с. Комарево, Плевенска област, ••••••••, от обясненията на подсъдимия П. Т., депозирани на съдебното следствие, както и от протокола за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС. Правилно е посочено също така, че от субективна страна подсъдимият К. Т. е извършил деянието умишлено. Относно обвинението срещу подсъдимият П. К. Т., който е предаден на съд за извършено в съучастие с подсъдимия К. Р. Т. престъпление по чл. 354а, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Обосновано ОС-Плевен е посочил, че подсъдимият П. К. Т. не е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, включително и за държане и разпространение на наркотични вещества. По делото не съществува нито едно доказателство, което да уличава този подсъдим в държане и държане с цел разпространение на такива вещества. Наркотичният коноп, иззет по време на претърсването и изземването, се е намирал в стаята, ползвана от подсъдимия К. Т., който е упражнявал фактическа власт върху него. От протокола за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС става ясно, че П. Т. не е знаел за съхраняваните в стаята на К. Т. наркотични вещества. Обосновано ОС-Плевен също така е посочил, че липсват доказателства, още по-малко категорични, че този подсъдим е осъществявал фактическа власт и контрол върху наркотичните вещества и е могъл да извършва фактически действия с тях. Осъществената непосредствено преди претърсването комуникация между двамата подсъдими, активната страна в която е бил К. Т., и по-специално съдържанието на проведените телефонни разговори и изпратени кратки текстови съобщения потвърждават този извод. Правилно по изложените съображения ОС-Плевен приема, че обвинението срещу подсъдимия П. К. Т. не е доказано по несъмнен начин и признава този подсъдим за невинен и го оправдава по обвинението по чл. 354а, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Относно вида и размера на наказанието ОС-Плевен е изложил следните мотиви, които се споделят от настоящата инстанция: Като смекчаващи обстоятелства са отчетени – чистото съдебно минало, че упражнява общественополезен труд, както и голямата продължителност на наказателното производство. Като отегчаващо обстоятелство ОС-Плевен е посочил обществената опасност на конкретно извършеното деяние, която се извежда от високата степен на риск за общественото здраве, която то крие. Това отегчаващо обстоятелство не може да се сподели от настоящия състав на ВТАС, защото е вложено в същността на този вид престъпление и съответно отчетено с вида и размера на наказанието, определен от законодателя. При това положение изводът за наличие на превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават, правилно е осъдил подсъдимия К. Р. Т. на основание чл. 354а, ал. 1 и чл. 54 НК на две години лишаване от свобода и на глоба в размер на 5000 лева, като го признава за невинен да е извършил деянието в съучастие с подсъдимия П. К. Т.. Правилен е също и извода, че по делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства и доказателствата по делото не позволяват извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. ОС-Плевен правилно е посочил, че в разглеждания случай не е нарушен принципът за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, прогласен с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 НПК. Това е така, тъй като К. Т. е привлечен в качеството на обвиняем на 01.04.2022 г., а присъдата е постановена на 05.05.2025 г. Освен това наказателното производство е спряно - по искане на защитника на подсъдимите, за периода от 15.06.2023 г. до 20.03.2024 г., а много от съдебните заседания са отлагани поради обстоятелството, че част от свидетелите не са открити на посочените от тях адреси за призоваване. В крайна сметка изводът, че не е налице изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК е правилен, още повече че срокът на наказателното производство сам по себе си не е прекалено дълъг. Не може да се оспори и извода на ОС-Плевен, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия и за постигане на целите на наказанието, не е необходимо той да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът правилно е отложил изпълнението на наказанието в размер на две години лишаване от свобода, за срок от три години. При горните присъда и мотиви на ОС-Плевен оплакванията в жалбата, включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до следното: Първото оплакване е бланкетно и се свежда до твърдението, че присъдата е постановена и при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът еднопосочно дава вяра на доказателствата, които обслужват обвинителната теза и въз основа, на които изгражда своето вътрешно убеждение, че поведението на подсъдимия е съставомерно, а без основание изключва и не кредитира доказателствата, които ползват защитата. Съдът е нарушил и изискването на чл. 305, ал.3 от НПК, тъй като не е посочил кои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В същото време не са обсъдени противоречията в доказателствената съвкупност, не е изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други, което по своята същност представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, които водят до отменително основание на постановения съдебен акт. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 14 и чл. 107, ал. 1 НПК, като не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и в тази връзка незаконосъобразно е признал за виновен подсъдимия Т.. Присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не обсъжда подробно и задълбочено, дори може да се каже подминава, възраженията и доводите на защитата, а единствено почива на предположенията, въз основа на които и Прокуратурата е изградила обвинителната си теза, дори може да се каже, че буквално ги възпроизвежда. В това оплакване няма посочване на нарушения, които конкретно кореспондират с фактите по делото, а се използват изрази на закона, които могат да се приложат към всеки съдебен акт. В този смисъл може да се даде и общ отговор, тъй като няма как да има конкретен отговор на общо и бланкетно формулирано оплакване. Видно е от обсъдените по-горе мотиви на ОС-Плевен, че е изложена приетата за установена фактическа обстановка, направен е анализ не само на свидетелските показания и експертните заключения, но и на обясненията на подсъдимите. Обсъдени са противоречията в показанията на свидетелите, дори съдът ги е групирал по установените противоречия и е дал отговор защо приема едните свидетелски показания и защо и в коя част отхвърля другите показания на свидетелите и обяснения на подсъдимите. В този смисъл няма как да се приеме, че е допуснато съществено неотстранимо от въззивния съд процесуално нарушение, което да води до необходимост от отменяване на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане. Второто оплакване се свежда до това, че присъдата е необоснована, тъй като приетите от съда фактически положения не съответстват на събраните доказателства. Липсват доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да доказват, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и най-вече от субективна страна престъплението, в които е обвинен. Направените фактически констатации от съда, че подс. Т. е държал високорисково наркотично вещество с цел неговото разпространение не се подкрепят по безпротиворечив начин от доказателствата. Приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителното положение и обективната истина. Обвинението в конкретния случай не е доказано по несъмнен и категоричен начин, каквото е императивното изискване на закона, а постановеният съдебен акт почива само и единствено на предположения. Първоинстанционният съд не е спазил изискването всяко едно от доказателствата да бъде внимателно анализирано поотделно и в съвкупност с останалите доказателства. Именно това е довело до приемане на неотговаряща на действителността фактическа обстановка и оттам до незаконосъобразен съдебен акт. По делото не се доказа по един несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, в което е обвинен. Процесното наркотично вещество не е установено да се е намирало във фактическа власт на подс. Т.. Липсва безспорно доказателство по делото, че това наркотично вещество е било предназначено за разпространение. Приемането на тези факти за доказани при липса на безспорни доказателства прави присъдата необоснована, а признаването за виновен на подсъдимия Т. по това обвинение - неправилно. Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като ОС-Плевен приема в противоречие с него, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен без да са налице безспорни доказателства за това. Осъщественото от Т. поведение при липса на специалната цел по чл. 354а, ал. 1 от НК е следвало да бъде квалифицирано като такова по ал. 3 в случай че се приеме хипотетично, че подсъдимият е държал наркотичното вещество. И това оплакване в голямата си част е бланкетно и съдържа изрази от закона, без конкретно свързване с доказателствения материал и процесуалната дейност на ОС-Плевен. Не е вярно твърдението, че липсват доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да доказват, че подсъдимият Т. е осъществил деянието. Доказателствата в тази насока са обсъдени от ОС- Плевен, а именно адресната регистрация и ползваната стая от подсъдимия Т. в къщата на другия подсъдим, от която стая е следвало да се изхвърлят бурканите с наркотик; преките доказателства за това, че подсъдимия Т. е разпространявал наркотици/показанията на свидетелите В. В. И., А. А. Ф., Г. Р. В. последните от досъдебното производство/; констатациите в протокола за претърсване и изземване в с. Комарево, Плевенска област, •••••••• и със съдържанието на протокола за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС. Посочените доказателства напълно кореспондират с установеното от ВДС по делото, а именно: На 12.11.2021 г. в 13: 16: 31 часа К. Т. изпратил SMS на телефона на подсъдимия П. К. Т.: „горе в стаята има два буркана, иди ги вземи“. В 13: 16: 38 часа на същата дата изпратил нов SMS: „и ги изхвърли“ /л. 40 от протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС/. На 12.11.2021 г. в 13: 18: 08 часа и в 13: 18: 11 часа К. Т. изпратил нови два SMS: „иди в мойта стая в шкафа и махни бурканите“ и „бързо“ /л. 41 от протокол за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС/. На 12.11.2021 г. в 13: 19: 02 часа и в 13: 19: 13 часа К. Т. изпратил още два SMS: „бързо“ и „ако трябва през оградата влез“ /л. 41-л. 42 от протокола/. На 12.11.2021 г. в 13: 26: 50 часа, в 13: 28: 25 часа и в 13: 42: 57 часа К. Т. провел три телефонни разговора с неизвестно лице/което също моли да изхвърли бурканите/ по време на които се интересувал дали е изхвърлил бурканите /л. 42 от протокола/. По време на разговорите това лице с телефонен номер завършващ на 012 заявило, че все още не е изхвърлило бурканите, защото това е невъзможно поради присъствието на много полицаи. Към тези факти като се добави и конкретно установеното, че по време на претърсването на дворното място около къщата били намерени и иззети стъклен буркан с вместимост 520 грама, съдържащ суха зелена тревиста маса и стъклен буркан с вместимост 680 грама, съдържащ суха зелена тревиста маса, се налага категоричния извод, че има пълна кореспонденция между посочените доказателства, за това, че процесните буркани със съдържанието си са били във владение на подсъдимия К. Т.. На фона на горното няма как да се приеме за основателно твърдението, че първоинстанционният съд не е спазил изискването всяко едно от доказателствата да бъде внимателно анализирано поотделно и в съвкупност с останалите доказателства. Неоснователно е и твърдението, че процесното наркотично вещество не е установено да се е намирало във фактическа власт на подс. Т. и липсва безспорно доказателство по делото, че това наркотично вещество е било предназначено за разпространение. ОС-Плевен е обсъдил въпроса за това защо приема, че процесното наркотично вещество е било във фактическата власт на подсъдимия К. Т., което беше обсъдено по-горе. Само следва да се добави, че е повече от очевидно, от приложения ВДС, че този подсъдим не само, че само той е знаел къде са процесните буркани, но и той е молил подсъдимия П. Т. и друго лице да ги изхвърли и жена да поеме отговорността. Последното означава, че много добре е знаел какво има в тях и че има опасност при претърсването да бъдат намерени от органите на полицията. Още следва да се добави, че ВДС не е единственото доказателство за това, защото се подкрепя от протокола за претърсване, в който е отразено намирането на бурканите и ДНК следите от другия подсъдим. Така се преодолява и ограничението на чл.177 ал.1 от НПК. Относно твърдението, че липсва безспорно доказателство по делото, че това наркотично вещество е било предназначено за разпространение, следва да се посочи, че целта за разпространение е част от вътрешния мир на дееца. Това означава, че пряко се доказва само при налично самопризнание, което в случая липсва. При това положение целта се доказва с косвени доказателства, които в случая са свързани с количеството, което определено не е еднократна доза и на второ място с твърденията на тримата свидетели /В. В. И., А. А. Ф., Г. Р. В./ посочени по-горе, които пряко свидетелстват за извършвана от подсъдимия К. Т. дейност по разпространение на наркотици. На следващо място не се установява този подсъдим да е зависим от наркотични вещества, което ако е зависим би могло да обуслови евентуално липсата на цел за разпространение. Оплакването е неоснователно. Третото оплакване се свежда до това, че следва да се отчетат положителните характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност, семейното положение, ниската стойност на наркотичните вещества и невъзможността им реално да увредят обществените отношения, свързани с човешкото здраве се изгражда извод, че обществената опасност на стореното от него е много ниска и не следва да бъде наказателно санкционирана. Подс. Т. е следвало да бъде оправдан на основание чл. 9, ал. 2 от НК или алтернативно да бъде признат за виновен по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че твърдението за ниската стойност на наркотичните вещества няма как да се приеме защото такава ще е ако става въпрос за 10-20лв, но в случая става въпрос за над 48 грама наркотичен коноп, на стойност над 290лв, която няма как да се приеме, че покрива критериите на чл.9 ал.2 от НК. Относно искането за оправдаване на дееца по отношение на наличието на цел за разпространение бяха изложени по-горе съображения по-горе и не следва да се повтарят. Четвъртото оплакване се състои в твърдението, че определеното от съда наказание е явно несправедливо, неотговарящо на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на смекчаващите вината обстоятелства, като спрямо подс. Т. следва да се определи наказание на основание чл. 55, ал. 1 от НК във възможно най-ниския размер. Относно липсата на предпоставките на чл.55 от НК ОС-Плевен е изложил съображения, които бяха коментирани по-горе и се подкрепят от настоящия състав. Петото оплакване се свежда до това, че досъдебното производство е било образувано във връзка с подаден сигнал и оперативна информация за извършване на съвсем различен тип престъпление, а именно наличието на купуване и продаване на гласове. Именно за извършването на такъв тип престъпление е било поискано изначално експлоатирането на СРС, което е било разрешено и именно в тази насока са били извършвани подслушвания на средствата за комуникация на двамата подсъдими. Съда следва да се занимае и с характера на самата информация, получена в резултат на подслушване на телефонните устройства, които са използвали двамата подсъдими. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че съгласно чл.177 ал.2 от НПК в наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173 от НПК, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2. Освен това съгласно чл.177 ал.3 от НПК за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство. На следващо място е видно, че в искането до председателя на Окръжен съд е изложено и твърдение за деяние, свързано с държане и разпространение на наркотични вещества и съдът е дал разрешение и в тази връзка. В този смисъл не е налице процесуален проблем относно ползването на приложените ВДС. Освен това е налице постановление за обединяване на досъдебни производства и съответно извършените процесуални действия запазват стойността си/чл.217а от НПК/. Шестото оплакване се свежда до това, че в нито едно от съобщенията или от разговорите, които са проведени между двамата подсъдими никой не е споменал за наличието на буркан със съдържание марихуана, както се твърди. Такава информация не може да бъде открита в разменената информация чрез текстови съобщения и чрез проведените устни разговори между двамата подсъдими. В тази насока не става ясно поради каква причина и поради точно доказателство, което се намира в кориците на делото прокуратурата, а и ОС- Плевен приемат, че двата намерени буркана със съдържание на марихуана в двора на къщата, които са били изхвърлени, съвпадат с бурканите, за които подсъдимият П. Т. е получил информация чрез изпращане на текстови съобщения. Такова доказателство в кориците не се съдържа. Защитата прави възражение, че не може да се направи такъв доказателствен фактически извод за еквивалентност между намерените веществени доказателства, а именно инкриминираните вещи и тези, за които подсъдимият К. Т. е говорил в проведените телефонни разговори. Като индиция за това нещо е, че към един часа и двадесет и осем минути на процесната дата и към 01: 42 часа са проводени други два разговори с двамата подсъдими, които също са налични в кориците на делото като подсъдимият П. Т. изрично е заявил, че не е успял да изхвърли бурканите, за които говори подсъдимият К. Т., тъй като в къщата е било пълно с полицейски служители. От разпитът на същите не се установява след като същите вече са били там подсъдимият П. Т. да е предприел действия по изхвърлянето на тези буркани, които е казал, че все още не са изхвърлени в проведения телефонен разговор. Именно тази информация дава основание на защитата да възрази с голяма степен на категоричност, че между данните получени в резултат на СРС и намерените два буркана със съдържание на марихуана има разлика, т.е. съдържанието на другите буркани е различно от двата намерени буркана, които се намират в двора на къщата от страна на оперативните работници, подпомагащи извършването на претърсване и изземване в дома на П. Т.. По отношение на тези конкретни буркани, които са намерени, подсъдимият П. Т. дава изрични обяснения в последното по делото заседание пред ОС- Плевен като изрично отбелязва каква е историята на тяхното придобиване и целта на тяхното придобиване. В тази насока защитата твърди, че в кориците на делото не се съдържа нито едно достоверно доказателство, което да опровергава информацията, която дава подсъдимият П. Т.. Защитата не приема становището, изразено от представителя на Апелативна прокуратура, че това което същият дава като данни в своите обяснения е било защитна теза, която имала за цел да изгради алиби едва ли не на другия подсъдим К. Т.. Това щеше да бъде вярно, ако по делото се съдържаше друго доказателство, което да може да бъде противопоставено на обясненията на този подсъдим. Във връзка с горното оплакване действително никой не говори за марихуана, но това има обяснение защото сам К. Т. на л.10 от ВДС обяснява на мъж по телефона, че му подслушват телефона и това го е научил от мъж в дирекцията, „който не го бърка“. Така че е напълно логично разговорите да се водят прикрито. Въпреки това от проведените разговори и изпратените съобщения, отразени от л.3 до л.8 включително на ВДС става ясно, че К. Т. след като разбира че се прави обиск в дома, в който живее и е оставил въпросните буркани започва да агитира другия подсъдим да ги изхвърли и то бързо, като му обяснява, че са два буркана и са в неговата стая в шкафа. Първо агитира другия подсъдим на телефон завършващ на 638 да изхвърли бурканите, а после комуникира с друг телефон завършващ на 012, като също организира изхвърлянето на бурканите. След това се обажда на жена на телефон завършващ на 571 и я агитира да каже, че бурканите са нейни, че няма присъда и ще й „даде един адвокат“. После й обяснява да даде обяснения, че „пушили сме с брат ми“, че ги е купила от някъде. След тази агитация в последващ разговор след като жена от телефон, завършващ на 571 му казва „Това са два буркана бе ей тъпако“ К. Т. и казва“ Е кво като са два буркана за лична консумация, нищо няма да ти направят айде ма“. Тази комуникация, като се съпостави с намерените два буркана, изхвърлени на двора се налага категоричния извод, че става въпрос точно за бурканите с марихуана. Повече от очевидно е, че става въпрос за нещо което е незаконно защото бързо иска да го прикрие, на следващо място във връзка с него говори за осъждане, адвокати, а с агитацията въпросната жена да каже, че са го пушили, въпроса съвсем се изяснява. На фона на горното възражението е напълно неоснователно. Седмото оплакване се свежда до това, че съдът в своите мотиви е направил повърхностен анализ на събраната информация в резултат на множеството свидетели, които са били разпитани в хода на съдебното следствие. На стр. 16 от мотивите към първоинстанционната присъда ОС- Плевен е приел, че свидетелските показания на свид. Ц. Й., А. Ц., Г. В. и Д. С., не могат да бъдат кредитирани в настоящото производство, тъй като, изброените свидетели са в приятелски взаимоотношения с подсъдимия К. Т. и като такива са заинтересовани от изхода на делото. Няма как защитата да се съгласи, че ОС- Плевен е бил обективен при постановяване на тази присъда, тъй като след като същият е приел, че тези свидетели не могат да бъдат кредитирани поради близките отношения с подсъдимия, защо липсва такъв анализ по отношение на свидетелските показания на В. В., А. Ф., на свид. Б. М., от които е видно, че същите са в силно влошени отношения с подсъдимия К. Т. и то влошени отношения много преди образуване на досъдебното производство, по което е внесен обвинителен акт. Така се получава чувствително разминаване от страна на ОС-Плевен по отношение на изпълнението на принципа за обективност и за безпристрастен анализ на доказателствената съвкупност доколкото се дава вярна на свидетелските показания на лица, които са видимо настроени против подсъдимия поради различни обстоятелства и в същото време се отхвърлят свидетелските показания на лица, които се намират в преки близки отношения с този подсъдим. На същата плоскост неправилно е разсъждавал ОС-Плевен и по отношение на дискредитирането на показанията на свидетеля Г. В., който в съдебното следствие при неговия разпит заявява категорично, че цялата информация, която е била поднесена от него в хода на досъдебното производство, е плод на една организация спрямо подсъдимия К. Т. като същият насочва вниманието на съда към лицата, които са съпричастни към осъществяването на тази организация и ОС-Плевен излага едно-единствено съображение в тази насока, с която дискредитира показанията на този свидетел в съдебното следствие, а именно че свидетелят Д. П., който е бил разпитан е дал показания в противоположна посока и понеже същият този свидетел е полицейски служител, автоматично съдът дава вяра на казаното от него. Този начин за анализ на доказателствената съвкупност защитата намира за неправилен и неотговарящ на процесуалните стандарти, които са заложени в НПК. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че първоинстанционния съд е констатирал противоречието в двете групи свидетели и го е обсъдил. Следва да се има предвид, че съдебния състав лично и непосредствено е събрал този доказателствен материал и посочения мотив за близките приятелски отношения на оневиняващите свидетели е съвсем логичен. Освен това влошените отношения на свидетелите от другата група с подсъдимия са силен аргумент да кажат истината, а не да набеждават подсъдимия в нещо което не е извършил. Оправдателните показания са в смисъл, че според тези свидетели подсъдимия не е разпространявал наркотици, но това е отрицателен факт за който достоверност може да има само при постоянна комуникация на тези свидетели с подсъдимия. Казано по друг начин – те изнасят факт, че не знаят да разпространява наркотици, но няма как да свидетелстват, че не разпространява, при положение, че не са постоянно и непрекъснато с него. На следващо място обвинителните показания са преки доказателства за възприети факти, съществуващи факти за разпространение на наркотици от подсъдимия, а не предположения каквито са на оправдателните показания. Наред с това като се има предвид бързата организация по изхвърлянето на бурканите и по прикриване на държането на марихуана от подсъдимия/след като разбира за извършването на претърсването/, с което дори иска да обвини невинна жена/Казва й да каже пушили сме с брат си/, напълно може да се обясни и процесуалното поведение на св. Г. В., който подробно описва нещата в досъдебното производство, а после пред съда отрича тези свои показания. Във връзка с показанията на този свидетел на досъдебното производство и отричането им пред съда следва да се посочи, че ОС-Плевен обосновано посочва, че на досъдебното производство има толкова конкретни неща, че няма как да са внушени и подготвени тези показания от друго лице. В тази връзка следва да се отбележи, че този свидетел Г. В. обяснява какво е работил, за К. Т., как и защо е изпратил жена му да проституира в Германия, не само посочва, че подсъдимия се занимава с наркотици, но и посочва, как са ги криели на различни места, после К. триел записите на камерите, за да не остават следи, криел наркотици при приятеля му С. и при чичо му, след като Алберт подал жалба срещу К. последния идвал всеки ден при него да го убеждава да не подава жалба и той, като дори му дал 500лв за това. Още посочва, че се страхува от К., защото му пращал мутри да го бият защото му дължал 5000лв, К. се опитал да го накара да продава наркотици за него, както С. и П.. Дори подробно описва как по поръка на К. на два пъти е носил раница с наркотици до гр.Ловеч, като пътувал с бус, до високи блокове срещу автогарата, обаждал се на К. да каже, че е пристигнал и разбрал от К., че последния бил наблизо, за да вземе парите за наркотиците. С общи фрази в съдебно заседание тези показания се отричат от свидетеля пред съд, но е повече от очевидно, че достоверните са тези депозирани на досъдебното производство, не само поради конкретиката в тях, но и защото като цяло показват желанието на свидетеля да изкаже болката си и всичките си проблеми при комуникацията му с К. Т.. В същия аспект може да се коментира и факта, че свид. Ц. Й., А. Ц., Г. В. са доведени от подсъдимия в съдебно заседание и с общи фрази обясняват за някаква вражда на К. Т. с другите свидетели, които били искали да го вкарат в затвора защото го мразели. За организация по опити за прикриване на действията на подсъдимия К. Т. се сочи не само от св. Г. В., но и от свидетеля В. И.. Последния посочва, че от момента, в който е станал свидетел по делото срещу К. Р. Т., до скоро е бил подложен на психически тормоз от негова страна с цел да си промени показанията в съда и да не стане свидетел срещу него. За всички тези неща е пускал сигнали в Районна прокуратура-Плевен и са правени проверки. Няма някакви мерки срещу него, за да е необезпокояван свидетел. И още посочва: “Поисках защита. Писах, че искам защита, като в съда и в полицията в Долна Митрополия съм пускал жалби и сигнали, но не е имало действия в тази насока. На косъм бях да се откажа вече.“ В горния смисъл са и показанията на св.А. Ф., който посочва: „ След като разбра, че съм подал жалба в прокуратурата срещу него, той ме настигна с приятелката си, тогава бях на центъра в село Подем. Тогава жена му караше една „Киа“. Той ме покани да се кача в колата. К. имаше чанта отпред на гърдите, отвори я и ме попита: „Колко пари искаш, за да си оттеглиш показанията и защо го правиш това?“ Това бяха въпросите му. Аз напуснах колата и си тръгнах.“ И тези показания се цитират дословно защото ясно разкриват маниера на действие на подсъдимия К. Т., който напълно съответства на установеното в обсъдения по-горе ВДС, за това как организира изхвърлянето на бурканите, но и агитира жената, с която разговаря да поеме отговорността вместо него. На фона на горното, макар и по-общо ОС-плевен да е анализирал показанията на двете групи свидетели, крайния му извод е напълно обоснован. Следва да се има предвид, все пак, че ОС-Плевен е разпитвал непосредствено тези свидетели и е повече от ясно, че има по-добра представа за това дали съответния свидетел спестява истина или дори говори неистини и дали казва истината. Неслучайно законодателят е предвидил в чл.18 от НПК принципа за непосредствено събиране на доказателствата. При по-подробния анализ на показанията, направен от настоящия състав въз основа на отразеното в протокола за разпит на свидетелите, обаче изводите на ОС-Плевен се потвърждават несъмнено относно това на коя група свидетели следва да се даде вяра. Оплакването е неоснователно. Осмото оплакване се свежда до това, че ОС-Плевен не само чрез много необективна аналитична дейност е стигнал до извод за кредитирането на свидетелски показания, но същият с няколко много абстрактно формулирани изречения е успял от съдържанието на тези доказателствени източници да извлече наличието на разпространителска цел, което конкретно касае правната квалификация на деянието в настоящото производство. Тези свидетели, които са разпитани и от които съдът извлича наличието на тази специална цел, освен силно влошените взаимоотношения с подсъдимия, говорят с общи изрази за това че същият бил разпространявал не само наркотици, не само марихуана, но и други видове наркотични вещества, като специфичното в информацията, която поднасят тези свидетели е, че нито един от тях не разкрива конкретна случка, която да бъде дефинирана по време, конкретно време, по място на нейното осъществяване и по начина, които да обвързват подсъдимият К. Т. с наличието на цел за разпространяване на наркотични вещества. Тъкмо обратното, говори се че същият е продавал, но не се съдържат никакви подробности, за да може да се извлече наличието на такава цел. Тези свидетели не конкретизират период, в който тази дейност хипотетично се осъществява, а става въпрос за период, който е значително време преди образуване на досъдебното производство. Не става ясно по какъв начин държавното обвинение и ОС-Плевен обвързват тази далечна хронологична дейност от страна на подсъдимия с конкретната дата, на която се твърди, че същия е държал наркотично вещество в чужд дом при това. За да бъде налице този квалифициращ призрак на деянието по чл. 354а ал.1 от НК, е необходимо целта за разпространяване на наркотични вещества да съществува към момента на неговото осъществяване, т.е. към момента на осъществяване на държането, въздействието, фактическият контрол върху тази вещ да се осъществява именно с тази цел тези наркотични вещества да бъдат разпространени и такава информация от страна на свидетелите не може да бъде извлечена. Такава информация не се съдържа и в информацията, която е придобита чрез използване на СРС. По делото не се появи нито едно лице, с изключение на бившите работници на подсъдимия К. Т. и съдружници, с които същият е със силни влошени взаимоотношения да каже, че е придобил наркотично вещество от този подсъдим. Такива обективни доказателства в кориците на делото не се съдържат. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че действително нито в показанията на А. Ф., нито на В. И. се съдържат показания посочващи конкретни час, ден месец и година на разпространяване на наркотици от подсъдимия К. Т.. Но това е напълно нормално при положение, че разпита им се прави не на следващия ден на разпространението, а значително време след това. Няма как да се иска конкретика в случая за дата час, точна обстановка и т.н. Важното обаче е това, че показанията и на двамата свидетели са категорични и достатъчно конкретни както по отношение на вида наркотик, така и по отношение на това как става разпространението. Освен това св.Ф. дори посочва цени и период, в който си е купувал от К. Т. наркотик. Свидетеля И. посочва също така, че това се е случвало преди дадените показания, като очевидно се има предвид преди дадените пред орган на досъдебното производство/разпитан е на 03.09.2021г-Съгласно чл.217а от НПК Извършените действия по разследването и другите процесуални действия преди обединяването на дела запазват процесуалната си стойност по обединеното дело. Това означава, че датата на разпита може да се вземе предвид, въпреки, че не са четени показанията./, което е около два месеца преди процесното деяние. Може несъмнено да се направи извод, че от показанията на двамата свидетели се установява, че К. Т. е разпространявал наркотични вещества още преди процесното деяние, което обуславя несъмнено извода за наличие на целта за разпространение на установения наркотик. Освен това самия К. Т. заявява, че не употребява наркотични вещества, но и не се установява такава, за да се приеме някаква зависимост, която да обуслови извод за държането на наркотик за лична употреба. Все в същата насока са обсъдените по-горе показания на св.Г. В. от досъдебното производство, в които твърди, че К. Т. се опитал да го накара да продава наркотици за него, както С. и П.. Дори подробно описва как по поръка на К. на два пъти е носил раница с наркотици до гр.Ловеч, като пътувал с бус, до високи блокове срещу автогарата, обаждал се на К. да каже, че е пристигнал и разбрал от К., че последния бил наблизо, за да вземе парите за наркотиците. Оплакването е неоснователно. Деветото оплакване се свежда до това, че на стр. 10 от мотивите на ОС-Плевен, същият приема, че подсъдимият К. Т. е осъществявал фактическа власт върху наркотичните вещества, тъй като същите са се намирали в стая от къщата, която била ползвана от него. Това фактическо твърдение на ОС- Плевен обаче не се съдържа във фактическата обстановка на внесения обвинителен акт. В хода на разпоредителното заседание защитата направи изрично възражение по реда на чл. 248 ал.1 т.3 от НПК за допуснато съществено процесуално нарушение в изготвянето на обвинителния акт, тъй като в него не се съдържат конкретни фактически твърдения въз основа на които прокуратурата твърди, че подсъдимият К. Т. е осъществявал също в рамките на съучастие под формата на съизвършителство с другия подсъдим фактическа власт върху тези наркотични вещества. Това възражение на защитата е оставено без уважение от страна ОС-Плевен, който в своите мотиви на практика е дописал фактическата обстановка в обвинителния акт, с което е нарушил своите задължения, но е нарушил и правото на защита спрямо подсъдимия К. Т., тъй като съдът е приел за доказани факти, които липсват във фактическата обстановка на обвинителния акт и по които факти в нито един момент в хода на съдебното следствие поради тяхната липса, не е имало възможност подсъдимият К. Т. да осъществи пълноценно правото си на защита. Посочва се, че това е кристален пример за процесуално нарушение, което ограничава защитата на подсъдимото лице при това направено изрично възражение от защитата да отстрани това процесуално нарушение с конкретно искане обвинителният акт да бъде попълнен с такива твърдения, които обвързват подсъдимият с това престъпление. Това обаче не е направено. Така постановената присъда е незаконосъобразна и неправилна и необоснована. Това оплакване не може да бъде споделено. Видно е от описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, че се посочва, че: ….на 12.11.2021 год. обв. К. Т. и неговия чичо … държали без надлежно разрешително, … високорисково наркотично вещество, а именно: 14, 868 грама наркотичен коноп/марихуана, със процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14, 46% тегловни и 34, 029 грама наркотичен коноп/марихуана, със процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10, 74% тегловни. Наркотичното вещество държали в дома на обвиняемия П. Т. в с. Комарево, обл. Плевен, ул. „Вит“ 31. Марихуаната държали с цел разпространение, тъй като обв. К. Т. се занимавал и с продажба на марихуана. …..“ Това описание на деянието е напълно достатъчно и не е вярно, че ОС-Плевен е дописал съществена част от фактическата обстановка относно съставомерни елементи, която била липсвала в обвинителния акт. Посочено е какво са държали, къде, кога и с каква цел, което е достатъчно за повдигнатото обвинение. Оплакването е неоснователно. Десетото оплакване се свежда до това, че дори да се приеме, че един или двамата подсъдими са осъществявали фактическа власт върху тези наркотични вещества, по делото се установява от назначените експертизи, че става въпрос за по-малко от 50 грама марихуана на стойност едва 200 лв., което към момента на повдигане на обвинението, е четири пъти под минималната работна заплата за страната. В хода на мащабната акция, която е била проведена по отношение на семейство Т.и поради съмнение за купуване и продаване на гласове, са претърсени всичките обекти, които са собствени или се ползват или стопанисват от фамилията и във всичките не е открито каквото и да е било друго нещо друго освен процесните два буркана. Няма везни, които специално да характеризират наличието на намерение за разпространяване на наркотично вещество. Няма други данни за открити наркотични вещества. В подслушаната кореспонденция няма данни за уговорки между подсъдимия К. Т. или който и да е било друг и подсъдимия П. Т. за предаване на наркотични вещества. Такава информация в кориците на делото не се съдържа и поради този на практика, нисък размер, да бъде определена присъда за държане на тези наркотични вещества в някакви прахолясали буркани с цел разпространение и да бъде определено наказание в размер на две години лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години плюс глоба спрямо подсъдимия К. Т. не е правилно и уместно. В това оплакване се сочи невярна стойност на наркотика защото не е под 200лв, а е почти 300/триста/ лева. Освен това минималната работна заплата в случая няма нищо общо защото става въпрос за високорисков наркотик и за увреждане здравето на хората. На следващо място въпреки липсата на установена везна, на конкретно установени договорки за продажбата на наркотика целта е доказана по несъмнен начин от два съществени факта, обсъдени по-горе. На първо място очевидно не е за лична употреба защото К. Т. не се установява да е зависим от употребата на наркотични вещества и по- същественото има категорични преки свидетелски показания за разпространение на наркотик от подсъдимия К. Т.. На следващо място законодателя е предвидил вида и размера на наказанието и съдът определено е наложил минималното такова. Оплакването е неоснователно. Относно твърдението, че в подслушаната кореспонденция няма данни за уговорки между подсъдимия К. Т. или който и да е било друг и подсъдимия П. Т. за предаване на наркотични вещества. Такава информация в кориците на делото не се съдържа. В подслушаната кореспонденция няма данни за уговорки за разпространение на наркотични вещества, но има данни как подсъдимия К. Т. активно организира изхвърлянето на двата буркана с марихуана, как агитира „жена“ да поеме вината за наркотика, за да не се стигне до него. Освен това, както се посочи по-горе, има преки доказателства в показанията на трима свидетели/Ф., И. и Василев/ за разпространение на наркотици от подсъдимия К. Т.. Единадесетото оплакване се свежда до твърдението, че ако подсъдимият К. Т. хипотетично бъде признат за виновен за това, че той е осъществявал по някакъв начин фактическа власт върху именно тези наркотични вещества, то неговото деяние следва да бъде преквалифицирано в такова по ал. 5 на чл. 354 ал. 1 вр. ал.3 на същия член, единствено за държане на наркотично вещество като бъде определено наказание именно по тази правна квалификация. Такава преквалификация на деянието няма как да се направи от настоящия състав на съда защото ще е в противоречие с установените факти по делото, сочещи несъмнено целта на държане на наркотичното вещество. Съображения в тази насока бяха изложени вече. Дванадесетото оплакване се свежда до това, че по отношение на другия подсъдим П. Т. който е признал своята съпричастност към осъществяването на фактическа власт върху въпросните буркани като е дал подробни обяснения в тази насока. Спрямо така постановената оправдателна присъда от страна на ОП-Плевен е постъпил протест на 12.05.2025 г., в който протест на тази дата окръжният прокурор Ганева е посочила, че подава настоящият протест в частта от присъдата, с която обв. П. Т. е обявен за невинен, тъй като счита, че тази присъда е явно несправедлива. Не се разбира това оплакване, защото явната несправедливост е основание за обжалване по отношение вида и размера на наказанието. В същото време в този протест се отправя искане за изменение на присъдата, а в същото време за отмяна в оправдателната й част без да се отправя конкретна претенция за това какво следва да постанови съда в случай на отмяна на присъдата в оправдателната й част. Този протест не отговаря на определението за съответен протест, което се съдържа в разпоредбите за последващ контрол върху постановените присъда. В последствие е подадено допълнение към този протест, което вече е допълнено със съответните доводи на прокуратурата, които са частично основателни в последната им част, а именно в тази част касаеща престъплението по чл. 354а НК, което следва да бъде преквалифицирано като такова по ал.3 за липса на разпространителска цел в тази насока. Деянието е и маловажно по смисъла на ал. 5 на същия член. Действително с основание в това оплакване се сочи известна неяснота в протеста, но тя е преодоляна в последствие от прокурора, а относно основателността на протеста и вината на подсъдимия П. Т. ще се даде отговор при обсъждане на подадения протест. Пред настоящия състав беше направено доказателствено искане за преразпит на свидетеля А. Ф. и провеждане на очна ставка със св.Г. В.. На първо място няма конкретика в искането какво точно обстоятелство следва да се изясни с исканата очна ставка. На второ място е видно, че ОС-Плевен е направил опит да призове отново свидетеля Ф.. В призовката за свидетеля А. Ф. се е върнала в съда в цялост, като длъжностното лице по призоваването е отразило, че адресът на Ф. е посещаван многократно, но той не е открит, като по сведения на майка му Ф. се намира на работа в Република Гърция. Това означава, че при липса на адрес за призоваване няма как да се намери за повторен разпит и провеждане на очна ставка. По-същественото е това, че св.Ф. достатъчно подробно е разпитан и показанията са му категорични. На следващо място показанията на св.Г. В. подробно са обсъдени от ОС-Плевен, включително и съществените противоречия между показанията на досъдебното производство и на съдебното следствие, на което напълно отрича показанията си съдържащи обвинителни доказателства за подсъдимия К. Т.. Повече от очевидно е, че този свидетел при даване на показанията пред съда е силно повлиян и показанията са му недостоверни, в която насока бяха изложени съображения по-горе. В този смисъл провеждането на очна ставка е и безпредметно защото не би установила нищо различно от установеното по делото. В този смисъл доказателственото искане е неоснователно. При горните присъда и мотиви на ОС-Плевен оплакванията в протеста, включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до следното: Първото оплакване се свежда до това, че неоснователно в мотивите на Окръжния съд се изтъква, че липсват преки и косвени доказателства за упражняваната от подс. П. К. Т. фактическа власт върху наркотичното вещество, намерено в двора на собствения му дом в с.Комарево, обл.Плевен, ••••••••. Това е така, тъй като самият съд, в мотивите си е дал вяра на обясненията на подсъдимия П. К. Т. в частта им, в която признава, че лично той е изхвърлил двата стъклени буркана, съдържащи наркотичен коноп, в дворното място на къщата си, където те впоследствие са били намерени и иззети при извършеното претърсване и изземване. В подкрепа на направеното от П. К. Т. самопризнание в тази му част е и това, че върху иззетите стъклени буркани, съдържащи наркотично вещество, е доказано чрез ДНК експертиза наличието на биологичен материал именно от П. Т.. Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че изводът на ОС- Плевен за липса на държане на наркотични вещества от подсъдимия П. Т. не противоречи на приетото, че той е изхвърлил двата стъклени буркана, съдържащи наркотичен коноп, в дворното място на къщата си, където те впоследствие са били намерени и иззети при извършеното претърсване и изземване. Наличието на ДНК следи от този подсъдим върху процесните буркани също не противоречи на крайния извод на ОС-Плевен. Напротив тези два факта подкрепят извода на ОС-Плевен, че единствен който е държал наркотиците е подсъдимия К. Т.. Това е така защото действията по изхвърляне на бурканите от стаята на подсъдимия К. Т. на двора от подсъдимия П. Т./ако се приеме, че е така/ не представляват държане по смисъла на закона, а фактическо действие на лице по изхвърлянето на наркотика. Казано по друг начин – за да се приеме държане по смисъла на чл.354а ал.1 от НК не е достатъчно физическото държане, а е важно лицето да има виждането към всички останали лица, че този предмет е в негово разпореждане. В случая наркотика е бил в стаята, обитавана от подсъдимия К. Т., а подсъдимия П. Т. разбира за него от другия подсъдим и изпълнява желанието за изхвърляне на наркотика на другия подсъдим. П. Т. нито е считал процесния наркотик за свой, нито се е разпоредил с него като със свой, а просто е извършил едно фактическо действие по изхвърляне на наркотика. Това не е държане по смисъла на закона, а още по-малко може да е държане с цел разпространение. Освен горното следва да се има предвид, че действително има самопризнание от страна на подсъдимия П. Т., но това самопризнание е силно опорочено от близката родствена връзка на този подсъдим и подсъдимия К. Т.. Наред с това е факта, че всъщност от ВДС става ясно, че П. Т. разбира за въпросните наркотици от К. Т.. Последното опровергава самопризнанието, че П. Т. още от преди си ги бил закупил във връзка с облекчаване на болки. На следващо място при така опороченото самопризнание, което няма как да се приеме, защото е очевидно желанието на П. Т. да оневини подсъдимия К. Т., остава факта, че има ДНК следи от П. Т. върху процесните буркани. Този факт е пряк, че подсъдимия П. Т. е пипал бурканите, но е косвен, че ги е пипал след като в тях са поставени наркотиците. Това е така защото става въпрос за неговата къща и е напълно възможно К. Т. да е ползвал буркани от къщата, които преди това са пипани от П. Т.. Казано по друг начин следите не са датирани и не може да се каже от кога са - дали от деня на претърсването или от преди това и то още преди да се постави наркотик в тях. В тази връзка действително при съчетанието на комуникацията във ВДС между двамата подсъдими и ДНК следите може да се направи извод, че подсъдимия П. Т. ги е изхвърлил. Следва да се има предвид, че той не е единствения, който е бил агитиран от подсъдимия К. Т. да изхвърли бурканите. Което не изключва възможността друг да го е направил. Второто оплакване се свежда до това, че неправилно се интерпретират и изготвените ВДС от приложеното СРС, като е достигнат грешния извод, че подс. П. Т. не е знаел, че в къщата му се съхранява наркотично вещество. Именно от ВДС става ясно, че първият изпратен SMS от К. Т. до П. Т. е на 12.11.2021 г. в 13: 16: 31 часа и е със следното съдържание „горе в стаята има два буркана, иди ги вземи“ - очевидно от това съдържание е, че получателят на съобщението - П. Т. не е имал нужда от уточнение, в коя точно стая трябва да отиде и кои точно два буркана от всички буркани, които могат да бъдат намерени в една селска къща, трябва да бъдат взети и изхвърлени. Без да се обсъждат дори другите съобщения, които по никакъв начин не оборват обвинителната теза, че П. Т. е имал съзнанието, че в собствената му къщата има наркотични вещества, в кое помещение се намират, както и че са в буркани, следва да бъде споменато, че за времето от 13: 26 часа до 13: 42 часа между двамата подсъдими са били проведени и три телефонни разговора. По време на разговорите наркотични вещества не се споменават. През цялото време разговорът се води за буркани, като П. Т. обяснява, че все още не ги е изхвърлил. Изхвърлянето било невъзможно, поради присъствието на множество полицаи. Не е анализирано от съда, че П. Т. се оправдава с присъствието на полицейските служители, за това, че не е изхвърлил бурканите. Формалната логика сочи, че той и без да отива в „стаята“ е бил наясно, че не става дума за празни буркани или такива пълни със зимнина, каквито не би имало проблем да изхвърли в присъствието на полицаите. Напротив, той е знаел, че бурканите съдържат наркотично вещество, за държането на което, нито той, нито племенникът му - подс. К. Т. са имали надлежно разрешително да притежават. Няма как да се приеме извода на прокурора, че неправилно се интерпретират и изготвените ВДС от приложеното СРС, като съдът е достигнал до грешния извод, че подс. П. Т. не е знаел, че в къщата му се съхранява наркотично вещество. От приложените ВДС става ясно, че не П. Т. е притеснен от наличието на бурканите, а подсъдимия К. Т., защото почва трескаво да прави организация по изхвърлянето им и намиране на друг който да поеме вината. Това недвусмислено показва кой държи наркотика. На следващо място от ВДС става ясно, че всъщност П. Т. научава за тези буркани от К. Т.. Освен това контекста/извършвано претърсване от органите на полицията/, в който К. Т. му поръчва да ги изхвърли ясно му е показал, че не става въпрос за празни буркани или за бъркани със зимнина, а за забранени вещества. Така че въобще не е било нужно К. Т. да му казва да изхвърли наркотик, за да се сети П. Т. за какви буркани става въпрос. На следващо място след като К. Т. му казва „горе в стаята“ е повече от очевидно, че става въпрос за стаята ползвана от К. Т., а не друга стая. Не би следвало да има съмнение, че П. Т. знае коя стая се ползва от К. Т.. Въобще при тези данни от ВДС и намерените изхвърлени буркани няма как да се направи несъмнен извод, че подсъдимия П. Т. е знаел предварително за наркотика и къде се държи. Напротив дори от характера на комуникацията във ВДС се налага извода, че не е знаел и няма нищо общо с този наркотик. Това е така защото ако беше обратното той не би имал нужда от подканване от когото и да било за да предприеме действия по изхвърлянето му. А от цялата комуникация се вижда, че всъщност той е притискан от К. Т. да изхвърли наркотика. Отделно от това за разлика от другия подсъдим, за този подсъдим П. Т. няма нито едно доказателство че е държал и разпространявал наркотични вещества. При това положение да се приеме само въз основа на изхвърлянето на наркотика, че той го е държал е несъстоятелно. Оплакването е неоснователно. Третото оплакване се състои в това, че по делото е безспорно установено (чрез ДНК експертизата), че подс. П. К. Т. между 13: 42 часа и 15: 30 часа е намерил начин и въпреки присъствието на множество полицейски служители в имота му, е успял да изхвърли двата стъклени буркана, съдържащи наркотичен коноп, в дворното място на къщата си, където те впоследствие са били намерени и иззети при извършеното претърсване и изземване. Този факт дори да се приеме за действително установен, не обуславя по никакъв начин извод за това, че подсъдимия П. Т. е държал процесния наркотик и то с цел разпространение. Изхвърлянето несъмнено е изисквано от К. Т., но е съвсем логично след като е разбрал какво иска да бъде изхвърлено, П. Т. да е заинтересован от лична гледна точка да го изхвърли защото в крайна сметка претърсването и наркотика са в неговата къща. Би следвало да е напълно наясно, че трудно може да обясни на органите на полицията какво прави наркотика в дома му. Оплакването е неоснователно. Четвъртото оплакване се свежда до това, че държането като форма на изпълнение на инкриминираното деяние се изразява в упражняването на фактическа власт върху предмета на престъплението, в случая - на наркотичните вещества. По делото е безспорно установено, че подс. П. К. Т. е упражнявал фактическа власт върху намерения наркотик, без значение дали го е владял като свой или като чужд. Той е имал съзнанието, че наркотикът се намира в дома му и е разполагал с възможността да се разпорежда с него, което е и направил с изхвърлянето му на двора. За отговорността, за незаконно държане на процесния предмет е ирелевантно откога, как и къде деецът упражнява фактическата си власт над него. От събраните доказателствата е видно, че двамата подсъдими са упражнявали едновременно, заедно и поотделно при общност на умисъла фактическата власт върху количество 48, 897 гр. марихуана/коноп, на обща стойност 293, 38 лева - вещество с висока степен на риск за човешкото здраве, поради което деянието е с висока степен на обществена опасност и не покрива критериите за малозначителност. Не може да се приеме твърдението, че П. К. Т. е упражнявал фактическа власт върху намерения наркотик, без значение дали го е владял като свой или като чужд. На първо място не го е владял защото е видно, че до уведомяването му от К. Т. не е знаел за наличието на този наркотик в дома му. Да действително от момента на намирането на бурканите с наркотика по указанията на К. Т., П. Т. най-малкото е предполагал, че става въпрос за наркотично вещество/ако се приеме, че той ги е изхвърлил/. В тази връзка отново следва да се посочи, че със сигурност не е държал наркотика по смисъла на закона, а е извършил фактическо действие по изхвърлянето му. Това негово поведение няма нищо общо с елементите на състава на чл.354а ал.1 от НК, който охранява обществените отношения свързани с разпространението и т.н. на наркотични вещества. Неговото действие може да се определи като избягване на необходимостта да се оправдава за наличие на забранени вещества в дома му, държани от другия подсъдим. Неговото поведение не може да се подведе и под диспозицията на чл.294 ал.1 от НК/лично укривателство/ защото всъщност с действията си сам той прави опит да избегне наказателно преследване, във връзка с наличието на наркотично вещество в дома му. И това оплакване е неоснователно. Във връзка с протеста следва да се посочи, че наличното самопризнание на подсъдимия П. Т. е типичен пример за опит за поемане на вина от едно лице, за да се спаси от наказателна отговорност друго. От обсъдените по-горе обстоятелства относно поведението на подсъдимия К. Т. във връзка с опитите му за въздействие върху лицата, даващи обвинителни за него доказателства, и от приложения ВДС става ясно изключително активната му поведение за избягване на наказателна отговорност, чрез манипулиране на лицата. В случая подсъдимия П. Т. му е близък роднина и желанието му да поеме вина, която не е негова е повече от очевидно. Предвид изложеното по-горе жалбата и протеста се явяват неоснователни и атакувания съдебен акт подлежи на потвърждаване. Воден от горното съдът