Решение № 50 от 3.4.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 294/2023 г.

производство и е върнал делото на РП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Определението е потвърдено от ОС-Ст.Загора по внчд № 2235/2021 г. с определение от 09.06.2021 г. На 16.07.2021 г. отново е внесен нов обвинителен акт в съда и е било образувано НОХД № 244/2021 г. на РС-Чирпан. В с.з. на 04.10.2021 г. ищецът е участвал заедно с адв.К.. Съгласно договор за правна защита от 04.10.2021г. е заплатил 1000 лв. адв.възнаграждение. В с.з. на 29.11.2021 г., на което ищецът се е явил, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Определението е потвърдено от ОС-Ст.Загора по внчд № 9/2022 г. с определение от 21.07.2022 г. С Постановление от 20.09.2022 г. на РП наказателното производство е било прекратено поради липса на достатъчно доказателства за нарушаване на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДВП от обвинения в извършване на престъплението. Постановлението е съобщено на ищеца на 29.09.2022 г., както и на пълномощника му на 03.10.2022 г. По делото е разпитана свидетелката С.а –съпруга на ищеца - която сочи, че след повдигането на обвинение срещу него е настъпил изключителен труден период, тъй като е знаел, че го грози опасност от лишаване от свобода 6 години и отнемане на шофьорската книжка. Ищецът се е притеснявал от това, че след отнемането й няма да може да упражнява професията си, което да се отрази пагубно върху семейния бюджет. Започнал да не се чувства добре - изпитвал главоболие, провокирано от високо кръвно налягане. Лекар му изписал лекарства за успокоение на нервната система и за кръвното налягане. Преди година и половина получил аритмия и му предстои манипулация. Преди наказателното производство не е имал проблеми с кръвното налягане. Възникнали са и проблеми с работодателя. Работел е като „шофьор“ към международна товарна компания и е поемал по 2 курса на месец. Заради явяването по делата се е налагало да пропуска курсове. Не е получавал заплащане за това време, тъй като е ползвал неплатен отпуск. Заплатата му е била около минималната, като са му заплащани допълнително командировъчни за курсовете, които е изпълнявал. Преди съответния курс работодателят го е уведомявал устно 2-3 дни по- рано за него. Изготвял е ориентировъчни графици, които са търпели промени вследствие на договорка с клиенти. Следвало е да пътува 2 пъти в месеца от България до Италия. Отсъствието му от работа е водело до промяна на графиците и другите шофьори са недоволствали, тъй като се е налагало те да поемат неговите курсове и да променят своите графици и отпуски. Създало се е напрежение и ищецът е решил да напусне фирмата, да започне „на чисто“. Трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие, тъй като след заявеното от ищеца искане работодателят е дал своето съгласие. Недоброто психическо състояние и напрежението у ищеца са довели до обтягане на отношенията му с негови роднини- с майка му и брат му. Не е можел да проявява предишната търпимост и спокойствие, с което винаги е разговарял с тях. Свид. И. – близък приятел на ищеца, сочи, че последният не се е чувствал добре психически заради инцидента. Трябвало е да ходи много често - по 4 пъти в Районна прокуратура– Чирпан по повод обвинетнието, че е направил ПТП с камиона. Започнало е да се повишава кръвното му налягане и е приемал лекарства. Бил е доста притеснен. Тъй като се е налагало да отсъства от работа, е споделял, че всеки път ползва неплатен отпуск, което се е отразило на финансовото му положение, а на колегите му им е било трудно да го заместват. Курсовете са продължавали 10 или 15 дена. Във фирмата е имало и служител със здравословни проблеми, който също е бил заместван. Заради затрудненията на работното място ищецът е напуснал фирмата. Фирмата постоянно имала трудности с намирането на шофьори, а наетите са били много натоварени. По делото е представена Заповед № 32 от 01.09.2022 г. от „Валекс компания“ ООД- гр.Ямбол, с която на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 01.09.2022 г., е прекратен трудовия договор на ищеца, изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил над 12 т.“. Представен е Трудов договор № 2945/20.09.2022 г. между „Дискордиа“ АД – гр. София и А. С. С., за изпълнение на подобна длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози“. От заключението по счетоводната експретиза на в.л. С.Д. се установява, че в периода 01.02. - 05.02.2021 г. А. С. е ползвал редовен платен годишен отпуск -на 03.02.2021 г.. Натоварил е на 12.02.2021 г. и е извършил един курс до Италия и обратно, като това е бил първият му курс за 2021 г.. За него са му начислени командировъчни за 8 дни в размер на 54 евро дневно - общо 432, 00 евро, равняващи се на 844, 92 лв.. На 23.02.2021 г. А. С. не е ползвал отпуск - в счетоводството е отразен като работен ден. Заминал е на курс на 26.02.2021 г.. Въпреки ползвания отпуск, ищецът е осъществил два курса през м.02.2021 г., за които са му начислени полагащите се трудови възнаграждения и командировъчни. В периода 05.05- 19.05.2021 г. А. С. е ползвал неплатен отпуск с трудов стаж - 10 дни. Трябвало е да натовари на 14.05.2021 г., но го е заместил друг шофьор. Ищецът е натоварил на 21.05.2021 г. и е извършил един курс до Италия и обратно, за което са му начислени командировъчни за 8 дни в размер на 54 евро дневно - общо 432, 00 евро, равняващи се на 844, 92 лв.. Поради ползвания неплатен отпуск през м.05.2021 г. не е успял да осъществи втори курс до Италия, за който би получил възнаграждения в общ размер на 1 244, 81 лв., от които трудово възнаграждение за 10 дни / времетраенето на курса / - 399, 89 лв.; командировъчни за 8 дни / времетраенето зад граница / - 844, 92 лв. В периода 01.10 - 14.10.2021 г. А. С. е ползвал неплатен отпуск без трудов стаж - 10 дни. Трябвало е да натовари на 08.10.2021 г., но го е заместил друг шофьор. Ищецът е натоварил на 15.10.2021 г. и е извършил един курс до Италия и обратно, за което са му начислени командировъчни за 8 дни в размер на 54 евро дневно - общо 432, 00 евро, равняващи се на 844, 92 лв. Поради ползвания неплатен отпуск през м.10.2021 г. - 10 дни, ищецът не е успял да осъществи втори курс до Италия, за който би получил възнаграждения в общи размер на 1 170, 52 лв., от които трудово възнаграждение за 10 дни / времетраенето на курса / - 325, 60 лв.; командировъчни за 8 дни / времетраенето зад граница / - 844, 92 лв. През ноември е натоварил на 12.11.2021 г. и е извършил един курс до Италия и обратно, за което са му начислени командировъчни за 8 дни в размер на 54 евро дневно общо 432, 00 евро, равняващи се на 844, 92 лв. Трябвало е да натовари на 26.11.2021 г., но го е заместил друг шофьор, тъй като в периода 26.11. - 30.11.2021 г. е ползвал редовен платен годишен отпуск. Ако бе осъществил курса на 26.11.2021 г., А. С. би получил командировъчни за 8 дни / времетраенето на курса зад граница /, в размер на 844, 92 лв. В заключението се сочи още, че обичайната практика при „Валекс компания" ООД е товаренето на камиона, който ще извършва курс, да се извършва в петък. Самият курс /отиване до местоназначението в Италия и връщането до гр.Ямбол / е с времетраене около 910 дни, от които преходът зад граница е около 8 дни. Завръщането на товарния автомобил обичайно е в понеделника на по- следващата седмица. Като се съобрази описаната практика в дружеството следва изводът, че един шофьор може да извърши два курса месечно. В с.з. вещото лице пояснява, че в дружеството не са налице писмени графици, за целия месец, а се прави планировка, кой от шофьорите кога ще направи курс и това се знае предварително. Управителят на дружеството е предоставил устно тази информация- кога курсът е трябвало да бъде извършен, но не е заминал ищецът, а го е заместил друг шофьор. Заповедите за платен и неплатен отпуск са предоставени на вещото лице от счетоводството. В дружеството се е ползвал неплатен отпуск по различни поводи. Шофьорите не са извършвали никаква друга дейност по ремонт или техническо обслужване на камионите, а само са курсовете и когато не са могли да работят по някаква причина, са ползвали неплатен отпуск, ако не разполагат с неизползван платен отпуск. При така установената фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. По същество, жалбата е неоснователна. Решението на ЯРС е валидно и допустимо. Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая образуваното наказателно производство срещу ищеца-въззиваем е прекратено поради недоказаност на обвинението, което означава незаконно обвинение срещу ищеца. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице - т.е отговорността на държавата е обективна. Достатъчно е установеното по делото, че образуваното наказателно производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, което означава незаконно обвинение срещу ищеца, за да се проведе успешно главно доказване на иска по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение. Така и съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.№ 1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на прокуратурата биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен случай са незаконни, защото чрез тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът го определя по справедливост. Въззивният съд определя по справедливост обезщетението по ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно обвинение срещу А. С. С., като в конкретния случай преценява с оглед установените по делото обстоятелства, имайки предвид тежестта на повдигнатото и поддържано в досъдебната фаза срещу въззиваемия-ищец обвинение за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ пред.1 хипотеза втора във връзка с ал.1, б.‘б‘, пред.2 вр.342, ал.1, пред.3 от НК, за което наказанието е лишаване от свобода от една до шест години - тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. ЯОС отчита продължителността на наказателното преследване, негативното отражение на наказателното преследване върху емоционалното състояние на ищеца, върху неговото добро име и авторитет в общността и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите. В практиката на ВКС последователно е възприето становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди не се подчинява на общите правила на доказване. ЯОС приема, че вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ пред.1 хипотеза втора във връзка с ал.1, б.‘б‘, пред.2 вр.342, ал.1, пред.3 от НК, което е било прекратено с постановление, ищецът-въззиваем е претърпял стрес, неудобства и притеснения от отзвука сред семейството, приятели и работна среда. Това е дало отражение върху самочувствието му и емоционалното му състояние, преживял е страдания, изразяващи се в притеснения, несигурност, тревожност. ЯОС като отчита конкретната икономическа обстановка в страната към момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване, както и продължителността на досъдебното производство и всички установени факти и обстоятелства по делото, вкл. и обстоятелството, че не му е наложена мярка за неотклонение, приема, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 3000 лева. Сумата следва да се присъди заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство - 07.10.2022 г.. Въззивният състав, предвид установеното по делото, намира за неоснователни и възраженията на ПРБ, че по делото не било доказано вредите за ищеца да са причинени в резултат на повдигнатотто му незаконосъобразно обвинение. Предвид установените обстоятелства по делото и с оглед социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през процесния по делото период, настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение в размер на 3000лв., което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост). По отношение имуществените вреди въззивният съд намира следното: по делото е установено, че по НОХД №110/2021г. по описа на РС Чирпан е заплатено адв. възнаграждение от 2000лв., а по НОХД№244/2021г. по описа на РС Чирпан – 1000лв.. Липсват доказателства за платено адв.възнаграждение за защита по досъдебното производство. В Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС е посочено, че съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Прието е, че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Направено е възражение за прекомерност. По първото съдебно производство ищецът е заплатил възнаграждение, надвишаващо минималния размер по чл.13 ал.1 т.3 от НМРАВ №1/2004 г. в действащата към момента на сключване на договора за правна защита редакция, който е 1000 лв. В случая съдът е постановил прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП Чирпан за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. По това дело не са извършени множество процесуални действия от защитника. ЯРС правилно е приел, че изплатеното в съдебното наказателно производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело и следва да се присъдят 1000лв.. По ДП е представено друго пълномощно, в което липсва отразяване на договорен размер на възнаграждение. На ищеца следва да се присъди обезщетение от 1000 лв. като причинени имуществени вреди във връзка с това съдебно производство, а претенцията за обезщетение за имуществени вреди в останалата й част следва да се отхвърли. Искът за платената сума по НОХД № 244/2021 г. на РС-Чирпан, съответстваща на минималния размер по Наредбата, въззивният съд намира, че следва да се уважи в пълен размер. По отношение вредите от неполучено възнаграждение от работодателя, като взе предвид установеното по делото, че ищецът е работел като шофьор на тежкотоварен автомобил в дружеството, което е организирало по две пътувания в месеца на всеки от водачите, то ищецът е следвало да пътува на посочените от вещото лице дати, но поради това, че е задължен да участва в процесуалните действия по разследването, които са попадали в периодите на възложените транспорни курсове, е пропуснал изпълнението на курсовете и не е получил изчислените от вещото лице възнаграждения и командировъчни пари, което представлява имуществена вреда за него и поради това следва да бъде обезщетен с 3260.25 лв. за неполучени трудови възнаграждения и командировъчни пари, изчислени от в.л. в общ размер на 3260, 25 лв, Законната лихва върху това обезщетение е дължима от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, считано от 07.10.2022 г. до окончателното им изплащане. Неоснователни са възраженията на въззивника, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. ЯРС като е обсъдил събраните по делото доказателства е постановил правилен и мотивиран съдебен акт. Поради изложеното първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно. С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските, направени пред въззивната инстанция в размер 1726лв. платено в брой адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. На основание горното, ЯОС