Решение № 1686 от 26.5.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 44/2026 г.

Административното дело е образувано по жалба на Г. М. И. от гр. Плевен срещу мълчалив отказ по заявление Вх. № 316000-48285/25.11.2025г. на ОД на МВР – Плевен за заличаване/снемане на полицейска регистрация и лични данни от информационните масиви на МВР. В хода на съдебното производство със Заповед № 3286з-1038/17.03.2026г. на Директора на ГДНП е постановен изричен отказ за снемане на полицейската регистрация по отношение на Г. М. И.. Жалбоподателят е заявил с писмена молба, че оттегля на осн. чл. 155 ал.1 АПК подадената жалба срещу мълчаливия отказ и моли да се прекрати съдебното производство. Съдът е указал на жалбоподателя да се запознае с приложената по делото преписка и съдържащата се в нея заповед, с която е постановен изричен отказ за снемане на полицейската регистрация и да заяви дали я обжалва. По жалба срещу постановения изричен отказ със Заповед № 3286з-1038/17.03.2026г. на Директора на ГДНП е образувано адм.д. № 281/2026г., което с Определение № 1182/14.04.2026г. е присъединено към настоящото производство за съвместно разглеждане. С молба от 14.04.2026г. жалбоподателят е заявил, че е обжалвал заповедта и затова поддържа искането за оттегляне на жалбата срещу мълчаливия отказ. Поради това на осн. чл. 159 т.8 АПК жалбата срещу мълчаливия отказ следва да се остави без разглеждане и съдебното производство в тази част да се прекрати. Жалбоподателят, чрез адв. Х. от АК - София оспорва като незаконосъобразна Заповед № 3286з-1038/17.03.2026г. на Директора на ГДНП, поради липса на мотиви относно необходимостта от продължаване обработването на личните данни на жалбоподателя, съществено нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Аргументите за отказа счита за несъстоятелни като посочва, че е отпаднала необходимостта от продължаване обработването на личните данни. Сочи, че полицейската регистрация е извършена през 2012г., а деянието, за което е бил осъден е извършено през 2011г. и от регистрацията е изминал 15-годишен период. Не е отчетен факта, че размерът на наложеното наказание сочи на относително ниска степен на обществена опасност на дееца и деянието, както и че няма изградени престъпни навици, доколкото единственото му осъждане е с инцидентен характер. От тогава не е осъждан, не е привличан като обвиняем, нито е бил задържан, напротив поведението му демонстрира, че целите на наказанието са постигнати и спрямо него е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а НК. Административният орган не е анализирал индивидуалната степен на опасност на И., каквато към настоящи момент е сведена до минимум, тъй като от момента на полицейската регистрация не е извършил нито една криминална проява, видно от свидетелството за съдимост и информационните масиви на МВР. Счита, че не е мотивирана необходимостта от продължаване на обработването на личните данни. Позовава се на мотивите на Решение на СЕС по дело С -118/22г., според което не е допустимо национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Счита, че заповедта не съответства на правото на ЕС и е в противоречие с мотивите на соченото решение, тъй като не е обоснована необходимостта от съхранението на данните в настоящия случай с оглед конкретните обстоятелства, които не са били изследвани. Иска отмяна на заповедта като съдът да разпореди прекратяване на полицейската регистрация и изтриване на личните данни. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът – Директорът на ГДНП на МВР - София, чрез юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е обоснована и мотивирана като компетентният орган е извършил дължимата проверка относно необходимостта от продължаване съхранението на личните данни по инициираното от лицето искане по реда на чл. 68 ал.1 и ал.6 ЗМВР. Настъпилата реабилитация не е абсолютно основание за снемане на полицейската регистрация. Заповедта съдържа преценка на установените данни за извършеното престъпление и личността на нарушителя, основани на акта на наказателния съд, въз основа на които е формиран извод за продължаване на полицейската регистрация. Не е налице правно основание за снемане на полицейската регистрация. Срокът за съхранение на личните данни, определен в инструкцията на МВР е 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка е 5 години. Жалбоподателят е признат за виновен и осъден за умишлено престъпление от общ характер, а правоохранителните органи следва да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 9 ал.1 ЗМВР, осъществявана на осн. чл. 6 ал.1 т.1 ЗМВР. Тези данни са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, което е мотивирало отказа. Спазени са както разпоредбите на ЗМВР, така и приложимата директива, при съобразяване решението на СЕС. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 68 ал.7 ЗМВР вр. чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.03.2026г. Жалбата е подадена по пощата до АдмС – Плевен на 25.03.2026г., видно от пощенското клеймо в законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Г. М. И. от гр. Плевен е подал заявление Вх. № 316000-48285/25.11.2025г. до Директора на ОД на МВР – Плевен, с което е поискал заличаване на полицейската регистрация. Аргументира се, че преди повече от десет години е било налице наказателно производство, приключило с осъждане, реабилитиран е по право, което обстоятелство подлежи на служебна проверка; от момента на реабилитацията няма никакви нови нарушения, разследвания или прояви. Счита, че целта на първоначалната регистрация е отпаднала, а продължаването на обработването на данните е несъразмерно и необосновано. Позовава се на Решение по дело С-118/22 СЕС, според което държавните органи не следва да съхраняват безсрочно данни за реабилитирани лица, когато липсва текуща необходимост. Към заявлението е приложил копие от личната си карта. След извършена служебна проверка от Директора на ОД на МВР – Плевен на осн. чл. 19 ал.4 т.2 от Наредбата за реда за извършване на полицейска регистрация е изготвено предложение до Директора на ГДНП на МВР за отказ за снемане на полицейската регистрация на лицето, поради липса на хипотезите на чл. 68 ал.6 ЗМВР. При извършената проверка с изискване на справки от РП – Плевен, РС – Плевен и Бюро съдимост е установено, че във връзка с регистрирани 4 бр. заявителски материали и образувано досъдебно производство на И. е извършена полицейска регистрация на 05.04.2012г. в Първо РУ на МВР – Плевен. Досъдебното производство е приключило с влязло в сила Споразумение № 263/27.04.2012г. по НОХД № 1108/2012г. на РС – Плевен, с което Г. М. И. се е признал за виновен в това, че на 03/04.10.2011г. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършители с лицата А. Л. К. и Д. [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС – лек автомобил „Фолксваген голф ІІ“ с рег. № [рег. номер] и чрез използване на технически средства – 1 бр. стандартен ключ за лек автомобил ВАЗ и 1 бр. маркуч, отнел чужди движими вещи от четири леки автомобила на обща стойност 281 лв. от владението на собствениците им, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. 194 ал.1 НК вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК, за което е наложено наказание съобразно чл. 381 от НПК при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК под предвидения минимум (1г. л.св.) , а именно лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което е отложено на осн. чл. 66 ал.1 НК с тригодишен изпитателен срок. Реабилитиран е по право на 30.04.2015г. С писмо рег. № 3286р4256/23.01.2026г. Директора на ГДНП е възложил на РУ – Никопол да извърши проучване/проверка за миналото, настоящето и профила на Г. М. И.. Проучването да включва събиране и анализ на информация относно личността на заявителя и евентуално данни за други общественоопасни деяния и противообществени прояви. При проверката РУ – Никопол да проучи лицето по постоянен /настоящ адрес – с. Бацова махала, общ. Никопол, с какво име се ползва в квартала и местоработата, като полицейския инспектор следва да изготви характеристична справка. От обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание е видно, че е бил търсен от полицейския инспектор по телефон, но не се е срещал с него, тъй като тогава се родило последното му дете и затова обяснил на полицейския инспектор, че в момента не може да се срещнат. Отговорил на зададените му въпроси от общ характер – какво работи, с какво се занимава, къде живее, колко често си ходи на село и др. От изготвената характеристична справка Рег. № 305р-666/26.01.2026г. на РУ – Никопол е видно, че Г. И. има две деца – Е.-М. род. 2019г. и Теа – род. 2023г., живее в гр. Плевен на посочения постоянен адрес по лична карта, изд. на 25.06.2025г. на семейни начала с Р. К., както и с двете си деца. Към момента работи в стъкларски завод „Рубин Трейдинг“ ЕАД от около две седмици, като преди това е имал намерение да кандидатства за военнослужещ. Длъжността, която заема в завода е „ръководител на инфраструктура“. По време на телефонния разговор попитан дали си идва често до адреса в с. Бацова Махала, заявил, че не може да си спомни кога точно се е прибирал за последно. Кметът на селото заявил, че Г. не пребивава на територията на селото. Няма данни за нарушаване на обществения ред, злоупотреба с алкохолни и наркотични вещества. Няма данни за настаняване на лечение в центрове за психично здраве и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие. Лицето е осъждано. Има регистрирани 5 бр. ЗМ по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 НК (2010г.) и криминалистична регистрация по чл. 195 ал.1 т.3 НК, за същото има условна присъда. Със Заповед № 3286з-1038/17.03.2026г. Директорът на ГДНП - София е отказал снемане на полицейската регистрация по отношение на Г. И.. Изричният отказ е мотивиран с установените данни за извършеното от И. престъпление срещу собствеността по чл. 195 ал.1 т.4 НК в съучастие като съизвършител с други две лица, при условията на продължавано престъпление чрез използване на МПС и чрез използване на технически средства, което е приключило с условно осъждане, по повод на което е направена полицейската регистрация и за което е бил реабилитиран по право на 30.04.2015г. Посочено е, че прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68 ал.6 ЗМВР, включително при реабилитация. Към настоящия момент в посочената норма от ЗМВР не се предвижда срок или обстоятелства за снемане на полицейската регистрация при постановена осъдителна присъда на лицето. Не е предвиден срок за периодична проверка на необходимостта от съхранението им. За случаите, в които сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, разпоредбата на чл. 7 ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в МВР предвижда срокът за съхранение да е до 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка – 5 години. Независимо от това, че посоченият срок не е изтекъл, според мотивите на заповедта не е отпаднала и необходимостта от обработване на данните. Г. И. се е признал за виновен и е осъден за престъпление против собствеността. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Съобразено е, че деянията са извършени в условията на продължавано престъпление, при наличието на квалифициращи признаци, при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 НК. Престъплението е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 НК. Посоченото определя високата степен на обществена опасност на деянието, което обстоятелство определя личността на И. като рискова за обществото по отношение на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Този извод не се променя от изтеклия период от осъждането на лицето и настъпилата реабилитация по право, а съществуването на полицейска регистрация не може да се определи като прекомерно или неоправдано засягане на личния интерес на осъденото лице, тъй като се касае за осъждано за тежко престъпление лице. Само изтеклият период от време от осъждането до момента не е достатъчен, за да се приеме, че е отпаднала необходимостта от идентифицирането му, като от съществено значение е извършеното от него тежко престъпление с висока степен на обществена опасност. Реабилитацията заличава осъждането на лицето и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, но не е абсолютно основание за снемане на полицейската регистрация, която следва да се разглежда не от гледна точка на последиците от осъждането, а от гледна точка на обработването на лични данни за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В заключение е посочено, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8 ал.1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6 ал.1 т.1 ЗМВР. Тези данни са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. С така изложените мотиви Директорът на ГДНП е отказал снемането на полицейската регистрация по отношение на Г. М. И. като е посочил като правни основания - чл. 25 ал.3, чл. 68 ал.6 ЗМВР, чл. 21 ал.1 от Наредбата, чл. 7 ал.1 от цитираната инструкция и на основание оправомощаването със заповед на министъра на вътрешните работи, при съобразяване със съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680/2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и при преценка на съображения 55, 61, 66 и 68 от Решение на съда на ЕС (голям състав) от 30.01.2024г. по дело № С-118/22г. Със Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. Министъра на вътрешните работи е оправомощил на осн. чл. 68 ал.6 вр. чл. 29 ал.1 и чл. 33 т.9 ЗМВР директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Съгласно чл. 29 ал.1 и ал.2 ЗМВР министърът на вътрешните работи е администратор на лични данни и може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Редът за обработване на личните данни се определя с инструкция на министъра. Основна дейност на МВР е оперативно-издирвателната съгласно чл. 6 ал.1 т.1 ЗМВР. Тя представлява съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения ред, дефинирана в чл. 8 ал.1 ЗМВР и има за цел превенция и разкриване на престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред. Съгласно чл. 68 ал.1-3 ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Полицейската регистрация по дефиниция е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на ЗМВР. За целите на полицейската регистрация полицейските органи събират личните данни на лицата, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи; дактилоскопират и фотографират лицата; изземват образци на ДНК профила на лицата. Чл. 68 ал.6 ЗМВР предвижда възможност за снемане на полицейската регистрация въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания в изрично изброени хипотези, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24 ал.3 НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Реабилитацията не попада в нито една от лимитативно изброените хипотези. Редът се определя с Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Съгласно чл. 18 и чл. 19 от наредбата полицейската регистрация се снема служебно или след писмено искане на регистрирания или наследниците. Писменото мотивирано искане се подава в структурите и звената на МВР ( ОД на МВР, РУ на МВР и др.), към което задължително се прилагат документи, удостоверяващи наличието на основание по чл. 68 ал.6 ЗМВР, които се изпращат в структурата, извършила регистрацията. Ръководителят на структурата разпорежда извършване на проверка по административната преписка и изготвя мотивирано предложение за снемане или отказ за снемане на регистрацията съобразно установеното основание по чл. 68 ал.6 ЗМВР с приложен към него комплект документи от проверката по преписката. При проверката се изискват допълнително по служебен ред документи от прокуратурата, съда или друг компетентен орган, удостоверяващи наличието на основание по чл. 68 ал.6 ЗМВР, както и справка за съдимост на регистрирания. Мотивираното предложение и комплектът документи се изпращат в ГДНП в едномесечен срок от постъпването на искането. В чл. 20 от наредбата се посочва редът за служебно снемане на полицейската регистрация при постъпване на документи по служебен път, удостоверяващи наличието на основание за снемане по чл. 68 ал.6 ЗМВР. Съгласно общата разпоредба на чл. 46 от Закона за личните данни, когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са нормативно установени, те се определят от администратора. Извършването на периодична проверка се документира, а решението за продължаване на съхранението на данните се мотивира. В ЗМВР не се съдържа такъв срок, нито възможност за преценка за снемане на полицейската регистрация извън лимитативно определените случаи и необходимостта от съхранение на данните, поради което приложим е срокът определен от администратора на лични данни в чл. 7 ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в МВР, който предвижда срок за съхранение до 50 години от започване на обработването и срок за периодична проверка – 5 години. Настоящият случай не попада в обхвата на основанията по чл. 68 ал.6 ЗМВР, сред които не е посочена реабилитацията като основание за снемане на полицейската регистрация и за заличаване на личните данни. Максималният срок за съхранение на данните – 50 години не е изтекъл, но необходимостта от продължаване съхранението на данните с оглед целите на полицейската регистрация следва да се преценява служебно на всеки 5 години. Допустимо е извършването на преценка и по искане на лицето, каквато е инициирана в случая. На осн. чл. 68 ал.6 и чл. 29 ал.1 ЗМВР със Зап. № 8121з-267/10.03.2025г. на Министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни е оправомощил Директорът на ГДНП на МВР – София да издава заповеди за снемане на полицейската регистрация, респективно е компетентен да постанови отказ за снемане на полицейската регистрация. Искането е подадено в ОД на МВР – Плевен по постоянен адрес на лицето. Към искането не са приложени документи, удостоверяващи сочените в заявлението основания – настъпила реабилитация и липсата на последващи правонарушения, а е изискано да се извърши служебна проверка. След служебно събиране на необходимите данни и извършена служебна проверка за основанието за полицейската регистрация, осъждането и реабилитацията на лицето е изготвено мотивирано предложение от Директора на ОД на МВР – Плевен до компетентния орган – Директора на ГДНП на МВР да се откаже заличаване на регистрацията, поради липса на основанията по чл. 68 ал.6 ЗМВР за заличаването й. Директорът на ГДНП е възложил допълнителна проверка на РУ – Никопол според наличните данни за постоянния адрес на лицето в с. Бацова махала за изследвания период като изискал да се изготви характеристична справка за миналото, настоящето и профила на Г. И., други данни за личността му, както и данни за общественоопасни деяния и противообществени прояви. Отказът е постановен след изготвяне на проучването, при което не са установени данни за наличието на противообществени прояви, но данните са оскъдни, доколкото заявителят не е откликнал на призоваването за среща с полицейския инспектор и интервюто е извършено по телефона, а не в пряка среща. Не са събрани достатъчно данни за миналото на лицето от периода на осъждането до настоящия момент, доколкото по сведение на кмета на с. Бацова махала И. не пребивава в селото, а по негови данни не си спомня кога последно се е прибирал. Установил се е в гр. Плевен, работи сравнително отскоро в посоченото предприятие, има семейство и деца. Не са регистрирани противообществени прояви. Отбелязано е, че е осъждан. Заповедта е издадена след изясняване и преценка на относимите факти по случая във връзка с осъждането на лицето и последвалата реабилитация, изследвани са наличните данни за личността му с оглед преценката на необходимостта от продължаване съхранението на данните, съобразно целите на полицейската регистрация за осъществяване на оперативно-издирвателната дейност на органите на МВР за противодействие на престъпността и за опазване на обществения ред. Изложените подробни съображения, мотивирали отказа са конкретни и аргументирани, съобразени са с националната законова рамка, както и със съображенията в Решение на СЕС по дело С-118/22г. относно преценката за необходимостта от съхранението на данните спрямо конкретния случай. С оглед установените факти правилно е преценено, че не е отпаднала необходимостта от съхранението и обработването на личните данни на Г. И., свързани с извършената полицейска регистрация по повод заявителски материали за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 НК, за което е бил осъден, чрез постигане на споразумение, независимо от леката условна присъда, настъпилата реабилитация по право и липсата на данни за други противообществени прояви до момента. Касае се за осъждане за умишлено престъпление от общ характер против собствеността, в съучастие с други две лица, в условията на продължавано престъпление с обект движими вещи от четири автомобила, при наличието на квалифициращи признаци - извършено е чрез използването на МПС и техническо средство, за което законът предвижда лишаване от свобода от една до осем години. Престъплението е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 НК, което определя личността на И. като рискова за обществените отношения, поради което обосновано е прието, че не е отпаднала необходимостта от съхраняване и обработване на личните му данни, събрани посредством полицейската регистрация с цел идентифициране за разкриване и противодействие на престъпни посегателства от подобен род, в изпълнение на възложената на органите на МВР оперативно-издирвателна дейност и не засяга прекомерно и неоправдано личния интерес на лицето. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в съответната писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания за отказа, подробно мотивирана, след изясняване и преценка всички факти и обстоятелства от значение за случая, при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби и в съответствие с целта на закона като не влиза в противоречие с Решението на СЕС по дело С-118/2022г. Предвид изложеното заповедта за отказ за прекратяване на полицейската регистрация е законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро съгласно чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.