Решение № 50 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 504/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени от „А1 България“ ЕАД против И. М. М. кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – установителни искове за признаване на установено, че ответникът му дължи следните суми: 142.49 лева — неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги по Рамков договор № .... от 12.06.2020 г. и партиден № ... за периода от 12.09.2022 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и 31.62 лева – мораторна лихва за периода 03.10.2022 г. до 10.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 117/2025 г. по описа на РС – Берковица. И щ е ц ъ т „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба и уточняваща молба на л. 49, че въз основа на сключен между страните рамков договор № ....от 12.06.2020 г. и приложения към него на ответника са предоставени електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по партида № .... Към договора е сключено Приложение № 1 от 07.12.2021 г. за пакет от услуги фиксирана телевизия с номер .... и фиксиран интернет с номер ...с план А1 Нет 150+А1 ТВ 170 със стандартна месечна такса 27.99 лева и преференциална месечна абонаментна такса в размер на 25.99 лева, сключено за срок 24 месеца. По така посочената партида ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1 България“ ЕАД следните задължения: 142.49 лева — непогасена сума за предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 12.09.2022 г. до 28.02.2023 г., за които са издадени фактури подробно описани в исковата молба. Върху претендираната главница е начислена мораторна лихва в размер на 31.62 лева за периода 03.10.2022 г. до 10.02.2025 г. Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 117/2025 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените по-горе суми. В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против ответника за горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 117/2025 г. на РС – Берковица, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство. Ответната страна И. М. М. не е подала отговор и не взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Същият редовно призован не се явява в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С нарочна молба преди първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК: Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при кумулативното наличие на следните предпоставки: Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание /чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и Второ, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2 ГПК/. Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна са налице. Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явила в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно връчено на ответната страна, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не представи в срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което също е редовно връчено на ответната страна. Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Искът е допустим, а от представените по делото доказателства, които не са оспорени от ответника /представените с исковата молба писмени доказателства/, може да се направи извод, че искът е вероятно основателен. Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Относно разноските: В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно представения списък по делото както за заповедното, така и за исковото производство, а именно – 175 лева /75 лева ДТ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение/ и 75 лева за заповедното производство /25 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение./ Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК