Решение № 33 от 9.7.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 59/2022 г.

и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание на исковете чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 4414/25.07.2022 г. от А. Б. Л., ЕГН: ••••••••••, със съгласието на баща си Б. Т. Л., ЕГН: •••••••••• и двамата с адрес ••• и А. А. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• чрез Адвокатско Дружество „М. и Д.", БУЛСТАТ: 177174725, действащо чрез адвокат Н. М. и адвокат П. Д., срещу ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, гр. София, ул. „Света София" 7, ЕИК 121265177, представлявано от А. П. Л. - Изпълнителен директор, с цена на иска 300 000 лв. /триста хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди на А. Б. Л.; 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ -обезщетение за неимуществени вреди на А. В., с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Посочват, че на 31.12.2021 г. около 7.55 ч. на път II -35, км. 60+650 е настъпило ПТП, при което е починала Ф. А. В.- Л., ЕГН ••••••••••. Същата се е возила като пътник, на предна дясна седалка до шофьора на МПС с марка „Т.", модел „Х.", с peг. № •• •••• ••, който е самокатастрофирал. Излагат, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 31.12.2021 г. около 7:55 ч. на път II - 35, км. 60+650, водачът Б. Т. Л., при управление на МПС с марка „Т.", модел „Х.", с peг. № ••••••••, с посока на движение гр. Троян - гр. Ловеч, загубил контрол върху управляваното от него МПС, излязъл от платното за движение в дясно, където е реализирал удар в дърво и е настъпило пътно произшествие. Вследствие на процесното ПТП е починала на място пътничката в лекия автомобил Ф. А. В. - Л.. Сочат, че описаното пътно произшествие е посетено на място от органите на МВР, като за инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 87/31.12.2021 г. По случая е образувано досъдебно производство ЗМ № 578/2021 г. по описа на РУП Ловеч. Излагат, че ищците са съответно, дъщеря и майка на загиналата в катастрофата Ф. В.- Л.. Изтъкват, че поради непредизвиканата внезапна смърт на Ф. Л. за тях са настъпили тежки вредни последици - душевни и психически болки и страдания, като загубата им е най - тежкият момент в живота им. Относно претърпените неимуществените вреди от А. В. навеждат доводи, че тя е майка на починалата Ф. Л., като между нея и Ф. В. е съществувала много силна и специална връзка. Излагат съображения, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност, за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност", със застрахователна полица с № B G 23 12100081, валидна от 17.03.2021 г., сключена между собственика на МПС с марка „Т.", модел „Х.", с peг. № •• •••• •• и „ОЗК Застраховане" АД. С оглед изложеното ищците, съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ на 04.04.2022 г. са завели пред ЗАД „ОЗК Застраховане" АД молба за изплащане на обезщетение за причинените им вреди. Образувана е щета по преписка при ответника 0411-510-0001-2022 г. Въпреки това, застрахователят не е определил и/или изплатил обезщетение.Молят да бъде осъден ответника ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК 121265177, да заплати на А. Б. Л. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. /триста хиляди лева/, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на същото. Посочват, че законната лихва е дължима от датата, на която е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.Молят съда да осъди ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК 121265177, да заплати на А. А. В. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на същото. Считат, че законната лихва е дължима от датата, на която е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. В случай, че съдът уважи исковете правят искане ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК121265177 да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски във връзка с настоящото дело.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба вх. № 5705/05.10.2022 г. от Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - Застраховане" АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, представлявано от Изпълнителните Директори - А. Л. и Р. Д., чрез Адвокатско дружество "Х., Т. и И.", представлявано от адв. Т. Т., със съдебен адрес •••, в който правят възражение за местна подсъдност, като считат, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен съд - гр. Ловеч, а Софийски градски съд. Считат, че следва да се приложи нормата на чл. 105 от ГПК, според която искът се предявява пред онзи съд, в района, на който е седалището на ответника. В тази връзка посочват, че видно от приложеното удостоверение за актуално състояние на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, седалището на дружеството е в гр. София, ул. „Света София" № 7, ет. 5. Излагат доводи в тази насока, като правят искане да се прекрати производството пред Окръжен Съд - гр. Ловеч и делото бъде изпратено за разглеждане пред Софийски градски съд.Излагат, че ищците по делото не са спазили правилата на чл. 127, ал. 4 ГПК относно съдържанието на исковата молба, като предявяват осъдителен иск, но не предоставя банкова сметка или друг начин за плащане. Оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Считат същите за неоснователни, необосновани и не подкрепени с доказателства. Смятат, че същите са прекомерно завишени по размер. Излагат съображения, че в конкретния случай не са представени категорични доказателства за това, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя.Посочват, че в процесния случай не е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, която по силата на чл. 300 ГПК да е задължителна за гражданския съд по въпроса за вината на дееца и противоправността на деянието му. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорват механизма на ПТП, описан в исковата молба. Твърдят, че няма изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД МПС - Б. Т. Л.. Излагат доводи, че по делото няма доказателства за това кое лице е причинило ПТП и какво е било поведението му, както и дали инцидента е бил предотвратим или не. Считат, че в процесния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата - Ф. В. - Л.. Смятат, че при определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено поведението на пострадалата, което във висока степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат - тя се е возила в процесното МПС, без поставен обезопасителен колан. Посочват, че приносът на починалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2- ро ЗЗД. В конкретния случай починалата, която е била без колан е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.Оспорват исковете и по размер, считат го за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.Считат ,че има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. Оспорват претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

В законоустановения срок, по чл. 374 от ГПК, е постъпила допълнителна искова молба с вх. № вх. № 6245/31.10.2022 г. от А. Б. Л., ЕГН: ••••••••••, със съгласието на баща си Б. Т. Л., ЕГН: •••••••••• и двамата с адрес: ••• и А. А. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, чрез Адвокатско дружество „М. и Д.", БУЛСТАТ: 177174725, действащо чрез адвокат Н. М. и адвокат П. Д. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, гр. София, ул. „Света София" 7, ЕИК 121265177, представлявано от А. П. Л. - Изпълнителен директор с правно основание: чл. 372 от ГПК, в която излагат, че поддържат подадената искова молба по аргументите изложени в нея. Във връзка с направеното възражение за местна подсъдност излагат, че не се противопоставят делото да се разглежда от Софийски градски съд, като предоставят на настоящия съдебен състав служебно да прецени следва, но считат че местно компетентен съд е ОС – Ловеч.Относно възражението на ответника, за липса на виновно поведение от страна на водача, чиято отговорност за вреди, причинени на трети лица е застрахована в ответното дружество, заявяват, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината при извършен деликт се предполага във всички случаи. По отношение възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат твърдят, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник. Във връзка с оспорване от страна на ответника на размера на претендираното застрахователно обезщетение, като прекомерно завишен считат, че възражението е неоснователно. Във връзка с обосноваване на претендирания размер на исковата претенция, молят съда да отчете това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, по смисъла на чл. 52 ЗЗД.По отношение на възражението за недължимост на лихви за забава върху претендираната сума, считат, че възражението на ответника е неоснователно. Поддържат изразеното в исковата молба становище, че законната лихва по чл. 86 от ЗЗД е дължима, считано от 05.07.2022 г., датата, на която е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба с вх.№ 7084/06.12.2022 г. от Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - Застраховане" АД , в който заявяват, че поддържат подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него. Относно направените от тях възражения считат, че същите се основават на трайната съдебна практика на ВКС.

В съдебно заседание ищците редовно призовани, не се явяват, за тях се явява адв. П. Д.. Моли да бъдат уважени исковете като основателни и доказани, да бъдат присъдени разноски и да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, по реда на чл. 38 от ЗАдв. В писмена защита излага подробни аргументи в насока основателност на предявените претенции по основание и размер.

Ответникът редовно призован, се представлява от адв. И. И. Заявява, че исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са прекомерени по размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, алтернативно да бъде намален размера до 100 000 евро за А. и 70 000 евро А.. Навежда аргументи за липса на близост между починалата и ищците, както и че произшествието не се дължи на изключителна вина на водача на товарния автомобил, претендира разноски.

ДСП-Ловеч, са били конституирани при условията на чл. 15 от ЗЗкД с Определение №196/02.09.2022 г. Производството по настоящото дело е било спряно с Определение №138/20.07.2023 г., на основание чл. 229, т. 4 ГПК, до приключване на НОХД №202/2023 г . по описа на ЛОС и е възобновено с Определение №47/12.02.2026 г.

А. Л., непълнолетена към момента на предявяване на иска, е навършила пълнолетие, поради което нуждата от участие на ДСП – Ловеч в производството по делото е отпаднала.

Съдът обсъди представените писмени и гласни доказателства, заключенията по съдебно-медицинската експертиза, съдебноавтотехническата експертиза, съдебно-психологическата експертиза, становището на представителите на страните и приема за установени следните фактически данни:

В наказателното производство по НОХД № 202/2023 г. с присъда №6/17.04.2024 г. по НОХД № 202/2023 г. на ЛОС по описа на ОС - Ловеч се установява, че Б. Т. Л., роден на 03.07.1977 г. в град Ловеч, е признат за виновен и осъден за това, че на 31.12.2021 г., на път II-35, Троян – Ловеч, при км 60+(568-569), с посока на движение град Ловеч, при управление на товарен автомобил „Т. Х.“ с д.к. №••••••••, негова собственост, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като превишил допустимата за участъка от пътя скорост от 60 км.ч., въведена с табела Т17 на жълт фон с надпис „Опасен участък“ и изображение на пътни знаци А40, В26/60, Т2/4 км, като се движел със скорост 98.1 км.ч., реализирал е ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Ф. А. В. – Л. с ЕГН ••••••••••. На основание чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение 3 във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.

Съдът съобразява на основание чл. 300 от ГПК задължителната сила на влязлата в сила присъда, в частта относно деянието, противоправността, дееца и вината.

А. Б. Л.,родена на 28.02.2006 г. е дъщеря на Ф. А. В.-Л. и Б. Т. Л. – удостоверение за наследници №13/04.01.2022 г. А. А. В. е майка на Ф. А. – удостоверение за раждане от 01.08.2001 г.на Община-Ловеч. Процесуалната легитимация на ищците се извежда от пряката им родствена връзка, като низходящ и възходящ родственик с Ф. А. В.-Л.,починала на 31.12.2021 година.

Фактически по делото е безспорно установено, че на 31.12.2021 г. между 7:30 и 8:00 часа на път II-35, посока Троян – Ловеч товарен автомобил „Т.“,м.“Х." ,управляван от собственика Б. Т. Л. , с пасажер Ф. Л. се движел по посока гр. Ловеч със скорост 98.1 км/ч., в дясната по посоката си лента за движение. При км 60+, вследствие на движение със скорост над максимално допустимата в участъка, при студено време и заледени участъци от пътя, автомобилът губи напречна устойчивост, задната му част се завърта, при което левите колела на автомобила излизат на левия банкет, задния ляв ъгъл на автомобила достига поставената мантинела. Водачът на автомобила го насочва надясно, пресича лявата пътна лента, впоследствие дясната, десния затревен банкет и продължава косо по скат с денивелация два метра и със странично приплъзване се удря в дърво с диаметър в основата 1.0 м. След удара купето на автомобила се отделя от дървото и се обръща на дясна страна, като колелата сочат пътя Троян – Ловеч.

Товарният автомобил „Т.“,м.“Х." е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани, разполага с два броя въздушни възглавници, предпазващи водача и пътника на предна дясна седалка, които са се отворили след удара. В резултат на удара, пътника на предна дясна седалка – Ф. Л. е получила удари и наранявания от дясната страна на автомобила, била е притисната от тялото на водача, причинени са и Двустранен Брил хематом, масивен подкожен хематом в дясната челна област, разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, счупване на дясната ръка, дясното бедро, счупване на черепната основа, субарахноидна хеморагия, контузия на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета. Ф. Л. е починала на място.

Горепосочената фактическа обстановка е потвърдена от приетите по делото заключения по съдебна-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, които съдът възприема като компетентно обосновани и защитени.

Смъртта на Ф.Л. била внезапна и разширения семеен кръг се ангажирал с погребалните ритуали, тъй като Б.Л. бил в тежко състояние в болнично заведение, майка и била в невъзможност да организира погребението, а А. Л. с оглед възрастта и/15 години/ и психическото състояние също не можела да преосмисли смъртта на майка си.

А. В.,- майка на починалата, станала тревожна, появили се депресивни симптоми, потиснатост, инсомния, загуба на апетит, изолиране от околните, което довело до разстройство в адаптацията на В. и не е отшумяло напълно. Здравословното й състояние се влошило съществено, поддържа високо кръвно налягане, често се е случвало да губи съзнание.

А. Л., дъщеря на Ф. Л., след смъртта на своята майка станала изпаднала в посттравматично стресово разстройство и депресия. Тя трудно извършвала ежедневни дейности, наложило се да се обучава онлайн, тъй като не можела да посещава учебните занятия. Посещавала е психолог, като състоянието й не се подобрило особено. Момичето се затворило в себе си, изпитвало трудност в комуникацията с други хора, загубила апетит и изпитвала постоянно чувство на безпомощност. Силно усещала липсата на майка си. В известен период след инцидента бащата е бил в кома, поради което се наложило А. да живее при своите лели, впоследствие при баба си по майчина линия.

Съдът не възприема като основателно възражението на ответника, че произшествието не се дължи на изключителната вина на водача, тъй като след влизане в сила на присъда №6/17.04.2024 г. по НОХД № 202/2023 г. на ЛОС този въпрос е изяснен. Видно от заключението на вещото лице е, че при скорост от над 90 км.ч., с каквато се е движил водача в случая, при ограничение в участъка от 60 км.ч., спирането е било невъзможно, а при движение с допустимата скорост, би могъл да следва траекторията на пътя и би се избегнало ПТП.

Съдебно-автотехническата експертиза съдът обсъжда и съобразява като компетентно мотивирана, защитена аргументирано . Фактическите изводи на съда се основават на заключението по съдебно-медицинската експертиза, която е професионално обоснована. Съдът възприема констатациите по съдебно –психологическата експертиза като компетентни, базиращи се на психологически изследвания и обосновава становището си по казуса досежно преживените страдания от ищците с тях.

В съдебно заседание на 10.06.2026 г. вещо лице-р М.Г. заявява, че лично е провела огледа на трупа на Л. и е махнала от тялото поставения обезопасителен колан. Следователно се опровергава твърдението на ответника, че Ф.Л. е съпричинила вредоносния резултат с непоставяне на обезопасителен колан. Следва се отчете и механизма на възникване на травмите на Ф.Л., които са последици от удара на автомобила в дърво с висока скорост, обръщането му надясно, застисването и от тялото на водача . Тези обстоятелства категорично навеждат на извод, че поставянето на предпазен колан не би възпрепятствало крайния леталния изход за Л..

В хода на делото за изслушани свидетелите на ответната страна Б. К. и А. Ц., но техните показания са общи, неконкретни, предвид изминалия значителен период от време след произ.шествието са схематични и не допринасят към основатеност на възраженията на ответника. В показанията си Б. К. изразява предположение относно причината за процесното ПТП, по тази не следва изводите на съда да се основават на тях. Свидетелят А. Ц. споделя лични възприятия относно обстановката на ПТП, непосредствено след неговото реализиране, които кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

В настоящето производство са предявени активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ против ЗАД „ОЗК Застраховане"АД-София, ЕИК 121265177 от А. Б. Л., да заплати сумата 153387,56 евро/300 000 лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейната майка Ф. Л. и иск от А. А. В.да заплати сумата 102258,38 евро/200 000 лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря Ф. Л., настъпила на 31.12.2021 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.12.2021 г. между 7:30 и 08:00 ч. на път II - 35, км. 60+650 към град Ловеч, реализирано от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" водач, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 05.07.2022 година до окончателното изплащане.

• Иск от А. А. В.да заплати сумата 200 000.00 (двеста хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря Ф. Л., настъпила на 31.12.2021 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.12.2021 г. между 7:30 и 08:00 ч. на път II - 35, км. 60+650 към град Ловеч, реализирано от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" водач, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 05.07.2022 година до окончателното изплащане.

Претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ е пряк иск, на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента, за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, до размера на застрахователното покритие. Отговорността на застрахователя е обективна, безвиновна има обезщетителногаранционен характер. За уважаването на иска освен доказване на фактическият състав на деликтната отговорност, се изисква доказване на застрахователно правоотношение по валидна застраховка „Гражданска отговорност", действаща към момента на увреждането и предварително отправена на писмена претенция по чл. 380 КЗ, с посочване на банковата сметка, по която да извършат плащания от страна за застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата сила присъда №6/17.04.2024 г. на ЛОС е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Създадена е сила на присъдено нещо по отношение на деянието- непозволеното увреждане ,предвид установяване на вината на Б. Л., доказване на механизма на деянието, установяването на смъртта на Ф. Л.,причинната връзка между уврежданията и настъпилата смърт.

Фактическият състав на деликта включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние - действие или бездействие; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законова оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Установено е с влязла в сила присъда, че Б. Т. Л., чрез противоправно и виновно поведение, изразено в нарушение на правилата за движение по пътищата е предизвикал процесното пътнотранспортно произшествие, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Ф. Л., като на 31.12.2021 г. на път II-35, Троян – Ловеч, при км 60+(568-569), с посока на движение град Ловеч, при управление на товарен автомобил „Т. Х.“ с д.к. №••••••••, негова собственост, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като превишил допустимата за участъка от пътя скорост от 60 км.ч., въведена с табела Т17 на жълт фон с надпис „Опасен участък“ и изображение на пътни знаци А40, В26/60, Т2/4 км, като се движел със скорост 98.1 км.ч.

Управляваният от Б. Л. лек автомобил притежава валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по със срок на действие, обхващащ датата на възникване на деянието. Застраховател по този договор е ответникът, затова последният следва да заплати на увредените лица застрахователно обезщетение за причинените им вреди, вследствие ползването на моторното-превозно средство-чл. 493 КЗ. Обезщетението за неимуществени вреди, попада в обхвата на покритие на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ.

Дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищците е обосновано от пряката родствена връзка между А. Л. и А. В. с починалото лице, които са съответно дъщеря и майка на починалата Ф. Л.. Съгласно разрешенията, дадени съответно в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., ищците са легитимирани да претендират обезщетение за търпените от смъртта й неимуществени вреди, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от застрахованото по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, установено с влязла в сила присъда.

На основание чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която изисква преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и др. - ППВС № 4/23.12.1968 г. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт. Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост. От своя страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – месец декември 2021 г. се влияят от множество фактори, като минимална работна заплата, инфлационни процеси и нарастване на цените.

Починалата Ф. А. В. – Л. е била на 41 години, работоспособна и в добро здравословно състояние,поради което внезапната и смърт е шокирала ищците. Основните наведени твърдения от страна на ответника са за това, че между ищците и Ф. Л. не е имало дълбока емоционална връзка. Това възражение на ответната страна се опровергава от представените по делото доказателства, в това число от разпитаните свидетели В. М. и А. Л.. Свидетелските показания на двете свидетелки са взаимнодопълващи се, изграждат ясна картина на преживяванията и отношенията в семейството на починалата Л. преди и след 31.12.2021 г., съдържат точни факти и съдът ги кредитира изцяло. От показанията им, както и от приетотото по делото заключение от съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че между починалата и нейната дъщеря е имало дълбока емоционална връзка, приятелство и отношение на подкрепа и доверие.

След смъртта на Ф. Л., нейната дъщеря и ищец в настоящото производство е изпаднала в постравматично стресово разстройствозаключение по съдебно-психиатрична експертиза.

В продължение на 6 месеца А. Л. живяла при В. Л. и Т. Л., тъй като баща и не могъл да се възстанови и тя не можела да се върне в семейния дом. А. Л. е проявила депресивни симптоми, изпитва е емоционална вцепененост и невъзможност за емоционални преживявания, чувство на притеснение, откъснатост и отчуждение.В продължение на година тя посещавала психолог , а по-късно получила мед.помощ и от психиатър, но не могла да преодолее психическата травма от загубата на своята майка./св. А. Л./. Момичето е било и продължава да бъде в невъзможност да се отпусне, раздразнителна е, има нарушения на съня, сърдечния ритъм, главоболия, чувство на паника и страх. При нея се наблюдават усилия за адаптиране и преодоляване на травмата, като прогнозата е за настъпване на подобрения в следващите една,две години, при необходимост включване на медикаментозна терапия.

Тежкото психическо състояние на детето на починалата Ф. Л. се отчита и от фактическите данни-преминаването на обучение в къщи, тъй като е имало значителни проблеми с адаптацията в училище след стресовото събитиесмъртта на майка и. А. Л. е единствено дете и емоционалната връзка с майката е била особено силна и базисна за нейното израстване като личност. Детето е загубило внезапно своята авторитетен родител и предвид възрастта -15 година това е бил особено травмиращ епизод,определил трудности в бъдещето и развитие и неспособност да възприеме настъпилото трагично събитие. Понастоящем А. Л. не е преодоляла загубата и според вещото лице категорично се нуждае от психологическа подкрепа и лечение.

Следователно съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от А. Л. е основателен и доказан до размер на сумата 120 000 евро и следва да бъде уважен.Исковата претенция до пълната претендирана сума над 120000 евро е неоснователен, тъй като съдът съобразява икономическите условия към годината на деянието и счита, че претенцията е завишена. Няма представени доказателства за изключителни страдания и увреждане на здравословното състояние на А. Л., настъпило заболяване като резултат от преживените страдания и тежки непреодолими последици, които биха обосновали уважаване на исковата претенция до пълния претендиран размер от 153387,56 евро /300000 лева/.

По отношение на майката на починалата – А. В., се доказва, че връзката с дъщеря и е запазена през годините, поддържали са близки отношения, Ф. Л. е полагала грижи за своята майка, макар да не са живеели в едно домакинство. Като последица от смъртта на Ф. Л. майка развила депресивно състояние, влошаване на общото здравословно състояние. В. непрекъснато си спомня травматичното събитие, изпитва безсилие, често плаче, при нея се наблюдава разстройство в адаптацията, което се е проявило непосредствено след смъртта на Ф. Л. и не е отшумяло напълно към момента. В. страда от нарушения на съня, загуба на тегло, задух. Изолирана се е от околните, назначена и е била медикаментозна терапия за справяне със симптомите. Майката на Ф. Л. поддържала близки контакти с дъщеря си, тъй като последната живеела със семейството си в с. Л., Лов. Област. Ф. Л. се грижела за майка си, водела я на медицински прегледи , ремонтирала жилището и в селото. Дори в деня на катастрофата Ф.Л. и Б. Л. , тръгнали от с.Л., Л.област , където живеели в жилището с А. В. и пътували рано сутринта за работа в гр. Ловеч. След смъртта на дъщеря и А. В. получила на психическа основа повръщане и били предписани лекарства. В продължение на един месец тя живяла със семейството на В. М., тъй като не можела да се справи със скръбта за дъщеря си Ф. Л./св. В.М./.

А. В. е била на 68 години към момента на произшествието,съпругът и починал преди 19 години и тя е живяла в едно домакинство с починалата си дъщеря и съпруга и в с. Л.. Тези тесни контакти, разбирателството, взаимопомощта и ежедневните грижи, които получавала от Ф.Л. насочват на значително страдание при внезапно настъпилата загуба на дъщеря и. Тя изпитвала и изпитва болка и сръб, вследствие смъртта Ф. Л., като проявлението продължава дълъг период, надвишаващ нормално необходимото време за адаптация след загубата на близък човек. В този смисъл, неоснователно е и възражението на ответното дружество, че не е била налице близка емоционална връзка с починалата.

Съдът намира,че следва да бъде уважен искът предявен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди размер на 80 000 евро/156 466.40 лева/, причинени на А. А. В. от смъртта на дъщеря и Ф. А. В. – Л., а искът до пълния претендиран размер на сумата 102258,38 евро/200 000 лева/ да бъде отхвърлен като неоснователен. А. В. не е доказала възникване на тежко увреждане на здравето и,болничен престой от последвало заболяване, суицидни епизоди или други изключителни последици от смъртта на Ф. Л., които да обосновават присъждане на такъв висок размер обезщетение.

Ловешки окръжен съд е сезиран с два акцесорни иска за заплащане на законна лихва върху сумите за обезщетение за неимуществени вреди на А. Л. и на А. В., с правно основание чл. 409 във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане. В член 409 от Кодекса на застраховане е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение. Съобразно особените правила на член 380 от Кодекса на застраховане, заплащането на законната лихва за застрахователното обезщетение е обвързано с активните действия на лицето, което желае да го получи. Пострадалото лице следва да отправи писмено искане до застрахователя за заплащане на обезщетението, като е длъжно да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането от страна на застрахователя. Задължението на пострадалият за посочване на банкова сметка е свързано с последиците на забава на кредитора при неговото неизпълнение- чл. 380, ал. 3 от ЗЗД. Ищците са изпратили писмено искане до ответника, което е получено на 04.04.2022 г. Застрахователното дружество е изпратило писмо от 05.07.2022 г.до молителите-ищци относно липсата на представени документи, установяващи възникването на пътно-транспортното произшествие. Предвид посочените в молбата документи –констативен протокол за ПТП с пострадали лица, препис –извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, съдът намира, че ищците са били изправна страна и застрахователят е изпаднал в забава след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията. Следователно съдът приема, че исковете за присъждане на законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от застрахователя следва да бъдат уважени на основание член 409 от Кодекса на застраховане във връзка с член 380 от Кодекса на застраховане, начиная от 05.07.2022 г., датата от която е поискана лихвата по исковата молба.

Ловешки окръжен съд счита, че кумулативно активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.409 от Кодекса за застраховането против от ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 евро/ 234 699.60 лева/, за причинени на А. Б. Л. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 евро/156 466.40 лева/, причинени на А. А. В. от смъртта Ф. А. В. – Л., майка на А. Л. и дъщеря на А., В. вследствие на пътно транспортно произшествие, причинено от Б. Т. Л., управлявайки товарен автомобил марка „Т.", модел „Х.", с p e r . № ••••••••, е самокатастрофирал на 31.12.2021 г. около 7:55 ч. на път II - 35, км. 60+650, с посока на движение гр. Троян - гр. Ловеч, ведно със законна лихва върху всяка от главниците, начиная от 05.07.2022 г. до окончателно изплащане са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а исковете до пълния претендиран размер на сумите за разликата над 120 000 евро /234699.60 лв./ до 153387,56 евро /300000 лева/ за А. Л. и над 80 000 евро/156 466.40 лева/ до 102258,38 евро/200000 лева/ за А. В., ведно със законна лихва, начиная от 05.07.2022 г. са неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода от правния спор и на основание чл. 38 от ЗА се дължи адв. възнаграждение на проц.представител на ищците - Определение № 291 от 22.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1459/2020 г. Определение № 3281 от 24.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1055/2025 г. На основание чл 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адв. работа се начислява възнаграждение в размер на 10377.51 евро върху уважената част от исковете.

Съдът съобразява решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните разМ. на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални разМ. отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК. От изложеното се прави извод, че правилото, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите разМ., без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22. Следователно посочените в Наредба № 1/2004 г. разМ. на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата инстанция прецени обема на извършените процесуални действия и размера на уважения иск и счита, че от дължимото минимално възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. 10 377.51 евро следва да се заплати възнаграждение 5000 евро с ДДС по иска на А. Л. и 3000 евро по иска на А. В. в полза на процесуалния представител на ищците адв. П.Д..

Ответникът трябва да плати в полза на бюджета по сметка на Ловешки окръжен съд сумата 8000 евро –държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 5 лева, за служебно издаване на изпълнителен иск.

Ищците, предвид чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК са освободени от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

Ответникът е представляван в процеса от Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“ и на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения ищците следва да му заплатят, съразмерно на отхвърлената част от исковете.Представен е договор за правна защита и съдействие с договорено адв.възнаграждение в размер на сумата 15530 лева, фактура за сумата 16600 лева без ДДС и банков превод по фактурата за сумата 19920лева с ДДС,преведени на 14.10.2022 година. Съгласно Наредба №1/2004 г. съдът съобрази минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете и конкретно извършените процесуални действия-проведени три съдебни заседания,изслушани три експертизи и намира,че ищците следва да заплатят на ответника 3000 евро адвокатско възнаграждение по иска за обезщетението за неимуществени вреди на А. Л. и 1000 евро по иска за обезщетението за неимуществени вреди на А. В..

Ищците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да заплатят на ответника сумата 1057 евро съдебно-деловодни разноски съобразно изхода от делото и съразмерно на отхвърлената част от исковете. При общо направени разноски в производството от ответника възлизащи на 1290 евро, съразмерно на отхвърлената част от исковете дължими са 1057 евро.

При изложените съображения, съдът