Решение № 268 от 21.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 897/2026 г.

Производството е реда на Глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане за възобновяване от осъдения И. И. И., с което е заявил оплаквания срещу постановената спрямо него осъдителна присъда по НОХД № 395/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина и срещу решението за потвърждаването й, постановено на 16.06.2026г. по ВНОХД № 543/2026г. на ОС – Враца. В искането се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Излагат се съображения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 15, чл. 107, чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, както и по чл. 305, ал. 3 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на осъденото лице. Развиват се и доводи, че инстанционните съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, в резултат на което са направили необосновани от доказателствата изводи за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Правят се оплаквания за допуснати нарушения при установяване употребата на наркотични вещества, като в този смисъл се твърди неспазване на надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/2017г., тъй като при двете проведени изследвания е участвало едно и също вещо лице. В този смисъл възражението е за недоказаност на един от изискуемите обективни признаци от състава на вмененото на лицето престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В заключение, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-2 от НПК се прави искане за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 543/2026г. на ОС – Враца, 2 въззивен състав, както и по НОХД № 395/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина, като в условията на алтернативност да се упражнят следните произтичащи от възобновяването правомощия: да се отменят постановените присъда и решение и осъденият И. И. И. да бъде признат за невиновен и оправдан поради липса на престъпление или да се отменят посочените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание осъденият се явява лично. Поддържа направеното искане и направените в него оплаквания, като моли да бъдат уважени направените искания като бъде оправдан или алтернативно да бъдат отменени съдебните актове и наказателното производство да бъде възобновено. Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за липса на основания за въззобновяване на производството и настоява искането да бъде оставено без уважение. Намира фактическите положения за установени от събраните доказателства, а сочените в искането процесуални нарушения, за неоснователно. В последната си дума осъденият поддържа направеното искане да бъде признат за невиновен и оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери следното: Искането, основаващо се на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото е неоснователно. С присъда № 16/19.06.2025г. , постановена по НОХД № 395/2024г., Районен съд – Бяла Слатина е признал И. И. И. за виновен в това, че на 04.07.2024г. в с. Малорад, обл. Враца е управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 280“ с рег. № •••, след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложил на И. и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, като е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Със същата присъда на основание чл.343б, ал.5 вр. ал.2 от НК в полза на държавата е отнето моторното превозно средство- лек автомобил „Мерцедес МЛ 280“, послужило за извършване на престъплението, както и 1 бр. контактен ключ. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпросите за веществените доказателства, които е постановил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, както и за разноските , като е възложил същите в тежест на осъдения. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим). С решение № 97/16.06.2026г. по ВНОХД № 543/2025г. по описа на ОС – Враца присъдата е била потвърдена. Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му. По така приключилото наказателно производство е подадено настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предвидени в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК като основание за възобновяване на наказателното производство. Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени нарушения намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевираните обстоятелства, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение. Изхождайки от това принципно положение, Апелативен съд – София намира, че както въззивният, така и първоинстанционният съд са изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. И двете инстанции по същество са съблюдавали изцяло заложените в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК процесуални стандарти в доказателствената си дейност. В изпълнение на законовите изисквания и правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на събраните доказателства, правилно са били установени от първоинстанционния съд фактическите положения. При извършения инстанционен контрол въззивната инстанция се е солидаризирала с възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка при дължимия доказателствен и правен анализ, като е изложил собствени мотиви. Решаващите съдилища са се позовали на събрани и проверени по реда на НПК доказателствени източници, които са оценени поотделно и в тяхната съвкупност. При внимателен прочит на приложените материали, настоящият съдебен състав констатира, че релевираните в искането за възобновяване защитни твърдения , отнА.щи се до нарушаване на надлежния ред за установяване употребата на наркотични вещества в кръвта, са били разгледани детайлно и са получили отговор в постановените съдебни актове в съответствие с чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК. Изложените в тях аргументи позволяват по убедителен начин да бъде проследена правилността при формиране на вътрешно убеждение на съдебните инстанции по правнорелевантните факти. И двете съдилища задълбочено са обсъдили събрания доказателствен материал, включващ заключенията на двете съдебно-химически експертизи за установяване употребата на наркотични вещества в кръвта на осъдения/ и двете изготвени в досъдебното производство, приети и изслушани в съдебното производство/, показанията на свидетелите Г., К., Н., Ц., приетите писмени доказателства, установяващи извършеното медицинско изследване, резултатите от проведеното медицинско изследване с Дрегер Дръг тест 5000. Аргументирано са изложили съображенията си по кредитиране на доказателствените източници, в резултат на което при законосъобразно формирана воля е била разкрита обективната истина. Не се наблюдава превратна преценка на доказателствата и доказателствените средства, не са били надценени или подценени едни доказателства за сметка на други, нито пък да са оставени без внимание такива, които са имали значение за предмета на делото. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и от тях по категоричен начин се установяват времето, мястото и начина на извършване на деянието, неговото авторство, както и употребата на наркотични вещества от И., за което надлежно му е повдигнато обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК. Законосъобразно в хода на досъдебното производство е било възложени изготвянето на хичическа експертиза от експерти в областта на химията за установяване употребата на наркотични вещества в иззетите проби кръв и урина. В съответствие с чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.24 от Наредба № 1/2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, експертните изследвания са изготвени в химико-токсикологична лаборатория към МИ на МВР от лица, притежаващи нужната компетентност в съответветната областексперт-химици, а резултатите са обективирани в представения Протокол № 24/ТЛ-204 от 09.07.2024г. Според протокола в изследваната кръвна проба и пробата урина на осъдения, е установено наличие на описаните метаболити на кокаина- екгонин и бензоилекгонин. В съответствие с искането на осъдения И., органът на досъдебното производство е назначил повторна съдебно – химическа експертиза на контролната проба кръв и пробата от урина. Това експертно изследване е обективирано в Протокол № 24/ТЛ-252 от 05.08.2024г. като при него се установява, че при представената контролна проба кръв, взета от лицето И. И., също се установяват метаболити на кокаина. Подробно са посочени използваните методи на извършените изследвания, които съответстват на изискванията на чл.22, ал.1 от Наредба №1 /2017г. Впрочем, повторното изследване е било изготвено съгласно дадената възможност по чл.22, ал.2 от Наредбата, също от компетентни лица-химици, в специализирана химико-токсикологична лаборатория. При това изследване пробата урина не е била допълнително изследвана, поради изразходването й в процеса на работа на първата експертиза, но това обстоятелство не се отразява на значимостта на самото изследване, доколкото съгласно чл.21 от Наредба №1/2017г. относима за въпросното изследване и установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози, е представената проба кръв, каквато в случая е била предмет на анализ. Законосъобразно съдебните инстанции са кредитирали заключенията на двете съдебно-химически експертизи като изготвени от компетентни специалисти в областта на химията и представляващи източник на нужните за процеса специални знания, с оглед даването на точни и обосновани отговори на поставените задачи, включително и на допълнителните въпроси, отправени в съдебно заседание. Във връзка с твърденията за нарушаване правото на защита на осъдения, с разглежданото искане е отправено възражение относно участието на експерта С. Д. и при двете проведени изследвания –първоначално и повторно, като се излагат доводи за наличие на основанията на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НПК за отвод при извършване на изследването на контролните проби. Тези доводи са били направени и пред въззивната инстанция, като са намерили подробен и аргументиран отговор в мотивите на ВрОС. Няма спор, че С. Д. като експерт-химик е участвала при изготвянето на приетите по делото токсико-химични експертизи, но участието й при изготвяне на експертните становища изцяло съответства на установения в Наредба № 1/ 2017г. специален ред за установяване концентрация на алкохол и употребата на наркотични вещества или техни аналози. Самата Наредба не поставя ограничение за участието на едни и същи експерти при извършване изследването на т.нар. контролни проби, като единствените изисквания по отношение на лицата е свързани с притежаваната от тях професионална квалификация „химик“ , поради което участието на експерта Д. и при двете изследвания не е основание, за да се приеме, че резултатите не са обективни. Отделно от това експертните заключения са изготвени в екип с други две вещи лица, които също са отговаряли на специалните изисквания по Наредба № 1/2017г. Поради това, позоваването на разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1 от НПК, за да се обоснове негодност на химико-токсикологичното изследване, е несъстоятелно. Въззивният съд с нужната изчерпателност е обсъдил относимите доказателства, като аргументирано е обосновал невъзможността за приложение на разпоредбата на чл.27, ал.4 от Наредбата, предвиждаща единствената възможност за извършване на изследване от други трима специалисти. Именно защото изследването по своя характер представлява научна дейност, за която са необходими специални знания и доколкото от съдържанието на експертизите е видно, че резултатите от изследванията на кръвните проби са получените чрез използване на специализирана техника и аналитични методи, то възраженията за необективност на изследването, предвид участието на експерта Д. при неговото изготвяне, са неоснователни. В този контекст е нужно да се повтори, че посочените действия са били извършени съобразно подробно уредената в Наредба № 1 /2017г. процедура, от съответните компетентни лица, изпълнени от тях в унисон с нормативния порядък. Ето защо, възраженията на защитата за наличие на съществени процесуални нарушения, поради участието на един и същи експерт в двете заключения, се третират като неоснователни. В разглеждания случай, в съответствие с чл.107, ал. 2 и ал.3 от НПК законосъобразно посредством предвидените в НПК способи и средства са били допуснати и събрани доказателствени източници, необходими за изясняване на обстоятелствата, обхванати от предмета на доказване. При съвкупната оценка на събрания доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.107, ал.5 от НПК и с оглед установената в чл.14, ал.2 от НПК забрана за придаване на формална доказателствена сила на доказателства и доказателствени средства, са били обсъдени надлежно посочените доказателствени източници. В съответствие с действителното им съдържание са изведени всички факти и обстоятелства, обосноваващи съставомерните признаци на престъпно деяние по чл.343б, ал.3 от НК от обективна и субективна страна. Не се наблюдава превратна преценка на доказателствени средства, не е налице подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито са оставени без внимание доказателствени източници, значими за изясняване на обективната истина по делото. Прегледът на мотивите на въззивния съд опровергава релевираните оплаквания за дискредитиране на показанията на св. Д.. Същият е бил допуснат до разпит по искане на защитата в първата инстанция, включително и за допълнителен разпит във втората инстанция, за установяване на обстоятелства в подкрепа на градената защитна теза за гостуване на този свидетел в дома на осъдения(тогава подсъдим) И. и предоставянето му несъзнателно на цигара, намазана с кокаин. В доказателствения си анализ въззивният съд задълбочено и критично е обсъдил посочените показания. Детайлно е анализирал изложените в тях обстоятелства, съпоставил ги е с останалите доказателствени източници, за да достигне до извод, че за изложените обстоятелства тези показания не заслужават кредит на доверие. Лишени от основание са и оплакванията във връзка с нарушаване на правото на защита на осъдения, поради несъбиране на допустими и относими доказателства по искане на защитата, каквито са допълнителни справки от Тол-системата относно разположението на стационарни и мобилни камери в сочения от св. Д. участък от пътя и времеви период . Съгласно трайно установената съдебна практика за решаващия съд не съществува безусловно задължение да допусне поисканите от страните доказателства, тъй като негова е суверенната преценка дали същите са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина. Задължението на съда за удовлетворяване на доказателствените искания на подсъдимия и неговия защитник не е безусловно, а се отнА. само за онези от тях, които са в състояние да осигурят необходима информация относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В случая, нужната информация е била събрана и анализирана, а отказът на съдилищата да събират допълнителни сведения, касаещи придвижването на св. Д., е обоснован и мотивиран. Ето защо, доводите за нарушения на чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК, довели до неизясняване на всички обстоятелства, относими към отговорността на осъдения, са неоснователни. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения и от въззивния съд при инстанционния контрол на присъдата по НОХД № 395/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина. ОС – Враца се е солидаризирал с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, като е изложил собствени мотиви и анализ по доказателствата. Спазени са и изискванията на чл. 339 от НПК, като въззивната инстанция изчерпателно е дала отговор на наведените от защитата на подсъдимия И. възражения. От материалите по делото е видно, че органите на досъдебното производство и решаващите съдебни инстанции в пълнота са гарантирали процесуалните му права като обвиняем, респ. подсъдим. Той е бил надлежно уведомен за фактите и обстоятелствата, за които му е било повдигнато обвинение, запознат е бил с възможността да участва в производството с избран от него защитник, да прави доказателствени искания, да сочи доказателства и да дава обяснения. В тази връзка се установява, че във фазата на досъдебното производство И. И. е упражнил правото си да поиска повторно изследване на дадените от него кръвни проби, което адекватно е било уважено от разследващия орган. Отделно от това, районният и окръжният съд са удовлетворили направени пред тях искания за събиране на доказателства. Апелативният съд намира, че не е резонно възражението по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за допуснато нарушение на материалния закон поради недоказаност на деянието и авторството му. Събраните по делото доказателства установяват осъществяване на всички признаци на престъплението, вменено на И.. При вярно установени фактически положения, въз основа на проведен изцяло в съответствие с процесуалните правила доказателствен анализ, правните изводи на инстанциите по същество за изпълнен състав на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК са законосъобразни. По изложените съображения САС намира, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което