Решение № 9171 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2854/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на С. К. С., чрез адв.С. Х. срещу Ревизионен акт № Р-16001625000398-091-001/01.08.2025 г., издаден от З. В. Н. сектор, възложил ревизията и В. К. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 387/14.11.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП [населено място] в частта за установената данъчна загуба за 2019 година, както и относно установеното задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. с прилежащи лихви и е потвърден по отношение на установени задължения за вноски за ЗО за 2019 г.

С жалбата до съда и в допълнения на жалбата, в съдебни заседания, РА се оспорва като незаконосъобразен. Изложени са аргументи, че направените в РА констатации и правни изводи са неправилни и незаконосъобразни и не отговарят на събраните в хода на ревизията доказателства, от които се установява, че извършеното от жалбоподателя осчетоводяване на амортизациите на закупените машини и съоръжения с финансовата помощ на ДФЗ е било извършено в пълно съответствие със счетоводното и данъчно законодателство, както и че няма основание да се приеме извършеното от ревизиращия екип увеличение на финансовия резултат за 2020г. с разходи за операции с финансови активи в общ размер на 1 728 219.84 лв., което е аргументирано с разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО.

В уточняваща молба налична по делото се уточнява, че жалбата е единствено по отношение на годишния авансов данък за 2020 година в размер на 278 023 лева и лихви за забава в размер на 136 802, 02 лева. С оглед тази молба, съдът счита, че Ревизионен акт № Р-16001625000398-091-001/01.08.2025 г., издаден от З. В. Н. сектор, възложил ревизията и В. К. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията е влязъл в законна сила по отношение на установени задължения за вноски за ЗО за 2019 г. и производството по делото се е развило само в оспорената част на същия, която е изменена с решението на Директора на Дирекция ОДОП [населено място].

В съдебно заседание се представлява от адв. Х., която излага аргументи за отмяна на оспорения РА в частта, която не е отменена при административното обжалване. Иска се присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция ОДОП - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения в писмено становище и се иска отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001625000398-020-001/28.01.2025 г. ЗВР е издадена от З. Д. В. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09- 789/13.05.2022 г., Заповед № РД-09-1525/31.08.2023 г., Заповед № РД-09-2109/13.11.2023 г., Заповед № РД-09-192/06.02.2024 г. и Заповед № РД-09-518/22.03.2024 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 30.01.2025 г., чрез електронно съобщение. Със ЗИЗВР № Р- 16001625000398-020-002/28.04.2025 г., ЗИЗВР № Р-16001625000398-020-003/29.05.2025 г. и ЗИЗВР №» Р-16001625000398-020-004/19.06.2025 г., издадени от органа, възложил ревизията, е продължен срокът за приключване на ревизията до 30.06.2025 г.

В срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001625000398-092-001/04.07.2025 г.

Въз основа на РД е съставен РА № Р-16001625000398-091-001/01.08.2025 г., от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, надлежно овластени за това органи по приходите, надлежно овластени за това органи по приходите, в изискуемата форма.

В хода на ревизионното производство органите по приходите установили следното :

С. К. С. е регистриран земеделски стопанин по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, с регистрационна карта с [ЕКАТТЕ] от 26.06.2013 г. и Национална отраслова класификация НКИД 2003 - 0124, отглеждане на домашни птици. Основната дейност на С. С. е отглеждане на патици; дейността се извършва в птицеферма, находяща се в [населено място], [община], съгласно договор за наем на недвижим имот от 26.06.2013 г., сключен с „ЛОКАЛ АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД РИСОРСИС“ АД – наемодател.

Извършената ревизия за установяване на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по ЗДДФЛ е за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. Като местно физическо лице С. К. С. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през данъчната година, попадаща в обхвата на ревизията. В хода на ревизията е констатирано, че С. К. С. е подал декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ с вх. № 65171500134999/23.12.2015 г. за календарната 2016 г., с която е избрал доходът от стопанската дейност да се облага по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ (т.е. като доходи от стопанска дейност като едноличен търговец) с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от закона. Посочено е, че на основание чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ избраният ред за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от закона се прилага за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години, т.е. включително до 2020 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър; при формиране на данъчната печалба едноличните търговци прилагат разпоредбите за пренасяне на данъчна загуба по ЗКПО (ал. 3 от чл. 26 от ЗДДФЛ).

В хода на ревизията е установено, че на 27.11.2015 г. съгласно Договор № 2/121/06692/14.08.2014 г., сключен с Държавен фонд „Земеделие“, ЗП С. К. С. получава финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ на стойност 1 462 620,00 лв., която финансова помощ е осчетоводена по кредитана счетоводна сметка 750 - Финансова помощ ДФ „Земеделие“. С така получената помощ е осъществена доставка на машини за угояване на патици на стойност 2 909 240,00 лв., от контрагента „ИНТЕЛИДЖЪНТ ФУУД СИСТЕМС“ ЕООД. На ревизиращия екип са представени счетоводен амортизационен план (САП) и данъчен амортизационен план (ДАП), от които за процесния актив са налице следните данни:

Година

Отчетна

Стойност

%

Амортизация

Набрано изхабяване (см. 241 към 31.12.)

Начислени

амортизации

Балансова стойност към 31.12.

2016

2 909 240,00

10%

290 923,92

290 923,92

2 618 316,08

2017

2 909 240,00

20%

872 772,00

581 848,08

2 036 468,00

2018

2 909 240,00

20%

1 454 620,08

581 848,08

1 454 619,92

2019

2 909 240,00

10%

2 036 468,16

290 294,00

1 163 693,00

При повторното посещение в офиса на счетоводната кантора, която обслужва ЗП С. К. С., на ревизиращия екип са представени „нови данъчни амортизационни планове, в които вече е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива“. За процесните активи в ДАП са начислени данъчни амортизации за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. съответно размер на 145 462,00 лв., 290 924,00 лв., 290 294,00 лв. и 290 294,00 лв.

Посочено е, че ЗП С. К. С. прекратява своята дейност през 2018 г., във връзка с издадената заповед за спиране от РИОСВ - Бургас. През 2019 г. остатъкът от финансирането, получено от ДФ „Земеделие“ в размер на 734 710,00 лв., отчитащо се чрез сметка 750 - Приходи от финансиране е отнесено в пълен размер по сметка 705 - Приходи от финансиране, която е приключена със сметка 123 - Печалби и загуби от текущата година. Уточнено е, че С. С. е ползвал за конкретния актив по-малко от полагащата му се амортизационна норма (до 30%) и остатъкът, който се формира от неизползваната амортизация, не е отразяван счетоводно и текущо през текущата 2019 г. в разходните сметки, а е отразен в размера на разходите през следващата 2020 г. В РД органите по приходите считат, че „Доначислени са амортизации на активите в размер на 1 163 695,84 лв. по кредита на сметка 241, но неправилно са отразени през 2019 г. по дебита на сметка 111 - Други резерви, вместо по дебита на сметките, отчитащи разходите. Същата сума от 1 163 695,84 лв. намира отражение в размера на разходите през следващата 2020 г. Или приключвайки своята дейност по огушване на патици, всички приходи и разходи във връзка с тази дейност следва да бъдат отразени в един и същ данъчен период, спазвайки счетоводното законодателство и по специално принципа на съпоставимост на приходите с разходите. Ето защо настоящата проверка счита, че следва разходите на ЗП С. К. С. да се увеличат през 2019 г. със сумата от 1 1636 95,84 лв., но и със същата сума да се коригират разходите на лицето за календарната 2020 г. На основание чл. 78 от ЗКПО следва да се извърши корекция (увеличение) на декларирания размер на разходите за 2019 г. със сумата от 1 163 695,84 лв., като със същата сума следва да се намалят декларираните разходи за 2020 г.“

Констатирано е, че по оборотна ведомост към 31.12.2019 г. активът, заведен по счетоводна сметка 204 - Машини и оборудване ПРСР - М121, е наличен; по счетоводна сметка 241 - Амортизация на ДМА Ф. Земеделие 204 началното салдо към 01.01.2019 г. е в размер на 1 454 620,08 лв. и текущо са отразени още 1 454 619,92 лв., като крайното салдо на сметката е в размер на 2 909 240,00 лв., т.е. активът е напълно амортизиран; по дебита на счетоводна сметка 603 - Разходи за амортизация са начислени счетоводни амортизации общо 431 129,48 лв. (разходи за амортизация *204 проект - 382 544,94 лв. и по сметка 6031 - Разходи за амортизации - собствени в размер на 48 584,54 лв.).

Ревизиращия екип приел, че „от данъчния амортизационен план е следвало да се отпишат всички активи на дружеството, т.е. през текущата 2019 г. не е следвало да се начисляват данъчни амортизации, тъй като активите не са функционирали през календарната 2019 г., не са се използвали за дейност, която формира данъчен финансов резултат и е следвало същите да бъдат отписани в края на 2018 г. или от 01.01.2019 г., не следва да фигурират ДМА в данъчния му амортизационен план“.

Предвид установените факти и обстоятелства декларираният данъчен финансов резултат за 2019 г. е изменен от 0,00 лв. на данъчна загуба от 136 134,01 лв.

При административното обжалване били изложени аргументи от решаващия орган, като било прието че неправилно е приет момента, към който следва да се отпише данъчния актив, като било прието че за ревизираната 2019 г. мотивирано и обосновано е извършено намаление на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 68 от ЗКПО със сумата от 734 710,00 лв., представляваща счетоводните приходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива.

По отношение на данъчните амортизируеми активи, заведени в данъчния амортизационен план, са приложими разпоредбите на чл. 60 от ЗКПО „Отписване на активи от данъчния амортизационен план” и чл. 66 от с.з. „Преобразуване на счетоводния резултат при отписване на данъчен амортизируем актив”. Следователно, във връзка с отписването на активите от патримониума на дружеството се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат, като към 01.01.2019 г. данъчната стойност на процесния актив е 727 310,00 лв. и съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗКПО при отписване на данъчния амортизируем актив през 2019 г. при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат следва да се намали с данъчната стойност на актива, което при ревизията не е извършено. Предвид на това при спазване на описаните принципи от ДОПК в хода на административното обжалване установената от ревизиращите органи данъчна загуба за 2019 г. се изменяла от 136 134,01 лв. на 863 444,01 лв. (136 134,01 лв. + 727 310,00 лв.).

2. Относно извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020 г. на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО общо в размер на 1 728 219,84 лв.

Посочената сума е отчетена по дебита на счетоводна сметка 622 - Разходи по операции с финансови активи на основание 3 броя договори за продажба на вземане. В хода на ревизията е констатирано следното:

А. Съгласно договор за продажба на вземане от 09.12.2020 г. С. К. С. в качеството на цедент прехвърля свое вземане от „ПРОМЮЛАР“ ЕООД в размер на 544 219,84 лв. на цесионера „ХОЛИД“ ЕООД за сумата от 148 000,00 лв., в резултат на което се формира разлика от 396 219,84 лв. (544 219,84 лв. - 148 000,00 лв.), която е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 622 - Разходи от финансови операции. В случая вземането, което е предмет на така представения договор, е възникнало съгласно договор за продажба на вземане от 30.12.2019 г., сключен между „АВИСПАЛ“ ООД, в качеството му на цедент и С. С. - цесионер, съгласно който „АВИСПАЛ“ ООД прехвърля свое вземане от „ПРОМЮЛАР“ ЕООД в размер на 544 219,84 лв., представляващо остатък по договор за паричен заем от 04.10.2016 г., на С. К. С. срещу цената от 544 219,84 лв. Отбелязано е, че собственик и управител на „ПРОМЮЛАР“ ЕООД е С. К. С., или С. К. С. има вземане от „ПРОМЮЛАР“ в размер на 544 219,84 лв. В чл. 8 ал. 1 от договор за продажба на вземане от 09.12.2020 г. е уточнено, че цесионерът „ХОЛИД“ ЕООД заплаща цена от 148 000,00 лв. срещу прехвърляне на вземането, а в ал. 2 на същия член е записано, че цената следва да се плати в срок до 1 г. от датата на подписване на настоящия договор, но не са представени доказателства за плащане по договора.

Б. Съгласно договор за продажба на вземане от 07.12.2020 г. С. К. С. в качеството на цедент прехвърля свое вземане от БОРА ИНВЕСТМЪНТ ЛИМИТЕД, 60 Маркет скуеар, п.к. 364, Б. С. в размер на 700 000,00 лв. на цесионера „САМИ МИЙТ БГ“ ЕООД за сумата от 34 000,00 лв., в резултат на което се формира разлика от 666 000,00 лв. (700 000,00 лв. - 34 000,00 лв.), която е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 622 - Разходи от финансови операции. Съгласно чл. 1, ал. 2 вземането, предмет на договора, е възникнало съгласно договор за продажба на вземане от 03.01.2020 г. сключен между С. К. С. и „ХОЛИД“ ЕООД и цедентът е изпълнил задълженията си към длъжника. Според ревизиращите органи в представен договор за продажба на вземане от 03.01.2020 г. (с Вх. № 11950/09.12.2024 г.) е записано, че „АВИСПАЛ“ ООД в качеството си на цедент, прехвърля свое вземане от БОРА ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТЕД, 60 Маркет скуеър, п.к. 364, Б. С. в размер на 700 000,00 лв. на цесионера ЗП С. К. С., а не „ХОЛИД“ ЕООД. Но важното в случая е, че вземането, което придобива С. К. С. по договор за покупка от дата 03.01.2020 г. е за сумата от 700 000,00 лв.

В. Съгласно договор за продажба на вземане от 07.12.2020 г. С. К. С. в качеството на цедент прехвърля свое вземане от НЮ ВИЖЪНС ИНВЕСТМЪНТ ИНК, 103 Ш. П. Т. П. В., Махе, Сейшели на цесионера „САМИ МИЙТ БГ“ ЕООД за сумата от 34 000,00 лв., в резултат на което се формира разлика от 666 000,00 лв. (700 000,00 лв. - 34 000,00 лв.), която е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 622 - Разходи от финансови операции. Вземането, предмет на договора, е възникнало съгласно договор за продажба на вземане от 24.01.2020 г., сключен между БОРА ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТЕД, 60 Маркет скуеар, п.к. 364, Б. С. в качеството му на цедент и С. С. - цесионер, с който цедентът прехвърля свое вземане от НЮ ВИЖЪНС ИНВЕСТМЪНТ ИНК, 103 Ш. П. Т. П., В., Махе, Сейшели, представлявано от директора Д. К. по договор за продажба на вземане от 15.12.2014 г. между БОРА ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТЕД и НЮ ВИЖЪНС ИНВЕСТМЪНТ ИНК в размер на 700 000,00 лв. на цесионера ЗП С. К. С., срещу цена в размер на 700 000,00 лв.

В РД е описано, че договорът за цесия между продавач (цедент) и купувач (цесионер) представлява финансов инструмент по смисъла на т. 1 от СС № 32 - Финансови инструменти, визирани са чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и определението за „пазарна цена“ по § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, направено е позоваване на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС за „безвъзмездна“ доставка. Прието е, че в случая е налице отклонение от данъчно облагане, тъй като ревизираното лице отчита загуба за 2020 г. чрез отчитане на значителни разходи от операции с финансови активи. Отчетените разходи по дебита на сметка 622 - Разходи по операции с финансови активи общо в размер на 1 728 219,84 лв. (396 219,84 лв. + 666 000,00 лв. + 666 000,00 лв.) не са признати за данъчни цели и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО техният размер не е взет предвид при определяне на данъчната основа. Тези констатации са приети от органите по приходите и са отразени в ревизионния акт.

Същите са били оспорени при административното обжалване на РА, като директорът на Дирекция ОДОП Пловдив, при ЦУ на НАП е намерил изложените в жалбата аргументи за неоснователни. Прието е, че мотивиран е изводът на ревизиращите органи, че изследваните сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. С отчетената загуба, представляваща разликата между стойността на актива и продажната цена, неоснователно е намален счетоводният финансов резултат на ревизираното лице за 2020 г. Прехвърлянето на вземане (цесия, в настоящия случай възмездна) е нетипична търговска сделка от финансов характер. Приложим за счетоводното й отчитане е СС № 32 - Финансови инструменти, в който вземанията се класифицират като финансови активи. Съгласно т. 11.5., б. „г“ от СС № 32, при отписване на финансов инструмент поради прехвърляне, резултатът от сделката се отчита като текущ финансов приход или текущ финансов разход. Отчетено е обстоятелството, че финансовите активи са закупени и продадени в период по-малък от една година ревизираното лице, независимо че не осъществява земеделска дейност е пристъпило към финансови операции, свързани с покупко-продажба на финансови активи.

Изложени са мотиви, че използвайки формата на цесия, ревизираното лице е целяло отписване на вземанията си от описаните по-горе длъжници и по този начин неправомерно е намален счетоводният финансов резултат за 2020 г. В случая прикритото действие от страна на ревизираното лице е отписване на задължения, симулирайки тяхната продажба.

С оглед на това е отхвърлена жалбата в тази част.

Предвид изложеното, с оглед декларираните от ЗП С. К. С. данъчни загуби от минали години (за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. съответно в размер на 290 230,00 лв., 154 684,00 лв. и 485 488,43 лв.) и установената в хода на административното обжалване данъчна загуба за 2019 г. - 863 444,01 лв., през 2020 г. на основание чл. 70 и сл. от ЗКПО може да бъде пренесена данъчна загуба в размер на 1 793 846,44 лв., респ. установеният от ревизиращите органи данъчен финансов резултат се изменял от 2 580 802,16 лв. на 1 853 492,16 лв.

С оглед установената данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 853 492,16 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, при данъчна ставка от 15 на сто и съобразяване с разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от с.з. - 278 023,00 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за невнесените в срок суми е дължима и съответна лихва в размер на прилежащи лихви 136 802,02 лв. вместо приетите в РА от 190 483,52 лв.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице разходите от счетоводна сметка 111 „Допълнителни резерви“ в размер на 1 163 696,48 лева, представляват неизползвани текущо през съответните години амортизации. Според ревизионният екип взетата през 2020 година операция със сума 1 163 695,84 лева, трябва да бъде отразена в разходите през 2019 година, на основание чл. 77 от ЗКПО. Разходи от 1 163 695,84 лева не се признават за данъчни цели през календарната 2020 година, но съгласно член 77 ал. 2 от ЗКПО се признават през 2019 година. С покана по чл. 103 от ДОПК № П-16001624019405-177-002 от 16.02.2024г. на ревизираното лице С. К. С. е връчена покана за подаване на коригираща декларация по чл. 50 от ЗДЦФЛ за 2020 година, в която да коригира декларирания размер на разходите си за 2020 година, като намали тези разходи със сумата от 1 163 695,84 лева. От страна на лицето не е подадена коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020г. На основание чл. 78 от ЗКПО отчетените разходи по дебита на счетоводна сметка 609 ,Други разходи“ през календарната 2020г. в размер на 1 163 695,84 лева, по причина, че се отнасят за друг отчетен период, в случая за 2019 година, не се признават за данъчни цели през 2020 година и със тях следва да се коригира размера на декларирания счетоводен финансов резултат за 2020 година. Земеделски производител С. К. С. прекратява дейността си през 2018 година. Полученото през 2019 година от ДФ „Земеделие“ остатък от финансиране в размер на 734 710,00 лева е осчетоводено /отчетено/ по сметка 750 „Приходи от финансиране“, която е приключена със сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“. Останалите неначислени в пълния им размер амортизации, през годините, когато са експлоатирани активите са доначислени до законово признатия им размер, като общо всички доначислени амортизации възлизат на 1 163 695,84 лева начислени по кредита на сметка 241, но неправилно са отразени през 2019 година по дебита на сметка 111 „Други резерви“ вместо по дебита на счетоводните сметки отчитащи разходите. За конкретния актив ревизираното лице е ползвало по-малко от полагащата му се амортизационна норма /до 30%/ и остатък който се формира от неизползваната амортизация, не е отразен счетоводно и текущо през текущата 2019 година в разходните сметки, а е отразен в размера на разходите през следващата 2020 година. Сумата в размер на 1 163 695,84 лева е намерила отражение в размера на разходите за следващата 2020 година. С приключване на дейността по огушване на патици, всички приходи и разходи във връзка с тази дейност следва да бъдат отразени в един и същ данъчен период, спазвайки счетоводното законодателство и по специално принципа на съпоставимост на цриходите с разходите. На това основание разходите на ЗП С. К. С. са увеличени през 2019 година със сумата в размер на 1 163 695,84 лева, като със същата сума следва да се коригират разходите на лицето за календарната 2020 година. На основание чл. 78 от ЗКПО следва да се извърши корекция /увеличение/ на декларирания размер на разходите за 2019 година със сумата от 1 163 695,84 лева, като със същата сума следва да се намалят декларираните разходи за 2020 година. Земеделски производител С. К. С. прекратява дейността по огушване на патици през 2018 година, във връзка с издадената заповед за спиране от РИОСВ - Бургас; през 2019 г. остатъкът от финансирането, получено от ДФ „Земеделие“ в размер на 734 710,00 лева е отчетено като приход; „доначислени са амортизации на активите в размер на 1 163 695,84 лв. по кредита на сметки 241, но неправилно са отразени през 2019 г. по дебита на сметка 111 „Други резерви“, вместо по дебита на сметките, отчитащи разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ЗКПО, когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец, е заключено, че „активите е следвало да се отпишат от ДАП през м. януари 2019 г. и за тях не се следва данъчна амортизация“. Съгласно Решение № 387 от 14.11.2025 година ревизиращите органи обосновано са извършили увеличение на счетоводния финансов резултат за 2019 г. със сумата от 1 163 696,48 лв., представляваща счетоводната балансова стойност на активите, закупени с финансиране от ДФ „Земеделие“. В мотивите на РД неправилно и необосновано ревизиращите органи са извършили промяна на декларирания счетоводен финансов резултат за 2019 г., вместо да извършат регулиране на същия по реда на ЗКПО. Съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК органът по приходите в хода на административното обжалване установената от ревизиращите органи данъчна загуба за 2019 г. се изменя от 136 134,01 лв. на 863 444,01 лв. (136 134,01 лв. + 727 310,00 лв.).

По сметка 609 „Други разходи“ са отразени разходи в размер на 732 567,48 лева, осчетоводени от счетоводна сметка 121/7 "Не покрита загуба от минали години“.

Съгласно Протокол № 1934555 от 11.10.2024 година сума в размер на 732 567,48 лева, осчетоводена по сметка 609/121 през 2020 година е формирана от:

5.1 50% от амортизации за сметка на земеделския производител: - 1 458 620 лева;

5.2 Осчетоводени разходи за амортизации по години: 2016г. - 146 062 лева; 2017г. - 290 924 лева; 2018г. - 290 924 лева;

Общо по сметка 204 „Активи“ - 727 910 лева;

5.3 Полагаща се амортизация 1 458 620 лева -727 910 лева = 730 710 лева не ползвана амортизация за счетоводни цели + 2 000 лева остатък от софтуер: 732 710 лева считано към 31.12.2018 година.

5.4 В сума в размер на 732 710 лева са включени по сметка 609 - 732 567,48 лева за 2020 година и 290 924 лева начислени амортизации през 2019 година, не приспадната от счетоводна сметка 609/2020 година. След приспадане на осчетоводената за 2019 година амортизация в размер на 290 924 лева /441 786 лева - 5 000 лева за софтуер/, не осчетоводена амортизация за 2020 година в размер на 436 786 лева.

Съгласно решението на РА ревизията не кредитира начина на осчетоводяване и дадените обяснения относно сумата отчетена по сметка 609 „Други разходи“ в размер на 732 567,48 лева, представляваща част от салдото по счетоводна сметка 121/7 „Непокрита загуба от минали години“, не признава сумата за текущ разход за дейността на земеделски производител С. К. С. и на основание чл. 26, ал.1 и 2 от ЗКПО извършва увеличение на счетоводния финансов резултат за 2020 година.

Същевременно по отношение на договорите за продажба на вземания, които са спорни между страните вещото лице е приело следното :

1. Анализа на Договор за продажба на вземане от 09.12.2020 година С. К. С. в качеството си на цедент продава на загуба свое вземане от „Промюлар“ ЕООД, [ЕИК] в размер на 544 219,84 лева на цесионера „Холид“ ЕООД, [ЕИК] за сумата от 148 000,00 лева. В резултат се формира разлика от 396 219,84 лева /544 219,84 лева - 148 000,00 лева), осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 622 „Разходи от финансови операции“.

Вземането по горепосоченият договор е резултат от продажба на вземане от 30.12.2019 година, между „Ависпал“ ООД, [ЕИК] в качеството на цедент и С. К. С. в качеството на цесионер.

Съгласно предмета на договора „Ависпал“ ООД прехвърля свое вземане от „Промюлар“ ЕООД, [ЕИК] в размер на 544 219,84 лева, представляващо остатък по договор за паричен заем от 04.10.2016 година на С. К. С. срещу цена в размер на 544 219,84 лева.

Номинален размер на вземането - 554 219,84 лева

Продажна цена на вземането - 148 000,00 лева

Разлика между номинален размер на вземането и продажна цена - 396 219,84 лева

Пазарен процент на покупка на дълга 26,70 процентни пункта от номиналната стойност.

Анализ на финансовите показатели на

Отчетна 2016 година - счетоводна загуба Отчетна 2017 година - счетоводна загуба Отчетна 2018 година - счетоводна загуба Отчетна 2019 година - счетоводна загуба Отчетна 2020 година - счетоводна загуба

Анализ на финансовите показатели на „Холид“ ЕООД, [ЕИК]:

Отчетна 2016 година - счетоводна загуба - 132 хил. лева

Отчетна 2017 година - счетоводна загуба - 156 хил. лева

Отчетна 2018 година - счетоводна загуба - 121 хил. лева

Отчетна 2019 година - счетоводна загуба - 534 хил. лева

Отчетна 2020 година - счетоводна загуба - 3 194 хил. лева

Анализ на финансовите показатели на „Ависпал“ ЕООД, [ЕИК]:

Отчетна 2016 година - счетоводна печалба Отчетна 2017 година - счетоводна печалба Отчетна 2018 година - счетоводна загуба Отчетна 2019 година - счетоводна загуба Отчетна 2020 година - счетоводна загуба

2. Анализ на Договора за продажба на вземане от 07.12.2020 година при който С. К. С. в качеството на цедент, продава свое вземане от „Бора Инвестмънтс Лимитед“, 60 Маркет скуеар, п.к, 364, Б. С. в размер на 700 000,00 лева на цесионера „Сами Мийт БГ“ ЕООД, [ЕИК] за сума в размер на 34 000,00 лева.

Формирана е разлика /загуба/ в размер на 666 000 лева /700 000,00 лева - 34 000,00 лева/, осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 622 „Разходи от финансови операции“.

Вземането по горепосоченият договор е резултат от продажба на вземане от 03.01.2020 година между С. К. С. и „Холид“ ЕООД.

От страна на ревизираното лице е представен Договор за продажба на вземане от 03.01.2020 година.

Съгласно горепосоченият договор „Ависпал“ ООД в качеството на цедент, прехвърля своето вземане от „Бора Инвестмънтс Лимитед“ в размер на 700 000,00 лева на цесионера, земеделски производител С. К. С., а не на „Холид“ ЕООД.

Номинален размер на вземането - 700 000,00 лева

Продажна цена на вземането - 34 000,00 лева

Разлика между номинален размер на вземането и продажна цена - 666 000,00 лева Пазарен процент на покупка на дълга 4,86 процентни пункта от номиналната стойност.

3. Съгласно Договор за продажба на вземане от 07.12.2020 година, С. К. С. в качеството на цедент, продава свое вземане от „Ню Вижън Инвестмънт Инк“, 103 Ш. П. Т. П. В., Махе, Сейшели на цесионера „Сами Милт БГ" ЕООД, [ЕИК] за сума в размер на 34 000,00 лева.

Формирана е разлика /загуба/ в размер на 666 000 лева /700 000,00 лева - 34 000,00 лева/, осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 622 „Разходи от финансови операции“.

Вземането по горепосоченият договор е резултат от продажба на вземане от 24.01.2020 година между „Бора Инвестмънтс Лимитед“, 60 М. С., п.к. 364, Б. С. в качеството на цедент и С. К. С. в качеството на цесионер, прехвърля свое вземане от „Ню Вижън Инвестмънт Инк“, 103 Ш. П. Т. П., В., Махе, Сейшели /NEW VISIONS INVESTMENT, INC, 103 Sham Peng Tong Plaza, Victoriq, Mace, Seychelles/ представлявано от директора Д. К. по Договор за продажба на вземане от 15.12.2014 година, между „Бора Инвестмънтс Лимитед“ и „Ню Вижън Инвестмънт Инк“ в размер на 700 000,00 лева на цесионера земеделски производител С. К. С..

Номинален размер на вземането - 700 000,00 лева

Продажна цена на вземането - 34 000,00 лева

Разлика между номинален размер на вземането и продажна цена - 666 000,00 лева

Пазарен процент на покупка на дълга 4,86 процентни пункта от номиналната стойност.

Дейността на агенциите за събиране на вземания /колекторски фирми/ в България е регламентирана от Закона за събиране на вземанията със задължителна регистрация в Комисията за защита на потребителите.

Българските колекторски фирми изкупуват необслужвани вземания /чрез цесия/ на пазарен принцип.

Размерът на пазарния процент за изкупуване на дълга варира в интервала от 5% до 25% от номиналната стойност на дълга.

Размерът на процента се определя на база давност, вид /произход/ на дълга /вземането/ наличие или отсъствие на обезпечение.

Без да са обект на унификация или методологична регламентация на пазарен принцип в България в практиката се използват пазарни нива в диапазони както следва:

• Много стари задължения /период на давност над 3-5 години/, без обезпечение, трудно събираеми дългове /вземания/ без заведени изпълнителни дела от 5% до 10% от номиналната стойност на дълга;

• Дългове или просрочени задължения със стандартен произход /мобилни оператори, бързи кредити, задължения за комунални услуги/ в рамките на давностния срок от 10% до 15% от номиналната стойност на дълга;

• Дългове с относително кратка история на възникване, наличия на обезпечения, заведени или стартирали съдебни производства 15% до 25% от номиналната стойност на дълга.

За времева категоризация /период на забава/ на задължения по кредити се прилага обща 5 годишна давност за главница и 3 годишна давност за лихви.

Договора за продажба на вземане от 09.12.2020 година С. К. С. в качеството си на цедент продава на загуба свое вземане от „Промюлар“ ЕООД се отнася за продажба на вземане от 30.12.2019г., което е остатък от договор за паричен заем от 04,10.2016 година.

, Като се отчита датата на първоначалното възникване на вземането, давностния период /периода на съществуване на вземането/ надхвърля 4 годишен период /остатъчен период до достцгане на петгодишна давност по малък от една година/ и финансовото състояние на длъжника „Промюлар“ ЕООД /пет поредни години с отрицателен финансов резултат в т.ч, и 2020 година - пазарен процент на покупка на дълга в размер на 26,70 процентни пункта от номиналната стойност, съответства на справедливата пазарна цена на вземането към съответната дата.

В ДОПК, ЗКПО и Наредба Н-9 от 14.08.2006г. не са налице механизми и правни способи за определяне на справедлива пазарна цена на института „продажба на вземания“.

Размерът на справедливата пазарна цена на процента за продажба /покупка/ на вземания, се определя на пазарен принцип.

Експертизата е на мнение, че:

Цената за продажба на вземане, предмет на Договор за продажба на вземане от 09.12.2020 година с който С. К. С. продава свое вземане от „Промюлар“ ЕООД, [ЕИК] в размер на 544 219,84 лева на цесионера „Холид“ ЕООД, [ЕИК] за сумата от 148 000,00 лева са съпоставими със справедливите пазарни цени на вземането към датата на сключване на съответния договор за цесия.

Цените за продажби на вземанията, посочени в Договора за продажба на вземане от 07.12.2020 година при който С. К. С., продава свое вземане от „Бора Инвестмънтс Лимитед“ в размер на 700 000,00 лева на цесионера „Сами Мийт БГ“ ЕООД, [ЕИК] за сума в размер на 34 000,00 лева и

Договор за продажба на вземане от 07.12.2020 година с който ЗП С. К. С., продава свое вземане от „Ню Вижън Инвестмънт Инк“, 103 Ш. П. Т. П. В., Махе, Сейшели в размер на 700 000 лева на цесионера „Сами Милт БГ" ЕООД, [ЕИК] за сума в размер на 34 000,00 лева

Като се отчита датата на първоначалното възникване на вземанията /период на съществуване приблизително 1 година и липсата на информация за финансовото състояние на длъжниците „Бора Инвестмънтс Лимитед“ и „Ню Вижън Инвестмънт Инк“, 103, експертизата е на мнение, че процент на реализирана продажба 4,86 пункта, при обичайна долна /минимална/ граница на справедливите пазарни цени в размер на 5% на вземането към датата на сключване на съответния договор за цесия е съизмерим при наличие на финансово икономическа информация.

Заключението на вещото лице съдът кредитира с доверие, доколкото същото сочи установените обстоятелства и анализира вида на разходите, както и съотношенията между стойностите на задълженията, закупени и в последствие продадени от РЛ. В съдебно заседание също дава подробни разяснения за начинът по който е достигнало до изводите си. Същевременно вещото лице не излага правни изводи по поставените задачи, поради което и няма основание заключението му да не се кредитира с доверие.

При така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ обосновава следните правни изводи:

Оспорва се в срок, подлежащ на обжалване ревизионен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването и жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

РА, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден от ръководителя на ревизията и от лицето, което я е възложило. Генериран е като електронен документ, за което по преписката на диск са представени доказателства за наличие на ел. подписи. За материална и териториалната компетентност на органите по приходите са представените заповеди на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. ЗВР е издадена от определеното лице да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

На следващо място се приема, че са спазени процесуалните правила за извършването на ревизията. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Оспореният РA съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размера на обжалваните задължения.

Не са допуснати процесуални нарушения вкл. релевираните такива. Относимите факти са установени правилно и няма непълнота по тяхното попълване, като спорът между страните е по същество във връзка с интерпретацията на установените факти.

Договорът за прехвърляне на вземания (цесия) представлява правна сделка, при която вземането от цедента преминава върху цесионера и той става нов кредитор, замествайки прехвърлителя. Когато придобиването и продажбата на вземания са станали през кратък период от време, без да е налице логично икономическо основание за драстична промяна в тяхната стойност, е налице отклонение от данъчно облагане. В тези случаи финансовият резултат се увеличава с отчетената счетоводна загуба, формирана от разликата между номиналната и продажната стойност на вземането.

В конкретния случай спорно между страните е дали има основание да се приеме преследване на нелегитимна цел от ревизираното лице – отклонение от данъчното облагане или не.

Дали има или не действителна цесия следва от правния анализ на клаузите на договора. Съдът не споделя изложените аргумент от органите по приходите, които водят извод че има доказателство за недобросъвестност в действията на ревизираното лице, тъй като не са представени доказателства за плащане по договорите, независимо че договорените срокове са изтекли. Това обстоятелство безспорно е налице, но неизпълнението на задължение от едната страна по определени облигационни отношения не води автоматично до извод за недобросъвестност на другата страна. Такъв извод не е изключен, но същият следва да почива на задълбочен анализ на установените факти. В конкретния случай не се установяват сделки между свързани лица. Отделно от това периодът от време между придобиването на вземанията и продажбата на същите не е малък. Следва да се отчита, че продажните цени не са занижени. Установено е, че цените посочен в процесните договори за продажби на вземания, при отчитане на пазарните, икономически и финансови условия, при съответната обосновка за механизма и обхвата на това влияние /въздействие/ имат характеристики на съпоставимост със справедливите пазарни цени на всяко от тези вземания, отчетени към датата на сключване на съответния договор за цесия. Отклонение от 0.14 % между установеното съотношение между два от договорите и средното за страна от 5 % не е толкова значително, че да води на извод че са налице привидни сделки, което да е разчетено като друга цел, правилно разчетена като в отклонение на данъчното облагане.

По силата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Според § 1, т. 14 ДР ЗКПО пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР ДОПК, т. е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Разпоредбата на § 1, т. 10 ДР ДОПК изрично посочва методите за определяне на пазарната цена, като препраща към реда и начина, регламентиран с Наредба Н-9/14.08.2006 г. на Министъра на финансите.

Съгласно чл. 2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., същата е приложима и при определяне на пазарни цени по сделки между несвързани лица в предвидените от закона случаи. В чл. 4 от наредбата е предвидено, че прилагането на методите за определяне на пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Според чл. 5 методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка, а съгласно чл. 6 за целите на това сравнение се извършва анализ на съпоставимостта въз основа на посочените в наредбата фактори.

С оглед на изложеното, определянето на данъчната основа се извършва въз основа на обосновани пазарни цени по реда на Наредба № Н-9/2006 г. Органът по приходите е длъжен да извърши реален анализ на съпоставими сделки и да приложи конкретен метод за определяне на пазарната цена. В случая такъв анализ не е извършен. Основателно е възражението на касатора, че органите по приходите не са приложили нито един от методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, не са извършили анализ на съпоставимост, не са анализирали съпоставими неконтролирани сделки. Вместо това са приели, че сделките са фиктивни с оглед липса на плащане.

Както вече беше посочено, заключението на вещото лице е кредитирано от съда и следва да се посочи, че установените цени на прехвърляне са съотносими към средното за страната.

В допълнение следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство не са установени фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че сделката е сключена с цел отклонение от данъчно облагане. Липсват доказателства за изкуствено формиране на условията по договорите или за симулативност на същите.

Ето защо и съдът приема, че неправомерно разходи по дебита на сметка 622 - Разходи по операции с финансови активи общо в размер на 1 728 219,84 лв. (396 219,84 лв. + 666 000,00 лв. + 666 000,00 лв.) не са признати за данъчни цели и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО техният размер не е взет предвид при определяне на данъчната основа.

Ето ще следва да бъде отменен оспорения ревизионен акт, изменен в частта по ЗКПО, с оглед незаконосъобразност на направените изводи по отношение на тази част.

При този изход на спора, ще следва да бъдат определени разноските на страните. С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски за уважаване на жалбата. Предвид на това се установява, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателят разноски в размер на 16 887, 92 евро от които 16 552,36 евро (32 373.60 лева) адвокатски хонорар, 25,56 евро (50 лева) държавна таска и 300 евро депозит за вещо лице.

Така мотивиран, Административен съд Пловдив, V– състав: