Решение № 312 от 25.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 315/2023 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №2 от 04.01.2023 г., постановено по т.д.№8/2022 г. по описа на Окръжен съд-П., е решено, че ПО ИСКА, предявен от Н. И. П., ЕГН- ••••••••••, гр. П., ул. Б. № •••••по който съищец е „У Б ”АД, се осъжда ответникът “К. Ж. (С. AS)” АД, със седалище-П. бул. О. •••••., действащо на територията на Република България чрез: К. Ж. -К. Б., вписан в ТР с ЕИК ••••••••, гр.С. •••••••••, да заплати на основание чл.382 ал.1 КЗ на „У Б“ АД, ЕИК •••••• сумата от 42646, 20лв., представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка „••••••••••••••••••••••••••9г., обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за банков ипотечен кредит от 02.12.2019г. с пълна отговорност на физическо лице, сключен между „У Б ”АД и И. Д. П., ведно със лихва за забава в размер на 995, 00лв. за периода от 26.10.2021г. до 17.01.2022г. и законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022г.до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъден К. Ж. (С. AS.) АД, със седалище-П. бул. О. •••••., действащо на територията на Република България чрез: К. Ж. -К. Б., вписан в ТР с ЕИК ••••••••, грС., ••••••••••••. да заплати на ищцата Н. И. П. на основание чл.78 ал.1 ГПК деловодни разноски в размер на 5016, 00лв. Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от “К. Ж.”АД, регистрирано в П. Т. С. Р. Ф. под №•••••••••, действащо чрез К в Р “К. Ж., К. Б.”КЧТ, регистриран в ТР към Агенция по вписванията, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. Х. Б. № ••••••••, като въззивната жалба е подадена чрез пълномощника на дружеството-жалбоподател адв. В. Р..В същата жалба е изразено становище, че обжалваното решение е неправилно и постановено в разрез с приетите по делото гласни и писмени доказателства, както и че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съдопроизводствени нарушения, които са довели до неправилен извод при постановяване на крайния съдебен акт на ОС-П..Според жалбоподателя, неправилно първоинстанционният съд не е приел наведените в отговора на ИМ и в допълнителния отговор възражения, че се касае за изключен риск по застрахователния договор.Счита, че с оглед на изложени в жалбата факти за осъществени прегледи във връзка с алкохолна болест при лицето И. Д. П., както и с оглед на направените констатации от вещите лица по делото, че “причините за остър панкреатит в 90 % от случаите са алкохол или камъни в жлъчните пътища”, то може да се направи обосновано заключение, че пряката причина за смъртта на г-н П. /остър панкреатит/ е в причинно-следствена връзка с негово предходно заболяване, свързано с “алкохолизъм”.Намира, че въпреки категоричните данни за пряка връзка между смъртта и предходно заболяване на г-н П., първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва такава връзка между двете заболявания. В жалбата са изложени и съображения, че първоинстанционният съд е е възпрепятствал възможността жалбоподателят да докаже по безспорен начин твърдението си за наличие на връзка между двете горни заболявания, като не е допуснал повторна в отговор на въпроса дали е било налице заболяване “алкохолизъм” при г-н П. и налице ли е връзка между него и смъртта на последния. Развива и аргументи, че още в отговора на ИМ ответникът е изложил аргументи, че отказът му за изплащане на застрахователно обезщетение е базиран на разпоредби в Общите условия и по-конкретно разпоредбите на т.12.1 и т.12.2, като именно в т.12.1 са посочени някои от заболяванията/състоянията, които застрахователят не покрива, в случай, че застрахователното събитие е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, за което застрахованият е получил медицинско консултиране и лечение.Жалбоподателят твърди, че едно от тези заболявания е именно алкохолизма и злоупотребата с алкохол и от приетите по делото медицински документи по категоричен начин се е установило, че г-н П. е бил лекуван нееднократно за негова алкохолна зависимост, болест, която според жалбоподателя е в причинно-следствена връзка и с острия панкреатит, довел до неговата смърт.Позовава се и на довода, че застрахованият е имал възможност да декларира, че страда от подобен род заболяване /алкохолизъм/ и че прилага лечение за него, като в последното поле на собственоръчно попълнената от него декларация отбележи това обстоятелство.Това обаче не било сторено, според твърдението на жалбоподателя, и поради това същият счита, че своевременно е въвел твърдението за изключен риск, съгласно приложимите Общи условия по застраховката, които условия не са били оспорени приживе от застрахованото лице, не са били оспорени и с исковата молба, депозирана от негов наследник. На следващо място, във въззивната жалба се изложени съображения срещу приетия в първоинстанционното решение извод за наличие на неравноправна клауза в Общите условия и поради това-за нищожност на същата клауза.Жалбоподателят счита, че в конкретния случай не се касае за неравноправна клауза и аргументира това си становище с конкретно развити в жалбата доводи и обстоятелства.. В заключение, въз основа на всички изложени в жалбата аргументи, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли изцяло предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан.Моли да му се присъдят сторените по делото разноски. Моли в случай, че процесуалният представител на другата страна претендира адвокатско възнаграждение, по-голямо от предвидения минимален размер, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Въззиваемата Н. И. П. е подала в законния срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв. В. К..В същия отговор оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че обжалваното решение, с което иска й е уважен изцяло, е обосновано и законосъобразно.Излага конкретни съображения за обосноваване на това становище.Претендира разноски. От ответника по въззивната жалба “У Б”АД с ЕИК ••••••, конституиран като съищец в първоинстанционното производство на основание чл.26, ал.4 от ГПК, не е подаден отговор на жалбата и не е взето становище по нея. Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна СМЕ в отговор на въпроси, формулирани от жалбоподателя, но с протоколно определение от 28.06.2023 г. Въззивният съд е оставил без уважение същото доказателствено искане. Други доказателствени искания не са заявени от страните в настоящото въззивно производство. Пловдивският апелативен съд, като се запозна с акта, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателя оплаквания, а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК, Пловдивският апелативен съд намира, че същото решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата писмена форма, решението е подписано, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира, че решението е процесуално допустимо и в частност-че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска, с който е сезиран и който иск е допустим. По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение, преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното: По т.д.№8/2022 г. по описа на ОС-П. Н. И. П. е предявила иск против “К. Ж. (С. AS.)” АД, със седалище-П., бул. О. •••, действащо на територията на Република България чрез: К. Ж. -К. Б., вписан в ТР с ЕИК •••••••• и със седалище в гр.София, с който е поискала ответникът да бъде осъден да заплати на основание чл.382, ал.1 КЗ във вр. с чл.134, ал.1 от ЗЗД на “У Б”АД сумата от 42 646, 20 лв., представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка „••••••••••••••••••••••••••9г., обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за банков ипотечен кредит от 02.12.2019г., сключен между „У Б ”АД и И. Д. П., ведно със лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.Поискала е също така, ответникът да заплати на посочената банка и сумата от 995 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ върху главницата за периода от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г.-датата на завеждане на ИМ пред съда. В исковата молба са изложени следните основни твърдения: Ищцата твърди, че е майка и наследник по закон на И. Д. П., починал на 30.08.2021 г. в хирургичното отделение на “М. - П.”АД на 41 годишна възраст.Твърди, че в издадената епикриза като основна диагноза, при която неуспешно е лекуван пациента, е посочен “остър панкреатит”.Твърди се още, че приживе наследодателят й И. П. и “У Б”АД са сключили договор за ипотечен кредит от 02.12.2019 г., по който била усвоена сума в размер на 43 000 лв., платима съгласно погасителен план с краен срок-02.12.2049 г. Твърди се на следващо място, че за обезпечаване финансовия риск по кредита, кредитодателят ( явяващ се и застрахователен посредник) е застраховал при условия на групова застраховка при общи условия в своя полза неимуществени блага на кредитополучателя в К. Ж. -К. Б. и К. Общо застраховане-К. Б., удостоверено със сертификат за застраховка „К. п. и з. ••••с”№ Пакет ••••••••г., като е било договорено застраховката да покрива риска „смърт” настъпила в резултат на злополука или заболяване, при срок на застраховката равен на срока на кредита. Предвид, че към датата на застрахователното събитие - 30.08.2021г., по кредита е налична непогасената част общо в размер на 42 646.20лв., в.т.ч. главница и лихви, ищцата уведомила кредитора, който обаче не предявил застрахователна претенция срещу застрахователя. На 08.09.2021г.ищцата уведомила застрахователя за настъпилото застрахователното събитие с искане К. Ж.-К. Б. да заплати на “У Б” АД посочената сума, представляваща непогасената част от задължението по договора. Твърди се, че с писмо изх.№8850/26.10.2021г. К. Ж.-К. Б. (приподписано и от съзастрахователя „К. Общо застраховане” К. Б.) са отказали плащане на застрахователно обезщетение с мотив, че според медицинските документи смъртта на застрахования е в пряка връзка с хронични сърдечно-съдови заболявания, от които застрахования е страдал преди сключването на застраховката-хипотеза която съгласно Общите условия представлявала изрично изключен риск. Ищцата твърди, че застрахования не е страдал от хронични сърдечно‐ съдови заболявания и не такива заболявания и/или техни усложнения са довели до настъпилата смърт.Създадената медицинска документация в лечебното заведение съдържала колебания и противоречия и не изяснявала действителната причина за смъртта.Твърди, че застрахователното събитие е непосредствено причинено от динамично и драматично протекло остро заболяване на коремен орган (остър холецистит или по-вероятно остър панкреатит), което за 3 дни е отнело живота на здрав млад човек и с което лекарския екип в хирургично отделение на „М П” ЕАД не е успял да се справи и като диагностика, и като лечение. Ето защо, в исковата молба се твърди, че е налице покрит, а не изрично изключен риск и застрахователя дължи реално изпълнение на задължението си да заплати уговореното застрахователно обезщетение. Наред с горното, ищцата твърди, че е встъпила в задълженията по кредита, като е приела наследството с извършване на плащания по договора след 30.08.2021 г. и по този начин е встъпила и в правата на застрахования, като по силата на чл.382, ал.1 КЗ е легитимирана от свое име да упражни правото на кредитора да получи от застрахователя дължимото се застрахователно обезщетение, щом самия кредитор бездейства и не предявява застрахователна претенция.Приема с оглед чл. 108 от КЗ, че от датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение ответника е в забава, като за периода от 26.10.2021г. до 17.01.2020г. /датата на завеждане на иска/ на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане в размер на 995 лв. В исковата молба ищцата е поискала на основание чл.26, ал.4 от ГПК да бъде конституирана като съищец по делото банката, в чиято полза ищцата е поискала да бъде присъдено застрахователното обезщетение, а именно-“У Б”АД с ЕИК ••••••.С разпореждане №59 от 02.02.2022 г. и на основание посочената разпоредба от ГПК, окръжният съд е конституирал същата банка като съищец по делото. В депозирано по първоинстанционното дело писмено становище, ”У Б”АД, чрез пълномощника си-юрисконсулт Г. Р., изразява позиция, че поддържа изложените в исковата молба аргументи за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат изцяло уважени с всички законни последици от това, както и да бъдат присъдени на банката направените в първоинстанционното производство разноски.В становището са изложени и конкретни аргументи за допустимостта и основателността на предявените искове.Посочена е и банкова сметка, по която да бъде извършено плащането от ответника. В законния срок е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника “К. Ж.”АД, регистрирано в П. Т. С. Р. Ф. под №•••••••••, действащо чрез К в Р “К. Ж., К. Б.”КЧТ, регистриран в ТР към Агенция по вписванията, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. Х. Б. № ••••••••.В същия е изложил становището си, че счита предявените искове за процесуално допустими, но по същество-за неоснователни. Заявил е, че не оспорва обстоятелството, че Клона е издал индивидуален застрахователен Сертификат по застраховка „К. п. и з. •••••“, пакет ••••••••год. на кредитополучателите по ипотечни кредити („Застраховката“), като в покритието по застраховката е включен И. Д. П., в качеството му на кредитополучател.Но е оспорил исковата претенция за главницата, твърдейки, че в конкретния случай се касае за събитие, което представлява изключен риск по застраховката.Позовал се е на т.11.1 и т.11.2. от приложимите по Застраховката Общи условия, уреждащи случай, при които се изключва отговорността на застрахователя по отношение на риска “Смърт”, като е цитирал в отговора си и съдържанието на посочените точки от Общите условия.В този контекст ответникът е заявил, че от приложената медицинска документация става видно, че застрахованият е страдал от хронични сърдечносъдови заболявания, датиращи много преди началото на Застраховката (март 2019 год.), че е бил редовно лекуван от тези заболявания и че те се намират в пряка причинно-следствена връзка със заболяването, довело до смъртта на застрахования. Ответникът е изложил и твърдението, че при включването на застрахования И. П. в покритието по Застраховката, същият е попълнил собственоръчно „Медицински въпросник за приемане за застраховане“, където не е декларирал наличие на здравословен проблем, свързан със сърдечно-съдово заболяване, въпреки че застрахователят изрично е изброил част от заболяванията, за които не носи риска, в случай, че за тези заболявания е провеждано лечение и са приемани медикаменти, и едни от изброените заболявания са именно „артериалната хипертония“ и „сърдечна недостатъчност“. В конкретния случай счита, че при наличната информация за здравословното състояние на лицето, както и с оглед приложимите ОУ по застрахователния договор, лицето е било информирано, че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за събития, които имат причинно-следствена връзка с предходни заболявания. Отделно от горното ответникът е оспорил обстоятелството, че остатъчният баланс по кредита е в размер на сумата от 42 646.20 лв. В допълнителната искова молба ищцата е изложила обстоятелства във връзка с възражението на ответника относно здравословното състояние на И. П., твърдейки най-обощо казано, че той не е страдал от хронични сърдечно- съдови заболявания, които съзнателно да е скрил при сключване на застраховката и че смъртта му не е настъпила като усложнение от такива хронични заболявания. От ответника е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който е оспорено твърдението на ищцата Н. П., че починалият И. П. не е страдал от сърдечно заболяване, като се поддържа, че такова е било налице още през м.март 2019г., т.е.преди включването на П. в покритието по застраховката.Изтъква се също така, че именно ищцата като майка на починалия в уведомлението до застрахователя е посочила като причина за смъртта инфаркт на 30.08.2021г.Освен това тя е настояла да не се извършва аутопсия за изясняване на точната причина за смъртта на застрахования. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказан по основание и размер иска по чл.382, ал.1 от КЗ и го е уважил изцяло ведно с акцесорната претенция за мораторни лихви в размер на 995 лв.В този контекст съдът е приел за установено, че наследодателят на ищцата е починал вследствие на усложнения от остър некротичен панкреатит и че основанията, изтъкнати от ответника за постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по смисъла на чл.11.1 от общите условия, не са налице.Последният извод окръжният съд е обоснован с позицията си, че не е установено П. да е страдал от сърдечно-съдово заболяване през двугодишния период преди усвояване на кредита и сключване на договора за застраховане на отговорността му като кредитополучател, а освен това, дори да е боледувал от такова заболяване, то същото не е причина за смъртта му, поради което и съгласно разпоредбата на чл.363, ал.4 от КЗ ответникът няма право да откаже изплащане на обезщетение. Наред с горните съображения, първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.11.1 от Общите условия, на която застрахователят се позовава, за да мотивира отказа си и оспорването на предявения иск, е неравноправна и като резултат от това нищожна и не може да произведе правни последици. Оплакванията срещу обжалваното решение, съдържащи се в процесната въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, се концентрират до твърдения за неправилна преценка на решаващия съд, че е неоснователно възражението на ответника за наличие на изключен риск по застрахователния договор и че е неправилна преценката на съда за неравноправност на горната клауза от Общите условия към застрахователния договор, а оттам и че е нищожна тази клауза.Предвид тези оплаквания, въззивният съд дължи преценка в настоящото си решение основно по отношение на поддържаното от ответника възражение за изключен риск и по отношение действителността на клаузата на чл.11.1 от Общите условия. От фактическа страна не е спорно между страните, а и се установява от представеното с исковата молба удостоверение за наследници, издадено от Община П. на 03.09.2021 г., че ищцата Н. И. П. е майка и единствен законен наследник на И. Д. П., починал на 30.08.2021 г.Не е спорно и обстоятелството, че приживе между наследодателя на ищцата-И. П. и “У Б”АД е сключен договор за ипотечен кредит от 02.12.2019 г., по силата на който банката е предоставила на П. ипотечен кредит в размер на 43 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да връща същия на вноски съгласно погасителен план към договора, с краен срок на издължаването му-02.12.2049 г.Тези обстоятелства се потвърждават и от самия договор за ипотечен кредит и погасителния план към него, приложени към първоинстанционното дело в заверени копия.По делото няма спор и за това, че кредита е усвоен от кредитополучателя, а от заключението на назначената по първоинстанционното дело съдебно-икономическа експертиза се установява, че към момента на смъртта му И. П. има непогасено задължение към банката по сключения договор за кредит в размер на 42646, 20 лв., от които главница в размер на 42583, 90лв.и договорна лихва в размер на 62, 30лв. И на следващо място, между страните е безспорно, че за обезпечаване финансовия риск по кредита, кредитодателят (явяващ се и застрахователен посредник) е застраховал при условия на групова застраховка при общи условия в своя полза неимуществени блага на кредитополучателя в “К. Ж. -К. Б.” и “К. Общо застраховане-К. Б.”, удостоверено със сертификат за застраховка „К. п. и з. ••••с”№ Пакет ••••••••г., като е било договорено застраховката да покрива риска „смърт” настъпила в резултат на злополука или заболяване, при срок на застраховката равен на срока на кредита.Самият ответник изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството, че Клона е издал индивидуален застрахователен Сертификат по застраховка „К. п. и з. •••••“, пакет ••••••••год. на кредитополучателите по ипотечни кредити, като в покритието по застраховката е включен И. Д. П., в качеството му на кредитополучател.Наред с това, видно от приложения на л.27-34 от първоинстанционното дело Сертификат за застраховка “Кредитна протекция” и застраховка “66 плюс”, кредитополучателят И. П. е приел застраховането с подписването на сертификата, на общите условия към него и на предоставената му информация по чл.324 и сл.от КЗ. Освен горното, няма спор и по твърдяното от ищцата обстоятелство, че на 08.09.2021 г., същата на основание чл.282, ал.1 от КЗ е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие с искане “К. Ж.-К. Б.” да заплати на “У Б”АД сумата от 42 646, 20 лв., представляваща баланс по кредита, но с писмо изх.№8850/26.10.2021 г., подписано от “К. Ж. -К. Б.” и “К. Общо застраховане-К. Б.”, било отказано плащането на застрахователно обезщетение.Видно от самото писмо, приложено в заверено копие към първоинстанционното дело, отказът е мотивиран със съображения за наличието на данни, установени от представена медицинска документация, че застрахованият е страдал от хронични сърдечно-съдови заболявания, датиращи преди началото на застраховките и имащи пряка връзка с настъпилата смърт, което обстоятелство е изключение от застрахователното покритие. Основният спор между страните пред първата и пред въззивната инстанция е по въпроса имало ли е основание ответникът в качеството му на застраховател да откаже изплащане на застрахователно обезщетение относно настъпилото събитие-смъртта на застрахования И. П. и в тази връзка са спорни и въпросите страдал ли е последния от сочените от ответника предходни заболявания /т.е. заболявания, съществували преди сключването на застраховката/, бил ли е лекуван от тези заболявания и имат ли те причинно- следствена връзка със заболяването, довело до неговата смърт. От фактическа страна се установява, а и ответникът не оспорва, че основното заболяване, причинило смъртта на И. П. е остър хеморагично- некротичен панкреатит, протекъл с бързо прогресиране и задълбочаване, причинил токсико-инфекциозен /септичен/ шок и оттам- сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.Това с категоричност се установява от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещите лица д-р А. П. и д-р М. А. и представеното от вещите лица допълнение към същото заключение, а също и от устните обяснения, дадени от вещите лица в съдебно заседание и отразени в съдебния протокол от 26.10.2022 г.Настоящият съд кредитира същото заключение като обосновано, обективно и професионално извършено, а и като извършено при съобразяване на наличната по делото медицинска документация, отнасяща се до починалия И. П..В частта, отнасяща се до констатациите и изводите на вещите лица за основното заболяване, довело до смъртта на П., ответникът- настоящ жалбоподател не е изложил конкретни възражения срещу експертното заключение, нито се позовава в жалбата си на неверни или необосновани констатации на вещите лица относно същото заболяване, но е оспорил пред първата инстанция същото заключение с твърдения за необоснованост и несъобразяване на цялата налична медицинска документация относно друго заболяване на П., представляващо “алкохолизъм” и имащо според жалбоподателя причинно-следствена връзка с основното заболяване, причинило смъртта му.В този контекст се поддържа в жалбата и довода, че първоинстанционният съд, като не е уважил искането на ответника за назначаване на повторна експертиза по повод на заявеното оспорване на изготвената комплексна експертиза, е препятствал възможността му да докаже по безспорен и категоричен начин твърдението си за наличие на връзка между двете заболявания, довели до смъртта на И. П..Искането на ответника за допускане на повторна експертиза действително е оставено без уважение от първоинстанционния съд, но с това съдът не е допуснал процесуално нарушение, нито пък е нарушил правото на защита на ответника, тъй като последния не е заявил своевременно в преклузивния срок по чл.367 от ГПК, т.е. в срока за отговор на исковата молба, че починалият наследодател на ищцата-И. П. е страдал от заболяването “алкохолизъм” и че именно това заболяване е станало причина застрахователят да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, респективно, че именно това заболяване е в причинна връзка със смъртта на наследодателя.При това положение правилно е прието от първоинстанционния съд, че изясняването на въпроса страдал ли е П. от алкохолизъм е ирелевантен за предмета на спора, очертан с оглед твърденията на ищцата в исковата молба и възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба.В същия отговор ответникът се е позовал на изключен риск по смисъла на т.11.1 и т.11.2 от приложимите по застраховката Общи условия, свързан с наличието на хронични сърдечно-съдови заболявания на П., датиращи много преди началото на застраховката /март 2019 г./, като в тази връзка е изложил и твърдението, че П. е бил лекуван редовно именно от тези заболявания и че основната причина за настъпилата му смърт е в пряка причинно-следствена връзка именно с тези негови предходни сърдечни заболявания.Възражение за изключен риск поради заболяването “алкохолизъм” не е направено в отговора на исковата молба, а по-късното въвеждане на такова възражение е преклудирано и с оглед на това-неподлежащо на преценка по същество. Алкохолизмът /алкохолна зависимост/ като предходно заболяване, укрито от застрахования, се поддържа от ответника в процесната въззивна жалба, но по изложените вече съображения за настъпила преклузия, твърдението за наличие на същото заболяване не подлежи на преценка по същество и в настоящото въззивно производство.За да обоснове липса на преклузия по отношение на възражението си за изключен риск, свързан с посоченото заболяване, жалбоподателят поддържа довода, че още с отговора на исковата молба е въвел твърдението, че отказът му за изплащане на застрахователно обезщетение е базиран на разпоредби в Общите условия и по-конкретно на разпоредбите на т.12.1 и т.12.2, а именно там са посочени някои от заболяванията/състоянията, които застрахователят не покрива /при определени условия/ и едно от тези заболявания е именно алкохолизма и злоупотребата с алкохол.Този довод е неоснователен.Всяко едно възражение се конкретизира с излагане и на конкретните обстоятелства, на които се основава, не само с посочване на приложими за съответния случай правни норми, договорни клаузи или клаузи от Общи условия. Наред с горното, в случая не може да се приеме, че ответникът е узнал за поставена на П. диагноза “хроничен алкохолизъм” едва след изтичане срока за отговор на исковата молба и че поради това възражението му, базирано на твърдението за съществуване на това заболяване, е могло да се заяви и след изтичането на този срок.В това отношение правилно е подчертано от въззиваемата Н. П., че такава диагноза е посочена в епикризата от 30.08.2021 г., издадена от “М. - П.”, както сочат вещите лица д-р А. и д-р П. в обясненията, дадени в съдебното заседание на 26.10.2022 г., а същата епикриза очевидно е била на разположение на ответника преди и в срока за отговор на ИМ, след като той е представил заверено копие от нея със самия отговор на ИМ и затова не може да се приеме, че твърдяния от ответника факт на заболяването “алкохолизъм” при починалия И. П. му е станал известен в по-късен момент, след като е изтекъл срока за отговор на ИМ. Що се отнася до своевременно заявеното от ответника възражение, че в случая е налице изключен риск по смисъла на т.11.1 и т.11.2 от Общите условия, защото П. е страдал от предходни хронични сърдечно-съдови заболявания, датиращи много преди началото на Застраховката, но е укрил съществуването им при включването му в покритието по Застраховката и същите заболявания са в причинна връзка с основното такова, довело до смъртта на П., то това възражение е неоснователно и правилно е прието като такова в обжалваното решение.В тази връзка в заключението на комплексната експертиза и писменото пояснение към него, депозирано по първоинстанционното дело на 20.10.2022 г., експертите посочват, че по данни от епикризата, издадена от Хирургично отделение на “М. - П.”АД от дата 30.08.2021 г., на П. е проведена консултация от д-р С. К. /без посочена специалност/, който е поставил диагноза: Есенциална хипертония, но по данни от справката, предоставена от личния лекар на П., няма регистрирани прегледи, касаещи евентуално налични хипертонична сърдечна болест /ХСБ/ и/или хронична исхемична болест на сърцето /ХИБС/.Според вещите лица, ако все пак се приеме, че П. е страдал от такива заболявания, то не може да се намери причинно-следствена връзка между евентуално наличните хипертонична сърдечна болест и/или хронична исхемична болест на сърцето /ХИБС/ и леталния изход, настъпил вследствие на тежък хеморагично- некротичен панкреатит, усложнен с остра сърдечна недостатъчност и остра дихателна недостатъчност.В същото писмено пояснение от 20.10.2022 г. вещите лица д-р П. и д-р А. са посочили още, че в медицинските документи по делото са налице данни за две консултации, извършени по време на хоспитализация на П., които поставят диагнозата “артериална хипертония”, но според вещите лица, тези консултации са извършени по спешност и в момент, в който П. е бил с мозъчно сътресение и при постъпването му в болницата с остър панкреатит, като в тези стресови ситуации повишаването на стойностите на артериалното кръвно налягане е нормална физиологична адаптивна реакция на организма.В обобщение, имайки предвид изложените обстоятелства, се налага извода, че остава недоказано и съответно на това- неоснователно, твърдението на ответника за съществували предходни сърдечно-съдови заболявания на П., които да са били установени и от които той да е бил редовно лекуван, както и твърдението му за причинно-следствена връзка между такива заболявания и основното такова, довело до смъртта на П.. От друга страна, предявеният от ищцата Н. П. срещу ответника- застраховател иск с правно основание чл.382, ал.1 от КЗ във вр. с чл.134, ал.1 от ЗЗД е допустим и доказан по своето основание и размер.Поначало с такъв един иск /т.нар. косвен иск/ кредитополучателят, чийто живот е застрахован срещу определени рискове, респективно наследниците му, имат правен интерес и активна процесуална легитимация да заявят осъдителна претенция против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката/кредитната компания, като искат /в качеството си на процесуални субституенти, упражняващи чуждо материално право/ осъждането на застрахователното дружество да заплати на банката дължимото застрахователно обезщетение при съответно осъществено застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховката, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.134 от ЗЗД.В случая безспорно се установи, че наследодателя на ищцата е имал сключен с “У Б”АД договор за ипотечен кредит и че за обезпечаване на финансовия риск по кредита, банката-кредитодател е застраховала при условията на посочената по-горе групова застраховка при общи условия в своя полза неимуществените блага на кредитополучателя И. П. в “К. Ж.-К. Б.” и “К. Общо застраховане-К. Б.”, удостоверено със сертификат за застраховка „К. п. и з. ••••с”№ Пакет ••••••••г., като е било договорено застраховката да покрива риска „смърт” настъпила в резултат на злополука или заболяване, при срок на застраховката равен на срока на кредита.Наред с това се установи, че по време на действие на застраховката, т.е. в рамките на срока за застрахователна закрила, кредитополучателят-наследодател на ищцата, е починал от горното заболяване и смъртта му е покрит риск от застраховката, а от друга страна не се установи твърдението на ответника за осъществен изключен застрахователен риск.Наред с това, ищцата като законен наследник на починалия кредитополучател, приела наследството на същия /за което по делото не се спори/, е встъпила в правата на застрахования и по силата на чл.382, ал.1 и ал.3 от КЗ е легитимирана от свое име да упражни правото на кредитора да получи от застрахователя дължимото се застрахователно обезщетение, при положение, че самият кредитор бездейства и не предявява застрахователна претенция.В депозираното по първоинстанционното дело писмено становище банката-кредитор “У Б”АД, конституирана на основание чл.26, ал.4 от ГПК като съищец, изрично е признала, че от нейна страна е налице бездействие по смисъла на чл.134 от ЗЗД, изразяващо се в това, че банката не е упражнила правото си на пряк иск срещу застрахователя, но е изразила готовност за съдействие спрямо ищцата по предявения от нея косвен иск като наследник на застрахованото лице.Освен това е доказан и размера на застрахователното обезщетение, представляващо остатъчното задължение по договора за кредит към момента на смъртта на застрахования кредитополучател, като този размер възлиза на сумата от 42 646, 20 лв. и изцяло покрива претендираната искова главница, т.е. налага се крайният извод за пълната основателност на процесния иск по чл.382, ал.1 от КЗ във вр. с чл.134 от ЗЗД.А предвид основателността на претенцията за главницата, основателна е и претенцията за обезщетение за забавено плащане за исковия период от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г. /датата на подаване на исковата молба пред съда/, за който период обезщетението за забава е в установения по делото и претендиран от ищцата размер-995 лв. В обжалваното решение първоинстанционният съд е констатирал служебно, че клаузата на чл.11.1 от Общите условия, на която ответникът- застраховател се позовава, за да мотивира отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение и с която обосновава оспорването на предявения иск, е неравноправна и като резултат от това нищожна, а съответно на това и неспособна да произведе правни последици.По-конкретно, част от мотивировката на този извод е, че в случая клаузата на изключението, че полицата не покрива всякакви заболявания, за които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза, или от които е бил лекуван, или за които е получавал лекарства преди датата на застраховката, е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, с оглед на което е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.Настоящият съд споделя крайния извод на първоинстанионния за неравноправност на клаузата по т.11.1 от Общите условия, на която ответникът-застраховател е основал възражението си за изключен застрахователен риск.Следва обаче да се уточни, че не цялата като съдържание клауза на т.11.1 от Общите условия следва да се счита за неравноправна, а само частта от нея, предвиждаща изключване отговорността на застрахователя по отношение на риска “смърт” в случай, че “застрахователното събитие е в резултат или пряка връзка с предварително съществуващи заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения или рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране и последващо диагностициране или лечение в 2- годишен период преди влизане в сила на застраховката”.Именно на тази част от клаузата на т.11.1 от Общите условия по застрахователна програма “К. п. ••••••”, се позовава ответникът-застраховател и затова само тази част от клаузата може да бъде предмет на преценка в настоящото исково производство дали е неравноправна, но не и останалата част от съдържанието на посочената клауза, включваща като цяло множество хипотези на освобождаване на застрахователя от задължението за извършване на застрахователно плащане.А посочената релевантна за случая част от клаузата, макар и да не е точно със съдържанието, цитирано в обжалваното решение, действително е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй като и в този й вариант, в който е записана в Общите условия, е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.Наред с това, цитираната част от клаузата на чл.11, т.1 от Общите условия е неравноправна и по смисъла на чл.143, ал.2, т.6 от ГПК, тъй като позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.Тя дава на застрахователя възможността почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно. В процесната въззивна жалба дружеството-жалбоподател поддържа аргумента, че доколкото в случая застрахованото лице няма качеството на страна по застрахователния договор, тъй като договора е сключен между при условията на чл.382 от КЗ и страни по него са банката-кредитор и застрахователя, то същото лице не попада в хипотезата на чл.143 ЗЗП и липсва качеството му на потребител, с оглед на което и не е налице хипотеза на неравноправна клауза в договора.Този аргумент е неоснователен.Вярно е, че процесната сделка /Групова застраховка “К. п. ••••••” пакет А №••••••• г./, е сключена между застраховащия се кредитор /”У Б”АД/ и застрахователя, но спрямо нея намира приложение специалното правило на чл.382, ал.1, изр. последно от КЗ, приравняващо на застраховано лице неучастващия в договарянето кредитополучател.Затова, макар груповата застраховка да има типично съдържание на допълнителна гаранция за отпускаща кредит финансова институция срещу риска от непредвидени финансови заструднения на кредитополучателя, тя има за обект нематериални блага-живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които по принцип са предмет на застрахователна закрила по личните застраховки – „Живот” и „Злополука” (чл. 456 КЗ) и се сключва за негова сметка след предварителното му писмено съгласие за това( чл. 382, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 443, ал. 1 КЗ). Съответно, макар и да не е участвало в първоначалното договаряне между застраховащ и застраховател, законът признава на кредитополучателя права на застрахован (по смисъла на пар. 1 т.1 от ДР на КЗ) и съответно такова лице има и качество ползвател на застрахователната услуга( чл. 2 ал.2 пр. 2 от КЗ). По аргументите, възприети в мотивите на ТРОСТК № 1/2014 г., които не са загубили значение въпреки промяната на употребеното понятие в по-новия текст на КЗ, застрахованото лице следва да може да се ползва и от защитата срещу неравноправно договаряне, предвидена в полза на физически лица, договарящи се с доставчици извън професионалните си интереси( пар. 13 т.1 от ДР ЗЗП), като волята му като елемент от договарянето му с търговеца- застраховател се съдържа в съгласието за обвързване с общите условия на застрахователя при включването му от застраховащата банка-кредитор в групата на застрахованите лица.В случая кредитополучателят е бил обвързан с общите условия на застрахователя с подписването на посочения по-горе сертификат за застраховката и е придобил правата на застрахован по смисъла на §1, т.1 от ДР на КЗ и съответно на това има качеството на ползвател на застрахователна услуга, който може да се ползва от защитата срещу неравноправно договаряне.В крайна сметка, предвид изложените съображения, разпоредбите за неравноправни клаузи, визирани в ЗЗП намират приложение в конкретния случай и подлежат на съобразяване, включително и служебно от съда при разглеждането на конкретния правен спор. Предвид гореизложеното се налага извода, че коментираната част от клаузата на чл.11.1 от Общите условия, на която ответникът се е позовал за обосноваване възражението си за изключен застрахователен риск, е неравноправна и нищожна и не може да бъде основание за отхвърляне на иска по чл.382, ал.1 КЗ във вр. с чл.134 от ЗЗД, дори и да бе установено по делото, че наследодателят на ищцата е страдал от недекларирани и предхождащи сключването на застраховката сърдечни заболявания. В заключение, предвид всички изложени по-горе съображения, се налага крайния извод, че предявеният иск по чл.382, ал.1 от КЗ е основателен и доказан в пълния му предявен размер, а е такава и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което е правилно и ожалваното първоинстанционно решение, с което същите искове са уважени изцяло и е осъден ответникът да заплати исковите суми в полза на банката-съищец, както е и поискано от ищцата-процесуален субституент.Ето защо въззивната жалба е изцяло неоснователна и като такава не следва да се уважава, а обжалваното с нея първоинстанционно решение ще се потвърди изцяло като правилно. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, дружеството- жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата Н. П. съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 4500 лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение по представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата и адв. К. на датата 03.04.2023 г. и удостоверяващ плащането в брой на договореното адвокатско възнаграждение в посочения размер. Мотивиран от горното съдът