Решение № 277 от 2.3.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 173/2025 г.

Производството е образувано по жалба на СДРУЖЕНИЕ „ТРАНСМАРИСКА“ със седалище и адрес на управление гр.Тутракан, [улица], ЕИК:118509867,чрез адв. Р. С. – Адвокатска колегия гр. Русе срещу Решение № 93/19/2/7.5/25/02471/3/01/04/01 от 10.03.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). С решението е постановен отказ от изплащане на финансова помощ в размер на 49 302,20 лева по Договор № BG06 RDNP001-19.697-002-С01/05.12.2023 г. по подадено искане от жалбоподателя. Решението се обжалва като незаконосъобразно поради неспазване на изискванията за форма-липса на мотиви, съществени нарушения на процесуалните правила,противоречие с материалния закон и несъответно с целта на закона. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. С., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Ответникът – изпълнителен директор на ДФЗ в съдебно заседание от 06.11.2025 г. се представлява от юрисконсулт Г. Б., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е законосъобразно,издадено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване. Решението е публикувано в ИСУН на 11.03.2025 г. , от който момент започва да тече и 14-дневният срок за оспорване, изтичащ на 25.03.2025 г. Жалбата е подадена на 24.03.2025 г.Спазено е изискването на чл. 13 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи кореспонденцията между съответния управляващ орган и бенефициента да се осъществява чрез кореспонденция само чрез ИСУН. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна по делото се установява следното: На 05.12.2023 г.е подписан административен договор № BG06RDNP001- 19.697-002-С01 по мярка 7.5”Подкрепа за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура” от ПРСР 2014-2020 между Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) от една страна в качеството на финансиращ орган,наричан „Фондът“ ,от друга страна-Местна инициативна група „Тутракан-Сливо поле“ и от трета страна -СДРУЖЕНИЕ с нестопанска цел„ТРАНСМАРИСКА“-гр.Тутракан(л.13 и сл. ). Жалбата е подадена от СНЦ „Трансмариска. На 01.03.2024 г. жалбоподателя е сключил договор № 2 с „Р." ЕООД (изпълнител) с предмет "изработване,внедряване и популяризиране на онлайн туристически информационен център-Източна Дунавска Елия“ . Общата максимална цена е договорена в размер на 38 400 лв. Видно от приемо-предавателен протокол от 23.11.2024 г. (л.96) изпълнителят е предал на възложителя документация, групирана в четири групи,както следва: А-документация, свързана с историята, с природатата, с локациите за хранене, за настаняване и за събития с културно-исторически характер, целящи да популяризират туризма; Б-копирайтинг на текстовете за секциите и превод от български на английски език за чуждоезиковата платформа; В-онлайнплатформа „Туристически информационен център“; Г-документация, свързана с популяризиране на платформата; На 19.10.2023 г. сдружение „Трансмариска“ е сключило договор за услуга с Д. Р. за изработване на 27 исторически справки за населени места на територията на общините Тутракан и община Сливо поле (л.146). С приемо-предавателен протокол от 30.05.2024 г. е удостоверено предаване на резултата по електронен път. На 18.04.2023 г. сдружение „Трансмариска“ е сключило договор за консултантска услуга с Д. В. за консултанстско обслужване (л.164). С отчет от 27.01.2025 г. е удостоверено предаване на резултата от договора. В съдебно заседание от 06.11.2025 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че признава, че договореното по административния договор е извършено и налично. Основният спорен въпрос по делото е дали е законосъобразен изводът на ответника, че туристическата услуга – поддържане на онлайнплатформа за информираност , не се предоставя в локация, която да е публична общинска собственост. В административната преписка се съдържа „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. чрез подхода ВОДЕНО ОТ ОБЩНОСТИТЕ МЕСТНО РАЗВИТИЕ” с условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и Процедура чрез подбор на проектни предложения с няколко крайни срока за кандидатстване спрямо МИГ Тутракан-Сливо поле” , СНЦ „Трансмариска“- жалбоподател по настоящото дело по мярка 7.5.”Подкрепа за публично ползване за инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструюура”, процедура № BG06RDN001-19.697”; В условията за кандидатстване ( л.241 и сл.), в чл.13 (л.248 гръб) като допустими за финансиране дейности е описано изграждането на туристически информационни центрове, а именно:„Съгласно СВОМР на МИГ, дейностите трябва да отговарят на следните условия: да се изпълняват в съответствие с общинския план за развитие, със Стратегията за местно развитие и програмата за развитие на туризма на територията на съответната община да нямат отрицателно въздействие върху околната среда по смисъла на ЗООС; да отговарят на изискванията на заповедите за определянето на местата по Натура 2000 и плановете за тяхното управление, а когато няма издадени заповеди за определяне на местата по Натура 2000 дейността да е съгласувана с МОСВ, ЗЗТ, ЗБР и съответните им подзаконови нормативни актове за тяхното прилагане; дейностите да се изпълняват съгласно с препоръките от извършените оценки, както и условията и мерките в съответния административен акт на РИОСВ Русе съгласно ЗООС, ЗЗТ и ЗБР и съответните им подзаконови нормативни актове за тяхното прилагане (когато е приложимо); ако дейностите се извършват на терени, които подлежат на рекултивация съгласно чл. 11, ал. 1 от 3033 да се представи проект за рекултивация на нарушени терени или залесяване на териториите с подходящи растителни видове, когато националното законодателство изисква да се приложат тези мерки; • да са придружени с анализ на икономическите и социалните ползи в който е доказано, че инвестицията ще доведат до социално- икономическо развитие на селският район: да съдържат аргументация за устойчивостта на инвестицията; Не са допустими за подпомагане по подмярката дейности свързани с опазването, популяризирането и развитието на културното наследство на обекти от национално и световно значение Не се подпомагат дейности за изграждане, реконструкция, ремонт и закупуване на съоръжения за туристически атракции и на съоръжения за туристическа инфраструктура в рамките на територията на строителните граници на град Тутракан. МИГ Тутракан - Сливо поле е допустим получател на финансова помощ при спазване изискванията, посочени в т. „Кандидати за финансова помощ по СМР и условия на които трябва да отговарят от т.5.0 „Общи условия отнасящи се към повече от една мярка". Съгласно СВОМР на МИГ, по отношение на дейности, възлагани на външен изпълнител и/или доставчик, получателят на финансовата помощ ако е възложител по ЗОП, спазва предвидената в този закон процедура за избор на изпълнител, а в случай, че не е възложител по ЗОП - правилата, предвидени в глава четири от ЗУСЕСФ и подзаконовата нормативна уредба.” Към преписката са приложени и оценителен доклад от 04.07.2023 г., обобщена оценка за административно съответствие и допустимост и две оценки за съответствие и допустимост (л.205 и сл.).От същите е видно, че подаденото предложение е преценено като допустимо за подпомагане по всички критерии – участник,естество на извършената дейност и съобразеност с нормативни изисквания. От цитираната по-горе документация, действително, така,както поддържа жалбоподателят, не е въведено условия – туристическата онлайн услуга да се предоставя в сграда или обект , представляващ публична общинска собственост. След извършената проверка, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил обжалваното Решение № 93/19/2/7.5/25/02471/3/01/04/01 от 10.03.2025 г. за отказ за изплащане на финансова помощ в размер на 49 302,20 лева по Договор № BG06 RDNP001-19.697-002-С01/05.12.2023 г. по подадено искане от жалбоподателя. В мотивната част на решението отказът е обоснован с доводите, които директорът на дирекция ДПМРСР е изложил в своята докладна записка и се свързват с извод, че онлайн услугата е следвало, но не е предоставена в обект, представляващ публична общинска собственост. Решението е публикувано в Интегрираната система за управление и наблюдение (ИСУН) на 11.03.2025 г. Недоволен от постановеното решение, бенефициентът обжалва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност поради нарушение на правилата относно формата на решението; противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Между страните липсва спор относно компетентността на административния орган, издал обжалваното решение. Съгласно чл. 20 от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Нормата на чл. 20а от ЗПЗП възлага на изпълнителния директор на ДФЗ да бъде и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като (според чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП) той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Като доказателство за компетентността на административния орган е представено извлечение от Протокол № 228/07.05.2025 г. от заседание на УС на ДФЗ, като от решение по т. 4. 3. се установява, че И. И. е избрана за изпълнителен директор на ДФЗ. Едно от основните възражения в жалбата е нарушение на неговата форма. Сочи се, че съдържанието на решението само привидно отговаря на изискването за наличие на фактически и правни основания, а всъщност те са не съдържат обосновка защо се приема,че предметът на финансиране следва да е ситуиран в обект-публична общинска собственост.Твърди се, че от документите в административната преписка не може да се изведе еднозначен извод за съдържанието на волеизявлението. От своя страна тази неяснота е пречка за ефективно упражняване на правото на защита от страна на сдружението. Съдът възприема възражението за основателно. Оспореното решение съдържа недовършени изречения, пропуснати пасажи от подлежащи на цитиране правни норми. Липсва ясно изразена, последователно изложена воля за представяне на относимите по делото факти и връзката им с приложимите правни норми.Налице е съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146,т.3 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорвания административен акт. Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспореното решение по следните причини: Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 (ПРСР) е част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Целта й е да подпомогне устойчивото развитие на селските райони чрез различни мерки за подкрепа на земеделски производители, общини, малки и средни предприятия, както и неправителствени организации. Основни цели на ПРСР са подобряване конкурентоспособността на земеделието; устойчиво управление на природните ресурси и адаптация към климатичните промени и социално-икономическо развитие на селските райони. ПРСР се финансира от Европейския съюз чрез ЕЗФРСР и от националния бюджет. Част от ПРСР е Мярка 19 - Водено от общностите местно развитие (ВОМР), която има за цел да насърчава участието на местните общности в разработването и прилагането на стратегии за местно развитие. В конкретния случай се прилага и Мярка 7.5- „подкрепа за публично ползване в инфраструктура за отдих,туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура „. С ПМС № 161 се определят правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014 – 2020 г. Съгласно чл.12 от Наредба № 22 Местната инициативна група е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирано като сдружение по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което представлява публично-частно партньорство. Взетите от МИГ решения по отношение на проектните предложения не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като то не пораждат пряко целените последици - предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Те са част от административната процедура (т. е. акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК), а окончателното решение за предоставянето на помощта се взема от ръководителя на управляващия орган или ДФЗ, съгласно чл. 47, ал. 5 от ПМС № 161 и чл. 60, ал. 9 от Наредба № 22. Както правилно е посочено в жалбата, съгласно чл. 41, ал. 1 от ПМС № 161 Местната инициативна група провежда недискриминационни и прозрачни процедури за подбор на проекти към стратегията за ВОМР, като разработва насоки за кандидатстване, включително ред за оценка на проектни предложени. Нормата на чл. 42,ал.5 от ПМС № 161 предвижда изрично, че при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за интегрирани проектни предложения документите по ал.1 се разработват в съответствие с указанията на УО на всяка от програмите, по които се предоставя финансовата помощ. Целта на процесната процедура е финансиране на проекти- онлайнплатформа „туристически информационен център“, който ще предоставя информация,свързана с историята, природата, с локациите за хранене, за настаняване и за събития с културно-исторически характер.В техническото задание (л.83-гръб) подробно са описани изискванията към продукта. Не е спорно, че СНЦ „Трансмариска“-гр.Тутракан е допустим кандидат съгласно чл. 11 от Условията за кандидатстване. За настоящия казус от посочените в т. 13 от Условия за кандидатстване дейности, допустими за финансиране са тези, които отговарят на следните условия: да се изпълняват в съответствие с общинския план за развитие, със Стратегията за местно развитие и програмата за развитие на туризма на територията на съответната община да нямат отрицателно въздействие върху околната среда по смисъла на ЗООС; да отговарят на изискванията на заповедите за определянето на местата по Натура 2000 и плановете за тяхното управление, а когато няма издадени заповеди за определяне на местата по Натура 2000 дейността да е съгласувана с МОСВ, ЗЗТ, ЗБР и съответните им подзаконови нормативни актове за тяхното прилагане; дейностите да се изпълняват съгласно с препоръките от извършените оценки, както и условията и мерките в съответния административен акт на РИОСВ Русе съгласно ЗООС, ЗЗТ и ЗБР и съответните им подзаконови нормативни актове за тяхното прилагане (когато е приложимо); ако дейностите се извършват на терени, които подлежат на рекултивация съгласно чл. 11, ал. 1 от 3033 да се представи проект за рекултивация на нарушени терени или залесяване на териториите с подходящи растителни видове, когато националното законодателство изисква да се приложат тези мерки; • да са придружени с анализ на икономическите и социалните ползи в който е доказано, че инвестицията ще доведат до социално- икономическо развитие на селският район: да съдържат аргументация за устойчивостта на инвестицията; Не са допустими за подпомагане по подмярката дейности свързани с опазването, популяризирането и развитието на културното наследство на обекти от национално и световно значение Не се подпомагат дейности за изграждане, реконструкция, ремонт и закупуване на съоръжения за туристически атракции и на съоръжения за туристическа инфраструктура в рамките на територията на строителните граници на град Тутракан. Няма спор между страните, че СНЦ „Трансмариска“ е провело надлежна процедура за избор на предложения, като са изготвени оценителни доклади с положителна по проектното предложение Като основания за постановения отказ от плащане на БФП в оспореното решение е посочен Чл.20а, ал.2 от ЗПЗП „Изпълнителният директор организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява Разплащателната агенция“.Необходимо е да се отбележи, че в случая приложение е трябвало да намери разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, според която Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и напълно неоправдано е цитирана възможността за делегиране на правомощията на изпълнителния директор, тъй като оспореното решение е подписано именно от последния. Като основания за постановения отказ от плащане на БФП в оспореното решение е посочен чл. 27,ал.1,т.16 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. Проблемът с прилагането на тази норма от страна на административния орган е многопластов. Нормата е имала различни редакции като не е ясно на коя точно от редакциите е направено позоваване в оспореното решение. Началната редакция на разпоредбата (обн., ДВ, бр. 48/08.06.2018 г.) предвижда Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, когато: при извършване на проверка по букви "iii" и "v" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (ОВ, L 255/18 от 28 август 2014 г.) във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ; Приложимата редакция към датата на издаване на оспореното решение (10.03.2025 г.) е тази с изменение, обн. ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г., съгласно която Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, когато: при извършване на проверка по букви "iii", "iv" и "vi" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 2022/127 във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ; При така разгледаното съдържание на цитираните правни норми може да се направят следните изводи: Изискването на чл. 27,ал.1,т.16 от Наредба № 4 е да се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ. Като документи по тази норма следва да се разбират документи, в които са обективирани и Условията за изпълнение (УИ), които са утвърдени от ръководителя на управляващия орган на програмата. От изложеното дотук, на първо място следва да се отбележи, че в решението на изпълнителния директор за отказ не е посочено как точно е установено несъответствие, тъй като няма описание на фактическите действия на административния орган и резултатите от тях. Не може да се достигне до извод за несъответствие без да са коментирани извършените проверки, а само обобщено да се посочи, че такива са извършени. Тази непълнота в описанието на фактическата обстановка на практика препятства жалбоподателя да организира защитата си, защото за него остава неясно как е формиран извода за липса на допустимост на неговия проект, при условие, че е преминал всички проверки при кандидатстването, не са установени промени в проекта и той е разрешен за подпомагане. От съдържанието на решението следва да се направи извод, че постановеният отказ е свързан с подаденото проектно предложение, което според решаващия орган не отговаря на изискването за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ),т. е. посочени в условията за кандидатстване. Съгласно чл.10, ал. 1 от АДПБФП (л.(7-гръб), фондът е длъжен да уведоми писмено бенефициента за окончателния размер на финансовата помощ или отказа да бъде изплатена помощта, като посочи мотивите за това. ДФЗ не е изложил ясни мотиви относно взетото от него решение за отказ от плащане на БФП, поради което не би могло да се проконтролира правилното прилагане на материалния закон. Сочените от решаващия орган несъответствия с условията за кандидатстване са съществени. От всичко изложено до тук се установява, че оспореното решение, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, е постановено при липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които отменителни основания налагат уважаване на оспорването. Относно разноските: Съдът като съобрази изхода на спора и нормата на чл. 143 от АПК, установява следното: Ответникът не е поискал юрисконсултско възнаграждение. Адвокат Р. С. в качеството си на процесуален представител на жалбоподателя е представила списък с разноски и доказателства за заплащането на същите. Няма спор, че заплатената държавна такса в размер на 395 лева подлежи на репариране. Претендира се възнаграждение за един адвокат в размер на 5000 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Силистра, втори състав