Решение № 38 от 24.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 610/2024 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство, срещу Решение № 17 /30.04.2024г. по т.д. № 144/2020г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е осъдено „Газ трейдинг 2002“ ЕООД, ЕИК: 101618506, в качеството на наемател по Договор за наем от 07.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите, извършена при нотариус Ф. Ш., с район на действие: Районен съд – Петрич, с рег. № 511 на НК, като същият е вписан в АВ на 07.03.2019 г. с общ. рег. № 2407/07.03.2019 г., Акт № 53, том I, прекратен на 01.06.2020 г., да заплати на ищеца „Си ен Джи Марица“ ООД, ЕИК: 175084796, в качеството му на наемодател сумата в размер на общо 147 831, 95 лева, от която: 116 620, 00 лева, представляваща сумата от неиздължените наемни вноски за периода от 07.03.2019 г. до 01.06.2020 г.; 9 091, 95 лева, представляваща сумата от кумулираната законна лихва за забава от падежа на всяка неплатена вноска (15-то число на всеки месец, за който наемната цена не е платена) до 20.08.2020 г.; 22 120 лева, представляваща обезщетение за ползване на имотите, обект на прекратеното наемно правоотношение след прекратяване на договора за наем, считано от 02.06.2020 г. до предявяване на настоящите искове – 20.08.2020 г., както и законната лихва за забава на просрочените главници, считано от предявяване на иска 26.08.2020г. до окончателното им изплащане и са присъдени разноски. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения. Твърди се, че се представя ново писмено доказателство, като се твърди, че то е нововъзникнало – писмо от синдика на „Си ен Джи Марица“ ООД (н), с което последният потвърждава всички погашения по договора за наем от 07.03.2019г., извършени в периода 07.03.2019г. до 01.06.2020г. Твърди, че с оглед изложеното е налице условието на чл. 636 от ТЗ, а именно изпълнението да е прието от синдика и дружеството – жалбоподател няма задължения по договора за наем. Твърди се, че видно от съдебно-счетоводната експертиза и от прието от БлОС е видно, че задължението е било погасено от него.Твърди, че видно от извършените плащания по делото, договорът за наем между страните не е прекратен и към настоящия момент и по тази причина не се дължи обезщетение за ползването на имотите, като решението и в тази си част е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като вместо това бъдат отхвърлени исковете на синдика на „Си ен Джи Марица“ ООД. Прилага доказателството, за което твърди, че е нововъзникнало. В срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното: От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Между страните в настоящото производство „Си ен Джи Марица“ ООД и „Газ трейдинг 2002“ ЕООД е сключен договор за наем от 07.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите, вписан на 07.03.2019 г. с общ рег. № 2407 от 07.03.2019 г., Акт № 53, том I, извършени при нотариус Ф. Ш., с район на действие: Районен съд – Петрич, с рег. № 511 на НК, по силата на който „Си ен Джи Марица“ ООД, в качеството му на наемодател е предоставило на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване недвижими имоти, подробно описани в договора за наем. Процесният договор за наем е сключен за срок от 10 години, считано от датата на подписването му от страните, с уговорена месечна наемна цена за ползване на наетите имоти в размер на 8 400 лева, платима в срок до 15-то число на всеки месец. Със споразумение от 11.03.2019 г., сключено между „Си ен Джи Марица“ ЕООД, от една страна, и „Газ трейдинг 2002“ ЕООД, от друга страна, е уговорено „Газ трейдинг 2002“ ЕООД да заплаща всички разходи за изграждане разширяването на газоразпределителната мрежа в гр. Чепеларе вместо „Си ен Джи Марица“ ЕООД, като тези суми могат да бъдат прихващани със задълженията на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД за месечен наем, уговорен в чл. 5 от Договор за наем от 07.03.2019 г. С писмо от 22.07.2019г., временният синдик на „Си ен Джи Марица“ ООД е уведомил наемателя „Газ трейдинг 2002“ ЕООД, че дружеството е в открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 636 от ТЗ, считано от дата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 13.03.2019г., плащането на цената по договора следва да се извършва към синдика, като при неизпълнение на това, че пристъпи към реализиране на правомощията си по чл. 644 от ТЗ, както и че при неизпълнение на задължението за плащане на цената, договорът ще бъде прекратен. Заявено е, че до мамената са налице 5 неплатени наемни вноски. Писмо с идентично съдържание е изпратено и на 01.11.2019г. С уведомително писмо с изх. № СНД-151/1/ от 26.05.2020 г., адресирано от синдика на „Си ен Джи Марица“ ООД до управителя на ответното дружество, наемодателят заявява, че процесният договор за наем от 07.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите, е прекратен едностранно, считано от датата на получаване на уведомлението за това, породи неизпълнение на задължението в дадения срок. Уведомлението е получено от „Газ трейдинг 2002“ ЕООД на 01.06.2020 г., видно от известие за доставяне с изх. № СНД- 151/1/ от 26.05.2020 г. В същия смисъл е и нотариална покана с рег. № 6210, том I, № 200 от 09.11.2020 г. на нотариус Р. Й., с район на действие: Районен съд – Петрич, с рег. № 503 на НК, връчена на 23.11.2020 г. От извършена справка в ТР по партидата на търговеца се установява, че на 12.03.2019г. е обявено в ТР, решение, № 553 от 07.03.2019г. по дело № 3864/2018, Апелативен съд – София, с което е открито производство по несъстоятелност за длъжника „Си ен Джи Марица“ ООД, с начална дата на неплатежоспособността 22.12.2014г. и са постановени законовите последици от това откриване на производството по несъстоятелност. С решение № 12242 от 03.11.2020 г., постановено по т.д. № 628/2020 г. по описа на Апелативен съд – София е отменено Решение № 2344 от 27.12.2019 г., постановено по т.д. № 6525/2016 г. по описа на СГС, като „Си ен джи Марица“ ООД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието на търговското дружество, прекратени са правомощията на органите му и е постановено започване осребряване на включеното в масата на несъстоятелността имущество и разпределение на осребреното имущество. С определение № 60521 от 28.10.2021 г., постановено по т.д. № 1330/2021 г. по описа на ВКС, не е допуснато до касационно обжалване жалбата решение № 12242 от 03.11.2020 г., постановено по т.д. № 628/2020 г. по описа на Апелативен съд – София. С уведомление изх. № 6525-058 от 25.02.2021 г., адресирано от синдика на „Си ен Джи Марица“ ООД до „Газ трейдинг 2002“ ЕООД, ответното дружество е уведомено на 04.03.2021 г., че във връзка с прекратения Договор за наем от 07.03.2019 г. на дати 11.03.2021 г. и 12.03.2021 г. следва да предаде владението на процесните недвижими имоти, предмет на договора за наем. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че задълженията на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД по процесния договор за наем са отразени в счетоводството на „Си ен Джи Марица“ ООД. В периода след сключването на договора са извършвани плащания по договора от страна на „Газ трейдинг 2002“ ЕООД, но същите не са постъпвали по сметка на дружеството, ни по особената сметка на синдика, а по нареждане на „Си ен Джи Марица“ ООД, „Газ трейдинг 2002“ ЕООД е погасявало задължения на ищеца към доставчици. Според заключението по този начин от „Газ трейдинг 2002“ ЕООД са извършени плащани в общ размер от 215 811, 47 лв. Извършените прихващания са били осчетоводени в счетоводството и на двете дружества. Според заключението на вещото лице, размерът на следния пазарен наем за обектите, предмет на договора за наем за периода е бил в размер на 1 600лв. с ДДС, месечно. В допълнителното заключение на вещото лице е посочено, че „Газ трейдинг 2002“ ЕООД е превело през 2021г. по особената сметка на синдика на „Си ен Джи Марица“ ООД (н) общо сума в размер на 105 680, 32лв., от която наем 92 400лв. и 13 280, 32лв. за изравняване на разчетни вземания и задължения. Вещото лице е описало в констативно-съобразителната част на допълнителното заключение в т. 3, че по издадените от „Си ен Джи Марица“ ООД месечни фактури за наем е заплащан такъв по сметката на синдика на дружеството в размер на 8 400 лв. месечно за 11 месеца. През 2022г. е заплатен по сметка на синдика, видно от заключението на вещото лице, и месечният наем в размер на 8 400лв. за месец 12.2021г. по издадена фактура. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, за периода от 02.06.2020г. до 2008.2020г. размерът на пазарния наем за процесните имоти, предмет на договора за наем от 07.03.2019г. е 23 949 лв. с ДДС. На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: По предявеният иск за неизпълнение на задължението за заплащане на наемна цена по сключения договор за наем от 07.03.2019г. Не се спори, че такъв договор за наем е бил сключен между страните, както и че ответникът е ползвал описаните в него имоти за периода от 07.03.2019г. до 01.06.2020г. На 01.06.2020г. процесния договор за наем е развален от синдика на „Си ен Джи Марица“ ООД(н), чрез едностранно писмено предизвестие отправено до насрещната страна. Към момента на отправяне на предизвестието са били налице предпоставките за разваляне/прекратяване на договора, чрез едностранно изявление от изправната страна, която е дала на насрещната страна подходящ срок за изпълнение на задължението. Във въззивната жалба се твърди, че изводът че договора е развален с едностранно писмено предизвестие е неправилен и не се подкрепя от събраните доказателства, тъй като от допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че през 2021г. „Газ трейдинг 2002“ ЕООД е плащал по сметка на синдика наемна цена. Възражението е неоснователно. С посоченото изявление от изправната страна, отправено и получено от неизправната страна, се разваля сключения между тях договор с периодично изпълнение, след като се установи, че са били налице предпоставките за това. Развалянето има действие занапред. Последяващите отношения и плащания между страните нямат отношение към вече прекратената облигационна връзка, като прекратяването настъпва автоматично и не може да бъде оттеглено. От събраните доказателства не се установява изпълнение на задължението на ответника за заплащане на наемната цена по установения ред. Съгласно чл.636, ал.1 ТЗ, считано от вписване на решението за откриване производство по несъстоятелност, изпълнението на парично задължение към длъжника се приема от синдика. С въвеждането на разпоредбата законодателят цели гарантиране интересите на кредиторите на несъстоятелността, че вземанията на търговеца в несъстоятелност ще постъпят в масата на несъстоятелността, предпазвайки кредиторите от недобросъвестни разпореждания на самия длъжник, в полза на отделни кредитори или трети лица. Изпълнението на задължението не по предвидения ред, не може да се приеме за надлежно. Както правилно е отчел БлОС, по въпроса е налице практика на ВКС, в цитираното решение № 145 от 18.02.2016г. постановено по т.д.№3149/2014г. на ВКС, I т.о, където е разтълкувано, че „под „приемане„ по смисъла на чл.636 ТЗ следва да се разбира адресиране на изпълнението, в смисъл на предявяването му на синдика, с оглед насрещно осъществяване от същия на правното, а не фактическо действие по приемането, макар фактическото действие по предаването да би могло също да се осъществи на синдика. Извършеното, след откриване производството по несъстоятелност на търговеца, изпълнение от негов длъжник, непредявено на синдика и недоказано прието от същия, в смисъл на материализирано съгласие с и потвърждаване на престирания резултат, предпоставя недействителност на действието по отношение кредиторите на несъстоятелността – изпълнение без погасително действие. По аргумент от чл.75 ал.1 ЗЗД и чл.636 ал.2 ТЗ, доколкото не съществува логично противопоставимо съображение, за неприложимост на визираните от разпоредбите изключения, изпълнение на парично задължение не чрез синдика би могло да бъде зачетено с погасителни последици и спрямо кредиторите на несъстоятелността, ако би било доказано, че сумата ефективно е постъпила в масата на несъстоятелността. Счетоводни документи, със свидетелстващо за погасяване на задължението съдържание, установяват формално плащане, но не и плащане по предвидения в чл.636 ал.1 ТЗ ред, щом не изхождат от синдика или не са санкционирани с негово потвърждаване, след узнаване за изготвянето им, в качеството му на изрично правно действие по приемане на изпълнението / например с отчитането му от синдика по реда на чл.659 ТЗ /“. В конкретния случай е налице изрично изявление на синдика, че дължимите суми следва да бъдат заплатени по установения ред, на него. Ответната страна твърди, че е налице изпълнение чрез извършено от нея погасяване на задължения на длъжника към трети лица, като тези операции са отразени счетоводно, както и чрез извършено прихващане с насрещни задължения на несъстоятелния търговец към ответника. Извършване на такова прихващане, което на практика се извършва с цитираното споразумение от 11.03.2019г., на основание чл.645 ал.2 от ТЗ следва да бъде отправено до синдика. Тъй като това не е извършено, не може да се приеме, че споразумение е породило действие. Пред въззивната инстанция, жалбоподателят „Газ трейдинг 2002“ ЕООД твърди, че е налице приемане на плащанията от сегашния синдик на „Си ен Джи Марица“ ООД, като представя негово писмено изявление, че потвърждава всички извършени погашения по процесния договор за наем за исковия период. Съдът е отказал да приеме посоченото, като писмено доказателство, тъй като същото представлява изявление на страната по делото. Ценено, като изявление, следва се отбележи, че синдикът не може с последяващи действия да санира нарушението на разпоредбата на чл. 636 от ТЗ, като законосъобразността на извършеното плащане се преценява към момента на неговото извършване. От съвкупната преценка на събраните доказателства е видно, че плащането не е извършено по установения в производството по несъстоятелност ред. Поради основателността на главни иск, налице и основание за уважаване на акцесорния иск за законната лихва за забава върху дължимата цена по договора, считано от изискуемостта на всяка месечна вноска до предявяването на иска. Предявеният иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение за ползване на имотите обект на прекратеното наемно правоотношение, считано от 02.06.2020г. до 20.08.2020г., също е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е доказал, че договора за наем е прекратен, тъй като е бил развален с едностранно изявление от изправната страна, ответникът е продължил ползването на наетите имоти след прекратяване на договора до 20.08.2020г. По делото са събрани и доказателства за следния размер на пазарния наем за имота за процесния период. В чл.236, ал.2 от ЗЗД е предвидено, че ако след прекратяване на наемното правоотношение наемателят продължи да ползва наетата вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение, като конкретния му размер не може да бъде по – нисък от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена. От изготвеното заключение по назначената оценителна експертиза се установи, че наема за периода от 02.06.2020 до 20.08.2020г. възлиза в размер на 19 958 лв. без ДДС или 23 949 лв. с ДДС, с поради което, искът следва да бъде уважен до предявения размер от 22 120 лв. съответстващ на дължимата наемна цена по договора за процесния период, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция, съвпадат с тези на БлОС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение. Въззиваемата страна не е претендирала разноски, породи което такава не следва да се присъждат. Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът