Решение № 433 от 13.3.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 22/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13 от Закон за социално подпомагане /ЗСП/ вр. с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Образувано е по ЖАЛБА на Й.И.Л. •••, против Заповед № ЗСП/Д-ВР/6223 О от 02.12.2025 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - гр.Враца потвърдена с Решение № 06-РД06-0058/19.12.2025г. на Директора на РД“Социално подпомагане“-/РДСП/ - Враца, за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителния сезон 2025/2026г. В жалбата се излага несъгласие с решението, тъй като действително и към момента има сключен граждански брак, но с И.Л. не живеят заедно от около •• години, още повече, че са и на различни адреси. Поради тази причина кандидатствала за отпускане на помощ за отопление, като „лице“, а не като „Семейство“. Не смята, че при преценката за правото й на подпомагане информацията за неговия доход е от значение. Извършена е от служители на ДСП на място в дома й социална анкета, в резултат на което е потвърдено декларираното от нея – че живее сама на посочения адрес и е във фактическа раздяла със своя съпруг. Отделно от това социалните работници са имали възможност да съпоставят така установеното лично от тях и със свидетелски показания от нейни съседи, което не е направено. Също така смята, че това, че нейния съпруг формално не е подписал подаденото от нея заявление-декларация, не дава право автоматично да й бъде отказана помощта. Установено е при социалната анкета, че двамата нямат общо домакинство, нито път тя има финансова подкрепа или друг вид издръжка от негова страна. Живее сама на адреса, а и е отказана помощ, като „семейство“ и по този начин се променя заявеното от нея искане. Иска отмяна на заповедта, като немотивирана и незаконосъобразна. Ответникът - Директора на ДСП - Враца, чрез процесуален представител - * К.Т. в писмен отговор на жалбата и в писмено становище по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи, че оспорения акт е правилен и законосъобразен. Иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана. По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства. От страна на жалбоподателката са представени в с.з. преписи от два броя съдебни актове, в подкрепа на жалбата. Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в жалбата и в административната преписка, и след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За оспорения акт оспорващата е уведомена на 05.01.2026г. /л.13/, а жалбата е подадена на 08.01.2026 г. /л.6/, чрез административния орган. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. От приложените към жалбата и към административната преписка, и приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното: Производството пред Дирекция ”Социално подпомагане”- гр. Враца е започнало на основание подадено от жалбоподателят Й.И.Л. ••• Заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-ВР/6223/23.09.2025 г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление /л.45-48/. В същата декларирал, че не живее със съпруга си от •• години и не може да представи личната му карта. По заявлението-декларация е изготвен Социален доклад от 03.10.2025г. /л.41-42/. В същия е преценено, че няма право на целева помощ за отопление, сезон 2025/2026г., тъй като не отговаря на условията на чл.2 ал.1 от Наредба № РД- 07-5/2008г. – средномесечния доход за периода от 01.03.2025г. до 31.08.2025г. е неустановен, тъй като съпруга на деклараторката – И.Л. не е деклариран в заявлението-декларация и не е разглеждан при преценката на правото на подпомагане. Й.Л. има сключен граждански брак с И. Л. и съгласно Семейния Кодекс лицата, сключили граждански брак имат общи доходи и имущество и съпругът й е задължено лице. Не отговарят на условията на чл. 4 ал.1 от Наредба № РД-07-5/2008г. Й. и И. са с различни настоящи адреси и е невъзможно да се извърши реална преценка на правото на достъп до исканата помощ. Последвало издаването на Заповед № ЗСП/Д-ВР/6223 от 03.10.2025г. от Директора на Д”СП”-Враца /л.38/, с която е отказана целева помощ за отопление с електроенергия. В същата, като мотиви е отразена фактически преценката по социалния доклад. Й.Л. обжалвала заповедта пред Д-ра на РД“СП“-Враца /л.37/ и с Решение № 06-РД06-0047/06.11.2025г. /л.29-31/ на Д-ра на РД“СП“-Враца е отменена тази заповед с указания да се извърши социална анкета. На 28.11.2025г. служители на Отдел •• към ДСП-Враца посетили адреса на местоживеене на Й.Л. •••, за което е изготвен Протокол /л.26/. Изготвен е и нов Социален доклад от 02.12.2025г. /л.23-25/ в който е преценено и предложено отново на лицето да бъде отказана целева помощ за отопление, тъй като не отговаря на условията на чл.2 ал.1 от Наредба № РД- 07-5/2008г. – средномесечния доход за периода от 01.03.2025г. до 31.08.2025г. е неустановен, тъй като съпруга на деклараторката – И.Л. не е деклариран в заявлението-декларация и не е разглеждан при преценката на правото на подпомагане. Й.Л. има сключен граждански брак с И.Л. и съгласно Семейния Кодекс лицата, сключили граждански брак имат общи доходи и имущество и съпругът й е задължено лице. С нова Заповед № ЗСП/Д-ВР/6223 О от 02.12.2025г. /л.20/ Д-ра на ДСП-Враца отново отказал целева помощ за отопление с мотив: Не са налице условията по чл.8 от ППЗСП – социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социална анкета. Не отговаря на условията на чл.2 ал.1 от Наредба № РД 07-05/2008г. – средно-месечния доход за периода от 01.03.2025г. до 31.08.2025г. е неустановен, тъй като съпруга на деклараторката не е разглеждан при преценката на правото на подпомагане. Тази заповед отново е обжалвана /л.19/. С Решение № 06-РД06-0058/19.12.2025г. на Директора на РДСП – Враца /л.9-12/ е описана фактическата обстановка и отхвърлена жалбата с мотиви, че в случаите, когато е налице сключен граждански брак, съществуват ангажименти от страна на съпрузите, един към друг. За доходите, както и придобитото имущество по време на брака, се полага режим на съпружеска имуществена общност, освен ако няма брачен договор. В ЗСП и ППЗСП не се съдържа определение на понятието „фактическа раздяла“. Лицата попаднали в такава житейска ситуация, които желаят да се възползват от социалното подпомагане на самостоятелно правно основание, следва да предприемат необходимите действия за разтрогване на брака или поне уреждане на правните им взаимоотношения по друг, определен в специален закон ред, като присъждане на издръжка или сключване на брачен договор. Приел е заповедта за законосъобразна и целесъобразна, и е отхвърлил, като неоснователна жалбата срещу Заповед № ЗСП/Д-ВР/6223 О от 02.12.2025г. на Д-ра на ДСП-Враца и потвърдил заповедта. Основните аргументи на жалбоподателя Й.Л. в настоящото производство са, че отразеното в мотивите на оспорената заповед не отговаря на действителността, тъй като тя е кандидатствала за отпускане на целева помощ като лице, живеещо само, а не като семейство, тъй като със съпруга й са във фактическа раздяла от •• години. Изложени доводи в тази насока, както в жалбите против двете заповеди, ката и в жалбата срещу решението. В подкрепа на жалбата са представени два съдебни акта от които се установява, че на Й.Л. преди 14 години отново е била отказана целева помощ за отопление, фактически на същото основание, който е бил отменен от съда. С Решение № 49/22.02.2012г. по адм.дело № 1/2012г. по описа на АдмС Враца /л.65-68/ е била отменена Заповед № В-3991/14.11.2011г. на Д-ра на ДСП-Враца с която е отказана целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2011/2012г., както и потвърдителното Решение № РД-01-165 от 06.12.2011г. на Д-ра на РДСП-Враца. С Решение № 12758/16.10.2012г. по адм.дело № 4460/2012г. на ВАС на РБ /л.69-71/ образувано по касационна жалба на Д-ра на РДСП-Враца, е оставено в сила решението на АдмС Враца. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Съдът счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Разпо-редбата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП изисква заповедта да се издаде от Директора на Дирекция „Социално подпомагане”. Не се спори, че е издадена от него. Спазена е писмената форма, като акта съдържа всички посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК реквизити, както фактическите и правни основа-ния за издаването му. Няма нарушения по чл.146 т. 1 и т. 2 от АПК. Съдът обаче намира, че в производството по издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, в следствие на които е нарушен и материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Нарушен е и чл. 146 т. 5 от АПК – налице е и несъответствие с целта на закона. Въпреки, че Заявлението-декларация е подадена от едно лице, само поради факта, че има сключен граждански брак, отказът е постановен на семейство. Целева помощ за отопление може да се отпуска на лица или семейства. Дали едно лице ще претендира за целева помощ самостоятелно или като семейство, зависи от неговата воля. В случая молителката е подала заявление-декларация като „лице”, мотивирана от факта, че живее сама и въпреки, че има брак със съпруга си е в дългогодишна фактическа раздяла, по който факт не се спори. Като е поискала социално подпомагане на само-стоятелно основание, за органа няма възможност да променя волята й. Той е длъжен да се произнесе по искането, така както е формулирано от нея. В тази връзка следва да се отбележи, че за целите на социалното подпомагане от значение е действителното фактическо положение, а не юридическото такова. И след като в случая не се спори, че Й.Л. не живее със съпруга си, правото й на социално подпомагане следва да бъде преценено като такова на „лице, живеещо само”. Именно на тази база следва да се преценява дали отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 от Наредбата, без да се търсят и вземат предвид доходите на съпруга й, с когото тя не живее. Съгласно § 1, т. 2 от ППЗСП "семейството" включва съпрузите, не-навършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако про-дължават да учат. Действително в ЗСП и ППЗСП, както и в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, не е дефинирано понятието "фактическа раздяла", въпреки че това фактическо положение е често срещано в обективната действителност. Липсата на правна норма, която да урежда фактическата раздяла не следва да се тълкува като основание за отказ, както е направил административният орган. При липса на пълнота в нормативната уредба, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА /Закона за нормативните актове/ следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, когато това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП основна цел на социалното подпомагане е подпомагането на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Случаите на лица, които живеят във фактическо съжителство, без наличие на сключен граждански брак, са уредени в закона - § 1, ал. 2 от ДР ППЗСП, предвижда че съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство. По аргумент за противното, ако между фактически живеещите на семейни начала е поставен знак за равенство с понятието за семейство, то живеещите във фактическа раздяла съпрузи не могат да се приравняват на семейство, а следва да бъдат приравнени на разведени. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средно-месечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. С разпоредбите на чл. 2, ал. 4, законодателят изрично е предвидил и уредил възможността да получи целева помощ лице което живее само, без оглед на причината за това. Очевидно тълкуването на тези норми налага да се приеме, че целта на закона е да се подпомогнат тези лица, които действително живеят сами, без оглед на тяхното семейно положение (женен/омъжена, разведен/а, вдовец/вдовица), поради което в обсъжданите разпоредби не са въведени допълнителни изисквания към това фактическо положение (например лицето да живее само и да не е семейно). Именно действителното фактическото положение, че жалбоподателката живее сама е определящият критерий, който е трябвало да бъде съобразен от административния орган, доколкото законодателят изрично е уредил съществуването на подобна хипотеза с разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Наредбата. В този смисъл е и константната съдебна практика /напр. Решение № 11605/07.10.2009 г. по адм. дело № 5975/2009 г. VІ отд. на ВАС, Решение № 14660 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2011 г., VI о. Решение № 379 от 10.01.2006 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2005 г., VI о. и др./ Съгласно чл. 8 от ППЗСП социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета, а съгласно чл. 26, ал. 1 от ППЗСП социалните помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец съгласно приложение № 1, подадено от пълнолетно лице по настоящ адрес до дирекция "Социално подпомагане", и след представяне на лична карта или личен паспорт на всеки член от семейството (за справка). От доказателствата по делото се установява, че за жалбоподателката са изпълнени тези изисквания. Дефиницията за семейство по § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ППЗСП, на която се позовава администрацията не може да игнорира установените по делото обстоятелства и заявения характер за социално подпомагане. Жалбоподателката Й.Л. ясно е посочила, че претендира целевата помощ като лице, живеещо само и именно това фактическо положение (безспорно установено по делото и в административното производство) определя критериите за преценка, които е трябвало да изследват органите на ДСП, в т. ч. при съпоставката на доходите на лицето спрямо диференцирания минимален доход. Съдът приема, че с оглед липсата на легална дефиниция на понятието "фактическа раздяла", на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА и по аргумент за противното от § 1, ал. 2 ДР ППЗСП, съпрузи, живеещи във фактическа раздяла, не следва да се третират като семейство за целите на социалното подпомагане. След като законодателят е приравнил фактически живеещите на семейни начала с понятието за семейство, то живеещите във фактическа раздяла съпрузи следва да бъдат приравнени на разведени. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС /Решение № 12556/24.11.2015г. по адм.дело № 5539г., Решение № 15267/19.11.2013г. по адм.дело № 9604/2013г., Решение № 9675/12.07.2010г. по адм. дело № 2234/2010г. и др./. В тази насока са представените от жалбоподателката два съдебни акта отпреди 14 години относно отказана й целева помощ за отопление, който е бил отменен от съда - с Решение № 49/22.02.2012г. по адм.дело № 1/2012г. по описа на АдмС Враца, оставено в сила, с Решение № 12758/16.10.2012г. по адм.дело № 4460/2012г. на ВАС на РБ. Тези нарушения на процесуалните правила са довели и до нарушение на материалния закон, както и до несъответствие с целта на закона, обосно-вавайки незаконосъобразен отказ на целева помощ за отопление. Обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ВР/6223 О/02.12.2025 г. на Директора на ДСП – гр. Враца и съответно Решение № 06-РД06-0058/ 19.12.2025г. на Директора на РДСП – гр. Враца не са съобразени и с основен принцип в административния процес - принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, а именно – адм. орган трябва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, когато с адм.акт се засягат права или се създават задължения за граждани, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване, на предходните изисквания, да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществото, като адм. органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. При наличието на тези пороци при издаване на оспорения акт съдът счита, че следва да отмени Заповед № ЗСП/Д-ВР/6223 О от 02.12.2025г. на Директора на ДСП-Враца, както и потвърдителното Решение № 06-РД06-0058/ 19.12.2025г. на Директора на РДСП-Враца и изпрати преписката на Директора на ДСП-Враца за ново произнасяне. Административният орган следва да съобрази констатираните от съда нарушения на административно-процесуалните правила и материалния закон, както и несъответствие с целта на закона, визирани в настоящото решение, като отново прецени относимите факти, съобразно дадените указания и издаде мотивиран акт, за отпускане или отказ на целева помощ за отопление на лицето Й.И.Л. •••, като правото й на социално подпомагане следва да бъде преценено като такова на „лице, живеещо само”, а не като „семейство“. Относно срока за изпълнение, съдът намира, че следва да се определи срок от 30 /тридесет/ дни, считано от получаване на настоящия съдебен акт. Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателката, поради което не следва съдът да се произнася. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК съдът