Решение № 240 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Видин по дело № 664/2026 г.

наказателно дело № 20261320200664 по описа за 2026 година Съдът, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН. Жалбата е подадена от Трудово-производителна кооперация „Боян Чонос“ гр.Видин , представлявана от председателя И. И.. Обжалвано е наказателното постановление №05- 2600059 от 05.05.2026г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Видин, с което на кооперацията жалбоподател е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 800,00 евро на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.115 ал.1 от КТ , за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ. Сочи се , че така издаденото НП е неоснователно и незаконосъобразно. Молят наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. В съдебно заседание проц. представител поддържа жалбата. В този смисъл е и заявеното в хода по същество становище. Ответникът по жалбата –Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Видин се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който моли за потвърждаване на обжалваното НП. След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита актосъставителя, съдът намери за установена следната фактическа обстановка: На 11.03.2026г. е съставен акт за установяване на административно нарушение от контролните органи на ответника срещу кооперацията жалбоподател, за това че при извършена проверка по документи състояла се в Д „ИТ“ – Видин на 02.03.2026г. е установено, че кооперацията в качеството си на работодател не е изпълнила дадено задължително за изпълнение предписание № 10 от Протокол № ПР2544176 от 11.12.2025г. в срок до 06.01.2026г. да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение за извършената работа през месец август 2025г. както следва на Р. Д. С. – Борисова – остатък за получаване в размер на 568,57 лева , на Веселка Петкова Иванова – остатък в размер на 429,09 лева, на Красимира Велкова Иванова –чиста сума за получаване в размер на 976, 04 лева, на Мая Найденова Антова - - остатък в размер на 783, 34 лева , на Миглена Илиева Захариева – чиста сума в размер на 1394,96 лева , на Снежанка Евстатиева Митова – остатък в размер на 774,75 лева , на Диляна Вълчева Живкова – остатък в размер на 522, 27 лева , на Валентина Кръстева Петрова – остатък за получаване в размер на 480, 09 лева . В хода на съдебното следствие процесуалния представител на жалбоподателя представи доказателства за това , че кооперацията работодател е изплатила на работниците трудовото възнаграждение. При извършената проверка не е представен счетоводен документ за това. В последствие е издадено оспорваното и атакувано Наказателно постановление. Не са настъпили увреждания за обществените отношения или за отделни лица. Не са причинени щети. Не се разкрива висока степен на опасност на деянието и на дееца. Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка – Акт да установяване на административно нарушение АУАН, протокол за извършена проверка, фиш за заплата, отчет по сметка, банково извлечение, таблица за отчитане, извлечение по сметка, писмен отговор, ведомост за заплати, разходен касов ордер РКО, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на свидетелите: актосъставителя свид.Ш.-Т. и на свидетеля Р. Д. С. - Борисова, между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от видинският районен съд. От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че жалбоподателят не следва да понесе административно-наказателната отговорност, така както е определена и наложена от административно наказващия орган. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че е на лице основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. В настоящия казус, се касае за маловажен случай, тъй като деянието се явява като такова с по-ниска степен на обществена опасност, липса или незначителност на вредните последици. По тази причина според Съда наложеното наказание е прекомерно тежко и не би съдействало за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН. Не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица или за обществените отношения. Нарушението е за пръв път и жалбоподателят не е наказван преди за друго такова нарушение. От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът