Решение № 201 от 17.2.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 31/2021 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение от 10.11.2020г по гр. д. № 668/2019г на Софийски градски съд е отхвърлен предявения от Е. Д. М. против Специализиран наказателен съд иск с пр. осн. чл.2б ЗОДОВ за обезщетение в размер на 26 000 лева за неимуществени вреди на осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, причинени от отказа по искане вх. № 14604 от 26.11.2018г., да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по НОХД № 3555/2018г. във връзка с разглеждане на мярката му за неотклонение. Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Д. М., с която се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че са нарушени правата му по чл.6 ЕКЗПЧ и други разпоредби от конванцията, според които правото на всяко лице на справедлив процес в кратък срок, и на чл.267 ДФЕС като не се е произнесъл по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване, което представлявало отказ от правосъдие. Иска се отмяна на обжалваното отхвърлително решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в пълния заявен размер. В срока за отговор насрещната по жалбата страна – ответник Специализиран наказателен съд е подал отговор на въззивната жалба с възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на обжалваното решение. САС при служебна проверка по чл.269 ГПК намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При преценка основателността на заявените в жалбата оплаквания, настоящият състав установи, че фактическата обстановка е правилно установена пред първата инстанция. Изяснено е, че по НОХД № 3555/2018г ищецът Е.М. в качеството си на подсъдим е поискал от състава на съда да отправи преюдициално запитване и служебно да се произнесе по мярката му за неотклонение с формулирани въпрос, с които основно се релевират твърдения за допуснати нарушения при вземане на мярка за неотклонение. Установява се, че в три поредни заседания на 26.11.2018г., 29.11.2018г. и 04.12.2018г. пред СНС е разглеждана мярката зе неотклонение, в последното от които с протоколно определение е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, като съдът не се е произнесъл по искането за за преюдициално запитване. При така установените факти са правилни изводите на първостепенния съд за неоснователност на исковете по чл.49 ЗЗД. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника следва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД – вреди в пряка причинна връзка с противоправно поведение. Напълно се споделят изводите на съда, обосновани с разпоредбата на чл.486, ал.1 НПК, че при направено от страна по делото искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, разглеждащият делото съд дължи произнасяне по него -в негова компетентност е да го счете за основателно или не, но липсата въобще на акт по този въпрос съставлява процесуално нарушение. Независимо от посоченото с така допуснатото от формална страна процесуално нарушение, не се е стигнало до непозволено увреждане за ищеца, защото от една страна формулираните в искането въпроси не касаят тълкуване на норми на ЕС, а представляват по същество възражения против изводите на съда във връзка мярката за неотклонение и следователно резултатът би бил идентичен, а от друга страна не са доказани вреди в пряка причинна връзка с твърдяното нарушение. Въпреки, че в показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел се изтъкват данни, че ищецът е бил напрегнат и фрустриран, сами по себе си те не са достатъчно убедителни, за да обосноват извод, че тези негативни изживявания са в причинна връзка именно с отказа на съда да отправи преюдициално запитване. Поради пълно съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще подлежи на потвърждаване, при който изход няма основание да присъждане на разноски на жалбоподателя –ищец, а насрещната страна не е претендирала такива. С оглед на изложеното САС