Решение № 68 от 27.5.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 721/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Д. И. Д., с която се обжалва наказателно постановление № BG2024/5800-540/НП от 24.10.2024 г., издадено от •••••• – зам. директор на Териториална дирекция „Митница София“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 776,25 лева за нарушение на 233, ал. 1 от ЗМ, глоба в размер на 21 241,04 лева за нарушение ан чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ и са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението. В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение, както и че същото не е извършено виновно. Въззиваемата страна, зам. директор на Териториална дирекция „Митница София“, чрез процесуалния си представител гл. инспектор Петков оспорва жалбата. Намира издаденото наказателното постановление за правилно и законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено изцяло. Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: На 25.07.2024 г. свидетелите Л. Д. Н. и А. Л. Р. - и двамата на длъжност “старши инспектор” при ТД „Митница София“, изпълнявали служебните си задължения на трасе „Входящи товарни МПС“ на МП Калотина. Около 03:00 ч. на трасето пристигнал товарен автомобил с рег. № МА06097, управляван от жалбоподателя Д. И. Д.. В хода на проверката митническите служители попитали жалбоподателя дали има нещо за деклариране, на което той отговорила отрицателно. При извършена рентгенова проверката на товарния автомобил са установени подозрителни зони в областта на товарното отделение. Това наложило извършването на щателна проверка в халето за проверка на трасе „Изход“. В хода на проверката митническите служители установили множество и различни стоки, подробно описани в протокола от извършената проверка – бутилки вино, уиски, водка, опаковки кафе, пури, както и електроуреди – хладилник, пералня и влагоуловител – нови. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена митническа проверка (ПИМП) №24BG005800М032219/25.07.2024 г. и разписка към него. Била извършена и оценка на намерените вещи от нарочно назначена комисия, която взела становище за тяхната митническа стойност, която била както следва: 6860 лева за бутилките с вино, 220,20 лева за бутилките с шампанско, 1658 лева за бутилките с бейлис, уиски, водка и ликьор, 1882,32 лева за кутийте с пури, 351,25 лева за пакетите с кафе на зърна, 175 лева за хладилник с фризер, 165 лева за пералня, 85 лева за влагоуловител Свидетелят Л. Д. Н. преценила, че извършеното от жалбоподателя съставлява нарушение на чл. 233, ал. 3, вр ал. 1 от ЗМ , за което съставила против него АУАН № BG25072024/5800/М-669 от 25.07.2024 г., в присъствието на свидетеля А. Л. Р. и на нарушителя. Препис от така съставения АУАН бил връчен на нарушителя на датата на съставянето на АУАН. С така съставения АУАН като ВД били иззети множеството и различни стоки – бутилки вино, уиски, водка, опаковки кафе, пури, както и електроуреди – хладилник, пералня и влагоуловител – нови. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило възражение срещу акта. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП № BG2024/5800-540/НП от 24.10.2024 г., издадено от •••••• – зам. директор на Териториална дирекция Митница София, с което на основание чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗМ е наложено административно наказание глоба в размер на 776,25 лева, глоба в размер на 21 241,04 лева и в полза на държавата са били отнети вещите, предмет на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ и административно наказание глоба в размер на . Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Л. Д. Н., които са ясни, безпротиворечиви, логични и се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН № BG25072024/5800/М-669 от 25.07.2024 г., протокол за извършена проверка №24BG005800М032219 от 25.07.2024 г., контролен лист за селекция № 16001/25.07.2026 г., заповед № ЗАМ-502/32- 817160 от 15.04.2024 г., становище на комисия, определена със заповед № ЗТД-5800-2/32-690093 от 09.01.2024 г., приемо-предавателен протокол с рег. № К-36 от 26.07.2024 г., заповед № ЗАМ-502/32-81716 от 15.04.2024 г., заповед № 417 от 09.05.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, заповед за изменение на служебно правоотношение и длъжностна характеристика. Съдът извърши преценка на показанията на свидетелката и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелката е очевидец на нарушението и пред съда излага възприетите от нея и релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетелката кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, протокол от митническа проверка и приемо-предавателен протокол, където се съдържат всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания. За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Съдът кредитира и становището на комисията, определена със Заповед на директора на териториална дирекция Митница София, назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките, предмет на нарушението и митническата стойност на процесните вещи. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. По процедурата: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции-констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съотв. издали, двата процесуални документа. Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен. По съществото на нарушението: Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че е направил опит да пренесе през границата на страната акцизни стоки без знанието и разрешението на митническите органи. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за митниците. Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ гласи, че който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. ЗМ въвежда задължение всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим да бъде декларирана за съответния режим. Разпоредбата предвижда две форми на изпълнителното деяние – пренася и превозва. Пренасянето се извършва при упражняване от дееца на фактическа власт върху стоките, а при транспортирането деецът ги превозва с транспортно средство, което управлява самият той. Според чл. 233, ал. 3 от ЗМ когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е направил опит да пренесе през държавната граница бутилки с алкохолни напитки, опаковки кафе, пури, както и електроуреди, като същият не е декларирал стоките при извършената митническа проверка. Установено е, че откритите вещи отговарят на определението за пури в чл. 10 от ЗАДС, а различните видове алкохолни напитки на определенията в чл. 6, ал. 1 и 7, 8 и 9 от ЗАДС. Останалите установени вещи несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки“, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки“ се съдържа в чл. 5, ал. 1 ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство. Нарушението е извършено умишлено доколкото жалбоподателят е съзнавал, че пренася акцизни стоки (алкохолни напитки и тютюневи изделия) през държавната граница и е целял това да стане без знанието и разрешението на митническите органи. С това свое поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗМ. С пренасянето на опаковките кафе и електроуредите е нарушил разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. По наказанието: Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ предвижда административно наказание глоба от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен доколкото е в неговия минимален размер от 200 на сто продажната цена на тютюневите изделия и 200 на сто от митническата стойност на алкохолните напитки по нарушението на чл. 233, ал. 3 от ЗМ. Също така правилно е определен и размера от 100 на сто от митническата стойност на стоките предмет на нарушението на чл. 233, ал. 1 от ЗМ . Правилно и законосъобразно наказващият орган се е позовал и на разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ и е отнел стоките в полза на държавата. Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. При законосъобразно проведено административно-наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено. По разноските: Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая наказващият орган е бил представляван от служител с юридическо образование на когото съдът определя възнаграждение в размер на 40,90 евро. Ето защо с оглед изхода на делото му се дължи заплащането на това възнаграждение. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27 от ГПК разноските следва да се присъдят в тежест на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Агенция „Митници“, която представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите. Така мотивиран, Районен съд- Сливница