Решение № 428 от 13.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 638/2023 г.

Производството е по реда на глава 21 от НПК. С присъда от 22.03.2022 г. по НОХД № 60/2020 г. Окръжен съд – Кюстендил, е признал подсъдимия Д. Е. Х., роден на •••••••• г. в с. •••, обл. •••, български гражданин, неосъждан, ЕГН: •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че за периода от 01.03.2016 г. до 13.05.2016г. в гр. Кюстендил, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага – пари и вещи, е принудил М. Х. А., ЕГН: ••••••••••, чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята й – да се разпореди със сумата от 23611, 27 лв. и с вещи на обща стойност 1695, 71лв., както следва: на 01.03.2016 г. принудил М. Х. А. да му даде да вземе от апартамента й, намиращ се в гр. •••, ул. „•••“ № •, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, нейни златни накити на обща стойност 1505, 71лв.; на 07.03.2016 г. принудил М. Х. А. да изтегли от банковата си сметка № BG•••••••• в „Интернешънъл Асет Банк“ АД парчина сума от 4889, 58лв., които й взел; на 15.03.2016 г. принудил М. Х. А. да изтегли от банковата си сметка № BG•••••••• в „Токуда Банк“ АД паричната сума от 4498, 53 лв., които й взел; на 24.03.202016 г. принудил М. Х. А. да го упълномощи с пълномощно рег. № 1513 от 24.03.2016 г. на нотариус Б. А. с рег. № ••• и район на действие Районен съд – Кюстендил, и с това пълномощно изтеглил от банковата й сметка № BG•••••••• в „Централна кооперативна банка /ЦКБ/“ АД паричната сума от 4000лв., които взел; на 24.03.2016 г. принудил М. Х. А. да изтегли от банковата си сметка № BG•••••••• в „Централна кооперативна банка /ЦКБ/“ АД паричната сума от 4483, 16 лв., които й взел; на 24.03.2016 г. принудил М. Х. А. да му вземе от апартамента й, намиращ се в гр. •••, ул. „•••“ № •, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, телевизор „Самсунг“ на стойност 190 лв.; на 14.04.2016 г. принудил М. Х. А. да сключи с „ЦКБ“ АД договор за издаване на дебитна карта за разпореждане с нейната сметка № BG•••••••• и след като й отнел принудително тази карта, изтеглил и взел за себе си от тази й сметка общо 5740лв., както следва: на 16.04.2016 г. четири пъти изтеглил по 400лв. и веднъж 200лв, на 18.04.2016 г. четири пъти изтеглил по 400лв., на 20.04.2016 г. веднъж изтеглил 400лв. и веднъж 200лв., на 23.04.2016 г. изтеглил 100лв., на 28.04.2016 г. два пъти изтеглил по 400 лв., на 03.05.2016 г. изтеглил 100лв., на 10.05.2016 г. изтеглил 200лв., на 11.05.2016 г. веднъж изтеглил 400лв. и веднъж 100лв., на 13.05.2016 г. изтеглил 40 лв; и с това причинил на М. Х. А. значителни имуществени вреди в размер общо на 25306, 98 лв., като изнудването е при условията на чл.213а, ал.3, т.2 от НК, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.36, чл.37 и чл.54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, „глоба“ от 6000лв. и „конфискация“ на 1/3 от имуществото на дееца, а именно: ¼ идеална част от парцел с площ от 2250 м 2, ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в с. •••, общ. •••; ½ идеална част от поземлен имот от 280 м 2, заснет с идентификатор 41112.503.1200 по кадастрална карта на град Кюстендил, ведно с построените в него самостоятелен обект –жилище с идентификатор 41112.503.1200.1.2, две помещения в мазето и таван, находящи се в гр. •••, ул. „•••“ № •, описани в нотариален акт от 06.08.2015 г.; Лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара пикасо“ 2.0 ХДИ, на цвят светлозелен металик, рама № VF7CHRHYA38857408, двигател № 10DYGH3008324 На основание чл.57, ал.3, вр.ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Съдът е признал подсъдимия Д. Е. Х. за НЕВИНОВЕН в това, че на 23 и 24.02.2016 г. в гр. Кюстендил, в условията на продължавано престъпление и с цел да набави за себе си имотна облага – пари и вещи, да е принудил М. Х. А., ЕГН: ••••••••••, чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята й – да се разпореди с вещи на обща стойност 210 лв., както следва: На 23.02.2016 г. да е принудил М. Х. А. да остави в дома му, намиращ се в гр. •••, ул. „•••“, № •, ет. •, неин фотоапарат „Канон“ на стойност 60лв.; На 24.02.2016 г. да е принудил М. Х. А. да му даде да вземе от апартамента й, намиращ се в гр. •••, ул. „•••“ № •, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, нейни вещи – ДВД „Краун“ на стойност 90 лв. и тостер „Фригор“ на стойност 60 лв., и с това й е причинил имуществена вреда в размер на 210 лв., като го е оправдал по тази част от повдигнатото срещу него обвинение по чл.214, ал.2, т.2, вр. чл. 213а, ал.3, т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. Съдът е признал подсъдимият Д. Е. Х. за НЕВИНОВЕН и го е оправдал и в частта по повдигнатото срещу него обвинение за разликата от 60 лв. между размера на действително причинените значителни имуществени вреди от 25306, 98 лв. и посочената в обвинителния акт сума на значителни имуществени вреди от 25366, 98лв., получена след приспадане на имуществената вреда от 210 лв., за която подсъдимият е оправдан. С присъдата е уважен предявения граждански иск, като съдът е осъдил Д. Е. Х. да заплати на М. Х. А., от гр. •••, ул. „•••“ № •, ЕГН: ••••••••••, действаща лично и със съгласието на попечителя И. Ж. П., сума от 25306, 98 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и сторените деловодни разноски в размер на 1000лв. Съдът е осъдил Д. Е. Х. да заплати по сметка на РУ МВР – гр. Кюстендил сумата от 470 лв. за вещи лица и по сметка на ОС – Кюстендил в полза на бюджета на съдебната власт: 60 лв. за вещи лица, 1012 лв. държавна такса за уважения граждански иск и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Р. А. – защитник на подсъдимия Д. Е. Х., в която се поддържат доводи за това, че присъдата е постановена в противоречие с материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание на подсъдимия е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно – подсъдимият да бъде оправдан. Третото искане е присъдата да бъде изменена, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, да се намали размерът на наложеното наказание, като подсъдимият да бъде освободен от изтърпяването му по реда на чл.66 от НК. Иска се също отхвърляне или намаляване на размера на гражданскоправната претенция срещу подсъдимия. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се твърди, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал, което е довело и до неправилна квалификация на деянието. Направено е и искане за назначаване на повторна СПЕ на свидетелката М. А., която да установи свидетелската й годност. В съдебно заседание представителят на АП – София оспорва въззивната жалба като неоснователна. Според прокурора първоинстанционната присъда е постановена при спазването изискванията на чл.305 от НПК, като направените фактически изводи съответстват на доказателствената съвкупност, а наложеното наказание е справедливо. Моли да бъде потвърдена присъдата на ОС – Кюстендил като правилна, а жалбата срещу нея – да бъде оставена без уважение. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. – адв. П., пред настоящия съдебен състав също моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Присъединява се към доводите на прокурора, като допълва, че правилно първоинстанционният съд се е позовал на показанията на доверителката й, дадени в качеството й на свидетел. Приема, че съдът е обсъдил доказателствата по делото в пълнота, като е направил правните си изводи въз основа на тях. Относно наложеното наказание счита, че не е тежко, позовавайки се на обстоятелствата, че престъплението е извършено спрямо лице със здравословни проблеми и психическо заболяване, както и на конкретните действия, в които се изразила принудата. Моли присъдата да бъде потвърдена, както в наказателната част, така и в гражданската. Защитникът на подсъдимия Х. – адв. Й. в съдебно заседание оспорва повдигнатото обвинение. Твърди, че от материалите по делото не е видно употреба на сила или заплашване от подсъдимия спрямо пострадалата. Според него нито един от свидетелите не е очевидец на действията на подсъдимия. В тази връзка оспорва показанията на свидетелите В. А., Н. Н., М. Н., Е. А., М. П., Е. К., Е. Д.. Счита, че първоинстанционният съд е пропуснал да коментира гласните доказателствени средства, които са в полза на подсъдимия. Твърди още, че за подписването на пълномощното от пострадалата също не е употребена сила или заплашване, позовавайки се на показанията на свидетеля Б. А.. Оспорва и заключението на приобщената психиатрична експертиза, съпоставяйки изявления на свидетелката А., дадени пред ОС – Кюстендил и направените констатации от вещото лице. Пледира за недоказаност на обвинението, тъй като липсват данни кога и как са употребени сила или заплашване от подсъдимия, които да мотивират действията на пострадалата. Алтернативно прави искане наказанието на подсъдимия Х. да бъде определено при условията на чл.55 от НК, тъй като не са налице отегчаващи вината обстоятелства и наказателното производство не се води в разумен срок. В личната си защита и в последната си дума подсъдимият Х. поддържа заявеното от адвоката си. Доказателствената основа по делото в по-голямата си част обосновава приетите фактически обстоятелства от първата инстанция, като на основание чл.316 от НПК въззивният състав установи нови фактически положения, които изрично ще бъдат посочени по-надолу в изложението. Релевантните към предмета на доказване са следните обстоятелства от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Д. Е. Х. е роден на •••••••• г. в с. •••, обл. •••, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, пенсионер, неосъждан, с постоянен адрес гр. •••, ул. „•••“ № •, ет. •, ЕГН: ••••••••••. С експертно решение № 1838/11.09.2017 г. на ТЕЛК подсъдимият Д. Х. е освидетелстван, като му е определена 50% трайно намалена трудоспособност (л. 259 от НОХД № 60/2020 г.) Той бил собственик на ½ идеална част от поземлен имот от 280 м2 с идентификатор 41112.503.1200 по кадастралната карта на гр. Кюстендил, ведно с построените в него самостоятелен обект – жилище с идентификатор 41112.503.1200.1.2, две помещения – мазе и таван, находящи се на адрес гр. •••, ул. „•••“ № •, описани в нотариален акт от 06.08.2015г., лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара пикасо“, 2.0 ХДИ, цвят светлозелен металик, № на рама VF7CHRHYA38857408, номер на двигател 10DYGH3008324. С нотариален акт №196, том II, рег.№6142, нот. дело №311 от 2018 г. подсъдимият Д. Х. заедно с Л. Е. М.-Т. придобили 1/3 идеална част (или по 1/6 идеална част за всеки един от тях) от поземлени имоти с идентификатори 18352.501.314 и 18352.501.315 и построените в тях сгради. С нотариален акт №12, том III, рег. №6304, нот.дело №326 от 2018 г. съсобствениците на имоти с идентификатори 18352.501.314 и 18352.501.315 и построените в тях сгради ги продали на Г. А. Т.. Подсъдимият Д. Х. имал сключени два договора за потребителски кредити без обезпечение с „ОББ“ АД. По договора от 11.09.2012 г. заетата сума била в размер на 3968 лв., като дължимата месечна вноска била в размер на 54, 21 лв., с краен срок за издължаване 29.03.2022 г. По договора от 16.02.2015 г. заетата сума била в размер на 3285 лв. с дължима месечна вноска от 53, 50лв. и срок за издължаване – 17.04.2022 г. Свидетелката М. Х. А., ЕГН: •••••••••• г. към февруари 2016 г. притежавала апартамента, находящ се на адрес гр. •••, ул. „•••“, № •, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •. До 2007 г. тя живеела заедно със свидетеля Б. Д., като от съвместното си съжителство имат дъщеря – свидетелката Е. Д., родена на •••••••• г. След раздялата им, дъщеря им останала при майка си до февруари 2016 година, като е имало период от 1-2 години (когато била първи- втори клас), през който е била настанена в приемно семейство. След това отишла да живее при баща си. През 1983 година свидетелката М. А. била диагностицирана с психично заболяване „шизоафективна психоза с непрекъснато протичане и личностов дефицит“. То било контролирано чрез прилагане на медикаментозна терапия, като през 2003 г. и 2011 г. е била настанявана в Психиатричното отделение към МБАЛ – Кюстендил. Поради тази причина М. А. е освидетелствана от Комисия на ТЕЛК, като с Експертно решение № 2497/21.10.2015 г. на ТЕЛК (т. 1, л. 30 от ДП) при преосвидетелстване й е определена 80% трайно намалена работоспособност. Въз основа на експертното решение тя получавала пенсия за инвалидност, която била превеждана по банков в път по сметката й в „Уникредит Булбанк“ АД. По същата сметка към 2016 година получавала и обезщетение за отглеждане на дете, интеграционна добавка за хора с увреждания и обезщетение за безработица. Освен посочената сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, свидетелката М. А. имала открити сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. Салдото по тези сметки към 01.02.2016 г. били, както следва: 2300 евро по сметка с IBAN: BG•••••••• в „Токуда Банк“ АД; 0 евро по сметка с IBAN: BG•••••••• в „Интернешънъл Асет Банк“ АД; 1586 евро по сметка с IBAN: BG•••••••• в „Интернешънъл Асет Банк“ АД; 10981 евро по сметка с IBAN: BG•••••••• в „Интернешънъл Асет Банк“ АД; 0 евро по сметка с IBAN: BG•••••••• в „ЦКБ“ АД. Свидетелката М. А. до 29.05.2015 година работила в гостилница „Ш.“ в гр. Кюстендил на длъжност „сервитьор“, откъдето познавала и подсъдимия Д. Х.. След напускането си, тя продължила да посещава заведението като клиент, тъй като запазила контакти със собственика – свидетелката Е. К. и персонала. Сутринта на 22.02.2016 година свидетелката М. А. излязла, за да изтегли пари от банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, тъй като пенсията й била преведена, както и да свърши друга лична работа. Случайно срещнала подсъдимия Д. Х., който я помолил да му закупи кутия цигари. Тя се съгласила, след което се разделили. По-късно през същия ден двамата отново се срещнали, когато свидетелката А. минавала покрай магазин „Дарис“, а подсъдимият се движил по ул. „Криволак“ в гр. Кюстендил. Тя му споделила, че се е запътила към гостилница „Ш.“, където ще обядва. Подсъдимият тръгнал заедно с нея натам. В заведението влезли заедно, но подсъдимият бързо след това излязъл, като я помолил да го изчака там. През това време свидетелката А. си поръчала пържола. След като се върнал в гостилницата, подсъдимият носел със себе си бутилка минерална вода и парче баница, които подал на А.. Тя си помислила, че той иска да я почерпи за това, че по-рано през деня му направила услуга, като му купила кутия с цигари. Свидетелката започнала да яде от баницата и да пие от водата. След като сервирали поръчаната от нея пържола, тя я дала на подсъдимия Х.. Двамата поседели известно време в гостилница „Ш.“, след което Х. й предложил да отидат заедно в балнеосанаториум, известен в гр. Кюстендил като „Миньорския дом“, където по това време била на почивка негова позната. Там тримата се уговорили вечерта отново да се съберат, след което А. и Х. тръгнали към Трето основно училище в гр. •••, за да вземат дъщерята й – свидетелката Е. Д., която учела там. Оттам отишли в магазин „Кауфлад“, за да купят храна и напитки, вкл. и алкохол за събирането си вечерта в „Миньорския дом“. На касата сметката била заплатена от свидетелката М. А.. След като пазарували, подсъдимият Х. и свидетелката Д. отишли в балнеосанаториума, а свидетелката А. - на родителска среща. Когато приключила с ангажимента си в училището, тя също се присъединила към тях. Вечерта в хотелската стая към санаториума свидетелката А. заедно с подсъдимия Х. и неговата позната пили от алкохола, който по-рано купили от „Кауфланд“. От балнеосанаториума подсъдимият със свидетелката А. и дъщеря й тръгнали с такси към къща на друг познат на Х.. Компанията, към която се присъедини, също консумирала алкохол. Тримата останали там, докато свидетелката Д. не казала, че й се спи, при което тръгнали пеш към апартамента на А.. Тримата влезли в жилището, като свидетелката Д. отишла да спи в стаята си, а свидетелката А. и подсъдимия Х. си легнали в хола. На следващата сутрин – 23.02.2016 г., свидетелката Е. Д. отишла на училище, като преди това уведомила майка си, че вечерта ще отиде при своя баща – свидетеля Б. Д.. След това подсъдимият Х. завел свидетелката А. в къщата му на адрес гр. •••, ул. „•••“ № •. Там той й предложил да отидат на разходка в планината Осогово, както и да остави дамската си чанта, като вземе единствено пари. В чантата си тя носела пари, мобилен телефон, лична карта, дебитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, фотоапарат „Канон“ и ключове от апартамента. Подсъдимият повикал такси, което ги закарало до хижа „Трите буки“. Превозът отново бил заплатен от свидетелката А.. Двамата се разходили до хижа „Иглика“. По пътя подсъдимият я поканил да остане в дома му за вечерта, като й предложил да й помогне с ремонта на битова техника. Когато достигнали хижа „Иглика“, подсъдимият Х. отново позвънил за такси, като предварително потърсил пари от свидетелката А.. Двамата се върнали в къщата на подсъдимия, откъдето взел компютър, който обещал да подари на дъщеря й и с такси отишли до апартамента на свидетелката. Там тя му дала 1000лв., които била заделила за ремонт на хладилника и входната врата на жилището, за да може да ги ремонтира. На другия ден двамата ходили до гр. Благоевград с такси, управлявано от познат на подсъдимия Х.. Вечерта те се прибрали в гр. Кюстендил със служебен автомобил на Митница „Югозападна“ и отново отишли в дома на подсъдимия. Там той напълнил две големи чанти с дрехи и поискал да бъдат изпрани в дома на свидетелката А. под предлог, че неговата пералня била развалена. Когато отишли в апартамента на А. и чакали дрехите на подсъдимия да се изперат, той й казал да събере в две чанти нейни вещи за ежедневно ползване, тъй като щяла вече да живее с него в къщата на ул. „•••“ № • в гр. •••. Тя не се възпротивила и започнала да пълни две пътни чанти. Докато подготвяла багажа си, той взел класьорите, в които съхранявала документи за здравословното й състояние, банкови документи, нотариални актове, гаранционни карти, лични документи на дъщеря й. Подсъдимият поставил документите в чантите, с които донесъл прането си, като взел още битова техника – фотоапарат марка „Олимпус“, ДВД марка „Кроун“, декодер марка „Стронг“, тостер марка „Фригор“, кана за пречистване на вода и ДВД дискове, собственост на свидетелката Е. Д.. Пералнята приключила около полунощ. Подсъдимият прострял дрехите си, взели пълните чанти и двамата тръгнали към къщата. При напускането на жилището, подсъдимият Х. заключил входната врата и прибрал ключа при себе си. От документите, които взели от апартамента на А., подсъдимият Д. Х. разбрал какво е имущественото й състояние – банковите сметки, които били открити от свидетелката и наличността на паричните средства в тях, както и какво е здравословното й състояние. Тогава подсъдимият взел решението да присвои притежавани от частната обвинителка средства и скъпи вещи, възползвайки се от обстоятелството, че тя страда от психично заболяване. За да постигне целта си, той започнал да упражнява спрямо нея физическо и психическо насилие, отправял заплахи, не й давал да пие лекарствата, които й били предписани за лечение на заболяването, ограничил контактите с близките й, взел й мобилния телефон и я държал заключена в къщата му. На 25.02.2016 г. свидетелката А. и подсъдимият Х. посетили офис на „Виваком“ в гр. Кюстендил, за да закупят нов мобилен телефон със СИМ карта. В магазина подсъдимият поискал оферта от консултанта, като обяснил, че А. си е загубила телефона. След подписването на новия договор, свидетелката взела новия мобилен апарат, а подсъдимият продължил да ползва стария й телефон. Същата вечер подсъдимият повикал в дома си свой познат, за когото казал на свидетелката А., че е лекар и ще я излекува, включително и от болките в гърба, които има. Той й дал бяло хапче, което трябвало да смуче, при което свидетелката започнала да се чувства замаяна и да й се гади. На следващия ден двамата отишли до клоновете на банка „ОББ“ АД и банка „Юробанк България“ АД в гр. Кюстендил, за да може подсъдимият Х. да обслужи кредитите си към двете банки (том 3, л. 298 и л. 300 от ДП). Вечерта свидетелката А. имала среща с дъщеря си Е. Д., с която се уговорили през почивните дни да са заедно. На мястото отишла с подсъдимия Х., след което тримата тръгнали към апартамента на А.. Пред блока тя установила, че няма ключове, но отворили входната врата с чипа на дъщеря й, който носела на раницата си, но не могли да влязат в апартамента. В този момент свидетелката М. А. се почувствала зле и излязла пред блока. След известно време тя започнала да се разхожда по улиците на града. Междувременно подсъдимият и свидетелката Д. излезли от блока, видели, че М. А. не е там и тръгнали към къщата на Х.. Докато се разхождала, свидетелката М. А. се съвзела и се сетила, че вече живее в къщата на подсъдимия на ул. „•••“ № • и тръгнала натам. Когато пристигнала, видяла, че прозорците светят и позвънила на входната врата. Отворил й подсъдимият. След като влязла вътре, той я затворил в кухнята, където я ударил и от главата й потекла кръв. Когато се опомнила след удара, частната обвинителка отишла да види дъщеря си, която през това време седяла в хола на къщата. След това А. си легнала да спи в кухнята. На 27.02.2016 година, подсъдимият Х. събудил А., на която казал, че трябва да отидат да пазаруват, като оставят дъщеря й да седи сама в къщата. Когато се върнали, Х. изгонил детето, без дори да му даде ученическата раница. Свидетелката Д. заявила на подсъдимия, че ще си плати за всичко, тръгнала си от дома му разплакана и отишла при баща си. Когато подсъдимият и М. А. останали сами, той й наредил да му каже ПИН кода на дебитната й карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД. Тя не могла да си го спомни, при което той започнал да я удря. В този момент тя се сетила, че го е записала в стария си мобилен апарат. След това подсъдимият я заплашил, че ако му се противопоставя, ще убие нея и дъщеря й. На следващия ден в дома на подсъдимия отишъл негов познат, под чиято диктовка принудили М. А. да напише жалба до полицията, в която заявява, че си е загубила ключа от апартамента. След това свидетелката заедно с подсъдимия Х. отишли в районното управление на МВР, където я депозирали. На 01.03.2016 година М. А. и подсъдимият отишли в аптеката, откъдето тя трябвало да закупи лекарствата, с които поддържала заболяването си. След излизането им от там, подсъдимият взел торбичката от ръцете й и я изхвърлил в кофата за боклук. Към онзи момент свидетелката А. не била приемала лекарствата си от 22.02.2016 г. - денят, в който обядвали с подсъдимия в гостилница „Ш.“. Когато подсъдимият и свидетелката А. се прибрали в къщата, той й казал, че ще ходят в Куманово, като трябва да се облече хубаво и да си сложи златните накити. Тя до този момент съхранявала бижутата си в жилището си на ул. „•••“. Двамата тръгнали към апартамента й, като преди това подсъдимият взел пътните им чанти. Когато пристигнали, Х. отключил входната врата с ключовете на А. и влезли вътре. Свидетелката извадила златните си накити: четири пръстена с общо тегло от 16 гр., пръстен с жълт камък с тегло 4, 5 гр., пръстен под формата на осморка с тегло от 2, 8 гр., три златни халки с общо тегло 3, 8 гр. и кръстче с тегло 3, 5 гр. от найлонова торбичка. В нея имало още монети на Царство България от 1912 г. с лика на цар Фердинанд. В този момент подсъдимият взел торбичката, прибрал я и двамата продължили да пълнят пътните чанти с вещи от апартамента и техника. Когато си тръгнали, Х. заключил входната врата и прибрал ключа отново в себе си. На излизане, на площадката пред апартамента се срещнали със съседката - свидетелката М. П., която живеела на същия етаж. Тя през инкриминирания период забелязала, че до апартамента двамата ходили или заедно, или подсъдимият бил сам, като няколко пъти двамата са изнасяли багаж оттам. Когато се прибрали в къщата на подсъдимия, двамата се приготвили за пътуването си до гр. Куманово, Република Северна Македония. Свидетелката А. не сложила бижутата си, за които по-рано отишли до апартамента й, тъй като подсъдимият, след като й ги взел, повече не й ги върнал. От класьорите с документи на М. А. подсъдимият разбрал в кои от банките тя има сметки, в каква валута и размер. На 07.03.2016 година подсъдимият казал на А., че трябва да отидат в банковия клон на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, за да изтегли пари от банковата си сметка, както и да прехвърли остатъка от сумата по сметката си в „ЦКБ“ АД, тъй като клонът се намирал по-близо до къщата му. Тя не му се противопоставила, тъй като няколко пъти била заплашена от него, че трябва да прави това, което той иска, в противен случай ще убие нея и дъщеря й. Така, принудена от него, заедно с него отишла до банковия клон, намиращ се в гр. Кюстендил, бул. „България“, като на касата свидетелката М. А. изтеглила в брой сумата от 2500 евро от банковата си сметка с IBAN: BG••••••••. Останалата сума от 8300 евро била прехвърлена по сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с IBAN: BG••••••••, която също била на нейно име. В същия ден А. закрила сметките си в „Интенешънъл Асет Банк“ АД. След като се прибрали в дома на подсъдимия, той взел от нея изтеглената сума и се обадил на майстор, който да монтира камери на входната врата на къщата. Няколко дни по-късно, подсъдимият Д. Х. казал на М. А., че трябва да изтегли и парите си от „Токуда Банк“ АД. По депозитната сметка с IBAN: BG•••••••• в банката наличната сума била в размер на 2300 евро. Тъй като искал да присвои и тези пари, й наредил да се обади на свидетелката Е. А., която работела в банката. Частната обвинителка позвънила от телефона си на свидетелката А., на която казала, че иска да изтегли парите си и я попитала дали е възможно. А. знаела, че М. А. започнала да живее с някакъв мъж и че нямат контакт с нея. При разговора им, тя обяснила на А., че може да изтегли парите по сметката си, но ще загуби натрупаната лихва. Попитала я за какво са й парите, като направила опит да я предупреди, че подсъдимият иска единствено да й ги вземе и че ако й оказва натиск, да не го прави. От своя стана А. отговорила, че просто й трябват, без да дава други обяснения, след което й затворила телефона. След проведения телефонен разговор Е. А. веднага се свързала с майка си – свидетелката В. А., и й разказала за намеренията на М. А. да изтегли парите от депозитната си сметка. През почивните дни и двете решили да отидат до къщата на подсъдимия Х., за да разговарят със свидетелката А.. Минавайки по улицата, видели, че тя е на терасата и Е. А. й извикала, като я поканила да слезе, за да я видят. А. им казала да я изчакат, но когато застанали пред входната врата на къщата, никой не им отворил. На 12.03.2016 година, подсъдимият Х. принудил частната обвинителка да посетят клона на „Токуда Банк“ АД в гр. Кюстендил. На касата на банката М. А. изтеглила цялата налична сума от депозитната си сметка с IBAN: BG••••••••, като Х. настоял да бъдат изплатени в лева. Докато била обслужвана частната обвинителка, в банковия клон, сред чакащите в салона, бил свидетелят К. Б.. Той познал М. А., тъй като преди години работили на едно и също място. Забелязал, че тя била придружена от подсъдимия Д. Х., който познавал като гражданин на гр. •••. Направило му впечатление, че свидетелката А. е превъзбудена, тъй като говорела на висок глас и че състоянието й е изтормозено – лицето й било изпито и пребледняло, а очите й били изцъклени. Когато тя взела подадените й пари от служителя, същите били дръпнати от ръката й от подсъдимия Х., след което напуснали клона на банката. На 15.03.2016 г. подсъдимият Х. и частната обвинителка отново посетили клона на „Интенешънъл Асет Банк“ АД в гр. Кюстендил. А. с нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута (т. 2, л. 202 от ДП) прехвърлила сумата от закритата си сметка в банката, която била в размер на 8300 евро към сметката си в „ЦКБ“ АД с IBAN: BG••••••••. Преводът бил получен на 17.03.2016 г. (т.1, л.21 от ДП). На 23.03.2016 година свидетелката А. трябвало да отиде до Бюрото по труда, но подсъдимият Д. Х. не й разрешил да излезе. Тогава той започнал да я удря, а след падането й на пода продължил да я рита. Заявил й, че на следващия ден ще отидат при нотариус, за да подпише пълномощно и че трябва да се държи естествено, да се усмихва, все едно прави нещата доброволно. Тъй като не посетила Териториалното поделение на Бюрото по труда, считано от 24.03.2016 година на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. чл. 54д, ал.1, т.2 от КСО, изплащането на обезщетението за безработица на М. А. било прекратено с Разпореждане № 091-00-625-2 от 07.04.2016 г. от ТП – Кюстендил на НОИ. На 24.03.2016 година подсъдимият завел М. А. в нотариалната кантора на свидетеля Б. А.. Х. се познавал със свидетеля А., тъй като вече бил клиент на кантората му. Там изготвили пълномощно, с което М. А. упълномощавала подсъдимия Д. Х. да извършва банкови операции от нейно име, включително да се разпорежда и управлява банковите й сметки, да заявява, получава, блокира и разблокира банкови карти, да получава от нейно име обезщетения, застрахователни премии и пощенски пратки, да я представлява пред всички държавни и общински органи и юридически лица. Пълномощното било изготвено като безсрочно и подписът бил заверен от нотариус Б. А. – нотариус в район Районен съд – Кюстендил с рег. № ••• на Нотариалната камара. Същия ден, подсъдимият накарал св. А. да отидат до клона на „ЦКБ“ АД на адрес гр. •••, ул. „•••“ № 22, където от банкова си сметка с IBAN: BG•••••••• на каса М. А. изтеглила сумата от 2296, 70 евро, като била изплатена левовата й равностойност от 4483, 16 лв. (т.3, л.300 от ДП). Отново, след като получила сумата, подсъдимият взел парите от А.. Всички тези действия тя била принудена да извърши, след нанесения й побой от подсъдимия и след заплахите, че той посегне на нейния живот и този на дъщеря й. На същия ден подсъдимият взел решение да премести още вещи от апартамента на частната обвинителка в своята къща. За целта уговорил свой познат (с неустановена по делото самоличност), с притежаван от него джип да отидат до жилището й, откъдето взели автоматичната перална машина марка „Електролукс“, перилни препарати, телевизор марка „Самсунг“, сгъваема маса и одеала. След като пренесли вещите с джипа, неустановеното лице помогнало на подсъдимия с монтажа на пералнята. Междувременно подсъдимият започнал ремонтни дейности в дома си – поръчал дограма за прозорците, алуминиеви и интериорни врати, закупувал строителни материали, наемал работници, които да извършат съответните услуги. Сред наетите майстори били свидетелят И. Н. и сина му, които трябвало да сменят улуците на къщата. Когато започнали работа по покрива, свидетелят Н. видял, че там живее и жена - М., чието име научил впоследствие. Той и синът му не контактували с нея, но му направило впечатление, че тя не е добре психически, тъй като се разхождала по терасата, а понякога на висок глас пеела и викала. Забелязал още, че М. А. никога не излизала сама и постоянно стояла заключена. Освен това, когато подсъдимият Х. ги канел на обяд да поседнат вътре, той гонел свидетелката от стаята. В началото на месец април 2016 година, пералнята машина се развалила, но тъй като била все още в гаранционен срок, подсъдимият се обадил в сервиза към магазина, за да заяви ремонт. На подадената заявка се отзовал свидетелят И. П.. Докато извършвал ремонтните дейности по пералнята, в стаята влязла свидетелката А., която била в оскъдно облекло и се държала неадекватно. Първоначално свидетелят П. не я разпознал, но се сетил, че е тя, тъй като преди години се запознал с нея покрай негова колежка. В този момент подсъдимият я изгонил от помещението, като й наредил да се облече. След като приключил с ремонта, свидетелят П. се прибрал в дома си. По това време той живеел на семейни начала с М. Н., която е първа братовчедка с бившия съпруг на М. А.. От Н. знаел, че близките й я търсят и че нямат контакт с нея. Когато се прибрал, вечерта споделил с Н., че е видял М. А. в дома на подсъдимия Д. Х.. Тогава Н. поискала от него да й даде телефонния номер, за да се свърже с М. А.. На обаждането отговорил подсъдимият Х., който й казал, че не е удобно да се чуят с А. и затворил телефона. След това М. Н. позвънила на свидетелката М. Н., като й разказала как свидетелят П. е установил къде е М. А.. Тъй като никой от близките й не знае къде е била и не отговаряла на обаждания, двете жени се уговорили да отидат до къщата, за да проверят как е А.. На следващия ден Н. заедно със свидетелката М. Н. отишли на адреса на подсъдимия - гр. •••, ул. „•••“ № •. По това време той не бил в дома си, но тъй като имало майстори, двете успели да влязат. По-късно подсъдимият Х. се прибрал и видял, че М. А. не е сама. М. Н. се обадила на свидетеля П. след работа да отиде при тях. Когато пристигнал, видял, че подсъдимия Д. Х., свидетелките М. А., М. Н. и М. Н., били седнали на маса и консумирали алкохол. А. отново се държала неадекватно и била в оскъдно облекло, което дало възможност на свидетелите П. и Н. да забележат, че по краката й имало синини. При гостуването си свидетелката Н. се опитвала да разбере как е М., като й направила забележка за облеклото. На подсъдимия не му харесало, че Н. разпитва М. А., поради което я ударил и тя си тръгнала. Докато били в дома на подсъдимия, той обяснил на свидетеля П. и М. Н., че той лекува М. А., че роднините й искат да я „унищожат“ и затова той я е взел при себе си, за да се грижи за здравето й. След това свидетелят П. и жена му останали да пренощуват в дома на подсъдимия. На сутринта П. отишъл на работа, като вечерта разбрал от М. Н., че ги е поканила у тях на гости. Четиримата отново се срещнали след около седмица в дома на свидетеля П.. Отново на вечерята свидетелката А. консумирала алкохол, от който се отпуснала и започнала да говори повече. Това ядосало подсъдимия, който два пъти плиснал в лицето й ракия. След инцидента М. Н. и свидетелят П. решили да си лягат. В този момент частната обвинителка се обърнала към подсъдимия с репликата „Ще ме биеш или да си лягам“, след което и двамата останали да пренощуват в дома на П.. След вечерята М. Н. продължила да контактува с М. А. след разрешение на подсъдимия Д. Х.. Впоследствие отново се виждали на вилата на свидетеля П., където свидетелката А. говорила по-малко. С времето все по- рядко подсъдимият Х. разрешавал на М. Н. да говори с М. А. и така престанали да се чуват. Впоследствие свидетелят П. два пъти е срещал подсъдимия. Първият път бил заедно със свидетелката А., като му направило впечатление, че тя била остригана, като при краткия разговор, който провел с Х., той казал, че това й е за наказание. Следващият път, когато го срещнал, той бил сам. Казал му, че е изгонил М. А. от дома си, тъй като искала да го убие. На 04.04.2016 година подсъдимият и свидетелката А. посетили магазин за техника „Герматекс“ ЕООД, откъдето закупили кафемашина и телевизор марка „Филипс“. За двата уреда били издадени гаранционни карти. През следващите дни подсъдимият Х. продължил да закупува строителни материали за ремонта и санирането на къщата си. На 14.04.2016 година подсъдимият завел свидетелката А. в клона на банка „ЦКБ“ АД, където тя подписала договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта. Сметката, която открила в банката, била в левова валута с IBAN: BG••••••••, BIC: CECBBGSF. В качеството на „Картодържател“ или „Клиент“ по договора била вписана М. Х. А., с адрес за кореспонденция е гр. •••, ул. „•••“ № •, ет. •, и телефон „359•••••••• Д.“. Когато свидетелката А. получила дебитната карта и ПИН кода, същите били взети от подсъдимия Х., който започнал да се разпорежда със сметката й. На следващия ден – на 15.04.2016 година двамата отново посетили клона на „ЦКБ“ АД, като А. прехвърлила наличната сума от 5000 евро от сметка с IBAN: BG•••••••• в „ЦКБ“ АД в новооткритата сметка с IBAN: BG•••••••• в „ЦКБ“ АД, като сумата била конвентирана в лева, а именно – 9760 лв. И тези действия А. била принудена да извърши, повлияна от заплахите на подсъдимия, че той ще посегне на нейния живот и този на дъщеря й. За времето от 16.04.2016 година до 13.05.2016 година подсъдимият Д. Х. от посочената сметка чрез дебитната карта изтеглил сума в общ размер от 5740 лв., както следва: На 16.04.2016 г. – четири пъти по 400лв. и един път 200лв; На 18.04.2016г. – четири пъти по 400 лв.; На 20.04.2016 г. – един път 400лв. и един път 200лв.; На 23.04.2016 г. – един път 100лв; На 28.04.2016 г. – два пъти по 400лв; На 03.05.2016 г. – един път 100лв; На 10.05.2016 г. – един път 200 лв; На 11.05.2016 г. – един път 400 лв. и един път 100лв; На 13.05.2016 г. – един път от 40 лв. На 21.04.2016 година подсъдимият Х. изтеглил в брой на касата на банката сумата от 4000 лв. чрез пълномощното от 24.03.2016 г., с което свидетелката А. го овластила да се разпорежда с наличните средства по банковите й сметки. Всички суми, които подсъдимият изтеглил от банковата сметка на свидетелката А., използвал за закупуването на строителни материали, за обслужване на кредитите си към „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД и лични нужди. Тъй като подсъдимият Д. Х. ограничил контактите на свидетелката М. А., близките и роднините й не можели да се свържат с нея по телефона и не я откривали в жилището й. От св. Е. Д. св. В. А. разбрала, че М. А. живее с подсъдимия в къщата му на адрес гр. •••, ул. „•••“ № •. Няколко пъти направила опит да се срещне с нея, ходейки до адреса, но забелязала, че на къщата има монтирани камери. Продължила да звъни на телефонния номер на свидетелката А., но телефонът й бил изключен, като периодично получавала съобщения в късните часове от денонощието, че телефонът е включен и може да осъществи връзка с абоната. Междувременно свидетелката В. А. уведомила свидетеля Н. Н., който бил единствен роднина на частната обвинителка, че знае къде живее последната, но няма връзка с нея. Той също започнал да я търси. Заедно със св. А. ходили до къщата на подсъдимия, но след позвъняване на звънеца никой не им отварял. Тогава свидетелят Н. подал жалба до прокуратурата, в следствие на което била образувана пр.пр.№ 810/2016г. по описа на РП - Кюстендил. По назначената проверка на адреса бил изпратен екип на полицията. Двама униформени полицаи позвънили на звънеца, но никой не им отговорил. Чрез монтираните камери подсъдимият Х. видял, че пред къщата му има полицаи. Тогава той казал на свидетелката А. да се скрие, но въпреки това тя излязла на терасата от задната страна на къщата. Полицейските служители решили да огледат имота и видели М. А. и я попитали с кого живее, но тя отказала да им отговори на въпросите, като единствено им е казала, че до 4 часа не може да излезе. Когато полицейските служители си тръгнали от адреса, подсъдимият Д. Х. се уплашил и започнал да събира вещите на свидетелката А.. Върнал й личната карта, мобилния телефон, дебитната карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД и ключовете от апартамента и я отпратил да си ходи, като й указал по кой път да мине. Казал й да му купува хляб, тъй като няма пари. След това отново със своя познат, с когото взели пералнята машина от апартамента на свидетелката А., я върнал. През следващите дни върнал и класьорите й с документите. Докато свидетелката А. живеела при подсъдимия, той й обещавал нов живот, че ще й помага както и често й правил комплименти. Двамата през това време поддържали и интимни контакти. Когато се срещали с други хора, подсъдимият Х. се държал мило с нея, не я е удрял или обиждал. Поради тази причина свидетелите С. И., М. Д., В. С., К. Н., П. С., Б. Б. и Г. Х. останали с впечатление, че подсъдимият полага грижи за М. А. предвид здравословното й състояние. След като подсъдимият пуснал от дома си частната обвинителка, тя била в изключително влошено здравословно състояние, тъй като не била приемала поддържащите си лекарства от 22.02.2016 година. Тя била в невъзможност да полага грижи за себе си, поради което възстановяването й траело няколко месеца. Изпитвала страх от приемането на таблетки, поради което се наложило да постъпи в психиатричното отделение на МБАЛ – Кюстендил за овладяване на състоянието й. Когато здравословното й състояние се подобрило, М. А. започнала да споделя със св. В. А., с дъщеря си – св. Е. Д. и св. Е. К. за преживяното по време на съжителстването й с подсъдимия Х.. Разказала им за ударите, които й нанасял и заплахите, които отправял за нейния живот и живота на дъщеря й. С помощта на дъщерята на свидетелката В. А. – св. Е. А., успели да установят размера на сумите, които подсъдимият присвоил от банковите сметки на св. А.. На 07.09.2016 година М. А. пред нотариус декларирала оттеглянето на пълномощията, които дала на подсъдимия Х. с пълномощно рег. № 1513/24.03.2016 г. с удостоверен подпис от нотариус Б. А., с район на действие РС – Кюстендил. С оглед здравословното състояние на частната обвинителка и невъзможността й да полага грижи за дъщеря си, свидетелят Б. Д. предявил иск на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение. С Решение № 319 от 19.12.2016 година по гр.д. № •0/2016 г. по описа на РС – Кюстендил искането на свидетеля Д. било частично уважено М. Х. А. била поставена под ограничено запрещение, поради заболяването й - „Шизоафективна психоза. Непрекъснато протичане. С устойчив личностов дефицит“. След влизане в сила на решението, с Протокол № 1/02.03.2017 г. като попечител на М. Х. А. била назначена В. К. А., а за заместник попечител – Е. Т. К.. Те изпълнявали задълженията си по чл.157 от СК до 07.01.2021 г., когато с Протокол № 1/07.01.2021 г. били освободени от заеманите от тях качества. Свидетелят Д. през 2016 г. депозирал също и искова молба, с която поискал да му бъдат предоставено упражняването на родителските права и определянето на режим на лични контакти между майката и детето. На 07.10.2016 г. по образуваното гр. д. №851/2016 г. по описа на РС – Кюстендил, съдът уважил предявените претенции и осъдил М. А. да заплаща на Е. Д., чрез нейния баща, издръжка. На 12.10.2016 година св. М. А. подала жалба в Районна прокуратура – гр. Кюстендил, по която била назначена проверка на наведените от нея твърдения за упражнено насилие спрямо нея и присвоените парични средства от подсъдимия Х.. На 09.01.2017 г. с постановление на прокурор е образувано досъдебното производство срещу Д. Е. Х. за извършено от него престъпление по чл.143, ал.1 от НК. В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели М. Х. А., включително и по реда на чл.223 от НПК, К. И. Б., И. Т. Н., И. Ж. П., В. К. А., Н. Г. Н., М. Д. Н., М. К. П., Е. И. А., Е. Т. К., Е. Б. Д. по реда на чл. 223 от НПК, Б. М. Д., С. Л. И., М. Е. Д., Б. Г. Б., Г. Б. Х., В. Г. С., К. Г. Н., П. С.. По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза с изх. № 6/14.03.2017 г. (т. 1, л. 123-133 от ДП), от чието заключение се установява, че свидетелката М. Х. А. страда от „Шизоафективна психоза. Непрекъснато протичане. С устойчив личностов дефицит“. Заболяването й в последните години протичало с продължителни пристъпи, като последният е от февруари 2016 г., с мисловни, емоционални и волеви разстройства, на фона на поведенческа дезорганизираност, некритичност към болестта и нуждата от лечение и непълноценни и нечисти ремисии, свързани с непълноценно личностово функциониране, семейна и социални и трудова дезадаптация. Вещото лице е посочило, че през месеците февруари – март 2016 г. при свидетелката А. са били налице възбуда и раздразнителност, придружени с агресивно поведение и повишена енергия, загуба на нормалните социални задръжки, съпътствани от налудности за отношение и увреда, т.е. тя е била в пристъп на болестта. Не е била във възможност да отразява адекватно случващото се с нея и свързаното с това неадекватно поведение да защитава своите интереси и да преценява адекватно постъпките си и последствията от тях. През инкриминирания период болестта й е била свързана с трайното нарушение на семейната и социалната адаптация, невъзможност за самоконтрол и самообслужване чрез плануване, правилно прогнозиране и разпределение на паричните средства. Свидетелката А. е била в безпомощно състояние, психотично ангажирано поведение, което й е попречило за адекватното справяне с възникналата ситуация, поради което и не е могла да разбира свойството и значението на действията си и да оцени извършеното срещу нея от подсъдимия. Експертът е заключил, че свидетелката А. е със запазена годност да участва в досъдебното производство, правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях. Вещото лице е приело, че към момента на прегледа освидетелстваната А. е в състояние на нестабилна ремисия, приема поддържащо лечение, не се регистрира активна психопатологична продукция, поведението е подредено, от което следва, че не е необходимо прилагането на принудителни медицински мерки. От назначената по делото счетоводна експертиза (т.1, л.133-143 от ДП), се установяват наличните салда по сметките в „Токуда Банк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „ЦКБ“ АД с титуляр свидетелката М. А. към 01.02.2016 г., движенията по тях в периода 01.02.2016г. – 31.05.2016 г., както и салдата към 31.05.2016 г. Установени са постъпилите суми по сметки в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД с титуляр подсъдимия Д. Х. за периода 01.02.2016 г. – 31.05.2016 г. Вещото лице в отговор на постановените задачи е изготвило справка за направените покупки от подсъдимия на движими и недвижими вещи за периода 01.02.2016г. – 31.05.2016 г., както и е извършил оценка на процесните вещи. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Горните фактически положения се установяват от събраните по делото доказателства: гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката М. Х. А., К. И. Б., И. Т. Н., И. Ж. П., В. К. А., Н. Г. Н., М. Д. Н., М. К. П., Е. И. А., Е. Т. К., Е. Б. Д., Б. М. Д., С. Л. И., М. Е. Д., Б. Г. Б., Г. Б. Х., В. Г. С., К. Г. Н., П. С., приетите и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства в досъдебното производство и съдебното следствие: пълномощно от 24.03.2016 г. (т. 1, л. 13 от ДП), декларация за оттегляне на упълномощаване от 07.09.2016 г. (т. 1, л. 14 от ДП), банкови извлечения (т. 1, л. 15-23 от ДП), експертно решение №2497/21.10.2015 г. на ТЕЛК (т. 1, л. 30 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия Д. Х. (т. 1, л. 86 от ДП), банкови извлечения от сметките, чийто титуляр е подсъдимия Д. Х. (т. 2, л. 165-166, л. 170-172, л.174-178 от ДП), банкови извлечения и документи на сметки с титуляр свидетелката М. А. (т. 2, л. 187-189, л.190-202, л.203-208 от ДП), Протокол № 1 от 02.03.2017 г. по преписка с вх. Рег. № 11-03-225/30.01.2017 г. на Община Кюстендил (т. 2, л. 244 от ДП), Удостоверение №94-00-443/02.03.2017 г. на Община Кюстендил (т. 2, л. 245 от ДП), Решение № 537/07.10.2016 г. по гр.д. № 851/2016 г. по описа на РС-Кюстендил (т. 2, л. 248-249 от ДП), Решение № 319/19.12.2016 г. по гр.д. № •0/2016 г. по описа на ОС – Кюстендил (т. 2, л. 253-254 от ДП), копия на вносни бележки (т. 3, л.270, л.298, л. 300 от ДП), договори (т. 3, л. 273, л.277, гаранционни карти (т. 3, л.271, л. 272, л.280, л.283 от ДП), стокови разписки (т. 3, л.281, л.284, л. 289, л.290 от ДП), касови бележки (т. 3, л. 276, л.279, л.281, л. 291 от ДП) платежни нареждания (т. 3, л. 285, л.300, л. 304 от ДП), разписка от куриер (т. 3, л.282 от ДП), фактура (т. 3, л. 286 от ДП) договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта от 14.04.2016 г. (т. 3, л. 287-288 от ДП), копие от трудовата книжка на свидетелката М. А. (т.3, л.294 от ДП), разпореждане № 091-00-625/07.04.2016 г. на ТП – Кюстендил на НОИ (т. 3, л. 295 от ДП) банково извлечение сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр свидетелката М. А. ( т. 3, л. 296-297 от ДП), договори за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „ОББ“ АД и подсъдимия Д. Х. и сключени застраховки (т. 4, л. 26-9 от ДП), Протокол № 1/07.01.2021 г. по преписка с вх. Рег. № 94-00-38/05.01.2021 г. на Община Кюстендил (л. 146 от НОХД № 60/2020 г.), Протокол № 2/19.01.2021 г. по преписка с вх. Рег. № 94-00-206/15.01.2021 г. на Община Кюстендил и Удостоверение № 94-00-206/19.01.2021 г. на Община Кюстендил (л. 164 и л. 165 от НОХД № 60/2020г.), писмо от Община Кюстендил ведно със заверени копия на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14001521/07.09.2015 г. и удостоверение за декларирани данни с изх. № УД001831/31.03.2021г. (л. 193-205 от НОХД №60/2020 г.), писмо с рег. № УРИ: 113900-1440/06.04.2021 г. на ОД МВР – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ ведно със справка (л. 207-208 от НОХД № 60/2020 г.), справка от Агенцията по вписванията (л. 211-217 от НОХД №60/2020 г.), заверени копия на 6 бр. нотариални актове (л. 262-276 от НОХД № 60/2020 г.), документи, касаещи здравословното състояние на подсъдимия Х. (л. 253-261 от НОХД № 60/2020 г.), удостоверение с изх. № ИД-23315-2020/17.09.2020 г. от „ОББ“ АД (л.277 от НОХД №60/2020 г.), заключението на съдебно-психиатричната експертиза (т. 1, л. 123-128 от ДП) и заключението на съдебно-счетоводната експертиза (т. 1, л. 133-143 от ДП). Въззивната инстанция се солидаризира със становището на първостепенния съд, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката М. А., като обективни и достоверни. Пред първоинстанционния съд свидетелката е разказала за двете срещи с подсъдимия Х. на 22.02.2016 г., за местата, които са посетили същия ден и лицата, с които са се срещнали. Подробно е описала действията на подсъдимия през следващите дни, промяната на поведението му спрямо нея и впоследствие упражненото насилие и отправени заплахи за живота й и този на дъщеря й. Свидетелката последователно говори за посещенията им в банковите институции, за сумите, които е теглила в присъствието на подсъдимия и принудена от него, както и последващото разпореждане с тези средства. Дава подробно описание на вещите, които е взел от дома й и за начина, по който Х. я убедил да му ги предостави. Основателно първоинстанционният съд е кредитирал и показанията на свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК и приобщени в производството по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, тъй като в тях по – конкретно е отразена поредността на събитията и действията на подсъдимия, вида на вещите, които са взети от дома й и сумите, които са изтеглени от банковите й сметки. Свидетелката М. А. е конституирана и като страна в процеса /частен обвинител и граждански ищец/. В този смисъл показанията й са едновременно източник на доказателства, но и средство за защита на накърнените от престъплението права. Това налага, когато съдът преценява показания й, да ги подложи на много подробен и задълбочен анализ. Следвайки тези принципни положения, в основата на доказателствените си изводи, съдът изцяло се довери на показанията на свидетелката М. А., като прецени същите за правдиви, достоверни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. В тях /особено в тези от досъдебното производство, дадени пред съдия/ А. по логичен, последователен и непротиворечив начин възпроизвежда пред съда основните факти от значение за делото. Действително, показанията й, дадени в хода на съдебното следствие, съдържат по-малко детайли и конкретика, което може да бъде отдадено на изминалия по-голям времеви период, спрямо момента на инкриминираното деяние. Тези от досъдебното производство описват същите факти с повече детайлност, поради което следва да се кредитират. Още повече, че те се подкрепят както от показанията на други, разпитани по делото свидетели, така и от приложените писмени доказателства – банкови документи. В тази насока е важно и заключението на вещото лице, изготвило СПЕ на А., което е приело, че въпреки наличното й психично заболяване - Шизоафективна психоза, свидетелката е със запазена годност да участва в наказателното производство, правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни показания за тях. Неоснователно Окръжен съд Кюстендил не е кредитирал част от тези прочетени показания на св. А., дадени на досъдебното производство пред съдия /в частта относно датата/, в които тя твърди, че именно на 12.03.2016г., след принуда от страна на подсъдимия, е изтеглила от банковата си сметка в клона „Токуда Банк“ АД гр. Кюстендил сумата от 2300 евро. Окръжен съд Кюстендил е приел, че това е станало на 15.03.2016г., като се е позовал на приложените банкови документи и експертното заключение на назначената ССЕ. Всъщност приложените по делото банкови документи напълно подкрепят показанията на свидетелката М. А., че изтеглянето на въпросната сума е станало именно на 12.03.2016 г. В отговор на изисканата в хода на досъдебното производство справка от банковата институция е посочено, че депозитната сметка в евро е открита на 02.12.2015г. и е закрита на 12.03.2016 г. (т.2, л.187 от ДП). Същото отразяване е направено и в изпратените копия от движението по сметката и салдата по дати за периода 01.02.2016г. – 01.05.2016г. (т. 2, л. 188-189 от ДП). Неясно остава на кои точно данни се е позовала ССЕ, за да приеме, че сумата от 2300 евро е изтеглена на 15.03.2016г. В тази част заключението й не се кредитира от въззивния състав, за което ще стане дума по – подробно при обсъждането на експертизата. Ето защо относно дата на изтегляне на сумата от 2300 евро от клона „Токуда Банк“ АД гр. Кюстендил, САС напълно се доверява на показанията на свидетелката М. А., подкрепени от съответните банкови документи и приема, че това е станало именно на 12.03.2016г., поради което относно това деяние на подсъдимия първоинстанционната присъда е изменена. Правилна е преценката на ОС – Кюстендил относно намерението на подсъдимия да присвои вещи на А. и наличните парични суми по банковите й сметки. Твърденията на св. А., че подсъдимият е изнасял вещи от дома й се подкрепят от показанията на свидетелката М. П., в които тя заявява, че няколко пъти ги е виждала двамата да посещават апартамента на частната обвинителка, след което си тръгвали от него с чанти, пълни с вещи. Освен това споделя, че е виждала подсъдимия да ходи там и сам, което от своя страна подкрепя заявеното от свидетелката А., че той е присвоил ключа й. За пренесени вещи в дома на подсъдимия свидетелства и Е. Д., която виждала вещи от дома им в този на подсъдимия Х., както и В. А., която е виждала „да се ветреят“ одеяла, които преди това е видяла в апартамента на А.. Достоверни са и показанията на свидетелката А. и относно златните накити, за които с подсъдимия Х. специално посетили апартамента й, за да може тя да си ги сложи за пътуването им до гр. Куманово, Република Северна Македония. В показанията си пред съда в досъдебното производство свидетелката е дала подробно описание на всеки един от предметите. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият заедно със свидетелката А. са ходили заедно до клоновете на банкови институции. Видно от приложените по делото банкови извлечения е, че на 07.03.2016 г. двамата са посетили клона на „Интеренешънъл Асет Банк“ АД, като от сметката й тя е изтеглила на касата на банката 2500 евро, които след това са взети от подсъдимия Х.. След това, на 12.03.2016 г. са посетили клона на „Токуда Банк“ АД, където свидетелката А. изтеглила сумата от 2300 евро и закрила депозитната си сметка. Обстоятелството, че подсъдимият принудил свидетелката А. да изтегли наличните си средства от депозитната сметка се подкрепя от една страна, от свидетелските показания на Е. А., с която А. разговаряла непосредствено преди да посещението си в клона. В тази насока са и показанията на свидетеля К. Б., който срещнал подсъдимия и частната обвинителка, когато отишъл в банковия клон. В съдебното следствие пред първата инстанция е констатирано противоречие в дадените от него показания относно обстоятелството къде точно е видял подсъдимия и свидетелката, както и дали наистина е видял изтръгване на пари от ръцете й. Поради тази причина са прочетени показанията му, дадени в хода на досъдебното производство (т.1, л.96 от ДП). Резонно първоинстанционният съд е кредитирал именно тези показания, тъй като, освен че разпитът се е провел по време по-близо до инкриминираното деяние, но също така свидетелят последователно и подробно е описал конкретните действия на А., местоположението й с подсъдимия в банковия салон и начина, по който Х. е взел получените пари от ръцете на частната обвинителка. Вярно е и твърдението на свидетелката А., че подсъдимият Х. поискал тя да прехвърли наличните си средства в банковата си сметка в „ЦКБ“ АД, тъй като видно от приложените по делото разписки за теглене на сума, адресът на банковия клон е в гр. Кюстендил, ул. „•••“ № 22, т.е. на улицата, на която се намира дома му. На посочения адрес на банковия клон е сключен и договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта от 14.04.2016 г. По делото не се спори, че свидетелката А. е подписала пълномощно на 24.03.2016 г., с което предоставя право на подсъдимия Х. да извършва действия по управление и разпореждане с банковите й сметки и наличните суми по тях, както и да я представлява пред различни държавни и общински органи, юридически лица, в т.ч. и банкови институции. В тази насока са както показанията на свидетелката А., така и тези на свидетелите В. А., Е. А. и Б. А.. От доказателствата по делото се установява обаче, че частната обвинителка е упълномощила подсъдимия против волята й. Достатъчно, за да бъде обоснован фактът на упражнена принуда е, че денят преди упълномощаването подсъдимият е упражнил физическо насилие спрямо М. А., с което е възбудил основателен страх у нея. Той е предприел действия по снабдяването си с пълномощно, гарантиращо му правото да се разпорежда с банковите сметки и наличните суми по тях на свидетелката А., като по този начин улеснил изпълнението на намеренията си спрямо нея. При разпита си в хода на досъдебното производство свидетелят Б. А. е категоричен, че не би заверил пълномощно, ако не се е уверил в действителната воля на упълномощителя и това, че разбира свойството и значението на действията си. Показанията на този свидетел кореспондират със заявеното от свидетелката А., че е била инструктирана от подсъдимия Х., че трябва да върви, където й каже, да се подписва и да „мълчи“, т.е. да не възразява. Това е и причината свидетелят А. да не се усъмни в намеренията на свидетелката А. да упълномощи подсъдимия. Израз на несъгласието на свидетелката А. с акта на упълномощаване на подсъдимия е и последващото му оттегляне (т. 1, л.14 от ДП). Поради тези обстоятелства не може да бъде споделено възражението на защитника, че не е изяснен начинът на упражнената принуда по повод посещението в нотариалната кантора на свидетеля А.. Твърденията на свидетелката А. за целта на подсъдимия Х. да се възползва от наличните й средства по банковите й сметки се доказват и от приложения по делото договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта (т. 3, л. 287-288 от ДП). Видно от съдържанието му е, че в частта, в която са посочени данни за кореспонденция по договора, „ЗА КЛИЕНТА“ е отбелязано адрес „гр. Кюстендил 2500, ул. „•••“ 14, ет. •“ /адресът на подсъдимия/ и телефон „359•••••••• Д. Х.“. Отделно от това, от материалите по делото във връзка с посочения договор е установено, че подсъдимият Д. Х., след издаването на дебитната карта за разплащателна сметка IBAN: BG•••••••• в „ЦКБ“ АД с титуляр М. Х. А., я е взел заедно с предоставения ПИН код и започнал да си служи с нея. Прави впечатление от справката на „ЦКБ“ АД, че по-голямата част от тегленията са извършени от един и същи банкомат в сутрешните часове на денонощието. Също така от приложените копия на касови бележки и стокови разписки по делото е видно, че подсъдимият е закупувал множество строителни материали в дните на или около извършените тегления. По тези съображения не може да бъде споделено твърдението на защитата, че мотивите на окръжния съд в тази насока почиват на предположения. Твърденията на свидетелката А., че подсъдимият Х. е използвал парите, които е взел от нея, за ремонт на къщата си, се подкрепят и от приложените по делото множество копия на стокови разписки и касови бележки за закупуването на строителни материали, сключените договори за закупуване на дограма и щори, гаранционния карти на електроуреди. За започналите ремонтни дейности, по делото дава сведения свидетеля И. Н., който заявява, че е извършвал подмяна на улуците на къщата, както и че по това време е имало и други работници, които извършвали други дейности по ремонта на покрива. За извършващите се ремонтни дейности свидетелстват и М. Н., която е заявила, че е успяла да влезе в къщата, тъй като вратата е била отключена заради работниците, които били там, както и свидетелят К. Н., който споделя, че докато подсъдимият и свидетелката А. са били заедно, са извършвани дейности по саниране на къщата, но към датата на разпита му все още не е завършена. В допълнение следва да бъде посочено, че видно от приложените договори в т.3, л.273 и л.277, дължимите суми са изплатени авансово. Размерът на получените средства от страна на подсъдимия Х. безспорно се установява от приложените по делото писмени доказателства – банкови извлечения (т. 2, л. 187-189, л. 191-193, л.204-208 от ДП), който се равнява на обща сума от 23611, 27 лв. Въз основа на тези документи, се потвърждава и заявеното от свидетелката А. в производството. Показанията на свидетелката Е. Д. напълно кореспондират с тези, дадени от свидетелката А. относно факта на упражнената физическа и психическа принуда спрямо последната от подсъдимия. Пред първоинстанционния съд Д. е споделила за случая в дома на подсъдимия, при който докато седяла в хола, майка й отишла при нея с окървавена глава, след като той я ударил, както и за синините, които свидетелката А. й показала, след като напуснала дома на подсъдимия Х.. Тези данни навеждат за извод за системно нанасяне на побои от подсъдимия над частната обвинителка, докато е пребивавала в дома му. Въпреки наличието на роднинска връзка между двете свидетелки, въззивната инстанция кредитира показанията им като достоверни и обективни, тъй като се подкрепят и от други гласни доказателства, събрани по делото. В тази връзка следва да бъдат ценени показанията на свидетеля И. П., дадени пред първоинстанционния съд и тези, приобщени по делото по реда на чл.281, ал.4 от НПК. В тях той говори за синините, които е видял по тялото на М. А., когато гостувал в къщата на подсъдимия заедно със св. Н. и М. Н.. Изводите за упражнявана физическа принуда се потвърждават и от споделения от същия свидетел случай, при който Х. и А. са били в дома му на гости, когато подсъдимият плиснал в лицето на А. ракия, както и че преди да си легнат тя се е обърнала към него с репликата „Ще ме биеш или да си лягам?“. От показанията му също така се установява промяната на поведението на свидетелката А. при следващите им срещи, което е индикация за упражняваната спрямо нея принуда. Заявеното от свидетеля П. напълно се подкрепя и от показанията на М. Н., която също е видяла синините по тялото на М. А.. Настоящата инстанция споделя изводите на първата, че подсъдимият Х. държал А. заключена в дома му и ограничил контактите с близките й хора. В съдебното следствие и в досъдебното производство свидетелката А. подробно, логично и последователно е посочила, че той й е взел телефонния апарат и не й давал да напуска дома му сама. Тези факти се установяват и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите В. А., Е. А., Е. Д., Н. Н., Е. К. и приобщените на основание чл.281, ал.4 от НПК показания на свидетеля И. Н.. Свидетелката В. А. е категорична, че подсъдимият Х. е взел телефонния апарат на М. А., тъй като докато живеела с него, телефонът й бил изключен през по-голямата част от времето, а в късните часове от денонощието получавала известия, че абонатът може да бъде избран. Свидетелката Д. също е споделила, че подсъдимият е взел телефонния апарат на майка й, тъй като също не е имала връзка с нея. Приложената по делото като писмено доказателство фактура от „Виваком“ (том 3, л. 286) за закупуване на нов телефон потвърждава достоверността на заявеното от свидетелката А.. В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че подсъдимият инсталирал на входната врата камери за видеонаблюдение, за да може да упражнява контрол спрямо свидетелката А. и лицата, които посещават дома му. За наличието на поставените камери свидетелстват, освен М. А., но и В. А., И. П., М. Н. и И. Н. в разпита си в хода на досъдебното производство. Дори в разпита си св. И. П. е казал, че подсъдимият се е хвалел с придобивката си – въпросните видеокамери. Фактът, че подсъдимият е ограничил свободното придвижване на М. А. през инкриминирания период, се установява също от показанията на свидетелките В. А. и Е. А.. Двете разказват за случай, при който отишли пред дома на подсъдимия Х. и чакали А. да се покаже, за да я видят. Когато се показала и те й извикали, при поканата да се видят пред входната врата, никой не им отворил. В тази насока са и показанията на свидетеля И. Н. от досъдебното производство, въпреки че в съдебното следствие пред първоинстанционния съд е отрекъл подсъдимият Х. да е държал заключена свидетелката А.. По отношение на това обстоятелство съдът е констатирал противоречия в показанията му, поради което на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК са прочетени тези, които е дал в хода на досъдебното производство. Пред разследващия орган е заявил, че след като влизали в къщата, след тях подсъдимият е заключвал входната врата и когато е трябвало да си ходят го викали, за да им отвори. САС намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като са депозирани в период по-близък по време към инкриминираните събития и спомените на свидетеля са били по-ясни. Разказът му относно състоянието на свидетелката А. и за действията на подсъдимия Х. е подробен, логичен и последователен. От доказателствата по делото се установява също, че подсъдимият е остригал свидетелката А. с цел да я контролира и да поддържа страха, проявен от заплахите, които й отправил. Заявеното от А. в съдебното производство се подкрепя от показанията на свидетеля П., на когото подсъдимият заявил, че е подходил по този начин към нея, за да я накаже. В тази насока са и показанията на св. В. А.. Въззивната инстанция споделя становището на ОС-Кюстендил, че подсъдимият Х. отправял заплахи към частната обвинителка, че ще убие нея и дъщеря й. За възбудения страх у А. свидетелства М. Н.. В тази насока са и показанията на свидетелката Е. А.. По отношение на отправеното възражение от страна на защитата по повод твърдението на свидетелката А. за това, че е казала, че подсъдимият Х. в града е известен с измамите си, първоинстанционният съд, въпреки че не е изложил мотиви в тази насока, не е кредитирал изявлението й, предвид обстоятелството, че се касае за слухове, а не за лични възприятия на факти. Неоснователно е възражението на защитата, че не може да бъде направен извод за отправени закани за убийство от подсъдимия Х., позовавайки се на показанията на свидетелката Д. за подарения й от него компютър. Пренасянето на компютъра в дома на свидетелката А. се е случило преди Х. да предприеме действия по упражняване на принуда и то именно с цел да спечели доверието на частната обвинителка. Отделно от това, в показанията си А. посочва, че отправянето на заплахите не е било в присъствието на други хора, а когато са били само двамата. По делото не се спори, че свидетелката А. страда от психично заболяване „Шизоафективна психоза“, с което е била диагностицирана през 1983 г. Този факт се установява, освен от заявеното от самата А., но и от показанията на свидетелите Е. Д., Б. Д., Н. Н., К. Б., Е. К. и приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК № 2497/21.10.2015 г. на ТЕЛК (т.1, л.30 от ДП). В тази насока ОС – Кюстендил основателно е кредитирал заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице д-р Д. П., тъй като изчерпателно, ясно и непротиворечиво е отговорила на поставените й задачи. В хода на съдебното следствие вещото лице убедително е защитило същото, както е отговорило компетентно на всички поставени от страните и съда въпроси. Настоящият състав не споделя възражението на защитата, с което е оспорила заключението на съдебно-психиатричната експертиза поради наличие на вътрешно противоречие, изразяващо се в това, че вещото лице е установило, че по време на инкриминирания период свидетелката А. е била в състояние на пристъп на заболяването й, но в същото време твърди, че тя притежава свидетелска годност да установява факти от този период. Действително в заключението си вещото лице подробно е посочило характерните белези на психичното заболяване „Шизоафективна психоза“, в какво се изразяват епизодите на пристъпи, както и че към февруари 2016 година свидетелката А. се е намира именно в такъв пристъп на болестта и не е била във възможност да отразява адекватно случващото се с нея и да може да предприеме поведение, с което да защити своите интереси и да преценява последиците от тях. Отразено е също, че през инкриминирания период са регистрирани тежки поведенчески и емоционални разстройства, които са предпоставка тя да стане жертва на противоправно поведение спрямо нея, поради възможността за лесното й манипулиране. Тази част от заключението напълно се подкрепя и от приобщените по делото гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните по делото свидетели, които са разказали за здравословното състояние на М. А. през инкриминирания период, поради което в тази част заключението следва да бъде кредитирано изцяло. Въззивният съд дава вяра на становището на експерта и в частта, в която е установил, че частната обвинителка е със запазена свидетелска годност. Заключението на експертизата не е единственият източник, въз основа на който съдът е приел за достоверни показанията на свидетелката А.. При постановяването на присъдата ОС – Кюстендил е съпоставил показанията на А., като е съобразил и останалия доказателствен материал по делото – показанията на всеки един от разпитаните свидетели и приобщените писмени доказателства. Вече беше посочено, че те са в пълна корелация както по отношение поведението на подсъдимия, така и относно изтеглените от банковите сметки на А. суми. Обстоятелството, че М. А. е напуснала психиатричното отделение преди приключването на лечението, не може да обоснове липсата на свидетелска годност, тъй като от наличните по делото данни, а и от твърденията на самата А., се установява, че тя е продължила лечението си амбулаторно и не го е прекъсвала, в каквато насока е и разпита на вещото лице. Заключението на съдебно-психиатричната експертиза е напълно в унисон с показанията на редица свидетели, относно обстоятелството че подсъдимият се е възползвал от здравословното състояние на М. А. /тежките поведенчески разстройства и емоционално-волева неустойчивост/, което го е улеснило лесно да я манипулира. От разпита на А. може да се направи извод, че при първоначалната среща с подсъдимия тя е подходила наивно и с доверие, от което той се е възползвал. Дори и да се приеме, че в деня на срещата им той не е знаел за психичното й заболяване, видно от показанията е, че той се е запознал с медицинските документи, които взел от апартамента й, заедно с останалите, в които имало информация за наличното й имущество. В тази насока е и заявеното от нея, че в деня, когато си закупила лекарствата, той ги изхвърлил. Преки наблюдения за отношението на подсъдимия Х. към здравословното състояние на А. има и свидетелят П., който пред първоинстанционният съдебен състав твърди, че самият подсъдим при гостуването в дома му говорел, че той лекува М. А., като й дава чай вместо предписаните й медикаменти. Отделно от това, подсъдимият постоянно давал на А. да консумира алкохол, за което свидетелстват Е. Д., И. П. и М. Н.. Предвид това не могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, изложени разпита му като обвиняем от 03.09.2019 г. пред разследващ орган, че не е разбрал, че М. А. има шизофренно заболяване и по никакъв начин не се е възползвал от него. Установените факти за упражнена принуда от подсъдимия, подкрепени от обсъдените по-горе доказателствени източници са в противоречие с обясненията му, дадени на 03.09.2019 г. пред разследващ орган, с които отрича всичко това. Основателно ОС – Кюстендил не е дал вяра на обясненията, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото, в които те влизат в противоречие. САС ги оценява като защитна позиция. Направеното възражение от страна на защитника, че в нарушение на разпоредбата на чл.305, ал.1 от НПК първоинстанционния съд не е коментирал показанията на свидетелите С. И., М. Д., В. С., К. Н., П. С., Б. Б. и Г. Х., е неоснователно. ОС – Кюстендил е констатирал, че посочените свидетели са възприели, че отношението на подсъдимия Х. към частната обвинителка е било добро, държал се е мило и е полагал грижи за нея пред тях. В показанията си свидетелката А. не отрича, че когато двамата са били в обща компания, той не си е позволявал да се държи грубо, да я заплашва или удря. Дори свидетелите И. П. и М. Н. не разказват за груби действия на подсъдимия спрямо свидетелката А. по време на гостуването им в дома му, които да са насочени към личността й. С оглед на тези съображения настоящата инстанция приема, че показанията на свидетелите С. И., М. Д., В. С., К. Н., П. С., Б. Б. и Г. Х. следва да бъдат кредитирани, доколкото същите дават сведения за отношението, което е имал подсъдимия към свидетелката А. в присъствието на негови познати. Заявеното от тях не е в пряка връзка с престъплението, за което е повдигнато обвинение, за което престъпление са налице достатъчно други доказателства по делото. Въззивната инстанция не дава вяра на заключението на съдебно- счетоводната експертиза от 25.04.2018 г. (т. 1, л. 133-143 от ДП) само в частта относно датата, на която експертизата е приела, че е изтеглена сумата от 2300 евро от сметката на М. А. в „Токуда Банк“ АД, а именно 15.03.2016г., като приема, че това е извършено на 12.03.2016 г., на която дата е закрита и банковата й сметка. В отговор на изисканата в хода на досъдебното производство справка от банковата институция е посочено, че депозитната сметка в евро в „Токуда Банк“ АД на името на М. А. е открита на 02.12.2015г. и е закрита на 12.03.2016 г. (т. 2, л. 187 от ДП). Това отразяване е направено и в изпратените копия от движението по сметката и салдата по дати за периода 01.02.2016г. – 01.05.2016г. (т.2, л.188-189 от ДП). От друга страна не става ясно на базата на кои документи вещото лице е приело, че тегленето на въпросната сума е извършено на 15.03.2016г. В останалата си част заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 25.04.2018 г. кореспондира с приетите като писмени доказателства банкови извлечения от „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „ЦКБ“ АД, поради което и правилно първоинстанционният съд е изградил изводите си въз основа на него в тези части. Обосновано е заключението и по отношение на извършената оценка на инкриминираните вещи, тъй като вещото лице е посочил източниците, които е ползвал. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата, изразяващи се в нарушение на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Първоинстанционният съд обстойно е изложил фактическите положения, които е приел за установени по делото, доказателствените източници, въз основа на които ги е извел и е обосновал привеждането им под нормата на чл.214, ал.2, т.2, вр.чл. 213а, ал.3, т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. Обсъдил е противоречията между отделните доказателствени източници, като е посочил тези, които следва да бъдат ценени при установяване на обективната истина. Настоящият състав счита, че предложеното от защитника тълкуване на гласните доказателствени източници, чрез прочитане на подбрани от него фрази от показанията на различни свидетели, без обективното им съпоставяне и анализ с целия събран по делото доказателствен материал, представлява опит да бъде изградена защитна позиция. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така изложената фактическа обстановка, въззивният съдебен състав намира, че ОС-Кюстендил законосъобразно е приел, че са налице всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл.214, ал.2, т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. От обективна страна, подсъдимият Д. Е. Х. за времето от 01.03.2016 г. до 13.05.2016 г. в гр. Кюстендил, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. Х. А. да извърши нещо против волята й – да се разпореди със сумата от 23611, 27 лв. и с вещи на обща стойност 1695, 71 лв. През инкриминирания период подсъдимият Х. упражнявал спрямо М. А. физическа сила, като й нанасял удари в областта на цялото тяло, както и е отправял заплахи срещу нейния живот и този на дъщеря й, което е възбудило у свидетелката основателен страх. Престъплението по чл.214 от НК е резултатно, поради което причинената имотна вреда трябва да е настъпила в патримониума на пострадалото лице. Престъпният резултат е налице, тъй като в следствие на упражнената принуда, М. А. се е разпоредила със сумата от 23611, 27лв., която е предала на подсъдимия, а средствата са изразходван за задоволяване на негови лични нужди - за погасяване на задължения по потребителски кредити и за ремонт на къщата му. Освен това подсъдимият е принудил свидетелката А. да му предостави златните си накити и да вземе от дома й битова техника, които са на обща стойност 1695, 71 лв. По този начин подсъдимият причинил имотна вреда на свидетелката А. в общ размер на 25306, 98 лв. Въззивната инстанция се солидаризира с извода на ОС – Кюстендил, че е налице и квалифициращия признак по чл.214, ал.2, т.2, вр. чл.213а, ал.3, т.2 от НК, а именно да са причинени значителни имуществени вреди. Законодателят не извежда легално определение на понятието „значителни вреди“, поради което като критерий съдебната практика е посочила, че те се равняват на 14 минимални работни заплати (Решение № 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д. № 273/2008, III н.о., НК). Към инкриминирания период минималната работна заплата в страната за 2016 г. е била 420 лв., т.е. за да е налице квалифициращия признак размерът на вредите трябва да е над 5880 лв. Както правилно е приел окръжният съд, от субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Осъзнавал е, че пострадалата не желае да се разпореди с имуществото си и че единственият начин да я принуди е чрез използването на сила и заплахи. Налице е и визираната от законодателя съставомерна цел – да набави за себе си имотна облага. От доказателствата по делото се установява, че с действията си подсъдимият е използвал паричните средства на свидетелката А. за задоволяване на лични нужди, погасяване на задължения по договори за потребителски кредити и за ремонт на жилището си. Инкриминираната дейност е извършена в условията на продължавано престъпление. От обективна и субективна страна деянията притежават съставомерните признаци на престъпния състав по чл.214, ал. 1 от НК, налице е еднородност на вината между всички тях и всяко едно е продължение на предшестващото. Отделните деяния са били насочени към имущественото увреждане на свидетелката А., като за осъществяването им подсъдимият използвал принуда чрез сила и заплашване. С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимият Х. е извършил престъплението по чл.214 от НК при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. АС-София се съгласява с извода на първата инстанция, че не са налице данни подсъдимият Х. на 23 и 24 февруари 2016 г. да е упражнил принуда спрямо свидетелката М. А. с цел да набави за себе си имотна облага – вещи на обща стойност 210 лв. (фотоапарат „Канон” на стойност 60 лв., ДВД „Краун“ на стойност 90 лв. и тостер „Фригор“ на стойност 60 лв.). От показанията на свидетелката А., дадени, както пред първоинстанционния съд, така и по реда на чл.223 от НПК, се установява, че тя доброволно ги е оставила в дома на подсъдимия, поради което тези вещи не могат да бъдат считани за предмет на престъплението по чл.214 от НК. Правилно първоинстанционният съд е признал за невинен и е оправдал подсъдимия за разликата от 60 лв. между размера на действително причинените значителни имуществени вреди от 25306, 98 лв. и посочената в обвинителния акт сума на значителни имуществени вреди от 25366, 98 лв., получена след приспадане на имуществената вреда от 210 лв. От съдържанието на обвинителния акт е видно, че е налице разминаване между общата стойност на инкриминираните вещи и сбора от сумите за конкретните вещи, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия Х.. Резонно първоинстанционният съд е обосновал разликата с включването стойността на фотоапарат „Олимпус“, който е бил предмет на съдебно-счетоводната експертиза, но за него не е повдигнато обвинение на подсъдимия, поради което и не следва да носи отговорност. Както беше обсъдено по-горе в решението, настоящият състав приема, че подсъдимият Х. е принудил свидетелката М. А. да изтегли сумата от 2300 евро с левова равностойност 4498, 53 лв. от депозитната си сметка с IBAN: BG•••••••• от „Токуда Банк” АД и е закрила същата на 12.03.2016 г., а не както е приел ОС-Кюстендил на 15.03.2016 г. В този случай не се налага оправдаване на подсъдимия за това деяние, а следва да бъде извършено изменение на първоинстанционната присъда в тази й част. Това е така, тъй като деянието е извършено в рамките на едно продължавано престъпление, чийто период на извършване не се променя с направеното изменение. Осъществяването на престъплението е започнало на 01.03.2016г. и е приключило на 13.05.2016г. /инкриминираният с обвинителния акт период, възприет с първоинстанционната присъда/. Налице е фактологично обвинение за действията на подсъдимия спрямо частната обвинителка за това конкретно деяние, а изтеглянето на сумата е станало на различна дата от приетата в първоинстанционната присъда. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО: За престъплението по чл.214, ал.2, т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до ½ от имуществото на дееца. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. Е. Х. правилно първоинстанционният съд е отчел, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като едновременно се засягат обществените отношения, свързани с личността и свободното формиране на волята, и правото на собственост. Резонно ОС-Кюстендил е приел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, сравнително напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на подсъдимия. От друга страна, като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелства, според въззивния състав, следва да бъде взето предвид поведението на подсъдимия, съпътстващо осъществяването на престъплението. По делото е установено, че той се е възползвал от наличното психично заболяване на частната обвинителка, което в следствие на неговите действия значително се е влошило. Освен това спрямо нея е прилаган системен физически и психически тормоз, чрез нанасяне на побои и заплахи. Престъплението е осъществено чрез извършване на множество деяния в един сравнително продължителен времеви период. Ето защо в случая не може да бъде удовлетворено алтернативно направеното искане от адв. Й., наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Разпоредбата на чл.55 от НК изисква да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и предвиденото в закона най-леко наказание да се явява несъразмерно тежко. Изтъкнатите смекчаващи вината обстоятелства не могат да бъдат окачествени нито като изключителни, нито като многобройни, тъй като не могат да обосноват извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието, извършено от подсъдимия, в сравнение с тази, която е имал предвид законодателя, предвиждайки санкцията в разпоредбата на чл.214, ал.3 от НК. То по никакъв начин не се отличава от типичните случаи на изнудване. Напротив - поведението на подсъдимия при осъществяване на престъплението разкрива висока степен на обществена опасност и морална укоримост. Причинените имуществени вреди на пострадалата А. са много над минималното изискване за значителни имуществени вреди. Поради това правилно и мотивирано ОС - Кюстендил е обосновал налагането на наказанието на основание чл.54 от НК, позовавайки се на степента на обществена опасност на деянието и дееца и отчитайки смекчаващите вината обстоятелства. Относно разумността на срока, в който се води наказателното производство, следва да се изтъкне следното: действително в хода на досъдебното производство е имало забавяне за период около година поради повдигнат спор за подсъдност между РП-Кюстендил и ОП-Кюстендил, което е видно съдържанието на приложените в т.3, л.325, л. 335-338 и л.339 от ДП постановления на ОП-Кюстендил. След образуване на делото в съда, датата на насроченото за 06.04.2020г. разпоредителното заседание е съвпаднало с извънредното положение, поради пандемията от Ковид 19, в резултат на което два пъти е било пренасрочено и се е провело на 03.06.2020 г. Заседанията са провеждани ритмично до 13.01.2021 г., след което до 20.09.2021 г. по делото не е даван ход по различни причини, изтъквани от страните, в т.ч. и от подсъдимия. Отчитайки тези обстоятелства, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и справедливо е отмерил стойностите на наложените наказания, а именно – в размер близък до минимално предвидените в закона, но без да прилага чл.55 НК. АС-София счита, че размерите на наложените наказания на подсъдимия Д. Х. - лишаване от свобода за срок от 6 години и глоба в размер на 6000лв. са справедливи. Те са определени по - близо до минималните такива, предвидени в разпоредбата на чл.214, ал.2, т.2 от НК и допълнителното им занижаване би се явило неоправдано, предвид наличието на изтъкнатите отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Първоинстанционният съд, в съответствие с чл.41, ал.6 от НК, чл. 301, ал. 1, т.6 от НПК и със специалния закон, е определил първоначален режим, при който следва да бъде изтърпяно наложеното наказание лишаване от свобода. От мотивите на присъдата е видно, че окръжният съд е отчел наличието на предпоставките за определяне на първоначален „строг“ режим, визирани в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б „а“ от ЗИНЗС. САС се съгласява с извода на контролираната инстанция, че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност и че целите на наказанието биха се постигнали и чрез по-лекия режим. С оглед на това настоящият състав приема, че основателно е приложено изключението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, като е определен „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия Д. Х.. По отношение на наложеното наказание конфискация на 1/3 от притежаваната от подсъдимия ¼ идеална част от парцел с площ от 2250 м2, ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в с. •••, общ. Кюстендил, настоящата инстанция намира за неправилно определена. Видно от приложената справка за физическо лице за всички служби по вписванията (л. 211-217 от НОХД № 60/2020г.) подсъдимият не притежава парцел с посочената площ в с. •••, общ. Кюстендил. От представения по делото нотариален акт № 196, том II, рег. № 6142, нот. дело № 311 от 2018 г. (л.272 от НОХД №60/2020 г.) е видно, че подсъдимият Х. е придобил по наследство 1/6 идеална част (1/3 заедно с Л. М.) от поземлени имоти с идентификатори 18352.501.314 с площ 826 м2 и 18352.501.315 с площ 1519 м2 и находящите се в тях сгради. С нотариален акт от 18.10.2018 г. (л. 274-276 от НОХД № 60/2020 г.) съсобствениците, сред които е и подсъдимия, са продали двата имота на Г. А. Т.. Поради тази причина, това имущество, което към момента на постановяване на първоинстанционната присъда не е принадлежало на подсъдимия, няма как да бъде конфискувано от него, а е невъзможно конфискуването му от трето лице, понеже наказателната отговорност е лична. Поради това не следва се налага конфискация на посоченото имущество, като присъдата в тази част следва да бъде отменена. В останалата част наказанието „конфискация“ е правилно определено, като видно от приобщените по делото справки от Агенцията по вписванията и ОД МВР – Кюстендил, конфискуваната 1/3 част от движимото и недвижимо имуществото е собственост на подсъдимия и в присъдата са посочени необходимите индивидуализиращи признаци на същото. САС намира така наложеното наказание /което в случая се явява задължително/, за справедливо и е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, изброени по – горе. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК: В съдебно заседание, проведено на 15.06.2020 г., ОС - Кюстендил е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск от М. Х. А. против подсъдимия Д. Е. Х. за сумата от 25 576.98 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2016г. до окончателното изплащане. От доказателствата по делото /банкови документи и свидетелски показания/ по несъмнен начин се установява, че гражданската ищца М. А. е претърпяла имуществени вреди в размер на 25306, 98 лв. в резултат от престъплението по чл.214, ал.2, т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което подсъдимият Д. Е. Х. е признат за виновен, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил гражданският иск до този размер, присъждайки и законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2016г. – датата на довършване на престъплението. С оглед приетото относно съставомерността на деянията, на които се основават претендираните от гражданската ищца вреди, САС е на мнение, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия по предявения граждански иск. Обезщетение за претърпени вреди се дължи при наличието на няколко предпоставки: извършването на инкриминираното деяние; противоправността на същото; виновното му осъществяване; обстоятелството, че от него са настъпили вреди. Наличието на тези предпоставки обуславят гражданската отговорност на ответника по иска. Настоящата инстанция се съгласява с изводите на първата за отхвърляне на гражданската претенция за сумата до 25576, 98лв. поради следните съображения: Окръжният съд основателно е приел, че размерът на гражданския иск следва бъде редуциран със сумата от 210 лв., предвид факта, че подсъдимият Д. Х. е оправдан поради недоказаност на обвинението за това, че на 23.02.2016 г. принудил М. Х. А. да остави в дома му, намиращ се в гр. Кюстендил, ул. „•••“, № •, ет. •, неин фотоапарат „Канон“ на стойност 60лв. и на 24.02.2016 г. да му даде да вземе от апартамента й, намиращ се в гр. •••, ул. „•••“ № •, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •, нейни вещи – ДВД „Краун“ на стойност 90 лв. и тостер „Фригор“ на стойност 60 лв., и с това й е причинил имуществена вреда в общ размер на 210 лв. Резонна е и констатацията, че с обвинителния акт не е повдигнато обвинение на подсъдимия Х. по отношение на фотоапарат марка „Олимпус“, оценен от вещото лице на стойност 60лв. Поради това основателно ОС- Кюстендил е оправдал подсъдимия за разликата от 60 лв. между размера на действително причинените имуществени вреди от 25306, 98 лв. и посочената в обвинителния акт сума на значителни имуществени вреди от 25366, 98лв., получена след приспадане на горепосочената имуществена вреда от 210лв. В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като е осъден да заплати в полза на държавата сумите, както следва: по сметка на РУ – Кюстендил сумата от 470 лв. за вещи лица и по сметка на ОС – Кюстендил в полза на бюджета на съдебната власт: 60 лв. за вещи лица, 1012 лв. държавна такса за уважения граждански иск и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Законосъобразно окръжният съд е възложил в тежест на подсъдимия и направените разноски за адвокатско възнаграждение от страна на частния обвинител и граждански ищец М. А. в размер на 1000лв., тъй като по делото е налице изрично направено искане от страната. С оглед всичко гореизложено, контролираната присъда следва да бъде изменена в частта, в която подсъдимият Х. е принудил свидетелката М. Х. А. да изтегли сумата от 2300 евро с левова равностойност 4 498, 53 лв. от депозитната си сметка с IBAN: BG•••••••• от „Токуда Банк” АД на 12.03.2016 г., а не както е приел ОС-Кюстендил на 15.03.2016 г. Присъдата следва да се отмени в частта, в която на подсъдимия Х. е наложено наказание „конфискация“ на 1/3 от ¼ идеална част от парцел с площ от 2250 квадратни метра, ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в с. •••, общ. Кюстендил. В останалите части присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Така мотивиран и на основание чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Апелативен съд – София