Решение № 317 от 13.11.2023 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 507/2023 г.

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК. С Решение № 212 от 18.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2676/2022 г., РС - Хасково е отхвърлил като неоснователен предявения от Г. Ж. Ж. с ЕГН: •••••••••• от ••••, против З. Д. К. с ЕГН: •••••••••• от ••••, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 424 от ГПК за недължимост на сумите от 1943, 09 лв. - разходи за изразходвана електроенергия и 1200лв. - разходи за ремонт и поправка на 4бр. климатици, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1145/2022г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен. Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Г. Ж. Ж., който обжалва в срок. Счита, че решението на съда е неправилно. Претендира, че първата инстанция не е преценила правилно обстоятелствата по делото, като неправилно не кредитира показанията на свидетелите В. и О. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск. В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия З. Д. К., с който оспорва подадената въззивна жалба и счита същата за неоснователна. Моли съдът да потвърди постановеното решение. Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. На 10.05.2022г. в РС - Хасково е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Ж. Ж., по което е образувано ч.гр.д. №1145/2022 г. На 12.05.2022 г. в полза на заявителя З. Д. К. е издадена заповед, по силата на която е разпоредено длъжникът Г. Ж. Ж. да заплати сумата от 4 108, 09 лв., от която 350 лв. - неплатена наемна вноска за м.февруари 2022 г., 315лв. - неустойка за забава, 1943, 09 лв. - разходи за изразходвана електроенергия, 1 200 лв. - ремонт и поправка на 4бр. климатици и 300 лв. - стойността на липсваща маса, дължими по сключен на 10.06.2014 г. между страните договор за наем на самостоятелен обект в сграда с административен адрес в ••••, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 10.05.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. РС - Хасково е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 424 ал. 1 от ГПК, като се твърди наличие на новооткрити обстоятелства, възникнали след изтичане на срока за възражение в производството по чл. 410 от ГПК. Тези нововъзникнали обстоятелства се състоят в проведен разговор между ищеца и негов съсед в жилищната сграда, в която живял под наем, в който последният му казал, че след него в апартамента имало настанен друг наемател от ответника и в момента сметките за електроенергия били в нормален размер, като след проверка от ЕВН се установило прикачване към електромера от друг живущ в сградата. Този разговор ищецът провел с бившия си съсед на 10.10.2022 г. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му съобразно посоченото в жалбата и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като съд по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като е отхвърлил същия. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от съда. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, а съгласно ал. 2 искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по- късно от една година от погасяване на вземането. Според задължителните указания, дадени в т. 16 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение, а доказването на твърдените факти, както и на обстоятелството, че същите не са могли да бъдат известни на страната и че същата не е могла да са снабди с писмените доказателства до изтичане на срока за подаване на възражението е от значение за основателността на иска. Съдът не споделя доводите на въззивника Г. Ж. Ж. за наличие на основания за уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Не са представени доказателства, които биха могли да формират извод, че сума в общ размер на 1 943, 09 лв., формирана от сметки за консумирана електроенергия и други съпътстващи разходи за периоди, в течение на които ищецът е ползвал под наем апартамент, находящ се на адрес ••••, не се дължи от ищеца. От страна на ответника са представени системни бонове, доказващи заплащане на процесната сума. Твърденията на ищеца за извършени проверки от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се опровергават категорично от страна на самото дружество с наличните по делото два броя писма (л. 23 и л. 37), изходящи от същото. Недоказани остават и твърденията на ищеца, че ответникът не е извършвал ремонт на климатиците в същия апартамент и съответно не е заплатил сума в размер на 1 200 лв. за този ремонт. По делото са представени констативен протокол от 28.03.2022 г. (л. 25), фактура и фискален бон от 14.04.2022 г. (л. 26), доказващи по категоричен начин извършването на процесния ремонт и неговото заплащане от страна на ответника. Правилно съдът е формирал изводите си на база посочените писмени доказателства, верността на които по никакъв начин не се опровергава от показанията на разпитаните свидетели В. и О. С оглед изложеното въззивният съд достигна до същия краен извод като първоинстанционния такъв - предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Така мотивиран, съдът