РЕШЕНИЕ

№ 3722

гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110102364 по описа за 2023 година Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 285, вр. чл. 140, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъжване на Областна администрация Варна да заплати на П. П. П. сумата от 810 лева – частичен иск от 1898.00 лева, представляваща стойност на полагаща се храна за отработени 949 дни за периода 01.06.2016г. – 31.12.2022г. и за сумата от 120 лева – частичен иск от 646.71 лева – законна лихва от датата на забавата за изпълнение на задължението за заплащане на храна – първо число на последващия месец на престираната работна сила до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2023г., до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищецът П. П. П. твърди, че по силата на трудов договор № 333/31.08.2011г., бил назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при в Областна администрация - Варна. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ. От момента на назначаването на работа ищецът работил в Областна администрация Варна с поставени месечни поименни графици за периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя. Работният ден бил 12 часов. Това фактическото положение обаче било уредено с вътрешен административен акт, като със заповед № РД - 16 -7711 - 7/01.06.2016 г. на Областен управител на област с административен център Варна, било въведено работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", при сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца.

На 29.05.2020г. трудов договор № 333/31.08.2011г. бил прекратен, като на следващата дата между страните се сключил нов трудов договор с № 125/29.05.2020г. Съгласно последния, работодателят - Областна администрация - Варна, възложил, а служителят приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева, дължими до края на календарния месец, в който е престирана работна сила, и работно време по график на смени. Длъжностната характеристика на работната позиция изпълнител - оперативен дежурен на ОСС предвиждала, че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав на Областна администрация-Варна и общините при: привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при военно време; кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии; мобилизация, разсредоточаване и евакуация; подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната.

Сочи, че заповед № РД-21-7711-6 е отменена заповед № РД - 16-7711-7/01.06.2016 г. на Областния управител на област с административен център Варна, като била въведена работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", при сумарно изчисление на работното време с период на отчитане 4 месеца.

Твърди се, че въпреки специфичната организация на труд, работодателят не бил осигурявал безплатна храна през периода на действие на трудовите договори до 31.12.2022г., нито изплащал на ищеца нейна парична равностойност, въпреки изпълняваната работа на 12-часов работен ден, при сумирано изчисляване на работно време. За периода от датата на Заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016г. на Областен управител на област с административен център Варна - 29.06.2019г. - 31.12.2022г., ищецът имал отработени общо 949 дни, като следвало да му бъде изплатена сумата от минимум 2 лев на смяна/работен ден, представляваща компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД работодателят дължал и законната лихва от датата на забава за изпълнение на задължението -първа дата на последващия месец на престирането на работната сила. Сочи се, че служителите на длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" многократно се обръщали към държавната администрация с надежда Областна администрация Варна да разреши поставения проблем и преустанови правонарушението, което било видно от Докладни записки от 2021г. и 2022г. По предложение на зам. областен управител Симеон Костадинов от 31.01.2023г. да бъдат осигурени средства в размер на 7.00 лв на отработена смяна на оперативните дежурни на ОСС при Областна администрация Варна, считано от 01.01.2023г., била издадена заповед № РД 23-7706-35/21.02.23г. Последната предвиждала, че стойността на безплатната храна е 5.92 лева на отработена смяна.

Излага се, че след отпадането на ал. 3 на чл. 285 КТ, законът не забранявал компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение. Излага се, че при липса на заповед на работодателя, в която да е посочена вида и стойността на дължимата храна размерът на стойността на дължимото следвало да се определи по реда на чл. 5 от Наредбата. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответната страна Областна администрация – Варна, депозира отговор на исковата молба, с възразява за изтекла погасителна давност на претенцията за периода 01.06.2016г. до 29.02.2020г. с изтичането на три години от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.111 ЗЗД. В останалата част иска се оспорва като неоснователен. Сочи се, че Областна администрация Варна, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, не може да разходва по делегиран ред средства извън указанията на първостепенния разпоредител. Вън от това се поддържа, че била налице обективна невъзможност претенцията на ищеца да бъде удовлетворена, предвид което липсвало укоримо поведение от страна на работодателя - същият бил положил възможните усилия да осигури необходимите средства от първостепенния разпоредител, но той не ги предоставил.

Поддържа, че от изброените в чл. 140, ал. 3 КТ придобивки за полагащите нощен труд, единствено задължението на работодателя да осигурява на работниците и служителите ободряващи напитки е такова, компенсиращо основното неудобство на нощния труд - безсънието. Храната не била облага, свързана с времевия режим на работа - най-малко по причина, че този период от денонощието не е обичаен за хранене. Освен това работата на служителите ОМП не били при външни условия, за да се приеме, че служителят би се облекчил при изпълнение на смяната от наличието на топла храна. Областният управител осигурявал средства за тонизиращи напитки. Съгласно счетоводните записвания, отделените за целта средства били 25 лева месечно. Тези напитки действително имали отношение към преодоляване на неудобствата, свързани с работа нощем, липса на сън и повишена продължителност на смяната. Предназначението на безплатната храна било обвързано със здравословните и безопасни условия на труд, поради което тя се дължала само в случаите, изрично предвидени в чл. 285 КТ във връзка с чл. 4, ал. 2 Наредба № 11/2005г, като замяната й с парична равностойност била недопустима.

Получаването на безплатна храна било обвързано с пребиваването на работника в служебна среда, която, съгласно чл. 285 КТ, следвало да притежава специфичен характер, с какъвто трябвало да се отличава и организацията на труд. Двете квалифициращи предпоставки следвало да са налице кумулативно, за да възникне задължение за осигуряване на безплатната храна. Същата била предвидена като допълнителен дивидент при изпълнение на трудовите задължения с оглед неутрализиране вредното въздействие на работната среда. Предназначението на този дивидент не позволявал той да бъде трансформиран във финансова добавка, тъй като това щяло противоречало на целта на престацията. На тези съображения се твърди, че необходимите средства за евентуалното осигуряване на храна не се включват в състава на индивидуалната работна заплата. Касаело се до безплатна храна и/или добавки, които следвало да се получават в натура, а не като парична равностойност. Този извод следвал от условията, при които те се предоставяли, и от предназначението им - въздействие върху здравето на работника или служителя, за което било без значение отмяната на ал. 3 на чл. 285 от КТ, установяваща изрично забраната за компенсиране на безплатната предпазна храна и противоотровите с парично обезщетение. Невъзможността да се напуска работното място или неговата евентуална отдалеченост от хранителни обекти, също не можела да се компенсира впоследствие - целта на нормата била работодателят да осигури храна на работник, който към момента на полагане на труда има нужда от нея. Сочи се, че е налице съществена разлика между безплатната храна с предпазна функция по чл. 285 КТ и храната, предоставяна на работниците и служителите по чл. 269 КТ. Последната била допълнително натурално трудово възнаграждение, предвидено в акт на МС, в колективен трудов договор или в индивидуалния такъв. То представлявало доход и се включвал към трудовото възнаграждение, за разлика от безплатната храна по чл. 285 КТ, която била с целево предназначение. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005г за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна, било посочено, кои дейсности са със специфичен характер на труда. Алинея 2 на същата разпоредба гласяла, че за работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и на работниците и служителите, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време; работят в производства с непрекъсваем процес на работа; работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене. Право на безплатна храна по тази наредба имали работниците и служителите, само за дните, когато работели при условията на чл. 2. При сравнение между ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 от Наредбата, било видно, че едната хипотеза, за която се предвижда осигуряване на безплатна храна била, когато видът на извършвана от служителя работа по необходимост е свързана с вредни или опасни за здравето условия на труд, като целта на безплатната храна била да бъдат неутрализирани или намалени вредните последици от извършваната работа. В тази връзка неоснователно ищецът претендирал сумата от 2 лева на работен ден като парично обезщетение, компенсиращо безплатна храна. Смисълът на чл. 5 от Наредба № 11 не бил такъв - той сочел стойността на храната, необходима с превантивна цел, а не алтернатива за нейното последващо възмездяване.

Втората предпоставка, предвиждаща осигуряване на безплатна храна, била когато тя се предоставя с цел да бъде осигурен нормален режим за хранене, който иначе би бил затруднен поради организацията на труд. В настоящия случай ведомството не представлявало отдалечен обект без възможности за ползване на заведения за хранене (в радиус от 100 - 150 метра имало поне 5 хранителни обекта и 2 супермаркета, единият с топла витрина), нито нормалното хранене се осъществявало през нощта и можело да компенсира безсънието, нито пък организацията на труд възпрепятствала служителите ОМП да носят със себе си необходимата храна още при встъпване в смяна. Областният управител, в качеството си на работодател, осигурил хладилник и микровълнова печка, което позволявало служителите да направят своя кулинарен избор предварително и да го приведат в подходящ за консумация вид в по-късен момент, когато нямат възможност да напускат работното място. Излага се, че работното помещение на служителите ОМП било и климатизирано, предвид което липсвали рискови или специфично-натоварващи условия и по отношение температурите на работа - те били в общоприетите норми.

Съгласно Указание на МТСП и МЗ за прилагането на Наредба № 11/2005 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна, специфичният характер на труда и специфичната организация на труда били фактори, които следвало да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от КТ, за да се породи задължение на работодателя за осигуряването на безплатна храна. В случая не били налице рискови фактори от типа, упоменат в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005г. Дори нямало изискване за работа на открито. Не били налице вредоносни условия, дискредитиращи здравния статус. Единственото отклонение от нормалния житейски режим било задължението служителят да стои буден нощем и това било обстоятелство, което не може да бъде неутрализирано с предоставянето на храна.

Според длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, основните ангажименти на служителя се изразявали в познаване, съхранение, оповестяване при нужда и наблюдение - активност, която нито протичала в екстремна среда, нито изисквала необичайни усилия, нито излагала на увреждащи влияния при изпълнението. Изброените в длъжностната характеристика задължения били свързани предимно с познаване - например на разположението и предназначението на техническите средства за оповестяване, свръзка и наблюдение в дежурната стая. Според длъжностната характеристика ищецът следвало още да съхранява документи, да познава реда на Щаба за координация, да познава реда за оповестяване на населението и областния управител, да следи състоянието на контролирани обекти, да спазва правила от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, да спазва правила за безопасни условия на труд и пожарна безопасност и да участва ежемесечно в двучасово обучение на оперативните дежурни. Оценката на риска за процесната длъжност не разкривала необичайни нива на опасност или увреждащо въздействие. В условията на бедствие, криза или военна намеса ситуацията можела да е опасна за всички граждани или служители в еднаква степен и отново не нямало да е налице предпоставка за привилегирована облага на дежурните ОМП. Оповестяването при форсмажорни обстоятелства не водело до специфични натоварвания за извършващия го. Затова и неговата трудова дейност не попадала в нормата на чл. 285 КТ. Необходимите компетентности за заеманата длъжност били сведени до умение за работа с наличната свързочна апаратура в дежурната стая и способност да се анализира бързо информацията и да се докладва синтезирано и точно. И в това отношение не били налице специфични изисквания, които да наведат на мисълта за специфична организация или специфичен характер на труда. Идеята на наредбата била да се осигурява предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици - мляко, витаминни препарати, пектиносъдържащи напитки и други специфични антидоти и неутрализиращи агенти при определена експонация във вредни условия. Смисълът на безплатната храна е в здравната превенция, не в икономическата облага. Именно затова и заместването с пари не било правна алтернатива по смисъла на КТ, ако такава специална храна се дължала. Тя била необходима в определен момент от трудовата дейност на работника, а не по принцип. Смяната на дежурните се извършвала през 12 часа ежедневно при съответния график за почивка, адекватен на продължителността на положения труд. В длъжностната характеристика били посочени задълженията на служителя във връзка с възлагане, планиране и отчитане на работа, както и отговорностите, свързани с организацията на работата. От същата било видно, че ищецът не работел в предприятие със специфичен характер и организация на труда.

Сочи се, че в края на 2022г. ищецът е получил ваучери за храна Sodexo на стойност 600 лв, което надхвърляла номинално, по евентуална дневна ставка за храна по Наредба №11, сумата за години отработени смени. Според Указание за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея при спазване на условията на чл. 285 от КТ можело да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна. Трудовото законодателство предоставяло на работодателите различни възможности, не непременно задължения, за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост от условията, при които се работи. И указанията, и съдебната практика били категорични, че като работи при специфични условия на труд могат да бъдат определени различни видове дейности, извършвани в среда на йонизиращи лъчения, под въздействие на физични, химични и биологични агенти, физическо натоварване, неблагоприятен микроклимат и др., общото между които бил здравословният риск и претоварването. В настоящия случай липсвали доказателства за подобни фактори, съпътстващи работата на ищеца. Настоява се, че областни управител не е в забава, тъй като не дължи престацията, която се претендира. Моли се за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил налице сключен трудов договор № 333/31.08.2011г. за длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС", прекратен на 29.05.2020г., когато е сключен трудов договор № 125/29.05.2020г. за същата длъжност. Това се установява и от приложените на л. 190 и 191 от делото заверени за вярност копия на посочените договори.

Със заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016г. на Областния управител на област Варна е отменена заповед № РД-14-7706-29/24.01.2014г. за оснаредено на денонощни дежурства в Областна администрация-Варна и е въведена работа по график на служителите, заемащи длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ при сумарно изчисление на работното време, с период на отчитане 6 месеца.

Със заповеди № РД-21-7711-5/14.06.2021г. и РД-21-7711-6/15.06.2021г., и 6 /14.06.2021г. на Областния управител на област Варна, е въведена работа по график на служителите, заемащи длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ при сумарно изчисление на работното време, с период на отчитане 4 месеца, считано от 01.06.2021г.

Представени са Длъжностна характеристика и Инструкция за задълженията на оперативния дежурен на областен съвет по сигурността по ежедневие, утвърдена от Областния управител на Област Варна.

Представен е Правилник за вътрешния трудов ред в Областна администрация Варна.

Представени са графици за дежурствата на ищеца за процесния период.

Приобщена към доказателствения материал по делото е и докладна записка от счетоводител в дирекция АПОФУС, с която областният управител е уведомен за наличие на икономия в разходваните средства за фонд „Работна заплата“. Направено е предложение средствата от реализираната икономия за 2022г. да бъдат разпределени между служителите като социални разходи, съгласно Наредба № 7/09.07.2003г. на министъра на труда и социалната политика и указание на министъра на финансите № УК-1 от 10.05.2022г. Върху докладната е обективирана резолюция от 28.11.2022г., със съдържание „Да“.

Представен е Договор от 28.11.2022г., сключен между Областна администрация Варна и Содексо Пасс България ЕООД, с който е възложено издаването на ваучери за храна. Съгласно приложените списъци ищецът е получил ваучери за храна за месец октомври, ноември и декември 2022г. в размер на 200 лева на месец.

Съгласно заключението на вещото лице по проведената по делото ССчЕ, за периода 01.06.2016г. до 31.12.2022г. П. П. е положил 947 броя дванадесет часови работни смени – дежурства, подробно описани в Приложение 1 към заключението. Сумата, която се следва за компенсиране на безплатна храна за този период е 1894 лева (по два лева на работна смяна). Законната лихва за периода от първо число на следващия месец до 27.02.2023г. върху начислените суми за компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение е 649.73 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото е безспорно, че в процесния период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ в Областна администрация Варна. Не се спори също, че ищецът полага труд по график на 12-часови смени. Спорния по делото въпрос е следва ли работодателят да осигуруява безплатна храна.

Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 КТ, на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер на организацията на труда работодателят следва да осигури безплатна храна и/или добавки към храната. Съобразно тази норма съществуват два вида предприятия - със специфичен характер и със специфична организация на труда, като работниците и служителите, които работят и в първия и във втория вид предприятия имат право на безплатна храна и/или добавки към нея. При предприятие, в което е налице едновременно специфичен характер и специфична организация на труда съгласно чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 11/21.12.2005г. се предоставя безплатна храна и допълнителни добавки към храната. Под "специфичен характер" на труда следва да се разбират обективно съществуващи условия на работната среда, например опасни или рискови за здравето или изискващи специфичен хранителен и питеен, калориен режим условия, при който се изпълняват трудовите задължения. "Специфичната организация" на труда е особена, различаваща се от нормалната организация на работа, например по отношение на работното време, на смените, на въвеждане на специфични режими на организация, на застъпване на работа. Специфичната организация на работата за някои дейности е например непрекъсваемия работен процес, който налага работното време да се организира в 12-часови смени, каквато е и процесната, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 11/21.12.2005г. При сравнение на нормите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 от Наредба № 11 от 21.12.2005г., е видно, че едната хипотеза, за която се предвижда осигуряване на безплатна храна, е, когато видът на извършвана от служителя работа е по необходимост свързана с вредни или опасни за здравето условия на труд (по аргумент и от чл. 137 КТ), като целта на безплатната храна е да бъдат неутрализирани вредните последици от извършваната работа. Втората хипотеза, в която се предвижда осигуряване на безплатна храна, е, когато естеството на работата няма увреждащо въздействие, като безплатната храна се предоставя с цел да бъде осигурен нормален режим за хранене, който иначе би бил затруднен поради организацията на труд. Въз основа на цитираните разпоредби следва да се приеме, че смисълът, вложен от законодателят е да признае правото на служителите, работещи при посочените условия, е да получават безплатна храна или парична равностойност както за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, така и за работа при специфична организация на труда, каквито са основанията по чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

По делото липсват доказателства на ищеца да е била осигурявана безплатна храна, респ. да му е изплащана такава с оглед на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея – при работа на 12- часов работен ден, при сумирано изчисляване на работното време, поради и което претенцията се явява основателна. Възражението, че в бюджета на ответника в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, е нямало предвидени и налични средства за осигуряване на безплатна храна, е несъстоятелно. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение, че при определяне на размера на дължимата сума за безплатна храна следва да се съобразят предоставените в края на 2022г. ваучери за храна на обща стойност 600 лева, също се приценява от настоящия състав за неоснователно. Сумите по чл. 285, ал. 1 КТ и чл. 269, ал. 2 КТ се дължат на различно основание и съответно, тези плащания имат различен характер. Безплатната храна, съответно нейната парична равностойност се дължи само за дните, в които работниците/служителите полагат труд при условията на чл.2 от Наредбата, като стойността на безплатната храна не е част от трудовото възнаграждение на работника. От своя страна, ваучерите за безплатна храна представляват специфична добавка към трудовото възнаграждение /в този см. решения на ВКС – решение №206/09.06.2011 г. по гр.д. №718/2010 г. на 4 г.о., решение № 1086/2012 г. на 4 г.о., решение № 23/16.02.2016 г. по гр.д. №1407/2015 г., 3 г.о./. Нещо повече, както се установи от коментираната докладна и списъци, средствата са предстовани на всеки един служител от администрацията, без значение без значение вида на изпълняваната работа и броя положени дежурства, от реализирана икономия от фонд „Работна заплата“. С оглед горната и получената от ищеца сума от 600 лева не следва да бъде съобразявана при извършването на преценка за основателност, респ. размера, на ищцовата претенция.

При липса на заповед на работодателя по чл. 7 от Наредбата, в която да се посочи вида и стойността на дължимата храна, размерът следва да се определи по реда на чл. 5 от Наредбата или два лева на ден. Съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ ищецът за процесния период е отработил общо 947 смени или дължимото е в размер на 1894 лева.

И след като съдът формира положителен правен извод, че в полза на ищцата е възникнало субективното право да иска заплащане стойността на дължимата безплатна храна за специфична организация на работа в периода от 01.06.2016г. до 29.02.2020г., съдът следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за погасяването му по давност.

Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 111, б."а" ЗЗД задължението на работодателя се погасява с изтичане на три годишна давност, като съобразно чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ този срок започва да тече от падежа на паричното задължение. При положение, че работодателят не е осигурил базплатна храна на служителя, той е следвало да го компенсира с нейната равностойност при изплащане на възнаграждението за съответния месец (в този смисъл е и заповед № РД-23-7706-35/21.02.2023г. – л. 244 от делото). В трудовия договор от 2020г. е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща в последния ден на текущия месец. Подобна уговорна в трудовия договор от 2011г. липса, поради което и по аргумент от чл. 270, ал. 2 КТ следва да се приеме, че трудовото възнаграждение за съответния месец е следвало да се изплати най-късно в последния ден от месеца. С оглед това, настоящият състав на съда намира, че вземането за безплатна храна е станало изискуемо на последно число на масеца, през който е положен трудът, а исковата молба е подадена на 27.02.2023г., т.е. след изтичане на давностния срок за вземанията за положен труд за периода 01.06.2016г. – 31.01.2020г. Следователно, независимо, че задължението на ответника за компенсирана с равностойността на дължимата безплатна храна за труда, положен в периода 01.06.2016г. – 31.01.2020г. съществува, неупражняването на субективното право на ищеца в законния срок да иска изпълнението му има за последица погасянавеното на това право по давност. За вземането, за положен труд за м. 02.2020г. тригодишният давностен срок не е изтекъл, тъй като същото е станало изискуемо в последния работен ден на месеца - 28.02.2020г., а както съдът посочи по-горе исковата молба е подадена на 27.02.2023г.

Прочие, съдът намира, че искът се явява основателен за сумата от 852 лева и като такъв същият следва да бъде уважен в рамките на предявения размер, ведно с присъждане на лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда.

По предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД: Обезщетението за забава в плащането на парични суми съответства на размера на законната лихва. Същото е дължимо от датата на падежа до датата на исковата молба. Както съдът посочи по-горе задължението за комнсиране на безплатната храна с нейната парична равностойност е станало изискуемо от деня, в който е следвало да бъде заплатено трудовото възнаграждение за текущия месец. Или, ответникът е изпаднал в забава от деня следващ падежа на задължението, тоест 1-во число на месеца, следващ месеца на положения труд. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава върху вземането за периода 01.02.2020г. – 31.12.2022г., изчислено от дази дата до датата на подаване на исковата молба в съда възлиза в размер на 138.27 лева.

С оглед акцесорния характер на претенцията и предвид формираният извод за неоснователност на главното вземане за времето от 01.06.2016г. до 31.01.2020г., то и искът за лихви също се явява неоснователен.

Или, предявената акцесорна претенция се явява основателна за сумата от 138.27 лева, поради което и същата следва да бъде уважена в рамките на предявения размер.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. П. П. възнаграждение в размер на 400 лева за оказаната правна за щита и съдействие на ищеца по дело по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 300 лева, представляваща дължимата държавна такса в размер на 100 лева и 200 лева – изплатено възнаграждение на вещо лица по допуснатите съдебно- счетоводна експертиза.

Воден от горното, съдът