Решение № 369 от 11.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 784/2024 г.

Производството е по чл. 327 и сл. от НПК.

С присъда от 15.04.2024 г. по НОХД № 4848/2023 г., СГС, НО, 36-ти състав е признал подсъдимия В. Ч. С. за невиновен в това, че на 26.07.2023 год. в апартамент № 13, находящ се в гр.•••, ул. „•••“, № •, ет. •, е държал голямо количество - общо 335 (триста тридесет и пет) броя боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ - „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие“, без да има надлежно разрешение съгласно чл. 56, ал.1, вр. чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ (чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ - Лицето по чл. 50. ал. 1 – 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, или да съхранява, носи и /или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено или по електронен път на разрешение за 1 съответните дейности от директора на ГД "НП" на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по поС.ния адрес на физическото лице“; чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ – „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГД "НП" на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по поС.ния адрес на физическото лице“, както следва:

• 101 (сто и един) броя патрони, калибър 7, 65мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба 20150151394/09.01.2019 год. за пистолет „Валтер“, сериен № 123861;

• 6 (шест) броя патрони, калибър 9x19мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019г. и № 20140037873 за пистолети „Глок“, сериен № LVG 045 и № KWP 978;

• 61 (шестдесет и един) броя патрони, калибър 22 LR, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019 год. за револвер „Таурус“, калибър 22 LR, сериен № PL 98217;

• 103 (сто и три) броя патрони, калибър 9x18мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019г. за пистолет „Макаров“, сериен № УХ 5480;

• 63 (шестдесет и три) броя патрони, калибър 7, 62х25мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019 год. за пистолет „ТТ“, сериен № ЕГ4394 и - 1 (един) брой патрон, калибър 7, 62х39мм, без да има надлежно разрешение и на основание чл. 304, предл. последно от НПК, във вр. чл. 9, ал. 2 от НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал.2 вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, във вр. чл. 305, ал. 6 предл. последно от НПК съдът е наложил на подс. В. С. административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1, т.3 и т.5 във вр. чл.56, ал.1 вр. чл. 50, ал.3 от ЗОБВВПИ, за това, че на 26.07.2023 год. в апартамент № 13, находящ се в гр.•••, ул. „•••“, №•, ет. •, е съхранявал 285 (двеста осемдесет и пет) броя боеприпаси за огнестрелно оръжие:

• 101 (сто и един) броя патрони, калибър 7, 65мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба 20150151394/09.01.2019 год. за пистолет „Валтер“ (за самоотбрана, 2 късоцевно), сериен № 123861;

• 6 (шест) броя патрони, калибър 9x19мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019г. и № 20140037873 за пистолет „Глок“ 17 (за спортни цели, късоцевно), сериен № LVG 045 и № KWP 978;

• 11 (единадесет) броя патрони, калибър 22 LR, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019 год. за револвер „Таурус“, калибър 22 LR (за самоотрана, късоцевно), сериен № PL 98217;

• 103 (сто и три) броя патрони, калибър 9x18мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019г. за пистолет „Макаров“ (за колекциониране, късоцевно), сериен № УХ 5480;

• 63 (шестдесет и три) броя патрони, калибър 7, 62х25мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019 год. за пистолет „ТТ“ (за колекциониране, късоцевно), сериен № ЕГ4394 и - 1 (един) брой патрон, калибър 7, 62х39мм, без да има надлежно разрешение.

В полза на държавата са отнети чат от веществените доказателства, предмет на административното нарушение, както следва: 101 (сто и един) броя патрони, калибър 7, 65мм за пистолет „Валтер“, сериен № 123861; 6 (шест) броя патрони, калибър 9x19мм за пистолети „Глок“, сериен № LVG 045 и № KWP 978; 11 (единадесет) броя патрони, калибър 22 LR за револвер „Таурус“, калибър калибър 22 LR, сериен № PL 98217; 103 (сто и три) броя патрони, калибър 9x18мм за пистолет „Макаров“, сериен № УХ 5480; 63 (шестдесет и три) броя патрони, калибър 7, 62х25мм за пистолет „ТТ“, сериен № ЕГ4394 и 1 (един) брой патрон, калибър 7, 62х39мм и е постановил тяхното унищожаване, след влизане на присъдата в законна сила. Останалите веществени доказателства: 50 (петдесет) броя патрони, калибър 22 LR за револвер „Таурус“, калибър калибър 22 LR, сериен № PL 98217 е постановил да се предадат на Началник служба „КОС“ ри 01 РУ на ОДМВР – Варна, за разпореждане по компетентност с оглед издаденото разрешително на подсъдимия.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият В. Ч. С. е бил осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на СГС 5 (пет) лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СГП, който е сезирал въззивния съд с искане за нейната проверка. В протеста се посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен. Подалият го прокурор приема, че в хода на досъдебното и съдебното производство са били събрани достатъчно доказателства за това, че подс. С. е осъществявал фактическа власт над инкриминираното количество боеприпаси общо 285 броя. Сочи, че спор по установените от първия съд факти няма. Изразява несъгласие единствено с правния извод на съда, че макар деянието формално да осъществява признаците на престъпление, то неговата обществена опасност е явно малозначителна. Приема, че самото количество на държаните без съответно разрешително боеприпаси изключва приложимостта на чл. 9, ал. 2 НК. Сочи, че подобен извод би внесъл недоверие в обществото по отношение на принципа на генералната превенция и би създал чувство за ненаказуемост на определена категория граждани поради заеманото от тях положение. Твърди, че именно поради това, че подсъдимият е •••, той следва да е познавал дължимите правила. Счита, че обстоятелството, че държаните боеприпаси са от същия модел и калибър като тези, за които С. е имал разрешение обуславя завишена обществена опасност на деянието, тъй като е имал възможност да ги използва. Аргументира, че фактът, че боеприпасите са били съхранявани в каса не може да обоснове извод за занижена обществена опасност, тъй като законът не държи сметка за това къде се държи предмета на престъплението, допуска това да може да повлияе единствено при индивидуализацията на наказанието. По идентичен начин разглежда и липсата на данни за злоумишлени действия с незаконно държаните боеприпаси, доколкото това е ирелевантно за обективната съставомерност на деянието. Допълнително излага съображения, че режимът за използване на боеприпаси, предназначени за спортна стрелба не допуска изнасянето им от зоната на стрелбището. Предлага въззивната инстанция да отмени протестираната присъдата и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс. В. С. за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд. С въззивния протест не е отправено искане за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 20.06.2024 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че към датата на провеждането му за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови гласни и писмени доказателства, както и изслушването на допълнителни експертизи.

В съдебно заседание представителят на Софийската апелативна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Изразява несъгласие с интерпретацията на първостепенния съд, че се касае за Д.ие, чиято обществена опасност е явно малозначителна. Аргументира тезата си не само със значителното количество на инкриминираните боеприпаси, но и с дадените обяснения от подсъдимия, който заявява, че не е проверявал количеството на държаните от него боеприпаси. Приема, че такава немарливост е несъвместима с демонстрираното от С. отлично познаване на правилата и изискванията за притежаване и боравене с оръжие и боеприпаси, както и с проявената от съда снизходителност. С тези аргументи пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъплението, за което е предаден на съд.

Защитникът на подс. В. С. – адв. Р. изразява становище за липса на спор относно приетата фактическа обстановка и доказателствата, които я установяват. Единственото несъгласие между държавното обвинение и защитата е относно правилността на извода на съда дали обществената опасност на инкриминираното Д.ие е явно малозначителна. Изразява съгласие с направения от градския съд доказателствен анализ и с базираните на него правни изводи. Приема, че коректно решаващият съд е съобразил броя на държаните боеприпаси, надвишаващ разрешените, както и обстоятелството, че те са от модел и калибър, за които подсъдимият има разрешително. Сочи, че противно на тезата на държавното обвинение, тук не може да не бъде обърнато внимание на личността на подсъдимия, тъй като личността на дееца в най-голяма степен е относима към обществената опасност на деянието. Предвид прецизната оценка на доказателствените източници, приема, че е достигнато до верен резултат относно фактите по делото и независимо от отразеното в протеста, че в случай, че е била извършена съвкупна оценка на доказателствените източници, съдът би направил други изводи по отношение на тяхната достоверност, в крайна сметка и прокурорът е изразил съгласие с възприетата от съда фактическа обсатновка. В заключение отправя искане за приемане на протеста за неоснователен и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият С. в лична защита и предоставената му последна дума заявява, че поддържа казаното от защитника му. Отправя искане за оставяне на протеста без уважение и потвърждаване на присъдата, с която е оправдан на основание чл. 9, ал. 2 НК.

Софийският апелативен съд, като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Протестът е неоснователен. За да постанови присъдата си, Софийският градски съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали - обясненията на подс. С., показанията на свидетелите Д. М. Д., П. П. К., Д. В. Х. (вкл. и приобщените показания на свидетеля от досъдебно производство по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т. 2, пр.2 от НПК), М. П. К., П. Г. П., С. Т. З. и С. А. К., заключението на приетата по делото балистичната експертиза, изготвено от вещото лице Д. Д., справка за съД.ст и другите писмени доказателствени източници, надлежно приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК. Пред въззивната инстанция е представено и е прието единствено постановление от 07.05.2024 г., с което образуваното наказателно производство по ДП № 335/2023 г. по описа на 3 сектор СО-СГП, пр.пр. 18119/2023 г. по описа на СГП е било прекратено поради това, че деянието, за което е било образувано (за престъплението по чл.302, т.1 и т.2 вр. чл.301, ал.1 от НК) срещу подс. В. С. не е било извършено.

Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд е приел фактически положения, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Те следва да бъдат допълнени единствено с оглед представените във въззивното производство писмени доказателства.

Установява се, че подсъдимият В. Ч. С. е роден на •••••••• год. в гр.•••, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше юридическо образование, с поС.ен и настоящ адрес в гр. •••, ул. „•••“, № •, ет. 4, ап. 13, ЕГН ••••••••••. Към датата 21.07.2023 год. заемал длъжността административен ръководител – ••• ••• на Апелативна Прокуратура – гр. •••. Отстранен е от длъжност с Решение от 15.08.2023г. на ВСС.

Към датата 26.07.2023 год. В. Ч. С. заемал длъжността Административен ръководител - ••• ••• на Апелативна прокуратура гр. ••• съгласно Акт за встъпване в длъжност от 10.08.2018г. на Главния прокурор. Към 21.07.2023 г. С. имал общо 30 години и 21 дни юридически стаж. Награждаван бил три пъти: със Заповед № 2567/14.07.2009 год. на Главния прокурор с Плакет на ПРБ и грамота; със Заповед №РД – 08 – 1586/06.12.2019 год. на Главния прокурор с отличие знак „За заслуга“ и със Заповед № РД – 08 – 1830/10.12.2021 год. на Главния прокурор с парична награда.

Към 21.07.2023 год. В. С. не бил наказван от адм. ръководител или от ВСС.

Участвал в множество обучителни семинари за повишаване на квалификацията, имал ранг на „••• във ВКП и ВАП“ и последната му комплексна оценка от атестация е „много добра“ по протокол №12/25.04.2018 год. на ВСС.

Подсъдимият проявявал засилен интерес и обичал да стреля с огнестрелни оръжия на предназначените за това места и притежавал законно множество огнестрелни оръжия и боеприпаси, като между тях имало и такива, които му били подарени от Министри на вътрешните работи.

Към 26.07.2023 год. на подс. В. С. били издадени 2 броя разрешителни от служба КОС при 01 РУ на ОДМВР за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, както следва:

I. Разрешение с №••••••••••, валидно от 09.01.2019г. до 08.01.2024г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, за следните огнестрелни оръжия и боеприпаси:

1. Ловна гладкоцевна пушка „Берета“, калибър 12, № Р14757, закупена с разрешение № 201/15.09.2011 год., издадено от 01 РУ на ОДМВР – Варна, за ловни цели;

2. Ловна нарезна карабина „Бенели – Арго Е“, кал. 30–06, № ВВ130278М15/СВ130278М15, за ловни цели, закупена с разрешение № 20150151023/14.10.2015 год., издадено от 01 РУ на ОДМВР – Варна;

3. Ловна нарезна карабина „ЗКК – 600“, кал. 30 – 06, № 98741 и 100бр. боеприпаси за нея, закупена с разрешение № 338/19.11.2010 год., издадено от 01 РУ на ОДМВР – Варна, за ловни цели;

4. Ловна нарезна карабина „Манлихер“, кал. 8 мм., № G143A, закупена с разрешение № 193/31.08.2011 год., издадено от 01 РУ на ОДМВР – Варна, за ловни цели;

5. Пистолет „Валтер“, кал. 7, 62мм., № 123861 и 50 броя боеприпаси кал.7, 65мм., закупено с разрешение № 64/04.02.2010 год. издадено от 01 РУ на ОДМВР – Варна, за самоотбрана;

6. Пистолет „Глок – 17“, кал. 9x19, № LVG045 и 50 броя боеприпаси кал.

9x19мм. придобити с разрешение № 228/08.04.2008 год. от 02 РУ на ОДМВР – Варна, за спортни дейности;

7. Револвер „Таурус“, представляващо късо бойно оръжие с дължина на цевта до 300 мм., кал. 5, 6 мм (или кал. 22RL мм.), с фабр. № PL98217 и 50бр. боеприпаси за него, придобит разрешение № 260/17.04.2008 год. издадено от 02 РУ на ОДМВР – Варна, за самоотбрана и II. Разрешение за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси с цел колекциониране с № 20140037873 валидно от 09.01.2019 год. до 08.01.2024 год. от 01 РУ на ОДМВР – Варна, както следва:

1. Пистолет „Глок – 26“, кал. 9x19, № KWP978 и 50 броя боеприпаси кал.

9x19мм, придобити на основание MЗ рег. № К841 от 20.02.2009 год. на Министъра на вътрешните работи, който му бил предаден с приемо-предавателен протокол от 23.02.2009 год., ведно с 50 бр. патрони кал. 9х19мм.

2. Пистолет „Макаров“, кал. 9x18, № УХ 5480 и 50 броя боеприпаси кал.

9х18мм, придобити на основание M3 рег. № К5221 от 26.05.2011 год. на Министъра на вътрешните работи, който му бил предаден с приемо-предавателен протокол от 06.07.2011 год., ведно с 2бр. пълнители за „ПМ“ и 50 бр. боеприпаси 9х19мм. При предаването на оръжието са били изразходвани 5 бр. боеприпаси за прострелване.

3. Пистолет „ТТ“, кал.7, 62x25, № ЕГ4394 и 50 броя боеприпаси кал. 7, 62х25мм, придобити с разрешение №862/10.12.2009 год., издадено от 02 РУ на ОДМВР – Варна. На 04.01.2010 год. били изразходвани 5 бр. боеприпаси за прострелване.

Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, подсъдимият съхранявал и държал по предвидения ред и начин, регламентиран в ЗОВВБПИ в жилището си в гр. •••, ул. „•••“ № •, ет. •, ап.13, в който живеел сам и в който имало монтирана сигнално – охранителна техника и договор със СОД Варна. Оръжията били заключени в килер, в стоманена каса, трайно и здраво закрепена към стената, заключваща се със секретен ключ, който се пазел лично от С. и до който никой друг освен него нямал достъп. Подсъдимият, освен че бил ловец, членувал и в спортен стрелкови клуб Сдружение „Спортен клуб Аргус“, гр. ••• още от 2018 год., като често в изпълнение на плана за подготовка и тренировъчни спортни цели посещавал стрелбището в гр. Варна „Комбат“, което било предназначено за късоцевни оръжия. Секретар на клуба бил свидетелят П. П., който се занимавал с документацията на спортния клуб, финансовата му издръжка и организацията на тренировките. При посещенията си на стрелбището, С. бил придружаван от свои приятели и колеги, също притежаващи на законно основание оръжия и боеприпаси, между които бил и неговия колега - свидетеля С. З., прокурор от ВОП – Варна. Тренировките в спортния клуб се провеждали всяка неделя на стрелбището „Комбат“ между 10 и 12 часа, като същите били с пожелателен характер, а подсъдимият С. ги посещавал периодично (почти всяка седмица, години наред). Когато имал възможност да посещава стрелбището, винаги идвал със собствено оръжие. На стрелбището имало оръжеен магазин и в него се продавали боеприпаси срещу касов бон и запис в книга. Патроните се закупували в обекта след представяне на съответното разрешително по ЗОВВБПИ и следвало да се изстрелят на място. Наложила се обаче практика, неизстреляните патрони да не се връщат в магазина, тъй като вече бил издаден касов бон и процедурата била сложна. От друга страна, често се случвало на стрелбището да няма зареждане с боеприпаси и членовете на клуба съответно идвали на тренировка със свои патрони. Предвид това стрелящите, в т.ч. и подсъдимият прибирали със себе си неизстреляните боеприпаси и ги доизстрелвали следващ път при посещение на стрелбището.

Когато подсъдимият С. посещавал стрелбището за тренировка с късоцевните си оръжия (със спортни цели), имало случаи, при които стрелял със свои боеприпаси, а понякога купувал такива на място. В случаите, когато нямал възможност да изстреля всички закупени на стрелбището боеприпаси (поради умора или липса на концентрация), С. прибирал останалите му патрони в касата в дома си. От 2022 год., предвид служебна ангажираност и липса на време, С. редуцирал посещенията на стрелбището и участието си в спортните тренировки. Освен стрелбище „Комбат“ в гр. Варна, подсъдимият посещавал със свидетеля С. К. и стрелбище за ловни къси и дълги нарезни оръжия (карабини), което било единственото регламентирано за такива оръжия в района, а именно в близост до гр. Балчик.

Подс. С. и св. К. били дългогодишни приятели и колеги и заедно споделяли интереса си към огнестрелните оръжия и ходели да стрелят на въпросното стрелбище със законово притежаваните от тях оръжия. Свидетелят К. притежавал късо нарезно оръжие „Глок 19“, пистолет „Макаров“, ловно гладкоцевно оръжие „Ниш“, нарезно оръжие „Сайга“, „Щайер“ и „Мосин наган“. Последните две оръжия били съответно с кал. 7, 62 мм х 54R и кал. 7, 62х39мм. Когато посещавали стрелбището К. и С. ползвали съседни кабини, като в зависимост от оръжието което прострелвали, се случвало да разменят местата и позициите си, като боеприпасите ги държали на масичката до самото оръжие, с което се стреля. Освен на посочените стрелбища, подсъдимият като военно – окръжен прокурор (във времето когато заемал тази длъжност) участвал и в съвместни учебни стрелби с магистрати и офицери от Командването на военноморския флот, където в сградата на последните също имало стрелбище.

На С. като военен следовател, било зачислявано късо оръжие от МО, като това ставало по силата на Заповед № ОХ – 167/1996 год. на МО и Заповед № ЛС – 03 – 1086/1996 год. на МП, въз основа на които МО съгласно щатно разписание осигурявало и зачислявало оръжията и боеприпасите на военните съдилища и прокуратури. Предвид изтичане на 5-годишния срок за съхранението на дело БГМ 12 – „Документи свързани с отчета на мобилизационните ресурси, и бойна готовност“ (съгласно писмо на ВФ 22970, Командване за логистична поддръжка), посочените документи не са били открити.

С оглед издадените разрешения, на подсъдимия С., периодично му били извършвани проверки от служба КОС при 01 РУ на ОДМВР – Варна относно начина на съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите, като за целта били съставяни протоколи. До датата – 26.07.2023 год., при извършените проверки от органите на служба КОС на подсъдимия, не били установени каквито и да било нарушения и на същия не били налагани административни наказания по ЗОБВВПИ. Подсъдимият редовно и своевременно подавал заявления за подновяване на издадените му разрешения, като представял в тази връзка изискуемите документи (за липса на заведени преписки и наказателни производства, за психическа годност, декларации, за заемана длъжност, удостоверения от ТДД на НАП, и др.). Притежаваните от подсъдимия оръжия били проверявани за техническа годност, като издадените удостоверения били представяни в служба КОС, където се водел на отчет. Всички документи касателно издадените разрешения на С. се прилагали в досие в служба КОС при 01 РУ на ОДМВР – Варна (т.6 от ДП).

На 12.07.2023 год. в КПКОНПИ срещу подс. В. С., който към този момент заемал длъжността адм. ръководител на АП – •••, бил депозиран сигнал от кмета на Община Варна – И. П.. Копие от сигнала бил препратен на Софийска градска прокуратура, която с постановление от 18.07.2023 год., на основание чл.212, ал.2 от НПК образувала наказателно производство срещу подсъдимия В. Ч. С. (ДП №295/2023 год. по описа на Софийска градска прокуратура – СО – 4 сектор, пр. пр. №13800/2023 год. по описа на СГП) за престъпление по чл.302, т.1 и т.2 вр. чл.301, ал.1 от НК. Във връзка със събрани в хода на това досъдебно производство доказателства - на 01.08.2023 г., наблюдаващият прокурор отделил от материалите по воденото досъдебно производство, такива касаещи престъплението по чл.302, т.1 и т.2 вр. чл.301, ал.1 от НК, като му е бил даден нов номер № 335/2023 г. по описа на 3 сектор СО-СГП, пр.пр. 18119/2023 г. по описа на СГП. С постановление от 07.05.2024 г. наказателното производство по ДП № 335/2023 г. по описа на 3 сектор СО-СГП, пр.пр. 18119/2023 г. по описа на СГП било прекратено поради това, че деянието, за което е било образувано наказателното производство срещу подс. В. С. не е било извършено.

Във връзка с разследването по делото, на 24.07.2023 год., по искане на наблюдаващия прокурор от Софийска градска прокуратура, били дадени разрешения за извършване на претърсване и изземване на няколко адреса, за които имало данни, че подсъдимият обитава. Издадени били 3 броя Определения на Софийски градски съд, НО, 15 състав по наказателно частно дело № 4155/2023 година. Единият от адресите, за които било дадено разрешение за извършване на действие по чл. 160, ал. 1 от НПК, се намирал в гр. •••, ул. „•••“ № •, ет. •, ап.13. В посочения апартамент, подсъдимият В. С. живеел сам, като жилището било оборудвано със сигнално охранителна техника.

На 26 юли 2023 година, за времето 07, 10 ч. – 09, 55 ч., на посочения по – горе адрес – гр. •••, ул. „•••“ № •, ет. •, ап.13, в апартамента ползван от подсъдимия В. С., било извършено претърсване и изземване на основание чл. 160, ал. 1 от НПК. В жилището, в килер била установена неподвижно закрепена метална каса, която се заключвала със секретен патрон, а ключът за нея се съхранявал от С.. Подсъдимият лично отворил касата с намиращия се у него ключ и в нея били установени множество огнестрелни оръжия – пистолет Валтер 123861, пистолет Макаров УХ5480, револвер Таурус NRL98217, пистолет Глок 17 NLVG045, карабина Бенели ВВ130278М (СВ130778М), ловна пушка Берета Р14757, ловна карабина ЗКК 98741, карабина Манлихер G143А, пистолет ТТ ЕГ4394, пистолет Глок 26 KWP978 и боеприпаси от различни марки и калибър, съответстващи на разрешителните. Посочените вещи не били иззети, като в съставения протокол било вписано, че „оръжията съответстват на разрешителните“. При извършеното претърсване и изземване бил иззет единствено мобилен телефон Самсунг с ИМЕЙ 1359979093246991/01 и 359980093246999/01, ведно със поставените в него 2 СИМ карти на Мтел и А1. При извършеното претърсване и изземване, бил извикан да окаже съдействие младши полицейски инспектор по КОС при 1 РУ на ОДМВР – Варна, свидетелят Д. Д.. Същият, в присъствието на полицейски инспектор – свидетелят П. К. (полицейски служител от ОДМВР – Варна), съставил Констативен протокол рег. №433р25470 от 26 юли 2023 година, 09: 00 часа, в който отразил издадените разрешения на подсъдимия В. С. и установените оръжия и боеприпаси, налични в масивната метална каса в жилището на последния. Отделно, свидетелят Д. изготвил и докладна записка, в която посочил, че при извършената проверка и преброяване на боеприпасите е налице превишаване на броя на съхраняваните от разрешените на С. патрони, както следва: кал. 9 х 18 със 121 бр. в повече; кал. 7, 65 със 100 бр. в повече; кал. 7, 62 х 25 с 50 бр. в повече и кал.22 с 50 бр. в повече. В съставения констативен протокол били вписани издадените разрешителни на подсъдимия С., а именно №••••••••••, валидно от 09.01.2019 год. до 08.01.2024 год. и № 20140037873, валидно от 09.01.2019 год. до 08.01.2024 год., и двете издадени от 01 РУ на ОДМВР – Варна.

След извършената проверка, служителите на КОС при 01 РУ на ОДМВР – Варна, прибрали оръжията и боеприпасите в касата, заключили я и върнали ключа на подсъдимия С., който го прибрал.

Същият ден, по – късно следобед, била извършена втора проверка на касата на подсъдимия С. от полицейските служители – свидетелите Д. и К., която била отворена отново с ключа съхраняван от последния и при която проверка били намерени освен описаните по – горе боеприпаси и други такива, които с помощта на метален предмет били извадени от касата, а именно: патрони кал. 9 х 18 - 27 броя; кал. 7, 62 х 25 – 8 броя; кал. 22LR – 11 бр.; кал. 9 х 19 – 6 броя и 1 бр. патрон кал. 7, 62 х 39. За извършената повторна проверка и допълнително намерените в касата боеприпаси бил съставен Констативен протокол рег. №433р25556/26.07.2023 год., 17.00 часа.

Общият брой боеприпаси, които били намерени в касата на подсъдимия С. били за късоцевно огнестрелно оръжие и общо 575 бр. от следните видове и калибър: патрони в калибър 7, 65мм - 151 броя (сто петдесет и един) за пистолет Валтер; патрони в калибър 9x19мм - 106 броя (сто и шест) за пистолет Глок; патрони в калибър 22LRmm - 61 броя (шестдесет и един) за револвер Таурус; патрони в калибър 9x18мм - 148 броя (сто четиридесет и осем) за пистолет Макаров; патрони в калибър 7, 62х25мм - 108 броя (сто и осем) за пистолет ТТ; патрон в калибър 7, 62х39мм - 1 брой за АК-47.

Всички боеприпаси били предадени доброволно от подсъдимия В. С. с Протокол изх.№ 5620/26.07.2023 год. на Г. И. и Т. Т., следователи при СО – Софийска градска прокуратура. От своя страна те предали за съхранение получените от подс. С. боеприпаси на свидетеля Д. Д. в качеството му на мл. ПИ – КОС при 01 РУ на ОДМВР – Варна, за което бил съставен приемо – предавателен протокол.

С оглед издадените разрешения за държане на боеприпаси и намерените такива в дома на подсъдимия С., последният държал боеприпаси, над разрешените му във връзка с издадените му разрешения и в нарушение на чл.6, ал.3 и ал.4 от ЗОБВВПИ, както следва: 101 (сто и един) броя патрони, калибър 7, 65мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019г. за пистолет „Валтер“, сериен № 123861; 6 (шест) броя патрони, калибър 9x19 мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019г. и № 20140037873 за пистолети „Глок“, сериен № LVG045 и № KWP 978; 11 (единадесет) броя патрони, калибър 22 LR (кал. 5, 6 мм), надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019г. за револвер „Таурус“, калибър 22 LR, сериен № PL9821; 103 (сто и три) броя патрони, калибър 9x18мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019г. за пистолет „Макаров“, сериен № УХ5480; 63 (шестдесет и три) броя патрони, калибър 7, 62х25мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019г. за пистолет „ТТ“, сериен № ЕГ4394 и 1 (един) брой патрон, калибър 7, 62х39мм, без да има надлежно разрешение за съхранение на този калибър патрон.

По делото била назначена и извършена съдебно - балистична експертиза на приобщените патрони, предадени доброволно от подсъдимия в хода на воденото досъдебно производство. От заключението, изготвено от вещото лице Д. Д. се установява, че всички изследвани патрони (общо на брой 575 бр.), представляват боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, предназначени са за стрелба с огнестрелно оръжие, отговарящо на калибъра им, годни са за стрелба и могат да се използват за стрелба със съответното огнестрелно оръжие съобразно издадените две разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, посочени по – горе, издадени на подсъдимия В. С.. Според заключението, изключение прави изследваният 1 бр. патрон калибър 7, 62х39, предназначен за стрелба с огнестрелно оръжие, отговарящо на калибъра му, като същият е годен за стрелба, но не може да се използва с нито едно от оръжията, за които на подсъдимия му е било издадено разрешение. От разпита на вещото лице, извършен чрез видеоконтферентна връзка в хода на съдебното следствие, се установява, че изследваните патрони 22RL мм за револвер Таурус са идентични с патрони калибър 5, 6 мм и се използват като синоними. Според вещото лице, разликата е единствено в дължината на патрона, но са предназначени за оръжието, за което подсъдимия има издадено разрешение за съхранение, носене и употреба и съответно за боеприпаси за него – револвер „Таурус“. Извършената експертиза е пълна и ясна, същата е била изготвена от компетентно вещо лице, което е отговорило ясно и пълно на поставените му задачи, като предвид това, че не е била налице необхоД.ст от назначаване на повторна или допълнителна експертиза, същата е приета и приобщена по делото.

От събраните по делото доказателства /показанията на полицейските служители Д. Д., П. К. и поемните лица Д. Х. и М. К./ се установява по несъмнен начин, че на 26.07.2023 год. инкриминираните боеприпаси са били установени в дома на подсъдимия при извършените в дома му общо две проверки. Били са съхранявани по предвидения от закона ред - в заключена метална каса, която била отворена от подсъдимия с притежаван от него ключ във връзка с извършените му проверки.

Възприетите от първостепенния съд фактически положения са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал писмените материали по делото, обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и приетото по делото експертно заключение и е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на показанията на свидетелите и на обясненията на подс. С.. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Що се отнася до обясненията на подсъдимия, необхоД. е да се посочи, че те освен важно доказателствено средство, са и средство за защита и следва да се преценяват с изключително внимание като се отчита собствената им логичност и непротиворечивост, както и съответствието им с останалите доказателствени материали. В конкретния случай обясненията на подс. С. не се опровергават нито от гласните, нито от писмените доказателствени източници, а напротив – всички те са в пълен синхрон с тях. При това положение обясненията на подсъдимия следва да бъдат оценени като обективни и достоверни.

Оплакването на прокуратурата е свързано единствено с правната оценка на иначе правилно установените от съда факти. Липсват критики и към дейността на градския съд по оценката на доказателствата и доказателствените средства. Независимо от това въззивната инстанция отбелязва, че първостепенният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Очевидно е в конкретния казус, че доказателствените материали са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно се допълват. При това положение първата инстанция обективно не би могла да извърши по-прецизен анализ. И това е така, защото изначално липсват съществени несъответствия между гласните и писмените доказателствени материали. В такива случаи е напълно достатъчно да се отбележи, че всички доказателствени материали са в корелация помежду си и водят до еднозначни изводи. Обсъдени са поотделно всички свидетелски показания и първостепенният съд е достигнал до коректни фактически и правни изводи.

Въззивната инстанция също не намира за необхоД. да изброява поотделно доказателствените материали и да ги съпоставя помежду им, тъй като това е ненужно предвид пълния синхрон между гласните и писмените доказателствени източници. Анализът им налага еднозначния извод, че фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд почива на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

Липсва спор между страните и относно издадените разрешения на подсъдимия С. и намерените в касата му боеприпаси по брой и калибър. Безспорен е и отговорът на въпроса как боеприпасите, предмет на обвинението (с изключение на 50 бр. кал.

LR22, за които е имал разрешително) са попаднали във фактическата власт на подсъдимия С.. В тази връзка показанията на свидетелите П. П., С. З. и С. К. установяват, че подс. С. е взимал участие в ежеседмичните тренировки, които се провеждали на стрелбище „Комбат“ в гр.Варна и е ползвал собствено оръжие. Възпроизвеждат начина и реда, по който се закупували боеприпасите на стрелбището, както и за преустановената практика неизстреляните патрони да се връщат в мястото на закупуването им като се таксуват само използваните по време на стрелбата. Изясняват още, че причината за това била извършена в обекта данъчна проверка и наложилата се след това практика да взимат със себе си неизстреляните патрони, които изразходвали при следващи тренировки. Обясняват възприетото от тях поведение и с обстоятелството, че се случвало на стрелбището да няма налични боеприпаси. Посочените показания не се опровергават от други доказателства по делото, поради което и правилно първостепенният съд ги е кредитирал с доверие. От своя страна св. С. К. дава достоверна версия за това по какъв начин у подс. С. е попаднал инкриминирания боеприпас кал. 7, 62 х 39 мм., а именно по случайност, по време на съвместна стрелба, при смяна на кабините и поради сходност във вида на патроните за пистолет „ТТ“, с кал. 7, 62 мм, какъвто С. притежавал с този от кал.7, 65 мм.

Обясненията на С. също следва да бъдат оценени като правдиви и предоставящи вярна фактология. Те не се опровергават и от събраните доказателства, поради което и няма основание да бъдат отхвърлени, включително в частта относно предоставеното му в миналото служебно огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, кал. 9х18мм (което той върнал), ведно с 50 бр. боеприпаси (които останали в негова фактическа власт). Макар тези твърдения да е обективно невъзможно да бъдат проверени поради унищожаване на архива предвид изтичането на срока за съхранението му, то приобщената от първия съд справка на ВАП и заявеното от свидетеля З. определят като логичен извода за вярност на изложеното от подсъдимия и досежно тези обстоятелства.

От събраните по делото доказателствени източници също така се налага и заключението, че пистолет „Макаров“ и пистолет „Глок 26“ са били дадени на С. като награди от съответните Министри на вътрешните работи с колекционерска цел. Това е видно от Заповед рег. № К5221/26.05.2011 год. за награждаване на български гражданин, издадена от министъра на вътрешните работи, удостоверение от 11.07.2011 год., приемо – предавателен протокол от 06.07.2011 год., Заповед рег.

№К841/20.02.2009 год., издадена от министъра на вътрешните работи и приемо – предавателен протокол от 23.02.2009 год.

Подс. С. е притежавал в съответствие с издадените му разрешителни, описаните по-горе огнестрелни оръжия, ведно със съответния брой на боеприпасите за всеки от тях според целите им. Касателно револвер „Таурус“ кал. 22 RL, подсъдимият е имал разрешение за съхранение до 50 бр. боеприпаси по закон, като приобщените по делото 61 бр. съответстват на кал. 5, 6 мм и са предназначени именно за този револвер. Последното се установява коректно от становището на вещото лице, заявено по време на разпита му в с.з. От своя страна от представеното разрешение №260/17.04.2008 год., издадено от 02РУ – ОДМВР – Варна, и отбелязването в контролния талон е видно, че пистолетът е посочен като кал. 5, 6 мм и фабричен номер, закупен от трето лице, както и правото да съхранява до 50 бр. боеприпаси за него. Ето защо и досежно това количество (50 от 61 бр.) боеприпаси правилно е прието, че са държани и съхранявани на законно правно основание. Теза, възприета и от държавното обвинение в пледоарията му пред първоинстанционния съд.

Спор по така изложената фактическа обстановка няма, като същият е повдигнат досежно приложението на закона.

Така или иначе подс. С. е знаел за това, че държи боеприпаси, които са надвишавали съответните разрешени от закона количества за огнестрелните оръжия, които е притежавал законно, но деянието му не е престъпно, тъй като покрива признаците на чл. 9, ал. 2 НК.

С оглед изложеното и предвид установената фактология правилно Софийският градски съд е признал подсъдимия В. Ч. С. за невинен в това, че на 26.07.2023 год. в апартамент №13, находящ се в гр.•••, ул. „•••“ №•, ет. •, е държал голямо количество - общо 335 (триста тридесет и пет) броя боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има надлежно разрешение съгласно чл.56, ал.1, вр. чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, както следва: - 101 (сто и един) броя патрони, калибър 7, 65 мм., надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба 20150151394/09.01.2019 год. за пистолет „Валтер“, сериен № 123861; - 6 (шест) броя патрони, калибър 9x19мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019г. и № 20140037873 за пистолети „Глок“, сериен № LVG 045 и № KWP 978; - 61 (шестдесет и един) броя патрони, калибър 22 LR, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019 год. за револвер „Таурус“, калибър 22 LR, сериен № PL 98217; - 103 (сто и три) броя патрони, калибър 9x18мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019г. за пистолет „Макаров“, сериен № УХ 5480; - 63 (шестдесет и три) броя патрони, калибър 7, 62х25мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019 год. за пистолет „ТТ“, сериен № ЕГ4394 и - 1 (един) брой патрон, калибър 7, 62х39мм, без да има надлежно разрешение.

Безспорно е в случая, че подсъдимият не е имал разрешение да притежава инкриминираните с обвинителния акт боеприпаси (с изкл. на 50 бр. кал. 22LR, за които е било установено, че са законно притежавани).

Първоинстанционният съд е приел, че когато разрешението за държане на боеприпаси е задължително, то държането на такива, за които липсва разрешение по предвидения в закона ред обуславя приложението на чл. 9, ал. 2 НК, когато макар броя на боеприпасите да не е малък като абсолютна стойност, то на фона на оръжията и боеприпасите, които са били държани легално от подс. С. не могат да бъдат определени като значителни, деецът не е осъждан, с изключително добри характеристични данни (образование, трудова зает без данни за допускани дисциплинарни нарушения, получени признания и награди от различни представители на публичната власт) и не са събрани доказателства за незаконна употреба на огнестрелните оръжия и/или боеприпаси, включително да са били придобити по незаконен начин или съхранявани в разрез с правилата на специалния закон.

За да подчертае това свое виждане и първостепенният съд е посочил изобилна съдебна практика, която действително не е задължителна за съдилищата, доколкото не е оформена като Тълкувателно решение или Постановление на ВКС, но тъй като тя е еднопосочна и като се вземе предвид, че ВКС е призван да уеднаквява практиката на съдилищата в страната, то практиката на ВКС е цитирана напълно уместно и е относима към настоящия казус. Въззивната инстанция не намира за необхоД. да преповтаря практиката на ВКС, която е достъпна и известна както на съда, така и на страните в наказателното производство.

Във връзка с това напълно несъстоятелни са оплакванията, залегнали в протеста, който поначало е и вътрешно противоречив. Така от една страна прокурорът счита, че обстоятелството, че държаните боеприпаси са от същия модел и калибър като тези, за които С. е имал разрешение обуславя завишена обществена опасност на деянието, тъй като е имал възможност да ги използва. От друга страна сочи, че липсата на данни за злоумишлени действия с незаконно държаните боеприпаси е ирелевантно за обективната съставомерност на деянието. Действително, вярно е, че разпоредбата на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НК не предвижда като елемент на престъплението боеприпасите да са послужили за злоумишлени действия, но щом това е така, следва съвкупно да се изследват всички обстоятелства, които обуславят приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Именно такъв е бил подходът и на първостепенния съд.

Предвид изложеното Софийският градски съд с основание е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като деянието, макар и формално да осъществява състава на престъпление по чл. 339 НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно. Действително иззетите незаконно притежавани боеприпаси са 285 на брой. Това количество боеприпаси без да бъде подценявано, не следва да бъде разглеждано единствено като абсолютна стойност. Следва да се отчете, че те са били във фактическа власт на лице, което е притежавало законно десет, различни по вид огнестрелни оръжия, за всяко от които законът му е предоставил възможност да придобива и съхранява (съгласно чл.6, ал. 3 и ал.4 от ЗОВВБПИ) значително количество боеприпаси, които надвишават броя на инкриминираните. Отново е важно да се подчертае, че боеприпасите са придобивани от подсъдимия в продължителен период от време, от предназначени за това центрове за стрелба, а тези, които не е можел да изразходва по време на стрелбата, е взимал със себе си, тъй като и била преустановена практиката да бъдат връщани на търговеца срещу възстановяване на платената за тях сума по счетоводни причини. Всички боеприпаси са били съхранявани на недостъпно за други лица място - в заключена със секретен ключ стоманена каса, здраво прикрепена за стената, в килер на жилище обитавано единствено от подсъдимия и снабдено със сигнално – охранителна техника. Всички боеприпаси (с изключение на един) са предназначени за оръжия, които подс. С. е притежавал законно и е имал надлежно издадено разрешително за тях.

След като деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.339, ал.1 от НК, САС следва да провери законосъобразността на извода на първата инстанция, че същото поради своята малозначителност, не е обществено опасно, следователно не е престъпно. При тази преценка е необхоД. да бъдат обсъдени съвкупно всички елементи от състава на даденото престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че приложението на чл.9, ал.2 от НК не е ограничено само до някои престъпления, като за да бъде приложена тази разпоредба е нужна преценка, че обществената опасност на конкретното престъпление е малозначителна. В този смисъл не се споделят изложените съображения в протеста за неприложение на чл.9, ал.2 от НК, поради завишената степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление по принцип, предвид обществените отношения, защитени с него. Тази завишена степен е намерила законодателно разрешение в предвидената по чл.339, ал.1 от НК санкция. Напълно допустимо е и при престъпление по чл.339, ал.1 от НК да се приеме, че липсва обществена опасност, стига конкретното Д.ие да не оказва отрицателно въздействие върху обществените отношения като цяло, или това въздействие да е до толкова ограничено, че да липсва реалното им застрашаване. Съдебната практика и правната доктрина приема, че „малозначителността“ може да варира: 1/ малозначително ще бъде такова Д.ие, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално тези отношения, поради което не е обществено опасно или 2/ малозначителността може да бъде и такава, че без да изключва обществената опасност на деянието да обосновава една нейна явна незначителност- т.е такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление от съответния вид. /Н., И. Наказателно право на НРБ, Обща част. 1972. стр.294/.

По настоящото дело е установено, че неправомерно притежаваните боеприпаси- патрони общо 285 на брой са били правилно съхранявани - в личната каса на подсъдимия, заедно със законно притежаваните от подсъдимия оръжия и боеприпаси, до която каса той единствено е имал достъп. Това обстоятелство противно на оценката н а прокурора (че не следва да се интерпретира като занижаващо обществената опасност на деянието) не може да бъде подминато. Безспорно съхраняването на огнестрелни оръжия и боеприпаси в разрез с правилата на чл. 98 от ЗОБВВПИ носи като последица съответна отговорност (административна или наказателна) за това. В случая обаче, освен законосъобразно съхранявани, оръжията и боеприпасите са били държани по начин препятстващ каквато и да било възможност за възникване на инциденти с тях. А фактът, че съхранението е било организирано така, че единствено подсъдимият е имал достъп, не може да не намери отражение при преценката за степента на обществената опасност на деянието.

По-нататък и все при извършване на преценката за това дали деянието е явно малозначително, съдът отбелязва, че инкриминираните патрони (с изключение на един) са от същия калибър, какъвто е калибърът на оръжията, за които С. е имал дадено разрешение. Това обстоятелство налага извод, че боеприпасите са били предназначени за оръжия, които са му били законосъобразно разрешени за ползване. Този факт противно на тезата на държавното обвинение за съществуваща потенциална възможност подсъдимият да ги използва, се преценява и от този съдебен състав като занижаващо обществената опасност на деянието. Държането на патрони над разрешения брой за законно притежавано оръжие, води до извод, че държателят им е преминал през съответните проверки за подготовка и годност, включително психическа и следователно не може да бъде възприемано като завишаващо опасността от незаконното им използване.

Самият брой на патроните не следва да се счита за голям, като се изхожда от допустимия за съхранение брой патрони. Съгласно ЗОБВВПИ (в редакцията на закона към инкриминираната дата), лицата, които имат разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, имат право да придобиват и съхраняват до 50 бр. боеприпаси за съответното оръжие (с изключение на тези предназначени за лов, за които разрешения брой боеприпаси е до 500 броя), като е възможно допълнително да придобиват и съхраняват още до 50 бр. за учебни стрелби или според доказаните потребности за спортно състезателни нужди, за ловен туризъм и за промишлен лов. Наред с това, подсъдимият притежава необходимата подготовка за боравене с оръжие и боеприпаси, като същият е посещавал редовно центрове за стрелкова подготовка.

На следващо място, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е малозначително (както е отбелязано в протеста на държавния обвинител), безспорно дават отражение върху степента на обществената опасност на самото Д.ие. Подсъдимият е •••, към 21.07.2023 год., бил е ••• ••• на Апелативна прокуратура Варна, призван по силата на закона и служебното си положение да защитава правата и свободите на гражданите, обществения ред и да противодейства на престъпността, дейности, които той е извършвал в продължение на повече от тридесет години. От кадровата му справка е видно, че през целия този период същият непрекъснато е повишавал професионалната си квалификация и не е бил наказван по какъвто и да било повод. Бил е награждаван многократно от Главния прокурор. Ето защо и като цяло правилно първостепенният съд е взел предвид положителните характеристични данни на подсъдимия. По делото липсват каквито и да било данни подсъдимият да е извършвал престъпления, включително такива по чл. 339 от НК /незаконно да е придобивал или държал оръжия или боеприпаси за оръжия, различни от тези, за които е притежавал съответно разрешение/. Напротив, събраните по делото доказателства сочат, че подсъдимият С. е бил законен държател и собственик на множество оръжия и боеприпаси в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство. Вярно е, че подсъдимият е ••• и обществените очаквания към поведението му са завишени. Фактът, че познава правилата обаче, не бива да се отчита в негова тежест, доколкото по принцип нормите на обективното право следва да са известни на правните субекти без изключение и без значение какво образование имат и каква длъжност заемат.

С основание първата инстанция е изтъкнала, че практиката на стрелбищата да не приемат обратно вече закупени, но неизстреляни патрони е в голяма степен причина за създалото се положение, което не може да се възложи изцяло в тежест на поведението на подсъдимия. Истина е, че закупените от центровете за стрелба боеприпаси не следва да се изнасят, както твърди в протеста си подалият го прокурор. Но също така е вярно, че не е била създадена подходяща организация за това как е следвало да се процедира със закупени, но неизстреляни боеприпаси (поради умора или недостиг на достатъчно време), при условие, че клиентите не са можели да ги върнат на търговеца, от който са ги закупили срещу възстановяване на платените суми. Това фактическо положение следва да се преценява и на фона на ясно установеното обстоятелство, че невинаги в центровете за стрелба е имало налични патрони, което е налагало клиентите да ползват собствени боеприпаси.

Предвид изложеното се налага изводът, че инкриминираните боеприпаси са се намирали във владение на подс. С., които той в продължителен период от време е купувал от стрелбищата, които е посещавал регулярно, а неизразходнаните е взимал със себе поради въведената практика да не се връщат закупени боеприпаси, тъй като за тях вече са били издадени съответните счетоводни документи от търговеца. Придобиването на боеприпасите е ставало на законно основание в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство, което следва да се отчете като изключително обстоятелство, което безусловно води и до приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

В допълнение. И тази съдебна инстанция намира, че преценката за степента на обществената опасност на деянието налага да се акцентира на развитието на правната уредба, свързана с броя разрешени боеприпаси за всяко законно притежавано оръжие. Независимо, че и този съдебен състав споделя становището за невъзможност за приложението на разпоредбата на чл. 6, ал. 2-6 от ЗОВВБПИ в най-новата му редакция (ДВ бр. 13 от 2024 год.) по правилата на чл. 2, ал. 2 НК (касае се за последвала по- благоприятна за дееца законодателна промяна, но не в бланкетната наказателноправна норма, а в нормативния акт, към който тя препраща), не бива да бъде подминавана и да не бъде отчетена законодателната воля за въвеждане на значително по-либерален режим относно количеството на разрешените за съхранение боеприпаси (двойно по- голямо за някои от тях, в сравнение с предходната редакция, действаща към инкриминираната дата). Практически това ясно очертава толерантен законодателен подход, за увеличаване на броя на позволените за съхранение боеприпаси за всяко оръжие, за което държателят им има издадено разрешение за ползване.

Вярно е в настоящия случай, че с деянието си подс. С. формално е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, но поради явната малозначителност на обществената му опасност, то не е престъпно. Тази преценка почива на характера на конкретното Д.ие, с оглед възможността за засягане на обществените отношения, които са обект на престъпленията от този вид. По принцип обществената опасност на всяко Д.ие е негово конкретно обществено качество и се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения, които са обект на защита. За правилната оценка на общественоопасния характер на Д.ията принципно е необхоД. да се изяснят характерът, начинът и степента на засягане на обекта, специфичните качества на дееца и субективните особености на неговата проява. При възприемането на този подход следва да се заключи, че в настоящия случай деянието не е престъпно поради явната малозначителност на обществената му опасност. Този извод се налага след обсъждане на чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, дадените от него обяснения, които спомагат за разкриване на обективната истина и които са в синхрон с останалите доказателствени източници, броят на държаните боеприпаси, за които не е притежавал разрешение, който не може да бъде оценен като значителен, при отчитане на обективните данни за броя на законно притежаваните от С. огнестрелни оръжия и позволения максимален брой патрони за всяко от тях.

Предвид изтъкнатото по-горе въззивната инстанция прие, че с оглед на всички обстоятелства по делото в конкретния казус се разкриват съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие върху обществените отношения, които по принцип се засягат от престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, както и че въздействието на инкриминираното Д.ие върху тези защитени обществени отношения е малозначително с оглед обективните му признаци, от една страна, и с оглед положителната личност на извършителя му.

Предвид изложеното, градският съд, спазвайки правилата на чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК, правилно е преценил, че подс. С. следва да отговаря за осъществено от него административно нарушение на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, във вр. чл. 305, ал. 6, предл. последно от НПК за извършено нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1, т.3 и т.5 във вр. чл.56, ал.1 вр. чл. 50, ал.3 от ЗОБВВПИ, за това че на 26.07.2023 год. в апартамент №13, находящ се в гр.•••, ул. „•••“ №•, ет. •, е съхранявал 285 (двеста осемдесет и пет) броя боеприпаси за огнестрелно оръжие, както следва:

• 101 (сто и един) броя патрони, калибър 7, 65мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба 20150151394/09.01.2019 год. за пистолет „Валтер“ (за самоотбрана, 2 късоцевно), сериен № 123861;

• 6 (шест) броя патрони, калибър 9x19мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019г. и № 20140037873 за пистолет „Глок“ 17 (за спортни цели, късоцевно), сериен № LVG 045 и № KWP 978;

• 11 (единадесет) броя патрони, калибър 22 LR, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20150151394/09.01.2019 год. за револвер „Таурус“, калибър 22 LR (за самоотрана, късоцевно), сериен № PL 98217;

• 103 (сто и три) броя патрони, калибър 9x18мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019г. за пистолет „Макаров“ (за колекциониране, късоцевно), сериен № УХ 5480;

• 63 (шестдесет и три) броя патрони, калибър 7, 62х25мм, надвишаващи броя за съхранение по Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20140037873/09.01.2019 год. за пистолет „ТТ“ (за колекциониране, късоцевно), сериен № ЕГ4394 и - 1 (един) брой патрон, калибър 7, 62х39мм, без да има надлежно разрешение за това.

Съгласно чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. С. безспорно е нарушил правилата на специалния закон като е съхранявал боеприпаси над нормативно разрешените му за съответните притежавани законно от него оръжия (и един патрон за оръжие за което не е имал издадено разрешение). Първоинстнационният съд е наложил на подсъД.то лице административно наказание „глоба“ в размер на хиляда лева. Според настоящия съдебен състав определеният от първостепенния съд размер на административното наказание „глоба“ в размер над минималния и под средния, е адекватно съобразен с вида и тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е било извършено, както и с обстоятелствата, индивидуализиращи обществената опасност на подсъдимия. Изложените във въззивния протест и в съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни.

Що се отнася до произнасянето на първата инстанция по въпросите за разноските и веществените доказателства, настоящият съдебен състав преценява присъдата и в тази й част като правилна, доколкото макар и оправдан за извършено престъпление, С. е осъществил състав на административно нарушение. Ето защо и правилно е бил осъден да заплати направените в хода на производството разноски, а 285 бр. боеприпаси, предмет на административното нарушение, коректно са били отнети в полза на държавата, с оглед последващото им унищожаване. Доколкото е установено, че 50 (петдесет) броя патрони, калибър 22 LR за револвер „Таурус“, калибър 22 LR, сериен № PL 98217 са съхранявани на законно правно основание, коректно е било постановено те да се предадат на Началник служба „КОС“ ри 01 РУ на ОДМВР – Варна, за разпореждане по компетентност с оглед издаденото разрешително на подсъдимия.

Предвид всички изложени съображения Софийският апелативен съд не намери основания за отменяване или изменяване на първоинстанционната присъда, а прие, че тя е правилна, законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, 1 наказателен състав