Решение № 176 от 30.3.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 2735/2023 г.

Р. И. Т. ищец с ЕГН ••••••••••,с адрес: гр.В., ул.“О.“ •• е предявила против Ц. Б. М. от гр.В., С адрес: гр.В., ул.“Р.Л.“ ••, с ЕГН-••••••••••, К. Н. Т. от гр.С., с адрес: гр.С., бул.В. ••, с ЕГН••••••••••, Е. Д. Д. от гр.В., с адрес: гр.В., ул.“Б.М.“••, с ЕГН-••••••••••, ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството-МРРБ, гр.С., с адрес:гр.С., ул.С.Св.К и М и Министъра на финансите - МФ с адрес:гр.С., ул.'Т.С.Р."102 представлявани по пълномощие от Областния управител на Област В. иск за обявяване на частична нищожност до размера от 1/2 от 11 501 кв.м или 5 750.5 кв.м./независило,че ищцата е посочила 5 750 кв.м. съдът приема,че претенцията е за 5 750.5 кв. м., което именно е 1/2 от общия размер/поради противоречие със закона на сделката обективирана в Нотариален акт от 30.12.2020 год., №134, том IV, рег.№4834, дело №460 от 2020г., на пом.нотариус-по заместване-Д.А., към кантората на Нотариус С.П.-В., вписан в АВ- гр.В., с вх.рег. №6483, от 30.12.2020 г., Акт №35, том. 18, дело №3370, с който е продаден ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №61933.100.38, с.Р.,общ.К., по кадастралната карта и кадастралните регистри, адрес на поземления имот: местност „Билото“. Площ : 11501 кв.м. Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива. Категория 9-девета. Предишен идентификатор няма, номер по предходния план: 100 038. Съседи: 61933.101.115; 61933.100.37; 61933.100.53; 61933.100.54; 61933.100.39. Предявеният иск е с правно осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД В исковата молба се твърди, че посочената сделка е частично нищожна, тъй като двама от продавачите по спорната сделка от 30.12.2020 г.Е. Д. Д. и М.Д.Т.-/поч.на 12.04.2021 г./ не са били собственици на тази 1/2 част от продавания имот, която са продали. Твърди се, че другата продавачка по сделка .К. Н. Т. от гр.С., е законен съсобственик на другата 1/2 от имота, като наследник на баща си Н.Т.. Така тази 1/2 част от имота била законно продадена от К. Т. и за тази1/2 част от имота ищцата не претендира. Твърди се, че на 07.07.2015 г., Е. Д. Д. и брат й М.Д.Т.-/починал на 12.04.2021 г./ продават на ищцата Р. Т. наследството, което притежават от баща си М.Е.Т., б.ж. на с. Р., общ.К., поч.на 01.07.2017 г., с договор за покупко- продажба на наследствени права №51, том VI, рег.№2543 от 07.07.2015 год., на нотариус С.П.-В., вписан в АВ-гр.В., като вх.рег.№4559, от 07.07.2015 год., Акт №90, том.6, имотна партида дв.вх.рег.4551. Твърди се, че с продажбата на това наследство от М.Т., продавачите продават на ищцата и процесната нива, оставена в наследство от бабата по бащина линия-Л.К. Т., б.ж. на с.Р.,общ.К., поч.на 31.12.1996 г. Преминаването на половината от наследството на Л.К. Т., към синът й М.Е.Т., било видно от удостоверение за наследници №96-В от 29.06.023 год., издадено от кмета на с.Р., общ. К.. Това наследство от Л.К. Т. било преминало към децата на Л. Т. и е уголемило тяхното наследство: на М.Е.Т. и на Н.Е.Т., респективно уголемяването Ползвали внуците на наследодателката-продавачи по спорната сделка. Твърди се, че така в наследството на М.Е.Т. влиза 1/2 от процесната нива от 11501 кв.м., находяща се в м.“Билото“, в землището на с.Р., общ.К., реституирана собственост на името на Л.К. Т., поч.на 31.12. 1996г. Поддържа се, че на 30.12.2020 год. била подписана спорната сделка, след като през 2015 год. Е. Д. Д. и М.Д.Т. /поч.на 12.04.2021г./, вече били продали на ищцата наследството си, в това число и спорната сделка. На 30.12.2020 год. Е. и М. заедно с братовчедка си - К. Н. Т., отново продали на арендатора в селото-Ц. Б. М., процесния поземлен имот, находящ се в землището на с.Р., общ.К., м.“БИЛОТО“, с площ от 11501 кв.м., с Трайно предназначение: Земеделска земя-НИВА. Твърди се, че въпреки, че двама от продавачите: Е. Д. Д. и М.Д.Т. не са собственици на продавания имот към момента на сделката-30.12.2020 г. три месеца преди спорната сделка, процесният поземлен имот е арендуван от ответницата К. Н. Т. и от М.Д.Т. при Ц. Б. М.- Арендатор в с.Р., с договор за аренда на земеделска земя №25,том трети от 23.09.2020 год. на Нотариус С.Б.-В., вписан в АВ- гр.В., като: вх.рег. №4460, от 23.09.2020 год., Акт №805, том.5, имотна партида дв.вх.рег.4428 и арендатора знаел изминалата история на собствеността на този. Към момента на смъртта и откриване на наследството-01.07.2015 г., наследодателят М.Е.Т. е притежавал и 1/2 идеална част от имуществото на своята майка- Л.К. Т., което е получил по наследство, /ведно с брат си Н.Е.Т., поч.на 04.02.2020 год.,-баща на ответницата К. Н. Т./ при равни права. Поддържа се, че така М.Е.Т. е бил собственик на 1/2 от процесния поземлен имот с индентификатор №61933. 100.38, с.Р., общ.К., обл.В., по кадастралната карта и кадастралните регистри. адрес на поземления имот: местност „Билото . Площ : 11501 кв.м. Земеделска земя- НИВА. Категория 9-девета. Твърди се, че имотът е придобит от наследодателката Л.Л.К. Т., респективно от М.Е.Т., с решение №301 от 26.11.1997 год. по преписка №01281 А, на Общинска служба Земеделиегр.К. и по този начин със сделката от 07.07.2015 год., ищцата купува освен наследството на М.Е.Т. и наследството оставено от неговата майка Л./Л.К. Т., поради което счита че в продажбата на наследството влиза й У част от процесния имот -НИВА, 1/2 част от което е 5750 .5 дка. и е нейна собственост . Ищцата твърди, че няколко години е живяла във В. и след като се прибрала е узнала че М.Д.Т. е починал и че приживе, той и сестра му -Е. Д. Д. са продали, незаконно втори път процесния поземлен имот, ведно с тази 1/2 част, която е негова. В законовият срок от ответника Ц. Б. М. чрез адв.М. Г. е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че сключеният договор между ищцата с М. Т. и Е. Т. за продажба на наследство останало от баща им М.Т. не е основание за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между М. Т., К. Т., Е. Д.-продавачи и Ц. М.-купувач. Поддържа се, че твърдението на ищцата, че договорът е нищожен тъй като продавачите М. Т. и Е. Д. не са били собственици на земеделската земя –предмет на договора за продажба от 30.12.2020 г. не е основание за нищожност поради противоречие със закона. Твърди се, че договора е сключен в изискуемата форма и същият е действителен. Поддържа се, че от сключеният договор за продажба на недвижим имот обетивират в процесният нотариален акт е видно, че продавачите М. Т., К. Т. и Е. Д. са продали на Ц. М. описаният в същия договор недвижим имот, който имот е останал в наследството на Л. Т.. Поддържа се, че твърденията на ищцата, че към момента на откриване на наследството- 01.07.2015 г., наследодателят на продавачите по договора за продажба на наследство е притежавал и наследството, оставено от неговата майка - Л. Т./починала преди М. Т. и в неговото наследство се включва и това, което е останало от Л. Т., както и че тя е купила освен наследството на М.Т. и наследството на неговата майка Л. Т., конкретно У ид. част от нива, половината от която е 5.750 дка е индиция, че договорът за продажба на наследство, останало от М.Т.-б.ж на с.Р. е привиден договор като волята на продавачите и на купувача по договора за наследство е била продажбата на конкретен недвижим имот-нива, която е била възстановено на Л. Т. по реда на ЗСПЗЗ като по този начин сключеният договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД не предполага приложението на чл.76 от ЗН и на чл.33 от ЗС на които разпоредбите са могли да се позоват другите наследници на Л.К. Т., които не са се разпоредили с наследствения си дял. Към тази привидност били налице и косвени доказателства - датата на сключване на договора - едва шест дни след смъртта на М.Т.и липсата на претенция от страна на купувача на наследството към други права, задължения и фактически отношения, останали от наследството на М.Е.Т.. Поддържа се, че и при тези основания договора за продажба на наследство не е противопоставим към договора за продажба на недвижим имот, по който купувачът добросъвестно е придобил правото на собственост по реда на ЗЗД. В законовият срок е постъпил писмен отговор на исковата молба и от К. Т., с който оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди се, че ищцата обосновава искането за обявяване за нищожна на процесната продажба с твърдението, че същата е извършена в противоречие със закона, доколкото продавачите по акта М.Д.Т. и Е. Д. Д. не са били собственици на продадените от тях идеални части, но продажбата на чужд имот не е забранена от закона, а последица на такава продажба е, че тя не поражда целения с нея правен резултат - а именно прехвърлянето на собствеността на чуждия имот от продавача на купувача Твърди се, че продажбата на чужда вещ не е нищожна. По отношение на претенция към наследниците на продавача по нотариалния акт М. Т. ответницата заявява, че по надлежния ред е направила отказ от наследството му. Като в случай че ищцата поддържа исканията си към нея, в качеството й на наследник на М. Т., то тези искания са неоснователи поради посочения отказ от наследство. Т. твърди, че не владее процесния имот, а в случай, че ищцата заявява, че има претенции към собствеността и на продадените от нея части от процесния имот, то оспорва тази претенции. А случай, че ищцата няма претенции към продадените от нея части от имота, то моли да се прекрати делото в тази част доколкото не е продала чужд имот. За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства: С решение №301 на Общинска Служба по Земеделие гр.К. е възстановено правото на собственост на Л.К. Т. на нива от 11.500 дка девета категория, местност БИЛОТО, имот № 100038 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): 100039 Нива на Н.Е.Т., 00115 полски път на Община К., 100037 нива на П.Б.Н. 100053, нива на Ц.П.С. 10 0054 нива на М.Д.С. С договор за покупко-продажба на наследствени права от 07.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег.№2543/07.07.2015 г. на нотариус С.П. с район на действие Районен съд В., вх.рег.№ на Служба по вписванията №4559/07.07.2015 г., акт №90, том 6, вписан под №51, том IV, рег.№2543/07.07.2015 г. М.Д.Т. с ЕГН •••••••••• и Е. Д. Д. с ЕГН •••••••••• са продали на Р. И. Т. в качеството й на купувач наследствените се права, представляващи съвкупност от права и задължения оставени от наследодателя М.Е.Т., бивш жител на с.Р., общ.К. с ЕГН ••••••••••, починал на 01.07.2015 г. за сумата от 100 лева за всеки един от продавачите като сумата е изплатена лично на продавачите от купувача пред нотариуса в момента на сделката. С нотариална акт за продажба на недвижим имот от 30.12.2020 г., №134, том IV, рег. №4834, дело №460/2020 на помощник-нотариус по заместване Д.А. при нотариус С.П. с район на действие Районен съд В., М.Д.Т., К. Н. Т. и Е. Д. Д., последните две представлявани от Ц. Б. М. са продали на Ц. Б. М. следния недвижим имот останал в наследство от Л.К. Т. – б.ж на с.Р., а именно: поземлен имот с идентификатор 61933.100.38 в с.Р., общ.К., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД- 18-565/27.02.2018 г. на изп. директор на АГКК., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземлен имот от 05.10.2020 г., с адрес на поземления имот :местност „БИЛОТО“, площ: 11501кв.м.., трайно предназначение на територията:земеделска: начин на трайно ползване:нива, категория на земята девета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:100038, съседи:61933.101.115, 61933.100.37, 61933.100.53, 61933.100.54, 61933.100.39. По делото е приложен договор за аренда на земеделска земя от 23.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег.№7015/2020 г. на нотариус С.Б. с район на действие Районен съд В., с който К. Н. Т. чрез пълномощника си Ц. Б. М. и М.Д.Т. в качеството им на арендодатели и от друга Ц. Б. М. в качеството му на арендатор са се уговорили, че арендодателите предоставят на арендатора за временно ползване земедеска земя, находяща се в землището на с.Р., а арендатора се задължава да заплати на арендодателя договореното арендно плащане на арендувания имот: поземлен имот с кадастрален №61933.100.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №РД18-565/27.02.2018 г. на изп. директор на АГКК с адрес:местността Билото, в землището на с.Р. с площ на имота от 11501 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване:нива, девета категория. Видно от удостоверение за наследници от 17.11.2020 г. на Община К., след смъртта си Л.К. Т. на 31.12.1996 г. е оставила свои законни наследници сина си Н.Е.Т. който е починал на 04.02.2020 г. и последният е оставил свои законен наследник –дъщеря си К. Н. Т. и сина си М.Е.Т., който е починал на 01.07.2015 г. и е оставил свои законни наследници дъщеря си Е. Д. Д. и сина си М.Д.Т.. С решение №721 от 10.11.2025 г. по гр.д.№4063/2025 г. на Районен съд В., съдът е допуснал приемане по опис на основание чл.61 ал.2 във връзка с чл.49 ал.1 от ЗН на наследството, останало след смъртта на М.Д.Т. с ЕГН ••••••••••, бивш жител на с.Р. общ.К., починал на 11.04.2021 г., от законния му наследник Държавата – Република България, представлявана от министъра на РРБ и от министъра на Финансите, което наследство се състои от следното имущество: -по наследство от баща М.Е.Т., бивш жител на с.Р., починал на 01.07.2015 г./съответно права 1/2 ид. части/: поземлен имот с идентификатор 61933.17.90 по кадастралната карта на с.Р., м.Дръмката, площ 844 кв.м., начин на трайно ползване: лозе; -по наследство от баба Л.К. Т., бивш жител на с.Р., починала на 31.12.1996 г./съответно права 1/4 ид. части/: поземлен имот с идентификатор 61933.17.210 по кадастралната карта на с.Р., м.Д., площ 573 кв.м., начин на трайно ползване: лозе; поземлен имот с идентификатор 61933.16.16 по кадастралната карта на с.Р., м.М. д., площ 5 500 кв.м., начин на трайно ползване: пасище. Приложено е приложена Прокурорска преписка №3608/2023 г. на Районна прокуратура В., по която с постановление от 14.08.2023 г. е отказано да се образува наказателно постановление и е прекратена преписката. При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи: Договорът за продажба на наследство е особен вид договор за продажба, уреден с нормите на чл. 212 и чл. 213 ЗЗД. Този договор е двустранен, възмезден, консенсуален. Предмет на договора са всички права и задължения, които едно лице е придобило въз основа на наследяване по закон или завещание. Наследството като предмет на продажба може да включва както вещи, вземания, така и права върху нематериални блага, също и задължения. При продажбата на наследство става въпрос за продажбата на едно имуществено цяло, на съвкупност от права и задължения, без те да са конкретизирани поотделно. Договорът за продажба на наследство е формален, като съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ЗЗД договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като в случая по делото изискуемата от закона форма за сключване на договора е спазена. Ал. 3 от същата разпоредба пък предвижда, че ако в наследството има недвижими имоти, освен спазването на посочената форма, е необходимо и договорът да бъде вписан, което в случая по делото също е извършено. Продажбата на наследство освен това е алеаторен договор, т.е. при неговото сключването му не се знае какво точно се придобива; дали действително съществуват определени вземания и задължения и дали вземанията са събрани и прочее. Това е така, защото правата и задълженията, включени в наследството, не се описват поотделно и конкретно. Затова купувачът купува на риск - без да е сигурен какво точно купува, доколкото наличието на определени права или задължения може да бъде установено и след сключването на договора. Продавачът обаче е длъжен, след като продава наследството изцяло, без да конкретизира отделните негови предмети, да го прехвърли и предаде такова, каквото то е било в момента на придобиването, като нормата на чл. 213, ал. 1 ЗЗД задължава продавача ако преди продажбата е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, да върне на купувача полученото. В случая по делото с договор за покупко-продажба на наследствени права от 07.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег.№2543/07.07.2015 г. на нотариус С.П. с район на действие Районен съд В., М.Д.Т. и Е. Д. Д. са продали на Р. И. Т. в качеството си на купувач наследствените им права, представляващи съвкупност от права и задължения оставени от наследодателя М.Е.Т., бивш жител на с.Р., общ.К. с ЕГН ••••••••••, починал на 01.07.2015 г. Този договор е вписан под №51, том IV, рег.№2543/07.07.2015 г. в Агенция по вписванията. Впоследствие с нотариална акт за продажба на недвижим имот от 30.12.2020 г., №134, том IV, рег.№4834, дело №460/2020 на помощник-нотариус по заместване Д.А. при нотариус С.П. с район на действие Районен съд В., М.Д.Т., К. Н. Т. и Е. Д. Д., последните две представлявани от Ц. Б. М. са продали на Ц. Б. М. процесния недвижим имот. Претендира се частична нищожност на договора за продажба до размера от 1/2 от 11 501 кв.м или 5 750.5 кв.м. поради противоречие със закона на сделката обективирана в Нотариален акт от 30.12.2020 год., №134, том IV, рег.№4834, дело №460 от 2020г., на пом.нотариус-по заместване-Д.А., към кантората на Нотариус С.П.-В.. Посоченият недвижим имот след смъртта на Л.К. е придобит в наследство от нейните законни наследници – по ½ ид. част от синовете й Н.Т., починал на 04.02.2020 г. и впоследствие от К. Н. Т. и по ½ ид. част за М.Е.Т., починал на 01.07.2015 г., а след сключеният договор за продажба на наследство, тази 1/2 ид. част наследствен имот на М.Е.Т. придобит по наследство от Л.К. е преминала от наследниците му Е. Д. и М. Т./продавачи на наследството на М.Е.Т./ в полза на купувача на наследството Р. Т.. Действително с нотариална акт за продажба на недвижим имот от 30.12.2020 г., №134, том IV, рег.№4834, дело №460/2020 на помощник-нотариус по заместване Д.А. при нотариус С.П. с район на действие Районен съд В., М.Д.Т. и Е. Д. Д. са се разпоредили с тяхната ½ ид. част от процесния имот, който вече е бил придобит от ищцата Т. с горецитираният договор за продажба на наследство на М.Е.Т., бивш жител на с.Р.. Продажбата на чужда вещ е валидна облигационна сделка, но тя не прехвърля собственост. Самият договор за продажба не е нищожен само на основание, че продавачът вече не е собственик. Втората продажба е непротивопоставима на първия купувач, този на договора за продажба на наследство при условие, че договорът за продажба на наследство е бил вече вписан преди втората сделка, както е в настоящият случай –№51, том IV, рег. №2543/07.07.2015 г. в Агенция по вписванията. Съгласно решение № 351 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4635/ 2008 г., IV г. о., решение № 854 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/ 2010 г., IV г. о., решение № 204 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 607/ 2011 г., ІV г.о. и др.), продажбата на изцяло или отчасти чужда вещ не е нищожна сделка, но не може да бъде противопоставена на действителния собственик (съсобственик). Предвиденото в материалния закон вещно-транслативно действие на отчуждителните договори (чл.24 ал.1 ЗЗД), настъпва само ако волеизявяващото за прехвърлител лице е притежавало правата, който прехвърля. В противен случай волеизявлението за приобретател лице не придобива тези права. В частност, титулярът на вещно право или идеална част от него, който не е участвал при договарянето за отчуждаването му, не губи собствеността си в случаите, когато трето лице, претендиращо да е едноличен собственик, е сключило договор за продажба. В изчерпателно изброените в чл.26 ЗЗД основания включително и по чл.1, ал.1 за нищожност продажбата на чужда вещ не фигурира.Ето защо продажбата, с която М. Т. и Е. Т. са се разпоредили с имот, който вече не е тяхна собственост, не е нищожна, но не е породила целения правен ефект – прехвърляне правото на собственост. С оглед тези съображения предявеният иск, с който Р. И. Т. е предявила против Ц. Б. М., К. Н. Т. и Е. Д. Д. и ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите представлявани по пълномощие от Областния управител на Област В. иск за обявяване на частична нищожност на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД до размера от 1/2 от 11 501 кв.м или 5 750.5 кв.м./ което именно е 1/2 от общия размер/поради противоречие със закона на сделката обективирана в Нотариален акт от 30.12.2020 год., №134, том IV, рег.№4834, дело №460 от 2020г., на пом.нотариус-по заместване-Д.А., към кантората на Нотариус С.П.-В., с който е продаден ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №61933.100.38, с.Р.,общ.К., по кадастралната карта и кадастралните регистри, адрес на поземления имот: местност „Билото“. Площ : 11501 кв.м. Трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива. Категория 9- девета. Предишен идентификатор няма, номер по предходния план: 100 038. Съседи: 61933.101.115; 61933.100.37; 61933.100.53; 61933.100.54; 61933.100.39 следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода от спора в полза на Ц. Б. М. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски. Същият е заплатил 1200 лева адвокатски хонорар. От ищцата е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед данъчната оценка на процесният имот минималният размер на хонорара съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 400 лева. С оглед правната и фактическа сложност на делото съдът редуцира адвокатския хонорар до 900 лева /460.16/ евро. Останалите ответници не са претендирали присъждане на разноски,като не са представени и доказателства за направени такива. С оглед отхвърляне на исковата претенция на ищцата не се следват разноски. Така мотивиран съдът