Решение № 544 от 18.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7884/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. Образувано е във връзка с подадено искане на осъдената за престъпление по чл.212, ал.1 от НК Н. Д. Д., ЕГН •••••••••• за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 9820/2017г. на СРС, НО, 9 състав. С влязло в сила Решение № 407/27.11.2024г. по ВНЧД № 1359/2024г. се е произнесъл САС, НО, 3 въззивен състав, с което е уважил искането, възобновил е ВНОХД № 800/23г., на СГС, отменил е постановеното по него решение и е върнал делото на друг състав на СГС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. С присъда от 06.06.2022 г., постановена по НОХД 9820/2017 г., по описа на СРС, НО, 9-ти състав, подсъдимата Н. Д. Д. е била призната за виновна в това, че на 31.01.2013 г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство, използвайки действащото неумишлено лице И.Ю.С., чрез използване на неистински документи: Застрахователна полица № •••••••••• – на която бил придаден вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец” за групова застраховка „Трудова злополука” на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „СОФИНВЕСТ“ ЕООД, със срок на действие от 0.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и Сметка серия В № 815825/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ на „СОФТИНВЕСТ“ ЕООД в уверение на това, че е начислена сума от 7542, 90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, а в действителност от ЗАД „АРМЕЕЦ“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука” с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542, 90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № ••••••••••, получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542, 90 лева, собственост на „СОФИНВЕСТ“ ЕООД, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.212, ал.1 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, на подсъдимата Н. Д. Д. е било наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, подс. Я. Г. Д. е бил признат за невиновен в това, че на 31.01.2013 г., в гр. София, чрез съставяне на неистински документи – Застрахователна полица № ••••••••••, на която е придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец” за групова застраховка „Трудова злополука” на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „СОФИНВЕСТ“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и Сметка серия В №815825/28.01.2013 г., на която придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец” на „СОФИНВЕСТ“ ЕООД в уверение на това, че е начислена сума от 7542, 90 лева по застрахователна полица № ••••••••••, а в действителност от ЗАД „АРМЕЕЦ“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука” с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542, 90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № ••••••••••, съзнателно дал възможност на Н. Д. Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542, 90 лева, собственост на „СОФИНВЕСТ“ ЕООД – престъпление по чл.212, ал.2, вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, подсъдимият Я. Г. Д. е бил оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212, ал.2, вр. ал.1 НК. С присъдата и на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, Съдът е постановил инкриминираните веществени доказателства – Застрахователна полица № •••••••••• и Сметка серия В № 815825/28.01.2013 г., да останат към доказателствата по делото. С така постановената присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР – сумата от 169.76 лева, за сторените в производството разноски за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС, за държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листи. С присъдата и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет, сумата от 670.00 лева за сторените в производството разноски за възнаграждения за вещи лица, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС, за държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листи. С депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения, че същата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, а направените с нея фактическите изводи на Съда, обусловили извода за виновност на подсъдимата Д., не съответстват на събрания по делото доказателствен материал /необоснованост/. При условията на евентуалност, се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, с молба за неговото намаляване. Сочи се, че Районният съд е отрекъл априори доказателствената стойност на обясненията на подсъдимата, въпреки, че те намират подкрепа в останалите доказателствени източници, а изразената от нея позиция за липса на съпричастност към извършеното деяние е логична, аргументирана и последователна още от първия й разпит в ДП. Отправена е била молба към Въззивният съд, след като извърши инстанционен контрол върху първоинстанционния съдебен акт, да отмени атакуваната присъда и да оправдае подсъдимата Д.. При условията на евентуалност, ако Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда, се е отправило искане за намаляване на наложеното на подс. Д. наказание, предвид здравословното й състояние и продължителността на наказателното производство, през което тя е имала безупречно процесуално поведение. В подадената въззивна жалба, се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства чрез нов разпит на подс. Н. Д. Д., съобразно принципа на непосредственост, за да й се даде възможност, с оглед гарантиране на процесуалните й права, да изясни подробно всички обстоятелства, които са останали неизяснени в предходните й разпити, както и да посочи данни в подкрепа на обясненията си. След запознаване с мотивите към атакуваната присъда, е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което се излагат подробни аргументи, обуславящи неправилност на първоинстанционната осъдителна присъда. Твърди се, че от доказателствената съвкупност, не може да се направи безсъмнен извод, относно авторството на деянието по чл.212, ал.1 от НК. Излагат се аргументи в тази насока, че в хода на съдебното следствие не е установено чий подпис в инкриминираните документи – застрахователна полица и сметката, са подправени, още повече, че от СГЕ се установява, че същите не са съставени и подписани от подс. Я. Д., нито от св. Д.М.. Инвокират се доводи, че при документната измама, за да е налице неистински документ, следва, като автор на изявлението, да е посочено друго лице, а не това, което го е съставило в действителност, като в настоящия случай не е установено кое е физическото лице, чийто подпис е подправен, т.е. от кой автор се претендира, че изхожда документа; респ. съществуващо ли е това лице, за да се прецени истински или неистински е документът; има ли подправка от фактическа и правна страна въобще, респективно има ли това лице правомощия, пълномощия или представителна власт, т.е. може ли да изразява волята на ЗАД „Армеец“. Твърди се, че по делото няма данни за техническа подправка на документите. Според защитата, не се установява, по категоричен начин, подс. Д. да е предоставила процесните документи на св.С., нито да е получила инкриминираната парична сума. В тази връзка, се излагат подробни съображения, че основно обвинително доказателство за авторството на подс. Д. /получаване на парична сума посредством неистински документи/, се явяват показанията на св. С., които са изцяло прочетени от ДП, като в съдебната фаза свидетелката заявява, че не си спомня нищо относно случилото се и не е в състояние да потвърди прочетеното й. Твърди се, че по този начин достъпът на защитата до свидетелката в с.з., респ. възможността да я подложи на непосредствен разпит, е бил процесуално безпредметен, доколкото тя е заявила в с.з., че нищо не си спомня по този въпрос – да е получавала документи от подс. Н. Д. и да й е давала пари. В тази връзка, защитата обосновава недопустимост присъдата да се основава само на така прочетени свидетелски показания. В допълнението към въззивната жалба, защитата прави подробен анализ на доказателствата, въз основа на които Районният съд е формирал вътрешното си убеждение, като излага аргументи за наличието на различни версии, които не са изследвани от Съда и, водещи до недоказаност по безспорен начин деятелността на подсъдимата. Акцентира, че обвинителната теза следва да бъде доказана не до някаква степен на житейска достоверност, а да степен на несъмненост, което в случая не е постигнато. От правна страна, защитата обосновава, че документната измама е двуактно престъпление, което включва във фактическия си състав използване на неистински /неверен или преправен/ документ и получаване на чуждо имущество, без правно основание, с намерение за присвояване. Изтъква, в тази връзка, че в конкретния случай, на подс. Д. е повдигнато обвинение за използване на „неистински“ документи, като съгласно чл. 93, т. 6 от НК, доказателствено значение има не тяхното съдържание, а видът им (почерк, подпис, печати), поради което, ако неистинността т. е. материалната подправка на документите, не е установена по категоричен начин, това не може да бъде заместено с анализиране на верността им, за да се извлече съставомерност по чл. 212 НК. Сочи, че в настоящия случай обвинението не е конкретизирало от кой автор на тези документи е придаден вид, че изхождат, доколкото юридическите лица изразяват правно валидна воля чрез конкретни физически лица. Защитата изразява становище, по констатираните от Районния съд отегчаващи отговорността обстоятелства, като в същото време акцентира, че Съдът не е отчел едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно – извънредно дългата продължителност на наказателното производство от близо 9 години, през които подсъдимата Д. е имала изрядно процесуално поведение. С оглед изложените в жалбата и допълнението към нея доводи, се отправя искане, Въззивният съд да отмени осъдителната присъда и да оправдае подс. Д. по повдигнатото й обвинение, а при условията на алтернативност – да намали наложеното й наказание, като приложи института на чл. 55 от НК. С Решение от 06.08.2024г., постановено по ВНОХД № 800/2023г., по описа на СГС, НО, 1-ви въззивен състав, е била изцяло потвърдена първоинстанционната присъда, като съдебният състав е счел жалбата за неоснователна. В мотивите си е посочил, че при постановяването на присъдата не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяната на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Изтъква се, че първоинстанционният съд е събрал необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване и е положил необходимите усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници – както обвинителни, така и оправдателни такива. Посочено е още, че не може да се отправи упрек и по отношение на оценъчната дейност на съда, касаещата събраните доказателствени източници. Въззивният състав изцяло е споделил изводите на първоинстанционният съд, като намира, че фактическите му констатации са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Застъпва се становище, че оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. По отношение на изграждането на фактическата обстановка е приел, че от Районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В искането за възобновяване се твърди, че съдебните актове са постановени в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. В подкрепа на първото основание се посочва, че при установяване на правно значимите факти съдилищата са допуснали нарушение на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата. Изтъква се, че обвинителните доказателства са надценени, а обясненията на подсъдимата подценени като източник на информация, доказателствения анализ е непълен, част от изводите почиват на предположения, обвинителната теза не е доказана отвъд всякакво съмнение, в основата на присъдата са поставени прочетените показания на св. И. С. от ДП, в нарушение на разпоредбата на чл. 281, ал.8 от НПК. Като нарушение на материалния закон в искането се посочва, че обвинението срещу Д. е за използване на неистински документи, като неистинността им не се доказва по несъмнен и категоричен начин, тъй като по делото не се установява кое е подписалото прецесния документ физическо лице, т.е. не е решен основния въпрос за автора и неговия подпис, с оглед съставомерността на престъплението по чл. 212 от НК. Състав на Софийски апелативен съд е счел, че искането е основателно. Според него не са изследвани всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, обвинителните доказателства са надценени /показанията на св. С. и тези на св.Б./, доказателствения анализ е непълен, въпреки значителния обем на мотивите и на двете инстанции, а в основата на присъдата са поставени прочетените показания на св. И. С. в нарушение на забраната на чл. 281, ал.8 от НПК. Посочва, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, които, ако не бяха допуснати, изходът на делото би могъл да бъде и друг. За съдебното заседание, пред настоящата инстанция, е бил призован и подс. Я. Д., както и неговият защитник адв. П.. От адв. П. е депозирана молба на 08.01.2025г., в която се излагат съображения, че производството по делото по отношение на нейния подзащитен е приключило, тъй като има влязъл в сила съдебен акт. Посочва също, че производството по възобновяване касае единствено делото и конкретно обвинението по отношение на подс. Н. Д. Д.. Настоящият съдебен състав е констатирал, че в действителност относно обвинението по отношение на подс. Я. Д., делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт на предходната въззивна инстанция. С оглед на изложеното, участието му в настоящото производство не е необходимо и те са освободени от задължение да се явяват в съдебното заседание. В хода на съдебните прения, пред настоящия съдебен състав, прокурорът намира, с оглед мотивите на САС, обективирани в Решение № 407 от 27.11.2024г. по ВНЧД № 1359/2024г., постановената присъда на първоинстанционния съд за неправилна, а доводите изложени във въззивната жалба за основателни. Посочва, че доколкото в производството пред първата инстанция са били допуснати съществени нарушения, посочени и коментирани в мотивите на САС, които са и задължителни, се налага отмяната на постановената присъда, като неправилна и незаконосъобразна и се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Защитникът на подс. Н. Д., адв. Б. поддържа въззивната жалба. Намира, че обвинителната теза не е доказана и е възможна друга версия. Посочва, че в основата на присъдата са поставени прочетените показания на св. И. С., в нарушение на забраната по чл. 281, ал.8 от НПК и, които тя не поддържа в зала. Акцентира върху ситуацията на св. С.. На следващо място, се спира върху обстоятелството, че подс. Д. е напълно непозната за дружеството, докато св. Б. има дългогодишни неформални контакти в това дружество и е сключвала всичките застраховки без никаква документална следа за това. Намира за невярно, че показанията на майка и дъщеря не се опровергават от другите доказателства. Посочва, че най-малко осъдената е дала обяснения, които им противоречат. Наред с всичко, намира, че е допуснато нарушение на материалния закон, като подсъдимата е осъдена за документна измама посредством неистински документ, без да се посочи кое е конкретното физическо лице, чийто подпис е поправен в документа. Изтъква, че документът винаги е конкретно писмено изявление на физическото лице, дори то да представлява дружеството и по този начин се тълкува разширително наказателния закон, като престъпното документиране се разпространява и върху документи, които може да се истински по произход, но издадени без представителна власт. В заключение, моли за отмяната на постановената от първоинстанционният съд присъда. Подс. Н. Д., в правото си на лична защита, поддържа казаното от защитника й. Добавя, че в съда се е запознала с директора на „Софинвест“, с главен счетоводител и с хора, които са в тази фирма. Изтъква, че сегашният директор, който е директор на „Софинвест“, през всичките тези години, е бил инженер и той си е сменил застрахователя. За представеното от „Софинвест“, посочва, че нито е нейн документ, нито е издаден от нея. Намира, че в процеса на делото се е разбрало, че тя, като брокер, не е изисквала от „Армеец“ такава оферта за трудова злополука. В предоставената й последна дума, подс. Д. изразява желанието си да бъде оневинена. Посочва, че не е виновна за нищо - нито за документи, нито за кражби, които са се случили в тази компания, нито пък „я има някъде“ - на разходни ордери, на подписи и на какво ли не. Намира себе си за ощетената, а не за престъпнца. СГС, в настоящия въззивен състав, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и, в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното: Въззивният съд констатира, че по делото първата съдебна инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, за каквото винаги се приема липсата на надлежно изготвени мотиви, което пречи на втората инстанция да установи пътя, по който е формирано вътрешното убеждение на първия съд. В случая е налице такава липса на мотиви, относно съставомерни и основни признаци на престъплението по чл.212, ал.1 НК, че на практика може да се приеме, че мотиви липсват. Това е така, защото първоинстанционният съд, никъде в мотивите си не е посочил поименно кое е физическо лице или лица, притежавали фактическата или юридическа власт да се разпоредят с процесните парични средства, собственост на дружеството „Софинвест“ и, които са въведени в заблуждение от подсъдимата, така че да извършат разпоредителни действия, именно заради заблуждението си и да се стигне до увреждане на дружеството. Мотивите на съдебния акт са съвкупност от фактически констатации, логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и правни изводи, базирани на установените по делото фактически положения и правилното прилагане на материалния закон. Те представляват и средство, чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до определени фактически и правни изводи, както и гаранция за разкриване на обективната истина. Съгласно Постановление № 8 от 28.12.1978 г. по Н. Д. № 5/1978г. на Пленума на ВС, което не е отменено и не е загубило значение, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаването на имущество без правно основание с намерение да се присвои. Документът с невярно съдържание, неистинският или преправен документ се използва от дееца като средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждение у длъжностните или други лица, които упражняват фактическа власт върху имущество или пък за използване на тяхната неопитност или неосведоменост, за да извърши действия на юридическо или фактическо разпореждане с това имущество. Под влияние на това заблуждение, съответните оправомощени лица предават или изплащат или нареждат на други лица, които държат имуществото, да го предадат или изплатят. Следователно инкриминираният документ създава привидното основание, че този, който получава имуществото, има право на това. Т.е. за да е налице съставомерно деяние „измама“ по чл.212, ал.1 НК, трябва конкретно физическо лице- служител на „Софинвест“ ЕООД, което упражнява фактическата и/или юридическа власт върху процесното имущество, да е въведено в заблуждение, от дееца, чрез използване на инкриминирания документ и именно поради заблуждението си, трябва да е извършило разпоредителния акт с имуществото на дружеството, което е в неговата фактическа или юридическа власт и от тези му действия, да е настъпила вреда за дружеството. В случая, в мотивите на първата инстанция, липсва поименно посочване кое е физическо лице или лица, притежавали фактическата или юридическа власт да се разпоредят с процесните парични средства, собственост на дружеството „Софинвест“ и, които са въведени в заблуждение от подсъдимата, така че да извършат разпоредителни действия, именно заради заблуждението си и да се стигне до увреждане на дружеството. Общото посочване в мотивите, че са въведени в заблуждение „длъжностни лица на „Софинвест““, без поименното им посочване и без посочване на правомощията им и каква фактическа или юридическа власт за разпореждане са имали над процесната парична сума, не покрива критериите, включ. зададени с цитираното Постановление № 8 от 28.12.1978 г. по Н. Д. № 5/1978г. на Пленума на ВС, изискващи мотивираност на съдебните актове относно съставомерните признаци на деянието по чл.212, ал.1 НК. Въззивния съд не би могъл сам да отстрани тези процесуални нарушения и поради всичко гореизложено, следва първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС, който единствен може да отстрани допуснатите нарушения в хода на новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл.335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1 НПК, СГС, НО, XVI състав