Решение № 3402 от 20.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2788/2026 г.

Производството е по реда на Част пета, Дял първи, Глава тридесет и девета, Раздел І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по жалба с вх. № 06794/28.01.2026 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от А. Н. В. – длъжник по изп. дело № 20258510403475 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ срещу постановление с изх. № 71922/12.12.2025г., с което е отказано редуцирането на приетото адвокатско възнаграждение и разноските по ТТРЗЧСИ, обективирани в постановление с изх. № 67373 от 24.11.2025 г. С определение № 7158 от 27.03.2026г. съдът е прекратил производството по частно гражданско дело № 2788/2026г. по описа на СГС, ЧЖ-І-Н състав и е изпратил делото на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ жалба с вх. № 06794/28.01.2026 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ за изпълнение на задължението по чл. 436, ал. 3 от ГПК. С разпореждане от 08.05.2026г. на съдия Красимир Мазгалов и на основание заповед № РД-08-1175 от 27.02.2025г. на председателя на СГС, е отказано образуване на отделно производство по съпроводително писмо с вх. № 62133 от 08.05.2026г. Постановено е постъпилите книжа да се докладват по в. гр. дело № 2788/2026г. по описа на СГС. Като мотив за отказа е посочена нормата на чл. 80, ал. 10 от ПАС (ред. изм. ДВ бр. 53 от 2025 г.). Настоящият съдебен състав приема, че цитираното разпореждане от 08.05.2026г. на съдия Красимир Мазгалов е незаконосъобразно, тъй като противоречи с императивната норма на чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Недопустимо е разширително тълкуване на норма от подзаконов нормативен акт и приложението в противоречие с действаща законова императивна норма. В чл. 80, ал. 10 от ПАС са регламентирани действията на въззивния съд при връщане на делото на първоинстанционния съд за изпълнение на указания, но в производството по разглежданото гражданско дело № 2788/2026г. по описа на СГС, ЧЖ-І-Н състав не се извършва инстанционен контрол за законосъобразност на актове на първоинстанционен съд, а същото е образувано за проверка законосъобразността на действията на несъдебен орган. Следва, че приложената норма на чл. 80, ал. 10 от ПАС е тълкувана разширително от ръководството на СГС и в противоречие с чл. 9, ал. 1 от ЗСВ. При действието на чл. 80, ал. 9 от ПАС (Доп. - ДВ, бр. 91 от 2020 г.), която също е приложима само за осъществяване на съдебния инстанционен контрол за законосъобразност, но не и при обжалване действията на ЧСИ, ръководството на СГС стриктно е приложило чл. 9, ал. 1 от ЗСВ и законосъобразно е образувано ново дело, което е разпределено на друг съдия докладчик - виж. гр. дело № 672/2021г. на СГС и в. гр. д. № 6605/2021г. на СГС. Следва, че с докладването на постъпилите книжа от ЧСИ М.П. отново по в. гр. дело № 2788/2026г. по описа на СГС, което към момента на постъпването е прекратено и архивирано, е в нарушение на закона. Въззивният съдебен състав намира, че установеното закононарушение, извършено от административното ръководство на съда, не попада в никоя от хипотезите на чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 от ГПК и не съставлява основание за самоотвод на съдебния състав. Разглежданата жалба е насочена срещу постановление за разноски с изх. № 71922/12.12.2025г. на ЧСИ М.П. с peг. № 851, с което е отказано редуциране на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение и разноските по ТТРЗЧСИ, обективирани в постановление с изх. № 67373 от 24.11.2025 г. Жалбоподателят твърди, че неоснователно са му възложени разноски в общ размер 1 417.20 лева, от които такси по Тарифата към ЗЧСИ - 217.20 лева и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1200 лева. Излага подробни съображения, като твърди че с отговор от 01.12.2025 година на поканата за доброволно изпълнение е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в пъти по-високо от минималното по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а по изпълнителното дело не са извършени действия, обуславящи този размер и е непосилно да го заплати. Сочи, че е възразила и срещу определения размер на задълженията за таксите по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, доколкото делото не е за парично вземане и таксите следва да бъдат сведени до такса за образуване на изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение, защото друга действия нито са извършени, нито могат да бъдат извършени в конкретния случай предвид характера на задължението. Поддържа, че е направила искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, тъй като претендираната от взискателите сума значително надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените действия, е прекомерно. Иска да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъде оставено без уважение искането на взискателите за събиране на сумата от 1200 лева за адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност - адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер на 200 лева. В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК от взискателите С.Ж.П. и Х.П.П., чрез упълномощения адв. Д.Д., е депозирано възражение. Взискателите поддържат, че възражението на длъжника е неоснователно и представят доказателства за уговаряне и плащане на адвокатското възнаграждение. В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ М.П. е изложил мотиви за допустимост и неоснователност на жалбата. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено обжалваното постановление за размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, както и размера на начислените такси по изпълнителното дело. Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: От повторно приложеното копие на изпълнително дело № 20258510403475 на ЧСИ М.П. се установява, че то е образувано по молба на взискателите С.Ж.П. и Х.П.П., чрез адв. Д.Д. от САК - за първия взискател и адв. Р.Н.Д.-С. – за втория взискател, срещу А. Н. В., като майка на децата Х.Ж.П. и А.Ж.П. за определения режим на лични отношения по изпълнителен лист № 8460, издаден на 09.10.2025 г. по гр. д. № 59258/2022 г. от Софийския районен съд, 139 състав, с който на основание чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК се определя режим на лични отношения. С молбата за образуване взискателите искат да бъде образувано изпълнително дело и връчена покана за доброволно изпълнение. Претендират събирането на направените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, като прилагат договорите и пълномощните за двамата адвокати, както и извлечение от банков документ и два броя фактури за внесени разноски с титуляр „Адвокатско дружество Д.“ в общ размер от 1200 лв. От договорите е видно, че всеки от двамата взискатели дължи възнаграждение в размер от по 500 лв. без ДДС, съответно 600 лв. с ДДС за да извърши правни услуги, изразяващи се в защита и процесуално представителство по изп. производство по издадения изп. лист съгласно решение от 23.10.2024 г. по гр. д. № 59258/2022г. на СРС, 139 състав. В договора е отразено, че договореното възнаграждение се заплаща по банкова сметка в срок една седмица от сключване на договора. На 03.11.2025г., на основание чл. 428, ал.1 от ГПК и чл.528, ал.1 ГПК, до длъжника е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), ведно с постановление за разноски с № 63447/03.11.2025г., която не е връчена на адресата, тъй като А. Н. В. не е открита. На 24.11.2025г. повторно е изготвена покана за доброволно изпълнение с изх. № 67372/24.11.2025г., заедно с постановление за разноски с изх. № 67373/24.11.2025г. Връчването на длъжника А. В. е извършено на 27.11.2025г. чрез работодателя „КОБИЛДЪР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД. На 01.12.2025г. е постъпил отговор по чл. 528, ал. 2 от ГПК от длъжника, ведно с възражение срещу приетото за събиране адвокатско възнаграждение и разноските по ТТРЗЧСИ, обективирани в постановление за разноски с изх. № 67373/24.11.2025г. На 09.12.2025г. е депозирано становище от взискателите с вх.№ 124286/09.12.2025г., а на 12.12.2025г. е изготвено съобщение с изх. №71922/12.12.2025г., с което съдебният изпълтител отказва да редуцира приетото за събиране адвокатско възнаграждение и разноските по IТРЗЧСИ. Съобщението е връчено на А. В. чрез нейния работодател на 15.01.2026г. На 28.01.2026г. е постъпила жалба с вх. № 6794/28.01.2026г. срещу отказа на съдебния изпълнител да редуцира приетото за събиране адвокатско възнаграждение и разноските по ТТРЗЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 71922/12.12.2025 г. Жалбата е връчена на взискателите на 29.01.2026г., като в срока по чл. 436. ал. 2 ГПК, те са депозирали писмени възражения с вх: № 8217/03.02.2026г. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Внесена е и държавната такса по сметка на СГС. Следва, че разглежданата жалба е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Разпоредбата на чл. 435 от ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I „Общи правила”. Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай. От копието на изпълнителното дело е видно, че извършените от представителите на взискателите действия се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с приложен към нея изпълнителен титул. В молбата не е посочен изпълнителен способ, а с нова молба от следващия ден е представено платежно нареждане за платена такса за образуване на изпълнителното дело. Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) е получена от длъжника на 27.11.2025 г., който на 01.12.2025г. е възразил за разноските и е отговорил на въпросите по чл. 528, ал. 2 от ГПК (лист 29 от изп. дело). От събраните доказателства следва, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство по издадения срещу него изпълнителен лист. Няма основание за отпадане отговорността на длъжника за направените от взискателите разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие по чл. 10 от Наредба № 1/2004 година от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателите разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира следното: Съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. Въззивният съдебен състав приема, че случаят не се отличава с фактическа и правна сложност. Изпълнението на задължението е периодично и в срока за доброволно изпълнение длъжникът е дал достатъчно ясни отговори за изпълнението на задължението си по предаване на двете деца в определено място и не е било наложително прилагане на изпълнителни способи. Съдът приема, че е неоснователно по изпълнително дело № 20258510403475 на ЧСИ М.П. да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на правата на взискателите извън възнаграждението за образуване на изпълнителното производство, тъй като не е било необходимо извършването на такива действия, доколкото длъжникът е предоставил необходимата информация, за което надлежно е уведомил ЧСИ в дадения срок. Следва да се отрази, че посочването на изпълнителен способ е задължителен реквизит за редовност на молбата за образуване на изпълнително дело, а прилагането на способа е необходимо само при липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника. По делото не се установява извършване на последващи действия с цел удовлетворяване на неимуществените права на взискателите, за които да се начислява и възнаграждение по чл. 10, т. 4 от НМРАВ. Изложените възражения за дължимост в пълен размер на адвокатските възнаграждения от по 600 лв. са неоснователни поради неприложимостта на чл. 10, т. 4 от НМРАВ в настоящия случай. По изложените съображения адвокатското възнаграждение за всеки от представителите на взискателите следва да бъде начислено единствено при спазване разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от НМРАВ, касаеща дължимо възнаграждение за съдействие за образуване на изпълнително производство, поради което същото следва да бъде намалено до сумата от 200 лева, а отказът на частния съдебен изпълнител в тази част да бъде отменен. Съдът приема, че процесуалните представители на взискателите са представили своевременно годни доказателства за извършената регистрация по ЗДДС. Съгласно § 2а от ДР към НМРАВ, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност. Следва, че се дължи от длъжника и данък от 20 % върху всяка от сумите от 200 лв. по всеки от двата договора за адвокатска услуга. Следва, че дължимото общо адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване от 1200 лв. на 480 лева, с включен ДДС. По искането за намаляване на таксите по ТТРЗЧСИ съдът приема следното: Разпоредбата на т. 1 от ТТРЗЧСИ сочи, че за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв., а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия. Поради изложеното следва, че длъжникът дължи таксата по т. 1 в размер от 24 лв. с ДДС. Съдът приема, че за изпълнителното производство длъжникът дължи и обикновените такси по т. 3 и т. 5 от приложимата Тарифа, доколкото по изпълнителното дело от ЧСИ е извършена справка за длъжника и са изготвени и връчени от съдебния изпълнител книжа на длъжника. Следва, че общият размер на таксите, които длъжникът следва да заплати са 54 лв. с ДДС (формирана от сбора на сумите по т. 1 – 24 лв.; по т. 3 – 6 лв. и по т. 5 - 24 лв.) Останалите разноски по т. 31 от Тарифата от 24 лв. не са дължими, доколкото не се установява съответните действия да са извършени. Следва да се отрази, че в постановлението за разноски с изх. № 67373 от 24.11.2025г. по изпълнително дело № 20258510403475 на ЧСИ М.П., не е начислена такса по т. 26, тъй като изпълнението не е образувано за събиране на парично вземане и такава не се дължи, а по делото липсват доказателства за извършени допълнителни разноски за разходите по т. 31, б. „а“-„к“ от Тарифата. Следва, че жалбата е частично основателна и съдът отменя обжалваното постановление с изх. № 71922/12.12.2025г., с което е отказано редуцирането на приетото адвокатско възнаграждение и разноските по ТТРЗЧСИ, обективирани в постановление с изх. № 67373 от 24.11.2025 г., като намалява общият размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лв. на 480 лв., както и го отменя в частта за допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер от 24 лв. За производството не се претендират разноски от страните и съдът не дължи произнасяне. Съгласно чл. 437, ал.4, вр. чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд, ЧЖ-I-Н състав