Решение № 311 от 20.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 933/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство - Д. А. Х. срещу Решение № 116 /18.08.2023г. по т.д.№ 40/21 по описа на ОС- Благоевград, с което е осъден Д. А. Х. да заплати на „ХЛ-Топмикс” ООД, ЕИК 119520585 сумата от 85 033.20лева, представляващи претърпени от „ХЛ Топмикс“ООД вреди, поради неизпълнение на задълженията на управителя на „Фарм Фийд ХД" ООД, ЕИК 203888800- Д. А. Х., по чл. 626 от ТЗ, от които сумата от 74 398.20лв., - задължения по неформални договори за покупко-продажба на стоки, сключени между „ХЛ[1]Топмикс ООД и „Фарм Фийд ХД“ООД /в несъстоятелност/, за периода от 02.12.2017г. до 16.07.2018г., въз основа на издадени данъчни фактури: Фактура № 0000143246 от 02.12.2017., с падеж за. плащане 16.01.2018г. на стойност 13 555.68 лв. с ДДС; Фактура № 0000143632 от 02.01.2018г., с падеж за плащане 16.02.2018г., на стойност 15 457.20 лв. с ДДС; Фактура № 0000143926 от 20.01.2018г., с падеж за плащане 06.03.2018г., на стойност 14 056.80 лв. с ДДС; Фактура № 0000144281 от 09.02.2018г., с падеж за плащане 26.3.2018г., на стойност 13 652.16 лв. с ДДС;

Фактура № 0000146357 от 06.06.2018г., с падеж за плащане 21.7.2018г., на стойност 14 331.00 лв. с ДДС и Фактура № •••••••••• от 16.07.2018г., с падеж за плащане 30.8.2018г., на стойност 3 345.36 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на дължимото; сумата от 5 530лв. за направените разноски в производството по несъстоятелност по т.д. № 21/2019г. по описа на ОС Благоевград и сумата от 5 105 лв. за направените разноски по в.т.д. № 3812/2019г., 9 с-в, по описа на АС София, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на настоящата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на същото не са отчетени множество релевантни за изхода на делото факти. Твърди се, че не са доказани част от предпоставките за уважаване на иска с посоченото правно основание, а именно – наличието на причинна връзка между бездействието на ответника, като лице което следва да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и настъпилата вреда за ищеца, както и не е доказана от събраните доказателства вината на ответника. Твърди се, че ищецът не е положил грижата на добър търговец, като е не е започнал да събира вземанията си след тяхното възникване, а е изчакал около девет месеца, като за други свои контарахенти е давал срок не по-дълъг от 90 дни, което се установява от събраните гласни доказателства. Твърди, че пред настъпването на датата на неплатежоспособността на длъжника, също е имало неизплатени фактури, от което може да се направи извод, че ищецът е бил наясно със затрудненията на ответника и въпреки това е продължил да доставя фуражи. Моли да бъде отменено решението и вместо това да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на жалбата от ищеца в първоинстанционното производство ХЛ Топмикс“ООД, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Излагат се съображения за правилността на решението. Посочена е съдебна практика.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

През 2017г. и 2018г., между „ХЛ-Топмикс“ ООД и „Фарм Фийд ХД“ ООД са установени трайни търговски взаимоотношения. В периода от 02.12.2017г. до 16.07.2018г., между двете дружества са сключени множество неформални договори за доставка и продажба на стоки- фуражи за селскостопански животни и др., по които „ХЛ[1]Топмикс“ ООД е продавач, а „Фарм Фийд ХД“ ООД - купувач. Въз основа на сключените договори за покупко-продажба, ищецът е доставял поисканите по заявка от него стоки, за което издавал данъчни фактури, в които получените от ответника стоки са подробно описани по вид, количество и единична цена. Плащането следвало да се извърши по банков път. По делото не се спори получаването на стоките от купувача. Видно е от писмените доказателства по делото, че в процесния период от 02.12.2017г. до 16.07.208г., са били извършени доставки на стоки, за което са издадени следните фактури:

• Фактура № 0000143246 от 02.12.2017., с падеж за плащане 16.01.2018г. на стойност 13 555.68 лв. с ДДС;

• Фактура № 0000143632 от 02.01.2018г., с падеж за плащане 16.02.2018г., на стойност 15 457.20 лв. с ДДС;

• Фактура № 0000143926 от 20.01.2018г., с падеж за плащане 06.03.2018г., на стойност 14 056.80 лв. с ДДС;

• Фактура № 0000144281 от 09.02.2018г., с падеж за плащане 26.3.2018г., на стойност 13 652.16 лв. с ДДС;

• Фактура № 0000146357 от 06.06.2018г., с падеж за плащане 21.7.2018г., на стойност 14 331.00 лв. с ДДС;

• Фактура № •••••••••• от 16.07.2018г., с падеж за плащане 30.8.2018г., на стойност 3 345.36 лв. с ДДС, като общият размер на задължението за плащане по така издадените фактури, възлиза на 74 398.20лв. с ДДС.

По делото, по искане на ответната страна, са представени и приети като писмени доказателства и фактура № 141811/29.08.2017г. фактура № 142308/29.09.2017г., имащи за предмет също извършени доставки на стоки от „ХЛ-Топмикс“ ООД на „Фарм Фийд ХД“ ООД за предходен период, в които доставените стоки също са описани по вид, количество и единична цена, като стойността на доставките по двете фактури възлизат общо на 29 478.95лв. с ДДС.

Доставката на стоките и факта на получаването им от купувача е установен с представени по делото ЧМР- товарителнци. По принцип този факт не се оспорва от ответната страна.

„ХЛ-Топмикс“ ООД подал молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, с която поискал откриване на производство по несъстоятелност за „Фарм Фийд ХД“ ООД.

С Решение № 2204/15.05.2019г. по т.д. № 21/2019г. по описа на Окръжен съд Благоевград, обявено в ТР и РЮЛНЦ на 20.05.2019г., на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, съдът обявил неплатежоспособността на „Фарм Фийд ХД“ООД, определил началната й дата - 13.10.2017г., открил производството по несъстоятелност и присъдил в полза на „ХЛ-Топмикс“ ООД разноски в общ размер от 5530 лева, от които платен адвокатски хонорар в размер на 4 980 лв. с ДДС, а останалите за направените съдебно- деловодни разноски по делото - държавна такса и депозит за вещо лице.

„ХЛ-Топмикс“ ООД обжалвал така постановеното решение в частта, с която е обявена началната дата на неплатежоспособност на дружеството пред Апелативен съд - София, като по жалбата било образувано в.т.д. № 3812/19г., 9 с-в. С решение № 151 от 14.01.2020г. съдът потвърди решението на ОС- Благоевград в обжалваното му част. По делото ищецът е направил разноски в размер на 5 105 лв., от които държавна такса - 125 лв. и адвокатски хонорар в размер на 4 980 лв. с ДДС.

Видно от представения Списък на приетите вземания по чл.686 ал. 1 т. 1 от ТЗ, вземанията на ищеца за неплатени фактури в размер на общо 74 398.20лв. с ДДС, както и тези за разноски са приети и включени в списъка в пълен размер.

Приетото вземане е в по-висок общ размер от претенцията по фактури в настоящата молба, тъй като част от фактурите са издадени преди обявената дата на неплатежоспособност на търговеца - 13.10.2017г.

С определение № 4572/22.10.2019г., постановено по т.д. № 21/19г., ОС- Благоевград съдът по несъстоятелността постановил спиране на производството по делото на основание чл.632 ал.5 вр. ал.1 от ТЗ вр. чл. 629б от ТЗ. Производството по несъстоятелност по т.д. № 21/2019г., по описа на ОС- Благоевград не било възобновено в указания едногодишен срок и същият е изтекъл още в края на месец октомври 2020г., като никой от кредиторите не е предплатил дължимите разноски в размер, нито пък е установено наличие на достатъчно имущество за продължаване на делото.

С Решение № 900423 от 23.03.2021г., по т.д. № 21/2019г. по описа на ОС Благоевград, на основание чл. 632 ал. 4 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е прекратил производството по несъстоятелност на „Фарм Фийд ХД" ООД, представлявано от Д. А. Х. – управител, по т.д. № 21/2019г. по описа на ОС Благоевград. Постановил е заличаване на търговеца и решението е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.

От началото на 2016г. до заличаването на „Фарм Фийд ХД“ ООД с Решение № 900423 от 23.03.2021г., по т.д. № 21/2019г. по описа на ОС Благоевград, ответникът Д. А. Х., е бил собственик на 90 % от капитала на дружеството и негов Управител и законен представител.

Не е спорно, че управителя не е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност в 30 дневен срок от датата, на която търговеца е станал неплатежоспособен, нито в последващ момент.

По делото е разпитан като свидетел Ц. С. Т., който от пролетта на 2014г. е работел в „ХЛ-Топмикс“ ООД като търговски представител. Свидетелят твърди, че знае, че между двете дружества са се били установили трайни търговски отношения, свързани с доставки и продажби на стоки от „ХЛ- Топмикс“ ООД на „Фарм Фийд ХД“ ООД. От своя колега знае, че е имало период в който от „Фарм Фийд ХД“ ООД не са плащали редовно извършваните доставки. Сочи че практика в дружеството, в което работи е при сключване на сделки с нов клиент, задължително да се прави проверка и оценка за платежоспособност. В дружеството имало отделно звено, което прави проверки в ТР и от информация събрана по друг начин. Свидетелят сочи, че когато един купувач започне да се плаща редовно доставките, то отново се извършва проверка и се взима конкретно решение – какъв кредитен лимит и какво отлагане на плащанията да се допусне за съответната фирма. Свидетелят сочи, че в редки случаи е имало предоставяне на кредитен лимит или отложено плащане за клиент до 3 месеца. Не знаел да е обсъждано специално забава за плащане от „Фарм Фийд ХД“ ООД към „ХЛ-Топмикс“ ООД и това да е било предмет на специално решение какъв кредитен лимит да се отпусне и каква възможност за забава с плащанията да бъде дадена на ответника.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 627 от ТЗ.

Както е разяснено в Решение № 108 от 25.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 825/2010 г., I т. о., ТК, предпоставките за допустимост на иска са следните: да е установена неплатежоспособността (свръхзадължеността) на длъжника; да е опредЕ. началната и дата; да няма направено искане от някое от лицата по чл. 626 ал. 2 ТЗ в рамките на 30-дневен срок от тази дата; да е установено, че ответникът по иска е от кръга на тези лица.

От събраните доказателства се установява, че в производството по т.д.

№ 21/2019г. по описа на Окръжен съд Благоевград, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, съдът е обявил неплатежоспособността на „Фарм Фийд ХД“ООД, определил началната й дата - 13.10.2017г., открил производството по несъстоятелност. Това решение е постановено по молба на кредитора и ищец в настоящото производство. Не са представени доказателства, а и не се твърди от ответника, че той, чрез органите си на управление е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност нито до 13.11.2017г.(тридесет дневен срок от датата на неплатежоспособността), нито след това. Ответникът е имал качеството на управител на несъстоятелното дружество към датата на неговата неплатежоспособност и в срока от тридесет дни след тази дата и съответно попада в кръга на лицата по чл. 626 ал.2 от ТЗ. Предявеният иск е допустим.

Разгледан по съществото си, искът е основателен. Отново в цитираното решение на ВКС е посочено, че предпоставките за уважаване на иска са наличието на вреда и нейният размер; обстоятелството, че вредата произтича именно от забавата за уведомяване по чл. 626, ал. 1 ТЗ; че тази забава се дължи на виновното бездействие на ответника.

Вредата за ищеца произтича от факта, че същия е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си, произтичащи от договори с несъстоятелното дружество и след като е било установено, че длъжника не разполага с имущество, производството по несъстоятелност е било прекратено, а дружеството – заличено. На основание чл. 739 от ТЗ, в този случай, вземането се погасява по чл. 739 ТЗ, като по този начин се формира имуществена вреда в патримониума на кредитора.

Доказано е и, че вредата произтича от забавата за уведомяване за състоянието на неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност по инициатива на дружеството, което е стенало неплатежоспособно. При наличието на такава молба, отправена до съда, която се обявява в ТРРЮЛНЦ незабавно, ищецът, в качеството си на страна по изброените договори би преустановил доставките на стоки, след като е известен за състоянието на купувача. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ищецът е знаел, че дружеството е имало финансови затруднения. От събраните доказателства не може да се направи такъв извод, а и знанието за предполагаеми временни затруднения на дружеството не е равнозначно на подаване на молба за откриване на производството по несъстоятелност, с която длъжника на практика заявява пред своите кредитори състоянието си на неплатежоспособност.

Безспорно е налице виновно бездействие от страна на ответника, който е бил оправомощен да обяви дружеството в несъстоятелност при наличието на предпоставки за това. Тъй като отговорността за вреди по чл. 627 от ТЗ е разновидност на деликатната, то при наличието на проведено доказване на останалите предпоставки, вината се предполага. В тежест на ответника е да обори презумпцията, което той не е сторил със събраните доказателства. От постановеното решение в производството по несъстоятелност се установява както състоянието на неплатежоспособност на длъжника, така и началната дата на същата – 13.10.2017г.

По отношение на размера на вредата:

Вредата по размер следва да бъди опредЕ., като стойността на вземанията на ищеца, които не биха възникнали, ако той беше уведомен за състоянието на неплатежоспособност на длъжника (възникнало на 13.10.2017 и подлежащо на обявяване до 13.11.2017г.), а именно за периода от 02.12.2017г. до 16.07.208г., извършени доставки на стоки, за което са издадени следните фактури:

• Фактура № 0000143246 от 02.12.2017., с падеж за плащане 16.01.2018г. на стойност 13 555.68 лв. с ДДС;

• Фактура № 0000143632 от 02.01.2018г., с падеж за плащане 16.02.2018г., на стойност 15 457.20 лв. с ДДС;

• Фактура № 0000143926 от 20.01.2018г., с падеж за плащане 06.03.2018г., на стойност 14 056.80 лв. с ДДС;

• Фактура № 0000144281 от 09.02.2018г., с падеж за плащане 26.3.2018г., на стойност 13 652.16 лв. с ДДС;

• Фактура № 0000146357 от 06.06.2018г., с падеж за плащане 21.7.2018г., на стойност 14 331.00 лв. с ДДС;

• Фактура № •••••••••• от 16.07.2018г., с падеж за плащане 30.8.2018г., на стойност 3 345.36 лв. с ДДС, като общият размер на задължението за плащане по така издадените фактури, възлиза на 74 398.20лв. с ДДС.

По отношение на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по т.д. № 21/19 по описа на БлОС, по което ищецът е поискал откриването на производство по несъстоятелност. Поради основателността на молбата му, тези разноски са му присъдени със съдебното решение в размер на 5 530 лева, като същите са предявени в производството по несъстоятелност и включени в списъка на приетите вземания. Налице е доказване, че вредата произтича от поведението на ответника, тъй като след като същия не изпълнил задължението си да обяви в несъстоятелност, представляваното от него дружество, ищецът е направил разноски да извърши това, като е подал молба по чл. 625 от ТЗ.

По отношение на твърдяната вреда в размер на 5 105 лв. разноски за въззивната инстанция, по обжалване на решението по т.д. № 21/19 на БлОС. Такова вземане на ищеца не съществува. Поради неоснователността на въззивната му жалба, по в.т.д. № 3812/19г., 9 с-в. с решение № 151 от 14.01.2020г. съдът потвърди решението на ОС-Благоевград в обжалваната му част, като не е присъдил разноски на жалбоподателя „Фарм Фийд ХД" ООД. Фактът, че то е включено в списъка на приетите от синдика вземания не може да обоснове извод, че то представлява вреда за ищеца, тъй като не в причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на ответника да обяви дружеството в несъстоятелност. Ищецът е обжалвал решението в частта за началната дата на неплатежоспособността и жалбата му не е била уважена, поради което не може да се приеме, че действията на ответника са довели до възникването на посочената имуществена вреда.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ищецът не е положил грижата на добър търговец, като е не е започнал да събира вземанията си след тяхното възникване, а е изчакал около девет месеца, като за други свои контарахенти е давал срок не по-дълъг от 90 дни, което се установява от събраните гласни доказателства, и че по тази причина ответникът следва да се освободи от отговорност. На първо място, възражението не е от категорията на тези, които обосновали липса на предпоставките за уважаване на иска. То би могло да бъде преценено единствено във връзка със съпричиняване на вредите. Такова, обаче е не е налице, тъй като ищецът претендира единствено сумите за главници по сключените договори, а не и законната лихва за забава.

По изложените по-горе съображения и тай като правните изводи относно основателността на иска, като цяло съвпадат с тези на БлОС, но не и с уважения размер, следва да бъде отменено решението в частта, в която е уважен иска за сумата от 5 105 лв. за направените разноски по в.т.д. № 3812/2019г., 9 с-в, по описа на АС София, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на настоящата молба до окончателното й изплащане, като вместо това бъде отхвърлен иска за тази сума и да бъде потвърдено решението в останалата част.

На жалбоподателя се дължат разноски, съразмерно на уважената част от жалбата, но такива не са направени. По жалбата не се дължи държавна такса при образуването, тъй като е подадена от особен представител.

Възнаграждението на особените представители е внесено от насрещната страна.

При този изход на производството на ответника по жалбата се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което е основателно и следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – до сумата 7 452 лв. На страната се дължат разноски в общ размер от 14 010лв.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК вр. чл. 83 ал.1 т.5 от ГПК, ХЛ- Топмикс” ООД, ЕИК 119520585 следва да заплати държавната такса за въззивно обжалване за уважената част от жалбата в размер на 102, 10лв., както и държавна такса върху същата сума, да която е отхвърлен предявения иск за първоинстанционното производство в размер на 204, 20лв.

Ръководен от изложеното, съдът