Решение № 142 от 23.6.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 412/2026 г.

административно наказателно дело № 20262100600412 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, ТО - Айтос против решение №25/24.02.2026 год., постановено по а.н.д. № 415/2025 г. по описа на Районен съд - Айтос. С посоченото първоинстанционно решение обвиняемия Е. Х. е признат за невинен в това, че на 09.06.2024 г., в с. Д., общ. Р., обл. Б., избирателна секция № 021800008, находяща се в сградата на кметство с. Д. общ.Р. обл. Б. е упражнил избирателно право в изборите за членове на Европейски парламент от Република България, проведени на 09.06.2024 г., без да има такова право - не е живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, с което не е отговарял на изискванията на чл. 350, ал. 1 от Изборния кодекс /чл. 350, aл. 1 oт НК „Право да избират членове па Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода“/ във връзка с § 1, т. 2, буква „а“ от Допълнителните разпоредби на ИК /§ 1, т. 2, буква „а“ от ДР на ИК - „Живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз“ е: а/ български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз най-малко 60 дни от последните тpи месеца към датата на произвеждане на изборите, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 168, ал. 1 от HK. Във въззивният протест и допълнението към него са изложени подробни съображения, че решението е неправилно, като се изразява несъгласие с мотивите на съда, че не е налице умисъл от страна на обвиняемия и знание от негова страна за законова пречка да упражни избирателното си право в изборите за членове на Европейския парламент, проведени на 09.06.2024 г. в Република България. Отправя се искане към въззивния съд да отмени постановеното решение и да признае обвиняемия за виновен в престъпление по чл. 168, ал. 1 от НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас поддържа протеста, подаден от прокурор при РП – Бургас, ТО – Айтос. Изразява становище, че обвинението е доказано по категоричен начин от обективна и субективна страна. Счита, че не е налице малозначителност на деянието, тъй като неправомерното участие в изборите засяга законосъобразното формиране на изборния резултат. Подчертава, че подписите върху декларациите са положени лично от обвиняемия, независимо че текстът им е попълнен от член на СИК. Пледира за отмяна на решението, признаване на обвиняемия за виновен, освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“. Обвиняемият Е. Х., редовно призован, не участва лично във въззивното производство. Неговият упълномощен защитник - адв. П. Н., също редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред настоящата инстанция. С депозирано по делото писмено становище защитникът уведомява съда, че поради служебна ангажираност на същата дата и час не може да се яви. Със същата молба той изразява становище по фактите и правото, като намира за неоснователен подадения от прокурор при РП - Бургас протест и моли първоинстанционното решение, с което обвиняемият е признат за невиновен, да бъде потвърдено. Бургаският окръжен съд, след като обсъди изложените в протеста доводи, становището на защитника и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира въззивния протест за процесуално допустим, поради подаването му в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към решението на първоинстанционния съд: Обвиняемият Е. Х. е роден на •••••• г. в Република Т., с постоянен адрес в с. Д., общ. Р., обл. Б., ул. „П.“ № *. Той е ••••• От доказателствата по делото се установява, че обв. Х. е с постоянен адрес в с. Д., но с настоящ адрес в Република Т., където обичайно пребивава. На 09.06.2024 г. той се е намирал в с.Д. по повод семейно събитие. Заедно с други лица е отишъл в избирателната секция, в която след представяне на документите му за самоличност е било установено, че името му не фигурира в избирателния списък.Установено е също, че след констатирането на това обстоятелство членовете на СИК са потърсили указания от председателя на комисията. Председателят е провел телефонен разговор, след което е разпоредил обвиняемият Х. да бъде вписан в избирателния списък и да бъдат оформени необходимите декларации. От заключението на графологическата експертиза се установява, че ръкописният текст в декларациите е изпълнен не от обвиняемия, а от свидетелката З. А. О. - член на СИК, като обвиняемият е положил единствено подпис. Тази фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства, включително от показанията на членовете на СИК и от заключението на графологическата експертиза. Това не е спорно между страните. Правният спор е изцяло по субективната страна на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК и се свежда до това дали при така установените факти е доказано по несъмнен начин, че обвиняемият е съзнавал липсата на право да гласува в изборите за членове на Европейския парламент и въпреки това е искал неправомерно да упражни това свое право. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че субективната страна на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК е останала недоказана по несъмнен начин. За съставомерността на деянието не е достатъчно единствено обективното упражняване на избирателно право без законова предпоставка. Наказателната отговорност изисква да бъде категорично установено, че деецът е съзнавал липсата на право да гласува в конкретния вид избори, но въпреки това умишлено е предприел действия за неговото упражняване. Знанието за собственото фактическо местопребиваване извън граница не може да се отъждествява със знание за специфичните правни последици и ограничения, произтичащи от принципа за уседналост, приложим конкретно за изборите за членове на Европейския парламент. Непознаването на тази специална изборна норма изключва интелектуалния момент на умисъла. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че обв. Х. е български гражданин с валиден постоянен адрес на територията на Република България. Явявайки се лично в избирателната секция, той е бил допуснат до упражняване на вота от членовете на СИК. Последните, в качеството си на длъжностни лица, натоварени с организацията и контрола на изборния процес, не са констатирали пречка за гласуването му и са му дали съответните указания. Поради това поведението на обвиняемия обективира липса на съзнание за неправомерност на действията му, което прави обвинението по чл. 168, ал. 1 от НК субективно несъставомерно. Неоснователен е доводът в протеста, че първоинстанционният съд е игнорирал разпоредбите на чл. 350, ал. 1 от ИК и § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Изборния кодекс. АРС изрично е съобразил цитираната правна уредба, като е приел за установен факта, че обв. Х. обективно не е отговарял на изискването за уседналост за изборите за членове на Европейския парламент. Оправдателният извод не почива на приемане, че обвиняемият е имал избирателно право, а на приемане, че не е доказано той да е съзнавал липсата на това право и да е действал с умисъл. Поради това е изцяло несъстоятелно възражението на държавното обвинение, че с акта си съдът е обезсмислил приложимата нормативна уредба. Изборният кодекс регламентира единствено предпоставките за упражняване на избирателно право, но наказателната отговорност по чл. 168, ал. 1 НК изисква доказване не само на обективното несъответствие с тези предпоставки, а и на виновно поведение. Неоснователно е и твърдението в протеста, че първостепенният съд е прехвърлил отговорността за нарушението върху членовете на СИК. Първата инстанция не е приела, че действията на секционната избирателна комисия могат да дерогират закона и да създадат избирателно право там, където такова обективно липсва. Неправилното допускане до гласуване от изборната комисия не легитимира обективно упражняването на вот. Тези действия обаче имат значение за преценката на субективната страна, защото са част от конкретната фактическа обстановка, в която обвиняемият е формирал представите си относно правомерността на своето поведение. От събраните по делото доказателства се установява, че обв. Х. не е настоявал да бъде допуснат до гласуване въпреки отказ, не е упражнявал какъвто и да е натиск върху СИК, не е укривал релевантни данни и не е предприемал действия по заобикаляне на изборните правила. Напротив, след като е констатирано, че името му не фигурира в избирателния списък, той е проявил колебание и е изразил готовност да напусне изборното помещение без да гласува. Решаващата инициатива за допускането му до изборите е изхождала изцяло от председателя и членовете на комисията. Съществено значение има и обстоятелството, че в изборния ден са се провеждали избори „две в едно“, при които законовите предпоставки за упражняване на избирателно право при двата вота са напълно различни. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че първоначално на гласуващите лица е било разяснено, че имат право да гласуват единствено за национален парламент. Впоследствие обаче, след проведени от председателя на СИК телефонни разговори с висшестоящ изборен орган, комисията колективно е взела решение да допусне обвиняемия и до гласуване за Европейски парламент. Тази последователност от събития обективно е могла да създаде у обвиняемия оправдано убеждение, че компетентните длъжностни лица са извършили надлежна проверка и са потвърдили правото му на глас. Неоснователно е и възражението в протеста, че с попълването и подписването на декларацията, съгласно Изборния кодекс се доказва по категоричен начин наличието на пряк умисъл. Подписът върху изборната декларация е доказателствен факт, който обаче няма предварително определена от закона доказателствена сила по смисъла на чл. 14, ал. 2 от НПК. За да се приеме, че този документ обективира умисъл за извършване на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК, от обективна страна следва да бъде доказано, че обвиняемият е разбирал смисъла на изявленията в текста, съзнавал е несъответствието между декларираните обстоятелства и обективната действителност, и въпреки това умишлено е целял да упражни вот без законова предпоставка. Такива доказателства по делото липсват. Напротив, от показанията на свидетелите се установява, че бланката на декларацията е попълнена не от обвиняемия, а ръкописно от член на СИК, като Х. е положил единствено подпис в съответното графологично поле. Това обстоятелство не отрича авторството на подписа, но разколебава възможността единствено въз основа на него да се направи несъмнен извод за съзнателно деклариране на неверни данни и за съставомерно виновно поведение от субективна страна. Несъстоятелен е и доводът в протеста, че с факта на обнародване на нормативните актове в Държавен вестник се презумира знание на закона от всеки правен субект, поради което всяко несъобразяване с него е умишлено. Обнародването осигурява публичност на правните норми и обективна възможност адресатите да се запознаят с тяхното съдържание, но в наказателния процес то не може да замени доказването на субективната страна на престъплението. Наказателната отговорност не може да бъде ангажирана въз основа на фикция или презумпция за знание на всички специфични изисквания на изборното законодателство, а изисква категорично доказване на психическото отношение на дееца към извършеното деяние. В случая не се касае до абстрактно позоваване на незнание на закона. Релевантни са конкретните установени по делото факти: липсата на обвиняемия в първоначалния избирателен списък, проявеното от него колебание и изразената готовност да напусне изборното помещение, провеждането на телефонен разговор от председателя на СИК с последващо разпореждане за вписването му в допълнителния списък, ръчното попълване на декларациите от член на комисията, при което Х. е положил единствено подпис, и едва тогава – последвалото упражняване на вот. Именно тази хронологична последователност от събития препятства формирането на категоричен извод, че обвиняемият е действал със съзнание за неправомерност на поведението си. Несъстоятелен е и доводът в протеста, че оправдаването на обвиняемия би довело до фактическа декриминализация на престъпния състав по чл. 168, ал. 1 от НК. С постановения съдебен акт не се отрича съставомерността и наказуемостта на гласуването без надлежно избирателно право. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от НК запазва своето пълно проявление в случаите, в които е категорично доказано, че деецът съзнателно упражнява вот, знаейки за липсата на законова предпоставка. Настоящият случай обаче не разкрива подобно противоправно поведение. Анализът на доказателствената съвкупност сочи не на целенасочено и умишлено преодоляване на изборните ограничения, а на следване на указанията на СИК, дадени след извършена от самата комисия проверка и последващо императивно разпореждане от нейния председател. Не могат да бъдат споделени и общите съображения в протеста относно обществения отзвук, необходимостта от защита на изборния процес и визирания от прокурора риск от „подмяна на вота“. Тези аргументи са относими по принцип към значимостта на обществените отношения, защитавани от нормите на Глава трета от Особената част на НК („Престъпления против политическите права на гражданите“), но сами по себе си не съставляват доказателство за вината на конкретния подсъдим. Високата обществена опасност на даден вид деяния или значимостта на изборния процес не могат да служат като основание за занижаване на законовия стандарт на доказване, нито освобождават държавното обвинение от задължението му да установи по несъмнен начин всички признаци от обективната и субективната страна на конкретния престъпен състав. Обобщавайки изложеното, настоящият въззивен състав приема, че по делото е налице обективно упражняване на избирателно право при липса на законова предпоставка за това. Този обективен факт обаче е недостатъчен за ангажиране на наказателна отговорност. По делото не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин подсъдимият да е съзнавал липсата на право на глас конкретно в изборите за членове на Европейския парламент и въпреки това умишлено да е целял неправомерното му упражняване. При наличие на каквото и да е съмнение относно субективната страна на деянието, съдът не може да постанови осъдителен акт. Поради това правилно АРС е приложил разпоредбата на чл.304 от НПК, като е оправдал обв. Е. Х. поради недоказаност на умисъла за извършване на деянието. При служебната проверка на атакувания акт не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателствени източници, изложил е ясни фактически констатации и е развил подробни правни съображения защо приема обвинението за субективно несъставомерно. Изводите му са логически последователни, обосновани и изцяло съответстват на събрания доказателствен материал. След извършена на основание чл. 314 НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение на решението или неговата отмяна. Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд