Решение № 93 от 30.6.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 186/2026 г.

Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК. Образувано е по искане на и.ф.Главен прокурор на РБългария за възобновяване на наказателното производство по НОХД№120/2025г. на Районен съд- Генерал Тошево, отмяна на постановеното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422,ал.1,т.5 вр. чл.348,ал.1,т.1 от НПК. И.ф. Главен прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановения съдебен акт, тъй като в нарушение на чл.343г,ал.2 от НК на подсъдимия е определено наказание „лишаване от право за управлява МПС“ за срок по-кратък от предвидения минимум от една година в повече от срока на „лишаване от свобода“. В искането се изтъква, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на закона, тъй като първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура- Варна поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване. Осъденото лице А. Л. редовно призован не се явява и не изпраща представител. Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации: С определение от 18.11.2025г., постановено по НОХД№120 по описа за 2025г. на РС-Генерал Тошево е одобрено споразумение, по силата на което А. С. Л. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК за което му е определено наказание три месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години и „лишаване от право за управлява МПС“ за срок от 7месеца. Настоящият състав съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения. Разпоредбата на чл.343г, ал.1 от НК предвижда за извършеното престъпление по чл.343б,ал.1 от НК да се наложи кумулативно наказание– лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК /лишаване от право да се управлява моторно превозно средство/, а ал.2 на същия текст определя времевите му рамки, когато то се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, които следва да надминават основното наказание от една до пет години. Или иначе казано, с новата разпоредба на чл.343г,ал.2 от НК се създава вече специален минимум и максимум на наказанието лишаване от правоуправление, съобразно наложеното наказание „лишаване от свобода“. Този извод се извежда и от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НК. Според същите, с новата разпоредба се определя минимален и максимален срок на наказанието лишаване от права, което позволява на съда да индивидуализира наказанието по правилата на Общата част. Това според законодателя създава гаранция, че лицето, на което е наложено наказанието „лишаване от свобода“, няма да има правото на управлява МПС веднага след неговото изтърпяване. С цитираното споразумение прокурорът, защитникът и подсъдимия са постигнали съгласие наказанието лишаване от свобода да бъде определено при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК в размер под минималния, предвиден в закона, а именно–три месеца. Подобно процедиране е в съответствие с чл.381,ал.4 от НПК и след одобрението му, не подлежи на последваща съдебна преценка. Спорният момент, въведен с искането за възобновяване, е свързан със срока на кумулативно предвиденото наказание и в частност дали е определен в рамките, посочени от чл.343г,ал.2 от НК /ДВ бр. 61/2025 г. в сила от 29.07.2025 г. /. Според и. ф. Главния прокурор, съдът в конкретния случай и поради наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, е следвало да определи кумулативното наказание, което да надхвърля същия поне с една година, съобразно правилото на чл.343г,ал.2 от НК, с което на практика да приложи нормата на чл.54 от НК. Съгласно нормата на чл.57,ал.2 от НК, същата не поставя друго изискване при определяне размера на предвидените кумулативни санкции, освен съответствието им в съвкупност с целите по чл.36 от НК. Възможността за приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК по отношение и на кумулативната санкция е в унисон и със задължителните за съдилищата указания относно приложението на чл.55 от НК, дадени в Тълкумателно решение №1/13.04.2023г. по Тълкувателно дело № 1/2022 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/13.05.2025г. по Тълкувателно дело №2/2024 г. на ОСНК на ВКС. В първото от цитираните решения е прието, че разпоредбата на чл.55 от НК се явява универсално приложима към нормите от Особената част на НК, включително и в случаите на чл.343г от НК и липсват пречки за приложението й, когато основното наказание за извършено престъпление по чл.343,чл.343а,чл.343б и чл.343в, ал.1 от НК е определено при условията на чл.55 от НК. Във второто ТР изрично е изяснена позицията на върховната съдебна инстанция при определянето на кумулативна санкция, а именно, че законът не въвежда каквито и да е ограничения пред прилагането на правилата по чл.55, свързани било то с вида на престъпленията, или с техния характер, или с вида на предвидените за тях санкции и не изключва възможността за определяне на кумулативните санкции по правилата на чл.55, при наличие на специален минимум. Тази възможност е изрично предвидена и в разпоредбата на чл.57,ал.2 от НК. Единственото изискване на посочената норма към индивидуализацията на кумулативната санкция е за определяне на всяко от включените в нея наказания по такъв начин, че те да осигурят комплексно въздействие върху дееца, което ще е най-подходящо за целите по чл.36 от НК. Изложеното дотук тълкуване на материалния закон означава, че за кумулативното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, което в случая според правилото на чл.343г,ал.2 от НК е вече със специален и определяем минимум надминаващ с една година срока на основното наказание лишаване от свобода, е напълно приложима разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК, когато и основното наказание– „лишаването от свобода“ е определено по този ред. Страните по постигнатото по НОХД №120/2025г. на Районен съд– Генерал Тошево споразумение, определяйки основното наказание лишаване от свобода и кумулативно предвиденото лишаване от право да се управлява моторно превозно средство по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК не са се отклонили от правилното приложение на материалния закон /чл.55,ал.1,т.1 от НК и чл.343г,ал.2 от НК/, а съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е одобрил съгласието на страните по въпросите, визирани в чл.481,ал.5,т.2 от НПК, свързани с вида и размера на наказанието. Настоящият състав констатира известна непрецизност на определението на съда, изразяваща се в липсата на изрично изписване на чл.55,ал.1,т.1 от НК по отношение и на кумулативното наказание лишаване от правоуправление. Това действително съставлява процесуално нарушение, но същото не е от категорията на особено съществените, поради което не води до отмяна на определението и възобновяване на производството по делото. По изложените съображения, съдът не установи допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, за да бъде коментирано, че е постановен акт, нарушаващ закона. Това определя и оставяне без уважение на искането на и. ф. Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното дело. Водим от горното, Варненският апелативен съд