Решение № 2 от 14.7.2026 г. на Районен съд - Видин по дело № 690/2026 г.

Административно-наказателното производството е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и следващите от ЗАНН. Делото е образувано по жалба, подадена от „Д.м. В. - К.“ АД, със седалище и адрес на управление с.А., общ.В., обл.В., местност „Г.“, ул.“Д. ш.“, № ., с ЕИК ., представлявано от П.П. – Изпълнителен директор, против Наказателно постановление № 05-2600073/18.05.2026г. издадено от Директора на Д. И. т.” - В., с което на дружеството жалбоподател е наложена административна имуществена санкция в размер на 112..8. евро /хиляда сто двадесет и четири евро и осемдесет и четири цента/, на основание чл.85, ал.. във вр.с чл.83 от ЗНЗ, за извършено от него административно нарушение по чл.2., ал.1 от ЗНЗ. Жалбоподателят дружеството моли да бъде уважена жалбата му, като основателна, оспорва атакуваното с нея наказателно постановление и моли то да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано. Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, поддържа наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, като оспорва жалбата срещу него и моли тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Във връзка с получено писмо от Агенцията по заетостта чрез териториална структура „Бюро по труда“ В., на 0..03.2026г. е открито административно производство с извършване на проверка на място в обект: Административен офис, находящ се в гр.В., ул.“Цар Симеон Велики“, № 1, ет.2. Д„БТ“ В. сочи с писмото че не е било уведомено от жалбоподателя за предстоящи масови уволнения, като писмото съдържа уведомление за извършени масови уволнения в дружеството. На 10.03.2026г. документите на дружеството са представени в Д „ИТ“ В.. От прегледа на представените заповеди е видно, че заетите щатни бройки са общо 73 броя работници и служители на пълен и непълен работен ден, както и че заетите към 2..02.2026г. щатни бройки в жалбоподателя са 57 работници и служители. От прегледа на представените трудови досието е установено, че в периода от 13.02.2026г. до 09.03.2026г. работодателят дружеството жалбоподател е прекратил трудовите правоотношения с шестнадесет работници и служители, на единадесет броя са прекратени трудовите правоотношения по инициатива на работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Дружеството работодател с числен състав към 05.01.2026г. 73 бр. наети лица е уволнил общо единадесет работници/служители в периода от 13.02.2026г. до 17.02.2026г., с което жалбоподателят работодател е извършил масово уволнение по смисъла на &.1, т.9, б.“А“ от ДПР на КТ без да е уведомил писмено Д „БТ“ В. не по-късно от тридесет дни преди датата на уволненията 17.02.2026г. Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка, акт за установяване на административно нарушение, констативен протокол за извършена проверка, структура на „Дунав мост В. К.“ АД, щатно разписание на длъжностите, разчетно-платежни ведомости, трудови договори, заповеди, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на свидетеляактосъставител А. А., между които няма противоречия, допълват се и кореспондират по между си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ския районен съд. От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че работодателят жалбоподател е нарушил разпоредбите на законодателството по чл.2., ал.1 от ЗНЗ. Работодателят дружеството е предприело извършване на масови уволнения без да е уведомил писмено Дирекция „БТ“ В. за предвижданите масови уволнения не по-късно от тридесет дни преди датата на уволненията. Работодателят дружеството жалбоподателя следва да понесе предвиденото в чл.85, ал.. във вр.с чл.83 от ЗНЗ административна имуществена санкция, която е определена и наложена от административнонаказващият орган правилно по вид и размер, така както е предвидено от закона. Не са събрани доказателства по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Нарушението е за първи път, не са настъпили съществени увреждания за обществените отношения или за отделни лица. Не се разкрива висока степен на обществена опасност на стореното. От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът