Решение № 221 от 4.3.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 104136/23.12.2024 г. от Д. Т. В. с ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: ••••, чрез адв. Я. Д. - САК, срещу Решение № 4509/13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 4604/2024 г. по описа на ВРС, 31 състав, с което е отхвърлен предявения от Д. Т. В. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, иск с правно основание чл. 405 от КЗ за заплащане на сумата от 10 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. „Фолксваген Джета“ с peг. № ••, в следствие на ПТП, настъпило на 28.08.2023 г., дължими се по застраховка „Каско“, за които е образувана щета № 51-04000-03362/23 на ответника. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за погрешно приложение на материалния и процесуалния закони. Твърди се, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че между страните е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, по която застрахован е бил л.а. „Фолксваген Джета“ с peг. № ••, като в периода на застраховката на 28.08.2023 г. е настъпило ПТП. Също така се твърди, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение за вредите от ПТП, тъй като е прехвърлил собствеността на увредения автомобил и приложение намирала нормата на чл. 413, ал. 1 от КЗ. Сочи се, че тази разпоредба дава възможност на новия собственик на автомобила да търси обезщетение за вреди, настъпили след датата на прехвърляне на собствеността, но не и за тези, настъпили преди това. За последните легитимиран да търси обезщетение бил собственикът към момента на настъпване на увреждането. В противен случай щяло да се стигне до ситуация, при която новият собственик би могъл да търси обезщетение за вреди, настъпили преди момента на придобиване на собствеността и по този начин би се обогатил неоснователно. От друга страна, това би лишило предишния собственик, който е прехвърлил собствеността на автомобила на занижена в следствие на увреждането цена, от дължимото му се обезщетение, което би довело до неговото обедняване. С оглед на това, жалбоподателят твърди, че е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените в следствие на ПТП имуществени вреди, тъй като същото е настъпило преди прехвърлянето на собствеността, а и самата застрахователна претенция е предявена преди този момент. С оглед на това, моли да бъде обезсилено като недопустимо обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от Варненския районен съд от фазата на устните състезания и за произнасяне по съществото на спора с дадени указания по прилагането на закона. Отправено е искане за присъждане на направените съдебни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за пред втората инстанция. В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД не е подал писмен отговор. В съдебно заседание въззивникът Д. Т. В. не се явява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на същия адв. Я. Д., с която моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло обжалваното решение на Варненския районен съд по съображенията, изложени във въззивната жалба. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание въззиваемата страна „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД не изпраща представител. За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. Т. В. срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД иск с правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 500 лв., представляваща дължима застрахователна сума по застрахователна полица № 4704230281000665/27.02.2023г. по имуществена застраховка „Каско Стандарт" на МПС и по заведена щета № 51-04000- 03362/23 за претърпени имуществени вреди, съставляващи нанесени щети на лек автомобил „Фолксваген Джета" с peг.№ •• и настъпили в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 28.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване искова молба – 12.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Ищецът сочи, че е собственик на л.а. „Фолксваген Джета“ c peг. № ••, като на 27.02.2023 г. е сключил застраховка „Каско“ с полица № 4704230281000665 с ответника "ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ с Клауза - „Пълно Каско“ със срок на валидност от 00: 00 ч. на 07.03.2023 г. до 23: 59 ч. на 06.03.2024 г. със застрахователна премия в размер на 811.10 лв. и застрахователна сума в размер на 14 000 лв. В периода на застрахователното покритие на процесната полица, на 28.08.2023 г. около 13: 10 ч., в гр. Варна, бул. „Цар Освободител" 246 е реализирано ПТП между собствения на ищеца и управляван от него лек автомобил „Фолксваген Джета" и лек автомобил „Ленд Роувър Евоук" с рег. № ••••. ПТП настъпва докато участващите МПС се движат в една и съща пътна лента и в една и съща посока, като поради неспазена достатъчна дистанция от водача на л.а. „Фолксваген Джета" с рег. № •• от движещия се пред него л.а. „Ленд Роувър Евоук" последвал сблъсък между двата автомобила с увреждане предната част на единия и съответно - задната част на другия. По повод на настъпилия инцидент и предвид липсата на пострадали лица с единствено нанесени материални щети и наличието на съгласие между участниците относно обстоятелствата по реализиране на ПТП, водачите на участвалите МПС съставили на мястото на произшествието Двустранен констативен протокол за ПТП. Вследствие на настъпилото в периода на застрахователното покритие застрахователно събитие, представляващо покрит риск по процесната имуществена застраховка, на застрахования и притежавания от ищеца лек автомобил „Фолксваген Джета" са нанесени значителни материални щети. Във връзка с горното, ищецът, в качеството си на собственик, е подал още същия ден до застрахователя по горепосочената имуществена застраховка „Каско" на МПС - ответното дружество заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско" с надлежно и добросъвестно декларирани обстоятелства, при които е настъпило последното и приложени необходимите документи. Въз основа на предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с нанесените имуществени вреди върху процесното МПС е заведена щета № 51-04000-03362/23г. по описа на „ЗЕАД „Булстрад ВИГ““ ЕАД. Във връзка с горното и с цел установяване на увредите върху лекия автомобил, на 28.08.2023 г. е извършен първоначален оглед от експерт - представител на застрахователя, за който е съставен Протокол № 32507- 16932239734 с посочени констатирани въз основа на огледа външни видими увреждания на автомобила, а именно: облицовка предна броня - ремонт среден боя; решетка предна броня цяла – подмяна; емблема предна решетка – подмяна; основа емблема предна решетка – подмяна; преден капак - подмяна боя; фар десен – подмяна; калник преден десен - ремонт - лек, боя; лайсна предна броня цяла – подмяна; калник преден ляв - ремонт среден боя; въздушна възглавница шофьор – подмяна; въздушна възглавница странична дясна – подмяна; въздушна възглавница странична лява – подмяна; предпазен колан преден ляв – подмяна; предпазен колан преден десен – подмяна; датчик въздушна възглавница – подмяна шофьор; датчик въздушна възглавница лява – подмяна; датчик въздушна възглавница дясна – подмяна; тапицерия таван - ремонт среден. Предвид характера и степента на получените увреждания, се наложило да бъде извършен на 09.11.2023 г. и допълнителен оглед на застрахования автомобил, при който след разоборудването му са установени и описани още и следните засегнати детайли: облицовка предна колона дясна – подмяна; облицовка предна колона лява – подмяна; греда между роговете - ремонт втора степен боя; вертикална греда пред радиатор – подмяна; ключалка преден капак – подмяна; насрещник преден капак – подмяна; рамка радиатор – подмяна; водач предна броня средна – подмяна; основа фар десен – подмяна; основа преден калник десен - ремонт втора степен; панта преден капак десен - подмяна и боя; панта преден капак - ляв - подмяна и боя; радиатор воден – подмяна; радиатор климатик – подмяна; дифузьор радиатор десен – подмяна; дифузьор радиатор ляв – подмяна; резервоар сервоус. корм. упр. – подмяна. В тази връзка твърди, че нанесените върху процесното МПС имуществени вреди по техните характер и степен съвпадат изцяло с посочените увреди в изготвените описи на ответното застрахователно дружество. Тъй като ответното застрахователно дружество предложило изплащането на занижено по размер обезщетение, неотговарящо на действително претърпените от ищеца вреди и не в състояние да ги поправи напълно, не се стигнало до съгласие между страните и респ. до плащането на каквато и да било застрахователна сума от страна на ответника. Поради това ищецът се отказал да отремонтира процесното МПС и на 23.11.2023 г. се разпоредил с него в увреденото му състояние при съответно занижена и значително по-ниска продажна цена от средната пазарна такава, видно от договор за покупко-продажба на МПС с рег. №12989/2023 г. Поради горното ищецът твърди, че се касае за виновно неизпълнение от страна на ответника на договорното му задължение, регламентирано в разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ и включено в съдържанието на валидно възникналото процесно материално застрахователно правоотношение въз основа на сключения договор за имуществена застраховка „Каско" на МПС. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски. В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва стойността на причинените по отношение на автомобила вреди, като счита, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, като в тази връзка оспорва и стойността на причинените при процесното пътно-транспортно произшествие щети. Оспорва исковата претенция и по размер, като счита че от страна на ищеца се претендира главница в по-голям размер, а също така оспорва и действителната стойност на уврежданията. Сочи, че според представените от ищеца калкулации ремонтът на процесното превозно средство е извършен в произволно посочен от страна на ищеца сервиз, но в тази връзка счита, че в настоящото производство следва да се вземат предвид стойността и ценовите параметри в доверен на застрахователят сервиз. Това обстоятелство е във връзка с договореното още при сключването на застрахователният договор ремонтиране в „Доверен сервиз", което с оглед на договорната свобода на страните следва да се вземе предвид в настоящото производство. Също така, оспорва исковата претенция относно стойността на труда. Твърди, че следва да се има предвид, че при сключването на застрахователният договор е налице изрично волеизявление от страна на ищеца за „Изплащане на застрахователно обезщетение в доверен сервиз". От страна на ищеца обаче при подаването на заявление за настъпилото събитие е налице изрично искане застрахователното обезщетение да бъде изплатено по експертна оценка. В настоящият случай с оглед на договорната свобода, а и по изричното желание на ищеца застрахователното обезщетение е определено по избраният от него начин, а именно по експертна оценка, поради което исковата претенция е неоснователна. Счита че в настоящият случай е налице „тотална щета" по смисъла на КЗ по отношение на лек автомобил „Фолксваген Джета" с peг. № ••••, с оглед и на фактическите твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Оспорва твърдяната от страна на ищеца за действителна стойност на процесният лек автомобил, като също така счита, че на ищеца следва да бъде заплатено застрахователно обезщетение, представляващо разлика между действителната стойност на автомобила и остатъчната стойност на запазените части от превозното средство, в какъвто смисъл е и възражението. Счита, че за определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Оспорва размера на исковата претенция по отношение на стойността на превозното средство, като счита същата за завишена, като в тази връзка оспорва действителната стойност на лек автомобил „Фолксваген Джета" с peг. № ••••. Оспорва исковата претенция по основание и по размер и за заплащане на законна лихва за забава считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Счита, че законна лихва следва да се дължи след представяне от страна на ищеца на доказателства за дерегистрация на превозното средство, каквито доказателства не се представят с исковата молба, а и не се твърдят от негова страна, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена и в тази й част, като следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Оспорва пасивната и активната материалноправна и процесуалноправна легитимацията на ищеца да води настоящите искове, тъй като вече не е собственик на процесния лек автомобил, съответно е налице липса на правно основание да претендира заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 413 от КЗ, с оглед на представения договор за покупко-продажба на л.а. „Фолксваген Джета" с рег.№ ••••. Счита за нищожен представеният анекс, тъй като отказ от права, каквито са евентуално получаване на застрахователно обезщетение по застрахователен договор, е нищожен. Оспорва твърденията, съдържащи се в исковата молба, по отношение предложение на застрахователно обезщетение от страна на дружеството в занижен размер, поради което и ищецът се е разпоредил с превозното средство в увреденото му състояние. Твърди, че от представения Договор за покупко-продажба в т.1, последен абзац е посочено, че „МПС е в движение", поради което оспорва всички твърдения в тази насока, както и че е налице виновно неизпълнение на задължения на застрахователят, в следствие на които е продаден процесният автомобил. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски. Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното: Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. От представения по делото констативен протокол за ПТП от 28.08.2023 г., както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице Х. Д. К., се установява, че на 28.08.2023 г. около 13.10 ч. в гр. Варна, ищецът е управлявал собствения му л.а. „Фолксваген Джета“ с peг. № ••, движейки се по бул. „Цар Освободител“, като около № 264 на булеварда, поради неспазена дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Ленд Роувър Евоук“ с рег. № ••••, е настъпило ПТП, при което е последвал сблъсък между двата автомобила, в следствие на което е увредена предната част на първия автомобил и задната част на втория автомобил. Уврежданията, които са получени от л.а. „Фолксваген Джета“ с peг. № •• в следствие на ПТП са подробно описани в т. 3 от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, като същото следва да бъде възприето от съда, доколкото то съответства и на приложените към исковата молба протокол и опис на претенция, а именно – протокол № 32507-16932239734/28.08.2023 г. и опис на претенция № 51-04000-03362/23 от 28.08.2023 г., изходящи от ответната страна, в които са описани вредите върху автомобила. Освен това, от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза следва извода, че тези вреди са в причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.08.2023 г. ПТП /т. 2 от заключението/. Същевременно, по делото е установено, че датата, на която е настъпило ПТП попада в периода на действието на имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № 4704230281000665/27.02.2023 г., сключена между Д. Т. В. и ответното застрахователно дружество за процесния лек автомобил. Периодът на действие на тази застрахователна полица е 07.03.2023 г. – 06.03.2024 г. Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 28.08.2023 г., поради което се касае за застрахователно събитие, за което застрахователят дължи обезщетение въз основа на застрахователната полица. Това обезщетение следва да е равно на възстановителната сума, т.е. сумата, необходима за възстановяването на автомобила в състоянието му преди настъпването на ПТП или да е равно на пазарната стойност на автомобила към момента на произшествието в случаите на тотална щета, но не повече от застрахователната сума и действителната стойност на автомобила към момента на произшествието. Чрез заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице Х. Д. К. е установено, че необходимата за възстановяването на автомобила стойност е в размер на 12 565, 27 лв. Същевременно действителната стойност на автомобила към момента на увреждането е била 14 000 лв., като именно последната сума е посочена и в застрахователната полица като застрахователна сума, т.е. максимума, който застрахователят следва да заплати като обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. От сравнението между действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на произшествието и сумата, която би била необходима за възстановяването му в състоянието от преди произшествието е видно, че втората сума представлява повече от 70% от първата. С оглед на това и предвид чл. 390, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, в случая се касае за „тотална щета“, при която застрахователят дължи обезщетение в размер на пазарната стойност на имуществото, в конкретния случай – на пазарната стойност на автомобила, към момента на произшествието. От тази сума обаче следва да бъде приспадната стойността на онези части от автомобила, които са годни за употреба и от които застрахованото лице би могло да извлече полза /доход/. В заключението си вещото лице не е посочило конкретно запазени части на автомобила, а позовавайки се на чл. 22, ал. 2 от Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и това, че при установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75% от размера на действителната стойност на автомобила, сочи, че в конкретния случай застрахователното обезщетение не може да е под 10 500 лв. Настоящият състав обаче намира, че от сумата 14 000 лв., представляваща пазарната стойност на автомобила към момента на застрахователното събитие следва да бъде приспадната сумата от 5000 лв., която е получена от ищеца Д. Т. В. при продажбата на л.а. „Фолксваген Джета“ с peг. № ••, извършена с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег. № 12989/23.11.2023 г. на К. И. – нотариус с район на действие РС – Варна, вписан с рег. № 572 в Регистъра на Нотариалната камара, с който процесният автомобил е продаден на П. К. М.. С оглед на това приспадане, ответното дружество дължи застрахователно обезщетение в размер на 9000 лв. Предвид на това, така предявеният иск с правно основание чл. 405 от КЗ е основателен и доказан до посочения размер, за който и следва да бъде уважен. Неоснователно е твърдението на ответното дружество, че не дължи застрахователно обезщетение на ищеца Д. Т. В., тъй като последният е прехвърлил собствеността на процесния автомобил, което го е лишило от материалноправната легитимация да претендира обезщетението. Това твърдение е възприето от първоинстанционния съд, но при него не е отчетено обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило преди прехвърлянето на правото на собственост. Действително, съгласно чл. 413, ал. 2 от КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Тази разпоредба обаче касае само правата и задълженията по застрахователния договор, но не се отнася до вече възникналите вземания на застрахования в следствие на настъпило застрахователно събитие. Това вземане възниква от момента на настъпването на събитието и кредитор по него е собственика на вещта към момента на настъпването му. Последващият приобретател може да придобие това вземане само, ако то му бъде прехвърлено по реда на чл. 99 и сл. от ЗЗД. Този приобретател придобива вещта в състоянието такова, каквото е след настъпването на застрахователното събитие и заплаща стойността й, съобразена с това състояние. Поради това той не търпи имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на стойността на имуществото в следствие на застрахователното събитие. Такива вреди се търпят обаче от лицето, което е собственик на вещта към този момент, доколкото, ако не беше настъпило застрахователното събитие, той би могъл да прехвърли правото на собственост на цена по-висока от тази, на която го прехвърля след настъпването на събитието. Именно тази разлика представлява имуществена вреда, която следва да бъде покрита от застрахователя. Ако обезщетението за тази вреда бъде изплатено на приобретателя, той ще се обогати неоснователно, тъй като не е заплащал такава сума при придобиването и е преценявал дали може да използва вещта в състоянието, в което е била към този момент. С оглед на всичко изложено, изводът на първоинстанционния съд за това, че ищецът Д. Т. В. не е легитимиран да претендира застрахователно обезщетение за настъпилото на 28.08.2023 г. застрахователно събитие е неправилен. Това налага отмяна на обжалваното решение в частта му, с която искът по чл. 405 от КЗ е отхвърлен за сумата от 9000 лв., като бъде постановено ново, с което искът в тази му част да бъде уважен. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено, но поради изложените по-горе мотиви, а не тези на първоинстанционния съд. С исковата молба е поискано и присъждането на законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Доколкото обаче първоинстанционният съд не се е произнесъл в тази му част, то настоящият съдебен състав не може да извърши контрол за законосъобразност. По отношение на тази претенция ищецът разполага с възможността евентуално да иска допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 от ГПК за това дължи ли се или не законна лихва върху главницата. По отношение на разноските. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските, като отговорността за същите бъде определена в настоящото производство и с оглед резултата от него. По отношение на разноските на ищеца: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 от ГПК /л. 109 от делото на ВРС/, съобразно който реализираните такива в първоинстанционното производство са в общ размер на 720, 00 лв., от които 420, 00 лв. - платена държавна такса и 300, 00 лв. - възнаграждение за вещо лице. От тях съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 617, 14 лв. За въззивното производство въззивникът – ищец в първоинстанционното производство претендира разноски в размер на 210 лв. – внесена държавна такса, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им /л. 23 от делото на ВОС/. От тях предвид крайния резултат от спора на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 180, 00 лв. С оглед на това и предвид крайния резултат от спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 797, 14 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Отделно от това, видно от списъците по чл. 80 от ГПК, представени в първоинстанционното и въззивното производство, въззивникът-ищец в първоинстанционното производство претендира и присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представен договор за правна помощ, сключен на посоченото основание. С оглед изхода на делото и предвид фактическата и правна сложност на същото, съдът намира, че дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер съответно на 1614, 00 лв. с ДДС – за първоинстанционното производство и 1614, 00 лв. с ДДС – за въззивното или общо в размер на 3228, 00 лв. с ДДС за двете съдебни инстанции, от които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени 2766, 86 лв. с ДДС в полза на процесуалния представител на въззивника-ищец в първоинстанционното производство – адв. Я. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По отношение на разноските на ответника: В производството пред първата инстанция ответникът е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 300 лв. – депозит за вещо лице. Отделно от това е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв. или общо разноските в първоинстанционното производство са в размер на 600, 00 лв. От тях съобразно отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 85, 71 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. В случая настоящия състав намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на ответника за въззивното производство, тъй като не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като липсват доказателства и за евентуалното им извършване. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд