Решение № 21938 от 25.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на М. – Е. С. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], чл. 326, вх. А, ап. 33 срещу Решение № 1040-21-54/29.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждане [номер]-21- 999-00-0002689670/13.12.2024г. и разпореждане [номер]-21-999-00-0002704139/08.01.2025г., на длъжностно лице по изплащането на обезщетенията и помощите. В жалбата до съда, жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове и потвърждаващото го решение. Сочи се, че през процесните периоди, жалбоподателят е бил във временна неработоспособност, удостоверена с надлежно издадени болнични листове, представени чрез осигурителя „Ем Уай Екс“ АД Към същия момент имал и валидно правоотношение като управител по ДУК с „Ахелия Консултинг“ ЕООД, по което бил осигурен на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО Поради достигане на максималния месечен осигурителен доход по първото правоотношение, осигурителни вноски не са били дължими по второто. Според жалбоподателя основния мотив на НОИ за упражнявана трудова дейност и съответно приложението на чл. 46, ал. 3 КСО е неправилен и почива на формално тълкуване на закона. В конкретния случай, НОИ не е представил нито едно доказателство, че реално бил упражнявал дейност като управител в „Ахелия Консултинг“ ЕООД през процесните периоди, като категорично отрича да е полагал такава. Изводът на НОИ, че е работил се базира единствено на липсата на болничен лист в ЕРБЛРО, издаден за правоотношението му с „Ахелия Консултинг“ ЕООД, като самата липса без други доказателства не може да се приравни на доказателство за реално положен труд по слисала на чл. 46, ал. 3 от КСО. Отказът на НОИ да изплати обезщетението по основното му трудово правоотношение /където безспорно има загуба на доход/ въз основа на недоказано предположение за дейност по друго правоотношение, където няма осигурителен доход за губене/, според жалбоподателя е в противоречие с целта на закона. Отбелязва, че при идентична фактическа обстановка на 11.07.2023г. му е изплатено дължимото ПОВН, което сочи на противоречива практика на НОИ. Оспореният акт не е съобразен с константната съдебна практика относно тежестта на доказване и необходимостта от установяване на реален труд за приложението на чл. 46, ал. 3 от КСО. В заключение отправя искане за отмяна на решението и потвърдените с него разпореждания и връщане на преписката за административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При разглеждане на делото жалбоподателят лично поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното разпореждане. Не претендира разноски. Ответникът – директор на ТП на НОИ София - град, представляван от юрк. И., оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София-град, след като се запозна със становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От доказателствата по делото се установява, че с разпореждане [номер]-21- 999-00-0002689670/13.12.2024г. на основание чл.40, ал. 3 от КСО е постановен отказ за изплащане на обезщетение по болничен лист (б.л.) № Е20231500582. издаден за периода от 04.11.2024 г. до 13.11.2024 г. вкл.. а с разпореждане [номер]-21-999-00-0002704139/08.01.2025г. е отказано изплащане на обезщетение и по б.л. № Е20243150166. издаден за периода от 02.12.2024 г. до 11.12.2024г. вкл. Мотивите за така постановения отказ са, че към датата на настъпване на временната неработоспособност (на 04.11.2024 г. и на 02.12.2024 г.) лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство в качеството му на управител на осигурителя „Ахелия Консултинг“ ЕООД. По данни от Електронния регистър на болничните листове и решения по обжалването им (ЕРБЛРО) липсват издадени болнични листове за периода на настъпилата неработоспособност по правоотношението с този осигурител, което сочи че е налице пречка за изплащането на ПОВН, съгласно чл. 46. ал, 3 от КСО. За изплащане на парично обезщетение по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за жалбоподателя чрез осигурителя „Ем Уай Екс" АД в ТП на НОИ - София град са представени удостоверение - приложение № 9 /към чл.8 НПОПДОО/ с вх. № Р14-21 -000-00- ОО15335595/2-12-2024 г. към болничен лист № Е20231500582 за временна неработоспособност за периода от 04.11.2024 г. до 13.11.2024 г. /вкл./ и удостоверение - приложение № 9 кьм чл.8 НПОПДОО/ с вх. № Р14-21-000-00-0015461816/30-12-2024 г. към болничен лист №1/20243150166 за временна неработоспособност за периода от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г. вкл./. Срещу така издадените разпореждания за отказ г-н Михайлово е подал жалба, която е оставена без уважение като неоснователна. В тази връзка в хода на административното обжалване е извършена проверка в информационната система на НОИ в Регистър „Трудови договори“, при която се установи, че М.-Е. С. М. е в трудови правоотношения с осигурител „Ем Уай Екс" АД, считано от 14.10.2022г. и е осигурено лице на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО, но същевременно упражнява дейност по договор за управление и контрол в „Ахелия Консултинг“ ЕООД и е вписан в търговския регистър като управител на дружеството, респ. по това правоотношение е осигурено лице на основание чл.4. ал.1, т.7 от КСО. В хода на проверката е установено, че към настъпване на временната неработоспособност на М. М. по договора за управление и контрол в „Ахелия Консултинг“ ЕООД не се начисляват осигурителни вноски, не защото не възниква задължение за осигуряване за всички осигурени социални рискове, а защото осигурителните вноски не са дължими, тъй като по трудовото правоотношение е осигурено лице върху максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. - 3 750.00 лв. В оспореното решение се сочи, че обстоятелството, че не се дължат осигурителни вноски по договора за управление и контрол не спират осигурителните права, произтичащи от него. Същевременно, при извършената проверка в ЕРБЛРО е установено, че за М.-Е. С. М. няма издадени болнични листове за осигурителя „Ахелия Консултинг“ ЕООД. При тези данни, за обоснована и законосъобразна е приета преценката на длъжностното лице постановило оспорените откази, че е налице основанието на чл. 46, ал. З от КСО като липсата на издаден болничен лист за второто правоотношение сочи, че по него е упражнявана трудова дейност. При липсата на данни в регистрите, посочени в чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, че лицето е било неработоспособно и по правоотношението си с „Ахелия Консултинг“ ЕООД, което може да бъде удостоверено само с болничен лист е преценено като основателно приетото от длъжностното лице, че по същото е упражнявана трудова дейност, за която лицето е подлежало на осигуряване за общо заболяване и майчинство. Цитирана е разпоредбата на чл.4. ал.1, т.7 от КСО, според която управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни рискове, в т.ч. и за общо заболяване и майчинство. Според административният орган, ирелевантно е обстоятелството, че осигурителни вноски не са били дължими, защото жалбоподателят е бил осигурен върху максималния осигурителен доход по трудовото му правоотношение. С оспореното решение е прието, че след като за работните дни през периода на временната неработоспособност лицето е получавало възнаграждение за извършената работа, независимо че същото се дължи по друго правоотношение ( като управител на търговско дружество), то няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като е подлежало на осигуряване за риска общо засоляване и майчинство и на основание чл. 46, ал. 3 от КСО ПОВН не се изплаша. В допълнение е посочено, че съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО, разпореждания за отказ могат да бъдат отменени, ако в давностния срок по чл.115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение и помощ. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Решение № 1040-21-54/29.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град е връчено на жалбоподателя на 02.04.2025г. Жалбата срещу решението на директора на Териториално поделение на НОИ-София до съда, е подадена чрез административния орган, на 07.04.2025г. Сезиращата съда жалба, е подадена от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение от ответната страна, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), приложим на основание чл. 118, ал. 2 от КСО съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – издаден ли е акта от компетентен орган, в писмена форма, спазени ли са материалноправните и административнопроизводствените правила; актът съобразен ли е с целта на закона. Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, съгласно приложена по делото Заповед № 1712/17.08.2015г. на управителя на НОИ /лист 20/. Потвърдените с посоченото решение разпореждания са издадени от К. П. – главен експерт по осигуряването в отдел ПОВН, чиято материална компетентност се установява от приложената по делото Заповед № 1015-21-79/03.02.2017г. на директора на ТП на НОИ София-град. При издаването на оспореното решение, съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът намира следното: Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно, паричното обезщетение за временна неработоспособност е предназначено да замести доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на този осигурителен риск, те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО в относимата редакция, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В случая не е спорно между страните, че жалбоподателят е имал две правоотношения: основно - с осигурителя „Ем Уай Екс" АД и такова по втори договор, а именно за управление и контрол при осигурителя „Ахелия Консултинг“ ЕООД. Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на неоспорени болничен лист №Е20231500582 и болничен лист Е20243150166 същият е бил временно неработоспособен за периода от 04.11.2024 г. до 13.11.2024 г., вкл. и съотв. за периода от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г., вкл. като за тези периоди е получил следващото се парично обезщетение, заместващо трудовото възнаграждение. Същевременно, видно от представената от ответника на лист 80 от делото справка от Регистъра на осигурените лица, съдържаща данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за месеците ноември и декември 2024 г., данните от осигурителя „Ахелия Консултинг“ ЕООД за жалбоподателя са подадени на 22.01.2025г. /колона 6 и колона 2 са декларирани дни във временна неработоспособност общо по 8 за двата месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО също предвижда, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обещетения помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. Същевременно текстовете на чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж сочат изрично данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като установяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. В тази връзка се споделя твърдението на жалбоподателя, че административният орган не е установил дали реално е упражнявана трудова дейност по второто трудово правоотношение. С представянето на данните от РОС се установява декларирани и от този втори работодател данни за настъпилата временна неработоспособност за процесните периоди, поради което не може да се приеме за доказано твърдението на административния орган, че за този период е упражнявана трудова дейност от жалбоподателя. Така установеното води до извода, че за процесните периоди, за които на жалбоподателя са издадени съответните болнични листове, не е доказано последният да е упражнявал трудова дейност при работодателя „Ахелия Консултинг“ ЕООД. При това положение, съдът приема, че не налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО, изключваща правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. От приложените доказателства - удостоверения – приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО се установява, че жалбоподателят е представил коментираните болнични листове пред първия осигурител. Налице са и данни за декларирани дни във временна неработоспособност и от осигурителя „Ахелия Консултинг“ ЕООД за м. ноември и декември 2024 г. Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че мотивите и изводите на административния орган не са подкрепени със съответни доказателства. В оспореното Решение № 1040-21-54/29.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град, и потвърдените с него разпореждане [номер]-21- 999-00-0002689670/13.12.2024г. и разпореждане [номер]-21-999-00-0002704139/08.01.2025г. неправилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО и осигуреното лице няма право да получи парично обезщетение. С оглед гореизложеното, жалбата се явява основателна и следва да се уважи. На основание чл. 173 ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът