Решение № 492 от 11.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13943/2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря В. Тасева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13943 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „••••• ООД срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 006998/ 08.06.2025г., издадено от председател на КЗП, с което на „••••• ООД, ЕИК •••••••••, е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 212, вр. члр. 72 от ЗЗП, за нарушение на чл. 72 от ЗЗП. Жалбоподателят- редовно призован, не се явява; ползва проц. Представител-адв. К. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. В жалбата са изложени съображения за неосъществен състав на административно нарушение, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НПи. Алтернативно се сочи, че е налице маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП. Претендира се присъждане на направените разноски. Въззиваемата страна-редовно призована, изпраща процесуален представител-юрк. М., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: На 06.11.2024г. акт. Ил. К. в качеството на главен инспектор в КЗП извършила проверка във фитнес клуб „•••“, стопанисван от „••••• ООД, находящ се в ••••••••••••. При проверката констатирала, че във фитнеса са разположени различни видове фитнес уреди – лежанки, велосипеди с педали, бягащи пътеки, степери, уреди за стъпаловидно катерене и за симулация за катерене, уреди за тренировки на коремна област и други. Фитнес уредите били марка „•••“ като се провеждали и тренировки по индивидуални програми, изготвени от треньори. На фитнес уредите били поставени стикери от производителя с информация за страна на произход, модел, сериен номер, месец и година на производство, като на по-голямата част от уредите било изписано- EN ISO 20957 и EN 957. Върху уредите били поставени изображения, указващи начина на ползване и код за сканиране чрез мобилно приложение за повече информация за използваните уреди. На видно място на рецепцията бил поставен ценоразпис с обявени цени на предлаганите карти за абонамент – еднодневни, месечни, годишни. На колона в залата имало поставен правилник на фитнес клуба с предупреждения за безопасни тренировки. При проверката не били представени документи, удостоверяващи безопасността на стационарните съоръжения за трениране. Не бил представен документ, удостоверяващ съответствието на услугата. Проверяващият инспектор съставил Констативен протокол № 2765530/06.11.2024 г., в който описал констатациите от нарушението. С КП били изискани на 12.11.2024 г. управителят на дружеството или упълномощено от него лице да представи в КЗП следните документи: документи за произход на уредите; документи, удостоверяващи съответствието на Фитнес център „•••“ с изискванията на стандарт БДС ЕN 17229:2019; документи, удостоверяващи безопасността на стационарните съоръжения за трениране съгласно EN ISO 20957 и EN 957. На 12.11.2024 г., упълномощено лице представило в КЗП следните документи – договор от 16.01.2023 г., сключен между „•••••“ ООД и „••••• ООД за покупка на фитнес уреди, и документи за извършена техническа проверка на уредите по EN ISO 20957 и EN 957. Не били представени документи за съответствие на услугата съгласно стандарт БДС EN 17229:2019 „Фитнес центрове: изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране, оперативни изисквания и изисквания свързани с управлението на фитнес центрове“. Въз основа на изложеното проверяващият инспектор приел, че „••••• ООД е извършило нарушение на 06.11.2024г. във фитнес център „•••“. На 13.01.2025 г. бил съставен АУАН № 006998/ 13.01.2025г. на „••••• ООД за нарушение на чл.72 от ЗЗП. Акттът бил връчен на пълномощник на дружеството. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на акт. Ил. К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и единни. Следва да се отбележи, че показанията на акт. Ил. К. се установяват обстоятелствата по извършевната проверка и констатациите, които са направени на място в обекта. Показанията съдът отчете като ясни, последователни и съответстващи на писмените доказателства, събрани в производството и в целостта си допринасят за установяване на изложената по-горе фактическата обстановка. Въз основа на изложеното от актосъставителя съдът прие, че дружеството е осъществило нарушение на разпоредбата на ЗЗП като не е представило документ за съответствие на услугата съгласно стандарт БДС EN 17229:2019 „Фитнес центрове: изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране, оперативни изисквания и изисквания свързани с управлението на фитнес центрове“. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6- месечния преклузивен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото е издадено от материално и териториално компетентен орган. В случая съдържанието на АУАН и това на НП не припокриват в необходимата степен императивните изисквания на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи естеството на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В обстоятелствената част на АУАН са описани редица обстоятелства, свързани с констатациите при извършената проверка, наличните документи и представените в последствие такива. От обективна страна е отразено и че при проверката на 06.11.24г. във фитнес клуба не са представени документи за съответствие на услугата съгласно стандарт БДС EN 17229:2019 „Фитнес центрове: изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране, оперативни изисквания и изисквания свързани с управлението на фитнес центрове“. Наред с това описаните обстоятелства са подведени под правната квалификация на чл. 72 от ЗЗП. От своя страна АНО в обстоятелствената част на НП е изложил отразените в акта фактически констатации от извършената проверка като е обобщил естеството на нарушението с „ не са представени документи за съответствие на услугата с изискванията за безопасност“ и е субсумирал също под нормата на чл. 72 от ЗЗП. Нормата на чл. 72 от ЗЗП е бланкетна, което предпоставя разглеждането във връзка с друг нормативен акт, относим за всеки конкретен случай, за всяка конкретна услуга, какви дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативните изисквания за безопасност следва да се извършват, кой орган трябва да извърши тези дейности, за да са изпълнени изискванията на закона да се приеме, че една услуга отговаря на дефиницията за безопасна по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗЗП . Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЗП стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. В издаденото НП фактически липсва ясно описание на нарушението и на нормативно установените изисквания за безопасност. АНО преди да пристъпи към санкциониране на нарушителя е следвало да установи всички съставомерни факти и обстоятелства. Действително лицата, предоставящи услуги на потребителите, следва да предприемат действия по оценяване и удостоверяване на съответствието с нормативно установените изисквания за безопасност, но тези изисквания за безопасност на предоставяната услуга следва да бъдат изрично посочени. В обстоятелствената част на НП не е конкретизиран съответният стандарт, въведен на национално ниво от БИС. В случая не е конкретизиран стандарт БДС EN 17229:2019, който се следва при предоставяне на фитнес услуги и е основният български стандарт за фитнес центровете като съдържа изискванията за оборудването, съоръженията, оперативните процедури за предоставяне на безопасни услуги. Този пропуск е съществен и е довел до неяснота на административното обвинение, с което е накърнено и правото на защита на санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбере фактическите рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Констатираната непълнота в административното обвинение нарушава изцяло правото на защита на наказаното лице, респ. създава невъзможност да се определи предмета на доказване, което е в правомощията единствено на административно-наказващия орган, който е длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението. . С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Предвид отмяната на НП искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложените договор за правна защита и съдействие, списък със разноски и фактура за заплащане, на адв. К. от САК е заплатен хонорар в размер на 1800 лева. С оглед на направеното възражение от страна на КЗП за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира следното – правилата за определяне на възнаграждението са уредени в нормата на чл. 18, ал. 2 , вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. В случая, с оглед размера на наложеното наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение следва да е 400 лева + 10 % за горницата над 1000 лева, т. е. минималното адвокатското възнаграждение е 800 лева. Съдът счита, че с оглед броя на проведените съдебни заседания, обективираните усилия и предмета на делото, справедливото възнаграждение е в размер на 1000 лева, до който размер следва да бъде присъдено възнаграждението на процесуалния представител на дружеството жалбоподател. Поради факта, че е представена данъчна фактура с начислен ДДС, върху определеното от съда възнаграждение следва да бъде присъдена и съответната част от начисления данък, т.е общата сума в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева или 613,56 евро (шестотин и тринадесет евро и петдесет и шест цента) с ДДС. Водим от горното съдът