Решение № 407 от 20.8.2025 г. на Районен съд - Смолян по дело № 1540/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на С. Д. А. против •••, в която се твърди от ищцата, че по професия е ••• и като такава е била назначена на работа при ответника, както следва: С трудов договор № ••• г., •••на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ във вр. с чл.70, ал.1 и ал.2 КТ е била назначена на длъжност: ••• в •••, считано от ••• година, с основна заплата 384, 00 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит над 14 година-14%.; С допълнително споразумение № 160/05.10.2020 година в •••, на основание чл.119, чл.118, ал.З от КТ, във вр. с ФО № 36/05.08.2020 г. и чл.12 и чл.13 от ••• се изменя трудовия договор, считано от 01.08.2020 година, като размера на индивидуалната работна заплата в размер на 820, 00 лева.; Със Заповед № ЧР02-521/31.12.2020 година на основание чл.119 от КТ, чл.118, ал.З във вр. с чл.244, т.1 от КТ и ПМС № 331/26.11.2020 г. за определяне нов размер на MP3 за страната трудовия договор е изменен относно размера на основната месечна заплата в размер на 870, 00 лева, считано от 01.01.2021 година; Със Заповед № ЧР02-372/31.08.2022 година на основание чл.118, ал.З КТ, във връзка с ПМС № 229/29.07.2022 г., за одобряване на допълнителни трансфери по бюджета на общините за 2022 година и Решение № 969/25.08.2022 година на ••• за утвърждаване на разходите за заплати и утвърдено щатно разписание в сила от 01.05.2022 година е увеличен размера на основната месечна заплата в размер на 1200, 00 лева, считано от 01.05.2022 година; С допълнително споразумение № ••• г. към Трудов договор № ••• година изменя трудовия й договор, считано от 01.05.2023 година относно размерът на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 31 г. и се определя на 31%; С допълнително споразумение № 200/20.09.2023 година на основание чл.119 КТ във връзка с Решение № ••• година на ••• относно приемане бюджет на ••• за 2023 година и утвърдено щатно разписание в сила от 01.01.2023 година се изменя трудовия договор, като размера на индивидуалната месечна заплата става 1 320, 00 лева.считано от 01.01.2023 година; С допълнително споразумение № 05-129/19.04.2024 година на основание чл.67, ал.1, т.1 и чл.70, ал.1 КТ и утвърдено щатно разписание в сила от 01.04.2024 година се изменя трудовия договор, като размера на индивидуалната месечна заплата става 1450 лева, считано от 01.04.2024 година и размерът на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 31 г. и се определя на 31 %; Твърди се от ищцата, че е член на ••• и редовно е плащала членски внос/видно от Удостоверение издадено на 20.12.2024 г. Твърди, че към момента, когато е започнала работа в ••• е действал Колективен трудов договор в отрасъл ••• сключен на 8.11.2018г. В Колективния договор съгласно заключителни разпоредби /стр.40/е записано-“ същия влиза в сила от датата на подписването му и е валиден за срок от две години/. Съгласно раздел втори „Основни работни заплати“-чл.47 ал.2 от ••• отрасъл ••• е уговорено, че: „Началните основни месечни заплати на персонала, зает в здравните и лечебните заведения /бюджетни организации/, финансирани от бюджета на •••, ••• в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца и възрастни, които не се финансират от бюджета на ••• са не по- малко оц т.9 от таблица към чл.47 ал.2 / стр.23/, в която е посочено, че: •••. Бакалавър с немедицинско образование пряко участващ в диагностично-лечебната дейност е уговорена начална основна месечна заплата в размер 900, 00 лева, тоест основата месечна заплата за заеманата от нея длъжност не може да бъде по-малко от 900, 00 лева. за периода на действие на Колективен трудов договор от 2018 г. за отрасъл •••. След изтичане срока на действие на ••• в отрасъл ••• 2018-2020 г. на 23.12.2020 г. на основание чл.51б от КТ е сключен нов отраслов колективен трудов договор и е валиден за срок до 23.12.2021 г. Съгласно раздел втори „Основни работни заплати“-чл.47 ал.2 от ••• отрасъл ••• е уговорено, че ••••••, ••• в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца и възрастни, които не се финансират от бюджета на ••• са не по- малко от: т.9 от таблица към чл.47 ал.2 / стр.24/, в която е посочено, че: •••. Бакалавър е немедицинско образование пряко участващ в диагностично-лечебната дейност е уговорена начална основна месечна заплата в размер 900, 00 лева. Тоест основата месечна заплата за заеманата от мен длъжност не може да бъде по-малко от 900 лева, за периода на действие на Колективен трудов договор от 2020 г. за отрасъл •••. След изтичане срока на действие на ••• в отрасъл ••• 2020-2021 г. на 12.04.2022 г. на основание чл.51б от КТ е сключен нов отраслов колективен трудов договор със и е валиден за срок до 12.04.2024 г. Съгласно раздел втори „Основни работни заплати“-чл.47 ал.2 от ••• отрасъл ••• е записано „Началните основни месечни заплати на персонала, зает в здравните и лечебните заведения /бюджетни организации/, финансирани от бюджета на •••, ••• в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца и възрастни, които не се финансират от бюджета на ••• са не по-малко от: т.9 от таблица към чл.47 ал.2 / стр.22/, в която е посочено, че: Медицински професионалисти по здравни грижи /медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници и други/. Бакалавър с немедицинско образование пряко участващ в диагностично-лечебната дейност е уговорена начална основна месечна заплата в размер 900 лева. Тоест основата месечна заплата за заеманата от мен длъжност не може да бъде по-малко от 1450, 00 лева, за периода на действие на Колективен трудов договор от 2022-2024 г. за отрасъл •••. На 01.09.2022 г. е сключен колективен трудов договор между •••-представлявана от ••• на ••• в качеството му на работодател от една страна и ••• в качеството на синдикат, с който колективен трудов договор в раздел пети „Трудово възнаграждение и обезщетение“, чл.12 ал.1 т.2, че: началните основни месечни заплати на медицинските сестри в институцията са не по-малко от 1 200, 00 лева изплатени от 01.05.2022 г. и е валиден до 01.09.2024 г. Трудовия договор е съглашение с гражданско-правни последици. За него важи принципа на свобода на договаряне с ограниченията в чл.9 ЗЗДповелителните норми на закона и добрите нрави. В разпоредбата на чл.50 ал.1 КТ законодателя е определи кръга от въпроси, които могат да се уреждат с колективен трудов договор. Това са въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. В чл. 50 ал.2 КТ е предвидено, че ••• е не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените или в колективен трудов договор, с който работодателя е обвързан т.е клаузите в ••• са задължителни за страните по договора съгласно разпоредбата на чл.20а ЗЗД във връзка с чл.50 ал.2 КТ. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл.66 ал.2 КТ, а именно да се уговарят условия, които са понеблагоприятни за работника и служителя от установените с •••. Съгласно разпоредбата на чл.244 от КТ законът делегира упражняването на закрилната функция на държавно регулиране на трудовите отношения, като оправомощава Министерския съвет да определи минималната работна заплата за страната. Правното значение наминималната работна заплата се проявява в това, че не може да бъде уговаряна работна заплата в по-малък размер. Ако е налице такава уговорка било в ••• или индивидуален трудов договор, същите са недействителни. Същевременно липсва повелителна норма относно максималния размер на основното трудово възнаграждение, поради което и на основание чл. 50 ал.1 КТ при постигане на колективна договореност между работодателя и представител на работниците и служителите, размера на това възнаграждение може да преуреди в посока към увеличение. По силата на чл.66 ал.7 от КТ трудовото възнаграждение представлява сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. По време на действието на сключения с ищцата индивидуален трудов договор е действал колективен трудов договор в отрасъл •••, сключен между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Браншовия колективен трудов договор / ••• отрасъл •••/ установява минимални размери на основното трудово възнаграждение, под които е налице забрана за работодателите и за синдикалните организации, страна по ••• отрасъл ••• за договаряне-чл.47 ал.2. В случая се установява, че клаузите на индивидуалния трудов договор на ищцата са по-неблагоприятни от тези в ••• в отрасъл •••, с който ответника-••• в качеството му на работодател на ищцата е обвързан, поради което следва да се приложи ••• в съответният отрасъл, който е по-благоприятен. Твърди се от иищцата, че уговореното в индивидуалния трудов договор и направените след това изменения в него, касаещи основното трудово възнаграждение е по- неблагоприятно за работника/служителя от предвиденото в •••, с което ответника е обвързан. Ето защо отношенията им с ответника –работодател следва да се уреждат от по- благоприятните за работниците и служителите условия, при които за периода 19.12.2020г. до 01.04.2024г. ответникът й дължи сумата 4085, 00, представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по ••• отрасъл ••• по месеци, посочени в обстоятелствената част на исковата молба. Освен това, ответникът дължи на ищцата и сумата 100, 00лева, представляваща обезщетение за забава върху разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по ••• отрасъл ••• от датата на изискуемостта на всяко вземане-8-то число на следващия месец за времето от 19.12.2021 година до датата на подаване на исковата молба в съда, сумата 200, 00лв., представляваща дължима разлика за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на периода от 19.12.2021 година до 01.04.2024година., като и сумата 90, 00 лева представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане-8-то число на следващия месец, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по ••• отрасъл ••• за периода 19.12.2021 година до 01.04.2024 година. Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 4085, 00 лева, представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по ••• отрасъл ••• 19.12.2020г. до 01.04.2024г, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата 100, 00 лева, представляваща обезщетение за забава върху разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по ••• отрасъл ••• от датата на изискуемостта на всяко вземане-8-то число на следващия месец за времето 19.12.2021г. година до датата на подаване на исковата молба в съда; сумата 200, 00 лева, представляваща дължима разлика за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на периода от 19.12.2021 година до 01.04.2024 година, сумата 90, 00 лева представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане-18-то число на следващия месец за периода от 19.12.2021 г.до 01.04.2024 година. Претендира и за разноски по водене на делото. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмено тговор от ответника, с който оспорва исковете. Твърди, че ••• не се страна по ••• на които основава исковете си, а чл.59 от КТ има предвид ••• на ниво предприятие, не е изпълнена и законовата процедура, като няма постъпило общо искане на страните по колективния трудов договор в отрасъл ••• на основание чл. 516, ал. 4 от КТ да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла и съответно не е издавана заповед за разпростирането му на основание чл. 516, ал. 6 от КТ. Освен това сочи, че посочените от ищцата ••• за отрасъл •••, а именно: за 2021г., които договор е за 1 г., и сключен на 23.12.2020г. или съгласно §.1 влиза в сила от дата на сключване със срок до 23.12.2021г., за 2022г. е сключен на 12.04.2022г. и съгласно §.1 договора влиза в сила от дата на подписване и със срок до 12.04.2024г. В тази връзка между сключените договори има период от време през което не действат и не им е предадена ретроактивна дата, т.е. не са породили действие за срока от 24.12.2021 до 12.04.2022 г. или 3 месеца и 20 дни липсва валидно сключен •••. В тази връзка е неоснователна е претендираната сума за посочения период в исковата молба, като неправилно е изчислена и посочена без да бъде приспадната. В чл. 59 от КТ е предвидена възможност отделен работник или служител когото ••• се прилага, да иска реално изпълнение на поетите от работодателя задължения по договора. За да е приложим ••• по отношение на трудовото правоотношение на ищеца с ответника е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. По отношение на работника (ищца по делото) - или да е член на един от подписалите ••• синдикат (съгласно чл. 57, ал. I от КТ) или да се е присъединил към договора изрично (съгласно чл. 57, ал. 2 от КТ); а по отношение на работодателя - 2. или да е член на подписалия ••• браншова организация, 3. или да е налице издадена заповед съгласно чл. 516, ал. 6 от КТ на •••, която се обнародва в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ относно разпростиране прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша (съгласно чл. 516. ал. 6 във вр. с ал. 4 от КТ). Това води до обстоятелството, че предпоставки 2 и 3 не са налице и следователно предявения иск срещу ••• въз основа на ••• е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Счита, че не е достатъчно работодателската организация, в която членува ищцата да е страна по договора, а е необходимо и ••• да участва лично или чрез работодателска организация, но общината нито страна, нито членува в организациите подпасали •••. Освен това липсват и не се съдържат данни, от които да се направи заключение, че действието на колективния трудов договор в отрасъл ••• е разпростряно с акта на ••• към всички предприятия в отрасъла. Дори напротив, от ••• не е спазена процедурата не е постъпвало общо искане на страните по колективния трудов договор в отрасъл ••• на основание чл. 516, ал. 4 от КТ, ••• да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла и съответно не е издавана заповед за разпростирането му на основание чл. 516, ал. 6 от КТ от което следва, че това е следващото основание доказващо, че сключения ••• няма обвързваща сила за ответника. Поради посоченото счита, че към възникналото трудово правоотношение не следва да се прилага •••, а сключените •••, по които страна е ••• и ••• и •••, която ищцата лично е подписала и въз основа на последния изцяло са изплатени всички възнаграждения на ищцата. Счита, че неправилно ищцата се позовава и предявява претенции на основание ••• вместо на •••, като първият не отменя и недерогира установените правила и норми на сключения •••, по които страна е ••• и ••• и •••. С оглед на което ищцата е получавала съответното възнаграждение по-голям размер от сключения ••• между ответника и синдикалната организация. В случай, че ••• отрасъл •••, има пряко и непосредствено действие между страните, то изцяло се обезсмисля процедурата по сключването на ••• на ниво предприятие. Налице е и съдебна практика, която е еднозначна, че като работодателя не е подписал ••• и не е представляван от работодателска организация подписала договора и не е изпълнена процедурата по чл.516, ал.4 КТ, то работодателя не е обвързан с •••. Прави възражение, че част от сумите са погасени по давност на основание чл. 358, ал.1, т. 3, във вр. е чл.358 ал. 2, т. 2 от КТ и чл.111 б. “а“ от ЗЗД не следва да се заплащат от ответника за претендирания срок, които е повече от 3 години от дата на предявяване на иска. Счита също, че претендираните лихви за забава не се дължат. Относно периода, в които липсва и не са сключвани ••• не се дължи престация, а именно от 24.12.2021 до 12.04.2022г. ••• на ниво предприятие за периода: - от 02.01.2022г. до 01.09.2022г. липсва и не е сключен. Също не се дължи заплащане и по отношение на времето през което ищцата е била в отпуск по болест или неплатен отпуск, като за това не е полагала труд. •••, на които ищцата се позовава не обвързва ответника. В съдебно заседание ищцата не се явява. Исковете се поддържат от пълномощника й адв.Б.П.. Ответникът ••• оспорва исковете чрез порцесуалния си представител юриск.К.. Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: По делото няма спор, че между страните е налице трудово правоотношение породено от ••• №•••г., по силата на което ищата е заемала длъжността „•••“ с работно място •••, считано от •••г., с основна работна заплата 384, 00 лева и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит над 14 година- 14%. Представени са допълнителни споразумения към трудов договори и заповеди, с които се е изменял размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата, както следва: С допълнително споразумение № 160/05.10.2020 година, с което се изменя трудовия договор, считано от 01.08.2020 година, като размера на индивидуалната работна заплата на ищцата е в размер на 820, 00 лева. Със Заповед № ЧР02-521/31.12.2020 година трудовия договор, сключен с ищцата е изменен относно размера на основната месечна заплата в размер на 870, 00 лева, считано от 01.01.2021 година. Със Заповед № ЧР02-372/31.08.2022 година е увеличен размера на основната месечна заплата на ищцата, която е опредЕ. в размер на 1200, 00 лева, считано от 01.05.2022 година. С допълнително споразумение № ••• г. към Трудов договор № ••• година изменя трудовия й договор, считано от 01.05.2023 година относно размера на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 31 г. и се определя на 31%; С допълнително споразумение № 200/20.09.2023 година се изменя трудовия договор на ищцата, като размера на индивидуалната месечна заплата става 1 320, 00 лева, считано от 01.01.2023 година; С допълнително споразумение № 05-129/19.04.2024 година се изменя трудовия договор, като размера на индивидуалната месечна заплата става 1450 лева, считано от 01.04.2024 година и размерът на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 31 г. и се определя на 31 %. Нямо спор, а и от представеното Удостоверение от •••г. от председателя на •••е видно, че ищцата е член на ••• и ••• в периода 01.01.2011г. до 20.12.2024г. и редовно е плащала членски внос. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ се установява, че Със Заповед № ••• г. основното месечно трудово възнаграждение е променено на 1 200.00 лева, считано от 01.05.2022 г. С Допълнително споразумение № ••• г. размерът на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е променено на 31%, считано от 01.05.2023 г. С Допълнително споразумение № •••от ••• г. основното месечно трудово възнаграждение е променено на 1 320.00 лева, считано от 01.01.2023 г. С Допълнително споразумение № ••• от ••• г. основното месечно трудово възнаграждение е променено на 1 450.00 лева, считано от 01.04.2024 г. Съгласно ••• г., сключен между ••• и ••• в отрасъл •••, действащ за периода от 01.08.2020 г. до 01.01.2022 г., минималната основна заплата за длъжността е 780.00 лева. Съгласно ••• г., сключен между ••• и ••• в отрасъл •••, действащ за периода от 01.09.2022 г. до 01.09.2024 г., минималната основна заплата за длъжността е 1 200.00 лева, считано от 01.05.2022 г. Съгласно •••в отрасъл •••, действащ за периода от 23.12.2020 г. до 23.12.2021 г., минималната основна заплата за длъжността е 900.00 лева. Съгласно ••• в отрасъл •••, действащ за периода от 12.04.2022 г. до 12.04.2024 г., минималната основна заплата за длъжността е 1 450.00 лева. За периода от 19.12.2021 г. до 01.04.2024 г., разликата в получаваното от ищцата основно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и определеното основно трудово възнаграждение по приложените ••• отрасъл ••• за съответните години, както и разликата между обезщетението, което е получила ищцата за времето, през което е била във временна нетрудоспособност и обезщетението, определено на база основното трудово възнаграждение ••• отрасъл ••• е 5 652.38 лева, в т.ч.: - 3 677.65 лева – разлика в получаваното от ищцата основно трудово възнаграждение - 1 110.13 лева – разлика в получаваното от ищцата допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 864.60 лева – разлика в получаваното от ищцата възнаграждение, когато е била в платен годишен отпуск, обезщетението, което е получила ищцата за времето, през което е била във временна нетрудоспособност. Размерът на сумата, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, представляващо разлика между основното трудово възнаграждение и това по приложените ••• отрасъл ••• за съответните години и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане – 08-мо число на следващия месец до 01.04.2024 г. е 803.64 лева. т.ч.: - 525.91 лева - обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, представляващо разлика между основното трудово възнаграждение и това по приложените ••• отрасъл ••• за съответните години - 157.32 лева - обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, представляващо разлика между допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и това по приложените ••• отрасъл ••• за съответните години - 120.41 лева - обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, представляващо разлика в получаваното от ищцата възнаграждение, когато е била в платен годишен отпуск и обезщетението, което е получила ищцата за времето, през което е била във временна нетрудоспособност за съответните години. При извършената проверка в •••, установих че трудовите възнаграждения на ищцата за периода от 19.12.2021 г. до 01.04.2024 г., съобразно сключения трудов договор и допълнителни споразумения към него, както и сключения ••• между ••• и ••• и ••• са изплатени. 4. За периода от 19.12.2021 г. до 01.04.2024 г., разликата в получаваното от ищцата основно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и определеното основно трудово възнаграждение по приложените ••• отрасъл ••• за съответните години, както и разликата между обезщетението, което е получила ищцата за времето, през което е била във временна нетрудоспособност и обезщетението, определено на база основното трудово възнаграждение ••• отрасъл •••, във вариант на приспадане, за които според ответника няма действащ •••или •••, а именно от 24.12.2021 г.-12.04.2022 г., когато липсва и не е сключен ••• е 5 570.15 лева/Таблица 2/, в т.ч.: - 3 608.31 лева – разлика в получаваното от ищцата основно трудово възнаграждение - 1 090.03 лева – разлика в получаваното от ищцата допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 871.81 лева – разлика в получаваното от ищцата възнаграждение, когато е била в платен годишен отпуск, обезщетението, което е получила ищцата за времето, през което е била във временна нетрудоспособност Размерът на сумата, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, представляващо разлика между основното трудово възнаграждение и това по приложените ••• отрасъл ••• за съответните години и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане – 08-мо число на следващия месец до 01.04.2024 г. във вариант на приспадане, за които според ответника няма действащ ОКД или •••, а именно от 24.12.2021 г.-12.04.2021 г., когато липсва и не е сключен ••• е 783.48 лева. За периода от 19.12.2021 г. до 01.04.2024 г., разликата в получаваното от ищцата основно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и определеното основно трудово възнаграждение по приложените ••• отрасъл ••• за съответните години, както и разликата между обезщетението, което е получила ищцата за времето, през което е била във временна нетрудоспособност и обезщетението, определено на база основното трудово възнаграждение ••• отрасъл •••, във вариант на приспадане, за които според ответника няма действащ •••или •••, а именно от 02.01.2022 г. до 01.09.2022 г., когато липсва и не е сключен ••• е 3 803.92 лева/Таблица 3/, в т.ч.: - 2 488.69 лева – разлика в получаваното от ищцата основно трудово възнаграждение - 757.96 лева – разлика в получаваното от ищцата допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 557.27 лева – разлика в получаваното от ищцата възнаграждение, когато е била в платен годишен отпуск, обезщетението, което е получила ищцата за времето, през което е била във временна нетрудоспособност Размерът на сумата, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, представляващо разлика между основното трудово възнаграждение и това по приложените ••• отрасъл ••• за съответните години и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане – 08-мо число на следващия месец до 01.04.2024 г. във вариант на приспадане, за които според ответника няма действащ •••или •••, а именно от 02.01.2022 г. до 01.09.2022 г., когато липсва и не е сключен ••• е 412.21 лева. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Страните не спорят, че през процесния период, за който се претендират възнагражденията ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, както и че ищцата е била член на ••• и •••. Не е спорно, а и от заключението на вещото лице се установява, че за процесния период-19.12.2021г.-01.04.2024г. ищцата е получила всички дължими се трудови възнаграждения по сключения индивидуален трудов договор и сключените ••• на ниво предприятие, както и че договорените по високи минимални възнаграждения в отрасловите ••• в сектор ••• не са прилагани и изплащани от ответника. Ако са прилагани ••• ще се формирана посочена от вещото лице разлика между полученото от ищцата трудово възнаграждение по трудов договор и дължимото се възнаграждение, договорено в отрасловия •••. Не е спорно, че от страна на МТСП не е издавана заповед по реда на чл. 51б ал. 4 от КТ за прилагането на сключените ••• във всички предприятия от отрасъл Здравеопазване. Спорът между страните се свежда до въпроса приложим ли е по отношение на ищцата размерът на минималното трудово възнаграждение, приет на браншово равнище, , съобразно •••, действали в периода 2021-2024г., сключени между •••• Съдът намира, че страните са обвързани от ••• в отрасъл •••, тъй като ищцата е член на ••• и •••, а ••• е страна по ••• от 06.12.2028г., от 24.09.2020г., от 01.09.2022г., последният валиден до 01.09.2024г., сключени между ••• на •••, като работодател, и ••• и •••, в който членува ищцата. Съгласно чл.57, ал.1 от КТ •••има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. По силата на чл.3 от •••, сключени между ••• на ••• и Синдикалната организация следва да се прилагат по-благоприятните условия, регламентирани в КТ и договорените на национално и браншово ниво по отношение на медицинските специалисти членове на синдикатите -страна по договора. В раздел V от ••• - чл.12 са уредени началните основни месечни заплати, като минимален размер. В случая, по- благоприятни се явяват разпоредбите на чл.47, ал.2 от Колективните трудови договори в отрасъл •••, на база на които и вещото лице по ССчЕ дава заключение за неизплатената разлика от възнагражденията. Вещото лице е взело предвид предвидените минимални размери на началните основни месечни заплати на персонала зает в здравните и лечебни заведения, финансирани от МЗ, ••• в специализираните институции за предоставяне на социални услуги, които не се финансират от бюджета на МЗ /чл.47, ал.2 от ••• отрасъл •••. Трудовото правоотношение с ищцата е било именно за длъжност в училище като •••, същата е член на •••, предвидените по •••, договорени на браншово равнище за отрасъл ••• минимални възнаграждения са по- благоприятни като размер. Тези браншови ••• са имали действие за срока, за който се претендират и процесните суми, като разлика в трудовите възнаграждения, поради което и следва да се приложат договорените по- благоприятни условия по ••• в отрасъл •••. Относно разпростиране действието на ••• в отрасъл •••, следва да се посочи, че по силата на чл.58 от КТ работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове. В Решение № 86 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2020 г., III г. о., ГК, се приема, че релевантно е и обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за информиране по чл. 58 КТ. При недобросъвестно (умишлено) неизпълнение на задължението по чл. 58 КТ от работодателя, присъединяването по чл. 57, ал. 2 КТ може да се счита за извършено на основание чл. 25 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗЗД действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то, а според ал.2 - сбъдването на условието има обратно действие. Неоснователно се явява възражението на ответника, че част от претенциите се явяват погасени по давност с оглед разпоредбата на чл.111 б.“а“ от ЗЗД, съгласно която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. В Случая исковата молба е подадена в съда на 19.12.2024г., а претенциите на ищцата касаят период 19.12.2021г.-01.04.2024г. Исковете са основателни и следва да се уважат в размерите, както следва: ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 3 677, 65лв. - главница, представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по ••• отрасъл ••• за периода 19.12.2021г. до 01.04.2024г, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба-19.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над установения от заключението на вещото лице размер от 3677, 65лв. до претендираният от ищцата размер от 4085, 00лв. искът следва да се отхвърли. Върху главницата от 3677, 65лв. се дължи и обезщетение за забава от датата на изискуемостта на всяко вземане-8-то число на следващия месец за времето от 19.12.2021г. г. до датата на подаване на исковата молба в съда-19.12.2024г., който иск е основателен до размер на претендираната от ищцата сума от 100, 00 лева, предвид липсата на искане за изменение на размера на този иск. Искът за разликата между изплатеното допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и полагащото се по ••• отрасъл ••• за периода 19.12.2021 г. до 01.04.2024 година следва да бъде уважен също до размер на претендираната от ищцата сума от 200, 00 лв. предвид липсата на искане за изменение на размера на този иск, ведно със законната липва от датата на подаване на исковата молба- 19.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 90, 00 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане-18-то число на следващия месец за периода от 19.12.2021 г. до до датата на подаване на исковата молба в съда- 19.12.2024г., за който иск също не е поискано изменение на размера на иска от ищцата. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд- Смолян държавна такса върху уважените искове в общ размер на 297, 10 лв., както и 200, 00 лв. разноски за вещо лице. Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по водене на делото в размер на 545, 38 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Ще следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по водене на делото в размер на 13, 65 лв.-юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете. По изложените съображения, съдът