Решение № 7544 от 11.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6411/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника А.М.Т., чрез адв. Д. С., срещу решение № 20166977/03.08.2021г., постановено по гр.дело № 33 242/2020г. по описа на СРС, 113-и състав, с което е осъден да заплати по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 029.59 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, пл. „••••••••, с аб. № ••••••••, ведно със законната лихва от 24.07.2020г. до окончателното плащане, сумата 155.55 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 04.10.2019г., сумата 55.42 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.07.20202г. до окончателното изплащане като искът за сумата 10, 88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.12.2016г. до 04.10.2019г. е отхвърлен. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение, поради нарушения на обективни закони на Земята – закон на Нютон-Рихман, втори закон на термодинамиката и др., нарушения на процесуалния закон – чл. 235 ГПК, вр. чл. 192а АПК, нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС не приложил задължителна практика на ВАС - решение от 25.11.2021г. по адм. дело № 13271/2017г., ВАС, с което били отменени разпоредби от Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването. СРС не зачел основни принципи на правото, не изпълнил вмененото му от закона задължение служебно да прилага правото на ЕС, което довело до постановяването на незаконосъобразно решение – позовава се на решения на СЕС. Страните не били обвързани от валидна облигация – конструкцията по чл. 153, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 2 ЗЕ не била нито правна, нито договорна. Същата била скрепена с насилие и нищожна съгласно общностното право. Неправилно било кредитирано заключението на СТЕ, което било необосновано и не било съобразено с основни физични закони, вещото лице се произнесло по правни въпроси от компетентността на съда. Неправилно било кредитирано заключението на ССчЕ, без да съобрази, че цената не била пазарна, фактури не фигурирали в НАП. В жалбата са изложени подробни съображения. Иска въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените срещу ответника Т. осъдителни искове. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА за адв. С.. Депозирани са и писмени бележки по съществото на спора – 3 броя. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство. Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на решението настоящият въззивен състав намира следното: Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. От представените по делото и неоспорени писмени доказателства - нотариален акт № 38 за дарение на недвижим имот от 28.03.1975 г., се установява, че ответникът А.М.Т. е собственик на апартамент, находящ се в гр. София, пл. „••••••••, което обстоятелство не е оспорено от ответника в нито един етап от развитието на производството по делото. Представена е и молба – декларация от ответника Т. за откриване на партида за процесния имот, отправена до ищцовото дружество. По делото от третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД са представени документи за главен отчет от 09.05.2017г. и от 29.05.2018 г. за топлоснабдения имот, неоспорен от страните, в които ответникът Т., е положил подпис като клиент /потребител/. Подписаните от ответника Т. документи за отчет се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. че е потребител /клиент/ на топлинна енергия, изхождат именно от него. Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от 27.09.2002г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажните собственици от адрес гр. София, пл. „Славейков“ 8 /подписан за етажните собственици от ответника – въззивник/, извлечение от сметка, съобщения към фактури, изравнителни сметки, документи за отчет и заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, през процесния период е бил потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Неоснователни са възраженията на ответника, че били нарушени разпоредбите на директиви на Европейската общност, ЕСПЧОС или Конституцията на Република България. При доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделен обект може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в собствения му обект, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл и ТР 2 от 25.05.2017г., постановено по тълк.д. № 2/2016г. ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. По делото не се твърди и не се установява направен отказ по надлежния ред за доставяне на услугите на ищеца в етажната собственост и прекратяване на топлоподаването и съответно горещо водоснабдяване, предвид на което не е налице твърдяното противоречие с Директива 2011/83/ЕС. Нормите на чл. 13 от Директива 2006/32 относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги - отменена и сегашния чл. 9 от Директива 2012/27 относно енергийната ефективност, на които процесуалният представител на ответника Н. се позовава предвиждат, че държавите-членки на ЕС осигуряват предоставянето на потребителите на индивидуални измервателни уреди, които точно отчитат потребената енергия, когато това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия. Видно е, че условността на посочените норми не дава възможност да им се признае изначално директен ефект, тъй като не са в достатъчна степен ясни и безусловни. Същите предоставят възможност на държавата за преценка дали да въведе конкретно изискване. Поради това нормите на цитираните директиви не намират директно приложение. Те оставят националните власти да изберат формата и начина на въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните норми, които противоречат на разпоредбите на директивата. Настоящият случай не е такъв. На първо място поради условността на нормите и поради обстоятелството, че Директива 2006/32/ЕО е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност- § 3 ДР на ЗЕЕ, а нарушение на разпоредбите на този закон не се твърди и не се установява. След изтичането на посочения в чл. 18 от директивата срок вътрешното законодателство е съобразено с чл. 13 включително по отношение топлинната енергия от сградна инсталация, която също е реално консумирана от потребителите. Освен това чл. 13.1 от директивата изисква осигуряване на индивидуални измервателни уреди, доколкото това е технически осъществимо. Ето защо, принципът за заплащане на реално потребената енергия е спазен, тъй като е предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзети суми по изравнителни сметки, а в случаите на неосигурен достъп потрбителите могат да поискат допълнителен отчет и изработване на изравнителна сметка по реда на чл. 70, ал. 5 от наредбата в 3 месечен срок от получаване на изравнителната сметка вкл. и от определеното от ЕС лице. Следователно макар и да няма реално определена месечна сума, налице е реална сума за отчетния период, който в случая е годишен за съответния отоплителен сезон. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по ред на чл. 290 ГПК /отм/ - Решение № 507/22.01.2013 г., постановено по гр. д. № 1557/2011 г. по описа на ВКС, IV гр. о. Множеството възражения направени от адв. С. относно технически несъвършенната инсталация, техническия начин на предоставяне на услугата са извън компетентността на съда – те са специални знания в областта на физиката, топлотехниката, хидроинженерната наука и т.н. Именно за това е допусната СТЕ, която дава отговор на въпроса дали според състоянието на системата, нормативната уредба и конкретните показатели за потребена топлоенергия, дадени въз основа на нормативната уредба, има реално доставена и потребена топлинна енергия и в какъв размер. Несъмнен е изводът, че такава е доставена, поради което и се дължи съответната цена от потребителите съобразно утвърдената към съответния момент цена, като с арг. чл. 162 ГПК искът не може да бъде отхвърлен поради неустановяване на неговия размер – съдът е длъжен да определи размера по своя преценка или да вземе заключение на вещо лице. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно количеството потребена от ответниците топлинна енергия отдадена от сградната инсталация през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Неоснователни са релевираните във въззивната жалба оплаквания, че изслушаната съдебно - техническа експертиза не следва да бъде кредитирана. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания и предвид нарочните оспорвания, въведени с отговора на исковата молба от ответника Т.. В конкретния случай вещото лице е топлотехник и притежава необходимите специални знания, предвид предмета на допуснатата експертиза. Заключението му е ясно и обстойно обосновано, като същото е дало пълен и точен отговор на поставените му задачи, които не изискват отговор на правен въпрос, а напротив - именно на технически такива. Действително към настоящия момент има влязло в сила решение по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС - с решение № 8294/26.06.2020 г. адм. д № 14350/2019 г. на 5- членен състав на ВАС, с което клаузи от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, представляващи приложение към чл. 61, ал. 1 са обявени за незаконосъобразни. Предвид горното, същите не се прилагат от момента на влизане в сила на решението т.е. от 26.06.2020г. С ДВ бр. 25/20.03.2020г. е обнародвана нова Наредба № Е-РД/12.03.2020г. за топлоснабдяването и към която е приета нова Методика за разпределение на топлинна енергия. В случая в преобладаващата част от процесния период, действаща е старата Методика /предмет на атакуване пред ВАС/, а след 23.03.2020г. – горецитираната методика към Наредбата за топлоснабдяването от 2020г. Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. В ТР/2016 г. на ОС на ВАС е посочено, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Противното становище е възприето в т. 42 от решение по дело № С-289/2021 г. от 24.11.2022 г. на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, а именно, че отмяна на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие /ex tunc/- по принцип от датата на нейното приемане, така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат, считано от същата дата. При съобразяване на цитираното решениена СЕС, както и събраните по делото доказателства – писмени и експертни заключения, от които се установява по несъмнен начин, че ответникът-потребител на топлинна енергия за процесния период ползвал доставени количества топлоенергия в процесния имот – за БГВ, за сградна инсталация, ТЕ за монтирани отоплителни тела без топломер /щранг лира/, то съдът е длъжен да определи размера на дължимата сума като цена за съответното количество отчетена потребена топлинна енергия по реда на чл. 162 ГПК. В случая количеството доставена топлинна енергия през процесния период и нейната цена се установява от представените по делото писмени доказателства – извлечение от сметка за абонатния номер, съобщения към фактури, представените от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД и неоспорени от страните изравнителни сметки, протоколи за извършен реален отчет, заключения на СТЕ и ССчЕ. При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира заключението по СТЕ и приема за установено по делото, че начисляваната от ищеца за имота на ответника топлинна енергия била такава за отопление на имота, за БГВ и енергия отдадена от сградната инсталация. Видно от изслушаното заключение на СТЕ ТЕ за отопление на имота са поставени 6 броя отоплителни тела като не е имало узаконен водомер за топла вода. Начисляваната за процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация била в съответствие с изискванията на Наредба 16-334/2007г. ТЕ за БГВ била начислявана на база снети отчети на монтирания в имота водомер. Съдът, при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, кредитира заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР. Същото кореспондира с приетите по делото писмени доказателства, подписани от ответника Т. формуляри за отчет, представени по делото от ФДР и неоспорени от страните, протоколи от премината метрологична проверка и свидетелства за проверка. От горните доказателства и заключение на СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба. Във формулярите за отчет, представени от ФДР и неоспорени от страните по делото, е положен подпис от ответника Т., поради което те се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК – ответникът Т. е направил изявление, че е съгласен с отразените в отчетите показания. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период. На основание горните доказателства и при прилагане на правилото по чл. 162 ГПК настоящият състав счита, че дължимата цена за потребена ТЕ от абоната съобразно изискванията на чл. 156 ЗЕ за процесния период е в размер на 1 252, 35 лева като от сумата следва да се приспадне сумата за изравняване и прихваната тава, съобразно ССчЕ като дължима остава сума в размер на 1 029, 59 лв. При носена от ответника Т. тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга, такова доказване не е проведено. Напротив – от заключението на ССчЕ се установява, че задължението не е погасено. Настоящият съдебен състав приема, че задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите към казуса ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016г., а именно в 45- дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. При съобразяване на чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите към казуса ОУ на ищеца от 2016г., на 15.07.2016г. изтича срокът за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от разглеждания от настоящата инстанция исков период, а именно м.05.2016г. В рамките на производството се претендира лихва за периода 15.09.2017 – 04.10.2019 г. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки издава кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 за месечните дължими суми и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Същите суми, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Определено по реда на чл. 162 ГПК обезщетението за забава за заплащането на дължимите от ответника Т. главница за заявения по делото период възлиза на 155, 55 лева. Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. От ангажираните по делото доказателства /фактури и заключение на ССчЕ/ се установява дължимостта на сумата от 55, 42 лв. – цена на услугата дялово разпределение. В частта на иска, касаещ лихва върху главницата за дялово разпределение искът е отхвърлен, поради което за въззивника – ответник не съществува правен интерес от обжалване на решението. Предвид изложеното крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна-ищец претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд