Решение № 130 от 5.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. А. /N. A.y/ против Наказателно постановление № 25-0819- 004558/04.11.2025 год., издадено от Началник група в ОД-МВР-В., сектор ПП с което му е наложено: административно наказание "Глоба" в размер на 400.00 /четиристотин/ лв. на основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ . В жалбата се сочи, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и в НП не е посочено точно и несъмнено времето и мястото на извършване на нарушението, с което е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания имало за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Оспорва се, че не е посочено на коя държава принадлежи МПС. Прави възражение, че не е установен момента на влизане на територията на страната на процесното МПС. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП. В съдебно заседание, въззивникът не се явява, но се представлява от адв.К., която поддържа жалбата на посочените в нея основания, като моли за присъждане на разноски, за направата на които ангажира доказателства. Наказващият орган- редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 03.11.2025 г. служители на ОД на МВР-В., сектор ПП между които свид. В. изпълнявали служебните си задължения. Те били позиционирани по бул. "В. Л.", гр. В.. Около 18:30 часа на същата дата служителите на реда забелязали л.а. „Мерцедес“ с ДК№ ••. Те решили да извършат проверка на водача и констатирали, че това е възз. Н.. В хода на проверката било констатирано, че автомобила е с украинска регистрация /регистриран в У./, но за него няма сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, валидна към датата на проверката. В хода на проверката било прието, че въззивника като управлява МПС от трета държава - У., при влизане на територия на Р. Б., не е сключил договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на Република Б. застраховка При тези констатации св. В. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ , като описал в него, че на 03.11.25 г., около 18: 30ч., въззивникът управлява собственото си МПС- л.а. „Мерцедес“ с ДК№х ••, регистрация на У., в гр. В. по бул. "В. Л., като лицето управлява МПС от трета държава, при влизане на територия на Р. Б., не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на Република Б. застраховка. Поради това бил съставен АУАН, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без никакви възражения. Такива не постъпили и в законоустановения 7-дневен срок. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите В., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14- дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР-В., сектор ПП съгласно КЗ и Заповед на Директора на ОД на МВР-В.. Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 до 3 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от материалите по преписката нарушението е установено на територията на гр. В., който град попада в обхвата на ОД на МВР-В. следователно компетентен да издаде НП е Директорът на ОД на МВР-В. или оправомощено от него длъжностно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено. Въззивникът Н. е санкциониран за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ . Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание "глоба" в размер на 400 лв. за лице, което не е собственик на МПС, но управлява същото без за него да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същевременно жалбоподателят е нарушил текста на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ , доколкото управлява МПС, регистрирано в трета държава, на територията на Р Б.я, без за него да има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". От обективна страна не е спорно, че въззивиника е управлявал МПС л.а. „Мерцедес“ с ДК№ ••, регистрирано във У.а, т. е. той е имал качеството "водач" по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП , защото е управлявала моторно превозно средство. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т. н., което е безспорно установено. Съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1 е задължителна застраховка. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ посочва субектите, които имат законово задължение да я сключат. Това на първо място са собственикът на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Р България, когато няма валидна за територията на страната застраховка ( чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ). "Трета държава" по дефиницията на § 1, т. 7 от ДР на КЗ е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6, а именно държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. У. не е член на ЕС и към датата на констатиране на нарушението се явява трета държава по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ . От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, защото жалбоподателят е съзнавал, че няма валидна застраховка гражданска отговорност. В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 2 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето по ал. 1, т. 2 което е длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането на територията на Република България. "Гражданска отговорност" е на собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е спряно от движение (по аргумент от чл. 483, ал. 1 от КЗ ), но чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" за водача: "Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс". В хода на адм.проверка са били представени доказателства, че управляваното от въззивника МПС е негова собственост и това не е спорно между страните. Всички събрани по делото доказателства установяват и доказват, че е извършено адм. нарушение от собственика на управлявания автомобил, а не от несобственик. Това изрично е посочено и в процесното НП и в АУАН, но въпреки това адм.наказание е наложено по реда на чл.638 ал.3 от КЗ. Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание нормата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането , съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. За нарушена е приета нормата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, която предвижда, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република Б., когато няма валидна за територията на Република Б. застраховка. С оглед на това обстоятелство съдът приема, че извършеното от въззивника деяние е санционирано неправилно по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, но то не може да бъде санкционирано и по разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане. Последната норма регламентира отговорност само за лица по чл. 483, ал. 1, т. 1 от кодекса, т. е. собственици на МПС, които са регистрирани в Република Б.. Тъй като според санкционната норма по НП субект на нарушението е несобственик, въззивника макар доказано да не е изпълнил задължението си п о чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", не може да бъде наказан по визираната в НП санкционна норма. Допуснато е несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на обвинението, което представлява достатъчно основание за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно без да се обсъжда въпросът дали деянието представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН . АНО при определяне на наказанието наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, която е приложима само по отношение на лица, които не са собственици, но управляват моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Не е спорно, че възз. е собственик на автомобила и поради това не е имало пречка да бъде приложена административнонаказателната санкция предвидена в чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК , "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на въззивника, следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 245 евро, които следва да бъдат заплатени от АНО. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , съдът