Решение № 236 от 3.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5941/2025 г.

Делото е образувано по повод исковата молба на „Финстарт” ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., с която претендира осъждане на ответника Д. А. Г., с настоящ адрес в гр. ...., да му заплати следните суми: 15 000 лева – главница по Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 22.03.2021 год., обезпечен с договорна ипотека, 18 734,75 лева – договорна лихва, 4374,29 лева – остатък от начислена законна лихва за забава, съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за паричен заем от 22.03.2021 год., за погасителните вноски от № 9 до № 49 включително по погасителния план към договора, и 1020 лева – остатък от начислени разходи към 12.05.2025 год., съгласно чл. 17, ал. 2 от договора за паричен заем, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по 417, ГПК до окончателното й плащане, което заявление е отхвърлено с разпореждане рег. № 8403/17.07.2025 год. по ч. гр. д. № 4651/2025 год. на БсРС. Исковата молба е допълнена и пояснена с писмена молба от 25.08.2025 год. Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 22.03.2021 год. между „Финстарт“ ЕООД и Д. Г. е бил сключен договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, за сума от 15 000 лева; ищецът добросъвестно е изпълнил задълженията си на кредитор; договорът е сключен в писмена форма и е обезпечен с договорна ипотека, съгл. Нотариален акт № ..., том ..., дело № ../...год. на помощник-нотариус по заместване на нотариус peг. № ...; съставен е погасителен план; изпратена е нотариална покана за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми, която е връчена на 06.06.2025 год. чрез „Лагардер Травъл Ритейл“ ЕООД – работодател на адресата; ищецът претендира сумата 18 734,75 лева – договорна лихва, съгл. раздел първи от Нотариален акт № 22/22.03.2021 год.; вземанията са обявени за предсрочно изискуеми в пълен размер, след приспадане на направените плащания от страна на длъжника – общо 16 702,50 лева (съгл. писмена молба от 07.07.2025 год. на кредитора, депозирана в заповедното производство); предсрочната изискуемост е настъпила на датата на връчване на нотариалната покана; към датата на подаване на исковата молба от общия размер на задължението за мораторна лихва – 9117,62 лева, е заплатена сумата в размер па 4743,33 лева и остатъчното задължение е в размер на 4374,29 лева; на основание пункт първи от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, договора за паричен заем и тарифа на такси на ищеца, начислени са разходи за събиране в общ размер от 3500 лева, от които са платени 2480 лева и остатъчното задължение е в размер на 1020 лева; на 23.03.2021 год. ищецът е предал главницата от 15 000 лева. Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото производство. Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 417-418, ГПК, чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 22-24, ЗКНИП. Ответникът, чрез представителя си по чл. 47, ал. 6, ГПК, е признал допустимостта на исковете, но ги е оспорил като неоснователни; изложил е следните насрещни възражения и твърдения: описаните в исковата молба документи, въз основа които се твърди, че ответникът дължи сумите, не са представени по делото; няма доказателства, от които да е видно какви точно суми са платени до момента от ответницата, както и на какво основание са начислени сумите по 20 лева за забава; няма данни колко пъти от дружеството са посещавали адреса на длъжника, колко пъти са били проведени твърдените телефонни разговори, колко електронни съобщения са изпратени до нея; начислена е неконкретизирана сума относно тези разходи, но не са представени документи за извършен разход; няма доказателства за това дали ищецът има право да предоставя на трети лица заем срещу лихва, дали е вписан в регистъра на БНБ и като такова може да извършва тази дейност; няма доказателства, че ответникът дължи общата сума от 39 129,04 лева; в настоящият казус договорната лихва противоречи на закона и добрите нрави, тъй като е прекомерна и нищожна; прекомерността може да се прояви както в изрично уговорен голям висок процентен размер на лихвата, така и в уговарянето на такъв начин на заплащане на дълга, съобразно който платената лихва се явява прекомерна с оглед размера на целия дълг, срока на издължаване и предоставените обезпечения; непредставянето на договора от ищеца ограничава съда и ответната страна в процеса да се запознаят с точните клаузи и да приемат или отхвърлят уговореният размер на лихвата; страните биха могли да уговорят възнаградителна лихва и над размера на законната лихва; преценката дали има накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е поставена в зависимост от съотношението между размера на уговорената договорна лихва и размера на законната лихва за забава, като се отчита и дали вземанията на кредитора са обезпечени, или не; уговорената договорна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва; ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема договорна лихва, която надвишаваща двукратния размер на законната лихва; договорната лихва е явно несъразмерна и кредиторът се е възползвал от неопитността на кредитополучателя; сумите за законова лихва, неустойка и разходи са прекомерни и неясно формулирани; ГПР има законов таван – до 5 пъти законната лихва по просрочени задължения, като включва общо лихви, разходи и неустойки; оспорена е редовността на връчването на нотариалната покана – тя не е достигнала до ответницата; няма доказателство, че към настоящия момент ответницата е в трудови отношения с дружествотополучател и че поканата реално й е връчена. Ответникът е направил доказателствени искания. Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от писмените доказателства по делото, че на 22.03.2021 год. страните са сключили в писмена форма договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, съгласно ЗКНИП, по силата на който ищецът е поел задължението да предостави на ответника сумата от 15 000 лева; уговорена е договорна лихва от 40.08 %, възлизаща на 22 423,20 лева, а ГПР е определен на 48.19 %. Страните са договорили разсрочено заплащане на паричните задължения, на 60 вноски през периода 23.04.2021-23.03.2026 год., съгласно погасителен план – Приложение 1 към договора. Според чл. 11 на договора за заем ответникът е поел задължението, в срок до 20 дни след получаване на заемната сума да предостави на кредитора си обезпечение – чрез поръчителство на физическо лице, което да отговаря на кумулативно изброени изисквания. При неизпълнение на това задължение в тежест на ответника е предвидена неустойка в размер от 15 856,80 лева, чието плащане също е разсрочено, съгласно погасителния план. Видно от клаузата на чл. 4, т. 4. 9. от договора, неустойката не е включена при определяне размера на ГПР. В полза на ищеца е била учредена договорна ипотека, с Нотариален акт № .... год., н. д. № .... год. на пом. нот. по заместване на нотариус рег. № ...., върху собствения на заемателя Д. Г. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените осъдителни искове за неоснователни. Твърдението на ищеца, че е легитимиран като изправна страна-кредитор на ответника Д. Г. по процесния договор за заем, възлага на „Финстарт“ ЕООД тежестта за установяване, че страните са обвързани от валидно правоотношение по чл. 4 от ЗКНИП и са налице ликвидни и изискуеми парични задължения на ответника. Според съда, такова доказване не е проведено от ищеца-заемодател. Ответникът Д. Г. е легитимирана като потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , тъй като е физическо лице, сключило договор с търговец, и е действала извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Приложение за процесния договор намират императивните разпоредби на ЗЗП, ЗЗД и ЗКНИП. Нормата на чл. 29, ал. 1, ЗКНИП сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. Това означава, че към изчисляването по специалната формула следва да се прибавят всички лихви, преките или косвени разходи, комисиони, възнаграждения, дължими и на трети лица, а и всички разходи на кредитора по предоставяне и по управление на кредита. Посочената разпоредба цели създаване възможност за потребителя да узнае каква е дължимата сума по договора, който е сключил. В настоящото производство е установено, че процесният договор съдържа и клаузи за други вземания на кредитора – такса за разглеждане на молбата за отпускане на заема (чл. 5. 5. 1.), неустойка за непредоставяне на конкретно посочено обезпечение – чрез поръчителство на физическо лица (чл. 11, ал. 3), както и за заплащане на разходи за събиране на просрочени задължения (чл. 17, ал. 2), които също следва да бъдат включени в допусканията при определяне на действителния ГПР. В погасителния план към процесния договор са посочени дължимите от потребителя суми, в т. ч. главницата от 15 000 лева и договорната лихва от 22 423,20 лева. Разликата в размера на двете суми мотивира съда да приеме, че клаузата за договорната лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД). Въпреки наличието на договорна свобода, въведена с нормата на чл. 9, ЗЗД, съдържанието на договора не следва да противоречи на императивни законови правила или на добрите нрави. Константната практика на ВКС приема, че противоречие с добрите нрави е налице в хипотеза, в която договорът съдържа уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща 3 пъти законната лихва (или я надвишава 2 пъти, когато заемът е обезпечен) – в този смисъл е Решение № 1270/09.01.2009 год. по гр. д. № 5093/2007 год. на ІІ ГО на ВКС. В настоящото производство е установено, че заемът от 15 000 лева е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот – жилище в гр. ...., и е налице превишение от 2 пъти над размера на законната лихва, поради което клаузата за договорна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съдът счита, че е налице и крайна нееквивалентност между размера на заема по договора и на възнаградителната лихва по него, която надвишава с над 7000 лева паричния ресурс, предоставен от ищеца за не твърде продължителния срок от 5 години. Клаузата, определяща размера на договорната лихва, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, ЗЗП, тъй като не отговоря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на двамата контрахенти (в този смисъл е Решение № 198/26.02.2024 год. по възз. гр. д. № 102/2023 год. На Апелативен съд – София). В погасителния план са включени вноските по разсроченото плащане на неустойката за непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство, но нито това парично задължение, нито таксата за разглеждане на заявлението за отпускане на кредит са включени при определяне на ГПР. Неправилното изчисляване размера на ГПР е довело до посочване на цифрово изражение, което не отговоря на действителната финансова тежест, която потребителят по договора понася, а по този начин е нарушено и изискването на чл. 29, ал. 9, ЗКНИП (вж. Решение № 57/17.05.2024 год. по търг. д. № 2418/2022 год. на I ТО на ВКС). Предвид противоречието на процесния договор за заем с императивите на чл. 24, ал. 1, т. т. 9 и 11, ЗКНИП, съглашението е нищожно, по аргумент от чл. 38, с. з. В тази хипотеза заемополучателят дължи само чистата стойност на предоставената му от контрахента сума, но не и други суми (лихва, неустойка, разноски и пр.). За пълнота на изложението си съдът отбелязва, че клаузата за дължимост на разноски за събиране на вземанията е нищожна като противоречаща на добрите нрави и поради липса на насрещна престация. Таи клауза възлага на потребителя заплащане на разноски, за които липсват доказателства за каква престация се отнасят, в какво се състои тя и дали и кога реално е извършена. В разглеждания казус чистата стойност на кредита възлиза на 15 000 лева, която сума е дължима от ответника, съгласно правилото на чл. 39, ЗКНИП. В т. 5 от писмената си молба от 07.07.2025 год., депозирана в заповедното производство, заявителят е признал неизгодния за себе си факт, че е получил от потребителя Д. Г. погасителни плащания по процесния договор в общ размер от 16 702,50 лева. С писмената си молба от 21.01.2026 год., депозирана в настоящото дело, ищецът е представил доказателства за платена от ответника сборна сума от 16 710,32 лева. Това обстоятелство мотивира съда да приеме, че заемателят Д. Г. е върнала в пълен размер стойността на получения заем от 15 000 лева, поради което ищецът не е легитимиран като носител на ликвидно и изискуемо парично вземане по процесния договор. Изложеното мотивира съда да приеме, че исковете са неоснователни, поради което те следва да бъдат отхвърлени. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Бургаският районен съд